Решение № 2065 от 27.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10791/2025 г.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 118, ал. 2 от КМЧП . Производството е образувано по искова молба на Е. Т. К., срещу Н. С. Д., с която е предявен иск за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранен съдебен акт- Заповед във връзка с договорености за деца и конкретна спорна мярка по раздел 8 на Закона за децата от 1989 г. на Семеен съд - Рединг, Великобритания, по дело № RG24P00252 от 21.05.2025 г., по силата на която на майката Е. Т. К. е разрешено да извежда детето С.Н. Д., роден на •••••••• г., извън юрисдикцията на Англия и Уелс с цел пътуване и пребиваване в Република България, както и за връщане от България и пътуване до други държави, без необходимост от писмено съгласие от бащата Н. С. Д., като съгласието на бащата не се изисква при пътуване до и от България. В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът Н. Д. са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство във Великобритания, където е родено общото им дете. Поддържа се, че след прекратяване на съжителството детето е останало да живее с майката във Великобритания, поради което, след като българските съдилища са прекратили образуваните пред тях производства по чл. 127а СК и по искове относно родителските права и режима на лични отношения, поради липса на международна компетентност, ищцата е сезирала компетентния чуждестранен съд - Семеен съд Рединг, Великобритания, който е постановил горепосочената заповед. Излага се, че заповедта е окончателна, влязла в сила, снабдена с апостил и предназначена да бъде призната и изпълнявана международно, включително на територията на Република България. Твърди се още, че е бил направен опит за признаване на акта по реда на чл. 118, ал. 1 КМЧП чрез подаване на заявления до Община Варна, район „Приморски“ и Община Варна, район „Младост“, като от административните органи е получен отговор, че представеният акт не е от категорията подлежащи на отразяване в регистрите по гражданско състояние, поради което не е от компетентността на кмета на съответния район. С оглед на това ищцата поддържа, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 118, ал. 2 КМЧП. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. В. А., като пълномощник на ответника Н. С. Д., в който се поддържа, че искът е недопустим, респективно неоснователен. Излагат се доводи, че за окончателната съдебна заповед не се установява необходимост от признаването в Република България, че не е ясно дали приложената заповед представлява съдебно решение, постановено в производство, годно да бъде предмет на екзекватура, и че липсва правен интерес от предявения иск. Поддържа се още, че изявлението на Община Варна не представлява релевантен отказ за признаване по смисъла на КМЧП, както и че не са налице предпоставките на чл. 117 и чл. 118 КМЧП. Софийският градски съд, като взе предвид данните по делото и приложените към исковата молба за екзекватура съдебни книжа на чужд език, преведени на български език, и приетите в хода на производството писмени доказателства, прие за установено следното: Предмет на производството по чл. 118 КМЧП е наличието на предпоставките (условията) визирани в чл. 117 КМЧП за признаване от българския съд на чуждестранно съдебно Решение и допускане изпълнението му на територията на Република България. Съгласно чл. 117, т. 1 КМЧП първата предпоставка за признаване на чуждестранно съдебно Решение е наличието на компетентност на чуждестранния съд, постановил решението, което се преценява според разпоредбите на българското право. Правилата относно международната компетентност в българското право се съдържат в КМЧП. Общият принцип за международната компетентност е даден в чл. 4, ал. 1 КМЧП, според който българските съдилища са компетентни, когато ответникът има обичайно местопребиваване в Република България или когато ищецът е български гражданин. С оглед липсата на правило в КМЧП за изключителна компетентност на българския съд по делата по чл.127а от СК, то искът може да бъде предявен пред съд на чужда държава, в съответствие с нейните правила за международна компетентност. По делото са ангажирани доказателства за обичайно местопребиваване на майката и детето в Обединеното кралство към момента на сезиране на английския съд. Представено е и определение на Районен съд -Варна от 29.11.2022 г. по гр. д. № 3689/2022 г., от съдържанието на което се установява, че съдът е прекратил производството по предявения иск с правно основание чл.127а от СК, поради липса на международна компетентност, като е приел, че видно от представените по делото доказателства- писмо от ДСП-Варна, справка от МВР, ГД „Гранична полиция“ и разпита на един свидетел, детето е с обичайно местопребиваване във Великобритания. С определение на Районен съд -Варна от 27.04.2023г. по гр. д. № 5802/2022 г. по предявени от майката искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл.143 от СК, производството по делото е било прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд, като съдът е установил от представените доказателства, че обичайното местопребиваване на детето е в Англия. От това следва компетентността на Семеен съд-Рединг, а и липсва възражение от ответника за некомпетентност на английския съд да се произнесе по делото за пътуване на детето без необходимост от писмено съгласие до и от България. С оглед събраните по делото доказателства, извършвайки преценката по чл. 117, т. 2 КМЧП, може да се обоснове изводът, че по никакъв начин не са били нарушени правата на Н. С. Д. на защита в производството пред чуждестранния съд, при разглеждане на делото, по което е постановена процесната заповед, и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с неговата защита. Следва да се отбележи че ответникът е взел участие в производството по делото като е бил изслушан и е имал и назначен представител. От данните по делото може да се обоснове и извод относно наличието на условията на чл. 117, т. 3 и т. 4 КМЧП , а и не се спори между страните по тези предпоставки, че на същото основание и за същото искане няма влязло в сила Решение на български съд и, че на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено Решението, чието признаване и допускане на изпълнение се иска. Съдът приема, че признаването и допускането на изпълнението на процесното чуждестранно съдебно решение няма да противоречи на българския обществен ред, разбиран в смисъла на чл. 45 КМЧП. Следователно, налице с а всички изискуеми предпоставки на чл. 117 КМЧП за признаване на процесната чуждестранна Заповед във връзка с договорености за деца и конкретна спорна мярка по раздел 8 на Закона за децата от 1989 г. на Семеен съд - Рединг, Великобритания, по дело № RG24P00252 от 21.05.2025 г., по силата на която на майката Е. Т. К. е разрешено да извежда детето С.Н. Д., роден на •••••••• г., извън юрисдикцията на Англия и Уелс с цел пътуване и пребиваване в Република България, както и за връщане от България и пътуване до други държави, без необходимост от писмено съгласие от бащата Н. С. Д.. Съдът приема, че е налице и условието на чл. 119, ал. 2 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението на влязлата в сила чуждестранна заповед, доколкото е представен оригинал от Заповед във връзка с договорености за деца и конкретна спорна мярка по раздел 8 на Закона за децата от 1989 г. на Семеен съд - Рединг, Великобритания, по дело № RG24P00252 от 21.05.2025 г. и удостоверение по чл.39 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно съдебни решения за родителска отговорност. Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има ищецът. Същият е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и платежни документи, удостоверяващи извършените от ищеца плащания. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да плати сторените по делото разноски в общ размер от 587.99 евро /1 150 лв./, от които 562.42 евро – адвокатски хонорар и 25.56 евро /50 лв./ – държавна такса. Така мотивиран, Софийският градски съд