Решение № 31 от 16.2.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 671/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. А. Ч. от с.К., общ.С., обл. С., ЕГН ••••••••••, чрез адв. В. П. при АК – С., против Наказателно постановление № 25-1099-001468/04.09.2025г., издадено от началник-група при сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Силистра, с което жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 21, ал.1 и по чл. 147, ал.1 от Закона за движението по пътищата. В жалбата е изразена позиция, че между описаното откъм обстоятелства нарушение в АУАН и в НП и действителната фактическа обстановка по случая има съществени различия. Подчертава се, че жалбоподателят е заявил при съставянето на акта, че не той е управлявал автомобила, тъй като във времето към датата на деянието автомобилът е бил обявен за продажба от него и били идвали кандидат – купувачи, поради което в графата „обяснения/възражения“ в АУАН жалбоподателят посочил името на С. Г. Х. от гр. Тутракан, обозначен като купувач. Подчертава се, че е налице силна прилика между последния и жалбоподателя. Счита се, че не са спазени изискванията на закона, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Моли се НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Пред съда жалбата се поддържа чрез упълномощен процесуален представител по изложените в нея съображения, като се излагат доводи в насока недоказаност на административното обвинение. Моли за уважаване на жалбата. Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт А., изразяваща позиция за събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които според нея разкриват извършените от жалбоподателя две нарушения, отразени в АУАН и в НП. Подчертава, че от АНО са положените необходими усилия за изясняване на фактическата обстановка, която сочела установеност на водача на лекия автомобил – в случая жалбоподателя Ч.. Обръща внимание, че превишаването скоростта на движение е било с 52 км/ч над допустимата скорост в населено място, и то след приспаднатия толеранс, с МПС без преминал технически преглед към съответната дата. Моли за потвърждаване на НП изцяло, отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище. Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима. Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 05.09.2024г. в 10.27ч. в град С., по ул. „Н. В.“ било заснето движението на лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. № СС 7897АМ. Позиционираното на посочената улици автоматизирано техническо средство ARH CAMS1 № 120ccbc засякло, че автомобилът се е движил със скорост 105 км/ч. при разрешена стойност 50 км/ч. в населеното място. Отчетен бил толеранс от 3 км/ч. и отразена превишена стойност на скоростта с 52 км/ч. По регистрационния номер на колата било констатирано, че е преминала технически преглед на 09.06.2023г. и е следвало такъв да бъде извършен до 09.06.2024г., но това не било сторено. Въз основа на снимковия материал и по рег. № на автомобила било установено, че негов собственик е Ю. Д. Р. от с. С., общ.Г., обл. С.. Поради констатираното нарушение на чл.21, ал.1 ЗДВП началникът на сектор „Пътна полиция“ - Силистра поискал съдействие от РУ – Т., в чийто териториален обхват било местоживеенето на собственика, за да се изясни спрямо кого да започне процедура по ЗАНН в случай, че колата е била управлявана от различно от собственика лице, съгласно законовото положение по чл.188 ЗДВП. Адресът бил посетен от полицейският служител св. Д. Р., който към посочената дата бил все още служител в РУ – Т.. В имота се намирал Ю. Д. Р. - братът на Ю. Д. Р., който предоставил данни, че Ю. е на работа в чужбина, а колата я управлява предимно Ю. Р.. Изяснило се, че Ю. Р. „продал“ лекия автомобил на лицето Д. С. К. от гр.С., без да е сключен договор и без собствеността официално да се явява прехвърлена и към датата на нарушението колата следвало да бъде у Д. К.. Предоставил на св. Р. снимка от личната карта и от СУМПС на „купувача“ К.. След като св.Р. осъществил среща с Д. С. К. същият го уведомил, че действително е взел процесната кола през месец юли 2024 г. от Ю. Д. Р., която след това оставил в село А. и през месец август 2024г. заминал за чужбина. Докато би извън страната приятел на Д. К. на име Е. дал същият лек автомобил „Алфа Ромео“ на жалбоподателя Р. Ч.. Св. Р. направил проверка за излизанията на Д. С. К. извън страната и констатирал, че на процесната дата 05.09.2024г. същият не е бил в България. На 30.07.2025г., в присъствието на Д. С. К., св.Р. пуснал записа от камерата, заснела движението на колата с превишена скорост на процесната дата 05.09.2024г. и след възприемане на записаните кадри Д. С. К. заявил, че водачът е Р. Ч.. Отправена била покана до последния да се яви за съставянето на АУАН. На 22.08.2025г., в присъствието на жалб.Р. Ч., св.С. и св.Д., св.Р. (вече служител в сектор „ПП“ – Силистра към посочената дата) съставил АУАН № 1630/22.08.2025г., бланков № 141284, за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДВП и на чл. 147, ал.1 ЗДВП. Редом с посочване на установените от св.Р. фактически обстоятелства, вкл. и данните от техническото средство за управлението на автомобила със скорост над разрешената в населеното място, било отразено и че това е сторено в условията на повторност след като вече имало издаден ЕФ, серия К № 9342872, глобата по който била платена от Ч. на 03.09.2024г. Актът бил предявен на посочения за нарушител Ч., който отказал да се подпише в официалната част в това качество, удостоверено от двамата свидетели, и положил подпис на разписката, че екземпляр от АУАН му е връчен на същата дата 22.08.2025г. С издаденото на база акта наказателно постановление, възпроизвеждащо словесното описание на вменените административни простъпки и посочената за същите правна квалификация, са наложени административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева/10.23 евро на основание чл.185 ЗДВП – за нарушението по чл. 147, ал.1 ЗДВП, и на основание чл.182, ал.1, т. 6 ЗДВП – глоба в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева / 715.81 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца – за посоченото нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДВП. Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица със съответната териториална и материална компетентност, в установените от закона срокове по чл. 34 ЗАНН – нарушителят е бил посочен респ. открит на 30.07.2025г., и при пълно спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно наличието на необходимите реквизити и описание на нарушенията. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на наказаното лице, изяснено от еднопосочността свидетелските показания и писмените доказателства в това отношение. Приобщеният като доказателство по делото Протокол за използване на АТСС на дата 05.09.2024г. (рег. № 342р-14739/09.09.2024.), е изготвен съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съдържа задължителната информация за вида на използваното АТСС, за годността му за експлоатация предвид преминала периодично проверка на 31.05.2024г., и за ограничение на скоростта – 50 км/ч. по посочения пътен участък - ул. „Никола Вапцаров“ в гр. Силистра. Видно от удостоверение за техническа изправност на ППС – л.а. „Алфа Ромео 147“ с рег. № СС 7897АМ и протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност, последният преглед на автомобила е бил на 09.06.2023г. и последващият, който е следвало да бъде извършен до 09.06.2024г., не е било осъществен, което фиксира, че на датата 05.09.2024г. автомобилът е бил управляван без да е било изпълнено задължителното законово изискване по чл. 147, ал.1 ЗДВП. Спорният момент по делото е дали жалбоподателят е бил водачът на заснетия автомобил, движил се с превишена скорост на 05.09.2024г. в град Силистра и без преминат задължителен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на същия. Пред съда жалбоподателят Ч. пояснява, че взел този автомобил през 2024г., не знаел кой е собственика и го „продал“ на лице с имена С. Г. Х. от гр. Т., които имена вписал в графата възражения в акта. От заключението по изготвената в съдебното производство техническа експертиза, Протокол № 142/06.11.2025г., се констатира, че снимковият материал от техническото устройство, заснело движението на „Алфа Ромео 147“ с рег. № СС 7897АМ на 05.09.2024г. в 10.27ч., е на пет файла, статични изображения, които фиксират лицето, управляващо автомобила, че е от мъжки пол и късо подстригано. Установено е, че снимките са с качество, което не позволява идентификация на лицето. Същевременно от показанията на св. Р. и приобщените писмени доказателства се изяснява, че посоченият С. Х., потърсен от полицейските служители през месец септември 2025г. по повод визираното възражение на Ч. при вече образуваното административно-наказателно производство, не е било намерен, тъй като работел в Кралство Б.. Актуалните данни, отразени за извънграничните пътувания на С. Х. от ОДМВР – Силистра визират, че същият е влязъл в страната на 08.09.2024г. т.е. три дни след датата на нарушението 05.09.2024г. Това, обсъдено с обяснението на жалбоподателя, че през 2024г. е ползвал процесният лек автомобил, и с показанията на св. Р., че докато Д. С. К. бил извън страната колата била дадена на Ч., потвърждава достоверността на посоченото в административното обвинение, че водачът е бил жалбоподателят Ч.. При така изясненото на база анализа на доказателствата, съдът намира, че фактите, отразени в обстоятелствената част на АУАН и респ. в НП напълно съответстват на обективното фактическо положение и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се явява законосъобразно ангажирана и за двете нарушения по приложимата към датата на нарушенията редакция на санкционните разпоредби на чл.182, ал.1, т.6 и чл. 185 ЗДВП ДВ. бр. 97 от 2017 г. Доказателството за предходно санкциониране на жалбоподателя за движение с превишена скорост с издаден ЕФ серия К №9342872, глобата по който била платена два дни преди датата по настоящото нарушение, и съгласно разпоредбата на чл. 79б, ал.2 ЗАНН ЕФ е влязъл в сила, о чертават наличие на повторност по смисъла на § 6, т. 33 ДР на ЗДВП („повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение). Видно обаче от приложената от АНО санкционна разпоредба – чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДВП, същата не предвижда наказание за повторност за извършеното нарушение по чл.21, ал.1 ЗДВП. Такова наказание, по-тежкото, изрично е предвидено в чл.182, ал. 4 ЗДВП, но същото не е било наложено от административно-наказващият орган на това основание. Същевременно неправилно е определен размера на наказанието глоба за нарушението по чл. 21, ал.1 ЗДВП при превишаване над 50 км/ч. (52 км/ч.), тъй като е завишен двойно, а съгласно чл.182, ал.1, т. 6 (приложена от АНО) глобата е в размер на 700 лева /357.90 евро. Предвид това и с оглед правомощията на съда като въззивна инстанция да намали наказанието при установеност на фактите за посоченото нарушение, наказателното постановление следва да бъде изменено само по отношение размера на предвиденото в приложимата към конкретния фактически състав санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 ЗДВП (в редакцията от 21.01.2017г.) наказание глоба в размер на 700 лева/357.90 евро. С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН, претенцията от страна на процесуалния представител на ОДМВР - Силистра за присъждане на разноски се явява основателна. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 и т. 5 ЗАНН вр. ал.1 ЗАНН и чл.63д ЗАНН,