Решение № 229 от 21.7.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 583/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на К. А. Т., с ЕГН ••••••••••, с адрес: г•••••••••••• против Наказателно постановление №25-1116-003728/26.09.2025г. на Началник група в ОДМВР Благоевград, С-Р Пътна полиция Благоевград , с което на основание чл. 178е от ЗДВП на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева (с равностойност в евро – 25. 56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ евро) за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДВП. С жалбата се оспорва атакуваното наказателно постановление с твърдения, че същото е незаконосъобразно, излагат се доводи за неяснота на обвинението, погрешно посочено място, недоказано нарушение. Иска се отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който подържа жалбата с твърдения за незаконосъобразност на НП. Не изразява становище по същество. Наказващия орган, редовно призован не се явява и не изпраща представител, не изразява становище по същество. РП Благоевград, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното: На 13.08.2025 г. св.К. и З. извършвали обход в гр.Благоевград, като около 20.46 ч. забелязали, че на ул. "14-ТИ ПОЛК', на тротоара срещу дом № 2А е паркиран лек автомобил " ••••••“ с рег. № ••••••••, била извършена проверка и установено че автомобила е собственост на К., както и че няма разрешение за паркиране от собственика на пътя или администрацията. При извършване на проверката свидетелите К. и З., възприели паркирания по описания по-горе начин автомобил върху тротоарната настилка и приели, че автомобилът е паркиран върху тротоар, като така е нарушена от водача на автомобила разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДВП. Въз основа на установеното при проверката св. К. съставил на 13.08.2025 г. фиш СЕРИЯ GT №17268657, за административно нарушение по см. на чл. 94, ал. 3 от ЗДВП, състоящо се в паркиране на автомобил върху тротоара на посочения адрес - на място неопределено за паркиране на пътни превозни средства от собственика на пътя или администрацията, като по този начин пречил за преминаването на пешеходци. Било залепено уведомление на автомобила, като на 25.08.2025г. К. подала жалба срещу така съставения й фиш. Въз основа на жалбата и изготвена докладна фишът бил анулиран, като на основание чл. 37, ал. 1 б. "б" от ЗАНН и чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДВП св. К. на 17.09.2025 г. съставил в присъствието на жалбоподателкта АУАН бл.№ 162757 за същото нарушение, в който акт жалбоподателката вписала, че не е съгласна с акта, като отказала да подпише същия, което било удостоверено с подписа на св.Б.. Въз основа на АУАН на 26.09.2025 г. било издадено атакуваното Наказателно постановление №25-1116-003728/26.09.2025г. на Началник група в ОДМВР Благоевград, С-Р Пътна полиция Благоевград , с което на основание чл. 178е от ЗДВП на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева (с равностойност в евро – 25. 56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ евро) за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДВП. Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя К. и св.З., които пред настоящия съдебен състав установяват извършената проверка, какво и как са установили. Същите при разпита си сочат, че автомобила е бил паркиран на тротоарна площ на ул.“14-ти полк“, където е забранено паркирането, за което изготвили снимков материал и фиш, като след депозирана жалба от К., фишът е анулира и съставен акт за нарушение. Посочват и повода за действията си, както и как е установен водачът, как са разбрали кой е паркирал автомобила. От показанията на тези свидетели се установява и процедурата по ангажиране на отговорност, както и отказа на К. да подпише акта, потвърдено и от св.Б., който чрез показанията си изяснява своето участие по случая. Посоченото от свидетелите се подкрепя и от събраните и приети по делото писмени доказателства, установяващи извършената проверка по случая, включително и представена информация от община Благоевград, относно мястото, посочено в НП, както и разположението на улиците, тротоарни площи. В подкрепа на възприетото от фактическа страна са и предоставените доказателства, свързани с процедурата по анулиране на фиша. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на полицейските служители, които съдът кредитира като еднопосочни с приложените към административнонаказателната преписка и приетите по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.: При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от лице, имащо право да обжалва атакуваното НП пред компетентен съд. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения. В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства. При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушени и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено в НП, правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно цитираните разпоредби вменяват задълженията, които жалбоподателя не е изпълнил. Съдът приема, че в настоящия случай е налице пълно и точно словесно описание на извършеното нарушение в АУАН и НП, както и пълно съответствие между цифровата квалификация в двата акта, липсват процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, противно на твърдяното в жалбата. Както съдът посочи в конкретния случай описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление е изчерпателно, изложени са всички обстоятелства, относими към очертаване конкретния фактически състав на нарушението.. Предвид изложеното съдът намери, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В тази насока дводите в обратна насока са неоснователни. Видно от показанията на свидетелите и представените писмени доказателства, според отразеното в масивите на МВР, процесния автомобил се е водил собственост на жалбоподателката, като същата и не е направила възражения по отношение на това обстоятелство, нито е попълнила декларация декларацията по чл. 188 ЗДвП. Тази разпоредба въвежда оборима презумпция за отговорност на собственика/ползвателя, която в случая не е оборена, поради което и в случая не може да бъде отправен упрек към наказващия орган, че неправилно е определено качеството на субекта на отговорност, съответно констатираното нарушение да е неправилно квалифицирано. Достатъчно ясно е описано и мястото на нарушение. Предвид естеството на нарушението, с отразяването на града, улицата и вида на площта са изпълнени императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и чл. 57, т. 5 ЗАНН за посочване на мястото на извършване на нарушението, като описанието на нарушението е направено по начин, позволяваш неговата индивидуализация и осигуряващ възможност на жалбоподателя да разбере за кое точно негово деяние е съставен АУАН и издадено НП. В тази връзка направенита възражения, относно посоченото място с наведени доводи, че не е правилно определено се обориха от събраните доказателства по делото,включ. предоставената информация от Община Благоевград и снимков материал. Предвид изложеното съдебният състав намери, че липсват допуснати такива нарушения, които да обуславят отмяна на НП на формално основание, а възраженията в обратна насока са неоснователни, включ. и по отношение описание на нарушението. След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, нарушението за доказано от обективна и субективна страна. Фактическите обстоятелства, приети по-горе се установяват по безспорен начин от доказателствената съвкупност по делото. От показанията на св.К. и З. се установява, че на процесната дата автомобилът на жалбоподателката е бил паркиран на тротоарна площ срещу дом №2А на ул.“14-ти полк“. От предоставената информация от Община Благоевград се установява, че е забранено паркирането на тротоар в описания участък, поради което според съда в хода на производството се установиха всички елементи от обективната и субективна страна на административно нарушение по см. на чл. 94, ал. 3 от ЗДВП. Според §. 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В случая приобщения снимков материал и събраните гласни доказателства установяват, че мястото, на което е установен автомобила на жалбоподателката е тротоар. От друга страна по делото не се установява процесната площ да е била определена от Община Благоевград като място за паркиране върху тротоар. Напротив предоставената от Община Благоевград информация установява, че в посочения участък не е позволено паркиране върху тротоар. Следователно мястото следва да се квалифицира като неопределено за паркиране по смисъла на чл. 94, ал. 3 ЗДВП. Посоченото в случая обуславя извод, че жалбоподателката е пренебрегнала задължението си да паркира в населените места, какъвто е гр. Благоевград, само при условията, предвидени в Закона, а именно ако има разрешение от администрацията и собственика на пътя, каквото липсва в конкретния случай. Нарушението по чл. 94, ал. 3 от ЗДВП е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние и без необходимост от настъпването на конкретен вредоносен резултат. От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл – жалбоподателката е съзнавала, че паркира моторното превозно средство върху място, което не е определено за паркиране, и че с това създава пречка за пешеходното движение, но въпреки това е осъществила поведението си. Като правоспособен водач на МПС същата е запозната с правилата, въведени в ЗДвП и неспазването им предпоставя умисъл в действията и. За тези си изводи съдът отчита и събраните по делото доказателства /докладна/, че това не е инцидентен случай и че по отношение на същата са съставяни и други фишове за неправилно паркиране. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от Закон за административните нарушения и наказания. Процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид. Паркирането върху тротоар, който е част от уличната инфраструктура и е предназначен за пешеходно движение, засяга пряко обществените отношения, свързани с безопасността и свободното придвижване на пешеходците – уязвима категория участници в движението. В конкретния случай автомобилът е бил разположен върху тротоарна площ по начин, който обективно е възпрепятствал преминаването, като по този начин е създал реална пречка за нормалното използване на пространството по предназначение. Липсват и изключителни или смекчаващи обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на укоримост на деянието. Сам по себе си фактът, че е наложена минималната предвидена в закона санкция, допълнително сочи, че наказващият орган вече е съобразил тежестта на нарушението, като тук отново следва да бъде посочено, че по отношение на жалбоподателката са съставяни и други фишове за неправилно паркиране, а и приобщената по делото справка за нарушител сочи на извод, че същата не е дисциплиниран водач и същата има налагани санкции за нарушения по ЗДвП. След като правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателката нарушение от обективна и субективна страна, на основание чл. 178е от ЗДвП, наказващият орган е наложил на К. "Глоба" в размер на 25.56 евро / 50. 00 лева/, По отношение на размера на наложената глоба, съдът намира, че също правилно е приложен закона. Определената с НП санкция е съгласно предвидената в чл. 178е от ЗДвП за съответното нарушение, в редакцията на разпоредбата към момента на извършването му, а именно глоба в размер на 50 лв. в сила до 07.09.2025г. След изменението на разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП, действащата редакция към момента за вмененото на жалбоподателя противоправно поведение се предвижда наказание „глоба“ в размер на 100 лв. . Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая се явява поблагоприятна за К., редакцията на 178е от ЗДвП, която предвижда за процесното нарушение глоба в размер на 50 лв, а именно тази действала към момента на извършване на нарушението – 13.08.2025г., което е и единствена алтернатива на законодателя, като вид и размер на наказанието за деяние, като процесното. Ето защо, съдът приема, че отмерването на административното наказание е също законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. След като не констатира нарушения в производството по ангажиране на отговорност и прие вмененото нарушение за доказано от обективна и субективна страна съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, съдът намира, че сторените в хода на съдебното производство разноски за свидетел следва да бъдат поети от жалбоподателката. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, съдът