Решение № 3184 от 31.7.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1324/2023 г.

Производството е по Раздел III от Глава десета на АПК. Образувано е по жалба от П. Т. З. от [населено място] със съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, срещу чл.52, ал.1 „Посещение на Общински исторически музей: билет за вход, в частта: „за възрастни – 4.00 лв на човек“ … и беседа на български език в частта: „ за индивидуални посещения – 4.00 лв“ …“ и срещу чл.52, ал.2 „Посещение на Антична вила „Армира“: билет за вход, в частта: „за възрастни – 10.00 лв на човек“ … и беседа на български език в частта: „ за индивидуални посещения – 15.00 лв“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград /Наредбата/, приета с Решение №93/07.08.2017г. на Общински съвет Ивайловград. На основание чл.189, ал.2 от АПК, към оспорването на П. Т. З., насочено срещу чл.52, ал.1 от Наредбата в частта: „за възрастни – 4.00 лв на човек“, е присъединена Т. И. Д. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица]. Жалбоподателят твърди, че има правен интерес да оспори горепосочените разпоредби като излага доводи в тази насока. Прилага заверени копия фактура от 28.11.2023г. и вносна бележка, видно от които е заплатил на Общински исторически музей – Ивайловград сумата от 8.00 лв – 4 лв за 1 бр. билет за вход и 4 лв за индивидуална беседа. Прилага също заверено копие от туристическа книжка. Твърди че посочените по-горе текстове от Наредбата са нищожни. Счита, че общинският съвет няма правомощие да урежда размер на входна такса за билет за посещение на музей или за беседа, каквито такси не са разписани в никой закон. Счита, че при приемането на оспорените части от Наредбата, ответникът погрешно се е позовал на чл.6 от ЗМДТ, а по аргумент от чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство, законовото правомощие да определи цената за входен билет за музея е на неговия директор, съгласувано с финансиращия музея орган. Сочи, че определяйки неправилно характера на вземането като публично – такса, ответникът е предопределил погрешно и реда за събирането му от публичен изпълнител. Счита, че правилната престация е цена, която се събира по общия ред, предвиден в ГПК. Жалбоподателят счита също, че при приемане на оспорените текстове от Наредбата не са спазени административно-производствените правила на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, както и изискването на чл.27 от Указ №883/1974г. за прилагане на ЗНА. По изложените съображения жалбоподателят моли за отмяна на оспорената част от Наредбата. Претендира разноски. Идентични твърдения и оплаквания – за нищожност и незаконосъобразност на оспорената част „за възрастни – 4.00 лв на човек“ от чл.52, ал.1 от Наредбата, са изложени и в жалбата на присъединилата се страна, от която също се иска отмяна и се претендират разноски. Изложени са и твърдения за наличие на правен интерес със съответните доводи в тази насока и са приложени заверени копия от туристическа книжка и от фискален бон от 14.05.2024г. за заплатена в полза на ОИМ – Ивайловград сума от 4.00 лв за билет. В съдебно заседание жалбоподателят и присъединилата се страна, чрез общия си процесуален представител, поддържат съображенията си за нищожност на оспорената разпоредба, евентуално нейната незаконосъобразност, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила за нейното приемане. Претендират разноски. Ответникът – Общински съвет Ивайловград, не ангажира становище по оспорванията. Представителят на Окръжна прокуратура Хасково изразява становище за основателност на жалбите. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С Доклад изх.№60-26-17/11.01.2023г. (вх.№45-00-4/ 09.03.2024г. в община Ивайловград), адресиран до Кмета на О. И., Директорът на Общински исторически музей /ОИМ/ - Ивайловград е предложил да бъдат изменени текущите такси за посещения и услуги на ОИМ, Туристически информационен център, П. къща и туристическите обекти на територията на общината, като е посочил, че е необходимо да се актуализира Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград. С Докладна записка вх.№080/09.05.2023г., Кметът на Община Ивайловград е уведомил ОбС – Ивайловград, че във връзка с доклада на директора на ОИМ е инициирано обществено обсъждане, след провеждане на което се е стигнало до одобрение на направеното предложение за изменение на Наредбата в частта на туристическите услуги, предлагани на територията на общината и на техните цени. Предложил е на основание чл. 21, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗМСМА да бъде изменена разпоредбата на чл.52 от Наредбата, като е приложил и мотиви за предложението си. Видно от представената разпечатка от сайта на Община Ивайловград, на 17.03.2023г. е била публикувана обява за обществено обсъждане на проекта за изменение на Наредбата, както и самият проект. В обявата са изложени и причините за предложеното изменение. За проведеното обществено обсъждане е съставен протокол от 19.04.2023г. С Решение №83, взето на заседание на Общински съвет Ивайловград, проведено на 22.06.2023 г., е изменен чл.52 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград. Съгласно ал.1 от разпоредбата, е прието билетът за вход за посещение на Общински исторически музей да е за възрастни – 4.00 лв на човек, а беседата на български език за индивидуални посещения да е 4.00 лв. Съгласно ал.2 от разпоредбата, е прието билетът за вход за посещение на Антична вила „Армира“ да е за възрастни - 10.00 лв на човек, а беседата на български език за индивидуални посещения – 15.00 лв. Видно от отразеното в решението, на проведеното на 22.06.2023г. заседание на общинския съвет са присъствали 12 от общо 13 общински съветници, а решението е прието с 10 гласа „за“, 1 глас – „против“ и 1 глас – „въздържал се“. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи. Оспорванията са допустими, като подадени от надлежни страни, обосноваващи наличието си на правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай жалбоподателите са обосновали и доказали правния си интерес, независимо, че постоянните им адреси не са на територията на Община Ивайловград, с факта че посещението на музеи и въобще на културни забележителности не може да се обвърже с териториална принадлежност, като е безспорно, че П.З. и Т. Д. са посетили ОИМ – Ивайловград, с оглед представените фактура и касови бележки. Обстоятелството, че П. З. не е посетил към момента на подаване на жалбата Антична вила „Армира“ не изключва правния му интерес от оспорване на чл.52 от Наредбата в частта и на горепосочените текстовете от ал.2, като в тази насока, а и въобще за наличния му правен интерес в случая, следва да се има предвид Определение №3454/21.03.2024г., постановено по адм.д. №2907/2024г. по описа на ВАС – Първо отделение. На основание чл. 187, ал. 1 от АПК, правото да се оспори нормативен административен акт не е обвързано с определен срок, поради което жалбите следва да се считат за допустими и на това основание. Разгледани по същество, оспорванията са основателни. Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 от ЗНА и с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове под формата на наредби. С нормата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България, на общинските съвети е възложена компетентността да определят размера на местните такси, по ред установен със закон. В съответствие с посочената конституционна разпоредба е налице и изрична законова делегация ( чл. 9 от ЗМДТ ), даваща право на общинските съвети да приемат наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Предвид изложеното съдът намира, че Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград, е издадена от компетентен орган - Общински съвет Ивайловград, в изпълнение на конституционно закрепеното и детайлно регламентирано в ЗМДТ негово правомощие да определя размера на местните такси и цени на услуги на територията на същата община. Не се споделят доводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на изискването за форма при приемането на оспорената разпоредба. Действително, при структурирането на чл.52 от Наредбата, освен алинеи, е следвало да се посочат точки и съответно букви, съгласно изискването на чл.27 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА. Така допуснатото нарушение обаче не следва да се отчита като съществено, доколкото волята на органа е ясна, при което по-скоро се касае за непрецизност на законодателната техника. Не се констатира при приемане на оспорената разпоредба да са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила. Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че обжалваните текстове от Наредбата са приети с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет при наличие на кворум и мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници т.е. при спазване на изискванията по чл.27 ал.2 и ал.4 от ЗМСМА. Спазени са и изискванията на чл.26 от ЗНА. Проектът за изменение и допълнение на Наредбата е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Община-Ивайловград съобразно изискването на чл.26, ал.3 от ЗНА, с което е осигурена възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовката на акта. Спазен е и срокът по чл.26 ал.4 от ЗНА. Проектът за изменение и допълнение на Наредбата е внесен за обсъждане от компетентния орган при спазване на изискванията по чл.28 от ЗНА. Към Докладната записка, с която е предложено приемане на промени в Наредбата, вкл. изменение на оспорената разпоредба, са приложени мотиви, съдържащи реквизитите по чл.28 ал.2 от ЗНА като са изложени причините, налагащи приемането на промени в Наредбата, посочени са поставените цели, направена е финансово-икономическа обосновка, като е посочено, че няма да е необходимо използване на допълнителни финансови средства, посочени са очакваните резултати от промените, направен е анализ за съответствие с правото на ЕС. Относно съответствието на оспорените части от Наредбата с материалния закон, съдът намира следното: Правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, е регламентирано в чл. 8 от ЗНА. Подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, се основават на нормативните актове от по-висока степен. Те могат да уреждат обществени отношения от местно значение само и единствено при условията и границите, определени от по - високия по степен нормативен акт като детайлизират неговото приложение. На основание чл.28, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/, държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата. Съгласно чл.8, ал.1 от Закона за закрила и развитие на културата, общинските културни институти са юридически лица с бюджет, които се създават, преобразуват и закриват с решение на общинския съвет, съгласувано с министъра на културата. В ал. 2 е предвидено финансирането на общинските културни институти от общинския бюджет. В конкретния случай няма спор, че ОИМ – Ивайловград е създаден с решение на ОбС-Ивайловград, както и че е юридическо лице на бюджетна издръжка на О. И.. В тази насока е и разпоредбата на чл.3 от Правилника за устройството и дейността на ОИМ- [населено място] /публикуван на интернет - страницата на общината, за краткост – Правилника/ и тя е съобразена с предвиденото в чл.40, ал.3 от ЗКН. Съгласно разпоредбата на чл.14 от визирания Правилник, цените на входните билети са определени със заповед на директора, съгласувано с община Ивайловград. Така разписаното е в синхрон с разпоредбата на чл.187, ал.2 от ЗКН, която предвижда, че цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. По отношение определянето на таксите за беседи, в ЗКН, както и в Правилника, не се съдържат конкретни разпоредби. В чл.39, т.4 от ЗКН е предвидено, че музеите се финансират със средства от събрани държавни такси за извършване на услуги. От своя страна, Правилникът в чл.7, ал.2 регламентира функциите и задачите на музея, като в т. 17 е предвидено подготвянето и провеждането на образователни програми в музея и други дейности с образователна и възпитателна цел. При така разписаното в посочените разпоредби, следва да се приеме, че в правомощията на директора на музея е да определи и такси за беседи, доколкото беседата представлява дейност по смисъла на чл.180 от ЗКН, а именно - представяне на културните ценности, с цел разкриване и популяризиране на културната и научната им стойност пред обществото. В настоящия случай не се твърди от ответника да е налична заповед на директора на ОИМ - Ивайловград, с която да са определени цени на входни билети за посещение на музея, съотв. в обслужваната от музея Антична вила „Армира“, за различни категории посетители, вкл. за възрастни, както и такси за беседи. В тази връзка съдът приема, че такива са определени единствено в чл.52, ал.1 и ал.2 от Наредбата. В съответствие с нормата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на РБ на общинските съвети е възложена компетентността да определят размера на местните такси по ред, установен със закон. В чл. 187, ал. 2 от ЗКН не е предвидено общинските съвети да определят цените на входните билети в общинските музеи, а по аргумент от чл.39, т.4 от ЗКН вр. чл.180 от ЗКН, следва да се приеме, че не могат да определят и такса за беседа - услуга, предоставяна от общинския музей, а определянето им следва да стане единствено от директора на музея, след съответното съгласуване от Община Ивайловград. Във връзка с гореизложеното и като се има предвид, че общинският съвет не е финансиращ музея орган, а такъв е Община Ивайловград, се налага извод, че оспорените части от чл.52, ал.1 и ал.2 от Наредбата са в противоречие с разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от ЗКН и чл.39, т.4 от ЗКН. Противоречието с нормативен акт от по-висока степен води до незаконосъобразност на приетата разпоредба на чл. 52, ал.1 и ал.2 от Наредбата, поради което същата следва да се отмени в оспорените й части. По изложените съображения, жалбите са основателни и следва да бъдат уважени. При този изход на спора, на жалбоподателите се дължат направените по делото разноски, каквото искане е своевременно направено. От първия жалбоподател се претендират такива в общ размер от 1778 лв, съгласно представен списък, от които 10 лв. такса за образуване на делото и 1 лв такса превод, 30 лв. за обявление в ДВ и 1 лв такса превод, 30 лв – държавна такса за частна жалба и 1 лв такса превод, 1200 лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие пред първа инстанция, 500 лв договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция, и 5 лв – пощенски марки за писма и пликове. От присъединилата се страна е заявено присъждане на 1000 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, поради което същите следва да се присъдят в претендирания им размер. Не се следва присъждане на поисканите от П. З. такси за превод в общ размер на 3.00 лв., както и на поисканите 5.00 лв за пощенски марки и пликове, които суми не представляват деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът