Решение № 122 от 8.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 340/2026 г.

при секретар Мария Минова,в присъствието на прокурор И. А.,като разгледа докладваното от съдия Иванов в.н.ч.д.№340 по описа за 2026 година,въз основа на закона и доказателствата по делото

Мотиви по в.н.ч.д. №340/2026 година на Апелативен съд гр.София

Производството пред въззивния съд е проведено по реда на чл.48 и сл.вр.чл.44 ЗЕЕЗА,като е било образувано по:

-частна жалба вх.№25357/23.02.2026 година на адв.Н. Д. от САК,служебен защитник на исканото за предаване лице А. С. М.,ЕГН •••••••••• и -частна жалба вх.№26631/25.02.2026 година,подадена на 23.02.2026 година с посочен жалбоподател А. С. М.,ЕГН •••••••••• и подател,отразен на пощенски плик-С. О. М.,гр.•••,кв.•••,ул.“•••„№* против Решение №131 /18.02.2026 година,постановено по чнд №8540/2025 година по описа на Софийски градски съд.

С атакуваното Решение №131/18.02.2026 година,постановено по н.ч.д.№8540/2025 година в производство по реда на чл.44 ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА състав на СГС е допуснал изпълнение на Европейска заповед за арест,издадена на 29.10.2025 година от Заместник окръжен прокурор при Първоинстанционен съд гр.Страсбург,Peпублика Франция за предаване на българския гражданин А. С. М.,с установена самоличност,ЕГН ••••••••••, с цел провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършени престъпления по чл.322-14 ал.1 вр. чл.322-15, по чл.222-17 ал.2 вр. чл.222-44 и чл.222-45,и чл.131-10 ал.1,и по чл.433-3 ал.5 и ал.2 вр.чл.433-22 и чл. 131-10, ал.1 НК на Република Франция.

На основание чл.44 ал.7 изр.2 ЗЕЕЗА съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ на исканото за предаване лице А. С. М.,роден на •••••••• година в гр.•••,Република Франция,българин, български гражданин,неженен,ученик, неосъждан,с настоящ адрес в гр.•••,ЕГН ••••••••••,като е постановил да се уведоми съдебния орган на издаващата държава за изхода на делото,отдел „Международен“ при Върховна прокуратура за постановеното решение и майката на лицето.

В срока по чл. 48 ал.1 ЗЕЕЗА решението е обжалвано от сл.защитник адв.Н.Д. от САК,с искане да бъде отменено атакуваното решение като неправилно, незаконосъобразно ,постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила.Претендира се отмяната му „…с произтичащите от това законови последици…“.

Сторени са конкретни оплаквания в няколко насоки:

Твърди,че в представената по делото Европейската заповед за арест не са описани в пълнота характерът и правната квалификация на престъпленията,за които се иска предаване на непълнолетния български гражданин А. С. М. на властите на Р.Франция с цел провеждане на наказателно преследване,включително такива,свързани с условията на време ,място и обстановка,наред с начина и степента на участие в престъпното деяние.Сочи,че в ЕЗА не е описана престъпната дейност,съответстваща на приетата правна квалификация,като едновременно с това се сочи,че „…в Европейската заповед за арест липсва пълния текст на правните норми,които се твърди,че са нарушени,като вместо това има само цифрово изброяване на същите“.Оспорва доводите за пълнота на Европейската заповед за арест,изложени в мотивите на първия съд.Твърди се липса на данни исканото лице да е пребивавало на територията на Република Франция в инкриминирания период,като се сочат съображения А. М. да се е намирал на територията на Република България.

Сторено е оплакване,че въпреки направено искане делото е разгледано в отсъствие на С. О. М.,майка на непълнолетния А. С. М.,като така е нарушен чл. 392 НПК.

Твърди се,че в хода на воденото производство самоличността на исканото лице не е установено по несъмнен начин.

Твърди се,че мотивите на първият съд са формални,касателно „…наличието на основания за задържане и предаване на исканото лице….и не са съобразени със спецификите на конкретния случай ,който е за предаване с цел провеждане на наказателно преследване по обвинение срещу непълнолетно лице“,а и в нарушение на Закона първият съд не е назначил СППЕ,която да изясни дали лицето е в „…състояние да разбира свойството и значението на деянието,както и да ръководи постъпките си,като по делото няма представени доказателства в тази връзка“,а предаване на малолетния български гражданин на чужда юрисдикция „….ще го изолира от семейната му среда и би се отразила крайно негативно на неговото психическо развитие,като му причини непоправими вреди“.

Сочи се липса на надлежно представени гаранции от издаващата държава по чл.41 ЗЕЕЗА,като се претендира представяне на допълнителна информация от издаващата Европейската заповед за арест държава за гаранции в съответствие с чл.41 ал.3 ЗЕЕЗА.

На основа изложеното защитата иска въззивния съд да отмени изцяло Решение №131/18.02.2026 година,постановено по нчд №8540/2025 година на Софийски градски съд,като постанови отказ да бъде изпълнена Европейската заповед за арест,да не бъде предаван А. С. М. на властите на Република Франция и се отмени мярката за неотклонение„задържане под стража“.

В срок Решение №131/18.02.2026 година на СГС е атакувано при описаните по-горе условия с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост,като се твърди да е постановен при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.Твърди се и нарушаване правото на ЕС от страна на първия съд.

Конкретните оплаквания са свързани с твърдение за нарушение на чл.39,т.3 ЗЕЕЗА и неправилна преценка за наказателна отговорност,доколкото съда е приел неправилно,че„….абсолютното основание за отказ по чл.39, т.3 ЗЕЕЗА е приложимо само за малолетни лица“.Сторено е възражение ,че „….съгласно чл.31 ал.2 НК непълнолетно лице /14-18 г./ е наказателноотговорно само ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си“,а първият съд не е извършил проверка дали непълнолетния български гражданин „…притежава психическата зрялост да осъзнае значението на обвинението в „тероризъм“.В такава насока се твърди да е налице „…ясно основание за отказ“.

Сочи се допуснато от първия съд нарушение на принципа за висш интерес на детето /Дело С-261/22 GN на СЕС/,игнориране на задължителна практика на Съда на Европейския съюз,позволяваща да се спре изпълнение на ЕЗА /решение по дело С-261/22 от 21.12.2023 година/,неупражняване правомощие по чл.44 ал.4 ЗЕЕЗА/събиране на информация за условията на задържане на непълнолетно лице в молещата държава,гаранции за продължаване на образование и възможност за поддържане на лични отношения с родители/. Твърди се нарушение на процедурни гаранции.

СГП не е депозирала възражение срещу жалбите.

Пред въззивния съд служебният защитник поддържа подадената жалба по основанията ,оплакванията и възраженията,сторени с нея.Намира,че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен,като наред с изложените и поддържани в жалбата оплаквания акцентира на това,че не е установено изпращане на текстови съобщения и обаждания от страна на исканото за предаване лице,а с постановения съдебен акт се нарушава принципа за висш интерес на детето.

Исканото за предаване лице поддържа подадена от негово име жалба,както и възраженията на защитата си,включително при осигурена последна дума,като не желае да бъде предаван на молещата държава-Р.Франция.

Пред настоящия съд представителят на държавното обвинение оспорва обосноваността и основателността на подадените жалби,като намира атакувания съдебен акт за законосъобразен. Намира,че първият съд е дал задълбочен и обоснован отговор на всички въпроси,които Закона поставя за решаване в това съдебно производство.

Иска първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден.

Въззивният съд прецени доводите на страните по делото и въз основа на събраните доказателства,включително ново представени пред настоящия съд-справка за съдимост на исканото за предаване лице А.М.,писмо от Министерство на правосъдието на Р.Франция,л.74-л.74 от делото,вкл.представени в превод извадки от текстове по „инкриминацията от НК“ на Р.Франция намери,че постановеният първоинстанционен съдебен акт е законосъобразен,поради което със своя съдебен акт потвърди Решение №131/18.02.2026 година, постановено по н.ч.д.№8540/2025 година на СГС,с което по реда на чл.44 ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА състав на СГС е допуснал изпълнение на Европейска заповед за арест,издадена на 29.10.2025 година от Заместник окръжен прокурор при Първоинстанционен съд гр.Страсбург, Peпублика Франция за предаване на българския гражданин А. С. М.,роден на •••••••• година в гр.•••,Република Франция,българин, български гражданин, неженен , ученик,неосъждан,с настоящ адрес в гр.•••,ЕГН ••••••••••с цел провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършени престъпления по чл.322-14 ал.1 вр. чл.322-15, по чл.222-17 ал.2 вр. чл.222-44 и чл.222-45,и чл.131-10 ал.1,и по чл.433-3 ал.5 и ал.2 вр.чл.433-22 и чл. 131-10,ал.1 НК на Република Франция и на основание чл.44 ал.7 изр.2 ЗЕЕЗА е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ на исканото за предаване лице А. С. М.,ЕГН ••••••••••.

За да постанови решението си въззивният съд,на първо място дефинира предмета на правния спор в настоящото съдебно производство,като поставя на разглеждане няколко отделни групи въпроси,свързани със законосъобразността и обосноваността на издадената в Република Франция,наличието на абсолютни и/или факултативни основания за отказ да се изпълни издадената ЕЗА и основанията,при които първоинстанционния съд е приел за изпълнение Европейска заповед за арест,

Стореният анализ на издадената ЕЗА от страна на въззивния съд сочи,че задържането и предаването на българския гражданин е поискано с цел провеждане на наказателно разследване срещу него за деяния,квалифицирани от френските съдебни власти като престъпления по НК на Република Франция:

• чл.322-14 ал.1 вр. чл.322-15 от НК на Р.Франция,свързана със съобщаване или разпространяване на невярна информация,с цел да се създаде впечатление,че предстои или е извършено унищожаване ,повреждане или увреждане опасно за хората,

-чл.222-17 ал.2 вр. чл.222-44 и чл.222-45,и чл.131-10 ал.1 от НК на Р.Франция,свързано със заплаха за смърт ,материализирана в писмена форма,чрез изображение или друг предмет,

-чл.433-3 ал.5 и ал.2 вр.чл.433-22 и чл. 131-10, ал.1 от НК на Р.Франция,свързано със заплаха със смърт или за увреждане на имущество,опасно за хората,срещу лице,изпълняващо обществена функция.Видно е,че по делото са представени от МП на Р.Франция в превод извлечения от съответните текстове на НК на Р.Франция,сторено по искане на настоящия съд и като отговор по възражение на защитата.

Внимателният анализ на фактическите и правни основания,поставени в издадената ЕЗА от съдебните власти на Република Франция е от изключително значение за правилното решаване на наказателно-правния спор.

По същество в мотивите си първия съд е отчел задължителните указания по тълкуване разпоредбите от правото на Европейския съюз в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни въпроси,касателно „издаващ съдебен орган“ по смисъла на чл.6,§ 1 от Рамково решение 2002 /584/ПВР,дадени с решение на Съда на Европейския Съюз /голям състав/ от 27.05.2019 година по съединени дела С-508/18 и С-82/19 PPU/ и националното законодателство на издаващата държава,приемайки,че самата ЕЗА е издадена от компетентен „издаващ съдебен орган“ по смисъла на чл.6,§1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година,относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година /РРЕЗА/.И въззивният съд намира да е налице ЕЗА,издадена от надлежен орган,съобразно разбирането за „издаващ съдебен орган“ по смисъла на чл.6,§1 от Рамково решение 2002 /584/ ПВР,дадени с решение на Съда на Европейския Съюз /голям състав/ от 27.05.2019 година по съединени дела С-508/18 и С- 82/19 PPU,включително с Решение на Съда /втори състав/ от 09.10.2019 година по дело С- 489/19 PPU.Член 1 от РР2002/584,озаглавен “Определение на понятието ЕЗА и задължение за изпълнението й“ в пар.1 предвижда,че „ЕЗА е съдебно решение ,което е издадено от държава членка,с оглед задържане и предаване от друга държава членка на издирвано лице,с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка,изискваща задържане“,а чл.6,пар.1 разглежда понятието „издаващ съдебен орган“ /включително решаваща въпросите за ЕЗА,издадена от прокуратура на държава-членка/.

Поради това въззивният съд намира,както е приел и първия съд в мотивите си,стр.1, предпосл.абзац,че искането в издадената ЕЗА е процесуално допустимо,Европейска заповед за арест е издадена на 29.10.2025 година от Заместник окръжен прокурор при Първоинстанционен съд гр.Страсбург,Peпублика Франция за предаване на българския гражданин А. С. М.,ЕГН ••••••••••,с цел провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършени няколко отделни престъпления по чл.322-14 ал.1 вр. чл.322-15/,по чл.222-17 ал.2 вр. чл.222-44 и чл.222-45,чл.131-10 ал.1,и по чл.433-3 ал.5 и ал.2 вр.чл.433-22 и чл. 131-10, ал.1 НК на Република Франция.ЕЗА е за провеждане на наказателно преследване,издадена е на основа на предхождаща я Заповед за арест от 14.10.2025 година,а след издаването и от надлежен орган е предадена по надлежния ред за изпълнение на замолената държава,за да се проведе наказателно разследване срещу българския гражданин А. М. за посочените по-горе и по съдържание отделни деяния,квалифицирани от френските съдебни власти като престъпления.

Не съществува спор относно органа издал и разрешил ЕЗА.

Правилно първият съд е приел,че са налице условията за валидност на ЕЗА,с оглед чл.36 ЗЕЕЗА,доколкото за престъпленията,които се твърди да е извършил българския гражданин А.М. се предвижда наказание „лишаване от свобода“ и парична глоба в Р.Франция

Самоличността на исканото за предаване лице е установена еднозначно,като самата заповед съдържа достатъчно точно описание на данни по смисъла на чл.8, § 1,6. „д“ от РРЕЗА и чл.37 ал. 1,т.1-т.5 ЗЕЕЗА за обстоятелствата,относно време,място и степен на участие на исканото лице в извършването на престъпленията,за разследване на които се иска предаването на българския гражданин А.М..Нормата на чл.37 ЗЕЕЗА изчерпателно сочи условията,на които следва да отговаря ЕЗА,за да се приеме за валидна по форма и съдържание.В тази насока изискванията са категорично очертани и в цитираното РР2002/584/ПВР,чл.1-ви.Цитираната ЕЗА сочи ,съобразно чл.37 ал.1 ЗЕЕЗА,ясно самоличността и гражданството на исканото лице, наименование и адрес на издаващия ЕЗА съдебен орган,характера и правната квалификация на твърдяната престъпна деятелност.

По повод възражението на защитата,че не е установена самоличността на исканото за предаване лице и не са налице данни за изпращане на текстови съобщения и обаждания от страна на исканото за предаване лице следва да се подчертае,че твърдението на защитата не почива на коректен прочит на доказателствата,относно установената самоличност на А. М. от една страна,а от друга в настоящото производство/това изрично е отразено в мотивите и на първия съд/не се решават по същество въпросите за доказаност на обвиненията и виновността на исканото за предаване лице.Последното е от компетентността на съдебните власти на Р.Франция.

Изрично,по повод възражение на защитата следва да се подчертае,че поставената на разглеждане ЕЗА съдържа всички необходими данни по чл.37 ал.1 т.5,като е налично описание на фактите и обстоятелствата,при които се твърди да са извършени престъпните деяния от страна на исканото за предаване лице.Въззивният съд е изискал от молещата държава допълнителни данни и уточнения за конкретните престъпленията,за разследване на които се иска предаването на А.М. и такива са представени в превод на настоящия съд.И първият съд,макар и лаконично е посочил,че твърдяната престъпна деятелност на А. М. касае няколко твърдени престъпления,извършени от него на 08.10.2025 година и на 10.10.2025 година /изпращане на съобщения на различни учебни институции в Р.Франция на съобщения за заплаха с бомба ,свързано с т.н.“Ислямска държава,довело до евакуация/,и както правилно е преценил първия съд е съответна с нормата на чл.36 ал.3 ЗЕЕЗА по повод престъпление по чл.108а ал.1 НК с предвидено наказание „лишаване от свобода“ и на деяние по чл.326 ал.1 от НК на Р.България.

Въззивният съд намира,че подробно е пояснена фактологията,съобразно изискването на чл.37 ал.1,т.4 и т.5 ЗЕЕЗА,свързана с отделните обвинения,за разследване на които се иска предаването на А. М. на съдебните власти на Република Франция.

Гореизложеното дава основание въззивният съд обобщаващо да намери,че са налице условията на чл.38 ЗЕЕЗА,като приема,че издадената ЕЗА отговаря и на изискванията на чл.37 ал.1 ЗЕЕЗА.

Въззивният съд приема,че не са налице условията на чл.40 ЗЕЕЗА,т.н.“факултативни основания“,при които може да се откаже изпълнение на ЕЗА.

По повод възражението на защитата,за липса на гаранции от страна на молещата държава по чл.41 ал.3 ЗЕЕЗА следва да се подчертае,че такива са надлежно изискани и дадени пред настоящия съд от молещата държава.Видно е от представеното изложение на МП на Р. Франция , че А. М. е български гражданин,непълнолетен е и доколкото към момента на инкриминираната му деятелност е на възраст под 16 години,то единствено Съд за непълнолетни е компетентен да разгледа деянията,за които М. се преследва.Едновременно с това,по повод питане на настоящия съд е посочено,че Законът /Кодекс за наказателно правосъдие за непълнолетни/ предвижда,че „…Съдът за непълнолетни не може да наложи наказание лишаване от свобода,надвишаващо половината от предвиденото максимално наказание…..“,като в конкретния случай максималното наказание,което може да се наложи на А. М. е 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ /половината на предвиденото наказание от 5 години/. Категорични гаранции във вр.чл.41 ал.3 ЗЕЕЗА са изложени в т.4 на цитираното писмо на МП на Р.Франция,Окръжен съд гр.Страсбург,Прокуратура към Прокурора на Републиката.

Необосновано се твърди от защитата,че мотивите на първият съд са формални,касателно „…наличието на основания за задържане и предаване на исканото лице….и не са съобразени със спецификите на конкретния случай…“.Това твърдение сочи на неточна и/или некоректна критика на атакувания съдебен акт.Анализирани са обстоятелствата,изискуеми от Закона,като е съобразено обстоятелството,че М. е непълнолетен български гражданин,на основа валидна по форма и съдържание ЕЗА.

Необосновано се твърди и възможност тежко да се увредят интересите на лицето,като се наруши принцип за „висш интерес на детето“ при предаването му на френските съдебни власти.Това е така,защото между държавите-членки съществуват принципи на „…взаимно доверие и взаимно признаване“,които са в основата на функционирането на механизма на европейската заповед за арест и всяка държава членка следва да осигури „.. под контрола на Съда запазването на изискванията,присъщи на основните права,гарантирани в чл.7 от Хартата,както и в чл.24,параграфи 2 и 3 от нея…“,вж.Решение по дело С-261/22 GN на СЕС,т.43 и т.47,където се коментира възможност за изключение от прокламираните по-горе принципи.В конкретния случай не се игнорира,както твърди защитата,а се прилага точно задължителна практика на Съда на Европейския съюз.Не са налице условията,вж.разписаното в т.47 та Решението,за прилагане на изключенията,позволяващи да се спре,респ.да не се изпълни ЕЗА.Позоваването от защитата на Решение по дело С- 261/22 от 21.12.2023 година СЕС /голям състав/,касае в конкретика предаване на пълнолетно лице от женски пол и решаване на въпросите за правното положение на малолетните и деца,но разписаните принципи не съответстват на твърденията на защитата по настоящия наказателно правен спор.Не са налице каквито и да са обстоятелства,които да сочат „…..обективни,достоверни,точни и надлежно актуализирани данни,доказващи наличието в издаващата държава членка на реален риск от нарушаване на тези основни права,поради недостатъци…“ и на база на които да се откаже изпълнение на ЕЗА.

Настоящият съдебен състав,както това е сторил и първия съд намира,че не са налице основания за отказ от приемане и изпълнение на издадената ЕЗА от категорията на абсолютните такива,разписани подробно в чл.39 т.1 и т.2 ЗЕЕЗА-престъплението,за което е издадена заповедта не е амнистирано в Р.България,исканото за предаване лице е наказателно отговорен,макар непълнолетен български гражданин.

Оплакването за процесуално нарушение от категорията на съществените затова,че делото е разгледано в отсъствие на С. О. М.,майка на непълнолетния А. С. М. и така е нарушен чл.392 НПК,е необосновано.Сторено е необходимото и възможното майката на непълнолетното лице да се уведоми надлежно и да се яви,при желание пред Съда.Това не е сторено,въпреки надлежните уведомявания на Севинч М. в тази насока.Едновременно с това,обаче в хода на съдебното производство е осигурено непрекъснато присъствие и участие на длъжностно лице-инспектор при Детска педагогическа стая при 7 РУ-СДВР.

Твърденията на защитата за липса на данни исканото лице да е пребивавало на територията на Република Франция в инкриминирания период подлежат на решаване на въпросите по същество на наказателно-правния спор пред съд в Р.Франция.

С решението си законосъобразно първият съд е постановил,на основание чл.48 ал.2 вр.чл.44 ал.7 ЗЕЕЗА,задържане на българския гражданин А. М. до фактическото му предаване на компетентните съдебни власти в Република Франция.

По тези съображения съдът произнесе решението си.

Председател:

Членове:1.

2.