Решение № 672 от 26.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3517/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 174/28.10.2025г., постановено по т.д. № 115/2023г. по описа на ОС- Благоевград, ХIV-ти състав, е уважен иск с правно основание чл.57, ал.2 изр.2, пр.3 вр.чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като В. В. Р. е осъдена да заплати в полза на „КАСИ – М“ ООД, ЕИК 101765278, сума в размер на 32 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2023г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 5490 лв., направени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответницата по делото. Жалбоподателят-ответник В. В. Р. оспорва решението, като посочва, че съдът неправилно е оставил без уважение направеното доказателствено искане за допускане на допълнителни въпроси към вещото лице по допуснатата ССчЕ. Едва в хода на защита на заключението от страна на вещото лице по реда на чл.200 ГПК стават ясни фактите и обстоятелства, във връзка с които е целяла да докаже съществуваща практика на дружеството-ищец да се снабдява с фактури за услуги/доставки, извършени реално в полза на друго лице. Твърди, че тези доказатестлвени искания касаят нови факти и обстоятелства във връзка със своевременно наведено възражение в този смисъл - с отговора на исковата молба, предвид което не се явяват преклудирани. По делото е приложена кореспонденция от доставчика на процесната машина с ответницата, която не е оспорена от ищеца, и от която се установява, че именно тя е лицето, с което доставчикът на процесната машина е контактувал и то към момент, към който тя не е била служител на ищцовото дружество. Житейски нелогично е трето лице да контактува с доставчика на процесната машина, ако няма отношение към същата. Още по-нелогично е доставчикът на машината да я достави на трето лице, а не на купувача ООД - обстоятелство, което е отделено като безспорно по делото, ако машината не е нейна собственост. На следващо място твърди, че съдът е допуснал до разпит при режим на довеждане двама свидетели за установяване на посочените в отговора обстоятелства, както и договорките между М. Ш. /управител на ООД/ и нея във връзка със закупуване и ползване на процесната машина за лазерно епилиране, като е предупредил, че същите не могат да бъдат разпитвани за обстоятелства, касаещи извършване на плащането. Съгласно чл.165 ГПК в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Още с отговора на ИМ е посочила, че са налице писмени доказателства за извършените плащания, но поради независещи от нея причини, същите са изгубени. Това се установява и от разпита на свидетелите, които последователно и непротиворечиво твърдят за наличие на разписки за плащане между страните. Въпреки това в противоречие с процесуалния закон първоинстанционният съд е ограничил обема на разпит на допуснатите свидетели, като по този начин е ограничил възможността да организира и проведе адекватна защита с оглед инвокираните възражения. От друга страна твърди, че напълно незаконосъобразно съдът е кредитирал показанията на ищцовия свидетел, без същите да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК предвид заинтересоваността му от изхода на спора. В хода на делото безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, като същото не е спорно между страните, че процесната машина е закупена на 21.01.2021г., а предишният управител на ищцовото дружество - Ш., е починал на ••••••••г. В този период по данни на св.Р. би следвало да е констатирана липсата на машината в предприятието и да са предприети съответни действия. Същевременно свидетелят твърди, че е узнала за липсата на машината едва след смъртта на предишния управител. Уточнява, че съдът при постановяване на атакуваното решение неправилно не е анализирал същественото противоречие между твърдението на св.Р., че в счетоводството на ищцовото дружество не е налице практика да се вземат фактури за доставки/услуги, извършени в полза на трети лица, като същите да бъдат осчетоводени от ищеца. В подкрепа на това твърдение са не само последователните показания на свидетелите на ответника, но и приетото и неоспорено от страните в тази част заключение по ССчЕ. От същото става ясно, че ищецът е ползвал данъчен кредит във връзка с фактури, издадени от доставчика „Мебели Катуров“ ООД, като част от посочените фактури все още са неосчетоводени като платени. Твърди, че е реалният собственик на процесната машина, която само фиктивно е закупена от ООД Каси-М. Доказателства в тази насока са освен непротиворечивите показания на свидетелите, приложената кореспонденция между ответника и доставчика на процесната машина, както и отделеното като безспорно обстоятелство, че именно тя е получила директно машината от доставчика. В условие на евентуалност твърди, че е налице договор за заем за послужване, сключен между нея и М. Ш., в качеството му на управител на дружеството-ищец. Безспорно в хода на процеса се установява, че процесната машина е получена директно от нея, че във връзка с ползването й в салон за красота, а дружеството-ищец не е получавало наем, както и че между бившия управител Ш. и нея са възникнали облигационни правоотношения, въз основа на устен договор за заем за послужване. В този смисъл има основание за ползване на процесната машина, като същевременно липсата на основание е елемент от фактическия състав на предявените от ищеца обективно съединени искове в условията на евентуалност. В мотивите си първоинстанционния съд не е изследвал изобщо това възражение, инвокирано своевременно с отговора на исковата молба, като по този начин е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Претендира разноски. Въззиваемата страна „КАСИ – М“ ООД оспорва жалбата на ищеца и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че видно от протокола от проведено на 25.09.2025г. о.с.з. процесуалният представител на ответницата е формулирал следните допълнителни въпроси към вещото лице, изготвило приетата ССчЕ: „какви записвания има при доставчика по въпросната Фактура № 181 с посочен доставчик „Мебели Катуров" ООД и да отговори на въпроса: Има ли заведена такава фактура в Дневниците за продажби на този доставчик и ако да, с коя дата е съответната фактура, респективно има ли постъпили плащания по тази фактура и ако да, дали същите са извършени на каса в брой или по друг начин, и отново на коя дата? “. Процесуалният представител на ответницата е обосновал допускането на такива допълнителни въпроси към ССчЕ със становището, че заплащането на продажната цена на стоките по тази фактура е извършено от В. Р.. Посредством допълнителните въпроси към приетата ССчЕ въззивницата се домогва да докаже, че същата е извършила плащане по фактура №000000018 Е, но твърдението, че е заплащала фактури с получател „КАСИ-М“ ООД за ремонтни дейности и за оборудване на козметичен салон, различно от процесната машина, не е било наведено нито в отговора на ИМ, нито в отговора на допълнителната искова молба, нито в първото проведено съдебно заседание, в което е приет доклада по делото. Поради тази причина тези твърдения са преклудирани, както и всички доказателствени искания, основани на тях. В този смисъл оплакването за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в отказ да бъдат допуснати допълнителните въпроси към ССчЕ, е напълно неоснователно и лишено от фактическа и правна опора. Намира за неоснователно и направеното във въззивната жалба оплакване от страна на въззивницата, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е дал указания по чл.146 ал.2 ГПК. В случая ответникът е посочил доказателства за своите твърдения в исковата молба, като дали същите установяват при пълно доказване твърдяните факти, следва да бъде обсъдено едва в решението на първоинстанционния съд. На следващо място, съдът правилно е приложил чл. 165, ал. 1 ГПК, като не е допуснал свидетели за разпит относно твърдяно извършено плащане на продажна цена на процесната машина. Липсват предпоставките за това - не са посочени документи, които да са изгубени или унищожени, и то не по вина на страната, а всякакви твърдения в тази насока са недоказани. Прилагането на разпоредбата изисква безспорно установяване на факта за изгубен или унищожен документ, преди да се допуснат свидетелски показания за доказване на плащането. Безспорно свидетелските показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв., какъвто е настоящия случай, са недопустими. Представените електронни съобщения само сочат, че ответницата е осъществявала комуникация с доставчика - факт, който ищецът никога не е спорил. Тази комуникация обаче не установява нито кой е купувачът по договора, нито факта на плащане, нито прехвърляне на собственост. Вещта е потребима по естеството си и поради това не може да бъде предмет на заем за послужване, а представената комуникация не съдържа нито договор за покупко-продажба с купувач В. Р., нито доказателства за разходване на средства от нейна страна. Не оспорва, че възражението на ответницата за наличие на договор за заем за послужване е било повдигнато в първоинстанционното производство. В мотивите на решението не е налице изрично обсъждане на това възражение, но дори и да се приеме, че съдът не се е спрял подробно на него, това не би могло да доведе до различен краен резултат по спора, тъй като възражението е несъстоятелно и фактически опровергано от доказателствата по делото. На първо място, процесната вещ (машина за лазерна епилация) е потребима по естеството си, тъй като има ограничен капацитет/ефективна мощност на диодния лазер, което ищецът изрично е заявил още в първата инстанция. Потребимите вещи не могат да бъдат предмет на заем за послужване по смисъла на чл. 245 ЗЗД, тъй като законът изисква заемателят да върне същата вещ в същото състояние, което е невъзможно при вещ, която по предназначение се амортизира или изчерпва при нормална употреба. Това прави самото възражение несъстоятелно. На второ място, свидетелските показания, ангажирани от самата ответница, не подкрепят твърдението й за заем за послужване; напротив - те го опровергават. Свидетелите заявяват, че между страните е имало уговорки ответницата да придобие собствеността върху машината при определени условия, вкл. след регистрация на нейна собствена фирма. Такива обяснения са напълно несъвместими с договора за заем за послужване, който предполага временно, безвъзмездно предоставяне на вещта за ползване, без намерение за прехвърляне на собственост. Жалбоподателката поддържа тезата, че е действителния собственик на машината, закупена с нейни средства, и че това било известно на всички. Въпреки това тя напълно доброволно и без никакви възражения е предала машина на стойност 48 000 лева при писмено поискване от ищцовата страна - без дори да заяви претенции за собственост и без да предприеме каквито и да било фактически или правни действия за защита на правата си. Едва в съдебно производство същата твърди, че именно тя е собственик на машината. Факта, че машината е върната, изключва всякакво продължаващо обогатяване и обезсмисля присъждането на обезщетение по чл. 59 ЗЗД" е продиктувано от неразбирането на заявената претенция, която е за обезщетение за неправомерно ползване/изхабяване на движима вещ (по време на ползването й, а не за обезщетение, дължащо се за период, следващ този на връщане на машината и преустановяване на ползването й. При това положение искането за допускане на експертиза е, от една страна, преклудирано, а от друга - необосновано и неотносимо към предмета на спора, поради което следва да бъде оставено без уважение. Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2, пр. 3 ЗЗД във вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, а при условия на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 32 000 лв. представляваща 80% овехтяване при потреблението на машина за лазерно епилиране SAPPHIRE MLS LS-1200 Испания, сериен номер S-001587, равняващ се на намаляването на стойността на вещта за периода от 21.08.2021г. до 18.04.2023г. /когато машината е реално върната на ищеца/. Ищецът „КАСИ – М“ ООД твърди, че е закупил машина за лазерно епилиране SAPPHIRE MLS LS-1200 Испания, сериен номер S-001587, с договор за продажба от 21.01.2021г. сключен между него и „Сапфир ЕУ“ ЕООД, видно от фактура № 0000000029/19.08.2021г., издадена от „Сапфир ЕУ“ ЕООД на стойност 48 000 лв. с включен ДДС. По неизвестни причини, владението на машината било предадено от продавача „Сапфир ЕУ“ ЕООД директно на трето лице - В. В. Р., на 21.08.2021г. Последната притежавала студио за красота, известно под търговското наименование „Кадифе“, находящо се в гр.Гоце Делчев, ул.„Тодор Александров“ № 6. Машината била използвана от ответницата за извършване на лазерни процедури на клиенти, с цел реализиране на търговска печалба. На ••••••••г. управител на „КАСИ-М“ ООД е станала К. М. Ш., поради смъртта на действащия до тогава управител и неин баща - М. Ш.. Тя констатирала фактическата липса на машината в предприятието, макар в счетоводството на „КАСИ-М“ ООД същата да била заведена като актив и да не фигурират никакви данни и/или документи същата да е продадена, отдадена под наем или да е извършена друга сделка с нея. Разбрала, че ответницата използва неправомерно процесната машина при осъществяване на търговската си дейност, провела устни преговори с нея за връщане на машината и заплащане на обезщетение, но така и не било постигнато споразумение. Затова връчили нотариална покана с peг. №1636/2023 г., том 1, № 50 на нотариус А. Х. с peг. № ••• на НК, с район на действия PC Гоце Делчев до ответницата, получена от същата на 18.04.2023 г., с която „КАСИ-М“ ООД е предоставило срок от 3 дни за връщане владението на машината и заплащане на обезщетение за неправомерното й използване в размер на 20 000 лева. В резултат В. В. Р. върнала машината на ищеца чрез куриерска служба Еконт на 24.04.2023г. След технически преглед на 05.05.2023 г. в оторизиран сервиз на доставчика на машината - „Сапфир Лазер България“ ООД и издаден протокол, било установено, че машината има реализирани 11 488 046 бр. изстрели при гаранционна отговорност до 10 000 000 изстрела, видно от информация, публикувана на официалния сайт на сервиза. В резултат на използването на машината, тестът на диодния лазер отчел оставаща ефективна мощност от 20%. Извършеният тест свидетелствал, че 80% от мощността е изразходвана, което прави машината на практика безполезна, а това от своя страна автоматично рефлектирало върху пазарната й стойност. Претендира сума в размер на 32 000 лв., представляваща обезщетение за изразходване/похабяване на 80% от машина за лазерно епилиране SAPPHIRE MLS LS-1200 Испания, сериен номер S-001587, вследствие на неправомерно ползване, собственост на ищеца - "КАСИ - М" ООД, ведно със законната лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на задължението. В условията на евентуалност, претендира сумата 32 000 лв., като обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестени средства за сметка на намаляване на имуществото на ищеца. Претендира разноски. Ответницата В. В. Р. твърди, че работела при ищеца “Каси-М“ ООД от 15.10.2010г. до 07.08.2020г. Ищцовото дружество е с основна дейност шивашко производство, базирано в с. Вълкосел. Между нея и управителя и собственик към 2021г. М. Ш., били изградени отношения на доверие. Същият се обръщал към ответницата, а и към всякакви трети лица при покупка на вещи, да искат изготвяне на фактури на името и ЕИК на “Каси М“ ООД, които да му предават, а той предавал на счетоводството си. Поради изграденото доверие, хората така и правели. От друга страна сегашната управителка на “Каси-М“ ООД и ответницата били дългогодишни етърви (съпруги на двама братя). През 2019г. изкарала курс по козметика и придобила професионална квалификация 2-ра степен козметик. Започнала да обмисля започването на бизнес, като за целта харесала машина за лазерно епилиране SAPPHIRE MLS LS-1200. При напомнянето на М. Ш. да му намира фактури станало дума за процесната машина. Разбрали се тя да закупи машина за лазерно епилиране SAPPHIRE MLS LS-1200, като само фиктивно посочили “Каси- М“ ООД като купувач, защото продавачът искал плащане по банка. Твърди, че дала парите на свекър си М. Ш. на два пъти по 20 000 лева, като второто плащане дори било извършено от майката й, която работела тогава в чужбина, спестявала всичко и искала да помогне на дъщеря си в новото начинание. За плащанията били съставени разписки. Машината била доставена направо на адреса, на който работела като козметик. М. Ш. знаел всичко това, одобрил го, хвалел я, че се развива, питал я при срещи как върви, върши ли работа машината. Споделил, че малката му дъщеря С. Ш. от м. 04.2022 г. също е станала козметик и че и нейната техника и апаратура е закупена чрез “Каси-М“ ООД. След като решила да регистрира фирма и да си заприходи машината, М. Ш. поискал разписките за плащанията, за да ги покаже на счетоводител и да се реши как да стане счетоводно. Тя му ги дала, за да се движат нещата според уговорката. След смъртта на М. Ш. на 22.10.2022г., нейната етърва, сега управител на “Каси-М“ ООД, се обадила и я попитала у нея останало ли е нещо документално за машината. След като получила отговор, че разписките са предадени на М. Ш., получила нотариална покана да „върне“ машината. След консултации, решила да приключи всякакви отношения с тези хора и върнала машината за лазерно епилиране SAPPHIRE MLS LS-1200 чрез куриерска служба, тъй като липсвало съдействие от страна на кредитора. Възразява, че не дължи никакво обезщетение за машината, тъй като тя е действителния собственик, а “Каси-М“ ООД е „сламен човек“ по сделката. При условие на евнтуалност възразява, че е налице договор за заем за послужване и липсва каквото и да било основание за плащане на претендираната сума. От фактическа страна се установява, че на 21.08.2021 г. между „КАСИ-М“ ООД /купувач/ и „Сапфир ЕУ“ ЕООД /продавач/ е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който машина за лазерно епилиране SAPPHIRE MLS LS-1200 Испания, сериен номер S-001587, е придобита от ищеца за сумата от 48 000лв., за което е издадена фактура № 0000000029/19.08.2021г. с вкл.ДДС. Към този момент управител на ищцовото дружество е М. Ш., починал една година по-късно на ••••••••г. и наследен по закон от преживяла съпруга и две дъщери. Наследниците му стават съдружници в ищцовото ООД, а за управител избират К. Ш. – дъщеря на починалия. Последната, в качеството й на управител на „КАСИ-М“ ООД, е изпратила до ответницата В. В. Р., нотариална покана на 18.04.2023г. за връщане на машина за лазерно епилиране SAPPHIRE MLS LS-1200 Испания, сериен номер S-001587, както и заплащане на обезщетение за ползване на същата за периода от датата на нейното заприходяване в активите през м.август 2021г. до датата на изпращане на поканата. На 24.04.2023г. жалбоподателката е върнала машината на ищцовото дружество доброволно, чрез куриерска служба Еконт. Безспорно е прието между страните, че В. е работила около 10 години в ищцовото дружество като шивачка, в резултат на което са били създадени близки доверителни отношения между нея и управителя М. Ш., още повече двете с Канария /една от неговите дъщери/ са бивши етърви т.е. били са омъжени за двама братя/. Освен това са живели в малко населено място като гр.Гоце Делчев, поради което всички правнорелевантни факти следва да се преценяват през призмата на личните отношения между тях. Затова след закупуването машината на 21.08.2021г. тя е предадена от продавача директно на В. Р., а не на ищцовото дружество и същата е била ползвана само от нея в собственото й козметично студио за периода от 21.08.2021г. до 24.04.2023г. датата, на която е върната с куриер, след получаването на нотариалната покана за връщането. Видно от депозираното на л.90 заключение на съдебно – оценителна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, машината за лазерно епилиране „SAPPHIRE" MLS LS-1200 Испания, сериен номер S-001587 е с използвани до момента 11 490 872 изстрела, т.е. оставащият капацитет/ефективна мощност на диодния лазер е само 20%. Вещото лице определя, че пазарната стойност на машината към 05.02.2025г. е само 7 600 лв. , като консумативите за диодния лазер възлизат на практика на стойността на машината т.е. тя е годна за еднократна употреба. Видно от депозираното на л.201 заключение на съдебно –счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, относно осчетоводяването при „КАСИ-М“ ООД има фактури с доставчик „Брат Ч.“ които са осчетоводени като разход за материали и са платени в брой. Същите са отразени в дневник на покупките и подадени в НАП в месец август 2022 г. За други два броя фактури няма данни за извършени плащания и осчетоводявания. Спорен е въпросът коя от двете страни е купувач на процесната машина, има ли субективна симулация на страната на купувача и платена ли е цената от 48 000 лв. от жалбоподателката-ответник, доколкото липсват писмени доказателства в тази насока – издадени разписки. Затова са събрани гласни доказателствени средства в о.с.з. на 22.05.2025г. чрез разпит на св.Р., Х., Г., Б.. Св.Б. – майка на ответницата заявява, че дъщеря й закупила от г-н Ш. машина за лазерно епилиране. Сочи, че Ш. предложил на дъщеря й, понеже тя нямала още регистрирана фирма, да купи на името на негова фирма машината, като тя естествено да плаща на него и след като си регистрира фирма всичко да се прехвърли на нейно име. Твърди, че той платил машината, а дъщеря й е възстановила сумата в брой на него. Св.Х. излага, че е извършвал ремонтните дейности на обекта – козметичното студио на ответницата Р.. Сочи, че М. Ш. идвал да оглежда как върви, какво става, като заявява, че не му е известно в какво качество е идвал. Спомня си, че е идвал да взема фактури за строителните материали, които той лично е вземал за обекта. Фактурите били издавани на името на неговата фирма, а не на ответницата. Двамата си говорели и за това кога ще си "извади" тя фирма, за да прехвърлят лазера, който вече бил закупен. Св.Г. присъствал лично на разговор между Ш. и ответницата, за закупуването на машината, за предстоящото отваряне на личен салон на В. и съответно си разменили някакви разписки. Заявява, че не е чел тези документи и не знае какви точно са те. Св.