Решение № 3285 от 15.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2312/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013). Образувано е по жалба подадена от „Промет Стиил“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], община Средец, област Бургас, представлявано от изпълнителния директор Д. З., чрез адвокат Т. Т., АК – София и адвокат В. В., АК – София, със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 5, против решение № 32-296013/30.09.2025 г. на Р. Т. – за директор на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас (съгл. заповед за заместване № 0-3894/19.09.2025 г.). С обжалваното решение на основание чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на стоките които са внесени с Опростена митническа декларация (ОМД) с MRN 24BG001007063196R5 и допълнителна митническа декларация (ДМД) с MRN 24BG001007063319R0 е определена нова митническа стойност в размер на 1449 026,59 лева и нова данъчна основа в размер на 1 470 353,61 лева, въз основа на която на основание чл.16, ал.1 от ЗДДС, чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.67, ал.1 от ЗДДС е определен данък добавена стойност при внос в размер на 294 070,72 лева и сума за вземане под отчет и досъбиране 1 452,65 лева, ведно с лихва от датата на възникване на задължението за ДДС при вноса до датата на уведомяването на длъжника и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10 дневния срок от връчване на решението. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че ДДС по процесната фактура е бил начислен, отразен и деклариран пред органите по приходите и определянето на ДДС при вноса, надвишаващ взетия под отчет и заплатен ДДС би довело до двойно начисление на същия данък от митническите органи и до неправомерно обогатяване на бюджета. Сочи се и противоречие с практиката на ВАС и Съда на Европейския съюз (СЕС), както и принципа на правната сигурност. Претендира се отмяна на акта. Ангажират се доказателства. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски, съгласно представен списък. Възразява срещу претендираните от ответника разноски за превод. Депозира писмени бележки. Ответникът - Директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение. Претендира разноски, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки. Административен съд – Бургас, като прецени събраните писмени доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните, че на 18.01.2024 г. „Промет Стиил“ ЕАД е подало в МП „Пристанище Бургас – център“ ОМД с MRN 24BG001007063196R5 (л.48-51) с която е деклариран внос на стоки под митнически режим допускане до свободно обращение. На 24.01.2024 г. към ОМД е подадена и ДМД с MRN 24BG001007063319R0. Като вносител и декларатор е вписано дружеството „Промет Стиил“ ЕАД. В клетка 18 05 от МД „описание на стоката“ е вписан вида на стоката - „Стоманени заготовки с квадратно сечение от нелегирана стомана, съдържащи < 0.25 % въглерод, ВЕ = 98 - 150 х 150 х 12100 - 582768/684150 кг – 4SP MOD ВЕ = 103 – 150 х 150 х 12100 – 754413/756000 кг - 3SP MOD“. В клетка 18 04 „Брутна маса (кг)“ - 1 440 150 кг, а в клетка 18 01 „Нетна маса (кг)“ - 1 437 181 кг. В клетка 18 09 056 „Код по хармонизираната система“ – 7207 11 16/7207 11 16 00, на който съответства следното описание: „Чугун, желязо и стомана/ ІІ. Желязо и нелегирани стомани/ Полупродукти от желязо или от нелегирани стомани/ Съдържащи тегловно по-малко от 0.25 % въглерод/ С квадратно или правоъгълно напречно сечение, чиято широчина е по – малка от два пъти дебелината/ Други/ с дебелина, превишаваща 130 мм“. За стоката, допусната за свободно обращание в клетка 14 11 „Преференция“ от МД е деклариран код на тарифна преференция 100 – „Тарифна уредба на общо основание“. Предвид декларирания тарифен код и тарифна преференция за стоката е приложима ставка мито 0%. В клетка 16 08 „Код на държавата по произход“ е деклариран произход Украйна. В клетка 14 10 „Метод за определяне на стойността“ – Договорна стойност на внасяните стоки, определена на основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. В клетка 14 08 „Ц. на стоката“ е декларирана сума в размер на 684 074.91 евро, съгласно приложената към МД фактура № 95067677 от 15.01.2024 г. издадена от Частно съвместно дружество „Камет-Стийл“, Украйна (л.41 и л. 440 - 441). Във фактурата е посочено нетното тегло на стоката - 1 437.181 МТ, коносамент № 1F от 15.01.2024 г. и плавателно средство FALCONA. Цената на стоката е преизчислена в български лева по курса за митнически цели към датата на приемане на ОМД съгласно чл. 167, § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Към цената на стоката са прибавени: разходи за международен транспорт съгласно приложена към МД фактура № 16012024-028/16.01.2024г. на стойност 56 165.85 USD, издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD (л. 42 и л. 438 – 439) и застрахователна премия в размер на 1 765.70 EUR, съгласно приложен към МД застрахователен сертификат № ТС 1029 (л. 436 – 437), посочен в дебитно известие № 6965259/355004*331 от 16.02.2024 г., издадено от AON RISK SOLUTIONS (л.128 и л.434-435). Митническата стойност на внесената стока е декларирана в размер на 1 441 763.32 лева. За същата е посочено, че се определя на база договорна стойност. В нея са включени покупната стойност от 684 074,91, приравнена на 1 337 934,23 лева по валутен курс – 1.95583 лева за евро, посочена във фактура № 95067677/15.01.2024 г., издадена от PJSC KAMET-STEEL, Украйна. Към цената на стоката са прибавени разходите за международен транспорт до мястото на въвеждане в страната в размер на 56 165.85 USD, посочени във фактура № 16012024-028/16.01.2024г., издадена от Fayette international holdings ltd и застрахователна премия в размер на 1 765.70 EUR, приравнени на 103 829,09 лева. Фактурите са приложени към митническата декларация. За така определената митническа стойност не е начислено мито, тъй като е деклариран код за преференция 100 „Тарифна уредба на общо основание“. С митническата декларация са декларирани разходи до първото местоназначение в размер на 12 682.58 лева, извършени по фактура № 0000021223 от 19.01.2024 г. издадена от „КРЗ Порт Бургас“ АД, която е приложена към митническата декларация (л.44). Видно от посочената фактура, издадена от „КРЗ Порт Бургас“ АД същата е на стойност 12 682.58 лева и е с предмет: „разтоварване на м/к „FALCONA“. От представител на вносителя при декларирането е представена декларация, с която е заявено, че цената на транспорта на 1 440.150 мт стоманени заготовки внесени с FALCONA е на стойност 8 644.44 лева. Въз основа на декларираната митническа стойност и декларираните разходи до първото местоназначение, както са вписани в митническата декларация, е декларирана данъчна основа при вноса в размер на 1 463 090.34 лева, съответно е изчислен дължим ДДС в размер на 292 618.07 лева, който е взет под отчет и заплатен при освобождаване на стоките. Съгласно данните от митническата декларация и приложените към нея документи, освен представената търговска фактура (Commercial inoice) № 95067677 от 15.01.2024 г., издадена от Частно съвместно дружество „Камет-Стийл“, Украйна (л.41 и л. 440 - 441) закупената стока е доставена чрез морски транспорт с условие на доставката FOB Франко-борд. В генерален коносамент/товарителница (Bill of Lading) № 1F от 15.01.2024 г. като превозвач е посочен PJSC KAMET-STEEL, а стоките са транспортирани с кораб „FALCONA“, натоварени на 15.01.2024г. от пристанище Измаил, Украйна. Въз основа на заповед № ЗТД-1000-811/32-1024289 от 01.10.2024 г. (л.52), последователно изменяна със заповед № ЗТД-1000-943/04.11.2024 г. (л.61); заповед № ЗТД-1000-1019/27.11.2024 г. (л.67), заповед № ЗТД-1000-143/32-46284 от 12.02.2025 г. (л. 72) и заповед № ЗТД-1000-193/32-64909 от 28.02.2025 г. (л.79), всички на директора на ТД Митница Бургас, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза и чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците е извършен последващ контрол на декларираното от „Промет Стиил“ ЕАД, проверяван период от 01.01.2022 г. до 30.09.2024 г., удължен до 31.03.2025 г., включително. С посочените заповеди са определени служителите, отговорни за извършване на проверката, срокът за нейното извършване, както и предметът на проверката. Всички заповеди са връчени на представител на „Промет Стиил“ ЕАД, видно от разписките за връчване към тях. Във връзка с извършването на последващия контрол на декларирането, митническите органи са изискали от „Промет Стиил“ ЕАД да представи допълнителни доказателства, в това число и счетоводни документи, сключени договори, договори за доставки на услуги, данни за извършени разплащания, приложени разходни норми и др., включително и по процесната ОМД и съпътстващата ДМД (л. 101 и 119). С оглед указанията дадени от митническите органи от дружеството са представени доказателства във връзка с декларирания внос с ОМД с MRN 24BG001007063196R5/ДМД с MRN 24BG001007063319R0, за което са съставени и съответните приемно предавателни протоколи от 11.10.2024 г. (л.106), от 23.10.2024 г. (л. 114), от 31.01.2025 г. (л.135) и от 19.03.2025 г. (л. 126). От представените хронологични регистри се установява, че „Промет Стиил“ ЕАД е отразило фактура № 95067677 от 15.01.2024 г., издадена от PJSC KAMET-STEEL, в счетоводството си като е дебитирана сметка 301000 „Доставки на материали“ и съответно кредитирана сметка 401 „Доставчици“ със стойност 1 337 934,23 лева, както и стоката е заприходена като е кредитирана сметка „Доставки на материали“ и е дебитирана сметка 302 „Заготовки“ с вписване на количествата, посочени във фактурата. Отделно от това, декларираните пред митническите органи разходи по фактура № 16012024-028/16.01.2024г., издадена от Fayette international holdings ltd., и фактура № 0000021223 от 19.01.2024 г. издадена от „КРЗ Порт Бургас“ АД, са отчетени като е дебитирана сметка 301100 „Доставки на заготовка“ и кредитирана сметка 401 „Доставчици“. Представена е фактура/дебитно известие № 6965259/355004*331 от 16.02.2024 г., издадена от AON RISK SOLUTION, с получател „Промет Стиил“ ЕАД и с предмет застрахователна премия за морски транспорт при отворен капак в периода 01.01.2024г. – 30.01.2024г. по застрахователна полица Т010031849 002 и на обща стойност 6 307.14 евро. Видно от представената застрахователна полица (под формата на таблица) разходите, касаещи застраховката на товара, предмет на процесната митническа декларация, са в размер на 1 765.70 евро, приравнена на 3 453.40 лева по валутен курс – 1.95583 лева за евро. Тези разходи съответстват на датата на натоварване, наименованието на кораба, вида товар и неговото количество, посочени на предпоследния ред от двете приложени по делото справки към фактурата, издадена от застрахователното дружество. Съгласно представените хронологични регистри цялата стойност по фактура/дебитно известие № 6965259/355004*331 от 16.02.2024 г., издадена от AON RISK SOLUTION е осчетоводена от „Промет Стиил“ ЕАД като е дебитирана сметка 301100 „Доставки на заготовка“ и кредитирана сметка 401000 „Доставчици“. В хода на последващия контрол са събрани документи, касаещи разходи за транспорт при вноса, които не са били декларирани при приемане на разглежданата митническа декларация. От „Промет Стиил“ ЕАД е представена и търговска фактура № 25032024-076 от 25.03.2024 г., издадена от Fayette international holdings ltd, с предмет превоз с кораб FALCONA на 1440.150 mt стоманени изделия от Измаил до Бургас, започнал на 15.01.2024г., със стойност 5 844.44 щатски долара, приравнена на 10 549.80 лева по валутен курс – 1.8051 лева за USD (л. 139 и 451-452), ведно с график към нея (л.140 и 453-454). Към посочената фактура са представени и Уведомление за готовност от 14.01.2024 г. (л.141 и 455 – 456), пристанище Измаил, до Metinvest shipping llc, съгласно което е заявено, че кораб FALCONA е в готовност за товарене на стоки стоманени заготовки [рег. номер] 2050 МТ. Съгласно представените хронологични регистри цялата стойност по фактура№ 25032024-076 от 25.03.2024 г. е осчетоводена от „Промет Стиил“ ЕАД като е дебитирана сметка 602908 „Морски/Речен транспорт“ и кредитирана сметка 401000 „Доставчици“, със стойност 10 549,80 лева. Частта от разходите, които са относими към процесните ОМД/ДМД са 4064,21 USD. Като основание за услугата, за която е издадена фактурата е посочено „demurrage at Izmail“ и е относима към плавателно средство FALCONA. На 27.03.2025 г. на представител на „Промет Стиил“ ЕАД е връчено уведомление за провеждане на заключително обсъждане на основание чл.84к от ЗМ. Същото е проведено на 01.04.2025 г. в сградата на ТД Митница Бургас в присъствието на представители на дружеството, които са уведомени за установените в хода на проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях и им е указана възможността в седмодневен срок от заключителното обсъждане, да представят писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. За проведеното обсъждане е съставен протокол с рег. № 32-102042/01.04.2025 г. (л.85 - 98). След събиране на доказателствата и установяване на основания за начисляване на допълнителни задължения е проведено заключително обсъждане на 08.04.2025г., за което П. С. ЕАД е поканено с уведомление по чл.84к от ЗМ. Във връзка с проведеното заключително обсъждане е съставен протокол. С оглед така съставения протокол от „Промет Стиил“ ЕАД са предоставени допълнителни документи и информация на хартиен и електронен носител (л.99-100). На 14.04.2025 г. за резултатите от извършения последващ контрол, на основание чл. 84л от ЗМ е изготвен Констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025 г. от служители на отдел „Последващ контрол“ в ТД Митница Бургас (л.153 – 385). Констативният доклад е връчен на представляващия дружеството на 22.04.2025 г. Съгласно констатациите, изложени в т.ІІІ.1.9.25 от доклада, следва да бъде определена нова митническа стойност, нова данъчна основа и нов размер на публичните вземания, които подлежат на вземане под отчет и досъбиране за стоката по ОМД с MRN 24BG001007063196R5/ДМД с MRN 24BG001007063319R0. Проверяващите са достигнали до извод, че услугата по фактура № 25032024-076 от 25.03.2024 г., издадена от Fayette international holdings ltd, която е представена в хода на проверката, в частта й от разходите в размер на 4064,21 USD, които касаят вноса по разглежданата декларация и съпътстващата такава не са намерили отражение при деклариране на митническата стойност и съответно данъчната основа. По отношение на фактурираната услуга е прието, че разходите са такива до мястото на въвеждане на стоките на територията на Съюза, поради което на основание чл.71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е следвало да намерят отражение при определяне на митническата стойност на внесената стока. В тази връзка е прието, че декларираната митническа стойност следва да се измени, като същата се определи като сбор от договорната стойност и стойността на фактура № 16012024-028/16.01.2024г., издадена от Fayette international holdings ltd., фактура/дебитно известие № 6965259/355004*331 от 16.02.2024 г., издадена от AON RISK SOLUTION и фактура № 25032024-076 от 25.03.2024 г., издадена от Fayette international holdings ltd в частта й в размер на 7 263,27 лева, в резултат на което е определена нова митническа стойност в размер на 1 449 026.59 лева. Към така определената митническа стойност (доколкото в случая не се определя задължение за мито) са добавени разходи до първото местоназначение на стоките по разглеждания внос по фактура № 0000021223 от 19.01.2024 г. издадена от „КРЗ Порт Бургас“ АД в размер на 12 682, 58 лева и разходи в размер на 8644, 44 лева, съгласно декларация на представител на „Промет Стиил“ ЕАД, в резултат на което е определена нова данъчна основа в размер на 1 470 353.61 лева. Върху така определената данъчна основа е начислен ДДС при ставка 20%, като е изчислено, че дължимият ДДС за вноса е в размер на 294 070.72 лева и съответно, след приспадане на вече заплатена сумата от 292 618.07 лева (размера на ДДС деклариран при вноса), е установен ДДС за внасяне и вземане под отчет в размер на 1 452.65 лева. На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателя е изпратено съобщение с рег. № 32-212953/11.07.2025 г. (л.30), с което е уведомен, че предстои издаване на решение от директора на ТД Митница Бургас, с което ще бъде определен нов размер на задължението. В съобщението са описани резултатите от констативния доклад, както и основанията и размера на определените допълнителни задължения за ДДС. На „Промет Стиил“ ЕАД е предоставена и възможност да представи становище в 30-дневен срок, от която дружеството не се е възползвало. Писмото е връчено на дружеството-жалбоподател на 28.07.2025 г. (л.37). Във връзка с проведеното производство и резултатите от проверката е издадено процесното решение № 32-296013/30.09.2025 г. на за Директора на ТД Митница Бургас (л. 20). Със същото по ОМД с MRN 24BG001007063196R5/ДМД с MRN 24BG001007063319R0 е определена нова митническа стойност в размер на 1 449 026.59 лева и нова данъчна основа в размер на 1 470 353.61 лева, върху която е определен ДДС в размер на 294 070.72 лева, от който е определен за внасяне и взет под отчет ДДС в размер на 1 452.65 лева. На вносителя е даден срок за доброволно плащане от датата на връчване на решението, за която е прието и че представлява дата на уведомяване на длъжника за определеното задължение. Като дата за възникване на задължението за ДДС е приета датата на приемане на декларацията – 18.01.2024 г. Прието е още с решението, че вносителят дължи лихва за забавено плащане от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване на длъжника, както и лихва за забава за размера на неплатените задължения от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение до тяхното изплащане. Мотивите на решението преповтарят изложеното в констативния доклад от 14.04.2025 г. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025 г., съгласно представеното по делото известие за доставяне с № ИД PS 8000 2QVOIC U (л. 28). В хода на съдебното производство е извършена и приета, като неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза. От заключението се установява, че към фактура № 25032024-076 от 25.03.2024 г., с доставчик FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, има издаден протокол по чл. 117 ал. 1 от ЗДДС с № 1000004845 от 25.03.2024 г., притежаващ изброените в чл. 117, ал. 1 от ЗДДС реквизити. Като основание на услугата е посочено – Демюрейдж Falcona 01/2024. В графа количество е въведена стойност – 2 070.975. За единична цена в лева е посочена стойност в размер на 5.09 лева. Вещото лице сочи, че данъчната основа е определена по централен курс на БНБ за щатски долар към 25.03.2024 г. (5 844.44 щатски долара по курс щатски долар/лев – 1.8051) и възлиза на 10 549.80 лева. Начислен е 20 % ДДС в размер на 2 109.96 лева. Съгласно експертизата издаденият протокол по чл. 117 от ЗДДС към фактура № 25032024-076/25.03.2024 г. е включен за период 03/2024 г. в Дневник продажби на ред 899, с начислен ДДС в колона - Всичко начислен ДДС и съответно в Дневник покупки на ред 1413 в колана – ДДС с право на пълен данъчен кредит. Установено е, че сумите на дължимото и подлежащо на ползване ДДС, посочени в Дневник продажби и Дневник покупки, съответстват на тези, които дружеството декларира в клетка 20 и клетка 40 в Декларация по ЗДДС с вх. № 29001119080/15.04.2024 г., като резултатът в клетка 60 за периода 03/2024 г. е ДДС за възстановяване. Вещото лице сочи, че дружеството е начислило дължимия ДДС в размер на 20 % върху данъчната основа и едновременно с това е упражнило право на данъчен кредит в същия размер. Съгласно експертизата, ако „Промет Стиил” ЕАД е било предоставило получената в по-късен данъчен период фактура за демюрейдж на митническите органи, те биха били задължени да коригират митническата стойност на стоката и да доначислят ДДС, което дружеството трябваше да заплати ефективно. Във връзка с това, „Промет стиил” ЕАД щеше да получи правото да включи Митническата декларация в Дневник покупки и за да осъществи правото си за приспадане на начисленият и внесен към А. М., ДДС. Сочи се още, че тъй като „Промет Стиил” ЕАД е декларирал ДДС за възстановяване за данъчен период 03/2024 г., би имал правото да инициира процедура за възстановяване на събрания от митническите органи ДДС, пред органите на данъчната администрация. Вещото лице е установило, че съгласно събраните данни, „Промет Стиил” ЕАД не притежава разрешение за отложено начисляване на данъка съгласно чл. 166 и не е декларирало прилагането му пред митническите власти. Посочено е, че издаденият протокол по чл.117 ал.1 от ЗДДС с № 1000004845 от 25.03.2024 г., притежава реквизитите, които се изискват съгласно чл.117, ал.2 от ЗДДС, но в него е начислен ДДС, в размер на 20%, което противоречи на изискванията за доставки по чл. 31, т. 9. Същият, е включен в Дневник продажби, в Дневник покупки и в декларацията по ЗДДС по чл.125, в данъчен период, различен от този, в който е обявена митническата декларация и по този начин не изпълнява изискванията на чл. 57, ал. 6 от ЗДДС. Експертизата е констатирала, че определеният за досъбиране размер на ДДС (1 452.65 лева) е заплатен по сметката на А. М. на 23.10.2025 г. Вещото лице е определило услугата демюрейдж като услуга в обхвата на чл. 31, т. 9 от ЗДДС, като е посочило, че в този случай, протокол по чл. 117, трябва да бъде издаден с нулева ставка на ДДС. Съгласно заключението в конкретния случай, не се прилага чл.36а, ал.3 от ЗДДС, тъй като не става въпрос за промяна в данъчната основа, а за неправилно квалифициране на вида на доставката. Сочи се, че чл. 36а, ал.3 касае корекция на протоколи, издадени за доставки (комисионна, застраховка, опаковка и транспорт), които са включени в данъчната основа по чл. 55 от ЗДДС. В случай, че вносителят е издал протокол по чл.82, ал.2, т.3 преди да се снабди с необходимите документи, след получаването им, има възможност да коригира данъчната основа по този член, като в конкретното производство, корекцията трябва да бъде извършена чрез начисляване на допълнително ДДС (определяне на нова митническа стойност), чрез корекция на митническа декларация и Решение на митницата, анулиране на протоколите по чл.117 ал. 1 от ЗДДС. От процесуалният представител на жалбоподателят са представени писмените документи по които е работило вещото лице, а именно: дневник за покупките за периода м. март 2023 г.; дневник за продажбите за периода м. март 2023 г.; фактура № 25032024-076 от 25.03.2024 г., издадена от Fayette International Holdings Ltd, с предмет – демюрейдж и на обща стойност 5 844.44 щатски долара; протокол № 1000004845 от 25.03.2024 г., с основание за издаване – чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, с предмет – демюрейдж Falcona 01/2024, с данъчна основа – 10 549.80 лева и ДДС – 2 109.96 лева; ОМД с MRN 24BG001007063119R5 от 02.10.2026 г.; справка – декларация за данък върху добавената стойност за м. март 2024 г.; авизо за издадено преводно нареждане за сумата от 1 452.65 лева, с основание – решение 32-29013/30.09.2025 г. (л. 461 – 476). При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: По допустимостта: Обжалваното решение представлява акт по смисъла на чл. 19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220, ал. 1 от ЗМ. Решението е връчено на 14.10.2025 г. (л. 33). Жалбата е депозирана в съда на 27.10.2025 г. С решението се засяга неблагоприятно жалбоподателя, поради което съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. По основателността: Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от ЗМ. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 параграфи 4, 5, 6 и 7, чл. 23 § 3 и чл. чл. 26, 27 и 28, се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. В случая решението е издадено от Р. Т., в качеството на „за директор на ТД на Митница Бургас“, като същата със Заповед № 0-3894/19.09.2025г. на директора на Агенция „Митници“ е надлежно оправомощена да замества директора И. Д., за периода на разрешения и платен годишен отпуск от 29.09.2025г. до 03.10.2025г. Следователно, оспореното решение на директора на ТД Митница Бургас в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.1 от АПК. Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма, като в него са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които митническият орган е достигнал до извод за определяне на допълнително задължение за ДДС по отношение на разглежданите митнически декларации за внос. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.2 от АПК. В хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неговата незаконосъобразност. Спазена е предвидената в Закона за митниците процедура при провеждане на последващ контрол на основание чл.84 ал.1 т.2 от ЗМ, а именно процедурата предвидена в чл.84а и сл. от ЗМ (съгласно чл.84 ал.2 от ЗМ). Съобразно изискванията на чл.84в от ЗМ последващият контрол е извършен въз основа на надлежно издадена заповед от директора на съответната териториална митническа дирекция, която заповед (заедно със заповедите за нейното изменение) съдържат необходимите реквизити съгласно чл.83в ал.3 от ЗМ. Заповедите са надлежно връчени на „Промет Стиил“ ЕАД. В хода на производството е проведено заключително обсъждане, за което е изготвен протокол, съобразно изискването на чл.84к от ЗМ, както и на дружеството-вносител е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства и възражения след проведеното обсъждане. Съобразно изискванията на чл.84л от ЗМ проверката е приключила с изготвяне на Констативен доклад, който е надлежно връчен на представител на „Промет Стиил“ ЕАД за запознаване. Спазено е и изискването на разпоредба на чл.22 §6 първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно „Промет Стиил“ ЕАД е предварително уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация. На дружеството е предоставена възможност да изрази становище в 30-дневен срок, от която възможност същото не се е възползвало. Изложеното сочи, че при издаване на процесното решение са спазени законовите изисквания, а на жалбоподателя е предоставена възможност да вземе участие в производството и да се запознае предварително с мотивите на процесното решение, т.е. не е нарушено правото му на защита. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.3 от АПК. Правилно е приложен и материалният закон. Жалбоподателят „Промет Стиил“ ЕАД е реализирал внос на стоки с произход от Украйна, които е декларирал с ОМД с MRN 24BG001007063196R5 от 18.01.2024 г., допълнителна митническа декларация с MRN 24BG001007063319R0 от 26.01.2024 г. С подаването на митническата декларация е декларирана договорна стойност в размер на 1 337 934.23 лева, както и разходи за международен транспорт в размер на 56 165,85 USD, реализирани по фактура № 16012024-028/16.01.2024г., издадена от Fayette international holdings ltd и застрахователна премия в размер на 1 765,70 евро, както и разходи до първото местоназначение на стоките в размер на 21 327.02 лева, формирани въз основа на представените към декларацията фактура № 0000021223/19.01.2024г., издадена от „КРЗ Порт Бургас“ АД и декларация на представител на вносителя. По тези факти няма спор по делото. В случая, митническите органи са констатирали, че дружеството е направило и други разходи във връзка с транспорта на стоките по разглежданата декларация, а именно разходите по фактура № 25032024-076 от 25.03.2024 г., издадена от Fayette international holdings ltd, за които са приели, че представляват разходи преди въвеждането на стоките на територията на Съюза, които не са отчетени в митническата стойност. Тези констатации са обусловили определяне на нова митническа стойност и съответно нова данъчна основа, което от своя страна е довело до определяне на допълнителни задължения за ДДС над декларираните, които са взети под отчет с процесното решение. Спорът по делото се свежда до това дали правилно стойността на фактура № 25032024-076 от 25.03.2024 г., издадена от Fayette international holdings ltd, е включена в митническата стойност, съответно е намерила отражение в данъчната основа при вноса и е взела участие при определяне на ДДС при вноса, след като ДДС по тази фактура е бил начислен с протокол по чл.117 от ЗДДС. В тази връзка жалбоподателят прави и възражение, че с включването на стойността на фактурата в митническата стойност и участието и при формиране на ДДС се достига до двойно данъчно облагане, тъй като ДДС по тази фактура е бил заплатен след начисляването с протокол по чл.117 от ЗДДС, съответно е ползван данъчен кредит. Също така възразява, че не е изтекъл тригодишния срок за корекция на митническата декларация по чл.173, §3 от МКС. Възраженията са неоснователни. Митническия орган е приел, че митническата стойност на стоката от ОМД с MRN 24BG001007063196R5 от 18.01.2024 г./ДМД с MRN 24BG001007063319R0 от 26.01.2024 г. е определена в нарушение на чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно тази разпоредба при определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза, а именно разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и разходите за товароразтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Следователно всички разходи за транспорт, застраховка, товаро-разтоварни и обработващи операции, които не са включени в договорната стойност и са извършени до мястото на въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза следва да се включат в митническата стойност на вноса. В случая се касае за разходи по забавяне (демюрейдж), обективирани в процесната фактура и представляващи финансово обезщетение, начислено за забавяне при международен транспорт. Посочените разходи се дължат на транспортната компания и са възникнали преди пристигане на стоката до първото местоназначение и същите се считат като част от транспортните разходи и следва да бъдат включени в митническата стойност на стоките. Митническата стойност на стоките е основа за определяне на задълженията за мито при извършения внос. В тази връзка е необходимо да се посочи, че по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗДДС данъчната основа при внос на стоки се определя като митническата стойност се увеличи с дължимите данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната (т.1), както и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната (т.2). Следователно за да бъдат включени в данъчната основа при вноса разходите за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка е необходимо да са налице три предпоставки: да са свързани с вноса; да не са вече включени в митническата стойност; да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Цитираните разпоредби сочат, че за целите на определяне на митническите задължения, в частност мито и ДДС, имат отношение и извършените разходи за транспорт на внасяните стоки, като когато разходите са извършени до въвеждането на стоките на територията на Съюза са относими към митническата стойност, а тези направени след въвеждането на територията на Съюза и до първото местоназначение имат отношение към данъчната основа при вноса. Мястото на въвеждане на стоките в Съюза, относимо за целите на чл.71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и касаещо превоз по море, какъвто е настоящия случай, е основно дефинирано в текста на чл.137, §1, б. „а“ от Регламент (ЕИО) № 2015/2447, и представлява пристанището, в което стоките пристигат за първи път в митническата територия на Съюза. Въвеждането на стоките приключва с тяхното представяне на митническите органи на мястото, на което същите се въвеждат. От своя страна „Първо местоназначение“ на територията на страната, според дефиницията дадена в т.72 от §1 от ДР на ЗДДС, е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната, а когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Предвид така дадените дефиниции и с оглед доказателствата по делото, съдът приема, че мястото на въвеждане на стоките на територията на Съюза по процесната митническа декларация е именно пристанище Бургас, където стоките за пръв път са навлезли на територията на страна и са представени на митническите органи за осъществяване на митнически надзор, с което въвеждането на стоките е приключило. Съответно първото местоназначение на стоките също е пристанище Бургас, тъй като именно това е крайната дестинация посочена в придружаващите стоката документи – генерален коносамент. Следователно всички разходи, извършени преди приключване на въвеждането на стоките на територията на страната, а именно представянето на стоките на митническите органи, следва на основание чл. 71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 да бъдат включени в митническата стойност на декларирания внос, а разходите извършени след този момент – да намерят отражение в данъчната основа. В случая, митническите органи са приели, че разходите по фактура № 25032024-076 от 25.03.2024 г., издадена от Fayette international holdings ltd, са извършени до въвеждането на стоките на територията на страната и съответно е следвало да бъдат включени в декларираната митническа стойност. В случая, видно от данните по преписката, а и не е спорно между страните, тази фактура не е била представена пред митническите органи при декларирането на вноса. Приложение ще намери хипотезата на чл.71, §1, б. „д“, подб. ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Фактурираният разход касае стоките, предмет на процесния внос, доколкото е налице съвпадение, както по отношение на упоменатото във фактурата количество и вид стока спрямо това касаещо процесния внос, така и в наименованието на кораба, за който се отнася фактурата и корабът, с който са транспортирани стоките по вноса, съобразно представените превозни документи. Видно от самата фактура, предмет на заплатените по нея разходи са за „demurrage at Izmail“, което следва да се преведе „демюрейдж в Измаил“. Съгласно § 1а, т. 8 от ДР на Кодекса на търговското корабоплаване „демюрейдж“ е парично възмездяване за престоя на кораба при товарно-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора за превоз по море, т.е. закъснение при товаренето или разтоварването. Следователно разглежданата фактура касае допълнителни разходи за престой на кораба, които не са били уговорени. Видно от самата фактура този престой е осъществен в пристанище Измаил, т.е. мястото на натоварване. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените към фактурата корабен график и стандартен отчет за фактите, според които времето на престой (демюрейдж) е преди отплаването на кораба от пристанище Измаил, т.е. касае натоварването на стоките от началния товарен пункт. Изложеното сочи, че разходите по разглежданата фактура представляват разходи за товаро-разтоварни операции, свързани с транспорта на внасяните стоки и относими конкретно към първоначалното натоварване на стоките на превозното средство, т.е. извършени преди въвеждането на стоките на територията на Съюза, което ги определя като разходи по смисъла на чл.71, §1, б. „д“, подб. ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно следва да бъдат включени в митническата стойност при вноса на стоките, до който извод правилно са достигнали и митническите органи. С оглед на изложеното се достига до извод, че процесните разходи, извършени от жалбоподателя са във връзка със забавяне товаренето на кораба в Измаил, т.е. същите са извършени до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза и изпълняват изискваният на предпоставките по чл. 71, § 1, буква д) подбуква ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Правилно от митническия орган е включена само тази част от разходите, която е относима към процесната митническа декларация, а именно в размер на 4 064.21 щатски долара или 7 263.27 лева. Не се спори между страните, че стойността на процесната фактура е отчетена в счетоводството на жалбоподателя. Не е спорно и, че тази фактура не е взета предвид при деклариране на разглеждания внос след нейното издаване – същата не е описана в митническата декларация. Съответно и разходите по тази фактура не са били включени в митническата стойност при подаване и приемане на митническата декларация за внос или впоследствие чрез нейното коригиране преди издаване на процесното решение. Не е спорно между страните също, че разходите по фактурата са относими към доставката на стоките, предмет на вноса по процесната митническа декларация. Това обстоятелство се установява и от доказателствата по делото. От изложеното се достига до извод, че е налице правомерно включване в митническата стойност на платените от жалбоподателя, като купувач на внасяните стоки, разходи по фактура с предмет – демюрейдж, които се включват в обхвата на чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че с издаването на процесното решение е нарушен принципът на правна сигурност, както и е създадена ситуация на двойно данъчно облагане. Съгласно чл. 77 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година митническите задължения при внос възникват при поставяне на несъюзни стоки под митнически режим в момента на приемане на митническата декларация, като съгласно чл. 201 от същия регламент събирането на задълженията за мито и други задължения, възникващи вследствие на извършения внос, са част от условията за допускане за свободно обращение на внасяните стоки. В чл. 101 от Раздел 1 към Глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година е предвидено, че размерът на вносните мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация. В § 2 е допълнено, че без да се засяга чл. 48 (Последващ контрол), митническите органи могат и да приемат размера на дължимите вносни или износни мита, определен от декларатора. Съответно в чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година е предвидена възможност за извършване на контрол и проверка на декларираните и приети данни при поставяне на стоки под митнически режим, във връзка с което митническите стойности и задължения могат да бъдат изменени съобразно установената при контрола информация. От друга страна посочената по - горе услуга – за демюрейдж, попада в хипотезата на чл. 30, ал. 1, т. 2 и чл. 31, т.9 от ЗДДС и протоколът който се издава по чл. 117, ал. 1 е с нулева ставка на данъка, а стойността на доставката се включва в митническата стойност, т.е. в случая не може дори да се говори за двойно заплащане на данък върху добавената стойност. Действително съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от ЗДДС, независимо от чл. 56 („Начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.“), начисляването на данъка при внос по чл. 16 може да се извърши от вносителя, ако отговаря на условията на чл. 167а. От вещото лице е установено, че жалбоподателят отговаря на условията на чл. 167а от ЗДДС, но не е изпълнило изискванията на чл. 167б от ЗДДС, тъй като не е декларирало това обстоятелството пред митническите власти. На следващо място възможността на дружеството-вносител да коригира митническата декларация, като включи процесните разходи към декларираната митническа стойност, е преклудирана към момента, в който дружеството е уведомено от страна на административния орган, че данните в декларацията са неверни, което е станало най-рано с връчване на констативния доклад – чл. 173 § 2 буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 година. Според разпоредбата на чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, възможността за коригиране на митническа декларация е предпоставена от няколко условия, едно от които е същата да не е била предмет на проверка или последващ контрол, при който да е установено неправилно деклариране. Съответно провеждането на посочените производства и установяване в същите на основания за неправилност на данните в митническата декларация преклудира възможността деклараторът сам да поиска извършване на поправка на митническата декларация, независимо че не е изтекъл предвидения тригодишен срок за това. Правилно с оспореното решение са определени по основание и период и дължимите лихви относно установеното задължение. В чл. 59 ал. 2 от ЗДДС е посочено, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху вносните мита по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Лихвата за забава на митническите задължения е уредена в разпоредбата на чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно §1 от цитираната разпоредба върху размера на неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на плащане, а съгласно §2 - когато митническото задължение е възникнало въз основа на членове 79 или 82, или когато уведомлението за митническото задължение произтича от последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването. Посочените разпоредби обосновават ясен и категоричен извод, че за задължението за ДДС, определено при последващ контрол, се дължат лихви от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването и от изтичане на определения срок за доброволно плащане до датата на самото плащане. Следователно с оспореното решение правилно са определени по основание и период дължимите лихви за установеното допълнително задължение. Оспореното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода по делото, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ТД Митница Бургас следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 427,21, за които са представени доказателства и представляващи: депозит за вещо лице – 300 евро, превод на документи – 60,47 евро и юрисконсултско възнаграждение – 66,47 евро определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането за присъждане на разноски за превод на документи е основателно, тъй като разходите за превод на документи, представени като доказателства по делото, са разноски по делото и подлежат на присъждане – така определение № 10700 от 4.08.2020г., постановено по административно дело № 7907/2020 г. на ВАС, VII о. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас,