Решение № 144 от 7.8.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 77/2026 г.

гражданско дело № 20262000500077 по описа за 2026 година Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата на адвокат Д. Р. - БАК, със съдебен адрес: гр. Б., бул. "С. С." №*, вх. *, ет.*, в качеството на пълномощник на К. Т. К. ЕГН ••••••••••, К. Т. К. ЕГН •••••••••• и Б. Т. К. ЕГН ••••••••••, чрез законния си представител Г. В. С.- всички наследници на Т. Д. К. ЕГН ••••••••••, поч. на 09.03.2025г.,явяващи се ищци по гр.д. № 1135/2024 по описа на БОС, подадена срещу РЕШЕНИЕ№993/16.12.2025г. по гр.д. №1135/24г. по описа на БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с което са отхвърлени заявените от тях против ответника Н. В. Г. ЕГН •••••••••• искове да бъде осъден да заплати на всеки от ищците на основание чл.55 от ЗЗД по 29911,61лв.(общо 89 734,84 лв.), ведно със законната лихва считано от датата на поканата(20.10.22г.) до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“АД с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.С.-••••,район „И.“, бул.“Х. К“№*. В жалбата се моли за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение и за ново произнасяне по същество, с което да бъдат изцяло уважени заявените искове. Решението се сочи за неправилно, като конкретните съображения за това са следните: Неправилно установена от съда фактическа обстановка по спора и неправилно приложено материално право; допуснати съществени процесуални пропуски предвид липсата на задълбочена и аналитична съвкупна преценка на събраните доказателства; вътрешно противоречие на мотивите, обосновали крайните изводи на съда в смисъл, че възприема съдебната практика константно сочеща съда като необвързан с дадената от страната правна квалификация на иска и същевременно се опира на заявената от ищеца квалификация на иска по чл. 55 от ЗЗД, като на тази база отхвърля главния иск за връщане на суми и респ. свързания с него акцесорен за лихви за забава. В добавка страната акцентира по фактите, че в договора за прехвърляне и предаване на архива на частен съдебен изпълнител от 02.08.2019г. не е било договорено възнаграждение на ответника Н. Г.; този договор е сключен на основание чл. 33 от ЗЧСИ и във връзка с Решение №118/18.07.2019г. по гр.д. №706/2019г. по описа на ВКС – III-то гр.отделение, т.е. във връзка с наложено дисциплинарно наказание „временно лишаване от правоспособност“ на ЧСИ Т. К. за срок от две години. Счита, че наложеното дисциплинарно наказание, определя и неговия срок, посочен по- горе. За това намира неправилен извода, че договорът не е сключен със срок на действие и не е прекратен поради изтичане на срока на наказанието автоматично, от което следва възприятието за налична облигационна връзка между страните, изключваща иска по чл. 55 от ЗЗД. Страната счита, че договорът за прехвърляне и предаване на архива на частен съдебен изпълнител от 02.08.2019г.(друг договор между страните, който да регламентира отношенията им оттам насетне няма) вече е изтекъл, освен това е бил безвъзмезден.Намира за доказано твърдението си, че процесната сума е получена от ответника и в тежест на последния е да докаже, че разместването на благата не е без основание(така Решение № 151 от 18.12.2017 г. по т. д. № 2479 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. Отделение). Обаче в случая такова не се установява, а решаващият делото състав на БОС, обсъждайки последващото наложено дисциплинарно наказание на ищеца ЧСИ Т. К., погрешно е разширил обхвата на сключения Договор за прехвърляне и предаване на архива на частен съдебен изпълнител от 02.08.2019г., като е счел, че между страните било налично облигационно правоотношение. Страната поддържа, че „процесните действия“ не са извършени на база горепосочения договор, нито в негово нарушение, за да е налице неизпълнение по см. на чл. 79 от ЗЗД, както погрешно бил приел БОС и се изразяват в неоснователно прехвърляне на парични суми от специалната сметка на ЧСИ Т. К. в личната сметка на ответника.Поддържа, че дори да не е налице отпаднало основание за получаването на процесните суми, те били присвоени при изначална липса на основание. Възразява и срещу доводите на първата инстанция, че установената наличност по особената банкова сметка не отговаряла по размер на размера на исковата претенция след направеното увеличение. Намира, че съдът неправилно е възприел констатациите на в.л. Е. В. на стр.З, от чието заключение били съпоставени сумите, отклонени от ответника по негови сметки съгласно подробното банково извлечение и системата АсеМопеу по месеци за периода 10.2019г до 03.2025г., възлизащи за последния на сумата от 90 968,36лв., която до момента на подаване на исковата молба в съда - 29.07.2024г. следвало да бъде намалена съгласно таблицата на стр.4 от заключението със сумите за м.август 2024г., септември 2024г. и март 2025г. –общо 1233,52лв.. Така се обосновавал размерът на направеното по делото увеличение от 89 734,84лв.Страната е дирила разноски по делото за две съдебни инстанции и не е ангажирала нови доказателства. В писмения отговор на въззиваемия ответник Н. Г. се поддържа, че оплакванията, въведени от въззивника са изцяло неоснователни, като в тази връзка се излагат подробни съображения. Поддържат се като правилни мотивите на първата инстанция, че страните са били в договорни отношения, служебният архив на ЧСИ Т.К. е бил приет в изпълнение на Заповед №СД- 04-94/30.08.19г. на МП, като се твърди, че до настъпване на предпоставките по чл.35 от ЗЧСИ няма правото нито да връща на ЧСИ К. този архив, нито да го предава на друг ЧСИ, че бил длъжен да съхранява наличните в него книжа според естеството и степента на важност от 5 до 100 години, при което следвало да се съобрази, че основанието за горното му задължение не е отпаднало, т.к. заповедта на министъра не е нито отменена, нито изменена. Поддържа също, че сумите, постъпили по сметката на ЧСИ не са негови, а на длъжника, когато постъпват от него или от негово осребрено имущество.Сочи също, че за извършената работа се дължат по закон такси и разноски, които не зависят от тълкуването на сключения договор, дадено от ищцовата страна. Не били доказани и постъпления на суми отпреди 19.09.19г., както е твърдял ищецът. Правилно било и установеното от съда, че сумата от 89 734,84лв., до която претенцията е увеличена, не се обосновава от данните по делото, а не се сочи и основанието за претендирането й. Моли за отхвърляне на жалбата.Не ангажира нови доказателства. Третото лице-помагач на ответника въззиваем- „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК 121265113 със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Х. К.“ №*, е представило отговор на въззивната жалба, в който сочи решението на БОС за правилно и моли за неговото потвърждаване, като намира въведените в жалбата оплаквания за изцяло неоснователни и твърдените от въззивника нарушения на съда в първоинстанционното производство- за неналични.Счита, че договорът, в чието изпълнение е прехвърлен архивът на ищеца в този на ответника, не е прекратен поради изтекъл срок, нито правата на ищеца са автоматично възстановени. За това намира, че в случая няма неоснователно разместване на правни блага. Не ангажира нови доказателства. Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а тази по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валидно и частично недопустимо, като в недопустимата си част то подлежи на обезсилване. Недопустимостта засяга приетото изменение на размера на иска от 39 692,22лв. на 89734,84лв., ведно със законна лихва от датата на поканата- 20.10.22г. до окончателното изплащане на главницата. Това е така, защото посоченият в исковата молба размер е формиран на база твърдения за нерегламентирани преводи от специалната сметка на ЧСИ Т.К. по две сметки на ЧСИ Н.Г., извършени в периода 08.10.19г.-13.07.20г., но повишаването на размера на главницата с 50 042,62лв. произтича от прибавянето и на допълнителен времеви период, след посочения в исковата молба такъв, а именно- от 14.07.20г. до 29.07.24г., в който е изтеглена на части тази сума. Следователно увеличеният размер на претенцията е формиран не като изменение по смисъла на чл.214, ал.1 от ГПК, даващо възможност за промяна на първоначалния иск само по основание или само по размер и то в рамките на определени от закона процесуални срокове, а представлява нов иск със собствен размер и основание- нов времеви период, следващ посочения в исковата молба такъв. Практиката на ВКС е еднопосочна и константна в становището, че добавянето на нови основания на претенцията /вкл. с позоваване на нови, различни от първоначално заявените обстоятелства/, без промяна в предмета на исканата защита, респ. петитума на първоначално предявените искове, предпоставя допустимо изменение на първоначалните искове, но отрича като недопустимо последващото обективно съединение на искове, извън изрично уредените в ГПК хипотези. След като направеното изменение не съответства на условията, посочени в чл.214, ал.1 ГПК, то е недопустимо и не подлежи на разглеждане. Постановеното по него съдебно решение по съществото на спора също е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. По същество, с оглед въведените от страните пред въззивния съд оплаквания и възражения и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по дело е образувано по исковата молба на Т. Д. К., ЧСИ рег.№708, временно лишен от правоспособност, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 39 692,22 лева, с която последният се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от 20.10.2022г.- датата на поканата за връщането на сумата- до окончателното й изплащане. В хода на производството поради смъртта на ищеца са конституирани като ищци наследниците му по закон – К. Т. К., ЕГН ••••••••••, К. Т. К. с ЕГН ••••••••••, двамата с постоянен адрес гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* и Б. Т. К., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.Б., ул. „П. Д.“ № *04, чрез неговата майка и законен представител Г. В. С.. Правоприемниците поддържат предявения иск. В исковата молба се твърди, че със Заповед от 2005 г. на Министъра на правосъдието на ищеца били възложени правомощия на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд – Бургас. С решение №118/18.07.2019г., постановено по гр.д. №706/2019г. по описа на ВКС му било наложено дисциплинарно наказание „временно лишаване от правоспособност“ за срок от две години. В тази връзка със Заповед на Министъра на правосъдието № СД-04-94/30.08.2019г. на основание чл. 33, ал.1 от ЗЧСИ, архивът му като частен съдебен изпълнител бил предаден за съхранение на ЧСИ Н. Г., per. №802 с район на действие Окръжен съд – Бургас, т.к. на 02.08.2019 г., между страните в настоящото производство бил сключен договор за прехвърляне и предаване на архива на ищеца по чл.33 от ЗЧСИ. Специалните банкови сметки на К. за таксите и лихвената сметка също останали на разпореждане от страна на ответника по силата на министерската заповед. Ищецът твърди, че към настоящия момент архивът му се намира в ответника без правно основание, тъй като договорът за предаване на архива бил сключен на основание решение № 118/18.07.2019 г. по гр.д. № 706/2019 г. на ВКС, по силата на което бил лишен от правоспособност за срок от две години, а този срок бил изтекъл още през 2022 г. Заявява се в исковата молба, че впоследствие била издадена втора заповед на Министъра на правосъдието, с която на ищеца е било наложено нови дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност“ за срок от пет години, но заповед за съхранение на архива му не била издавана и ищецът не бил сключвал нов договор с ответника. От изложеното се прави извод, че понастоящем последният се разпорежда със сметките на ищеца без основание(на отпаднало основание). Ищецът твърди, че ответникът привежда на себе си суми от сметките му, с което неоснователно се обогатява за негова сметка, поради което дължи връщането им (на отпаднало основание). През 2022 г. ищецът потърсил ответника, за да получи информация за движението на средствата по специалните му сметки, тъй като установил, че част от парите- приходи от такси по т.26 от ТТРЗЧСИ се усвояват неправомерно. Като аргумент за това твърдение сочи, че действията на ответника били извън двугодишния срок на наказанието на ищеца, определен със заповед на Министъра на правосъдието от 2019г. във връзка с която е бил предаден архивът. Твърди, че към момента на предаване на архива по специалните му сметки имало 381 075,06 лв., която сума включвала и негово възнаграждение за извършена работа като ЧСИ - такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, реализирани преди предаване на архива му. Ищецът упълномощил адвокат, който отправил официално писмено искане до ответника за предоставяне на информация за разходваните средства от специалните му сметки, но не получил такава, поради отказ.К. поддържа, че имал ограничен достъп до данните на специалния софтуер, с който разполагала кантората му, от който установил, че неправомерно присвоените от ответника средства, представляващи реализирани преди предаване на архива му негови възнаграждения по т.26 от ТТРЗЧСИ възлизат на 39 692,22 лв. за периода 08.10.2019г. - 13.07.2020г.Ето защо той ги претендира, ведно с лихва за забава от момента на поканата – 20.10.2022 г. Навеждат се твърдения, че ответникът е нарушил и други части от сключения между страните договор – преместил архива на ищеца в собствената си кантора, с което създавал съмнение за правилното му съхраняване и уволнил служителите му. Изложеното породило правния му интерес да предяви настоящия иск. Отговорът на ответника оспорва предявените искове като неоснователни. В него се твърди, че Г. бил положил грижата на добър стопанин към приетия от ищеца архив. Сочи, че не се е обогатил от прехвърлянето на архива на К., а напротив- сторил е множество разходи, които описва подробно и остойностява на общо 35 245,69лв. Твърди, че е извършено преобразуване на действащите изпълнителни дела с последователни номера от регистъра на кантората му; създал техническа обезпеченост за обработването им- за тази цел бил разработен нарочен програмен продукт от специалист(струващ 720 лева), за осъществяване на нормалната работа в двете кантори били поставени два броя рутери на обща цена 788.00 лева; ежедневно било осигурявано присъствие на служители на ответника в кантората на ищеца; били наети допълнително на трудови договори работещите в кантората на ищеца в предходен период лица, в последствие освободени по тяхна молба. Само за трудовите възнаграждения и осигуровки на новите служители разходил общо 30 926.28 лева. Заплатил допълнителен членски внос за ПЧСИ К. Т. К. в размер на 1 250 лева. Осигурил работно място на последната като ПЧСИ, което оборудвал, и за което направил разходи в размер на 946.01 лв.Заплатил сумата от 615,40 лв. направени разноски в заповедното производство, първоинстанционното производство и въззивното производство като ЧСИ, приел архива на Т. К., във връзка с неуспешно водено от ищеца гражданско дело срещу М. И. Д.. Обяснява, че е преместил приетия от ищеца архив в собствената си кантора поради отчетено влошаване на работата в двете кантори.Отрича да е нарушил сключения с К. договор, или заповедта на Министъра на правосъдието. Сочи, че на постъпилото на електронната му поща на 20.10.22г. искане на К. (с копие до Камарата на ЧСИ) за предоставяне на информация по работата на неговите дела, постъпилите суми и тяхното разпределение, отговорил чрез подалия го упълномощен адвокат на ищеца, като посочил входящия номер на искането и поканил адвоката да посети кантората му в удобно за него време, но това не се случило. Обяснява, че Председателят на Съвета на КЧСИ бил отговорил на ищеца, че Камарата няма компетенции и правомощия да извърши исканите от Т. К. действия, не разполага с исканата информация, а и липсва правно основание да му бъде предоставена такава. Този отговор бил обжалван от ищеца пред Административен съд Бургас, който с Определение № 1010/24.04.2023г. по АД № 578/2023г., е оставил жалбата без разглеждане. Подчертава, че горепосоченото искане за информация не съдържа покана за плащане на суми. Ответникът счита, че за него не е налице правно основание да дава на ищеца исканата от последния информация. Счита, че противното би нарушило двете решения на ВКС за налагане на дисциплинарни наказания временно лишаване от правоспособност до изтичането на сроковете или тяхната отмяна. Оспорва исковата претенция и по размер. В тази връзка сочи, че всяка сума посочена от ищеца съдържа в себе си 20 % ДДС, който се отчисляват и внасят в бюджета по сметка на НАП. Сочи, че са правени отчисления за полагащите се на ответника такси за покриване на разноски на кантората му във връзка с работата му по изпълнителните дела на ищеца. Оспорва се и наличието по делото на фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във всяка една от трите хипотези. В заключение страната сочи, че не дължи на ищеца търсената сума от 39 692.22 лева, нито законна лихва върху нея. Конституираното като трето лице- помагач по чл. 219 от ГПК „Застрахователно дружество Евроинс“АД с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. С. - ••••, район И., бул. „Х. К.“ № *, с която имал сключена застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ по Застрахователна полица № 08800100000315 от 07.09.2023 г. също е заявило становище по иска, като го сочи за неоснователен и излага подробни съображения в тази насока. Постановеното от първата инстанция съдебно решение отхвърля заявените претенции изцяло (главницата в увеличен размер, ведно със законна лихва за забава от 20.10.22г.), като неоснователни. За да постигне този краен резултат, съдът е квалифицирал заявената претенция като основана на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД(макар в доклада си по иска да я е обявил за такава с правно основание в чл.55, ал.1,предл. трето от ЗЗД) и като е приел, че договорът между двамата ЧСИ по чл.33 от ЗЧСИ е бил валиден и действащ до смъртта на ищеца К., е счел, че всички изтеглени суми от сметката му са били разпоредени от ответника на годно правно основание, поради което Г. не се е обогатил и не дължи връщането им на правоприемниците на ищеца. Настоящият съд не споделя този краен правен извод, като в тази връзка заявява следното: По фактическата обстановка. По делото няма спор, че ищецът и ответникът са ЧСИ, като Т.К. е с отнета правоспособност в следствие проведено дисциплинарно производство на Камарата на ЧСИ, първоначално за две години, а в последствие – за още пет години, но е починал преди изтичането на второто дисциплинарно наказание. Със Заповед № 801/24.07.19г. на Министъра на правосъдието, на база уведомление от Камарата на ЧСИ, е постановено запечатване на служебния архив на ЧСИ Т.К. и то е осъществено, видно от протокол с дата 02.08.19г., от оправомощени служители на БОС в присъствието на ищеца. Видно от същия протокол (вж. л.10 – дело БОС)е, че на същата дата е изключен от техническо лице сървърът в кабинета на ЧСИ Т.К., преместен в деловодството му, а то е заключено и запечатано с лепка с подпис и печат на БОС- от служители на същия съд. Със Заповед СД-04-97/30.08.2019 год. на Министъра на правосъдието, служебният архив на ищеца е прехвърлен на ответника. Във връзка с тази заповед на 19.09.2019 год. е осъществено прехвърляне, съответно приемане на архива на частен съдебен изпълнител Т.К. от ЧСИ Н.Г., тъй като преди това- на 02.08.2019 год. двамата са сключили договор, по силата на който ответникът се е задължил да приеме и съхранява служебния архив на ищеца, да оперира със специалната сметка на ЧСИ Т К., чиито правомощия по прехвърлените изпълнителни дела са прехвърлят също върху ЧСИ Н. Г..Договорът няма срок, не са предвидени възнаграждения за поетата функция. Според протокола от 19.09.19г.,съставен при разпечатването на служебния архив и прехвърлянето му от служители на БОС в присъствието на представител на камерата на ЧСИ, приемащия архива Н.Г. и представител на министъра на правосъдието, в този момент ищецът е имал три сметки- специална разплащателна в лева на паричните средства от осребряването на имуществото на длъжниците в изпълнителните производства с IBAN *- съдържаща 333 954,22 лв; специална разплащателна сметка от осребряването на имуществото на длъжниците в изпълнителните производство в евро с IBAN * -съдържаща 0,43 евро и лихвена сметка на ЧСИ Т.К. * съдържаща 47 120,41лв.Всички сметки са открити в ЦКБ-АД. Не се установява отделна сметка на Т.К. за получаваните такси и разноски, както и за паричните средства, които ЧСИ получава във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18. Протоколът сочи също, че в архива на ответника са прехвърлени общо 149 дела. Няма спор, че всички те са били преномерирани, съобразно описа на приелия ги ЧСИ Н.Г.. Видно от извършената в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема и кредитира като достоверно доказателствено средство, в периода 08.10.19г.- 13.07.20г. от разплащателната левова сметка на Т.К. са изтеглени 39 820,69лв., от които преведени по сметка на ЧСИ Н.Г. са 39 123,33лв. Установено е, че от сметката на ЧСИ К. са наредени и средства в общ размер от 697,36лв. по сметки на трети лица.Наличността на разплащателната сметка в левове на К. към 08.10.19г. е била 336 191,31лв., а към 16.06.25г. е 46 108,23лв. В последното по делото съдебно заседание пред АС-Бургас, ответникът е признал, че е наредил по две негови сметки за такси и разноски вкл. по чл.18 от ЗЧСИ, процесните суми от сметката на ищеца и те касаят само дела на ЧСИ К.. При тези данни, съдът прави следните правни изводи : Предвид оплакванията в контекста на правната квалификация на спора, изнесени в жалбата, съдът отбелязва, че първоначалното описание на спора пред първа инстанция съдържа данни в две насоки: че от сметката на ЧСИ К. са теглени без основание средства, преведени по сметки на ЧСИ Г. за такси и разноски за процесуални действия по изпълнение, извършени от К. преди прехвърлянето на архива му и налични по неговата сметка преди 19.09.19г., което следва да се определи като претенция по чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД за изначална липса на основание, но също и доводи за прекратяване на договора за прехвърляне на архива между страните с изтичането на двугодишния срок на първото дисциплинарно наказание и лишаване от правоспособност на ищеца, с което той обосновава претенцията си като такава за възстановяване на сумите, прехвърлени като такси и разноски на отпаднало основание (чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД). С уточнението на исковете, дадено пред въззивния съд- вж. л.62-гръб-дело АС-Бургас, ищците са конкретизирали основанието на претенцията си и я поддържат в смисъл, че процесните суми са били вече реализиран доход от такси, представляващи възнаграждение по приключени дела на К., както и постъпили такива по сметката му заради вече извършени изпълнителни действия, че е предстояло да бъдат усвоени от него, но не са били, с което се потвърждава дадената и от първата инстанция квалификация на спора като такава по чл.55, ал.1,предл. първо от ЗЗД. Посочената разпоредба визира, че който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Хипотезите на получаване на нещо без основание са разнообразни, но общото между тях е изначалното отсъствие на кауза, т.е. липсата както на извъндоговорно отношение (например отговорност за деликт), така и облигационна връзка или норма от закона, задължаващи към престация, респективно на морален, нравствен дълг, налагащ разместването и изобщо на причина, която да обоснове преминаването на имущество от патримониума на един правен субект- в този на друг. В тези случаи защитата на ищеца се изгражда върху твърдението за осъществено разместване на правно благо и преминаването му в имуществото на ответника и за липсата на основание да бъде задържано от последния. Съответно защитата на другата страна се състои в отричане разместването на имущественото благо или в твърдение за правно основание за разместване и задържане на последното. Съдебната практика е последователна в становището, изводимо и от разпоредбата на чл.154 от ГПК, че в тези случаи ищецът доказва разместването на имуществото, а ответникът- ползващото го твърдение за налично основание да го задържи, като всяка страна установява заявените факти при условие на главно и пълно доказване. Респективно недоказването на тези обстоятелства има за последица отричането на полезния факт за носещата доказателствената тежест страна. Видно от всички данни по делото- от липсата на спор между страните, от признанието на ответника в последно съдебно заседание за характера на сметките му, по които са наредени процесните плащания и от експертното заключение е, че в периода 08.10.19г.-13.07.20г. от специалната разплащателна левова сметка на ищеца са преминали в две сметки на ответника, определени за събиране на такси и разноски, вкл. по чл.18 от ЗЧСИ(т.е. специални сметки за възнаграждение на ответника), суми с общ размер от 39 123,33лв.(по констатации на вещото лице). Като основание за превода на всяка от тях са посочени само номера на изпълнителни дела(безспорно първоначално образувани от ищеца), без да се дадени допълнителни разяснения за прехвърлянето на средствата. Така констатираните преводи от разплащателната сметка в лева на ищеца към две за такси и разноски на ответника, наредени от последния, безспорно установяват разместване на парични средства в горния размер в посока от патримониума на ищеца към този на ответника. Спори се по основанието ответникът да задържи процесните суми. Според БАС обстоятелството, че в процесния период вече има сключен договор за прехвърляне на архива на ЧСИ Т.К. под разпореждане на ЧСИ Н.Г. и със заповедта на министъра на правосъдието е разрешено ЧСИ Н.Г. да оперира със сметките на ЧСИ Т.К., дава правно основание на ответника да получи внесените от взискатели и длъжници такси и разноски по делата на ЧСИ Т.К. след 19.09.19г. по силата на Закона за ЧСИ(вж. чл.34, сочещ, че приемащият частен съдебен изпълнител извършва изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела), но не да се ползва от събраните по сметката на предишния ЧСИ преди прехвърлянето такива, т.к. те представляват възнаграждение за осъществено принудително изпълнение. Таксите трябва да се получат от този изпълнител, който е осъществил процесуалните действия по изпълнението, за които са предназначени, респективно разноските се следват на онзи ЧСИ, който ги е направил. Ако изпълнителните действия по делата на ЧСИ Т.К. са били извършени от ЧСИ Г., сумите би следвало да бъдат внасяни директно в сметките на последния, защото след прехвърлянето на архива той е преномерирал приетите дела по своя опис. Ако изпълнението е било извършено от ЧСИ Т.К. преди прехвърлянето на архива му, той е този, който има право да получи и съответното възнаграждение(такси) за работата си. Ето защо съдът счита, че въпреки сключването си и безспорното си действие към 13.07.20г., договорът между двамата ЧСИ и заповедта на министъра на правосъдието не дават основание на ответника да прехвърля по своята специална сметка такси и разноски, вече внесени по сметката на ЧСИ Т.К. преди прехвърлянето на архива, а му позволяват да събира такси и разноски по свои сметки само за действията, които е извършил след посочения момент и занапред, освен в два случая- ако таксите и разноските за изпълнението са били събрани авансово от ЧСИ Т.К., но действията, за които са били предназначени са били извършени по-късно от ЧСИ Н.Г. или ако се касае за изпълнителни действия, осъществени от ответника, но таксите и разноските за тях са били внесени погрешно по сметка на ЧСИ К.. И в двата случая обаче, според съда ответникът трябва да въведе своевременно защитни твърдения в такъв смисъл и да ги докаже, за да обоснове правото си да задържи прехвърлените от сметката на Т.К. суми. Твърдението на ответника, че сумите са били внесени погрешно(по инерция) по специалната сметка на Т.К. и затова ги е изтеглил и превел по своите сметки, е заявено извън процесуалните срокове за осъществяване на защитата му, едва в съдебно заседание пред БАС, но дори да бе сторено своевременно, не се подкрепя от данните по делото. Твърдения, че е изтеглил такси и разноски, авансово внесени за изпълнителни действия по дела на Т.К., които обаче не са били осъществени от него, а от ответника, последният не е въвел по делото и не е ангажирал доказателства в такава насока. При това-след като процесните суми са били наредени от ответника по негови сметки за такси и разноски, съдът намира за доказано, че не са били предназначени за погасяване вземанията на взискатели по делата на Т.К.. В добавка съдът съобразява, че според закона правомощията на приелия архива ЧСИ да се разпорежда със сметките на предалия му го съдебен изпълнител се състои в това да извършва необходимите изпълнителни действия по удовлетворяването на кредиторите- взискатели в поверените му изпълнителни дела, което означава, че има право да нарежда събраните средства от сметката на предишния ЧСИ само по сметките на първоначални и присъединени взискатели, но не и към своите сметки, освен в посочените по-горе два случая, наличието на каквито не се установява по делото. От изложеното дотук в съвкупност следва да се заключи, че процесните по делото суми са били налични в разплащателната сметка в левове на ищеца преди прехвърлянето на архива му и са изтеглени от нея, респективно преведени по сметки за такси и разноски на ответника без основание. След като това е така, ищците имат право да получат сумите, преведени в периода 08.10.19г.-13.07.20г. от сметката на ЧСИ К. по сметки на ЧСИ Г. като такси и разноски в размер на общо 39 123, 33лв.или по 13041,11 лв.за всеки от тримата наследници на ищеца. Върху тези суми следва да се присъди и законна лихва за забава, считано от подаването на исковата молба, до окончателното изплащане. Не се дължи законна лихва за забава върху главницата от 20.10.22г., защото по делото няма данни на посочената дата ответникът да е получил от ищеца покана за връщането й. На тази дата е поискана само информация за състоянието на специалните сметки на Т.К., каквато не е получил. Следователно ответникът е изпаднал в забава за връщане на неоснователно полученото едва от датата на исковата молба, която следва да се приеме и като покана за изпълнение, отправена до длъжника. Предвид този изход от делото, решението на първата инстанция следва да бъде отменено в частта, отхвърляща претенцията на ищците за общата сума от 39 123,33лв.( или по 13041,11 лв. за всеки от тримата въззивници ищци), ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба до изплащането, като вместо това се постанови решение по съществото на спора, присъждащо в полза на ищците горепосочените суми, ведно със законна лихва от подаването на иска, до изплащането им. В останалата си част – за присъждането на сумата над 39123,33лв. до 39 692,22лв., ведно със законна лихва за забава от 20.10.22г., претенциите на ищците следва да бъдат счетени за неоснователни и недоказани, поради което и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдилища, в тази част решението следва да бъде потвърдено. По разноските: В първа инстанция такива не са били присъждани с оглед изхода от делото и т.к. ответникът не ги е дирил. Обаче с оглед резултата от обжалването и на основание чл.78, ал.1 от ГПК такива следва да бъдат присъдени на ищците, съобразно с уважената претенция. Ищците са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК, включващ общо 7850 лв. хонорар, който се състои от 5000лв. за защита по първоначалната претенция и от още 2850 лв. за увеличения й размер.Това възнаграждение е оспорено като прекомерно. Съдът намира, че след като т.нар. „увеличение“ на иска е счетено за недопустимо, не следва да приема като разноски и допълнително внесения за защитата на ищците в първа инстанция хонорар за това увеличение. Така в останалата си част от 5000лв. адвокатското възнаграждение е обосновано от фактическата и правна сложност на делото, от извършената от процесуалния представител на ищцовата страна пълна защита в процеса и от обстоятелството, че се защитават правата на трима ищци, макар при еднаквост на техните интереси.С оглед това съдът приема, че не следва да намалява допълнително този размер на възнаграждението на адв. Р. като съдебна разноска. Що се отнася до заплатения от ищците като въззивници хонорар на адв. Р.(всеки по 1340евро- общо 4020 евро), съдът го приема за прекомерен и несъответен на осъществената процесуална защита, която следва да бъде съобразена с обстоятелството, че в този процес не са събирани допълнителни доказателства, а само е направено уточнение на исковата молба и спорът е разгледан в две открити съдебни заседания, което предпоставя по- ниска фактическа сложност на делото. Ето защо съдът намира, че следва да приеме за деловодни разноски в настоящото производство сумата от 700 евро, дадена за адвокатски хонорар от всеки от ищците(общо 2100 евро). Така АС-Бургас намира, че на всеки от тях по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят деловодни разноски за двете инстанции в общ размер от 6492,45 лв. с равностойност от 3319,54 евро или по 1106,51 евро. Ищците следва да бъдат осъдени и да заплатят дължимата за настоящото производство държавна такса върху претенцията им за мораторна лихва (8933,53лв.съгл. Калкулатор бг), изтекла в периода 20.10.22.-28.07.24г. върху главницата от 39692,22лв., или още 178,67лв.(91,35 евро) по сметка на АС-Бургас. Мотивиран от горното, Апелативен съд –Бургас