Н. Р. сочи, че има счетоводна фирма и сключила договор за счетоводни услуги с фирмата „КАСИ - М“ ООД. Заявява, че не й е известно да е имало практика в дружеството, налагана от г-н Ш. да моли работници и познати да купуват лични вещи, а да бъдат издавани фактурите на името на „КАСИ - М“ ООД, за да ползва той данъчен кредит, защото не всяко нещо, което е взето като фактура може да бъде признато за разход във фирмата, защото ще има изменение във финансовия резултат. Заявява, че в нито една от фирмите, чието счетоводство водят, няма такава практика. Сочи, че е имало договор за покупка на машина за лазерна епилация „Сапфир“, фактура, съответно било извършено плащане по банков път. Известно й е, че е закупен този дълготраен актив, за да се извършва по - нататък търговска дейност. Заявява, че тази машина се е водила в инвентарната книга на „КАСИ - М“ ООД, но не е знаела, че машината не се е намира в предприятието. Г-н Ш. казвал, че е закупена машината с цел да се отдава нататък под наем, но е нямало нито договор за наем, нито плащания, нищо. Дори не са й начислявани за съответната година амортизации, защото начислявайки амортизация има изменение на финансовия резултат, тоест между приходите и разходите трябва да има съпоставимост. Разбрала, че машината не е в предприятието, когато управителят М. починал и дружеството се поело от съпругата му и двете дъщери. Давайки им инвентарната книга да си опишат активите, разбрала, че тази машина не се намира в дружеството. САС кредитира показанията на свидетели с изключение тези на майката на ответницата и счетоводителката на ищцовото дружество, доколкото са заинтересовани от изхода на производството. Въз основа на съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства, намира за безспорно установено, че машината е платена от управителя Ш., но реално е предадена на ответницата с цел да бъде използвана в новосъздаденото от нея козметично студио. За това свидетелстват най-вече показанията на майстора, правил ремонт на студиото, който контактувал с М. Ш. за всички фактури за строителни материали, издавани на името на дружеството и очевидно плащани от него, аналогично на процесната машина. В този смисъл и доколкото са доказани близките доверителни отношения между М. и В., целта е била да бъде подпомогната финансово в прохождащ козметичен бизнес, без реално обещание за връщане на платената цена или плащане на наем. В този смисъл не е налице субективна симулация, която не е доказана пълно и главно, а заем за послужване и дарение. Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: Първо по релевираното правоизключващо възражение за субективна симулация по чл.26, ал.2 ЗЗД на страната на купувача. При случаите на подставено лице по чл.26 ал.2 предл. 5-то ЗЗД, каквото се твърди да е ищцовото ООД, е налице абсолютна симулация на овластителната сделка между скритата, в случая Р. и привидната, в случая ищцова страна, но не и на сделката с третото лице, от която възникват целените правни последици. Затова привидността се отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен носител - явният контрахент в договора или прикритият зад него. Твърдението на жалбоподателката е, че именно тя е действителният купувач по договора. При сключване на симулативно съглашение страните по тази сделка планират да създадат привидност, която да функционира известно време и след това да бъде прекратена. По делото обаче не е доказано, че действителната постигната между страните воля е различна от тази, която външно е била изразена от тях . При така наречената персонална симулация, при която две лица сключват сделка, но желаят да я прикрият пред третите лица и се уговарят като страна по нея привидно да фигурира друго лице. При тази правна фигура са налице три правоотношения: 1. упълномощаване от лицето, което ще бъде привидна страна по сделката на лицето, което ще бъде действителна страна. 2.привидната сделка е с участието на упълномощеното лице, в това му качество. 3. прикритата сделка, по която действителна страна е упълномощения. В случай на подставено лице има две привидни сделки - упълномощителната и сделката с привидния упълномощител. Упълномощителната сделка е привидна, защото упълномощителят не цели правните последици от упълномощаването. Не се цели и правния резултат по сделката между третото лице и упълномощителя, защото волята на страните е правните последици да настъпят в патримониума на упълномощения. За да се докаже привидността и на двете сделки обаче, съгласно чл.165 ал.2 ГПК следва да е налице писмен акт от упълномощителя, че не желае правните последици на упълномощаването и че те няма да настъпят в неговата правна сфера. При установяване на привидността, сделката остава сключена без представителна власт и правните последици настъпват за мнимия представител. Привидните сделки са нищожни на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а прикритата поражда правни последици ако са налице условията за действителността й /чл. 17, ал. 1 ЗЗД/. ОС е уважил изцяло предявения иск, като е посочил, че цената е заплатена от купувача ООД изцяло по банков път. От разпита на свидетелите не се установяват твърдените от ответницата обстоятелства, а именно че сумата от 48 000лв. е заплатена в брой от Р. на М.. Няма издадени разписки от бившия управител на ищцовото дружество за извършено плащане на две части, нито са ангажирани гласни такива с изключение тези на майката на жалбоподателката, които съдът не кредитира в тази част. Ответницата не е доказала пълно и главно, че е налице субективна симулация на страната на купувача с цел данъчни облекчения, каквито доводи също са релевирани. Самата тя не ангажира доказателства за притежаването на налични парични средства /48 000 лв./ към м.август 2021г., с които би могла да заплати цената на машината. По делото не е представен документ, имащ качеството на "обратно писмо" /"contre lettre"/, който да обективира направени от страните изявления, в които те признават привидността на сделката, респ. не е представено "начало на писмено доказателство" от ответника /издадени разписки за платени 48 000 лв. на ръка/, което да създава индиция, че е възможно сделката да е симулативна. От събраните доказателства не би могло да се приеме, че действителната воля на страните е била правните последици на договора за продажба да бъдат само манифестирани пред трети лица, без да се цели настъпването им. При липсата на "обратно писмо" /"contre lettre"/, което да разкрива действителните отношения на страните по договора за покупко-продажба, както и при липсата на писмени доказателства, изхождащи от ответника или удостоверяващи негови изявления пред държавен орган, създаващи индиция за симулация, неподкрепени със свидетелски показания в тази насока, твърдението за привидност на договора е недоказано. В този смисъл е становището на доктрината - В. Т. - "Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял II, 1973 г" стр.264, както и непротиворечивата съдебна практика, обективирана в редица решения на ВКС, като напр. Решение № 79 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 791/2011 г., III г.о. на ВКС, Решение от 15.06.2011 г. по гр. д. № 1536/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 763 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 356/2010 г., III г.о ., Решение № 19 от 13.03.2014 г. по гр. д. № 2159/2013 г., III г.о. на ВКС и др., които настоящият състав напълно споделя. Ето защо недоказано пълно и главно е правоизключващото възражение за привидност на сделката, а именно, че реалният купувач на машината е ответницата Р.. Няма и начало на писмено доказателство (непълен обратен документ) което не представлява самостоятелно доказателство, а процесуална предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК недопустимост на свидетелските показания. В доктрината и в съдебната практика, формирана както при действието на ГПК (нов), така и на ГПК (отм.) трайно се приема, че непълният обратен документ е такъв, в който привидността не е изрично призната, но който обективира други изявления на съконтрахентите, които индицират неговата евентуална симулативност, т. е. вероятността страните по нея да не са желаели настъпването на правните последици и да са направили волеизявленията за сключването привидно (решение № 253 от 22.03.2018 г. по т. д. № 682/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; решение № 251 от 09.01.2015 г. по гр. д. № 7253/2013 г., Г. К., І г. о. на ВКС). По отношение началото на писмено доказателство последователно е поддържано разбирането, че документът следва да изхожда от някоя от страните по сделката, да обективира нейно волеизявление и да е годен да им бъде противопоставен. В конкретния случай, жалбоподателката основава тезата си за наличието на такова с позоваване на издадени разписки от бившия управител, които обаче тя му върнала и вече са унищожени. В обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от горепосочената практика, доколкото не е спорно по делото че по делото не са представени други писмени доказателства, кореспондиращи на константно възприетите в доктрината и съдебната практика критерии, обуславящи допускането на свидетелски показания при условията на чл. 165, ал. 2 ГПК. Ето защо персонална симулация не е доказана пълно и главно. Второ - по наведеното в условие на евентуалност възражение за заем за послужване, съдът констатира, че първа инстанция изобщо не е формирала мотиви. Независимо от това съгласно разпоредбата на чл.243 ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и в устна форма. За да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне, след изтичане на уговорения срок или след уговореното ползване. С оглед реалният характер на договора за заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена. В случая ответницата не оспорва, че вещта й е дадена. САС намира, че предвид близките отношения между починалия управител на ищцовото дружество и жалбоподателката е сключен именно такъв договор, доколкото няма уговорки за плащане на наем. След неговата смърт и връчване на нотариалната покана, тя е върнала вещта, с което договорът е прекратен. Спорен е въпросът потребима ли е вещта и дължи се процент овехтяване за нейното експлоатиране в рамките на една година. Според настоящата инстанция отговорът е отрицателен, доколкото не е доказано пълно и главно в този устен неформален договор да е предвидено изрично, че тя ще дължи освен връщане на вещта и % амортизация. Машината за лазерна епилация не е потребима вещ, тъй като няма пречка лазерният диод да бъде сменен, аналогично на батерията. Друг е въпросът, че този консуматив е скъп. Страните не са предвидили връщане на вещта след заменен и пълен консуматив, а и няма наведени спорно в предмета такива доводи. Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за заем за послужване; 2.) изпълнение на задължението на заемодателя- ищец да предостави на заемателя- ответник фактическата власт върху вещта; 3.) прекратяването на договора от страна на заемодателя и 4.) неизпълнение на задължението на заемателите да върнат вещта годна за нейното обичайно предназначение. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно предявеното негово парично вземане. В тежест на ответника е, при доказване на горните факти, да докаже евентуалните си правоизключващи и правопогасяващи възражения, в частност, че е върнал държането на вещта, в годно за нейното обичайно предназначение състояние, което е направено. Между страните са налице договорни отношения по заем, прекратени от ищцовото дружество с връчване на покана, а вещта е реално върната обратно от заемателката на заемодателя чрез Еконт. Ето защо претенциите, по начина по който са заявени и уточнени изрично - основани на разпоредбите на неоснователно обогатяване, са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Още повече разпоредбата на чл.59 ЗЗД се прилага само субсидиарно. В този смисъл наведеното в условие на евентуалност правоизключващо възражение е основателно и като такова следва да бъде уважено, а искът - отхвърлен като неоснователен. Трето - по въпроса съставлява ли произнасяне по непредявен иск неправилната квалификация на спорното право от първата инстанция. Противоречието е констатирано с обвързващата практика на ВКС, дадена в решение № 317 по гр. д. № по гр. д. № 117/2012 г., ІV г.о. В посоченото решение, както и в трайно установената си практика по чл. 290 ГПК (решения № 45 по т.д. № 516/2009 г., ІІ т.о., № 539 по гр. д. № 1844/2010 г., ІV г.о., № 71 по гр. д. № 594/2011 г., ІV г.о. и др.) ВКС приема, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд и се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Неправилната правна квалификация е нарушение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване. Въззивният съд следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска. /така Решение № 277/3.10.2013 г. по гр. д. № 977/2012 г., ВКС, ІV г.о./. Ето защо и доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, решението е валидно и допустимо, но по същество неправилно. Съгласно т. 4 от ППВС № 1/79 се дължи заплащане на стойността на липсващи вещи в посочения размер. За движими вещи, които съществуват и съответно връщането им в натура е възможно, правилото е неприложимо. Без значение е и обстоятелството, че в резултат на изминалия период от време и експлоатацията им стойността им е намаляла поради износване, тъй като това е извън посочените в постановлението предпоставки, а разликата в стойността може да бъде основание на друг иск, различен от иска по чл. 55, ал. 1 респ. чл.59 ЗЗД. С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции, решението следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен. На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна следва да заплати в полза на жалбоподателката направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на общо 2883.67 евро. Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно. Разноските пред първа инстанция също следва да бъдат променени при този изход на главния иск, като на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата сумата от 3210 лв. платен адв.хонорар и 500 лв. платени депозити за вещо лице. Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът