Решение № 22 от 29.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1632/2024 г.

Производство е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 06.06.2024 г. по НОХД № 5482/2022 год., Софийски градски съд, НО, 33-ти състав, е признал подсъдимия А. Р. Т., български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с ЕГН •••••••••• и адрес: •••, за виновен в това, че:

1. В периода от 01.08.2011 г. до 18.12.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, при условията на продължавано престъпление - с шестнадесет деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, принудил Ж. Й. Р., с ЕГН:••••••••••, чрез заплашване за убийство, да извърши нещо противно на волята й - да подпише Запис на заповед от 01.08.2011 г. за сумата от 5000 лв. и да му даде различни по размер парични суми и с това й причинил имотна вреда в размер на 3510.00 лв., като деянията са извършени както следва:

1.1. На 01.08.2011 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, че ако не иска нещо да се случи на близките й трябва да изпълнява това, което той й казва, че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й – да му подпише Запис на заповед от 01.08.2011 г. за сумата от 5000 лв. и да му даде 500 лв., и с това й причинил имотна вреда в размер на 500 лева;

1.2. На 12.04.2012 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й трябва да изпълнява това, което той й казва, че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 200 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 200 лева;

1.3. На 27.04.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й трябва да изпълнява това, което той й казва, че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 150 лв. и с това и причинил имотна вреда в размер на 150 лева;

1.4. На 08.07.2012 г. в гр.София , с цел да набави за себе си имотна облага принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 120 лв. и с това и причинил имотна вреда в размер на 120 лева;

1.5. На 16.07.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й, трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 300 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 300 лева;

1.6. На 13.08.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 90 лв. и с това и причинил имотна вреда в размер на 90 лева;

1.7. На 13.08.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 200 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 200 лева;

1.8. На 20.08.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й, трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея й семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 400 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 400 лева;

1.9. На 06.09.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й, трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 200 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 200 лева;

1.10. На 14.09.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея й семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 100 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 100 лева;

1.11. На 30.10.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 400 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 400 лева;

1.12. На 02.11.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й, трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 100 лв. и с това и причинил имотна вреда в размер на 100 лева;

1.13. На 21.11.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й, трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 200 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 200 лева;

1.14. На 09.12.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й, трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 200 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 200 лева;

1.15. На 12.12.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й, трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 200 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 200 лева;

1.16. На 18.12.2012 г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Ж. Й. Р., чрез заплашване за убийство, направено в гр.София на 01.08.2011 г., че ако не иска нещо да се случи на близките й трябва да изпълнява това, което той й казва - че ще убие нея и семейството й, ако не му дава парите, които той иска, да извърши нещо противно на волята й - да му даде сумата от 150 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 150 лева, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК, са му наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и „глоба“ в размер на 4 000 лева. Съдът не е наложил наказанието „конфискация“ до ½ от имуществото на подсъдимия, поради липса на имущество.

2. На неустановена дата в периода от 22.12.2012 г. до 23.12.2012 г. в гр.София, на около 50 метра от къща, находяща се на ул. „Хенрих Ибсен“ № 18, с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - в близките няколко дни да му даде минимум 1000 лв., я заплашил с насилие - извадил пистолет и с противозаконни действия с тежки последствия за нейни близки - казал й, че ако не получи парите, Ж. Р. ще намери малкия си син отпред пред къщата с разсипани черва, като ще го влачи из двора, а сестра й ще я изкара на магистралата да проституира, че цялото семейство ще страдат много и ще ги изтрепе всичките, като деянието е извършено от въоръжено лице, поради което и на основание чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр.чл.54 от НК, са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и „глоба“ в размер на 3 000 лева.

3. На 17.01.2013 г. в гр.София, на бул. „Витоша“, пред заведение „Макдоналдс“ с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - да му даде неопределена по размер сума пари, я заплашил с нанасяне на тежка телесна повреда - извадил телефона си и казал „Сега ще те снимам и ще дам на някой циганин 50 лв. да те залее с киселина“, поради което и на основание чл.213а, ал.2, т.1, пр.2, вр. ал.1, вр. чл. 54 от НК, са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и „глоба“ в размер на 3000 лева.

4. На неустановена дата в периода от 04.05.2013 г. до 07.05.2013 г. в гр.София, с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - да му даде сумата от 5000 лева, я заплашил с убийство - казал й „Ще бъдеш унищожена и убита“, поради което и на основание чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и „глоба“ в размер на 3 000 лева.

5. На неустановена дата през месец юни 2013 г. в гр.София на ул. „Сребърна“ № 18, с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - да му дава неопределени по размер парични суми, я заплашил с убийство- казал й „Ще бъдеш убита, щом не изплащаш задълженията си към мен, а след това дъщеря ти ще ги плаща след като те очистя “, поради което и на основание чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и „глоба“ в размер на 3000 лева.

Съдът, на основание чл.23, ал.1 от НК, е определил за наказанията по пункт 1, 2,

3, 4 и 5, е определил на подсъдимия А. Р. Т. едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три / години, което, на основание чл.57, ал.1, т.3 и чл. 58, т.3 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.23, ал.3 от НК, съдът е присъединил отчасти наказанието „глоба“, както следва: по пункт 1-1000 лева; пункт 2-1000 лева; пункт 3-1000 лева; пункт 4 - 1000 лева; пункт 5 - 1000 лева.

Софийски градски съд е уважил и приетия за съвместно разглеждане в процесното наказателно производство граждански иск от пострадалите Ц. М. Р., Г. М. Г., А. М. А. и М. Ц. Р., за причинени от подсъдимия А. Р. Т. имуществени вреди в размер на 3 510 лева от престъплението по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от момента на деянието до приключване на наказателното производство, като е осъдил подсъдимия Т. да заплати на изброените граждански ищци сумата от 3 510 лева за причинени имуществени вреди /общо за наследниците/, ведно със законната лихва от момента на деянието до приключване на наказателното производство поравно, а именно по 877,50 лева на всеки от тях.

Софийски градски съд е възложил в тежест на подсъдимия Т. сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 528 лева, от които 238 лв. – по сметката на СДВР и 290 лв. – по сметката на СГС, на основание чл.189, ал.3 от НПК.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК, присъдата е обжалвана в цялост от защитника на подсъдимия А. Р. Т., с доводи за неправилност; незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения; необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание.

В депозираното, по реда на чл.320, ал.3 от НПК, допълнително писмено изложение към въззивната жалба, в подкрепа на изложените доводи, се твърди липса на категорична доказаност, че подсъдимият е извършил престъплението за което е обвинен, поради наличие на противоречия в показанията на свидетелите и липса на безспорни гласни и писмени доказателства установяващи от обективна, и от субективна страна, авторството на подсъдимия в извършване на престъплението. Според защитника, в нарушение разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите си съдът не коментирал установените обстоятелства, от кои доказателства били подкрепени и въз основа на какви правни съображения за взетото решение, тъй като съдът бил длъжен, при противоречие на доказателствата, да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, но не го направил.

Без правни доводи съдът не кредитирал обясненията на подсъдимия, с което допуснал нарушение на чл.107, ал.3 от НПК.

Абсолютно необосновано, според защитника, съдът кредитирал показанията на, изцяло заинтересованите от изхода на делото, свидетели Т., А., Ц. Р., Г. и М. Р..

Твърди се и липса на каквото и да било пряко доказателство, че спрямо Р.а са били отправяни заплахи от страна на подсъдимия. Единственото категорично доказано обстоятелство по делото било, че Р. дължала пари на много хора, както и че била разполагала със средства, за които близките й не били знаели.

Защитникът навежда довод, че такива заплахи не е имало, а повода за образуването на досъдебното производство бил невъзможността да бъдат връщани заемните суми или изпълнявани поетите задължения, обезпечени със „Запис на заповед“. Именно в тази насока липсвали разсъждения на съда, което правело повдигнатите престъпления недоказани, а присъдата - необоснована.

Защитникът възравява и срещу подхода на съда, да приема и обсъжда доказателства, които не били събрани по предвидения в НПК ред - разпечатка от есемеси, от които съда направил незаконосъобразен извод, че са били със заплашителен характер.

На базата на противоречиви доказателства съдът бил приел от правна страна, че повдигнатите на подсъдимия обвинения били доказани, което било в разрез със съдебната практика при този род дела. В тази връзка съдът не проявил никаква критичност към свидетелите – пострадали, предвид тяхната лична заинтересованост.

Определените наказания, защитникът намира за неправилни. Счита, че след провеждано повече от 12 години наказателно производство, наказанията е следвало да бъдат определени при условията на чл.66 от НК, като основание за това било и чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на извършване на деянията.

Както с въззивната жалба, така и с допълнението към нея се иска цялостна отмяна на обжалваната присъда, като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен или на основание чл.337, ал.1, т.3 от НПК, спрямо подсъдимия да бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.322 от НПК писмени възражения срещу жалбата не са депозирани.

В производството пред въззивната инстанция, представителят на Софийска апелатвна прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна, а постановената

осъдителна присъда за правилна, законосъобразна и обоснована. Според прокурора, събраните по делото убедителни доказателства, несъмнено установяват авторството на подсъдимия в извършването на престъплението за което е осъден и наказан. Намира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, а наложеното наказание за справедливо, определено при условията на чл.54 от НК. Определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което следва да бъде изтърпяно при общ режим, прокурорът намира за правилно и законосъобразно, тъй като според него, по този начин биха могли да се реализират визираните в чл.36 от НК цели.

Прокурорът пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.

Частният обвинител и граждански ищец Ц. Р. поддържа пледоарията на прокурора. Заявява, че поради нелепата загуба на съпругата си, не желае повече да се занимава. Според него, присъдата трябва да си остане така.

Защитникът на подсъдимия А. Т., поддържа въззивната жалба, писмените изложения и пледоарията пред Софийски градски съд. Твърди необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната от него присъда. Счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, поради липсата на кореспонденция между събраните доказателства и повдигнатите обвинения.

Според защитника не е направен критичен анализ на едностранчивите показания на пострадалата по делото, както и на останалите разпитани членове на семейството й, тъй като те били заинтересовани от изхода на производството.

Наложената присъдата защитникът намира за необосновано тежка, тъй като първоначалното деяние, към датата на постановяването й, било с изтекъл период от 14 години, което правело и наложеното наказание неадекватно.

Поради изложените съображения, защитникът моли за оправдателна присъда. В

условията на алтернативност, моли изпълнението на наказанието за бъде отложено по реда на чл.66 от НК или, в случай на установена липса на мотиви, делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Подсъдимият Т., в правото му на лична защита, заявява, че поддържа казаното от адвоката си, както и, че поддържа дадените от него обяснения.

В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият Т. моли да бъде

оправдан.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установи следното:

Проверявайки законосъобразността и правилността на атакуваната присъда, съобразно с приложените по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед становищата на страните, САС намира, че депозираната въззивна жалба е неоснователна.

Въззивният състав намира, че изнесената в мотивите на присъдата фактология, в която са описани установените факти, извършените процесуално- следствени действия на досъдебното производство, заключенията на назначените и приети съдебни експертизи, съдържа верни обстоятелства. Първоинстанционният съдебен акт относно неговата фактологична част е в пълна корелация не само със събраните и проверени доказателствени източници, представени от органите на досъдебното производство, но и на положените усилия на СГС да събере нови доказателства от съществено значение за решаване на делото. В този аспект, следва да се посочи, че първоинстанционният съд е изнесъл в мотивите си фактическа обстановка, базирайки се на доказателствени източници, които ги е обсъдил в тяхната цялост и е извел правилни и законосъобразни правни изводи.

За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянията, времето и мястото на извършването им, действията на подсъдимия и е дала отговор дали тези деяния съставляват престъпления или не. По предвидения в НПК ред са били събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на съдебните експертизи, писмени доказателства, приобщени по надлежния ред, които са били обсъдени внимателно и задълбочено.

В хода на въззивното съдебно производство съдът не намери необходимост от приобщаване на нови доказателствени материали, поради което и не намери основания да преразглежда и да внася корекции в правилно изяснената от първостепенния съд фактическа обстановка.

В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност и САС прие за установено от фактическа страна, че подсъдимият А. Р. Т., роден на •••••••• г. в гр. •••, е българин, български гражданин, неженен, осъждан, ••• във ВИП „Бринкс“ ООД, адрес по л.к.: •••, ЕГН ••••••••••.

Подсъдимия А. Т. е осъден за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, затова, че на 17.01.2013 г., около 13:50 часа, в гр.София, на спирката на масовия градски транспорт, намираща се на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Клокотница“, в трамвайна мотриса по линия № 1, с посока на движение от ж.к. „Иван Вазов“ към надлез „Надежда“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на носа, причинил на Ж. Й. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с деформация на носната пирамида с нарушена носна проходимост двустранно, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В началото на 2008 г. в гр.София, пострадалата Ж. Й. Р. , ЕГН: •••••••••• / починала на ••••••••г. - Акт за смърт -т.4 , стр.4 и Удостоверение за наследници т.4 , стр.9 / изявила желание да съдейства на свой познат Л. Н., който имал нужда от пари, за да осъществи плана си да започне бизнес - търговия с дървен материал. На 01.08.2008 г. във връзка с необходимостта от парична инвестиция, Р. запознала свидетеля Н. с подсъдимия А. Р. Т., чрез неговия посредник Х. И.. На проведената среща, на същата дата, в кафене при Спортната палата в гр. София, свидетелят Л. Н. получил от подсъдимия А. Р. Т. финансов кредит в размер на 16 000 лева, но фактически получил сумата от 13 000 лева, тъй като 3000 лева били удържани незабавно, като лихва. Пострадалата Ж. Р. не получила кредит, но се подписала като гарант за получения от Н. кредит на Запис на заповед, за сума в размер на 16 000 лева. В писмения документ не било отбелязано, че е удържана първоначално сума в размер на 3000 лева. Страните по кредита уговорили, че предоставената сума ще бъде върната на следващия месец и ще е в размер на 16 000 лева, а ако е налице забава ще заплащат лихва в размер на 20 % месечно до окончателното изплащане на сумата. На срещата, Р. пристигнала с колата на сина си – свидетелят М. Р., който я оставил пред Спортната палата, който не присъствал на срещата, а когато срещата приключила я откарал обратно в дома им. Тъй като не успели да върнат заема в рамките на уговорения месец, четири или пет месеца Л. Н. и Ж. Р. внасяли лихва в размер на 2600 лева месечно, като контактували с подсъдимия А. Р. Т. или с довереното му лице - Х. И. от гр.•••. Поради това, че подписала запис на заповед, Ж. Р., връщала сумата като събирала пари от семейството си. При забава с вноските лицето Х. И. звъняло по телефона и я заплашвало. Една от вноските по лихвите в размер на 2600 лв. била заплатена от дъщерята на Ж. Р. – свидетелката А. Р., което станало на среща със Х. И., като на тази среща пострадалата Ж. Р. била придружавана от сина си М. Р. и дъщеря си А. Р.. За внесените лихви подсъдимият А. Р. Т. и довереното му лице Х. И. не издавали разписки. През месец април 2009 година, свидетелят Л. Н. получил парични средства за погасяване на заема от продажбата на свой недвижим имот. След уговорка с подсъдимия А. Р. Т., пострадалата Ж. Р. и Л. Н. в присъствието на свидетеля М. Р. предали на Х. И. сумата от 19 000 лева, от които 13 000 лева главница, и 6000 лева- лихва. С това страните постигнали устно споразумение, че Л. Н. и Ж. Р. са се издължили на подсъдимия А. Р. Т. и задълженията по подписания Запис на заповед от Ж. Р. били покрити. Подсъдимият Т. решил да получи още пари от пострадалата Ж. Р., въпреки, че липсвало каквото и да е основание за това. Р. претендирал за лихви за забава в размер от по 16 000 лева от Н. и Р.. До 2012 година, пострадалата Р. заплатила и тази сума на вноски. На 01.08.2011 г., в гр.София, подсъдимият Т. отишъл с автомобила си - червен „Форд фиеста“ пред дома на пострадалата Ж. Р. и я изчакал да излезе. След като Р. излязла от дома си в гр. София и се отдалечила на около стотина метра, подсъдимият Т. я настигнал с колата си и й казал да се качи в колата. Р. се качила в автомобила на подсъдимия Т., който й заявил, че му дължи още пари. След като пострадалата възразила, подсъдимият Т. заявил, че ако не иска нещо да се случи на близките й, трябва да изпълни това, което й казва като я заплашил, че ще убие нея и семейството й. Подсъдимият поискал Р.а да подпише нов Запис на заповед за сумата 5000 лева, който предварително бил подготвил. Р. се притеснила за живота си и този на близките си и при описаните обстоятелства на 01.08.2011 г. в гр.София подписала Запис на заповед за сумата 5000 лева в полза на подсъдимия А. Т.. Веднага след като Р. подписала документа, Т. го прибрал и й заявил, че първата вноска се дължи веднага. Пострадалата Ж. Р., вследствие на заплахите и против волята си, предала на подсъдимия сумата от 500 лева, която носела със себе си. След като получил сумата, подсъдимият Т. съобщил на Р., че когато я потърси, тя трябва да му дава сумите, които й поиска, иначе ще изпълни заплахите си. Подсъдимият А. Т. започнал периодично да звъни на пострадалата Р. и да иска да връща пари по подписаната запис на заповед, като последната му предавала сумите в гр. София при идентична фактическа обстановка, както следва: на 12.04.2012 г. му предала сумата от 200 лева; на 27.04.2012 г. - сумата от 150 лева; на 08.07.2012 г. - сумата от 120 лева; на 16.07.2012 г.- сумата от 300 лева; на 13.08.2012 г. подсъдимият Т. се свързал два пъти с пострадалата, която му предала първо сумата от 90 лева, след което и сумата от 200 лева; на 20.08.2012 г. пострадалата Ж. Р. предала на подсъдимия Т. сумата от 400 лева; на 06.09.2012 г., пострадалата Ж. Р. предала на подсъдимия Т. сумата от 200 лева; на 14.09.2012 г. - сумата от 100 лева; на 30.10.2012 г. - сумата от 400 лева; на 02.11.2012 г. - сумата от 100 лева; на 21.11.2012 г.- сумата от 200 лева; на 09.12.2012 г. - сумата от 200 лева; на 12.12.2012 г. - сумата от 200 лева; на 18.12.2012 г.-сумата от 150 лева.

При получаване на сумите подсъдимият А. Т. отбелязвал размера им върху гърба на Запис на заповед от 01.08.2011 година; Запис на заповед от 01.03.2012 година, приложени към ДП /ксерокопия представени и заверени от обвиняемия А. Т./. След като на 18.12.2012 г., в гр.София, пострадалата Ж. Р. предала сумата от 150 лева на подсъдимия А. Т., тя останала с впечатление, че се е издължила. Подсъдимият А. Т. също и заявил, че няма да я безпокои повече. Няколко дни по-късно обаче, подсъдимият Т. отново се нуждаел от пари, поради което отново потърсил Ж. Р., като за по-голяма убедителност се снабдил с пистолет. На неустановена дата в периода 22.12.2012 г. до 23.12.2012 г. в гр.София подсъдимият отново пресрещнал с колата си Р., когато слизала от автобус № 83 и се отправяла към дома си, находящ се в гр. •••, ул. „•••“ № *. Подсъдимият заплашил Р.а с пистолет, принудил я да се качи в колата му, където и заявил, че ако до няколко дни не му даде 1000 лева, ще намери малкия си син пред къщата с разсипани черва, като ще го влачи из двора, а дъщеря й ще изкара на магистралата да проституира, че цялото семейство ще страда много и ще ги изтрепе всичките. Р.а много се уплашила и като се прибрала в дома си, и притеснена и треперейки, разказала за заплахите на сина си - свидетеля М. Р.. Свидетелят М. Р. взел мобилния телефон на майка си и открил в него множество съобщения от подсъдимия Т. със заплашително съдържание. Същите били изпращани в продължителен период от време. Цялото семейство на Р. разбрало за отправяните й заплахи, поради което взели решение да подадат сигнал в ГДБОП.

На 17.01.2013 година, пострадалата Ж. Р. заедно със сина си Г. Г. били пресрещнати от подсъдимия Т. на ул. „Витоша“, като Р. заплашвал Р.а с ругатни, снимал я и й казал, че ще даде снимките на някой циганин да я залее с киселина. Свидетелят Г. Г. се намесил и отбутал подсъдимия Т. настрани. Р.а и сина и се качили в трамвай, а Т. ги проследил с такси, като на спирката на ул.“Клокотница“, Т., придружаван от друг мъж ги нападнали и пребили с юмруци. При нанасяните удари от подсъдимия Т. в лицето на Ж. Р., той й счупил носните костици. За нанесените им травми, била образувана пр.пр. № 4053/2013 г., като бил внесен обвинителен акт за извършено от Т. престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК - за това, че на 17.01.2013 г., около 13:50 часа, в гр.София, на спирката на масовия градски транспорт, намираща се на кръстовището на бул.“Христо Ботев“ и ул.“Клокотница“ , в трамвайна мотриса по линия №1, с посока на движение от ж.к.“Иван Мазов“ към надлез „Надежда“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на носа, причинил на Ж. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ностните кости с деформация на ностната пирамида, с нарушена ностна проходимост двустранно, довело до разстройство на здравето неопасно за живота.

След изписването на Р. от Пирогов, същата сменила телефонния си номер, но на входната врата намерила бележка със съдържание: „Ж. не се крий, а чакам днес да се обадиш и да върнеш пари. Ще почакам още малко“. Същевременно пострадалата Р. вече не разполагала с парични средства.

На неустановена дата през периода 04.05.2013 г. до 07.05.2013 г. в гр.София, подсъдимият А. Т. отново успял да проследи пострадалата Ж. Р., която излязла от дома си. След като я пресрещнал, подсъдимият заплашил Р.а с убийство, като й казал „Ще бъдеш унищожена и убита“, след което и поискал сумата 5000 лева. Р.а отново не успяла да даде пари на подсъдимия.

На неустановена дата през месец юни 2013 година, в гр.София на ул.“Сребърна“, № 18, подсъдимият А. Т. отново успял да причака пострадалата Ж. Р., като я заплашил с убийство, като й казал “Ще бъдеш убита, щом не изплащаш задълженията си към мен, а след това дъщеря ти ще ги плаща след като те очистя“.

С постановление от 14.02.2019 г. на Специализирана прокуратура, за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, на А. Р. Т. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1 от НК и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева.

Впоследствие с Постановление за привличане на обвиняем от 31.03.2021 г.,

обвинението срещу А. Р. Т. е било прецизирано, като последният е бил привлечен под наказателна отговорност за престъпления по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

С трето Постановление за привличане на обвиняем от 24.11.2021 г., обвинението

срещу А. Р. Т. е било окончателно прецизирано, като последният е бил привлечен под наказателна отговорност за пет престъпления, както следва: по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; по чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.1 от НК; по чл.213а, ал.2, т.1, пр.2, вр. ал.1 от НК; по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК; по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК.

Заключението на назначената в хода на досъдебното производство Графическа експертиза по Протокол № 108-Е/2021 г., от 26.03.2021 г., изследвала две копия на записи на заповед от 01.03.2021 г. и от 01.08.2021 г. е, че по отношение на Записа на заповед от 01.03.2012 г., тъй като подписът срещу дата 30.10.2012 г., както и последните четири подписа от долу – нагоре, на гърба на копие на Запис на заповед от 01.03.2012 г., между Ж. Й. Р.-издател и А. Р. Т. за сумата от 7900 лева не са откопирани ясно, а също така се наблюдава наслагване на щрихи от съседните подписи, което прави невъзможно проследяване последователността на движение при полагане на елементите им, което ги прави негодни за сравнително изследване, то настоящата експертиза не може да даде отговор на въпроса дали те са копия на подписи положени от А. Р. Т.. Останалите подписи на гърба на Запис на заповед от 01.03.2012 г. между Ж. Й. Р. – издател и А. Р. Т. за сумата от 7900 лева, са копия на подписи, които са положени от А. Р. Т..

Подписите на гърба на копие на Запис на заповед от 01.08.2012 г. между Ж. Й. Р. – издател и А. Р. Т. за сумата от 5000 лева, са копия на подписи, които са положени от А. Р. Т..

Ръкописните текстове на гърба на копие на Запис на заповед от 01.03.2012 г. между Ж. Й. Р. – издател и А. Р. Т., са копия на текстове, които са написани от А. Р. Т..

Ръкописните текстове на гърба на копие на Запис на заповед от 01.08.2012 г. между Ж. Й. Р. – издател и А. Р. Т., за сумата от 5000 лева, са копия на текстове, които са написани от А. Р. Т..

Заключението на назначената в хода на досъдебното производство Графическа експертиза по Протокол № 335-Е/2021 г., от 09.11.2021 г., изследвала бележка, доброволно предадена от свидетеля М. Р. е, че ръкописният текст „бележката е сложена на входната врата от А. на 27.12.2012 г.“ и ръкописният текст „27.12.2012 год.“ Върху представената за изследване бележка, не е написана от А. Р. Т..

Ръкописният текст „Ж. не се крий, а чакам днес да се обадиш и да върнеш пари. Ще почакам още малко. Т.“, върху представената за изследване бележка, е написан от А. Р. Т..

Тази фактология първостепенният съд правилно е извел от съвкупния анализ на доказателствените източници, а именно показанията на свидетелите Ц. Р.- включително и приобщените такива от ДП, по реда на 281, ал.4, вр. ал.1, т.1,2 от НПК, М. Р.- включително и приобщените такива от ДП, по реда на 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, Г. Г., Р. Т.- включително и приобщените такива от ДП, по реда на 281, ал.4, вр. ал.1, т.1,2 от НПК, А. М.- включително и приобщените такива от ДП, по реда на 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, Ж. Д. - включително и приобщените такива от ДП, по реда на 281, ал.4, вр. ал.1, т.1,2 от НПК, К. А.- включително и приобщените такива от ДП, по реда на 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, С. И.- включително и приобщените такива от ДП, по реда на 281, ал.4, вр. ал.1, т.1,2 от НПК; частично обясненията на подсъдимия; двете графически експертизи; акт за смърт; удостоверение за наследници; справка за съдимост.

От наличните по делото доказателства, правилно СГС в мотивите си е

акцентирал върху гласните доказателства, а именно показанията на свидетелите - граждански ищци и частни обвинители, които представляват семейството на пострадалата Ж. Р., дадени както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционният съд, а именно показанията на съпруга й – свидетеля Ц. М. Р., както и на трите й деца- свидетелите Г. М. Г., А. М. А., М. Р.. По своето естество тези показания възпроизвеждат поотделно конкретни епизоди от установената по делото фактическа обстановка, които представляват разказ на очевидци за проведени отделни срещи между майка им и подсъдимия Т. или между майка им и сътрудника му, Х. И., както и фактът на предаване на пари от страна на майка им на подсъдимия Т. или И., и не само - в отделни случаи самите свидетели са предавали паричните суми на подсъдимия Т. или И..

Както първоинстанционният съд, така и въззивният, кредитира в тяхната цялост показанията на свидетеля Ц. М. Р. /съпруг на Ж. Р./, дадени в хода на съдебното следствие в съдебно заседание на 29.09.2023 г., както и приобщените от съда, на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и 2 от НПК показания от 14.03.2016 г. дадени в хода на досъдебното производство. Свидетелят описва фактическата обстановка, кореспондираща с фактите, съдържащи се в обвинителния акт и установени в хода на съдебното следствие. Същият съобщава за упражняван системен тормоз от страна на подсъдимия Т. по отношение на съпругата му, която се притеснявала да излезе от дома им; заявява за получена бележка от подсъдимия в дома им, в която подканя пострадалата да му даде пари; за отправяни заплахи за живота и здравето на цялото семейство; за изпращани от подсъдимия СМС-и със заплашително съдържание.

Достоверни, логични и последователни са показанията на свидетелката А. М. А., дадени в хода на съдебното следствие в съдебно заседание проведено на 02.10.2023 г., както и приобщените такива от първоинстанционния съд, на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, на свидетелката, дадени в хода на ДП от 16.05.2019 година. Свидетелката А. М. А. лично и непосредствено е присъствала при предаване на парични суми, като самата тя ги е предавала на Х. И.. Заявява, че през инкриминирания период майка й била много разтревожена и непрекъснато молела да й изпраща от Швейцария пари, като последствие с брат й - свидетелят М. Р. установили, че причина за тревожността на майка им са непрекъснатите заплахи от страна на подсъдимия Т. спрямо нея и членовете на семейството й. Свидетелката А. заявява за заплахи, насочени не само към майка й, но и към нея, както и към малкия й брат. Описва психическото състояние на майка си като трепереща, не смееща да напуска дома си, поради което се принудила да я вземе при себе си, в дома й в Швейцария. Свидетелката съобщава за ежемесечно изпращани парични суми от нея на майка й, Ж. Р., като в един момент майка й започнала да иска по-големи парични суми. Свидетелства за случаи, в които за един ден майка й звъняла над 40 пъти, което породило съмнения у нея и се свързала с брат си, който да провери както се случва. За продължили с години заплахи от подсъдимия към семейството й и лично към нея, свидетелката А. свидетелства за проведени срещи с друга жертва на подсъдимия Р. – свидетеля Р. Т., който й разказал, че и той, както майка й бил много уплашен и пребиван, като пред съда тази свидетелка заявява: „Тя не е била само тя. Имаше и още един Р., с който се срещнах един път с него. Той просто беше толкова уплашен, бяха го пребили на един таван, счупиха му всички зъби, от него са взели около 140 000 долара…“

Обосновано, първият съд е кредитирал и показанията на свидетеля М. Р., дадени в хода на съдебното следствие, проведено на 02.10.2023 г., както и приобщените такива от ДП, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК. Според показанията на този свидетел, той е живеел с майка си в едно домакинство и същият е пряк и непосредствен очевидец на предавани от майка му и сестра му пари на подсъдимия А. Р. Т. и на лицето Х. И.; на заплахи, системен тормоз, заплашителни СМС-и в телефон на майка си; Споделя, че майка му била много разстроена и притеснена в един продължителен период, във връзка с отправените заплахи за семейството им.

Въззивният състав приема показанията на свидетеля Г. М. Г. /син на пострадалата/, дадени в хода на съдебното следствие в съдебно заседание на 29.09.2023 г., пред първоинстанционният съд за достоверни, логични и в пълен синхрон с другите доказателства по делото. Свидетелят е възприел пряко и непосредствено срещата на подсъдимия А. Р. с пострадалата Ж. Р. пред дома й, според показанията на когото подсъдимият пресрещнал Р.а пред дома й, като дори неговото присъствие, подсъдимият бил агресивен. Непосредствено и пряко свидетелят Г. възприел заплахите от страна на подсъдимият Т. към Р., че ще навреди на нея и семейството им.

Дадените пред СГС, в хода на проведеното на 29.09.2023 г., съдебно заседание,

показания на свидетелката С. И. И. имат пряко отношение към извършеното от подсъдимия престъпление. Тази свидетелка е била близка приятелка на пострадалата Ж. Р. от години и е била наясно с проблемите на Р., които са й били създавани от подсъдимия Т., поради което и правилно СГС ги е ценил като напълно достоверни, поради еднопосочността им с останалия доказателствен материал. Свидетелката И. възпроизвежда непосредствено възприети разкази на пострадалата за заплахи, пресрещане пред дома й от подсъдимия, отправени от него заплахи с пистолет, и искане на различни парични суми. Свидетелката споделя и за случаи, при които лично и непосредствено е възприела разговори на Р. с подсъдимия Т., като е възприемала не само словесното съдържание, Н. и Р.кциите на пострадалата – изражението й как пребледнява. Пред СГС, свидетелката С. И. И. заявява: „Знам за заплахи. Това съм го чувала от самата Ж.: А. й се е заклел, че ще я убие и заплашваше цялото й семейство“. Заплахите се отнасяли за живота и здравето на пострадалата и на близките й. Свидетелката С. И. споделя за продължителен период на заплахи и тормоз от страна на подсъдимия - за времето от 2008 г. до края на 2012 година. Споделя, че самата тя е давала многократно пари на Р., като последната й разказвала за подсъдимия. Свидетелката И. твърди, че за отправяни заплахи й е съобщавал и Н.. Както първоинстанционният съд, така и въззивният състав приема за достоверни и в пълен синхрон с наличните други доказателства показанията на свидетелката И., дадени в хода на досъдебното производство на 29.06.2021 г. и приобщени от СГС, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК, които същата поддържа изцяло.

Правилна е аналитичната дейност на СГС и по отношение показанията на свидетеля Р. Х. Т.. Действително, показанията на този свидетел, дадени в хода на съдебното следствие съществено се разминават с показанията му, дадени в досъдебното производство. В съдебно заседание на 19.10.2023 г., пред първоинстанционния съд, този свидетел не споделя информация, относима към настоящето производство, отрича да е бил заплашван от подсъдимия Т. или да е подписвал записи на заповед в негова полза, но и въззивния съд окачествява тези показания като непоследователни, объркани и очевидно издаващи притеснението на свидетеля от факта, че е разпитван в присъствието на подсъдимия Т.. С оглед на това обстоятелство, правилно СГС е кредитирал показанията на свидетеля от ДП, приобщени към останалите доказателства, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В тези показания, дадени непосредствено след инкриминираното деяние, свидетелят съобщава за факти, споделени му лично от пострадалата Р. за заплахи от страна на подсъдимия Т., като описва и идентична фактическа обстановка във връзка с предоставена му парична сума от подсъдимия, а именно многократно завишена сума за връщане, гарантирана със запис на заповед, непредоставяне на разписки за върнатите парични суми, постоянни заплахи, физическо насилие, подписване на следваща запис на заповед, без правно основание. Показанията на този свидетел от ДП, приобщени чрез прочитането им, правилно СГС ги е оценил като достоверни, тъй като кореспондират с показанията на свидетелите Ц. М. Р., Г. М. Г., А. М. А., М. Р., С. И. И..

Първоинстанционният съд правилно е дал вяра и на показанията на свидетеля К. Н. А., служител в ГДБОП, отдел „Контратероризъм“ към 2012 г., дадени в хода на съдебното следствие/ 29.09.2023г./, както и приобщените му такива от ДП, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК. Показанията на този свидетел не отразяват лични възприятия на фактическата обстановка, сдържаща се в обвинението, но същият е възприел лично и непосредствено разказа на починалата пострадала Ж. Р., както и емоционалното й състояние на страх и притеснение. Тези показания допринасят за окачествяването на показанията на децата и съпруга на пострадалата Р., на базата на които показания относно личните възприятия на свидетеля са основа да се направи извод за достоверност на показанията на близките роднини на пострадалата.

Правилно, съблюдавайки процесуалния закон - НПК, СГС е изключил от доказателствената съвкупност показанията на свидетелката Ж. Н. Д., тъй като е налице хипотезата на чл.118, ал.2 от НПК, а именно свидетелката е извършвала действия по разследването, като така също правилно СГС и поради липса на съгласие от страните за прочитане показанията на свидетеля Л. Й. Н. /починал/- съдът го е заличил от списъка със свидетели, приложен към обвинителния акт.

В обясненията си пред първоинстанционният съд, подсъдимият Т. твърди, че му се дължат пари от пострадалата Р., за което и е била съставена Запис на заповед. Отрича да е изнудвал пострадалата и въобще да е упражнявал принуда спрямо нея и близките й. При анализа на тези обяснения, въззивният съд кредитира частично тези обяснения на подсъдимия досежно факта за наличие на Запис на заповед в негова полза, подписана от пострадалата Ж. Р. и отразеното на гърба на Запис на заповед моментите и датите, в които пострадалата се е издължавала. Останалите твърдения, че никого не е изнудвал и са му се дължали пари САС приема за защитна версия, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Обясненията на подсъдимия Т. са в пълно противоречие със събраните гласни доказателства, а именно посочените по-горе показания на свидетелите Ц. М. Р., Г. М. Г., А. М. А., М. Р., С. И. И., Р. Х. Т., които свидетели дават показания за лично възприети от тях действия на заплаха и принуда, упражнена от подсъдимия Т. спрямо пострадалата Р., а също така са в противоречие с веществените доказателства по делото, изследвани със съответните експертизи - съдебно-графически по Протокол № 335-Е/2021 г. от 9.11.2021 г., изготвена от вещо лице В. С. Г. и Протокол 108-Е/2021, изготвена на 26.03.2021 г., от вещото лице В. М. Д..

Подкрепящо показанията на посочените по-горе свидетели, е и заключението на Съдебно-графическа експертиза - Протокол № 335-Е/2021 г. от 9.11.2021 г., която с основание СГС е приел, приобщил по делото и кредитирал, при анализа на доказателствата. Заключението на същата е относимо към представената като веществено доказателство от пострадалата бележка, оставена в дома й от подсъдимия Т. със съдържание „Ж. не се крий, а чакам днес да се обадиш и да върнеш пари“. Според заключението, бележката е написана от А. Р. Т.. В хода на съдебното следствие, експертът посочва, че при проведено сравнително изследване на инкриминирания ръкописен текст с образците от почерка на А. Р. се установяват съвпадения в общите и частни графически признаци като форма на движение при свързване, направление на движение при изписване, последователност на движение на елементи от букви.

Правилно първоинстанционнят съд е кредитирал и приобщената по делото, в хода на съдебното следствие, Съдебнографическа експертиза - Протокол 108-Е/2021 от 26.03.2021 година. Предмет на експертизата са подписите, съдържащи се в два броя фотокопия на Записи на заповед, предадени с Протокол за доброволно предаване от подсъдимия А. Р. - от 01.08.2011 г., за сумата от 5000 лв. и от 01.03.2012 г., за сумата от 7900 лева. На гърба на въпросните веществени доказателства са описани датите и сумите, саморъчно изписани от подсъдимия, върнати му от пострадалата Р., както и негови подписи, удостоверяващи връщането на съответната сума, представляващи по своето съдържание и естество – разписка за върнати пари. От заключението на експертизата се установява, че подписите на гърба на запис на заповед от 01.03.2012 г., с изключение на дата 30.10.2012 г., за която не може да се даде отговор поради лошото качество на копието и подписите на гърба на запис на заповед от 01.08.2012 г., както и изписаните ръкописни текстове са написани от подсъдимия А. Р. Т.. Експертът посочва, че при проведено сравнително изследване на инкриминирания ръкописен текст с образците от почерка на подсъдимия А. Р. се установяват съвпадения в общите и частни графически признаци като транскрипция, обработеност, размер, наклон, свързаност, вид на съединение на елементи от букви, форма на движение при свързване, направление на движение при изписване. На възражението на защитата на подсъдимия Т., че въпросните веществени доказателства представляват фотокопия и могат да бъдат манипулирани, първоинстанционният съд правилно е отчел, че в случая предмета на делото не е документно престъпление, за да се приеме, както е и прието в съдебната практика, че фотокопие от документ не може да бъде годен доказателствен източник, а се касае за обвинение, повдигнато и поддържано от прокуратурата за престъпления срещу собствеността, а именно- изнудване. В случая представените записи на заповед представляват писмени доказателства, и то представени доброволно от подсъдимия Т.. Изготвената, въз основа на тези веществени доказателства, експертиза се цени и от въззивния състав в контекста на цялата доказателствена съвкупност и доколкото кореспондира с останалите доказателства и най-вече с гласните доказателствени средства. В показанията на всички основни свидетели - Ц. М. Р., Г. М. Г., А. М. А., М. Р., С. И. И., Р. Х. Т. се съдържа информация за подписани от пострадалата Ж. Р. Записи на заповеди в полза на подсъдимия А. Р.. Това обстоятелство не се отрича и в частично кредитираните обяснения на подсъдимия Т. - напротив, акцента в обясненията му е твърдението, че му се дължат пари от пострадалата и за което е била съставена Запис на заповед, но отрича да е изнудвал пострадалата. Въззивният съд също кредитира частично обяснения на подсъдимия досежно факта за наличие на Запис на заповед в негова полза, подписана от пострадалата Ж. Р., но твърденията му, че са му се дължали пари и, че никого не е изнудвал се приемат за защитна версия, тъй като не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

Въззивният състав изцяло приема за достоверни представените веществени доказателства, приложени към ДП и приобщени в хода на съдебното следствие от СГС – писмени доказателства- разпечатки от телефона № 09876000445 на пострадалата Ж. Р., съдържащи СМС-и със заплашително съдържание. Правилно защита отбелязва, че същите не са събрани по предвидения в НПК ред, тъй като не е изготвена техническа експертиза на мобилния апарат, в който са се съдържали, но същите се приемат и от въззивния състав като достоверни в контекста на събраната доказателствена маса. Въпросните СМС-и кореспондират с времевия период на инкриминираните деяния, с гласните доказателствени средства, както и с приобщените писмени доказателства- два броя Запис на заповеди, поради които същите се приемат от съда за достоверни, още повече, че всеки свидетел има право да си служи със записки, бележки за цифри, дати, които се намират у него и се отнасят до неговите показания.

В обобщение, следва да се посочи, че от фактическа страна е налице безпротиворечивост на събраните гласни и писмени доказателства. Доказателствата взаимно се подкрепят и допълват като създават ясна и детайлна картина на извършените от подсъдимия престъпни посегателства за които прокуратурата го е предала на съд. Показанията на свидетелите Ц. М. Р., Г. М. Г., А. М. А., М. Р., С. И. И., Р. Х. Т. и К. Н. А. са логични, непротиворечиви и изграждат детайлна фактическа обстановка във връзка с инкриминираните деяния, извършени от подсъдимия Т.. Гласните доказателствени средства по настоящето производство са взаимно подкрепящи се и допълващи показания на свидетели- роднини на пострадалата Ж. Р. и нейни приятели, както и лица, изпаднали в същата безизходна ситуация в резултат от попадане в полезрението на подсъдимия Т.. Показанията на тези свидетели са еднопосочни, взаимно подкрепящи се, логически

последователни и освен, че служат за установяване на обективната действителност относно какви действия е извършил подсъдимия, но дават достоверна информация за емоционалното състояние на пострадалата, за изпитваните от нея страх и ужас вследствие на заплахите от страна на подсъдимия Т., което е мотивирало Ж. Р. да подпише каквито документи й бъдат поднесени, както и да заплаща каквито й поискат парични суми. Въззивният състав изцяло се доверява на гласните доказателства- показанията на гражданските ищци и частни обвинители, освен, че взема предвид, че двама са живеели с пострадалата в едно домакинство, но същите са в пълен синхрон с показанията на свидетелката И., приятелка на пострадалата Р. и с горецитираните писмени и веществени доказателства.

Въззивният съдебен състав частично споделя правните изводи на първостепенния съд относно правната характеристика на престъпните посегателства, осъществени от подсъдимия Т., както и относно съпоставката от правна гледна точка на съставите на престъпленията по чл.214 от НК и чл.213а от НК, но не споделя правния извод на първоинстанционния съд досежно приемането, че същият е осъществил четири пристъпни посегателства по чл.213а от НК, тъй като, според въззивният състав, по отношение на обвинението в тази му част също са налице предпоставките на продължавано престъпление, а за едно от посегателствата е налице принципа “non bis in idem“.

Верен е правния извод на СГС, че подсъдимият Т. е извършил престъплението по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, от обективна страна, поради следните съображения:

Изпълнителното деяние по чл.214, ал.2, т.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 от НК е осъществено чрез действие на подсъдимия А. Р. Т., изразяващо се в упражняване на принуда по отношение на пострадалата Ж. Р.. Принудата, осъществена от подсъдимия е продължила интензивно в продължителен период от време- а именно инкриминирания период - от 01.08.2011 г. до 18.12.2012 г. В конкретния случай принудата е проявена в една от нейните форми- отправяне на заплахи. Психическата принуда по отношение на Р. е чрез отправена заплаха с непосредствено предстоящо противоправно деяние, застрашаващо живота на пострадалата и на членове от семейството й, а именно заплаха с убийство. Психическото въздействие върху Ж. Р. е осъществено, от една страна, чрез заплахи към нея – устно и непосредствено, като допълнително подсъдимият й е звънял по телефона и й е изпращал СМС-и и оставял, пред входната й врата на жилището й, бележки със заплашително съдържание, а също така системно я е проследявал пред дома й, и по улиците на гр.София, като поведението на подсъдимия Т. било агресивно. Психическата принуда по отношение на пострадалата Р. във връзка с повдигнатото обвинение по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, има за начален момент пресрещането на пострадалата пред дома й, и принуждаването й да подпише Запис на заповед, придружено със заплахи за живота и здравето на Р. и семейството й, с краен момент последното предаване на парична сума от Р.а на 18.12.2012 година. Психическата принуда по отношение на повдигнатите обвинения по чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.1 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.2 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК; и по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК, били в следващия период, както следва: на неустановена дата в периода 22.12.2012 г. до 23.12.2012 г.; на 17.01.2013 г; на неустановена дата през периода 04.05.2013 г. до 07.05.2013 г.; на неустановена дата през месец юни 2013 година.

Пострадалата Ж. Р. възприемала заплахите като реална и непосредствена

възможност и същите били годни да внушат страх. У Р.а обективно е възникнал основателен страх от засягане живота и здравето – нейното и на семейството й. Заплашването е осъществявано от подсъдимия Т. устно, лично, непосредствено, „ на четири очи“ с пострадалата. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че проведените срещи между подсъдимия и Р.а са били винаги по инициатива на подсъдимия, който причаквал пострадалата пред дома й, като при неоткриване на пострадалата, подсъдимия Т. й звънял по телефона, а при липса на отговор –изпращал СМС-и. Установените по делото активни действия на подсъдимия Т. сочат на многократно и настойчиво осъществяване на психическо въздействие върху Р.а, с което подсъдимият е манифестирал сериозността на намеренията си при преследване на престъпния резултат. В тази насока показателно е, че вследствие именно на настойчивостта и заплахите на подсъдимия пострадалата събира поголямата част от инкриминираната сума досежно обвинението за престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Тази принуда звучала в достатъчна степен житейски достоверно и категорично, за да мотивира пострадалата Р. да извърши нещо противно на волята си, а именно да извърши имуществено разпореждане с парични суми.

Повдигнатото от прокуратурата обвинение на подсъдимия А. Т. не е по основния текст за изнудване, визиран в чл.214, ал.1 от НК, а е налице квалифициран случай на изнудване по чл.214, ал.2, т.1, в хипотезата на чл.213а, ал.2, т.1 пр.1 от НК, тъй като изнудването е било съпроводено със заплаха за убийство. Под въздействие на оказваната й психическа принуда пострадалата извършвала имуществено разпореждане като са налице шестнадесет отделни деяния при условията на продължавано престъпление. Налице е и вторият елемент от изпълнителното деяние на обсъжданото престъпление, а именно - довеждане до знанието на изнуденото лице на желаното от подсъдимия негово поведение - разпореждането с имущество и предаването му във фактическа власт на подсъдимия Т.. Актовете на имуществено разпореждане са мотивирани от упражнената психическа принуда по отношение на Р.. От обективна страна вследствие на така упражнената принуда спрямо пострадалата Р., последната е осъществила определеното поведение, което деецът е искал от нея, а именно предала е исканите парични суми и противно на волята си е извършила акт на имуществено разпореждане. Вследствие на имущественото разпореждане на Р. е настъпила имотна вреда с общ размер на 3510.00 лева. Въпросното първо деяние е така нареченото „класическо изнудване“, при което се извършва и имуществено разпореждане. Поведението на изнудената Р.а, се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с упражнената спрямо нея принуда, тъй като без тази принуда тя не би предприела акт на имущественото разпореждане. Изнудването е резултатно престъпление. То е довършено, когато в причинна връзка с осъщественото от пострадалия имуществено разпореждане с конкретния предмет е настъпила имотна вреда. С предаването на паричните суми на подсъдимия Т. всичките шестнадесет деяния, включени в обвинението по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, са довършени.

Въззивният съдебен състав изцяло споделя правния анализ на СГС досежно

съставомерността на престъплението по чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.1 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.2 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК. Правилно първият съд, позовавайки се на теорията и съдебната практика, в мотивите си е отбелязал, че престъплението изнудване по чл.213а, ал.1 от НК също е престъпление с комплексен непосредствен обект. От една страна, засягат се отрицателно обществените отношения, в рамките на които се осигурява свободното формиране на воля и вземане на решение за разпореждане с имущество, а от друга – обществените отношения, гарантиращи свободното и необезпокоявано упражняване на право на собственост и други имуществени права. "Подобно на положението при грабежа, и за изнудването е характерно, че засягането на личността е условие, начин или метод за увреждане на собствеността. Именно тази връзка между двата вида отношения определя насочеността на това престъпление, поради което и неговото систематично място е именно в Глава пета от Особената част на НК" (вж. С., Ал. Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността", С., Сиела, 2003, с.178). Адресат на изнудването по чл.213а от НК е лицето, по отношение на което се осъществява заплашването с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни. Оттук и изводът, че предмет на посегателство по този законов текст е само физическо лице. По този законов текст е необходимо деецът да упражнява мотивационно въздействие чрез принуда, в случая върху пострадалия, с цел да го мотивира да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение – поведение, което би рефлектирало върху имуществената му сфера - в противен случай деянието би било квалифицирано като принуда, по смисъла на чл.143 от НК. "Изпълнителното деяние на изнудването по чл.213а, ал.1 от НК е от такова естество, че то може да бъде осъществено само чрез действие. То представлява заплашване, т.е. става въпрос за застрашаване с бъдещо деяние. Средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия, са изчерпателно посочени в закона: насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за жертвата или за нейни ближни". По-конкретно при заплашването с насилие, деецът довежда до знанието на пострадалия, че "... в бъдеще ще бъде упражнена някаква форма на физическо въздействие върху личността – причиняване на телесна повреда или смърт, отвличане и противозаконно лишаване от свобода или друго посегателство срещу физическата неприкосновеност или свободата на личността. Разпоредбата на чл.213а, ал.1 от НК не уточнява срещу кого деецът заплашва, че ще упражни насилие. Насилието е вид противозаконно действие с тежки последици, а заплашването с такова действие може да бъде насочено срещу изнудвания или негови ближни. Поради това и насилието, с което деецът заплашва, може да бъде насочено срещу пострадалия или срещу негови ближни, по смисъла на чл.93, т.10 от НК". Престъплението е уредено като формално, или още на просто извършване, като единствената обществено опасна последица, визирана в състава му, е осъществяването на изпълнителното деяние, отправянето на заплашване по отношение на пострадалия с изясненото по-горе съдържание. Не е необходимо за довършеността на престъплението пострадалият да предприеме исканото от дееца поведение – в последния случай ще е осъществено престъпление по чл.214, ал.1 от НК.

От субективна страна, изнудването по чл.213а, ал.1 от НК, може да се осъществи само с форма на вината "пряк" умисъл. Умисълът на дееца следва да включва представи, че пострадалият не желае да се разпореди със своя вещ или имущество, нито да поеме имуществено задължение, и заплашването се осъществява по отношение на пострадалия, именно с цел преодоляване на несъгласието му. Деецът следва да съзнава

общественоопасните последици от деянието си, да предвижда тяхното настъпване и пряко да ги цели. Наред с това, деецът действа и със специална съставомерна цел, а именно да принуди пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение. Изнудването в настоящото наказателно производство за престъпленията по пункт 2, 3, 4, 5 от обвинението е по квалифицирани състави на чл.213а от НК, съответно по чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.1 от НК - извършено от въоръжено лице; чл.213а, ал.2, т.1, пр.2 от НК- придружено със заплаха за тежка телесна повреда; чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК- придружено със заплаха с убийство; чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК- придружено със заплаха с убийство. Въздействието върху личността на пострадалия е с такава интензивност, че включва довеждане до знанието на пострадалия, че в бъдеще ще му бъде причинена смърт или тежка телесна повреда, ако не предприеме поведение, към което е противоправно мотивиран от престъпния деец. В конкретния по делото случай безспорно се установява, че на различни дати и места, подробно посочени в обвинителния акт и диспозитив на ОА, подсъдимият Т. заплашил пострадалата Р. - при деянието по пункт 2 „извадил пистолет“, при деянието по пункт 3 заплашил Р.а с нанасяне на тежка телесна повреда – извадил телефона си и казал “Сега ще те снимам и ще дам на някой циганин 50 лева да те залее с киселина“; при деянието по пункт 4 - заплашил пострадалата с убийство - казал й “Ще бъдеш унищожена и убита“; при деянието по пункт 5 - заплашил Р.а с убийствоказал и “Ще бъдеш убита, щом не изплащаш задълженията си към мен, а след това дъщеря ти ще ги плаща след като те очистя“ с цел противозаконно да мотивира последната да се разпореди в вещ-парични суми, които да даде на подсъдимия. В този смисъл са приобщените гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Ц. М. Р., Г. М. Г., А. М. А., М. Р., С. И. И., Р. Х. Т., К. Н. А., както и писмените такива - приобщените по делото два броя фотокопия на запис на заповед, предадени с Протокол за доброволно предаване от подсъдимия А. Р. - от 01.08.2011 г. - за сумата от 5000 лева и от 01.03.2012 г. - за сумата от 7900 лева; бележка, изписана от подсъдимия Р., разпечатка от СМС-и, изпратени на пострадалата от подсъдимия. Подсъдимият отправил въпросните заплахи към Р. под формата на психическа принуда, с цел да я мотивира да му предава парични суми. Престъпленията били довършени с факта на упражняване на заплашването по отношение на пострадалата. От субективна страна по отношение на повдигнатите обвинения, съответно по чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.1 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.2 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК, подсъдимият е действал виновно, с форма на вината "пряк" умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици.

Прокуратурата е предявила по пунк първи на подсъдимия Т. обвинение за извършено продължавано престъпление, като СГС го е признал за виновен за престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

От обективна страна, продължаваното престъпление се характеризира най – напред с това, че деецът е извършил две или повече деяния, конкретизирани по време, място и начин на извършване. Достатъчни са само две деяния, за да е налице продължавано престъпление. В него отделните единични деяния не се третират като самостоятелни престъпления. Те се преценяват общо, взети в съвкупност и с оглед причинения общ престъпен резултат. Отделните прояви могат да са в изпълнение на едно общо решение или на отделни решения; същественото е това, че те осъществяват един и същ или различни състави /основен, привилегировани, квалифицирани/ на едно и също по вид престъпление. Съставомерността на деянията е задължителен признак, поради което в продължаваната престъпна дейност не могат да се включват такива, които към момента на извършването им не са били обявени за престъпления. Могат да се включват деяния, които сами по себе си са малозначителни според критериите на чл.9, ал.2 от НК, защото формално осъществяват признаците от състава на дадено престъпление /Р. № 430/70 г. на І н.о. и ТР № 3/71 на ОСНК/. Еднородността на проявите не е достатъчна да се приеме, че е налице продължавано престъпление. За да се квалифицират деянията като такива е необходимо да съществува специфична обективна и субективна връзка между тях. На първо място, последващите трябва да са продължение на предходните, да са насочени срещу един и същ непосредствен обект. Освен това е необходимо да са извършени през непродължителни периоди от време. Принципно, това е фактически въпрос, който се решава като се изхожда от характера на дейността, възможностите за осъществяването й, както и от причинените общественоопасни последици. Не е необходимо промеждутъците между отделните деяния да са еднакви. Те могат да бъдат по-големи или по-малки. Същественото е тези периоди от време да не са толкова продължителни, че да премахват единството между отделните деяния, като според съдебната практика промеждутъкът от време между отделните деяния не трябва да бъде по – голям от година – в този смисъл Р. № 618/1991 г., II н.о. на ВКС. Необходимо е деянията да са осъществени при една и съща обстановка. В Решение № 3/71 г., ВС е посочил, че законът има предвид сходна, но не и тъждествена обстановка. Този въпрос също е фактически и се решава за всеки отделен случай, тъй като белезите на обстановката са различни и се проявяват специфично при отделните видове престъпления. Общото, което обединява отделните деяния в обективно единство, е това, че деецът заема едно и също фактическо положение, когато започва и докато осъществява продължаваното престъпление. По време на извършването му той се намира в едно и също трайно отношение, а в отделни случаи използва и един и същ траен повод към предмета и обекта на посегателство - съответния вид обществени отношения, които засяга. За наличието на една и съща обстановка са от значение също така мястото, времето и конкретния начин (маниер) на извършване отделните деяния. "Еднообразният", "еднаквият" или "еднородният" начин на извършване на отделните деяния, не е задължителен признак на всяко продължавано престъпление. Мястото, където са извършени деянията от продължаваното престъпление, също има значение за характеризиране на обстановката като "една и съща", защото определя пространствените граници на общественото отношение, което деецът уврежда или застрашава. То обаче не следва да се разбира като строго определена територия - този смисъл Р. № 7/86 г. на ОСНК. Единството на продължаваното престъпление не се разкъсва и от това, че деецът е извършил една част от деянията си сам, а останалите - в съучастие с други лица, като при някои от тях е извършител, а при други – подбудител или помагач /Р. № 7/86 на ОСНК/, че при някои от тях е налице предварителен сговор /Р. № 245/82 год. на І н.о./ - или че една част от деянията са завършени, а другите са спрели в стадия на опита. И в тези случаи деецът може да запази едно и също трайно отношение към предмета и обекта на престъплението. Всеки от съучастниците обаче, ще отговаря за това продължавано престъпление, в което има участие.

От субективна страна продължаваното престъпление се характеризира с едно и също психическо отношение на дееца към общественоопасните последици, проявено в "еднородност на вината". Употребеният от законодателя израз сочи изискването отделните деяния да са извършени само при една и съща форма на вина - умисъл или непредпазливост. Не е необходимо и един и същ вид на вината - само пряк, само евентуален умисъл, само съзнавана или само несъзнавана непредпазливост. Това следва от израза "еднородност на вината", иначе щяха да се употребят други понятия - "една и съща" или "еднаква вина". Следователно, могат да се обединят в едно продължавано престъпление - деяния, извършени с пряк и с евентуален умисъл.

Поставено е и изискване от обективна и субективна страна последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. По съдържание изразът "последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите" не разкрива нов самостоятелен белег от останалите белези на продължаваното престъпление - "една и съща обстановка", "еднородност на вината", "непродължителни периоди от време" и др. Той обаче е важен признак, който показва вътрешната определеност на продължаваното престъпление. Същият дава обобщаващо указание, което задължава съда във всеки конкретен случай да установи дали са налице едновременно обективните и субективните белези на престъплението, и то в такова съчетание и връзка, че всяко последващо деяние да бъде "от обективна и субективна страна продължение на предшестващите".

При продължаваното престъпление, деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат. Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит. Съгласно Р. № 158/1989 г. на ВКС многото на брой деяния при продължавано престъпление са отегчаващо обстоятелство за отговорността на дееца.

В конкретния случай са налице всички характеристики на продължаваното

престъпление- периода между отделните деяния е в малък диапазон; налице са повече от две деяния, осъществяващи един и същи състав на едно и също престъпление, а именно квалифицирани случаи на изнудване по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, отделните деяния са осъществени при една и съща обстановка, еднородност на вината и е налице от обективна и субективна страна взаимосвързаност на отделните деяния.

При постановяване на първоинстанционната присъда, СГС е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като обвинението, повдигнато и предявено на подсъдимия Т. по пунктове втори, трети, четвърти и пети, а именно, поднесено като отделни престъпления по: чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.1 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.2 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК, всъщност съставлява едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, поради което настоящият въззивен състав следва измени присъдата на СГС в частта й, в която подсъдимият Т. е признат за виновен за четири отделни престъпления по чл.213а от НК, като преквалифицира деянията в едно престъпление при условията на чл.26, ал.1 от НК и да го признае за виновен и да му определи едно наказание.

Деянията за които подсъдимият Т. е предаден на съд и признат за виновен от първоинстанционния съд, а именно:

за това, че на неустановена дата в периода от 22.12.2012 г. до 23.12.2012 г. в гр.София, на около 50 метра от къща, находяща се на ул. „•••“ № *, с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - в близките няколко дни да му даде минимум 1000 лв., я заплашил с насилие - извадил пистолет и с противозаконни действия с тежки последствия за нейни близки - казал й, че ако не получи парите, Ж. Р. ще намери малкия си син отпред пред къщата с разсипани черва, като ще го влачи из двора, а сестра му ще я изкара на магистралата да проституира, че цялото семейство ще страдат много и ще ги изтрепе всичките, като деянието е извършено от въоръжено лице;

за това, на 17.01.2013 г. в гр.София, на бул.“Витоша“, пред заведение

„Макдоналдс“, с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - да му даде неопределена по размер сума пари, я заплашил с нанасяне на тежка телесна повреда - извадил телефона си и казал “Сега ще те снимам и ще дам на някой циганин 50 лв. да те залее с киселина“;

за това, че на неустановена дата в периода от 04.05.2013 г. до 07.05.2013 г. в гр.София, с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ- да му даде сумата 5000 лева, я заплашил с убийство- казал й “Ще бъдеш унищожена и убита“;

за това, че на неустановена дата през месец юни 2013 г. в гр.София на ул. „Сребърна“ № 18, с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - да му дава неопределени по размер парични суми, я заплашил с убийство - казал й “Ще бъдеш убита, щом не изплащаш задълженията си към мен, а след това дъщеря ти ще ги плаща след като те очистя “ се характеризират с продължавано престъпление, предвид наличието на всички характеристики на продължаваното престъпление - периода между отделните деяния е в малък диапазон; налице са повече от две деяния, осъществяващи един и същи състав на едно и също престъпление, при еднородност на вината, а именно квалифицирани случаи на изнудване по чл.213а от НК, поради което първоинстанционната присъда в тази й част следва да се измени с преквалификация на деянията в едно престъпление, а именно за това, че:

„В периода от 22.12.2012 година до месец юни 2013 г. в гр. София, с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - да му даде парични суми, я заплашил с насилие, при условията на продължавано престъпление с четири деяния, които осъществяват по отделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, както следва:

1. На неустановена дата в периода от 22.12.2012 г. до 23.12.2012 г. в гр.София, на около 50 метра от къща, находяща се на ул.“Хенрик Ибсен “ №18, с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ- в близките няколко дни да му даде минимум 1000 лв., я заплашил с насилие –извадил пистолет и с противозаконни действия с тежки последствия за нейни близки – казал й, че ако не получи парите Ж. Р. ще намери малкия си син отпред пред къщата с разсипани черва, като ще го влачи из двора, а сестра му ще я изкара на магистралата да проституира, че цялото семейство ще страдат много и ще ги изтрепе всичките, като деянието е извършено от въоръжено лице;

2. На 17.01.2013 г. в гр.София, на бул. „Витоша“, пред заведение „Макдоналдс “ с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - да му даде неопределена по размер сума пари, я заплашил с нанасяне на тежка телесна повреда - извадил телефона си и казал “Сега ще те снимам и ще дам на някой циганин 50 лв. да те залее с киселина“;

3. На неустановена дата в периода от 04.05.2013 г. до 07.05.2013 г. в гр.София, с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - да му даде сумата 5000 лева, я заплашил с убийство - казал й “Ще бъдеш унищожена и убита“;

4. На неустановена дата през месец юни 2013 г. в гр.София на ул.“Сребърна“ № 18, с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - да му дава неопределени по размер парични суми, я заплашил с убийство - казал й “Ще бъдеш убита, щом не изплащаш задълженията си към мен, а след това дъщеря ти ще ги плаща след като те очистя.“ - престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, т.6, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Наред с това, спрямо едно от деянията, а именно за това, на 17.01.2013 г. в гр.София, на бул.“Витоша“, пред заведение “Макдоналдс“, с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - да му даде неопределена по размер сума пари, я заплашил с нанасяне на тежка телесна повреда - извадил телефона си и казал “Сега ще те снимам и ще дам на някой циганин 50 лв. да те залее с киселина“, макар в мотивите на първоинстанционния съд да не са изложени съображения, въззивната инстанция е процесуално задължена да обсъди налице ли е принцип „non bis in idem“.

Видно от приложената и приета като доказателство по делото справка за съдимост на подсъдимия А. Р. Т. – т. 3, л.1-12 от ДП, същият е осъждан. С Присъда на Софийски районен съд, влязла в сила на 02.04.2018 г., подсъдимият Т. е признат за виновен за това, че на 17.01.2013 година около 13:50 часа, в гр.София, на спирката на масовия градски транспорт, намираща се на кръстовището на бул.“Христо Ботев“ и ул.“Клокотница“, в трамвайна мотриса по линия № 1, с посока на движение от ж.к. „Иван Вазов“, към надлез „Надежда“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на носа, причинил на Ж. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с деформация на носната пирамида с нарушена носна проходимост двустранно, довело до разстройство на здравето неопасно за живота, като на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 и чл.54 от НК, съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години.

Видно от разпитите на свидетеля Г. М. Г., дадени в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени от първоинстанционния съд и заявеното му пред СГС, който е очевидец на случилото се на 17.01.2013 година, същият твърди за инцидент развил се продължително във времето в гр. София, на различни места, а именно на бул. „Витоша“, пред заведение “Макдоналдс “ с цел да принуди Ж. Й. Р. да се разпореди с вещ - да му даде неопределена по размер сума пари, я заплашил с нанасяне на тежка телесна повреда – извадил телефона си и казал “Сега ще те снимам и ще дам на някой циганин 50 лв. да те залее с киселина“ и на същата дата в гр. София около 13:50 часа, на спирката на масовия градски транспорт, намираща се на кръстовището на бул.“Христо Ботев“ и ул.“Клокотница“, в трамвайна мотриса по линия № 1, с посока на двежиние от ж.к.“Иван Вазов“, към надлез „Надежда“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на носа, причинил на Ж. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с деформация на носната пирамида с нарушена носна проходимост двустранно, довело до разстройство на здравето неопасно за живота за което е осъден от Софийски районен съд.

За да вземе това свое решение, съдебният състав на САС, позовавайки се на закрепения в чл.4 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ принцип „non bis in idem“, а също така и на базата на задължителна тълкувателна практика на ВКС, изразяваща се в две решения, а именно ТР № 3/22.12.2015 г., по ТД № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, впоследствие последвано от ТР № 4/06.02.2018 г., по ТД № 4/2017 г. на ОСНК на ВКС, в които детайлно е изяснен и въпросът по отношение на основните принципни постановки, касаещи приложението на гореспоменатия, основополагащ за наказателното правораздаване принцип „non bis in idem“ или „не два пъти за едно и също”, отчете, че в настоящия казус подсъдимият Т. е осъществил престъпни посегателства, които са в реална съвкупност, а именно престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и престъпление по чл.213а от НК, поради което не е налице основание за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК.

Първоинстанционният съд отчитайки, че вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца, правилно е приел, че при решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление. В случая това е, че подсъдимият упражнил заплашване по отношение на пострадалата Р. с единствената цел да я мотивира да поеме имуществено задължение, респективно да извърши имуществено разпореждане.

По настоящето производство са налице извършени престъпления, по квалифицираните състави на чл.213а от НК и на чл.214, ал.2 от НК.

Въззивният състав изцяло споделя правният извод на първоинснационния съд относно отликата между двата престъпни състава, която се заключава в поведението на пострадалия – докато по чл.214 от НК, след довършване на изпълнителното деяние, пострадалият извършва акт на имуществено разпореждане, от който настъпва имотна вреда, подобно изискване отсъства в чл.213а от НК. Изнудването като състав на престъпление по чл.214 от НК е резултатно престъпление, това по чл.213а, ал.1 от НК е на формално извършване, на просто извършване. Различие между двата състава съществува и в субективната страна на престъпните посегателства - докато по чл.213а от НК, деецът цели да мотивира изнудения да предприеме акт на имуществено разпореждане и с това е осъществено изпълнителното деяние, то по чл.214 от НК, освен тази цел, деецът цели да набави за себе си или за другиго имотна облага. Разликата е и в това, че докато при престъплението по чл.214, ал.1 от НК целта на дееца е да набави за себе си или за другиго имотна облага, при това по чл.213а, ал.1 от НК, целта е да се постигне дадено желано от него поведение на пострадалия, което не е задължително да доведе до облага нему или за трето лице, но във всички случаи то цели действие на разпореждане от последния с право, вещ или поемане на имуществено задължение, което не е желано от изнудвания.

По настоящето дело, в резултат на упражнената принуда - под формата на заплашване, пострадалата е извършила акт на имуществено разпореждане във връзка с повдигнатото обвинение на подсъдимия Т. - по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, с което е било поставено началото на изпълнителното деяние на изнудването по класическия състав – по чл.214 от НК, което е било довършено.

По отношение на повдигнатите обвинения съответно по чл.213а, ал.2, т.1, т.6, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Престъпната деятелност, осъществена от подсъдимия Т. е останала на фаза упражняване на мотивиращо въздействие по отношение на Р. чрез използване на заплашване, което мотивационно въздействие не е довело до вземане на решение от страна на пострадалата за имуществено разпореждане или поемане на задължение, тъй като финансовите ресурси на Р. и на семейството и били изчерпани изцяло.

От субективна страна деянията, извършени от подсъдимия А. Р. Т., се характеризират при форма на вина „пряк“ умисъл, тъй като подсъдимият Т. е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко ги е целял, искал е настъпването им. В съзнанието му е имало конкретни представи относно всички гореизброени елементи от фактическия състав на обсъжданите престъпления и в частност относно принудата, осъществявана върху пострадалата Р. чрез отправянето на заплахи, насочени срещу живота и здравето й и тези на семейството й, които последната е възприела напълно реално, а по отношение на изпълнителното деяние по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК е налице и предвидената в закона користна цел по отношение на престъплението, а именно – целта "да набави за себе си имотна облага", равняваща се на настъпилия вредоносен резултат- 3 510 лева.

При така приетата фактология на деянията, подсъдимият Т. е осъществил

престъпленията по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; и по чл.213а, ал.2, т.1, т.6, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което въззивният състав с оглед правилното приложение на материалния закон следва да измени обвинението, а именно от четири деяния по чл.213а, ал.2 от НК, в едно престъпление по чл.213а, т.1, т.6, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и да му определи наказание, което да групира с наказанието му по чл.214 от НК.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. Р. Т., СГС е взел предвид разпоредбата на чл.36 от НК, която дефинира целите на наказанието, както и разпоредбите на чл.54 и 55 НК с оглед пределите при определянето на наказанията. Правилно СГС е направил преценка за наличието или липсата на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца и подбудите за извършване на деянието. Въззивният състав изцяло споделя правния извод на първоинстанционният съд, относно това, че не са налични изключителни или многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, по смисъла на чл.55 от НК, обуславящи приложението на тази материалноправна разпоредба по отношение на подсъдимия Т. и това, че СГС при определяне на наказанието се е съобразил с постановеното в Р. № 49 от 10.03.2009 г. на ВКС по НД № 582/2008 г., I н.о., НК, съгласно което „степента на обществена опасност на дееца може да се определи и чрез проявлението на личността му при осъществяването на престъпната деятелност“. Цитираната разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най- лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление – определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието "лишаване от свобода". Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под "изключително обстоятелство" следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл.55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението.

В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, може да се направи обоснован извод, че не са налице многобройни или поне едно изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, при което и най-лекото наказание, предвидено за извършеното престъпление, да се яви несъразмерно тежко, респективно да обуслови приложението на чл.55 от НК. Поради това, СГС правилно е индивидуализирал наказанието за подсъдимия Т. при условията на общата разпоредба на чл.54 от НК.

За престъплението по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК, законодателят в санкционната част на материалноправната наказателна норма е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от 2 до 10 години, кумулативно наказание „Глоба” от 4000 лева до 6000 лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на дееца. Визираната разпоредба определя деянието като такова с висока обществена опасност, тъй като се засягат както личността на изнудвания /по отношение на когото се осъществява физическо или психическо въздействие/ и същевременно е налице и неблагоприятно въздействие върху негово /на пострадалия/ или чуждо имущество. При определяне на обществената опасност на подсъдимия А. Р. Т., СГС е взел предвид и данните, характеризиращи личността му. При отмерване на наказанието на подсъдимия за това престъпление, съдът е съобразил като смекчаващи отговорността му обстоятелства, необремененото му съдебно минало към датата на извършване на деянията, трудовата му заетост, семейната ангажираност, отдалечеността във времето на инкриминираното деяние. От друга страна, СГС е съобразил и наличието на отегчаващи вината му обстоятелства, а именно осъществяването на деянието чрез 16 броя деяния при условията на чл.26, ал.1 от НК за период от около година и четири месеца.

Интензивното присъствие на подсъдимия А. Р. Т. пред дома на пострадалата, системното й проследяване, когато се придвижвала по улиците, психическото въздействие, както при непосредствените срещи, така и чрез позвънявания по телефона и изпращане на съобщения, сочат на настойчиво, агресивно въздействие върху психиката на Р., а също така и продължилото с години поведение на подсъдимия Т. спрямо Р.а, поддържането на пострадалата в състояние на постоянен страх и подчинение, безскрупулното прибиране на доходите на семейството й. Всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност определят подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност, поради което според въззивния състав определеното му от първоинстанционния съд наказание за извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК над минималния размер, а именно 3 /три / години „лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 4 000 лева е справедливо.

Правилно СГС не е наложил наказанието конфискация до ½ от имуществото на дееца, поради липса на имущество- видно от приобщените по делото справки от Агенция по вписването и от КАТ.

Както бе посочено по-горе, четирите деяния за които подсъдимият Т. е предаден

на съд, а именно за престъпления по чл.213а, ал.2, т.6, вр. ал.1 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.2 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр . ал.1 от НК; чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК са осъществени при условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, поради което деянията следва да се преквалифицират в едно престъпление, а именно по чл.213а, т.1, т.6, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и да му бъде определено едно наказание за това престъпно посегателство.

Въззивният съд отчитайки, че законодателят в санкционната част на материалноправната наказателна норма предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 2 до 8 години, кумулативно наказание „Глоба” от 3000 лева до 5000 лева, визираните разпоредби, представляващи квалифицирани случаи на изнудване, определят деянието като такова с висока обществена опасност тъй като се засягат както личността на изнудвания /по отношение на когото се осъществява физическо или психическо въздействие/, и същевременно е налице и неблагоприятно въздействие върху негово /на пострадалия/ или чуждо имущество. При определяне степента на обществена опасност на дееца, въззивният състав взе предвид, че същият е извършил четири отделни деяния по различни квалифициращи състави на чл.213а, ал.2 от НК, при условията на чл.26, ал.1 от НК- чрез отправяне на заплахи за убийство на Р. и семейството й, за причиняване на тежка телесна повреда, като в един от случаите подсъдимият Т. е бил въоръжен и това е станало достояние на пострадалата, освен това тези престъпни действия не са били изолирани, а също така са упражнени в продължителен период- като първото е в периода 22.12.2012 г., а последното месец юни 2013 година и са упражнявани с престъпна упоритост, настойчивост, агресивност, обуславящи високата степен на обществена опасност на подсъдимия Т. и представляват квалифициран случаи на изнудване по чл.213а, ал.2 от НК, придружени със заплаха за убийство, нанасяне на тежка телесна повреда, а един от случаите е извършен от въоръжено лице, то следва да му се определи наказание при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Въззивният състав, отчитайки, че към мемента на престъплението подсъдимият Т. не е осъждан, поради което, за престъплението по чл.213а, ал.2, т.1, т.6, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 НК, му определи наказание в долната граница, предвидена за това престъпление- 2 /две / години „лишаване от свобода“ и наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева.

Наказанието, определено на подсъдимия Т., за престъпление по чл.214, ал.2, т.1,

вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК над минималния размер, а именно - 3/три / години „лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 4 000 лева от първоинстанционния съд и наказанието му определено от въззивната инстанция на основание чл.213а, ал.2, т.1, т.6, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, следва на основание чл.23, ал.1 от НК, да бъдат групирани и да се определи едно общо наказание, а именно найтежкото от тях, а именно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, като на основание чл.23, ал.2 от НК се присъедини и наказанието „глоба“ в размер на 4000 лева, като на основание чл.57, ал.1, т.3 и чл.58, т.3 от ЗИНЗС, следва да се постанови наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Въззивният състав изцяло споделя изводът на СГС, че с приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Т. няма да се постигнат целите на наказанието. Подсъдимият Т. е лице с висока обществена опасност, за когото целите на чл.36 от НК не биха могли да се постигнат с поправка и превъзпитание извън местата за лишаване от свобода, а е необходимо да се въздейства предупредително към него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. В този смисъл правилно СГС е взел предвид броя на извършените престъпни посегателства и продължителността им във времето - касае се за две престъпни посегателства по чл.213а от НК и чл.214 от НК и то и двете при условията на чл.26, ал.1 от НК, които водят до извода, че престъпните му посегателства не са инцидентна проява, а са посегателства с трайно изградени престъпни навици. При преценка на личността на подсъдимия Т., правилно СГС е отчел и отражението на извършените от него престъпни деяния върху живота на цяло едно семейство - на пострадалата Р.. Цялото семейство на Ж. Р. е тъпяло притеснения, породени от уплахата им какво може да се случи на тяхната съпруга и майка. Налице е продължила с години атмосфера на страх, безпаричие, чувство за безизходност и безпомощност, което е мотивирало първоинстанционния съд, като мотивира и въззивният състав да намери, че в конкретният случай не са налице материално – правните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма, но поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице е невъзможно без същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване и на така определеното наказание "лишаване от свобода", още повече при наличието на гореизброените обстоятелства, представляващи негативни характеристики. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция, в този случай е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода, което би се явило решение, съобразено с личността му и балансирано с интересите му, както и тези на обществото. Това, заедно с изложеното по-горе, обосновава извод, че за постигането на целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото лице е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му общо наказание „лишаване от свобода“ още повече, че ефективно изтърпяване на определеното наказание "лишаване от свобода" е законосъобразно при положение, че в противен случай не биха се постигнали цените на наказанието. В този смисъл и въззивният състав прецени, че ефективното изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", в конкретиката на настоящия случай, ще обслужи целите на закрепените в нормата на чл.36, ал.1 от НК желани последици на наказанието, и не може да се счита за проява на излишна и прекомерна строгост, като ще допринесе за реализиране на целения от законодателя ефект от налагането на наказанието. От значение е и визираното в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, че наказанието следва да осигури, по възможно найефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Осъществяването на тези цели обхваща въздействие и върху личността на дееца, и върху охраната на обществения интерес. В конкретния случай, според въззивният състав, правилно е становището на СГС, че изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му от обичайната и социална среда се налага от общественият интерес, а и личността на самото подсъдимо лице оправдават такова разрешение, насочено към социалната му дезинтеграция. Въдворяването в пенитенциарно заведение се явява пропорционално на извършеното престъпление и в рамките на законоустановените цели на наказанието. Според решение по НД № 377/93 г. на I-во НО на ВКС, една от предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанието да могат да се постигнат посредством условно осъждане. Действително, разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК поставя на първо място целта на индивидуалната превенция, но това не означава, че общественопревантивният ефект на наказанието може да бъде пренебрегнат. Законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в това число и обществената. Ето, защо отчитайки, че двете цели на наказанието, които не са откъснати една от друга, а се намират в диалектическа връзка, според въззивния състав за постигане на целите на наказанието на подсъдимия Т. следва наказанието „лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно.

С протоколно определение от 20.02.2023 г., в открито съдебно заседение съдът се е произнесъл по искането за конституиране като частни обвинители и граждански ищци на лицата Ц. Р. М., Г. М. Г., А. М. А. и М. Ц. Р. с аргументи, че искът е предявен своевременно от лица в правна легитимация – наследници на пострадалата Ж. Р.; като формулираните искове съдържат необходимите законови реквизити, визирани в чл.77-85 от НПК; претендираните имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от визираните в ОА деяния като претенцията за имуществени вреди няма да затрудни наказателното производство. По отношение на неимуществените вреди съдът е намерил, че събирането на доказателства за същите ще затрудни хода на съдебното производство, поради което в тази част искът не е приет за разглеждане. По изложените аргументи първостепенният съд е допуснал конституирането като граждански ищци и частни обвинители на пострадалите: Ц. М. Р., Г. М. Г., А. М. А. и М. Ц. Р.; приел е за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от Ц. М. Р., Г. М. Г., А. М. А. и М. Ц. Р. граждански иск срещу А. Р. Т., за престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за имуществени вреди в размер 3 510 лева /общо за наследниците/, представляващи пряка и непосредствена последица от деянието, описано в обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие, първоинстанционният съд, обосновано е приел предявения от частните обвинители и граждански ищци граждански иск за доказан както по основание, така и в предявения му размер, представляващ обезщетение за причинените им от подсъдимия А. Р. Т. имуществени вреди в размер на 3 510 лева от престъплението по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от момента на деянието до приключване на наказателното производство, поради което правилно е осъдил подсъдимия да заплати претендираната суми.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е възложил направените по делото разноски да бъдат заплатени от подсъдимия А. Р. Т., които възлизат в размер в размер на 238 лева по сметка на СДВР и 60 лева, по сметка на СГС.

По реда на служебната проверка въззивният съд провери съблюдаването на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, пред първата съдебна инстанция и при постановяването на съдебния акт, при което се констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и ограничаващи правото на защита и съставляващи основание за отмяна на присъдата. Подсъдимите са били надлежно защитавани в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, от упълномощени защитници, без да им е ограничено правото на лично участие в процеса. По изложените съображения, съдът не намери основание за констатирани нарушения на процесуалните правила, които да дискредитират процесуалната дейност на съда, както по събиране и оценка на доказателствата по делото, така и по упражняване на правото на защита и съставляващи основания за отмяна на протестираната присъда.

Ето защо, проверяваната присъда следва да бъде изменена в частта й относно

осъждането на подсъдимия Т. за четири деяния по чл.213а от НК, които деяния следва да се преквалифицират в едно престъпление, за което престъпление да се определи едно наказание, след което определеното наказание да се групира с наказанието, определено от СГС за извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и да се определи едно общо, най-тежко наказание от тях, към което наказание да се присъедини кумулативното наказание „глоба“,

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК , Софийски апелатинев съд, 10-ти състав