Решение № 1394 от 30.9.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2378/2026 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на А. Д. А. чрез процесуалния му представител –адв.Й. К. Л. против Наказателно постановление № 005343/11.03.2026г.Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) гр. София, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и на основание същия законов текст е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 920 .32 евро равностойност 1800 лева. С жалбата се твърди незаконосъобразност на НП, ка кт о и се сочи непропорционалност на наложеното наказание с извършеното нарушение, обосновано с Решение на СЕС по дело №С-61/2023 г. Иска се отмяна на санкционния акт. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото от процесуалния му представител е представена писмена молба, с която се изразява становище по същество, иска се отмяна на НП, като незаконосъобразно. Претендират се разноски. Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител юриск.Гладийска оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното: Н а 06.10.2025г. в 1 8 . 0 0 ч . , на път –І-І,км.13+300 от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег. №••• –вид товарен автомобил ,марка и модел Волво ФХ ,с обща техническа допустима максимална маса-12т.,управлявано от А. А.. След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 07.09.2025г., в 12.43 часа, горепосоченото пътно превозно средство е засечено по път А-1, км 118-599 , включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) . Като място на нарушението е посочен път А-1, км 118-599, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Решение №238 на Министерски съвет от 22 април 2025г. за приемане на Списъка на републиканските пътища ,за които се събира такса за изминало разстояниетол такса за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства, относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20051) - част от системата. За нарушението е генериран запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението 005343/07.09.2025г. Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на процесната дата и час. При така направените в хода на извършената проверка констатации, св. П. П. е приел, че на 07.09.2025г. жалбоподателят не е изпълнил задължение по чл.139 ал.7 и подлежи на санкция н а основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП , поради което на 06.10.2025г., е съставил срещу А. АУАН № 005343 .Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл. 44, ал. 1 ЗАНН Н а 11.03.2026 г. било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя Р. на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП . В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя П. П. .Същият дава ясни и точни показания относно проверката.Относно установяване на водача към датата на нарушението ,твърди,че това ставало единствено и само чрез неговите показания в тази насока.Съдът даде вяра на показанията на св. П. като последователни, обективни и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства. При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че въпреки констатираното неизпълнение на задълженията на жалбоподателя като водач по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП , в разглеждания казус са налице основания за отмяна на оспореното наказателно постановление. На първо място, такова отменително основание е неспазване на императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, касаещи съдържанието на акта, в частност описание на установеното противоправно поведение на санкционираното лице и обстоятелствата по така извършеното нарушение. Вменената на жалбоподателя за нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Неизпълнението на цитираната разпоредба е санкционирано съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно който "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. ". Гореизложените принципни положения отнесени към приетото за установено и описано в АУАН административно нарушение формира извод за допуснат порок в административното производство още със съставяне на акта, състоящ се в неизпълнение на изискването за описване на обстоятелствата около извършеното нарушение, като в акта изобщо не е посочено какво е установено – липса на закупена маршрутна карта или подадена декларация. Вместо това, в АУАН само декларативно е посочено, че за ППС не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , тъй като на 07.09.2025г в 12.43 часа жалбоподателят управлявал процесното ППС на път А-1, 118+599 км, където бил засечен с контролно устройство с идентификатор 20051. Видно е, че в АУАН е налице позоваване на доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с приложени статични изображения, но липсва отразяване какво точно нарушение е отразено във въпросния доклад, а видно от същия е, че са били отчетени конкретни обстоятелства по нарушението – че в случая няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Тези конкретни обстоятелства по извършване на твърдяното нарушение са били отразени за първи път едва в наказателното постановление, В АУАН обаче подобни обстоятелства изобщо липсват. Описанието на обстоятелствата по извършване на нарушението е изискване относно съдържанието на АУАН, посочено в чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. В теорията и в съдебната практика се приема, че АУАН, като начален акт в административнонаказателното производство, е аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, тъй като определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. Същият очертава рамката на административното обвинение от обективна и субективна страна, с отразяване на всички факти и обстоятелства, на които се основава нарушението. Именно срещу тези факти, нарушителят следва да се брани и да организира по най-добрия за него начин защитата си още от началото на административнонаказателния процес, като възрази още при съставяне на акта, съответно в предвидения законов срок след неговото подписване, наведе конкретни доводи, или представи доказателства, които да опровергават обстоятелствата по извършване на нарушението, приети за установени от актосъставителя. В случая тази възможност за нарушителя е била препятствана, като едва в наказателното постановление вече в конкретика е било посочено защо е счетено, че не са изпълнени задълженията по установяване на изминатото разстояние, или какво точно поведение е било установено, което липсва в АУАН. Описаното нарушение е съществено, тъй като препятства правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност, кои са правнозначимите факти и обстоятелства, които следва да оборва, за да организира и реализира пълноценно защитата си. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция, поради което и налага отмяна на наказателното постановление.В този смисъл и не се налага да бъдат обсъждани останалите в жалбата доводи . Наред с гореизложеното е налице и друго основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, което е постановено в нарушение на общия принцип на пропорционалност на наложеното наказание, чийто размер е в разрез с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година.Това е отразено и посечоно в жалбата като искане за отмяна. В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно 1800 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото от страна на задълженото лице. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. например решение от 9 февруари 2012 г., Urban, C 210/10, EU: C: 2012: 64, т. 41), както е и в случая. В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023 г., съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В изложения контекст, и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, НП следва да бъде отменено и на това основание. Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. ПО РАЗНОСКИТЕ: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане с жалбата за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като на лист 43-46 от делото . По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за съответния вид работа. Това не означава, че адвокатското възнаграждение следва да се договаря винаги в минимален размер . Освен това размерът на възнаграждението е справедлив и обоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото. По тези съображения искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено в пълния си заявен размер от 300 евро. Разноските следва да бъдат възложени на юридическото лице, от структурата на което е част административнонаказващият орган, а това е Агенцията за държавна финансова инспекция съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДФИ . Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, в ал. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът