Решение № 57 от 26.3.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 86/2026 г.

Производство по реда на чл. 48 ЗЕЕЗА. С Решение рег. № 31/12.02.2026 г. по ЧНД № 1111/2025 г. на Окръжен съд – Стара Загора е допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 14.10.2025г. от прокурор на републиката в Съдебната палата в гр. Б., Р. Ф. – г-жа М. Д. /на длъжност в. на Република Ф. и отговорна за следствието/, издадена въз основа на нейна Заповед за арест от 14.10.2025г. по справка /референция/ прокурорски номер 25259000002, номер на следствието CALJI9 25000025, за предаването на българския гражданин К. А. И., роден на ••••••••г. в гр. Н. З., с постоянен и настоящ адрес в гр. Н. З., област С., ул. „М. В. Н.“ № •••, с ЕГН: ••••••••••, с цел провеждане на наказателно разследване срещу него. Със същото е потвърдена и взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража” до окончателното му фактическо предаване на властите на издаващата държава Република Ф.. Недоволно от решението е останало исканото лице К. А., който чрез защитника си - адв. В. Д. от АК – С. З. е подал въззивна жалба. В жалбата на адв. Д. се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на окръжния съд. Основният довод на защитата е, че в настоящия случай не сме изправени пред стандартно производство по ЕЗА, защото се касае за лице с тежки психични отклонения, във връзка с което е била назначена първоначална комплексна СППЕ, според чието заключение исканото лице страда от разстройство, вследствие на комбинирана употреба на психоактивни вещества, както и е налице подостра психогенна психоза, представляващо продължително разстройство на съзнанието по психогенен механизъм и това е пречка за провеждане на производството по настоящото дело. Повторната комплексна СППЕ дава противоположно заключение – че не е налице психично психотично разстройство, което да се приравни на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Счита се, че съдът безкритично е кредитирал заключението на назначената повторна експертиза, като немотивирано е отказал да назначи арбитражна експертиза, с което е било ограничено правото им на защита, защото в този случай е било необходимо да се обезпечи максимално сигурен експертен стандарт. В случая е нарушен чл.6 от ЕКПЧ, защото се изисква лицето да е процесуално годно да участва в наказателното производство, като справедлив процес е невъзможен, когато обвиняемият не разбира процедурата, не може да се комуникира с адвокат и/или не осъзнава последиците от действията си. Затова се иска да се отмени решението на окръжния съд, с което е допуснато изпълнение на ЕЗА за предаването на лицето К. И. на Р. Ф. и да се прекрати производството, на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.5 от НПК. В проведеното съдебно заседание настоящият състав намери за основателни, направените искания за назначаване на арбитражна комплексна СППЕ във връзка с изясняването на психичния статус на исканото лице. Вещите лица по така назначената комплексна експертиза представиха заключението, като бяха изслушани в съдебно заседание с участието на страните и потвърдиха направените изводи. Исканото лице К. И. се явява лично и със своя защитник – адв. Д. от АК – С. З., като последният заявява, че поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и изразява несъгласието си със заключението на изготвената арбитражна, комплексна СППЕ. Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив заявява, че доводите на защитата са неоснователни като предлага да се потвърди първоинстанционното решение. Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановеното решение, намира за установено следното: Жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт Старозагорският окръжен съд е приел, че са налице всички положителни, общи и специални предпоставки по ЗЕЕЗА за изпълнение на Европейската заповед за арест по отношение на исканото лице К. А. И.. Настоящият въззивен състав споделя изцяло изложените мотиви от първоинстанционния съд, за това че ЕЗА отговаря на условията за нейното издаване по чл.36 от ЗЕЕЗА, както и на изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА като форма и съдържание. Заповедта е издадена от компетентен орган – прокурор на републиката в съдебната палата в гр. Б., Република Ф.. Изготвена е в писмена форма и придружена с надлежен превод на български език, като в нея са посочени данни за самоличността и гражданството на исканото лице; наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган; характер и правна квалификация на престъплението – умишлено убийство, наказуемо по чл. 221-1, чл.221-8, чл.221 – 9, чл.221-9-1, чл.131 – 26 – 2, чл.131 – 30, ал.1 от Наказателния кодекс на Република Ф.; обстоятелствата, при които е било извършено - на 12.09.2025г. в гр. Б.; вида и размера на наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава-членка до 30 години лишаване от свобода. В този смисъл, разглежданата ЕЗА отговаря на изискванията на чл.37, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА. На следващо място, правилно е съобразено, че в случая от съда не се изисква да се прави преценка за наличието на двойна наказуемост, въпреки че в разглежданата ЕЗА, посоченото престъпление, свързани с участие в извършване на умишлено убийство, съответства на предвиденото в чл. 36, ал.3, т.14 от ЗЕЕЗА и българската квалификация по чл. 115 от НК. Дадена е съгласно чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА и гаранция, че след като лицето К. И. бъде изслушано на тяхна територия, впоследствие ще бъде върнато в Р. България на неин ГКПП за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода или взета мярка, изискваща задържане, дори нещо повече и специфични гаранции - в случай, че лицето се окаже с психически недъзи, поради своето психическо състояние няма да бъде поставено в неравностойно положение с останалите лишени от свобода и правата му ще бъдат зачетени с особено внимание, включително осигуряване на необходимата медицинска грижа и психична помощ и др., съгласно чл.3 от КЗПЧОС и чл.4 от Хартата на основните права на Европейския съюз /2016/С202/02/. Съдът в рамките на това особено производство във връзка с установяване на действителното психично състояние на исканото за предаване лице К. И. е назначил комплексна СППЕ с участието на вещите лица д-р Р. Д. – п. и М. И. – п., според чието заключение исканото лице страда от разстройство, вследствие на комбинирана употреба на психоактивни вещества, както и е налице подостра психогенна психоза, представляващо продължително разстройство на съзнанието по психогенен механизъм. Противно на доводите на защитата, окръжният съд напълно обосновано е решил да не кредитира така представеното заключение по назначената експертиза, тъй като се поражда съмнение в нейната правилност предвид начина на изготвянето й, без да се спазват всички медицински стандарти за психиатрия, които изискват първичен преглед поне 90 минути, наблюдение в рамките на 24-72 часа, повторен разговор, проследяване на динамиката на база заболяването, информация от близки и т.н. По тези съображения окръжният съд, с оглед изискванията на чл.153 от НПК е назначил повторна, комплексна СППЕ, в състава на която е включил двама психиатри и един п. от СБАЛЛС – Л., съответно д-р Л. Т., д-р П. Г. и К. Н.. В заключението им е посочено, че освидетелстваният К. И. е емоционално нестабилна личност, импулсивен тип (F 60.2, МКБ 10) и страда от Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други вещества - Синдром на зависимост (F 19.20, МКБ 10). Специализираното изследване не е установило психично психотично разстройство или психопатологични деструкции при К. И., които да могат да бъдат приравнени към „краткотрайно“ или „продължително“ разстройство на съзнанието в съответствие с чл. 33 от НК понастоящем. Липсата на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието на фона на съхранен интелектуален квотиент предопределят психичната годност на К. И. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в хода на настоящия наказателен процес. Данните от медицинската документация за системен прием на повече от едно психоактивно вещество (хероин, субоксон, метадон, кокаин, метамфетамини, вкл. алкохол), катамнезното проследяване на заболяването им дава основание да приемат, че К. И. страда от Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други вещества. Синдром на зависимост. Вещите лица, обаче не подкрепят диагностичната оценка на психичното състояние на К. И. в предходната СППЕ, като Подостра психогенна психоза и последващите изводи в това заключение на вещите лица. Вещите лица по повторната тройна съдебна п.о-психиатрична експертиза считат, че се касае за симулация на психични симптоми и синдроми, неотговарящи на клиничната логика от осв. К. И., които корелират с примитивната му представа за психична болест с цел избягване на наказателна отговорност. Експертите изрично посочват, че не констатират психична психотична болест и/или умствена изостаналост у освидетелствания понастоящем, която да възпрепятства психичната му годност да разбира смисъла на съдебното дирене в този наказателния процес. Установено е от вещите лица, какви лекарства е приемал освидетелстваният и как същите влияят на неговата психика. Категорични са, че психичното му състояние е без динамика, въпреки провежданото невролептично лечение, което не кореспондира с терапевтично очаквани резултати и ход на психична психотична болест. В резултат на приема на невролептици единствено са редуцирани агресивните и автоагресивните тенденции у освидетелствания, което потвърждава хипотеза за личностово разстройство /Емоционално нестабилна личност с импулсивен тип / при него с висок невролептичен толеранс. В проведеното съдебно заседание вещите лица при изслушване на експертизата са дали подробни разяснения, уточнения и допълнения относно изготвеното заключение, включително и по въпросите, които са им били поставени от страните и съдебния състав. Това е дало основание на окръжният съд да придобие лично впечатление при кР.та му преценка, че вещите лица отговарят на всички въпроси компетентно, професионално и мотивирано. Окръжният съд е оставил без уважение искането на защитата за назначаване на нова, петорна комплексна СППЕ, респ. такава от арбитражен характер, предвид на сериозните противоречия в заключенията на назначените първоначална КСППЕ и повторната, тройна КСППЕ. По този повод съдът е счел, че има оперативната самостоятелност да преценя, дали да кредитира или не дадено заключение, като следва да изложи и съответните доводи в тази насока, което впрочем е сторил в мотивите към постановеното решение. Настоящата възивна инстанция, както вече се упомена, реши да уважи искането на защитата, като назначи арбитражна комплексна СППЕ с нови вещи лица. От представеното заключение на експертите: д-р Р. Д. - п., д-р Д. К. – п. и А. Д. – клиничен п. е видно, че К. И. не страда от психично заболяване, представляващо краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Констатирано е, че при И. се касае за Разстройство на личността – основно с емоционална нестабилност и асоциална насоченост. Разстройството е вследствие на злоупотребата с наркотични вещества. Категорични са, че К. И. е избрал симулацията като себезащитно поведение. Не се установява заболяване, което да възпрепятства възможностите му да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Налице са данни, че К. И. страда от наркотична зависимост. Към момента на експертизата не са налице данни за наличие на психично заболяване. Наличното личностово разстройство има динамика, която допуска афективни кризи и поведенчески девиации, поради което е изписана психотропна терапия. Уместно е същата да бъде актуализирана периодично. Различията на изводите в заключението с предходните две КСППЕ се допуска да се дължат на факта, че втората преценка се базира на попродължителен престой, позволяващ активно наблюдение, както и динамиката в представянето на болестни симптоми, което позволява по-сигурна и убедителна оценка на състоянието на освидетелствания. С оглед на така представеното заключение, което по своите изводи не се различава съществено от това по назначената повторна КСППЕ, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд, аргументирано в своите съображения е счел, че исканото за предаване лице К. А. И. е вменяемо по смисъла на чл.33 от НК, може да разбира свойството и значението на извършеното и да участва в съдопроизводството, поради което правилно са преценени като неоснователни, изложените в тази насока възражения на защитата му и отправеното искане съдебното производство да бъде прекратено на основание чл.289, ал.1, вр. с чл.24, ал.1 т.5 от НПК. В случая се явява неприложимо Решение по дело C‑699/21 E.D.L. на СЕС[1], с което е прието, че при „явен риск“ за здравето /вкл. тежко психично разстройство, риск от самоубийство/, изпълняващият съд може да отложи предаването, като поиска допълнителни гаранции и информация от издаващата държава. В това си решение СЕС изрично подчертава, че отказът за изпълнение на ЕЗА остава изключение, принципът е изпълнение при взаимно доверие, но и да е съобразено с чл. 4 от Хартата /забраняващ нечовешко и унизително отнасяне/. Ако лицето е невменяемо и съществува реален и доказан риск състоянието му да се влоши сериозно или да бъде подложено на нечовешко или унизително отнасяне при задържане/процес в издаващата държава, изпълняващият съд е длъжен да направи индивидуална оценка и да изиска конкретни гаранции /подходящо лечение, условия на задържане и др./. Това е сторено в издадената ЕЗА, макар и лицето да не попада в тази категория. Действително не са налице и абсолютните основания за отказ да се изпълни ЕЗА, регламентирани в чл.39 от ЗЕЕЗА, както и факултативните такива, посочени в чл.40 от ЗЕЕЗА. Видно от справката за съдимост исканото лице К. А. И. е било осъждано в Р. Ф., но не е осъждано в Р. България. Справката от Унифицираната информационна система /УИС/ на прокуратурата на Р. България сочи, че спрямо същия няма данни за висящи, респ. непреключени наказателни производства. В тази връзка, очевидно не са налице и останалите абсолютни основания за отказ за предаване на лицето по чл. 39 от ЗЕЕЗА, тъй като престъплението, за което е била издадена не е амнистирано в Р. България; исканото лице не е осъдено с влязла в сила присъда за същото престъпление и тази присъда да се изпълнява или вече да е изпълнена; не е изтекъл предвидения давностен срок за деянието, лицето не е търпяло и не търпи наказание за това деяние в страна, която не е членка на ЕС; лицето е пълнолетно. Правилно е преценено, че не са налице и факултативните основания за отказ, посочени в чл.40, ал.1, т.1 – т.4 от ЗЕЕЗА, въз основа на които може да се откаже предаване на исканото лице. Предвид на изложените съображения от страна на окръжния съд са били правилно обсъдени и преценени всички изисквания и предпоставки на ЗЕЕЗА относно форма и съдържание на издадената от френските съдебни власти европейска заповед за арест като условие за допускане на нейното изпълнение и предаване за наказателно преследване на исканото лице. Законосъобразно, с оглед на решението на съда за предаването на българския гражданин на компетентните съдебни органи на Р. Ф., спрямо същия е потвърдена и взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до приключването на процедурата по привеждане в изпълнение на решението, според нормата на чл. 44, ал.7 от ЗЕЕЗА. Направените разноски по изпълнението на ЕЗА, направени на територията на Р. България като изпълняваща държава за назначаване на съответните КСППЕ се поемат от нея, съобразно чл. 65, ал.1 от ЗЕЕЗА. Предвид гореизложеното, Апелативният съд счита, че следва да се потвърди решението на Старозагорския окръжен съд относно допускането на ЕЗА и предаване на исканото лице. Поради, което и на основание чл.48 от ЗЕЕЗА, [1] Даващо разяснения във връзка с изпълнение на ЕЗА по отношение на психично болен или лице, страдащо от сериозна хронична болест.