Решение № 1309 от 27.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8973/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от името на ЗД „Евроинс“ АД ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. В. Д., срещу решение № 10354 от 03.06.2025 г., постановено по гр. дело № 38201/2024 г. по описа на СРС, 178-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният осъдителен иск от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД срещу „Ин Тайм“ ООД, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата над 151,77 лева до предявените 3153, 84 лв. (частична сума от общ размер 6 307,68 лв), представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ и в частта, в която е отхвърлен предявеният осъдителен иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 13,27 лева до предявените 275,84 лв. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, поради неправилно определяне на приложимото към спора право, което твърди, че следва да се определя по Конвенцията за договор за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/, респективно отговорността на ответника следвало да се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. Сочи, че предпоставките за възникване на отговорността на ответното дружество безспорно са възникнали, а всъщност, единственият спорен въпрос е размерът на дължимото обезщетение. Оспорва се, че в конкретния случай следвало да се приемат разпоредбите на Всемирната пощенска конвенция, за сметка на националното законодателство, съдържащо се в Закона за пощенските услуги и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Поддържа, че процесният случай касае не универсална пощенска услуга, а превоз на мобилни телефони от куриер, респ. – превоз на товари. Оспорва, че в тежест на ответното дружество е било да установи възражението си за размера на дължимото обезщетение, което вместо това било изчислено служебно от първоинстанционния съд. Посочва, че решението е и непълно в тази си част, тъй като липсват мотиви относно методологията на изчисление на посочения размер. Оспорва, че направените изчисления, в противоречие със закона, не са относими към датата на застрахователното събиетие. В обобщение, претендира, че ответникът не е доказал възражението си за ограничаване на отговорността си. Оспорва, че Общите условия на ответника не уреждат начина на определяне на обезщшетението, нито вида на вредите, подлежащи на обезщетяване, поради която празно на правната уредба, следвало да намерят общите правила на закона – обезщетението да обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, които са в пряка причинно следствена връзка с неизпълнението по договора. Посочва, че ограничаването на отговорността не следва да бъде противопоставяно на платиличт обезщетение застраховател, който се явява трето лице за правоотношението по договора за транспорт на стоки. С тези доводи, претендира, че първоинстанционното решение е неправилно и моли от съда за неговата отмяна. Претендира и присъждането на разноски. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба. от „Ин Тайм“ ООД. В него се заявява, че жалбата е неоснователна като искането към СГС е тя да бъде оставена без уважение. Поддържа, че доколкото не е спорно, че процесната пратка е без обявена стойност, то имуществената отговорност е ограничена. Позовава се на регламентацията, на чл. 85, ал. 3 ЗПУ, според която, обезщетенията, дължими от пощенския оператор за извършването на универсална пощенска услуга за международни пратки, се определят в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз. Сочи, че в ал. 4 от цитираната норма се предвижа, обезщетенията да бъдат включвани в общите условия на договорите с потребители. Акцентира върху обстоятелството, че договорната отговорност, уредена във Всемирната пощенска конвенция, предвижда ограничена отговорност на оператора на пощенски услуги. На следващо място, посочва, че застрахованото при ищеца лице, доколкото не е декларирало стойността на пратката, не е заплатило и допълнителна такса за декларирана стойност, а е ползвало икономична услуга, -поради което не счита, че са налице основания за заплащане на обезщетение в пълен размер на вредите. С тези доводи моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Претендира за присъждането на разноски. В частта, в която „Ин Тайм“ ООД, е осъдено да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 151,77 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 6 307,68 лв., представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице по щета № 0700077751/2023 г. и сумата от 13,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.11.2023 г. до 24.06.2024 г., частична претенция от вземане в общ размер на 551,72 лв., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 25.06.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата. Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим. По отношение на неговата правилност и във връзка с въведените във въззивната жалба доводи настоящият съдебен състав намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ, чийто предмет е суброгационна претенция на платилия по имуществена застраховка "Товари по време на превоз" застрахователно обезщетение за причинени вреди от превозвача, на който е възложен превозът, като основателността на същия се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане между него и увредения, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, претърпени вреди от неизпълнение на договорно задължение към застрахования от страна на ответника, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования. В рамките на въззивното производство страните не спорят, за това, че между ищеца ЗД "Евроинс" АД и третото за процеса лице - "МТХ Трейд" ООД е сключен застрахователен договор "Товари по време на превоз", обективиран в застрахователна полица № 30700100004318/07.10.2022 г., с период на застрахователното покритие - от 12.10.2022 г. до 11.10.2023 г. Не се спори също така, че във връзка с настъпило застрахователно събитие - загубване на пратка с тегло 5 кг. (бруто), състояща се от 11 броя мобилни телефони Samsung Galaxy А34 5G и Samsung Galaxy А54 5G, при застрахователя - ищец е постъпило уведомление за щета "Карго" от 26.09.2023 г., въз основа на което при него е образувана щета № 070077751, с размер, посочен от застрахования от 3221 евро, която застрахователят е одобрил до размер от 6 307,68 лв., заплащайки в полза на застрахования "МТХ Трейд" ООД застрахователно обезщетение в същия размер, съгласно преводно нареждане от 30.10.2023г. Установено е още сключването между "МТХ Трейд" ООД като възложител и "Ин Тайм" ООД като изпълнител на писмен договор, при общи условия за извършване на куриерска услуга № 4741/28.12.2020 г. с предмет транспортиране на пратки на възложителя в системата Ю Пи Ес, в който са уговорени цените на предоставяните от изпълнителя услуги и начина на заплащането им, както и уговорените от страните отстъпки, като за неуредените в договора въпроси се прилагат действащите към датата на изпращане на пратката правила и условия на Ю Пи Ес за превоз на пратки и справочник за услугите и тарифите, които са публикувани на интернет - страницата на изпълнителя и чието съдържание е известно на страните. По делото е установено, че в изпълнени на договора за куриерски услуги е съставена товарителница № 1ZA848080499875424, а от преставената фактура № 8800011587 от 07.09.2023 г. пратката е на стойност от 3 241 евро, която застрахователят – ищец е заплатил в полза на изпращача на пратката "МТХ Трейд" ООД, за което свидетелства представеното платежно нареждане от преводно нареждане от 30.10.2023г. От представения опаковъчен лист, издаден по фактура № 8800011587 от 07.09.2023г. се установява съдържанието на пратката, включващи 11 броя мобилни телефони Samsung Galaxy А34 5G и Samsung Galaxy А54 5G, с тегло 5 кг. и кутия, с номер на товарителница № 1ZA848080499875424. Съобразно съглашението, както и от Товарителница № 1ZA848080499875424, се установява, че „Ин тайм“ ООД е следвало да и з в ъ р ш и UPS икономична пратка, с описание "Смартфони", с тегло на пратката 5кг., до получател Olympus international LTD First Buissnes Park, First Avenue, Crew, Обединено кралство. При така приетите за установени по делото факти, както и с оглед на наведените във въззивната жалба оплаквания, спорът пред настоящата съдебна инстанция следва да се концентрира върху приложимият спрямо процесния случай материален закон, както и относно въпроса дали отговорността на „Ин тайм“ ООД за загубена пратка е ограничена до посочените във Всемирната пощенска конвенция правила или общите условия на дружеството. Ответникът в производството е пощенски оператор по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗПУ и извършва пощенски услуги по чл. 3, ал. 1 ЗПУ. Според удостоверение от Комисията за регулиране на съобщенията № 0030/03.11.2009г., ответникът е лицензиран да извършва неуниверсални пощенски услуги – куриерски услуги. Куриерска услуга е пощенска услуга с добавена стойност над универсалната пощенска услуга, която гарантира освен по - голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя и предоставяне на всички или някой от изброените допълнителни услуги - § 1, т. 18 ДР ЗПУ . Според чл. 4 ЗПУ пощенските услуги са: 1. универсална пощенска услуга; 2. услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга; 3. неуниверсални пощенски услуги. Куриерската услуга е неуниверсална пощенска услуга. Съгл. чл. 38 ЗПУ неуниверсалните пощенски услуги включват и куриерските услуги и други. От приобщената по делото доказателствена съвкупност не се установява вида на използвания в конкретния случай превоз /въздушен/сухопътен/ за конкретната пратка, поради което настоящият състав приема, че регулацията на настоящия правен спор не попада в приложното поле на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз /Ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 16 юли 2003 г. - ДВ, бр. 67 от 2003 г. В сила от 9 януари 2004 г., Обн. ДВ. бр.6 от 23 януари 2004г., т.нар. Монтреалска конвенция/. Според Всемирната пощенска конвенция универсална пощенска услуга е услуга с определено качество, която се предоставя непрекъснато на всички потребители на основни пощенски услуги във всяка точка от територията на страната и на достъпни цени. Универсалната пощенска услуга е "жизнеспособна" и следва да се гарантира нейната устойчивост - чл. 3, т. 1 и т. 4 от Конвенцията. Според чл. 85, ал. 3 ЗПУ обезщетенията, дължими от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга за международни пощенски пратки, се определят в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз. Осъществената доставка обаче е куриерска, неуниверсална пощенска услуга. Осъществената доставка по куриер не съставлява универсална пощенска услуга според Всемирната пощенска конвенция, поради което изводите на първоинстанционния съд за приложението и към настоящия правен спор са неправилни, в която връзка, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде коригирано. Предвид гореизложеното, въззивният съд възприема, че правоотношенията между страните следва да се уреждат по Закона за пощенските услуги. Според чл. 85, ал. 1, т. 1 от Закона за пощенските услуги, пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на: загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба. Съгласно чл. 85, ал. 3, обезщетенията, дължими от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга за международни пощенски пратки, се определят в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз. Според ал. 4 на същата разпоредба, конкретните размери на обезщетенията по, ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите. В рамките на настоящото производство не се оспорва, че въззивникът „МХТ Трейд“ ЕООД е бил запознат с Общите условия на „Ин тайм“ ООД – „Правила и условия на UPS за превоз на пратки“. В тази връзка, въззивният съд отчита и обстоятелството, че страните по облигационното правоотношение са „търговци“ по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, респективно при съобразяване на разпоредбата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ, неговото знание следва да се презюмира, след като липсват данни за тяхното незабавно оспорване. В случая по делото не е представен екземпляр от общите условия на „Ин тайм“ ООД, но същите са публично достъпни на интернет страницата на дружеството, като с оглед момента на настъпване на застрахователното събитие, приложение следва да намерят тези, съгласувани с Решение № 69 от 09.03.2023г. на Комисията за регулиране на съобщенията, в сила от 01.05.2023г., за които не се спори, че са влезли в сила. Законовата делегация, уредена в чл. 85, ал. 3 ЗПУ не урежда, нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на възстановяване вреди. В изпълнение на тази законова делегация в своите Общи условия „Ин тайм“ ООД е определил размера на отговорността си при пратка без „Обявена стойност“ на сумата предвидена в чл. 106, т. 3 от Общите условия лимити, а именно: за международна пратка без допълнителна услуга „Обявена стойност“ обезщетението е в размер на действителната стойност на вредите, но не повече от левовата равностойност на 85 евро. /166,25 лв./. Така уредената отговорност на оператора е уредена единствено с посочване на конкретния й размер, без обозначаване на характера на вредите, които подлежат на обезвреда, както и на предпоставките за пораждане и обхвата на задължението за възстановяването им. Предвид тези констатации на въззивният съд, следва да се приеме, че е налице празнота в правната уредба, която следва да бъде запълнена с общото правило на чл. 82, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за договорно неизпълнение – обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В противоречие със смисъла, вложен в уредбата на законовата делегация следва да се разглежда предварителното ограничаване на размера на договорната отговорност на куриерската фирма, а същото би довело както до неоснователното обогатяване на на едната страна в отношенията, така и до несъответствие между отговорността на потребителя на предоставената куриерска услуга и нейния изпълнител, според чл. 89, ал. 1 ЗПУ е видно, че законодателят е предвидил подателите на пощенски пратки да носят отговорност пред пощенските оператори за всички повреди, причинени от съдържанието на техните пратки на други пощенски пратки. Съответно при така установеното в ОУ на оператора ограничаване на неговата отговорност се стига до неравновесие в правата и задълженията на изпълнителя на услугата и нейния потребител, което противоречи на логиката, заложена от законодателя в редица други законодателни актове. По тези причини, настоящият състав счита, че отговорността на същия за причинените при транспорта на пратката вреди се определя от правилото на чл. 82 ЗЗД и обхваща пълния размер на причинените имуществени вреди. Съобразявайки този си извод, в контекста на заключението на изготвената в първоинстанционното производство експертиза, се установява, че стойността на действително претърпените от „МТХ Трейд“ ЕООД вреди, обезщетени от ищцовото дружество, са в размер на 6 309,85 лв., към датата на настъпване на застрахователното събитие – 07.09.2023г. Тъй като отговорността на застрахователното дружество е функционално свързана и предопределена от тази на действителния причинител на вредата, то същото правилно и законосъобразно е изплатило на пострадалото лице сумата 6 309,85 лв. и по правилата на чл. 410, ал.1, т.1 КЗ има право да получи обратно изплатеното в този размер. Исковата претенция в рамките на настоящото производство е предявена като частична такава – в размер на 3 153,84 лв. /частична от 6 307,68 лв./ и се явява основателна. Задължението за връщане на изплатеното от застрахователя на пострадалия е безсрочно, предвид което длъжникът изпада в забава след покана съобразно правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Такава е отправена от застрахователното дружество до „Ин тайм“ ООД и получена от последното на 06.11.2023г. , предвид което основателна се явява претенцията за законна лихва за забава за периода от 07.11.2023 г. в размер на 275,84 лв. /частична претенция от сума в общ размер на 551,72лв./, изчислени служебно с https://www.calculator.bg./. Основателна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.06.2024г. до окончателното изплащане. С оглед на констатациите от въззивната проверка, първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част, с която е отхвърлена исковата претенция и следва да се отмени, като се присъди допълнително застрахователно обезщетение до пълния предявен размер. Решението следва да се отмени и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са присъдени разноски в полза на ответното дружество, съобразно отхвърлената част от исковете. С оглед изхода на спора въззивникът има право на направените от него разноски в хода на първоинстанционното и въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. От събраните по делото доказателства се установява, че в рамките на първоинстанционното производство същият е сторил разноски, както следва: за държавна такса – 176,16 лв.; 645 лв. за адвокатски хонорар; депозит за експертиза 350 лв.; 72 лв. за преводи на документи; 5 лв. за съдебно удостоверение или общо – 1 248,16 лв., от които му е присъдена сума в размер на 60,06 лв., следователно следва да му бъде присъдена сума в допълнителен размер от 1188,10 лв. Във въззивното производство, въззивникът е реализирал разноски в размер на 85,04 лв. за държавна такса и 700 лв. за адвокатско възнаграждение, или общо 785,04 лв., на които също има право в пълен размер. Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав