Решение № 1808 от 19.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 3778/2025 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. „••••••••” ЕООД, представлявано от управителя И.Д. И. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №26-00-310/07.02.2025г. на министъра на културата, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че за нарушението на чл.200, ал.1 от ЗКН не било посочено фактическото действие, което е следвало да бъде извършено от дружеството или действието, с което е нарушена законовата разпоредба. Освен това, в имота не били извършени такива СМР, които да са предизвикали трайна промяна, за да е било необходимо инвестиционен проект. Извършена била единствено ремонтна дейност, а констатациите по съставения констативен протокол на място от 11.06.2024г. не отговаряли на действителното положение, тъй като имало само складирани материали и подготвителни дейности за СМР, но не били извършени такива. Отделно от това, насочва, че сградата с идентификатор 68134.100.338.3 не представлявала строеж по смисъла на ЗУТ, а била преместваема постройка, поради което и всички дейности по нея не представлявали строителни дейности по смисъла на ЗУТ, а представлявали монтажни работи по преместваем обект. Що се отнасяло до констатирания на място дентинг, същият се монтирал без да се прикрепва трайно към имота и по своето предназначение бил преместваем обект, т.е. не представлявал строителство по ЗУТ. Позовава се на чл.151, ал.2 от ЗУТ и изискването за представяне на проектно решение на инженер-конструктор, с указания за изпълнение, каквото в случая дружеството имало. На практика, с подаването и получаването за съгласуване на ПБЗ по реда на ЗУТ, инвеститорът бил изпълнил задължението си за съгласуване на СМР, а съгласуването по ЗКН следвало да се извърши служебно. Позовава се на разпоредбата на чл.151 от ЗУТ, за да обоснове, че за извършените изкопни работи, представляващи такива по ВиК дейности не се изисква разрешение за строеж, тъй като представлявали текущ ремонт и поддръжка на елементи на техническата инфраструктура, с които не се променяли трайно техническите характеристики, а дейностите в охранителни зони на недвижими културни ценности се съгласували по реда на ЗКН. За нарушението на чл.221а, ал.1 от ЗКН по същество излага същите доводи като горните за липса на дейност, която да може да бъде квалифицирана като осъществяване на инвестиционен проект, с допълнение, че нямало налице данни за наличие на археологически обекти, без да е имало инвестиционна инициатива за нарушаване на целостта на земния пласт. Такива археологически обекти не са установени и при проверката на място със съставения констативен протокол, а поради липсата на повърхности такива нямало и как да има засягане. Единственото, което е правено бил изкоп за подмяна на ВиК тръби и шахта, но без да се променя трасето и параметрите на инсталацията, при което не се изисквало разрешение за строеж и инвестиционен проект. Счита, че са наложени две наказания за едно и също деяние, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила и ограничавало правото на защита на дружеството, да разбере какво нарушение е извършено и за какво е наказано. По отношение на третата санкция по чл.228в ЗКН, намира че е наложена в нарушение на принципите на АПК – административният орган да действа добросъвестно и да не утежнява неоснователно лицата, тъй като срокът за представяне на исканите документи от дружеството бил определен в календарни дни – 3-дневен, а самото искане било връчено в петък, което означавало, че с двата почивни дена, дружеството разполагало с един работен ден да се снабди и да представи документите, което било обективно невъзможно. Изтъква, че относно статута на сградата с идентификатор 68134.100.338.3 нямало ясно приложими норми, като в акта имало позоваване на разпоредби, които били приети на по-късен етап в ЗКН, а чл.5, ал.1 от цитираната Наредба се отнасял до археологическо проучване, извършващо се по отменен от ЗКН ред. Сочи, че липсва и обществена опасност на констатираните деяния, предвид че не се твърди да е извършвана намеса по защитени обекти или археологически обекти, а действия по имот и сграда, които вероятно попадали в зона за защита, но самите те не представляват защитени обекти. При евентуалност, в случай че съдът не се съобрази с тези съображения, моли случаят да бъде квалифициран като маловажен, тъй като липсвали вреди и вредни последици, а и с оглед на наличието на валидно съгласувана схема за разполагане на преместваем обект и на дървен подиум още преди съставяне на АУАН. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Д. поддържа жалбата и моли въз основа на изложените доводи в същата, НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Допълва, че от представените по преписката документи било видно, че става въпрос са преместваем обект и изкоп за ВиК тръби, а според протокол от 19.06.2024г. при проверка на място било установено, че изкопът е запълнен, а нивата на прилежащия към сградата терен са възстановени, т.е. нямало строителство. Оспорва компетентността на министъра на културата да определя групите строежи по ЗУТ, като въпреки ангажирането по казуса на множество институции, липсвало становище от компетентните органи, че извършените на място дейности представляват строеж по смисъла на ЗУТ. Не претендира присъждане на разноски. Наказващият орган, чрез юрк. С. и юрк. Ц. оспорват жалбата. Молят НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Депозират писмени бележки, в които изтъкват, че акта и НП са съставени при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, а извършените нарушения били доказани от събраните доказателства по делото. Намират, че тълкуването от жалбоподателя на констатациите по нарушението на чл.200, ал.1 от ЗКН били погрешни, тъй като според нотариалния акт за собственост на сградата с идентификатор 68134.100.338.3 това била сграда за търговия, т.е. представлява самостоятелен строеж, трайно прикрепен към земята със стоманобетонни фундаменти. По делото били представени и доказателства, че както поземления имот с идентификатор 68134.100.338, така и двете сграда в него с идентификатори 68134.100.338.1 и 68134.100.338.3 попадали в границите на II Защитена зона на археологически резерват „Антична Сердика и Средновековен Средец“, обявен с ПМС №36/01.06.1976г., включен под №16 в приложение към чл.50, ал.3 от ЗКН на археологическите резервати. Допълват, че с оглед на това, дори и да се приеме, че не бил необходим инвестиционен проект за извършените дейности в имота, то следвало категорично да се приеме, че е било нужно да се извърши археологическо проучване. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваното НП на „••••••••” ЕООД са наложени три имуществени санкции, в размер на 15 000 лева, 15 000 лева и 5 000 лева, за това, че след извършена проверка е установено, че според становище на НИНКН недвижимият имот с идентификатор 68134.100.338, двете сграда в него с идентификатори 68134.100.338.1 и 68134.100.338.3 представлявали недвижими паметници на културата и попадали в границите на II Защитена зона на археологически резерват „Антична Сердика и Средновековен Средец“ обявен с ПМС №36/01.06.1976г., включен под №16 в приложение към чл.50, ал.3 от ЗКН на списъка на археологическите резервати, където при проверката на място на 27.05.2024г., а след това и на 11.06.2024г. със съставен констативен протокол са установени СМР, извършени както в самия имот, така засягащи сграда с идентификатор 68134.100.338.3, без проектна документация – инвестиционен проект или искане за намеса за СМР, като бил предоставен одобрен проект от 05.04.2024г. на Гл. инженер на р-н „Средец“, СО – инвестиционен проект за ремонт на сграда за търговия и околното пространство с идентификатор 68134.100.338.3 в имот с идентификатор 68134.100.338 за изграждане на дентинг площадка и облагородяване на имота, който проект не бил внесен за съгласуване в НИНКН от министъра на културата, с оглед на което били изискани документи от дружеството – жалбоподател с писмо от 02.07.2024г., получено на 05.07.2024г. с предоставен 3-дневен срок, но такива не били представени до 08.07.2024г., т.е. до крайния срок. За констатираните нарушения бил съставен констативен протокол от 11.06.2024г., в който било отразено, че са извършени СМР в имот с идентификатор 68134.100.338 и сграда с идентификатор 68134.100.338.3 без съгласуван проект от министъра на културата; СМР-тата са извършени без предварително спасителни теренни археологически проучвания и неизпълнение от страна на дружеството на задължение за представяне на изискани документи при извършване на проверка от длъжностни лица – нарушения на чл.84, ал.1, 2, 3, вр. чл.83, ал.1, т.1, б. “а“, „в“ и „г“ и т.2, б. „а“, „в“ и „г“ от ЗКН; нарушение на чл.161, ал.1 от ЗКН и на чл.193, т.3 от Закона за културното наследство /ЗКН/. НП е издадено въз основа на АУАН №11/19.11.2024г. и констативни протоколи от 11.06.2024г. и 30.07.2024г. Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП и представени в съдебно заседание от процесуалните представители на наказващия орган писмени доказателства. Разпитани по делото са свидетелите К. М. Х. –актосъставител и С. И. И. – присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които, въз основа на постъпил сигнал в Министерство на културата била извършена проверка в имот, находящ с в гр. София, ул. „Иван Вазов“ №6, който представлявал поземлен имот с идентификатор 68134.100.338 и две сгради в него, съответно с идентификатори 68134.100.338.1 или Якобински клуб и 68134.100.338.3 или сграда за търговия, която представлявала преместваема постройка. На място – на 27.05.2024г. имало само ограда и информационна табела около имота с надпис „Текущ ремонт“, нямало работници, но имало строителна техника, материали, както дълбок изкоп около преместваемата постройка, така също в тази постройка се извършвали вътрешни ремонти по подмяна на дограма, били премахнати стени, покрива липсвал, а също се забелязало и преместваемо съоръжение, тип „дентинг“. След извършване на проверка за собствеността и статута на имота, се установило, че попада в Защитена зона на археологически резерват „Антична Сердика и Средновековен Средец“, а също че собственик на имота и двете сгради е дружеството – жалбоподател, което имало одобрен от Гл. инженер на р-н „Средец“, СО инвестиционен проект за ремонт на сграда за търговия и околното пространство с идентификатор 68134.100.338.3 в имот с идентификатор 68134.100.338, с изграждане на дентинг площадка и облагородяване на имота, но инвестиционния проект не бил съгласуван с министъра на културата, както и предприетите СМР в имота били извършени без да присъства археолог и да бъде извършено предварително археологическо проучване. Изискани били документи от дружеството, но такива не били представени в дадения му срок. За трите констатирани нарушения бил съставен АУАН в присъствието на представител на нарушителя. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна. Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП не откри пропуски в задължителното съдържанието по чл.42 от ЗАНН, като датата и мястото на извършване на всяко нарушение за изводими от описанието и обстоятелствата на извършване. Спазени са изискванията за съставяне и предявяване на акта по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от длъжностно лице – инспектор по чл.229, ал.1 от ЗКН. Съдът, не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП. Същото е издадено от компетентен орган по чл.229, ал.2 от ЗКН и е с необходимото съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Констатациите в акта и НП относно нарушението по чл.84, ал.1, 2, 3, вр. чл.83, ал.1, т.1, б. “а“, „в“ и „г“ и т.2, б. „а“, „в“ и „г“ от ЗКН се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените към АНП, като и допълнително представени в съдебно заседание от пълномощниците на наказващия орган писмени доказателства. В този смисъл показанията на свидетелите, съдът приема за единни и незаинтересовани, както и потвърдени от доказателствения материал. Категорично от приобщените писмени материали се установи, че недвижимия имот с идентификатор 68134.100.338, двете сграда в него с идентификатори 68134.100.338.1 и 68134.100.338.3, с административен адрес в гр. София, ул. „Иван Вазов“ №6 представляват недвижими паметници на културата и попадат в границите на II Защитена зона на археологически резерват „Антична Сердика и Средновековен Средец“ обявен с ПМС №36/01.06.1976г., включен под №16 в приложение към чл.50, ал.3 от ЗКН на списък на археологическите резервати. Категорично е също така, че собственик на този имот и сградите в него е дружеството – жалбоподател, който е наясно със статута, включително е наясно с изискванията за извършване на СМР в такива обекти, което се потвърждава от искания, изпратени от „••••••••” ЕООД до министъра на културата и НИНКН в периода от м.06.2024г. до м.10.2024г. за съгласуване на схеми по СМР – бетонна тераса, преминаваща частично в имота; метален навес; подиум/дентинг; трайно прекрепени барплотове и санитарни помещения; поставяне на конзолен сенник върху покрива на модулна постройка без постоянен статут в охранителна зона на групов паметник на културата, така също на съгласуване на геодезическа скица и трасировъчен карнет на ажурна ограда; за поставяне на преместваеми съоръжения, във връзка с укрепване, възстановяване и градинско оформяне на терена в охранителната зона; дейности по укрепване и възстановяване на модулната постройка без постоянен статут в охранителната зона, в това число и депозирани заявления до министъра на културата и директора на НИНКИ от 01.08.2024г. и от 15.10.2024г. за съгласуване на инвестиционен проект. Безспорно е също така, че извършените СМР в процесния имот са по одобрен инвестиционен проект за ремонт на сграда за търговия и околното пространство с идентификатор 68134.100.338.3 в имот с идентификатор 68134.100.338 за изграждане на дентинг площадка и облагородяване на имота от 05.04.2024г. на Гл. инженер на р-н „Средец“, СО. При това положение е без съмнение, че извършените СМР в имот с идентификатор 68134.100.338 и сграда с идентификатор 68134.100.338.3 са без съгласуван инвестиционни проект от министъра на културата по чл.84, ал.1-3 от ЗКН, т.е. дружеството е извършило така квалифицираното административно нарушение. Що се отнася до възраженията на жалбоподателя свързани с това, че извършените дейности не представляват строежи по смисъла на ЗУТ, следва да се отбележи, че самото дружеството е възприело, че е необходимо да спазва нормите на чл.151 от ЗУТ и да извърши дейностите по поставяне на дентинг и т.нар. облагородяване на имота, включително с подмяна на ВиК инсталацията около сграда с идентификатор 68134.100.338.3 след като се е снабдило с инвестиционен проект за тези дейности, одобрен от СО, р-н „Средец“, както и е изискало съгласуване на схемите за същите СМР, съобразно правилата на чл.83, ал.1, т.1 и т.2 от ЗКН от министъра на културата именно след одобряване на инвестиционния проект за тях в имота. Касаещо депозираното заявление от 01.08.2024г. за съгласуване на инвестиционен проект, ведно със заявление от 15.10.2024г. за съгласуване на проект за слънцезащитно съоръжение до министъра на културата и директора на НИНКИ, съдът приема, че тези заявления се отнасят именно до процесния имот и именно до одобрения инвестиционен проект от 05.04.2024г. на Гл. инженер на р-н „Средец“, СО, тъй като от процесуалните представители на наказващия орган твърдят, че това са искания за процесния имот и градят тезата си за наличие на признаците от състава на административното нарушение чл.84, ал.1-3, вр. чл.83, ал.1, т.1 и т.2 от ЗКН, за липса на съгласуван инвестиционен проект от министъра на културата за извършените СМР по одобрения инвестиционен проект от СО, р-н „Средец“. Действително няма данни, както и се потвърждава от твърдението на жалбоподателя, че искания за съгласуване на схеми и инвестиционен проект са депозирани до министъра на културата по чл.84, вр. чл.83 от ЗКН за процесния имот, но до датата на извършване на СМР няма съгласуване от компетентния орган. Самите искания за съгласуване на инвестиционния проект за конкретните констатирани СМР в процесния обект са депозирани до министъра на културата след проверката на място – 27.05.2024г. и 11.06.2024г., съответно на 01.08.2024г. и 15.10.2024г., което потвърждава, констатациите в акта и НП, че тези СМР са извършени без съгласуван инвестиционен проект по чл.84, ал.1-3 и чл.83, ал.1, т.1 и т.2 от ЗКН. В този смисъл е без правно значение, че схемите за извършване на СМР са депозирани за съгласуване до министъра на културата преди извършване на същите, тъй като дружеството не е наказано за това нарушение. Относно съображенията на жалбоподателя потвърдени от констативен протокол от 19.06.2024г. на служители от СО, р-н „Средец“, който е част от АНП, че нивата на прилежащия към сградата с идентификатор 68134.100.338.3 терен са възстановени, във връзка с изкопните работи по ВиК, това е без правно значение относно квалифициране на нарушението и последиците от него, а и още един път доказват, че СМР по поддръжка са извършени и приключили преди да е депозирано заявлението за съгласуване на инвестиционния проект за тези дейности. Констатациите в АУАН и НП за нарушението на чл.161, ал.1 от ЗКН, се установиха от показанията на свидетелите, които съдът кредитира, като потвърдени от писмените доказателства. Жалбоподателят не оспорва, че е извършил СМР във вътрешността на сградата с идентификатор 68134.100.338.3, включително и извършване на укрепване на тази сграда, нейното възстановяване и поставяне на покривна конструкция. По делото и както вече се обоснова горе, категорично се установи, че тази сграда, както и имота, в която се намира попадат в границите на II Защитена зона на археологически резерват „Антична Сердика и Средновековен Средец“ обявен с ПМС №36/01.06.1976г., включен под №16 в приложение към чл.50, ал.3 от ЗКН на списък на археологическите резервати, което е известно на собственика, а именно дружеството – жалбоподател. В този смисъл е необосновано становището му, че не е имало необходимост от предварителни спасителни теренни археологически проучвания, тъй като нямало данни, че в имота са налични археологически обекти. Разпоредбата на чл.161, ал.1 от ЗКН, въвежда изискване за задължителни предварителни спасителни теренни археологически проучвания в случай, че в съответната територия има данни за наличие на археологически обекти, с цел да се установи дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологическите обекти от дейностите. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗКН, археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания, с уточнението на ал.3, че недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности. Изхождайки от следващите текстове на чл.147 от ЗКН може да се каже, че сградите също са археологически обекти като археологически структури на дадено място, а изрично в ал.5, т.2 от текста е предвидено, че в организационно отношение теренните проучвания на археологически ценности са спасителни, които се извършват при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване. Така, според съда категорично е извършено нарушение на чл.161, ал.1 от ЗКН от жалбоподателя, тъй като са започнати и са извършени СМР по инвестиционен проект, засягащи терена и сградата върху него, които са част от недвижимо културно наследство, поради което без съмнение и предвид определението за археологически обекти попадат в категорията на недвижими археологически обекти, археологически структури, като е било абсолютно задължително предварително да се изиска от собственика на имота спасителни теренни археологически проучвания, с цел да се установи дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологическите обекти от дейностите, както от изкопите, така вътрешните ремонти, дентинга и пр. възстановителни работи, включително във вътрешността на сградата. Констатациите в акта и НП за нарушението на чл.193, т.3 от ЗКН, свързано с неизпълнение на задължение на жалбоподателя да предостави в указан срок изискани от него документи от длъжности лица, във връзка с извършена проверка, формално се доказаха, тъй като дружеството не оспорва тези обстоятелства, но се позовава на невъзможност да изпълни искането, поради недостатъчно време, което е дадено, а именно 3-дневен период, от който два дена били почивни. С писмо изх.№26-00-310/02.07.2024г. от дружеството-жалбоподател, във връзка с извършване на проверка за имот, находящ се в гр. София, ул. „Иван Вазов“ №6 са изискани в 3-дневен срок да бъдат представени посочени документи. Писмото е получено на 05.07.2024г. Тъй като по АНП няма приложено нито искането, нито кога е получено от адресата, съдът ползва обстоятелствата от АУАН и НП, тъй като те са признати от жалбоподателя. Предвид обекта на извършваната проверка, както и обема от документи, които са изискани от дружеството, съдът, намира че жалбоподателят е поставен в обективна невъзможност да изпълни искането, тъй като от една страна е даден неразумно кратък срок, с необоснована спешност от три дена, а съдебната практика, а и за целите на административния процес се приема, че разум е 7-дневен срок. От друга страна, не е съобразено, че датата на получаване на искането 05.07.2024г. е ден петък. Така срока са изпълнение се скъсява с двата почивни дни – 06.07 и 07.07.2024г., а именно събота и неделя и остава един ден – понеделник, който е работен, в който реално дружеството е могло да изпълни искането. Тук е момента, съдът да посочи, че администрацията на министерство на културата също не работи в събота и неделя като допълнителен аргумент, че изначално искането за представяне на доказателства е било неизпълнимо в срока, който е даден от длъжностното лице. Затова, поради обективната невъзможност, искането е било неизпълнимо в указания срок и това неизпълнение не може да бъде квалифицирано като административно нарушение, поради което в тази част НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция по чл.200, ал.1 от ЗКН за нарушение на чл.84, ал.1, 2, 3, вр. чл.83, ал.1, т.1, б. “а“, „в“ и „г“ и т.2, б. „а“, „в“ и „г“ от ЗКН в размер на 15 000 лева – в минимален размер, при съобразяване на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Затова в тази част НП, следва да бъде потвърдено. Неправилно и без да обсъди отегчаващите отговорността обстоятелства и имат ли превес над смекчаващите по правилата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е определил имуществената санкция по чл.221а, ал.1 от ЗКН за нарушение на чл.161, ал.1 от ЗКН в максимален размер от 15 000 лева. Съдът не откри такива отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват високия размер на санкцията, поради което счита, че в тази част НП следва да бъде изменено, като имуществената санкция по чл.221а, ал.1 от ЗКН се определи в минимален размер от 5 000 лева. При наличие на две административни нарушения, въобще не може да се обсъжда приложението чл.28 от ЗАНН и да се квалифицира случая за маловажен, тъй като причинените вредни последици са значителни и деянията се отличават със завишена обществена опасност. При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – Министерство на културата, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се защитава от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението, съдът съобрази разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, отчете нормите на чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, бързо приключилото производство и извършените процесуални действия от процесуалните представители, счита че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, като осъди жалбоподателя да заплати. Водим от горното съдът