Решение № 11403 от 10.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 43431/2025 г.

Д. Б. е предявил срещу * установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ за признаване за установено, че ищецът е лице с *д. Ищецът твърди, че е кандидатствал за придобиване на * по натурализация на основание *д, но получил отказ от * при * поради наличието на противоречиви данни за българския му произход. Твърди, че съгласно издаденото на ищеца *. дядо му по бащина линия *. е българин. Сочи, че в издаденото на дядо му удостоверение за раждане е отбелязано, че неговите родители също са българи. Твърди, че в полза на ищеца е издадено удостоверение за *д от * в чужбина, което е приложил като доказателство към заявлението за придобиване на * по натурализация, но въпреки това ответникът не уважил молбата му и прекратил производството. С тези съображения моли съда да признае за установено, че ищецът е лице с *д по права възходяща линия от своя баща. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че на 12.05.2022 г. в * е постъпила молба от ищеца за придобиване на * по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ, тъй като е лице от *д, както и че била образувана преписка с рег. № 6184/2022 г., по която бил постановен отказ за издаване на указ за придобиване на *, тъй като от приложените по преписката документи не следвал категоричен извод за българския произход на дядото на ищеца. Твърди, че отбелязването на българска националност в удостоверението за раждане не доказва *д по см. на §2, т. 1 ДР ЗБГ. Посочва, че към заявлението не били предоставени други документи в подкрепа на сочената в удостоверението за раждане националност на дядото на ищеца, които да удостоверяват, че дядо му е имал изградена връзка с българската държава, че е владеел български език, че е имал отношение към българския бит, култура и обичаи, както и че е имал самосъзнание и че се е определял като българин. Доколкото не се установява по категоричен начин българският произход на дядото на ищеца, не може да се признае такъв и на ищеца като негов низходящ. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявение иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е лице, на което поне единият възходящ до трета степен включително е българин, т.е. необходимо е възходящият до трета степен включително, с когото ищецът има кръвна връзка, да има или до смъртта си да е имал самосъзнание за принадлежност към българската народност като група от хора. От свидетелство за раждане на ищеца се установява, че баща му * по народност е *к, а майка му * – *, като и двамата са * граждани, както и ищецът. В свидетелство за раждане на * е посочено, че баща му * е българин, а майка му *а е рускиня. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. *, който разказва, че познава ищеца и зная, че той е в страната от 10 г. и е учил в *. Сочи, че според него ищецът се определя като българин. Бил запознат с много от българските традиции и празници. Казва, че дядото на ищеца от страната на баща му бил с *д, но е отишъл в * и от тогава живее там. Изслушано е заключение на съдебно-техническа експертиза, според което при извършеното техническо изследване на обектите на експертизата: свидетелство за раждане на * рег. № * - ЯК *, издадено на 25.11.1965 г.; акт за раждане на * с рег. № II-ЖС 495102, издаден на 12.04.1984 г. (дубликат) и удостоверение за раждане на * с рег. № I-*, издадено на 18.11.2017 г. (дубликат) се установи, че те са истински и не е извършена подправка на реквизитите им. Правният интерес от предявения иск е обоснован с неуважаване на подадена молба по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ за придобиване на *, тъй като са налице противоречиви данни за българския му произход. Предявеният установителен иск за установяване на факт с правно значение е допустим по силата на изричната правна норма на чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ. Според формираната безпротиворечива практика на ВКС след изменението на ЗБГ и отпадането на действащата до този момент административна процедура за издаване на удостоверение за *д от ДАБЧ, допустимостта на иска по чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК не е в зависимост от това дали молителят е представил документи от категорията на посочените в чл. 3 ЗБЖИРБ, както и не е обусловена от провеждане на административно производство по чл. 29, ал. 4 ЗБГ. Този извод се налага както от категоричността на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ, така и от отпадането на административната процедура пред ДАБЧ за установяване по категоричен начин на въпроса за българския произход с издаване на нарочно удостоверение, при което за молителя вече не съществува сигурност, че документите, с които той разполага, биха били достатъчни, за да удостовери произхода си. Предвидената процедура по чл. 29, ал. 4 ЗБГ, приложима в случаите, когато едно лице представя официален документ, ползващ се с удостоверителна сила, но който не е достатъчен да установи твърдения от него *д, не е ефективен начин за защита. Уредената в чл. 3 ЗБЖИРБ възможност българският произход да се доказва или с документи, издадени от български или чужд държавен орган, или от Българската православна църква или по исков ред, изключва приложението на чл. 542 и сл. ГПК, регламентиращо охранителните производства за установяване на правно значими факти. В чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ е налице изричното препращане от законодателя към общия исков ред за установяване на съществуване или несъществуване на факт с правно значение, а именно българския произход в хипотеза на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, поради което такъв установителен иск е допустим след изменението на ЗБГ при наличието на общите предпоставки за допустимост на установителните искове. Според чл. 2 ЗБЖИРБ българин, живеещ извън * е лице, което има поне един възходящ от *д; притежава българско национално съзнание; пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава. Съгласно § 2, т. 1 ДР ЗБГ "лице от * е лице, на което поне единият възходящ е българин. ЗБГ го свързва с възможността лицето да придобие * по натурализация, когато няма такова, или да възстанови българското си гражданство, когато го е загубило, при облекчените условия и ред в ЗБГ. Адресати на двете възможности са чужденците – физически лица, които нямат *, но са с *д. Систематичното тълкуване на чл. 15, ал. 1, чл. 15, ал. 2 и § 2 ДР ЗБГ налага извод, че "лице от * по смисъла на ЗБГ е физическо лице, на което поне един възходящ до четвърта степен е българин. Необходимо е възходящият - майка, баща, дядо, баба, прабаба, прадядо, прапрабаба или прапрадядо, да има или до смъртта си да е имал съзнание за принадлежност към българската народност като група от хора - българите, които се идентифицират като свързани помежду си с общи етнографски геном, език, историческо минало, култура, традиции, обичаи, фолклор, и в сложния съставен комплекс на тези белези се отличава от другите народности. Гражданството, респ. поданството на възходящия на лицето с *д е без значение. Понятието "лице от *, съдържащо се в разпоредбата на § 2, т. 1 ДР ЗБГ, идентично с понятието "българин", отразява принадлежността на лицето към българския народ, разбирано като съзнание за принадлежност към исторически обособилата се на територията на страната група с общ език – български, обща история, общи български обичаи, български именни и културни традиции, т. е. неговия *д, а не неговото гражданство, разглеждано като юридическата му връзка с * Законодателят не поставя знак на равенство между термините "лице от * и "* Съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 1 КРБ български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на * ако не придобива друго гражданство по произход. Конституцията основава българското гражданство по рождение на принципите на кръвната връзка и на родната земя. Съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 2 КРБ, * може да се придобие и по натурализация – при условия и ред, предвидени в закона (чл. 25, ал. 6 КРБ). В ЗБГ са материалноправните предпоставки и процедурата за вторичния начин за придобиване на *. Съгласно чл. 25, ал. 2 КРБ лицата от български произход придобиват * по облекчен ред. Следователно самият основен закон разграничава понятията "*и "лице от * и им придава различно съдържание. Българското гражданство е понятие с юридическо съдържание. То е трайната връзка на физическото лице с българската държава, изразяваща се в съвкупност от взаимни права и задължения, които се определят от норми на вътрешното право. Понятието "лице от * няма юридическо съдържание, не е свързано с гражданството, а изисква кръвна връзка с възходящ, който е българин. Привилегията лицето с *д да придобие, респ. да възстанови българското си гражданство по облекчените условия и процедура в ЗБГ, е създадена с основния закон. Понятието "*, което ЗБГ свързва с лицата, които се ползват от привилегията и провежда разграничението с понятието "*" в основния закон, не е строго етническо. То се обяснява с народността, която е многопластово явление. Етническата принадлежност – биологичният, антропологичен произход, е само един от белезите на това сложно, исторически обусловено явление, но сама по себе си не обяснява неговите същност или съдържание. Народността е конструирана от множество други елементи – общи език, културна традиция, историческа памет, религия, морално-етични ценности. Тя не е биологично фиксирана. Предявеният иск е за факт с правно значение – българския произход на ищеца и е предвиден в ЗБЖИРБ. Понятието "* се използва еднозначно в ЗБГ и ЗБЖРБ – произход от българин по възходяща степен – чл. 37 от Указ № */24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Изискването за българско самосъзнание е материалноправна предпоставка по ЗБЖРБ. Тя е едно от материалноправните условия по чл. 2 ЗБЖРБ, които дефинират кое лице е българин в смисъла по ЗБЖРБ. ЗБГ изисква самосъзнание за принадлежност към българската народност не за него, а за поне един негов възходящ до четвърта степен включително. От приетите по делото писмени доказателства, чиято истиност бе доказана, се установява, че ищецът е гражданин на * Дядо по бащина линия на ищеца е *, който е бил *. Поради това съдът нанмира, че се установява принадлежността на дядото на ишеца * към ••• по произход, с оглед на което са изпълнени предпоставките на закона, доколкото се установи, че единият от възходящите на ищеца от втора степен е българин, поради което и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. При този изход от спора право на разноски има ищецът, който е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро, което съдът с оглед направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ намалява до 520 евро. Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав