Решение № 3751 от 29.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2489/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013). Жалбоподател е Промет стиил ЕАД, [ЕИК], с адрес: [населено място], общ.Средец, обл.Бургас, представлявано от управителя Д. З.. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощници – адвокати Т. Т. и В. В. от АК София. Ответник по жалбата е директорът на ТД на Митница Бургас. В производството ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт К. Т.. Предмет на оспорване е решение № 32-282856/17.09.2025г. на директора на ТД Митница Бургас, с което се определя за вземане под отчет и досъбиране ДДС в размер 3 027.00 лв. и законната лихва върху тази сума. В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на решението, съответно за основания за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК. Ангажират се допълнителни доказателства. Иска се съдът да отмени оспореното решение. Иска се присъждане на разноски. Прави се възражение относно претендираните от ответната страна разноски. Ответникът представя преписката по проведеното пред него производство, както и преводи на съдържащите се в преписката документи на чужд език. Оспорва жалбата като неоснователна и прави искане същата да бъде отхвърлена. Не сочи нови доказателства. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок, от лице, което е адресат на оспорения акт и има интерес от оспорването, поради което е допустима. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено от фактическа страна следното. От Промет стиил ЕАД е деклариран внос на стоки под режим допускане за свободно обращение пред МП Пристанище Бургас център, както следва: с МД с MRN 22BG001007044755R8, приета на 16.06.2022г., и опростена декларация към нея с MRN 22BG001007044387R0, приета на 09.06.2022г., са декларирани стоки при внос: стоманени заготовки с квадратно сечение (от нелегирана стомана), съдържащи тегловно под 0.25% въглерод; р-р 160х160х12000мм 3sp MOD – 103бр.; 877 095кг; с код под Т. 7207111600; и декларирана договорна стойност в размер на 1 222 240.08 лева (съответно 624 921.43 евро при курс 1.95583 лева за евро); с МД с MRN 22BG001007045809R2, приета на 14.07.2022г., и опростена декларация към нея с MRN 22BG001007045471R2, приета на 05.07.2022г., са декларирани стоки при внос: стоманени заготовки с квадратно сечение (от нелегирана стомана), съдържащи тегловно под 0.25% въглерод; р-р 160х160х12000мм 3sp MOD – 52бр.; 472 612кг; с код под Т. 7207111600; и декларирана договорна стойност в размер на 658 589.24 лева (съответно 336 731.33 евро при курс 1.95583 лева за евро); с МД с MRN 22BG001007045810R5, приета на 14.07.2022г., и опростена декларация към нея с MRN 22BG001007045547R0, приета на 07.07.2022г., са декларирани стоки при внос: стоманени заготовки с квадратно сечение (от нелегирана стомана), съдържащи тегловно под 0.25% въглерод; р-р 160х160х12000мм 3sp MOD – 40бр.; 269 250кг; с код под Т. 7207111600; и декларирана договорна стойност в размер на 375 202.38 лева (съответно 191 837.93 евро при курс 1.95583 лева за евро). Относно стоките е деклариран произход – Украйна. Същите са закупени от PJSC KAMET-STEEL, съгласно приложени по делото фактури, както следва: към МД с MRN 22BG001007044755R8 – ф.№ 9453184/11.05.2022г., 94553185/11.05.2022г., 94553186/11.05.2022г., 94553187/11.05.2022г., 94564575/18.05.2022г., 94564577/18.05.2022г., 94564578/18.05.2022г., 94564579/18.05.2022г., 9456187/21.05.2022г., 94565092/21.05.2022г., 94565093/21.05.2022г., 94565094/21.05.2022г., 94565095/21.05.2022г.; към МД с MRN 22BG001007045809R2 – ф.№ 94549508/13.05.2022г., 94549509/13.05.2022г., 94558464/13.05.2022г., 94558465/13.05.2022г., 94558466/13.05.2022г., 94564576/18.05.2022г., 94558169/19.05.2022г.; и към МД с MRN 22BG001007045810R5 – ф.№ 94557476/09.05.2022г., 94557477/09.05.2022г., 94557478/09.05.2022г., 94557479/09.05.2022г. Описаните фактури са вписани в подадените митнически декларации и са представени пред митническите органи при извършване на декларирането. В същите е вписано условие на доставка – DAP Румъния, Дяково, както и страна на доставката – България, станция Д. Е.. Стоките са доставени от Украйна до България с ЖП транспорт, видно от приложените към декларациите и в настоящото производство „frachtbrief CIM“ - товарителница, „wagen liste“ – списък на вагоните, изпратени с конкретната товарителница, опис за претоварване и придружаващи документи за транзит. Съгласно представените товарителници всички закупени стоки са приети в HALMEU, Румъния, а съответно мястото на доставка е посочено като Бургас, България. Съответно в документа за транзит е упоменато, че стоките пътуват по маршрут Украйна-Румъния-България, с място на натоварване Украйна и място на разтоварване – България. Всички товарителници са придружени и със списък на вагоните, с които е извършен транспорта. Номерата на съответните вагони, както и количеството товар са подробно описани в оспореното решение - Таблица 2 на л.2. В таблицата са посочени и фактурите, към които се числи товара от всеки вагон и неговата стойност. Установените от митническите органи данни в Таблица 2 съответстват на данните от представените по-делото документи, като съдът не намира за необходимо същите да бъдат преповтаряни и в настоящото изложение. Към митническите декларации от страна на вносителя са представени още и фактури за извършен разходи по вноса и декларации от негов представител относно допълнителни такива. Стойностите по тези фактури и декларации са включени от декларатора в декларираната митническа стойност, респективно – данъчна основа, в следствие на което са декларирани и съответните задължения за ДДС (не са определени задължения за мито, тъй като внесените стоки попадат под преференция), както следва: с МД с MRN 22BG001007044755R8, приета на 16.06.2022г., и опростена декларация към нея с MRN 22BG001007044387R0, приета на 09.06.2022г., е декларирана митническа стойност на внесените стоки в размер на 1 344 462.65 лева (определена като сбор от договорната стойност на стоките - 1 222 240.08 лева, и декларирани разходи за транспорт по фактура № 170576/31.05.2022г., издадена от ТРАНСЛЕНД ООД, в размер на 122 222.57 лева) и данъчна основа в размер на 1 361 782.09 лева (определена като към митническата стойност е прибавена сумата от 17 319.44 лева, декларирани като разход за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане, за които разходи са представени фактура № 43044/16.06.2022г., издадена от БМФ ПОРТ БУРГАС ЕАД, на стойност 10 315.05 лева и ДДС в размер на 2 063.01 лева (цялата стойност на фактурата е включена в митническата декларация) и декларация на представител на вносителя, в която се сочи, че цената на транспорта на внесените стоки с вагони е 4 941.38 лева), съответно е деклариран ДДС за внасяне в размер на 272 356.42 лева; с МД с MRN 22BG001007045809R2, приета на 14.07.2022г., и опростена декларация към нея с MRN 22BG001007045471R2, приета на 05.07.2022г., е декларирана митническа стойност на внесените стоки в размер на 733 289.12 лева (определена като сбор от договорната стойност на стоките - 658 589.24 лева, и декларирани разходи за транспорт по фактура № 170657/17.06.2022г., издадена от ТРАНСЛЕНД ООД, в размер на 74 699.88 лева) и данъчна основа в размер на 735 903.97 лева (определена като към митническата стойност е прибавена сумата от 2 614.85 лева, декларирани като разход за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане, за които разходи е представена декларация на представител на вносителя, в която се сочи, че цената на транспорта на внесените стоки с вагони е 2 614.85 лева), съответно е деклариран ДДС за внасяне в размер на 147 180.79 лева; с МД с MRN 22BG001007045810R5, приета на 14.07.2022г., и опростена декларация към нея с MRN 22BG001007045547R0, приета на 07.07.2022г., е декларирана митническа стойност на внесените стоки в размер на 375 202.38 лева (представляваща договорната стойност на стоките) и данъчна основа в размер на 414 031.03 лева (определена като към митническата стойност е прибавена сумата от 38 828.65 лева, декларирани като разход за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане, за които разходи са представени фактура № 170504/18.05.2022г., издадена от ТРАНСЛЕНД ООД, на стойност 37 329.43 лева (представляваща част от стойността по фактурата) и декларация на представител на вносителя, в която се сочи, че цената на транспорта на внесените стоки с вагони е 1 499.22 лева), съответно е деклариран ДДС за внасяне в размер на 82 806.21 лева. Декларираният с митническите декларации ДДС е бил внесен. Въз основа на заповед № ЗТД-1000-811/01.10.2024г., изменена със заповеди № ЗТД-1000-943/04.11.2024г.; № ЗТД-1000-1019/27.11.2024г.; № ЗТД-1000-143/12.02.2025г. и № ЗТД-1000-193/28.02.2025г., всички на директора на ТД Митница Бургас, е образувано производство за последващ контрол по чл.84 ал.1 т.2 от ЗМ по отношение на извършен внос на стоки от страна Промет стиил ЕАД в периода от 01.01.2022г. – 30.09.2024г. С посочените заповеди са определени служителите, отговорни за извършване на проверката, срокът за нейното извършване, както и предметът на проверката. Всички заповеди са връчени на представител на Промет стиил ЕАД, видно от разписките за връчване към тях. В процедурата на последващ контрол митническите органи са изискали от Промет стиил ЕАД да представи допълнителни доказателства, в това число и счетоводни документи, сключени договори, договори за доставки на услуги, данни за извършени разплащания, приложени разходни норми и др., в частност и по отношение на процесните митнически декларации. За представянето на документи от страна на дружеството са изготвяни приемо-предавателни протоколи. В хода на последващия контрол от страна на Промет стиил ЕАД са представени допълнителни документи, касаещи вноса на стоките по МД с MRN 22BG001007044755R8, МД с MRN 22BG001007045809R2 и МД с MRN 22BG001007045810R5, съответно с протокол с рег.№ 32-1106900/06.12.2024г. и протокол с рег.№ 32-1095030/28.11.2024г., а именно фактура № 170606/07.06.2022г., издадена от ТРАНСЛЕНД ООД, ведно с хронологична справка за нейното осчетоводяване, както и фактура № 43384/08.07.2022г., издадена от БМФ ПОРТ БУРГАС ЕАД, ведно със сведение за претоварна такса и хронологична справка за осчетоводяване. Фактура № 170606/07.06.2022г., издадена от ТРАНСЛЕНД ООД, е на обща стойност 25 184.75 лева. Същата е с предмет международен транспорт (Украйна-България), полупродукти от желязо или нелегирани стомани, релация гара Halmeu-гара Бургас-М, такса престой на UZ вагони, относими към следните влакове: влак № 7/08.05.2022г. – 5 353.48 лева; влак № 8/15.05.2022г. - 6 804.84 лева; влак № 9/27.05.2022г.- 13 026.43 лева. С фактурата е начислено ДДС с нулева ставка, за което е посочено основание – чл.30 ал.1 т.2 от ЗДДС. Видно от представената хронологична справка описаната фактура е осчетоводена в счетоводството на Промет стиил ЕАД. Фактура № 43384/08.07.2022г., издадена от БМФ ПОРТ БУРГАС ЕАД, е на обща стойност от 10 477.00 лева, от които 8730.83 лева данъчна основа и 1 746.17 лева ДДС. Предмет на фактурата е експедиция на стоманени заготовки за страната, приети от вагони (743 400кг-744т.