Решение № 1868 от 16.9.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 287/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Т. С. П. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк]-•••, подадена против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 с Изх. № 02-200-6500/5758 от 01.12.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, В ЧАСТТА, в която е отказано финансово подпомагане по интервенция Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани /МЗС/. В жалбата си оспорващата твърди, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: неправилно е изчислен максималният 5-годишен период за подпомагане от датата на първоначалната й регистрация като з. с.; първоначалната й регистрация като з. с. е извършена през 2017 г.; за първи път е подала заявление за подпомагане по МЗС през кампания 2019 г.; подпомагането за м. ф. се предоставя за максимален общ период от 5 последователни години, считано от годината на първото подаване на заявлението за плащане; в случая 5-годишният период е започнал да тече от кампания 2019 г. и спорната кампания 2023 г. се явява пета, последна година от правото й на подпомагане; административният орган в противоречие със закона е съкратил този период на база датата на първоначална регистрация. Моли акта в оспорената част да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за извършване на дължимото плащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че е спазила всички изисквания и оспореният отказ за плащане не е правилен. Административният орган – Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна; счита, че следва да бъде отхвърлена; излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Оспорващата Т. С. П. е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ •••••• в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. За кампания 2023 г. е подала Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/: •••••••••••••, като една от заявените интервенции за подпомагане е Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани /МЗС/. Към заявлението са приложени: Таблица на използваните парцели 2023, Таблица Еко схеми 2023, Таблица на заявените площи по интервенции 2023, Декларации. На 01.12.2025 г. от Изпълнителния директор на ДФЗ е издаден оспореният в настоящото производство административен акт – Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 с Изх. № 02-200-6500/5758 от 01.12.2025 г. по описа на ДФЗ – София. С процесния акт оспорващата е уведомена за отказано подпомагане по заявление за подпомагане с УИН: •••••••••••••, по заявена за подпомагане интервенция по МЗС – в размер на 7490,56 лева. В акта е посочено, че: общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни и/или проверки на място, съгласно чл. 70 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, на данните в подаденото заявление; тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП; уведомителното писмо съдържа относимите приложения по интервенциите, за които са установени несъответствия с изискванията за подпомагане. В Таблица 1: Оторизирани суми в лева, част от данните, които се съдържат, са следните: По интервенция МЗС: искана сума – 7490,56 лева, намаления – 7490,56 лева, оторизирана сума - 0 лева. В пояснителен текст след Таблица 1, озаглавен Съдържание на Таблица 1, относно колона 3 – Намаления, е посочено, че се отчитат намаления на субсидията в резултат на извършени проверки съгласно чл. 70 от ЗПЗП, административни санкции съгласно чл. 76 от ЗПЗП, намаления съгласно чл. 82, чл. 83 и чл. 88, т. 1, т. 4-8 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции /Наредба № 3 от 10.03.2023 г./ и намаления съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато е приложимо. Към акта е приложено Приложение 3: Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани /МЗС/. В Таблица 3.2 от Приложение 3, озаглавена: Специфични условия за допустимост на кандидатите по МЗС, извън проверките за допустимост на площите, резултатите от които са посочени в Таблица 3.1, се съдържат следните данни: ЕГН на у. – •••••••••• /ред 1/; Към датата на подаване на заявлението за подпомагане бенефициерът (ФЛ / управител на ЕТ или ЕООД) не е на в. не п. от ••• н. г. (включително) /ред 2/; Кандидатът (ФЛ, собственик на ЕТ или ЕООД) е предоставил валидни документи за професионални умения /ред 4/; Най-ранна кампания, за която ФЛ или ФЛ, което е управител на ЮЛ в текущата кампания, е имало валидно кандидатстване по МЗС – 2019 /ред 5/; Първа година на регистрация на бенефициера - ФЛ / ЕТ / ЕООД с текущия у. като З. п. – 2017 /ред 6/; Кандидатът не е допустим по МЗС за текущата кампания /ред 9/. В пояснителен текст след Таблица 3.2, озаглавен Съдържание на Таблица 3.2, относно ред 2 е посочено: Кандидатът е на не п. от ••• г. (включително) към момента на подаване на заявление за подпомагане в годината на подаване на заявление за подпомагаме по интервенцията за допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗПЗП (Нов - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.). А относно ред 9 от Таблицата, е извършено позоваване на чл. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на оспорващата на 11.05.2026 г. Жалбата срещу акта е подадена на 22.05.2026 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореният акт е издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ при наличие на компетентност. Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/, организира и ръководи дейността на фонда и на РА, и представлява фонда и РА, като едни от правомощията му, изброени в чл. 10 от приложимия за случая Устройствен правилник на ДФЗ /приет с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., обн., ДВ, бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г., отм., ДВ, бр. 105 от 06.12.2025 г., в сила от 06.12.2025 г./, са: да организира и ръководи дейността на фонда при осъществяване на всички негови функции съгласно чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, включително и прилагането на държавните помощи в областта на земеделието; да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърденията на оспорващата, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни. Оспореното уведомително писмо е мотивирано. Посочени са: специфичните условия за допустимост на кандидатите по МЗС; конкретните условия за кандидатстване за МЗС, на които кандидатът не отговаря; нормативните разпоредби, послужили като основание за оспорения отказ за подпомагане. Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспореното уведомително писмо административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗПЗП /в приложимата за разглеждания случай редакция – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г./, допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани могат да получат лица, които към момента на подаване на заявление за подпомагане са на в. не п. от ••• н. г. (включително) и притежават професионални умения и компетентности в областта на селското стопанство и/или ветеринарната медицина, и/или икономическо образование със земеделска насоченост. В чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е предвидено, че за получаване на подпомагане по интервенцията за допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани могат да кандидатстват земеделски стопани, които са допустими за подпомагане по чл. 2, ал. 2 и отговарят на изискванията на чл. 60 от ЗПЗП. Следователно, едно от условията, на които следва да отговаря кандидатът по интервенцията МЗС, е в. не п. от ••• н. г. към датата на подаване на заявлението за подпомагане – съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 1, пр. 1 от ЗПЗП /в приложимата за разглеждания случай редакция – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г./. Между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото е установено, че към датата на подаване на процесното заявление за подпомагане – 05.07.2023 г., кандидатът за подпомагане - Т. С. П., р. на •••••••••, е на в. ••• н. г.. Следователно, законосъобразна е констатацията на административния орган, че кандидатът не отговоря на едно от изискуемите условия за кандидатстване за МЗС, а именно – към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е на в. не п. от ••• н. г.. В резултат, законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 87, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., административният орган е отказал исканото от кандидата за подпомагане плащане по МЗС. За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че възприетите от оспорващата мотиви за отказ на административния орган, изложени като такива в жалбата, не съответстват на действителните мотиви на административния орган. В оспорения акт липсват основания за отказ, които да са свързани с посочения от оспорващата 5-годишен период за подпомагане. Основанието за отказ на административния орган е свързано с в. на кандидата към датата на подаване на заявлението за подпомагане, а не с периода на подпомагане. По изложените съображения, в хода на валидно проведено административно производство компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеният отказ за финансово подпомагане, обективиран в процесното Уведомително писмо, е в съответствие със закона и неговата цел, а подадената срещу акта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро /равностойни на 130 лева/, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен