Решение № 199 от 31.7.2026 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 344/2025 г.

Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Е. А. Б., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника адв. Д. М. против ЕВРОПЕЙСКА ПРОКУРАТУРА, действаща чрез АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЕЛЕГИРАНИ

ПРОКУРОРИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. С., бул. „Г."№ ••, ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. С., бул. „В." № * и ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ, с адрес: гр. С., бул. „Ц." № •••.

В същата се твърди, че с Постановление от 01.04.2008година на ЧСИ М. И.а, рег.№748, р-н на действие ОС М. са му възложени в собственост следните недвижими имоти:

1. Стопански двор от 9,087 дка (девет декара и осемдесет и седем квадратни метра), представляващ имот № ••• по плана на землището на с. Д., обл. М., ЕКАТТЕ •••, а съгласно Скица на поземлен имот представляващ Поземлен имот с идентификатор •••.915.208, при граници /съседи/ № •••, полски път на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; № •••, Стопански двор на „А." ЕООД; № •••, Нива на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; N9 •••; Стопански двор на Държавен поземлен фонд - МЗГ;

2. Стопански двор от 1.232 дка (един декар и двеста тридесет и два квадратни метра), представляващ имот № ••• по плана на землището на с. Д., обл. М., ЕКАТТЕ •••, а съгласно Скица на поземлен имот представляващ Поземлен имот с идентификатор •••.915.209, при граници /съседи/: имот № •••, Стопански двор на „А." ЕООД; № •••, Полски път на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; N9 •••, Стопански двор на „А." ЕООД, ведно със сграда /битова, почти разрушена и без оценка/.

На 20.05.2021г. сключил договор за наем на Стопански двор с N9 ••• с дружеството „Н." ЕООД, ЕИК •••, представлявано от Г.Д.Р.. Срокът на договора е 1 година считано от неговото подписване.

На 21.05.2021г. сключил договор за наем на Стопански двор с N9 ••• с дружеството „Т." ЕООД, ЕИК •••, представлявано от В.З.. Срокът на договора е 1 година считано от неговото подписване.

На 21.05.2021г. сключил договор за наем на Стопански двор с № ••• с дружеството „А." ЕООД, ЕИК •••, представлявано от В.К.. Срокът на договора е 1 година считано от неговото подписване.

На 26.05.2021г. сключил договор за наем на Стопански двор с № ••• с дружеството „В." ЕООД, ЕИК •••, представлявано от П.Р.П.. Срокът на договора е 1 година считано от неговото подписване.

На 27.05.2021г. сключил договор за наем на Стопански двор с № ••• с дружеството „К." ЕООД, ЕИК •••, представлявано от И.Б.А.. Срокът на договора е 1 година считано от неговото подписване.

На 27.05.2021г. сключил договор за наем на Стопанския двор с № ••• с дружеството „К." ЕООД, ЕИК •••, представлявано от П.П.Т.. Срокът на договора е 1 година считано от неговото подписване.

Всички договори са подписани за срок от 1 година с идеята да бъдат продължени след изтичането на тази година, когато да бъдат предоговорени и условията по същите. След подписване на договорите за наем дружествата - наематели започнали незабавно използването на недвижимите му имоти, като разположили в него следните движими вещи, а именно:

Хидравличен багер - Хитачи" 2Х3501.С-6, номер на рама

НСМОДЦ5ХС00030241, рег. № •••, собственост на „К." ЕООД;

Мини челен товарач 2360 - „Катерпилар", номер на рама САТ023601_В0204387, рег. № •••, собственост на „К." ЕООД;

Мини челен товарач 2360 - „Катерпилар", номер на рама САТ02360АВВ6204386, рег. № •••, собственост на „К." ЕООД;

Верижен мини багер 308Е2 СК - „Катерпилар", номер на рама САТОЗОЗЕТЕШО2701, рег. № •••, собственост на „К." ЕООД;

Мобилна роторна трошачка „МЕТ50" И121335Е сериен N279528, собственост на „К." ВООД;

Комбиниран багер товарач - „Катерпилар" 432Р2, номер на рама САТ0432РШ\Л/Р01841, рег. № •••, собственост на „Е." ЕООД;

Пресевна инсталация „МЕТ50" модел С\/В2060-4М, сериен N2 20647108, собственост на „Е. ЕООД;

Съчленен самосвал 730С2 - „Катерпилар", номер на рама САТ073ОС12Т401154, рег. N2 •••6, собственост на „Е." ЕООД;

Съчленен самосвал 730С2 - „Катерпилар", номер на рама

САТО73ОСС2Т401155, рег. N2 •••5, собственост на „Е." ЕООД;

Хидравличен челен товарач „Хитачи", модел 2\А/310-5В - номер на рама НН_МЕА50С90Н19353, рег. N2 •••, собственост на „Е." ЕООД;

Мини челен товарач 2590 - „Катерпилар", номер на рама

САТ02590НРТИ7614, рег. N0 •••, собственост на „Т." ЕООД;

Мобилно сито „МЕТ50" 5Т 4.8, сериен N2180105, собственост на „Т." ЕООД;

Хидравличен багер „Хитачи" 2Х3501.С-6, номер на рама

НСМ0005ХК00030289, рег. N2 •••, собственост на „Т." ЕООД;

Съчленен самосвал 730С2 - „Катерпилар", номер на рама САТО73ОСС2Т401164, рег. N2 •••, собственост на „Т." ЕООД;

Съчленен самосвал 730С2 - „ Катерпилар", номер на рама САТО73ОСЕ2Т401163, рег. N2 •••, собственост на„Т." ЕООД;

Верижен булдозер - „Катерпилар", модел Р8Т, номер на рама САТООДЗТКРМС01391, рег. N2 •••, собственост на „А." ЕООД;

Модулна челюстна трошачка - МЕТ50 М\А/106 - сериен N2 42060, рег. N2 •••, собственост на „А." ЕООД;

Хидравличен челен товарач -„Хитачи", модел 2\Л/310-5В, номер на рама НР1_^А50С90Н 19328, собственост на „А." ЕООД;

Верижен булдозер 06МХ1. - „Катерпилар", номер на рама САТ0006М.10В600642 с рег. № •••, собственост на „Н." ЕООД;

Хидравличен багер „Хитачи" 2X350-6, номер на рама НСМ005ХЕ00030223, рег. № •••, собственост на „Н." ЕООД;

Трошачно-пресевна инсталация „МЕТ50", модел ИРШО, сериен № МР1ЮМАС0177 и вибрационно сито „МЕТ50" с №20637036, собственост На „Н." ЕООД;

Хидравличен товарач „Хитачи" 1\А/310, номер на рама

НРЦЧРВ52М90С69383, собственост на „Н." ЕООД;

Хидравличен багер „Хитачи" 2Х3501.С-6, номер на рама

НСМйООЗХСОООЗОЗЗО, рег. № •••, собственост на ,Т. ЕООД;

Съчленен самосвал 730С2 „Катерпилар", номер на рама

САТО730С1.27401158, с рег. № •••, собственост на „Т." ЕООД;

Трошачно-пресевна инсталация сито „МЕТ50", модел С\/В2060-4М, сериен №20647110 и трошачка „МЕТ50", модел МР1213, сериен № МР1213МАС0206, собственост на „Т.К ЕООД;

Трошачно-пресевна инсталация „МЕТ50" - 1\1\Л/200НРС, сериен № 75836, собственост на „Н." ЕООД;

Верижен булдозер 08Т - „Катерпилар", сериен № МСАТООДЗТСРМС01662, рег. № •••, собственост на „Н." ЕООД;

Мини челен товарач 236й - „Катерпилар", номер на рама

САТ02360ТВ6204153, рег. № •••, собственост на „В." ЕООД;

Мини верижен багер 303.5ЕСКО „Катерпилар", сериен

1ЧСАТ3035Е11Х201278, рег. № •••, собственост на „В." ЕООД;

Хидравличен челен товарач „Хитачи" 2\А/310-5В, номер на рама НР1.МРА50Р90Н 19350, рег. № •••, собственост на „В." ЕООД;

Съчленен самосвал 730С2 - „Катерпилар", номер на рама САТ0730СС2Т401102, рег. № •••, собственост на „В." ЕООД;

Съчленен самосвал 730С2 - „ Катерпилар", номер на рама САТ0730СТ2Т401103, рег. № •••, собственост на „В." ЕООД;

Модулна роторна трошачка „МЕТ50" модел ВАРМАС В7150 сериен № В 7100251, собственост на „В." ЕООД;

Хидравличен челен товарач „Хитачи" 2\Л/310-5В, номер на рама НР1_МРА50А90Н 19355, собственост на „К." ЕООД;

Хидравличен челен товарач „Хитачи" 2\Л/310-5В, номер на рама НР1_МРА50У90Е119354, собственост на „К." ЕООД и Мобилна роторна трошачка марка „МЕТ50", модел И12135Е сериен № 79529, собственост на „К." ЕООД.

Междувременно през 2021г. са образувани ДП № 7/2021г. по описа на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност" и пр.пр. № 000114/2021г. по описа на Европейска прокуратура с наблюдаващ прокурор гжа С.П..

По досъдебното производство са повдигнати обвинения на 5 лица К.Л.Т., В.А.А., П.П.Т., С.Л.З. и П.Р.П. за извършени престъпления по чл. 254б, ал. 1 от НК и чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК за злоупотреба със средства на Европейския съюз.

В рамките на образуваното досъдебно производство посочените по- горе движими вещи първоначално са били приобщени като веществени доказателства, а в последствие европейският делегиран прокурор (ЕДП) е внесъл искане в Софийски градски съд по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК за обезпечение чрез налагане на запор върху същите.

С Определение от 20.08.2024г. по нчд № 5135/2024г. СГС, НО, 11 с-в е отхвърлил като неоснователно внесеното искане. Отказът е бил протестиран от ЕДП, като с Определение N° 977/26.09.2024г. по вчнд № 1206/2024г. САС, НО, 2 с-в е уважил искането като е допуснал налагане на запор върху всички гореописани вещи с цел обезпечаване на тяхното евентуално отнемане по реда на чл. 53, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, б. „б" от НК.

Издадени са обезпечителни заповеди, въз основа на които на 27.09.2024г. е образувано изп.д. № 1845/2024г. по описа на 13 уч., СИС при СРС.

Повече от година няма достъп до собствените си недвижими имоти, в които продължават да се намират запорираните от Европейската прокуратура движими вещи. Тези вещи не са преместени, въпреки че е отправил молба за това през октомври месец 2024г.. Съдебният изпълнител също посочва, че няма извършени оценка, опис на движимите вещи, както няма и внесено искане за изнасяне на публична продан, поради което дейността на същия се изразява единствено в налагането на запор съгласно издадената обезпечителна заповед.

Собствениците на движимите вещи също са в обективна невъзможст да преместят вещите, тъй като, както е посочено по-горе, те имат качеството на веществени доказателства по висящо досъдебно производство, в рамките на което е наложен и запор върху същите, обезпечаващ правото на държавата да ги отнеме в предвидените от закона случаи. Единствените лица, които са компетентни да предприемат законни действия по преместване, разглобяване, изнасяне на посочените вещи са органите на досъдебното производство.

Категорично подчертава, че досега никой от ответниците не е оспорвал правото му на собственост и въобще качеството му на собственик на недвижимите имоти, както и не владее недвижимите ми имоти, поради което искова защита по реда на чл. 108 от ЗС е неприложима.

Разпоредбата на чл. 109 от ЗС или т.нар. негаторен иск предвижда вещноправна (петиторна) защита на собственик срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост, без да е налице отнемане на владението. Счита че в случая безспорно е налице именно такова поведение (бездействие) на прокурорските и полицейските органи, което до голяма степен ограничава правото ми на собственост и по-скоро едно от трите ми правмощия на собственик, а именно да ползвам имотите си по предназначение и да извличам плодовете от тях.

Доколкото Европейската прокуратура е единен (неделим) и централизиран орган на територията на участващите държави-членки и притежава единна правосубектност - чл. 3, т. 2 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12.10.2017г. Всички актове на европейските делегирани прокурори подлежат на проверка и контрол от съответните национални съдилища по реда и средствата, предвидени в съответната национална правна система. СЕС разглежда производства единствено по отношение на вреди, причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на Европейската прокуратура, каквото настоящото не е. Доколкото става въпрос за наднационален орган, чието седалище е извън територията на Република България, а спорът е свързан с петиторна защита на накърнено вещо право, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от КМЧП, която предвижда изключителна компетентност на българския съд по отношение на вещни спорове.

Също така счита, че ответниците незаконосъобразно са се обогатили за негова сметка, тъй като използват собствените му недвижими имоти за съхранение на вещи, имащи отношение към образуваното против трети лица наказателно производство. Тъй като няма нищо общо с тези трети лица, нито с дружествата, в които те участват, нито с вещите, които се складират върху имотите, а още по-малко за него съществува законово или облигационно задължение да осигурява материална подкрепа на Прокуратурата и Полицията, вярва че следва да бъда възмезден за дългогодишната услуга, която правя на ответниците. Доколкото не съществува друг иск следа да намери искът по чл. 59 от ЗЗД.

Претендирам обезщетение за период от 3 години, считано от датата на завеждане на исковата молба от 31.07.2022г. до 31.07.2025г., равняващо се на месечния наем за ползването на двата недвижими имота, а именно: 900 лева на месец за имот № •••.915.208 и 100 лева на месец за имот •••.915.209. или общо за 36 месеца по 1 000 лева, а именно 36 000 лева.

Моли съда след установяване на гореизложеното да постанови решение, с което на основание чл. 109 от ЗС да осъди ответниците ЕВРОПЕЙСКА ПРОКУРАТУРА, действаща чрез АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЕЛЕГИРАНИ ПРОКУРОРИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ да освободят незабавно

собствените му недвижими имоти, а именно Стопански двор от 9,087 дка (девет декара и осемдесет и седем квадратни метра), представляващ имот № ••• по плана на землището на с. Д., обл. М., ЕКАТТЕ •••, а съгласно Скица на поземлен имот представляващ Поземлен имот с идентификатор •••.915.208, при граници /съседи/ № •••, полски път на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; N9 •••, Стопански двор на „А." ЕООД; № •••, Нива на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; N9 •••; Стопански двор на Държавен поземлен фонд - МЗГ и Стопански двор от 1.232 дка (един декар и двеста тридесет и два квадратни метра), представляващ имот № ••• по плана на землището на с. Д., обл. М., ЕКАТТЕ •••, а съгласно Скица на поземлен имот представляващ Поземлен имот с идентификатор •••.915.209, при граници /съседи/: имот № •••, Стопански двор на „А." ЕООД; № •••, Полски път на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; № •••, Стопански двор на „А." ЕООД от намиращите се в тях движими вещи, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, както и да се въздържат от по-нататъшни действия по незаконосъобразно ползване на собствените ми недвижими имоти.

. На основание чл. 59 от ЗЗД моли съда да осъди ответниците ЕВРОПЕЙСКА ПРОКУРАТУРА, действаща чрез АДМИНИСТРАЦИЯТА НА

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЕЛЕГИРАНИ ПРОКУРОРИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ да му заплатят солидарно сумата от 36 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствените му недвижими имоти за период от 3 години, считано от датата на завеждане на исковата молба и разноските по делото като претендира и сторените по делото разноски, в това число за адвокатско възнаграждение.

Ответниците са получили препис от исковата молба .

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Европейската прокуратура със седалище във Великото Херцогство Люксембург, бул."Джон Ф.Кенеди" N0 11, 1855 Люксембург, представлявана от г-н А.Р. - европейски заместник главен прокурор - заместник на г-жа Л.К.К.- главен европейски прокурор, заявява, че оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни.По отношение на фактическите твърдения на ищеца, не оспорваме заявеното с исковата молба.

В същия зявява, че в настоящия случай не е налице елемент от фактическия състав на обогатяване от страна на Европейската прокуратура, за което твърди ищецът. Когато лицето, срещу което е предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, не е ползвало фактически процесиите недвижими имоти, няма как да се е обогатило, спестявайки разходи, които в противен случай би претърпял.

Съобразно нормата на чл.53, ал.З, т.1 вр. ал.2, 6."6" от НК се отнема в полза на държавата пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване, а когато облагата липсва или е отчуждена, присъжда се нейната равностойност, като пряка облага е всяка икономическа полза, настъпила като непосредствена последица от престъплението.

В тази връзка, работещият по делото европейски делегиран прокурор, като представител на Европейската прокуратура, е изпълнил вменените му задължения да изземе и след това да поиска запор върху съответните движими вещи, представляващи облаги, придобити от престъплението, за да предотврати погиването или отчуждаването им, и съответно да възстанови активите в услуга

Действията на Европейската прокуратура са основани на необходимостта от охраняване на висок обществен интерес в наднационален мащаб, и са се проявили в изпълнение на целите и задачите, за които е създадена, а именно за защита на финансовите интереси на ЕС от престъпни посегателства.Именно изземването и обезпечаването на активи, придобити от престъпление от тази категория допринася в широка степен за връщане обратно на разположение на бюджета, респективно на данъкоплатците, активите, придобити чрез престъпление.Намира, че искът по чл.109 от Закона за собствеността е недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При условията на алтернативност, ако все пак уважаемият съд прецени, че той е компетентен да разгледа предявените пред него искове, по изложените по-горе съображения, моли настоящият съд да отхвърли същите като неоснователни, включително и за останалите ответници.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от Прокуратура на Република България представлявана по пълномощие от К. А. - старши експерт-юрисконсулт в Администрацията на главния прокурор

В отговора е посочено ,че по силата на чл. 139а ЗСВ дейността на администрацията на европейските делегирани прокурори се ръководи и организира от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор. Разпоредбите на чл. 136, ал. 4-ал. 6 ЗСВ, регламентиращи функциите на административните ръководители на структурни звена на прокуратурата, не се прилагат по отношение на европейските делегирани прокурори.

Европейските делегирани прокурори разполагат с правомощията на прокурор по ЗСВ, поради което са членове на Прокуратурата на Република България. Средствата за осъществяван на дейността им се осигуряват от бюджета на съдебната власт.

Следователно, спорните действия са извършени от орган на Европейския съюз /Европейската прокуратура/, а не от Прокуратурата на Република България, поради което ПРБ не е пасивно легитимиран да отговаря за действията и актовете на ЕП и предявените искове срещу нея са недопустими.

На следващо място, ако ищецът счита, че е претърпял вреди от процесуални действия или бездействия на прокуратурата, редът за обезщетение на претърпени вреди е по ЗОДОВ, евентуално по общия исков ред за вреди по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Няма данни наказателното производство да е приключило.

Процесуалните отношения по НПК са публичноправни по своя характер и се регламентират съобразно нормите на НПК. Нито чл. 109 ЗС, нито чл. 59 ЗЗД са приложими, когато става въпрос за дейност на държавни органи в рамките на наказателно производство.

По делото не се твърди и не се представят доказателства за незаконосъобразност на процесуални действия, създаващи пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Не се твърди и не се представят доказателства претендираните вреди да са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразни действия на Прокуратурата на Република България.

Предвид изложеното, счита, че предявените срещу ПРБ искове следва да бъда отхвърлени изцяло като неоснователни.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор и от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ“

представлявана от Главен комисар Б.Р. - директор чрезЦ. Н.-Г.- главен юрисконсулт в ГДБОП и процесуален представител с пълномощно по с който моли на основание чл. 214. ал. 1 от ГПК ГДБОП да бъде заличена като ответник от настоящото производство поради липса на процесуална легитимация по предявените искове по чл. 109 от ЗС и чл. чл. 59 от ЗЗД. във връзка с ограничаване на правото на собственост на ищеца поради наложени обезпечителни мерки по досъдебно производство, като в подкрепа на това излага следните аргументи:

Смята, че ГДБОП не е процесуално легитимирана страна - ответник в настоящото исково производство, поради следното:

Следва да се има предвид, че Прокуратурата на Република България е държавният орган, на когото е предоставена изключителната компетентност за ръководство, извършване и надзор за законосъобразното провеждане на разследване, както и за привличане към наказателна отговорност на лицата, които са извършили престъпления, и поддържане на обвинението по наказателни дела от общ характер (чл. 127 от Конституцията). Съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета, разследванията на Европейската прокуратура се провеждат на територията на държавата членка на Европейския съюз от европейските делегирани прокурори в съответствие с Регламента и съгласно националното право. Материалната компетентност на Европейската прокуратура е ограничена да провежда наказателни разследвания, да осъществява наказателно преследване и да предава на съд извършителите на престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, съгласно Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета.

Съгласно чл. 46, ал. 3 от НПК функциите на прокурора да повдига и поддържа обвинения, се изпълняват и от европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, съобразно тяхната компетентност по Регламент (ЕС) 2017/1939. Във връзка с това, Европейската прокуратура ръководи и провежда разследвания и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор, осъществява наказателно преследване и упражнява функциите на прокурор пред компетентните съдилища на държавите членки до окончателното приключване на делото. Европейският делегиран прокурор е този, който ръководи досъдебното производство по дела за извършени престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС, както и решава всички възникнали въпроси по разследването и други процесуални действия, включително относно доказателствата. Събирането на доказателствата е подчинено изцяло на преценката на прокурора, тъй като той е субектът, който доказва обвинението пред съда. Прокурорът е

единственият орган на досъдебното производство, който може да иска разрешение от съда за извършване на действия по разследването, които са съпроводени с посегателство над правата и законните интереси на гражданите (претърсване и изземване, оС.стване и т.н). Той е и този, който се произнася за съдбата на веществените доказателства, като по негово искане съответният първоинстанционен съд се произнася относно прилагането на обезпечителни мерки по чл. 72 от НПК.

Изложили са доводи, че досъдебното производство (ДП) № 7/2021 г. по описа на ГДБОП, което касае описаните в исковата молба обстоятелства и движими вещи е под ръководството и надзора на Европейската прокуратура (ЕП). Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ЕППО), след като компетентността по разследването е поета от ЕП (чл. 24 от Регламента), националните органи, в случая ГДБОП (чрез своите разследващи органи в рамките на ДП), действа под ръководството и контрола на Европейския делегиран прокурор (ЕДП) (чл. 30 от Регламента). Всички действия и/или бездействия, свързани с разследването, прилагането на процесуални мерки (като изземване и приобщаване на веществени доказателства) и исканията за обезпечителни мерки (налагане на запор върху вещи), са извършени от ЕП и се осъществяват под ръководството на ЕДП.

Както е видно и от самата искова молба, искането за налагане на запор по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК. е внесено от Европейския делегиран прокурор (ЕДП). а не от ГДБОП, и е уважено от Софийския апелативен съд с Определение № 977/26.09.2024 г. по в.ч.н.д. № 1206/2024 г. Следователно, ГДБОП няма никакви самостоятелни правомощия или отговорност по отношение на запорираните вещи и тяхното преместване, които да пораждат основание за предявяване на иск по чл. 109 от ЗС или чл. 59 от ЗЗД. Компетентността и отговорността за тези действия се носят изцяло от Европейската прокуратура.

След като делото е предадено към Европейската прокуратура, тя поема пълната отговорност и компетентност за всички действия по разследването, като налагането на запор и съхранението на вещите, са извършени или са под контрола на Европейската прокуратура. В случая, след като ГДБОП не е органът, който не носи отговорност за разпореждането с веществените доказателства, тя не може да бъде страна по делото. Всички правни последици произтичат от действията и бездействията на Европейската прокуратура.

Отговорността за съхранението и разпореждането с веществените доказателства е изцяло на Европейската прокуратура. Систематичното тълкуване на нормите на НПК показва, че именно прокурорът е господар на досъдебното производство и единственият орган, който ръководи действия по разследването, прилагането на процесуални мерки и исканията за обезпечителни мерки. Ето защо, след окончателното приключване на разследването и след като делото е изпратено на Европейската прокуратурата, ГДБОП губи своята правна възможност да предприема действия по него и следователно не може да бъде страна по граждански иск. свързан с тези действия.

компетентен да я отмени или промени.

Евентуалното бездействие по преместването на движимите вещи също не може да бъде вменено на ГДБОП, тъй като единственият компетентен орган да предприеме законови действия на разпореждане с посочените движими вещи е Европейската прокуратура.

По отношение на размера на иска по чл. 109 от Закона за собствеността от 18 163, 10 лв., съгласно чл.154, ал.1 от ГПК. в тежест на ищецът е да докаже фактите, които са благоприятни за него и на които основава своите искания и възражения. Ако не успее да докаже елементите на факта, от който извлича правото си претенцията му следва да бъде отхвърлена.

По отношение на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД (обезщетение за неоснователно обогатяване срещу ответниците - ГДБОП, Прокуратура на Република България и Европейска прокуратура:Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) урежда фактическите състави на неоснователното обогатяване, като този по чл. 59 ЗЗД е общ субсидиарен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго. дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

На първо място, предявеният от ищеца иск по чл. 59 от ЗЗД не е съставомерен, тъй като конституираните от ОС - М. ответници (ГДБОП, Прокуратура на Република България и Европейска прокуратура) не получават облага и не се обогатяват от ползване на имотите на ищеца, ползване на имотите не е за собствени техни нужди, а за съхранение на обемни движими вещи, намиращи се в имотите на ищеца, върху които е наложен запор по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК с цел обезпечаване на тяхното евентуално отнемане по реда на чл. 53, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, б. „б" от НК. Движимите вещи, описани в исковата молба на ищеца - превозни средства, машини и съоръжения на значителна стойност и голям обем, са веществени доказателства по воденото досъдебно производство № 7/2021 г. по описа на ГДБОП. пр. пр. 000114/2021 г. по описа на Европейската прокуратура, за извършени престъпления по чл. 321. ал. 3. пр.2. т. 2 вр. ал. 2 от НК и чл. 2546. ал. 1 от НК.

По отношение на размера на исканото обезщетение в размер на 36 000 лв., в тежест на ищеца е да докаже, че през този период е можел да отдаде имотите си под наем и да извлече доходи от тях с твърденият в иска наем от по 900 лв. на месец за всеки от тях. Но към исковата молба не са представени доказателства за потенциални наематели, липсва обективен критерий за определяне на пазарната стойност на наема на имотите на ищеца, както и доказателства за евентуалното обедняване на ищеца, съответно обогатяването на ответника/ответниците. Съгласно съдебната практика (напр. Решение № 109/2018 г. на ВКС, гр.д. № 1779/2017 г.) при липса на доказателства за размера на обогатяването, искът подлежи на отхвърляне.

Във връзка с горното, предявеният иск по чл. 59 от Закона за собствеността е изцяло неоснователен и недоказан.

Не е налице обогатяване от ГДБОП - ГДБОП не е ползвала имотите на ищеца за собствени нужди, нито е получавало някаква облага от съхранението на вещите в тях:

Не е налице обедняване на ищеца - същият не е доказал, че е претърпял вреди, нито е доказал, че реално е имал възможността и пропуснатата полза да отдаде под наем недвижимите имоти;

Липсва причинна връзка между предполагаемото обедняване на ищеца (невъзможността да ползва имотите си и да получава наем) и действията/бездействията на ГДБОП и обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца.

Размерът на исковата претенция е недоказан и произволно определен - липсват доказателства за пазарния наем на имотите, поради което претендираното обезщетение не може да бъде прието за обосновано.

Моли и съда да приеме, че ГДБОП не е легитимиран ответник по настоящото дело и на основание чл. 214. ал. 1 от ГПК да бъде заличена Главна дирекция ..Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) като ответник., алтернативно моли да бъдат отхвърлени предявените искове по чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД като неоснователни спрямо ГДБОП.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано и прието заключение на вещо лице изпълнило съответната съдебносчетоводна експертиза.

МОС като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната

съвкупност и поотделно, а така също и във връзка със становищата на страните приема следното.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

За да бъде уважен искът по чл.109 от ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на имота и в същия да се извършват неоснователни действия от ответника, с които му се пречи да упражнява своето право.При липса на някоя от предпоставките искът по чл.109 от ЗС не може да бъде уважен.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че

ищецът действително е собственик на процесните имоти, които е придобил по силата на Постановление от 01.04.2008година на ЧСИ М. И.а, рег.№748, р-н на действие ОС М. с което са му възложени в собственост :

1. Стопански двор от 9,087 дка (девет декара и осемдесет и седем квадратни метра), представляващ имот № ••• по плана на землището на с. Д., обл. М., ЕКАТТЕ •••, а съгласно Скица на поземлен имот представляващ Поземлен имот с идентификатор •••.915.208, при граници /съседи/ № •••, полски път на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; № •••, Стопански двор на „А." ЕООД; № •••, Нива на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; N9 •••; Стопански двор на Държавен поземлен фонд - МЗГ; и 2. Стопански двор от 1.232 дка (един декар и двеста тридесет и два квадратни метра), представляващ имот № ••• по плана на землището на с. Д., обл. М., ЕКАТТЕ •••, а съгласно Скица на поземлен имот представляващ Поземлен имот с идентификатор •••.915.209, при граници /съседи/: имот № •••, Стопански двор на „А." ЕООД; № •••, Полски път на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; N9 •••, Стопански двор на „А." ЕООД, ведно със сграда /битова, почти разрушена и без оценка/.

Установи се и не се спори между страните, че ищецът е сключил описаните по-горе договори за наем общо 6 на брой през месец май 2021година с различни дружества а за» стопанска дейност и домуване на активите на наемателя»-чл.1,ал.3 от договорите за срок от една година.

Установено е също така, че с Определение №977/26.09.2024година постановено по ч.н. д.№1206/2024година по описа на САС е допуснато обезпечение на отнемане на вещи в полза на държавата по повдигнато обвинение срещу обвиняемите К.Л.Т., В.А.А., П.П.Т., С.Л.З. и П.Р.П. за извършени престъпления по чл.254б,ал.1 от НК чрез налагане на запор върху движими вещи, подробно описани в определението.Не се спори, че тези вещиразлични видове машини са разположени в отдадения под наем имот.Част от подсъдимите са управляващи дружествата -наемателите по договорите.

По делото е приложено и Постановление за отговорно пазене от 22.03.2022година от което е видно, че процесните машини са иззети по ДП№7- 2021г по описа на ГДБОП като е постановено охраната да се поеме от Главна дирекция»ЖАНДАРМЕРИЯ-СОБТ-МВР» до привдижване на иззетите

веществени доказателства до съответния склад за ВД на МВР.

За да се уважи иска по чл.109 от ЗС следва да се установи че ответниците извършват неоснователни действия, с които се пречи на ищеца да упражнява своето право.

В случая обаче ответниците упражняват процесуална принуда върху процесните вещо-автомобили по силата на НПК.Задържането на вещи като веществени доказателства или обезпечения по реда на ГПК представлява законно правно основание и органите не са незаконни държатели, т. е. не владеят без правно основание имота.

Прокуратурата на Република България е държавният орган, на когото е предоставена изключителната компетентност за ръководство, извършване и надзор за законосъобразното провеждане на разследване, както и за привличане към наказателна отговорност на лицата, които са извършили престъпления, и поддържане на обвинението по наказателни дела от общ характер (чл. 127 от Конституцията).

Съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета, разследванията на Европейската прокуратура се провеждат на територията на държавата членка на Европейския съюз от европейските делегирани прокурори в съответствие с Регламента и съгласно националното право. Материалната компетентност на Европейската прокуратура е ограничена да провежда наказателни разследвания, да осъществява наказателно преследване и да предава на съд извършителите на престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, съгласно Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета.

Съгласно чл. 46, ал. 3 от НПК функциите на прокурора да повдига и поддържа обвинения, се изпълняват и от европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, съобразно тяхната компетентност по Регламент (ЕС) 2017/1939. Във връзка с това, Европейската прокуратура ръководи и провежда разследвания и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор, осъществява наказателно преследване и упражнява функциите на прокурор пред компетентните съдилища на държавите членки до окончателното приключване на делото. Европейският делегиран прокурор е този, който ръководи досъдебното производство по дела за извършени престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС, както и решава всички възникнали въпроси по разследването и други процесуални действия, включително относно доказателствата. Събирането на доказателствата е подчинено изцяло на преценката на прокурора, тъй като той е субектът, който доказва обвинението пред съда. Прокурорът е

единственият орган на досъдебното производство, който може да иска разрешение от съда за извършване на действия по разследването, които са съпроводени с посегателство над правата и законните интереси на гражданите (претърсване и изземване, оС.стване и т.н). Той е и този, който се произнася за съдбата на веществените доказателства, като по негово искане съответният първоинстанционен съд се произнася относно прилагането на обезпечителни мерки по чл. 72 от НПК.

Досъдебното производство (ДП) № 7/2021 г. по описа на ГДБОП, което касае описаните в исковата молба обстоятелства и движими вещи е под ръководството и надзора на Европейската прокуратура (ЕП). Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ЕППО), след като компетентността по разследването е поета от ЕП (чл. 24 от Регламента), националните органи, в случая ГДБОП (чрез своите разследващи органи в рамките на ДП), действа под ръководството и контрола на Европейския делегиран прокурор (ЕДП) (чл. 30 от Регламента). Всички действия и/или бездействия, свързани с разследването, прилагането на процесуални мерки (като изземване и приобщаване на веществени

доказателства) и исканията за обезпечителни мерки (налагане на запор върху вещи), са извършени от ЕП и се осъществяват под ръководството на ЕДП.

В случая ответниците действат в рамките на наказателния процес с вменените им админстративни правомощия, а не като субекти, които нарушават вещни права.Процеснте автомобили са иззети като веществени доказателства и върху тях е наложен запор по висящо наказателно производство и държавните органи действат при условията на власт и държавна принуда, а не като граждански нарушители на собствеността.Ето защо МОС намира, че не е налице втората предпоставка на чл.109 от ЗС неоснователно пречене ползването на чужд имот.С оглед горното МОС намира предявения иск по чл.109 от ЗС изцяло за неоснователен и по отношение на тримата ответници и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Основната предпоставка да се уважи иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е едно лице да се е обогатило без основание за сметка на друго..Прокуратурата, Европейската прокуратура и ГДБОП са държавни органи, които изпълняват публично-правни функции по разследване на престъпления.Те не развиват стопанска дейност и не си «спестяват» разходи» за наем за лични и търговски цели, т.е не е налице имуществено обогатяване по отношение на тях.

Държавните органи и техните правозащитни структури не носят обща граждански отговорност по ЗЗД когато действат в изпълнение на властническите правомощия по НПК.За тях е състаден специален закон.Вредите, които търпи физическо лицот това, че не може да ползва имота си заради блокирани от държавата автомобили е по реда на ЗОДОВ при установено незаконосъобразно действие или акт.

Ответниците не получават облага и не се обогатяват от ползването на имотите на ищеца, това ползване на имотите не е за собствени техни нужди, а за съхранение на обемни движими вещи, намиращи се в имотите на ищеца, върху които е наложен запор по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК с цел обезпечаване на тяхното евентуално отнемане по реда на чл. 53, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, б. „б" от НК. Движимите вещи, описани в исковата молба на ищеца - превозни средства, машини и съоръжения на значителна стойност и голям обем, са веществени доказателства по воденото досъдебно производство № 7/2021 г. по описа на ГДБОП. пр. пр. 000114/2021 г. по описа на Европейската прокуратура, за извършени престъпления по чл. 321. ал. 3. пр.2. т. 2 вр. ал. 2 от НК и чл. 2546. ал. 1 от НК и не водат до обогатяване на ответниците.

По изложените съображения МОС намира предявените искове по чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД са изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Тъй като ответниците не са поискали присъждане на разноски, такива не се присъждат.

Водим от гореизложеното, МОС