х6.00евро), съгласно сведение от 08.07.2022г. Видно от приложеното сведение стойността по фактурата се разпределя, както следва: за 270 т., приети на 23.05.2022г. и експедирани на 08.07.2022г. – сумата от 1 620.00 евро или 3 168.44 лева; за 474т., приети на 11.06.2022г. и експедирани на 08.07.2022г. – сумата от 2 844.00 евро или 5 562.38 лева. Така издадената фактура е осчетоводена от дружеството като съответно е начислен и вписания в нея ДДС. След събиране на доказателствата и установяване на основания за начисляване на допълнителни задължения е проведено заключително обсъждане на 01.04.2025г., за което Промет стиил ЕАД е поканено с уведомление по чл.84к от ЗМ. За проведеното обсъждане е изготвен протокол. В последствие и с оглед предоставената възможност с приемо-предавателен протокол от 08.04.2025г. от Промет стиил ЕАД са представени допълнителни доказателства. Процедурата по последващ контрол е приключила с изготвяне на Констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025г., в който са направени констатации относно МД с MRN 22BG001007044755R8, МД с MRN 22BG001007045809R2 и МД с MRN 22BG001007045810R5, подробно изложени в т. ІІІ.1.7, съобразно които по отношение на посочените декларации е направен извод за необходимост от изменение на митническата стойност и данъчната основа, съответно и определяне на допълнителни задължения за ДДС. Констативният доклад е връчен на представител на Промет стиил ЕАД на 22.04.2025г., видно от представената разписка към него. На основание чл.22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от последващия контрол, приключил с Констативен доклад [рег. номер]/1/12/14.04.2025г., на 28.07.2025г. на Промет стиил ЕАД е връчено съобщение с рег. № 32-207351/07.07.2025г., с което дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас относно МД с MRN 22BG001007044755R8, МД с MRN 22BG001007045809R2 и МД с MRN 22BG001007045810R5. В съобщението са описани резултатите от констативния доклад, както и основанията за определяне на нова митническа стойност и съответно данъчна основа, както и размера на определените допълнителни задължения за ДДС. На Промет стиил ЕАД е предоставена и възможност да представи становище в 30-дневен срок, от която дружеството не се е възползвало. Във връзка с проведеното производство и резултатите от проверката е издадено процесното решение № 32 -282856/17.09.2025г. на директор на ТД Митница Бургас. Със същото е определен ДДС за вземане под отчет и досъбиране в общ размер на 3 027.00 лева, както следва: по МД с MRN 22BG001007044755R8 – ДДС в размер на 1 280.83 лева; по МД с MRN 22BG001007045809R2 – ДДС в размер на 1 112.48 лева; и по МД с MRN 22BG001007045810R5 – ДДС в размер на 633.69 лева, както и лихва за забава от датата на възникване на задължението за ДДС до датата на уведомяването за задължението, както и лихва за неплатените в определения срок задължения. За да обоснове този резултат, митническият орган е направил заключение, че от събраните данни в хода на последващия контрол са налице основания за изменение на митническите стойности по МД с MRN 22BG001007044755R8 и МД с MRN 22BG001007045809R2, както и основание за изменение на данъчните основи по трите разглеждани митнически декларации. В тази връзка по отношение на МД с MRN 22BG001007044755R8 е прието, че митническата стойност при вноса следва да се определи в размер на 1 222 240.08 лева, т.е. в размера на договорната стойност на стоките по тази декларация. Митническите органи са достигнали до извод, че декларираните разходи в размер на 122 222.57 лева по фактура № 170576/31.05.2022г., издадена от ТРАНСЛЕНД ООД, представляват такива до първото местоназначение и следва да бъдат включени в данъчната основа при вноса. По отношение на ф.№43044/16.06.2022г., издадена от БМФ ПОРТ БУРГАС ЕАД, е прието, че погрешно при декларирането в данъчната основа при вноса е включено и ДДС по тази фактура, поради което при новото определяне на данъчната основа при вноса е включен разход по посочената фактура в размер на нейната данъчна основа - 10 315.05 лева. Към размера на данъчната основа е включена и стойността от 4 941.38 лева, която е декларирана от представител на вносителя като разход до първото местоназначение. Прието е още, че към данъчната основа по разглежданата митническа декларация следва да се включи и стойността от фактура № 170606/07.06.2022г., издадена от ТРАНСЛЕНД ООД, в частта относно разходите в размер на 8 467.18 лева, за които е прието, че представляват разходи за престой относими към влак № 9, чийто характеристики съответстват с тези на транспортното средство описано във фактура № 170576/31.05.2022г., отнасяща се до транспорта на стоките по МД с MRN 22BG001007044755R8. При тези съображения е определена нова данъчна основа в размер на 1 368 186.26 лева (включва митническата стойност в размер на 1 222 240.08 лева и посочените разходи в общ размер на 145 946.18 лева). В резултат на това е определен дължим ДДС в размер на 273 637.25 лева, от който е определен за внасяне и взет под отчет ДДС в размер на 1 280.83 лева. По отношение на МД с MRN 22BG001007045809R2 е прието, че митническата стойност при вноса следва да се определи в размер на 658 589.24 лева, т.е. в размера на договорната стойност на стоките по тази декларация. Митническите органи са достигнали до извод, че декларираните разходи в размер на 74 699.88 лева по фактура № 170657/17.06.2022г., издадена от ТРАНСЛЕНД ООД, с оглед уговореното условие на доставка DAP Румъния, Дяково, представляват такива до първото местоназначение и следва да бъдат включени в данъчната основа при вноса, а не в митническата стойност, както са били декларирани. Установено е в хода на проверката, че към митническата декларация не е била представена фактура № 43348/08.07.2022г., издадена от БМФ ПОРТ БУРГАС ЕАД, с обща стойност от 10 477.00 лева, от които 8730.83 лева данъчна основа и 1 746.17 лева ДДС. Митническите органи са приели, че част от разходите по тази фактура – 5 562.38 лева (без ДДС), определени съобразно брутото тегло между двете митнически декларации, към които се отнасят, са относими към разглежданата митническа декларация и следва да се включат в данъчната основа при вноса. Към данъчната основа са включени и разходи на стойност 2 614.85 лева, съобразно представена декларация. При тези съображения е определена нова данъчна основа в размер на 741 466.35 лева (включва митническата стойност в размер на 658 589.24 лева и посочените разходи в общ размер на 82 877.11 лева). В резултат на това е определен дължим ДДС в размер на 148 293.27 лева, от който е определен за внасяне и взет под отчет ДДС в размер на 1 112.48 лева. По отношение на МД с MRN 22BG001007045810R5 не са установени обстоятелства засягащи размера на декларираната митническа стойност. Констатациите на митническите органи касаят включените в данъчната основа разходи. В тази връзка е констатирано, че при декларирането не е била представена ф. № 43348/08.07.2022г., издадена от БМФ ПОРТ БУРГАС ЕАД. Митническите органи са приели, че част от разходите по тази фактура – 3 168.45 лева (без ДДС), определени съобразно брутото тегло между двете митнически декларации, към които се отнася фактурата, са относими към разглежданата митническа декларация и следва да се включат в данъчната основа при вноса. Наред с това, към данъчната основа са прибавени и декларираните разходи, както следва: 1499.22 лева, съобразно представена декларация, и 37 329.43 лева, представляващи част от разходите по фактура № 170504/18.05.2022г., издадена от ТРАНСЛЕНД ООД. При тези съображения е определена нова данъчна основа в размер на 417 199.48 лева (включва митническата стойност в размер на 375 202.38 лева и посочените разходи в общ размер на 41 997.10 лева). В резултат на това е определен дължим ДДС в размер на 83 439.90 лева, от който е определен за внасяне и взет под отчет ДДС в размер на 633.69 лева. С решението е прието, че дата на възникване на установените задължения за ДДС е датата на приемане на опростените декларации. На вносителя е даден срок за доброволно плащане от датата на връчване на решението, за която е прието и че представлява дата на уведомяване на длъжника за определеното задължение. Прието е още с решението, че вносителят дължи лихва за забавено плащане от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване на длъжника, както и лихва за забава за размера на неплатените задължения от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение до тяхното изплащане. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. В хода на съдебното производство е изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза, в което е посочено, че ф.№ 43044/16.06.2022г., издадена от БМФ ПОРТ БУРГАС ЕАД, и ф.№ 43348/08.07.2022г., издадена от БМФ ПОРТ БУРГАС ЕАД, са включени в дневниците за покупки по ЗДДС за данъчни периоди м.юни и м.юли 2022г. и участват в резултата по справка-декларация. Вещото лице е изложило, че ф.№ 43044/16.06.2022г. е била включена в данъчната основа по МД с MRN 22BG001007044755R8 с начисленото с нея ДДС, като с оспореното решение фактурата е отразена като разход коректно - без включеното в нея ДДС. Същото заключение е направено и за ф.№ 43348/08.07.2022г. по отношение отразяването и към разходите по МД с MRN 22BG001007045810R5. В заключението е посочено още, че всяко регистрирано по ЗДДС лице начислява ДДС в издаваните фактури, като в случая доставчикът е регистрирано лице и съответно коректно е издал двете разгледани фактури с начислен ДДС. Становището на вещото лице по отношение включването на ф.№ 43348/08.07.2022г. в разходите по МД с MRN 22BG001007045810R5 съдът намира за некоректно, тъй като видно от данните по делото посочената фактура въобще не е била представяна при приемане на посочената митническа декларация, т.е. същата намира отражение в данъчната основа по МД с MRN 22BG001007045810R5 едва с издаване на процесното решение. При така установените факти съдът прие следните правни изводи. Съгласно текстовете на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл.19, ал.1 и ал.7 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013 г., във вр. с чл.56 от ЗДДС, както и обстоятелството, че в случая разглежданото решение не е взето вследствие на подадено от вносителя предварително заявление, компетентен да издаде решение за установяване на допълнителни задължения по разглежданата митническа декларация, приета на територията на Териториална дирекция Митници Бургас към Агенция „Митници“, и по отношение на която в следствие на проведения последващ контрол са установени допълнителни задължения за ДДС при внос, е именно директорът на Териториална дирекция Митница Бургас. Процесното решение е издадено от И. Д. – директор на ТД Митница Бургас. При тези съображения съдът приема, че при издаване на процесното решение е спазена териториалната и материална компетентност и съответно същото е издадено от компетентен орган. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.1 от АПК. Решението на директора на ТД Митница Бургас е издадено в изискуемата писмена форма, като в него са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които митническият орган е достигнал до извод за определяне на допълнително задължение за ДДС по отношение на разглежданата митническа декларация за внос. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.2 от АПК. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесния акт. Спазена е предвидената в Закона за митниците процедура при провеждане на последващ контрол на основание чл.84 ал.1 т.2 от ЗМ, а именно процедурата предвидена в чл.84а и сл. от ЗМ (съгласно чл.84 ал.2 от ЗМ). Съобразно изискванията на чл.84в от ЗМ последващият контрол е извършен въз основа на надлежно издадена заповед от директора на съответната териториална митническа дирекция, която заповед (заедно със заповедите за нейното изменение) съдържат необходимите реквизити съгласно чл.83в ал.3 от ЗМ. Заповедите са надлежно връчени на Промет стиил ЕАД. В хода на производството е проведено заключително обсъждане, за което е изготвен протокол, съобразно изискването на чл.84к от ЗМ, както и на дружеството-вносител е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства и възражения след проведеното обсъждане. Съобразно изискванията на чл.84л от ЗМ проверката е приключила с изготвяне на Констативен доклад, който е надлежно връчен на представител на Промет стиил ЕАД за запознаване. Спазено е и изискването на разпоредба на чл.22 §6 първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно Промет стиил ЕАД е предварително уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация. На дружеството е предоставена възможност да изрази становище в 30-дневен срок, от която възможност същото не се е възползвало. Изложеното сочи, че при издаване на процесното решение са спазени законовите изисквания, а на жалбоподателя е предоставена възможност да вземе участие в производството и да се запознае предварително с мотивите на процесното решение, т.е. не е нарушено неговото право на защита. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.3 от АПК. Оспореното решение е издадено и при спазване на материалния закон. В случая административният орган е определил нова митническа стойност относно МД с MRN 22BG001007044755R8 и МД с MRN 22BG001007045809R2, съответно и нова данъчна основа, както по отношение на тези две декларации, така и по отношение на МД с MRN 22BG001007045810R5, вследствие на което по трите декларации са определени допълнителни задължения за ДДС. До този резултат е достигнато вследствие разместване на декларираните разходи (изваждане на част от тях от митническата стойност и включване в данъчната основа, както и коригиране размера на декларираните разходи), както и във връзка с установени разходи в хода на последващия контрол, които не са били декларирани при вноса и съответно не са намерили отражение в митническите стойности и данъчните основи. В случая по отношение на разглежданите три вноса от Промет стиил ЕАД е декларирано, че митническата стойност се определя по метода на договорна стойност. Договорната стойност представлява действително платената или подлежащата на плащане цена, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки – чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са посочени елементите на договорната стойност, съгласно който митническата стойност включва действително платената или подлежаща на плащане цена, както и извършени от купувача разходи, които не са включени в нея, в това число и разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза (б. „д“): i) разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и ii) разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Наред с това в чл.72, б. „а“ от с.р. е регламентирано, че в митническата стойност не се включват разходите за транспорт на внасяните стоки след въвеждането им в митническата територия на Съюза. Цитираните разпоредби сочат, че всички разходи за транспорт, застраховка, товаро-разтоварни и обработващи операции, които не са включени в договорната стойност и са извършени до мястото на въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза следва да се включат в митническата стойност на вноса. Митническата стойност на стоките е основа за определяне на задълженията за мито при извършения внос. По смисъла на чл.55, ал.1 от ЗДДС данъчната основа при внос на стоки се определя като митническата стойност се увеличи с дължимите данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната (т.1), както и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната (т.2). Следователно за да бъдат включени в данъчната основа при вноса разходите за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка е необходимо да са налице три предпоставки: да са свързани с вноса; да не са вече включени в митническата стойност; да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Цитираните разпоредби сочат, че за целите на определяне на митническите задължения, в частност мито и ДДС, имат отношение и извършените разходи за застраховка и транспорт на внасяните стоки, като разходите извършени до въвеждането на стоките на територията на Съюза са относими към митническата стойност, а тези направени след въвеждането на територията на Съюза и до първото местоназначение имат отношение към данъчната основа при вноса. Мястото на въвеждане на стоките в Съюза, относимо за целите на чл.71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и касаещо железопътен превоз, какъвто е настоящия случай, е основно дефинирано в текста на чл.137, §1, б. „г“ от Регламент (ЕИО) № 2015/2447, и представлява мястото, където се намира митническото учреждение на въвеждане. Въвеждането на стоките се извършва с подаване на обобщена декларация за въвеждане (чл.5 т.9 Регламент (ЕС) № 952/2013), което се извършва от превозвача пред митническото учреждение, където транспортното средство навлиза за първи път на митническата територия на Съюза. Понятието „Първо местоназначение“ е регламентирано в т.72 от §1 от ДР на ЗДДС, като мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната, а когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. В случая от представените фактури за закупуване на внесените стоки, както и товарителниците и документите за транзит към транспортираните стоки, се установява, че между контрагентите е уговорено доставката да се извърши при условия DAP, Дяково (Доставка до място, в случая Дяково). Стоките се транспортират с железопътен транспорт с маршрут Украйна-Румъния-България. Видно от всички товарителници товарите преминават границата между Украйна и Румъния на ГКПП Дяково (Украйна)-Халмеу (Румъния), като съответно в товарителниците е отразено място на приемане на стоките – Халмеу. Мястото на доставка в тези документи е посочено като гара Бургас, България (съответно във фактурите за закупуване на стоките е конкретизирано, че крайна точка на доставка е гара Д. Е.). На територията на България стоките са преминали през Гюргево-Северен мост/Русе. В документите за транзит е отбелязано също, че митническото бюро на местоназначението е МП Пристанище Бургас, център. Посочените фактически обстоятелства, свързани с транспорта на стоките и тяхното движение и съответно преминаване на територията на Съюза, както и описаните по-горе нормативни изисквания, сочат, че при процесните доставки място на въвеждане на стоките на територията на Съюза е Халмеу, Румъния, тъй като това е първото място на която стоките са въведени в ЕС, съответно първото местоназначение на тези стоки е – гара Д. Е., Бургас, България, където е приключил и международния транспорт. Следователно на основание чл.71 §1 б.„д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, разходите за транспорт, извършени до Халмеу, се считат за разходи преди въвеждането на стоките и следва да се включат в митническата стойност на декларирания внос, а съответно на основание чл.55 от ЗДДС и по аргумент от чл.72 от Регламент (ЕС) № 952/2013 всички разходи след въвеждането на стоките и до първото им местоназначение, т.е. от Халмеу до гара Д. Е., Бургас, следва да намерят отражение в данъчната основа. От данните по делото се установява, че ф.№ 170576 (относима към MRN 22BG001007044755R8) и ф.№ 170657 (относима към MRN 22BG001007045809R2) са били представени пред митническите органи при деклариране на вноса, като разходите по тях са били включени в определените митнически стойности. Двете фактури са издадени от ТРАНСЛЕНД ООД и са с предмет международен транспорт – релация гара Халмеу – гара Бургас, такса митнически формалности, а по ф.№ 170657 и такса за престой. Така описаният предмет сочи, че разходите по тези фактури касаят транспорта на стоките след мястото на въвеждането им на територията на ЕС, което според изложеното по-горе е именно митнически пункт Халмеу, т.е. така направените разходи са относими именно към данъчната основа като разходи до първото местоназначение. Следователно неправилно тези разходи са декларирани от жалбоподателя като такива до въвеждане на стоките и са били включени в митническата стойност. При тези съображения, съдът намира, че правилно с оспореното решение разходите по посочените две фактури, в размера в който са били декларирани (който и не е спорен по делото и е изчислен пропорционално на база декларираните брутни количества по съответните декларации спрямо фактурираните брутни количества, превозени с отделните влакове), са били извадени от декларираните митнически стойности по съответните митнически декларации - MRN 22BG001007044755R8 и MRN 22BG001007045809R2, което законосъобразно е довело до определяне на нова митническа стойност в размер на договорната стойност за закупуване на стоките, доколкото липсват данни за други разходи, касаещи транспорта или други дейности до мястото на първото въвеждане на стоките на територията на ЕС. Разходите са относими към транспорта на стоките по разглежданите митнически декларации до първото местоназначение, поради което на основание чл.55 ал.1 т.2 от ЗДДС същите правилно са включени от митническите органи към данъчната основа. На следващо място, митническите органи са приели, че стойността на разходите по ф.№ 170606/07.06.2022г., издадена от ТРАНСЛЕНД ООД, следва да бъде включена в данъчната основа на вноса по МД с MRN 22BG001007044755R8. Тази фактура не е описана в подадената митническа декларация, съответно същата не е била представена на митническите органи при деклариране на вноса и не е намерила отражение в митническата стойност или данъчната основа. Същата е с предмет международен транспорт (Украйна-България), полупродукти от желязо или нелегирани стомани, релация гара Halmeu-гара Бургас-М, такса престой на UZ вагони, относими към следните влакове: влак № 7/08.05.2022г. – 5 353.48 лева; влак № 8/15.05.2022г. - 6 804.84 лева; влак № 9/27.05.2022г.- 13 026.43 лева. От данните по делото – вписаните в митническата декларация данни, приложените фактури и съпоставката на представените списъци на вагони и посочено в тях тегло и цена, както правилно са приели и митническите органи, се установява, че стоките по МД с MRN 22BG001007044755R8 са транспортирани с влак № 9/27.05.2022г. Предмета на фактурираните разходи сочи, че същите касаят транспорта на внасяните стоки от Халмеу до Бургас, т.е. транспорта от първото въвеждане на стоките на територията на Съюза до първото им местоназначение. В тази връзка, както се посочи по-горе в изложението, тези разходи следва да бъдат включени в данъчната основа при вноса, както именно е направил и митническият орган. Правилно е определен и размерът на съответните разходи. Влак № 9 е превозвал стока с общо нето тегло от 1 353.650 м.т., съответно стоката, предмет на разглежданата митническа декларация е с тегло от 878.900м.т., т.е. само част от разходите по ф.№ 170606/07.06.2022г., относими към влак № 9, касаят превоза на стоките по МД с MRN 22BG001007044755R8, а именно 8 467.18 лева, както правилно е изчислил и митническият орган - пропорционално на превозеното количество и декларираното количество от стоките. По отношение на ф.№ 43044/16.06.2022г., издадена от БМФ ПОРТ БУРГАС ЕАД, на стойност 10 315.05 лева и ДДС в размер на 2 063.01 лева се установява по делото, че е била приложена към МД с MRN 22BG001007044755R8, т.е. същата е декларирана при вноса като разход до първото местоназначение на стоките, което обстоятелство не е оспорено от митническите органи. В случая обаче е констатирано, че неправилно е вписан размерът на съответните разходи, като в данъчната основа е включен и размерът на начисления по фактурата ДДС. В тази връзка е извършена корекция на данъчната основа по митническата декларация, като вместо общата стойност по фактурата е включена само нейната данъчна основа, а именно 10 315.05 лева. Това следва от обстоятелството, че ДДС при внос се начислява върху данъчната основа при вноса, а съответно включването на ДДС като разход в тази данъчна основа би довело до двойно данъчно облагане. Ето защо правилно митническите органи са коригирали декларираната стойност по ф.№ 43044/16.06.2022г. В хода на последващия контрол е констатирано още, че фактура № 43348/08.07.2022г., издадена от БМФ ПОРТ БУРГАС ЕАД, с обща стойност от 10 477.00 лева, от които 8730.83 лева данъчна основа и 1 746.17 лева ДДС има отношение към МД с MRN 22BG001007045809R2 и МД с MRN 22BG001007045810R5, но не е била декларирана при приемане на декларациите. Последното се установява от това, че нейните стойности не са част от декларираните разходи, както и обстоятелството, че не е описана към приложените към декларациите документи. Предмет на тази фактура е експедиция по приети вагони, съгласно сведение от 08.07.2022г. В сведението е посочено, че касае претоварна такса за сметка на Промет стиил ЕАД от вагони на камиони, както следва: за тегло от 269 900 кг. – 1 620.00 евро; за тегло от 473 500 кг. – 2 844.00 евро. Посочените количества претоварена стока съответстват на количествата декларирани съответно с МД с MRN 22BG001007045810R5 и МД с MRN 22BG001007045809R2. Съгласно чл.30 ал.1 т.2 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната. В ал.2 на чл.30 от ЗДДС е предвидено, че за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл.49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по ал.1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки по ал.1. В ал.3 от своя страна е направено уточнение, че спедиторска услуга е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт на стоки по ал.1 и включените в същия дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане. Съгласно дефиницията, дадена в §1 т.26 от ДР на ЗДДС, „транспортна обработка на стоки“ са услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставяне на контейнери, както и други услуги, предоставяни пряко във връзка с транспорта. Цитираните разпоредби обосновават извод, че претоварването на стоките, е част от международния транспорт на стоките. По същество разходите по фактура № 43348/08.07.2022г., както и по ф.№ 43044/16.06.2022г., представляват такива за претоварване на доставените стоки, при това извършени на първото местоназначение, посочено в съответните товарителници – гара Д. Е., Бургас, България, където завършва и международният транспорт на внесените стоки. Следователно на основание чл.55 ал.1 т.2 от ЗДДС същите следва да намерят отражение в данъчната основа при вноса, както именно е процедирал и митническият орган. В случая, правилно е определен размерът на разходите по фактура № 43348/08.07.2022г., който следва да бъде отнесен към всяка една от двете засегнати митнически декларации, а именно съобразно размера на разходите, относими към декларираното тегло на стоките по всяка декларация. В обобщение на изложеното следва да се посочи, че доколкото митническите органи са достигнали до посочените по-горе изводи относно разходите по засегнатите фактури, съдът намира, че с оспореното решение правилно е подходено към изменение на митническата стойност и данъчната основа по разгледаните в рамките на последващ контрол митнически декларации - МД с MRN 22BG001007044755R8, МД с MRN 22BG001007045809R2 и МД с MRN 22BG001007045810R5. Съответно правилно са определени и техните стойности, като са съобразени законовите изисквания за тяхното съдържание, описани подробно по-горе в изложението. За определяне на конкретния размер на ДДС митническият орган е съобразил нормата на чл.66 ал.2 от ЗДДС като е обложил установените нови данъчни основи за трите декларации със ставка 20%, като съответно правилно е изчислил и дължимия по тях размер на ДДС, а именно: МД с MRN 22BG001007044755R8 – 273 637.25 лева, МД с MRN 22BG001007045809R2 - 146 293.27 лева, и МД с MRN 22BG001007045810R5 – 83 439.90 лева. Въз основа на така изчисления ДДС и предвид обстоятелството, че част от него е заплатен при приемане на митническите декларации, правилно и законосъобразно с оспореното решение на основание чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл.105 §4 и във връзка с §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за внесените стоки е определен за вземане под отчет и досъбиране ДДС, както следва: МД с MRN 22BG001007044755R8 – 1 280.83 лева, МД с MRN 22BG001007045809R2 - 1 112.48 лева, и МД с MRN 22BG001007045810R5 – 633.69 лева, или ДДС за събиране в общ размер на 3 027.00 лева. Съгласно чл.54 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. На основание чл.77 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническото задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под режим допускане за свободно обращение (§1), като митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация (§2), а длъжник за същото е деклараторът (§3). Цитираните разпоредби сочат, че данъчното задължение при внос възниква и става изискуемо на датата на която е приета митническата декларация, като това правило е относимо и по отношение на по-късно установени задължения по митническата декларация. Следователно правилно с оспореното решение е прието, че задължението за допълнително определения размер на ДДС за всеки от трита реализирани вноса е възникнало на датата на която е приета съответната опростена митническа декларация, както следва: МД с MRN 22BG001007044755R8 – 09.06.2022г., МД с MRN 22BG001007045809R2 - 05.07.2022г., и МД с MRN 22BG001007045810R5 – 07.07.2022г. На следващо място, съдът намира, че правилно и съобразно разпоредбите на чл.102 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 19б ал.1 от ЗМ е определена и датата на уведомяване на длъжника за възникналите допълнителни задължения, а именно датата на получаване на решението, с което същите са определени. Изпълнено е и изискването за предоставяне на срок за доброволно изпълнение. Законосъобразно и на основание чл.59 ал.2 от ЗДДС и чл.114 §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са определени и задълженията за лихви за забавено плащане на установеното задължение по основание и период. Цитираните разпоредби определят задължение за лихви, както от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване за същото при проведен последващ контрол, какъвто е настоящия случай, така и от изтичане на срока за доброволно плащане до тяхното окончателно изплащане, както именно е процедирал и митническият орган. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че с определянето на допълнителни задължения по МД с MRN 22BG001007044755R8, МД с MRN 22BG001007045809R2, и МД с MRN 22BG001007045810R5 с оспореното решение се достига до двойно данъчно облагане и до нарушение на принципа за правна сигурност. Принципът за правна сигурност гарантира предвидимост на законоворегламентираните отношения, което позволява субектите да предвиждат поведението си съобразно закона. В случая законът ясно е въвел съставните елементи на данъчната основа при внос – чл.55 ал.1 от ЗДДС и чл.86 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и елементите на митническата стойност – чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Наред с това, нормативно е регламентирана и възможността за провеждане на последващ контрол, неговия обхват и съответните последици. Процесното решение е изцяло съобразено с ясната и категорична законова регламентация, относима при определяне на задълженията при внос на стоки и съответно допустимите проверки. Както се посочи по-горе определянето на задължения, в това число и на ДДС, при внос на стоки е в компетенцията на митническите органи, като за същите стои задължение при констатирани в рамките на последващия контрол неточности или неправилно деклариране на относимите към тези задължения данни, да извършат необходимите корекции и ако се налага да формират нова данъчна основа и да вземат под отчет дължимите по ЗДДС суми. От друга страна, процесните разходи не са освободени от данък. Данъкът за тях се определя чрез включването им в данъчната основа при деклариране на вноса и по този начин участват в определянето на размера на ДДС при внос. Разпоредбите на ЗДДС позволяват отделно отчитане на тези разходи, но само при конкретно посочени в закона условия, на които жалбоподателят не отговаря (чл.57 от ЗДДС). Декларирането по ред различен от установения, т.е. при несъобразяване разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗДДС, е неправилен и подлежи на корекция по установения за това ред, в това число коригиране на счетоводните записвания, отчитания или др., а също и коригиране на подадената митническа декларация по реда на чл.173 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В случая, по отношение на процесните митнически декларации няма данни жалбоподателят да е предприел каквито и да било корекции на начина на отчитане на допълнително установените в хода на последващия контол фактури за разходи за доставката. За същия възможността за коригиране на МД е преклудирана след уведомяването му, че ще бъдат установени задължения, независимо, че не е изтекъл предвидения тригодишен срок за извършване на тези корекции. На следващо място е необходимо да се посочи, че по отношение задължението на митническите органи за установяване на задължения при внос по реда на митническия контрол, е без значение обстоятелството, че установените от митническите органи допълнителни задължения са били заплатени по друг ред (пред органите на НАП при самоначисляване на ДДС по процесните разходи). Т. заплащане би било противопоставимо в хода на изпълнение на решението на митническите органи, с което се установяват задължения, но не и по отношение издаването на самото решение, т.е. самото установяване на тези задължения. В обобщение на изложеното, съдът приема, че в рамките на последващия контрол, какъвто е извършен в случая, след като установи стойността на свързаните с вноса услуги и разходи, органът е длъжен да формира нова митническа стойност и нова данъчна основа и да вземе под отчет дължимите по ЗДДС суми. В тази връзка съдът намира, че с оспореното решение не се засяга соченият от жалбоподателя принцип на правна сигурност и не се обосновава извод за двойно данъчно облагане, въпреки извършеното установяване на допълнително ДДС по фактури, за които това ДДС е отчетено в дневниците за покупки и справките декларации по ДДС. (В този смисъл Решение № 7829 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13807/2015 г., II о., докладчик съдията С. Ч.; Решение № 8534 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2015 г., II о., докладчик съдията Т. Р.; Решение № 9774 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3600/2018 г., II о., докладчик съдията А. А.; Решение № 7601 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2015 г., II о., докладчик съдията А. А.; Решение № 3912 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2020 г., VIII о., докладчик съдията С. П. и др.) В обобщение на изложеното съдът приема, че с решение № 32-282856/17.09.2025г. директорът на ТД Митница Бургас правилно и законосъобразно, по отношение на Промет стиил ЕАД като декларатор, е определил за вземане под отчет и досъбиране ДДС в общ размер 3 027.00 лева, както следва: МД с MRN 22BG001007044755R8 – 1 280.83 лева, МД с MRN 22BG001007045809R2 - 1 112.48 лева, и МД с MRN 22BG001007045810R5 – 633.69 лева, и ведно със законната лихва върху тази сума, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на спора, с оглед своевременно направеното искане и на основание чл.143 от АПК, разноски в настоящото производство се дължат на ответната страна, като същите на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ се определят в размер на 200 лева и следва да се заплатят на А. М., в чиято структура е ответникът. Определеното възнаграждение следва да се присъди в неговата еврова стойност, а именно 102.26 евро, тъй като съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026г. официалната валута на държавата е евро. Направеното в последното по делото заседание искане от процесуалния представител на ответника за присъждане и на разноски за извършени преводи в случая не следва да се уважи, доколкото въобще по делото липсват доказателства за размера на така претендираните разноски и тяхното реално извършване. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас