Решение № 3080 от 18.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 36818/2025 г.

Производството е по реда на 124, ал. 1 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на З. Е. А. Д. „Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу С. О., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 598,50 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение по щета № •••••••••••••••• за застрахователно събитие, настъпило на 09.05.2024 г. в гр. С., ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19293/2025 г. по описа на СРС, 178 състав. В исковата молба се твърди, че на 09.05.2024 г. на О. п. - гр. С., на 50 метра преди кръговото движение за АМ „С.“ посока от кв. „С.“ към бул. „С.“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Б. * *“, с peг. № ••••••••, управляван от Д. В. Ш., застрахован при ищеца по застраховка „Каско“. Сочи, че събитието е посетено на място от органите на МВР, които са съставили Протокол за ПТП № •••••••/••.••.•••• г. Твърди, че видно от протокола и от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 15.05.2024 г. ПТП е настъпило поради преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на ул. „О. п.“ в гр. С.. Поддържа, че в резултат на ПТП е увредена задна дясна гума „Й.“ с размери: •••/•• * •• с остатъчна стойност 85 % - за подмяна. Твърди, че при ищцовото дружество е образувана щета № ••••••••••••••••, както и че е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 598,50 лв. на застрахования с платежно нареждане от 28.08.2024 г. Твърди, че пътният участък, на който е настъпило ПТП, се поддържа от С. О.. Въпреки отправена до ответника покана, получена на 28.10.2024 г., С. О. отказва да възстанови дължимата сума. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. О.. Ответникът оспорва предявения иск като недопустим при твърдения, че исковата претенция е неправилно насочена срещу него, тъй като процесният участък не попадал в границите на поддържаната от С. О. част от републикански път II-18. Излага съображения, че процесният участък се поддържа от Агенция „П. и.“, като твърди и че поддръжката на участъка не му е възлагана. Оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение при твърдения, че представената полица не е подписана от застрахованото лице и застрахователя. Оспорва увреждането на автомобила да е настъпило в резултат на покрит риск. Поддържа, че в случая видът на застраховката е „Пълно каско“, като видно от ОУ и в частност съгласно т. I-6.3 „За щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, Застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или тасове в срока на действие на полицата след представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от Застрахования или упълномощения водач на МПС“. Твърди, че в случая липсват доказателства относно това дали към момента на подмяна на увредените части е имало и предишна подмяна в рамките на периода на застраховане. Поддържа, че в случая липсват категорични доказателства относно настъпването на ПТП, както и неговия механизъм. Оспорва протокола за ПТП и развива съображения в насока, че същият няма обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС и твърди, че същият е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия скорост. Моли съда да прекрати производството като недопустим, евентуално да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски. Подадено е становище от третото лице – помагач Агенция „П. и.“, с което се оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че не са представени действащите към дата на ПТП общи условия за застраховка „Каско“, а представените не съдържат подпис на страните и дата. Излага доводи, че непредставянето на ОУ, които са неразделна част на застрахователната полица съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ, води до недоказаност на застрахователния риск. Излага, че протокола за ПТП от 09.05.2024 г. отразява твърденията единствено на водача, който е заинтересован, поради което не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на произшествието, както и че описаното в него противоречи на посоченото в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че не може да се установи скоростта на водача, което е от значение за т. нар. „опасна зона за спиране“ и възможността водача да предприеме действия за предотвратяване на ПТП, както и дали е имало други движещи се МПС, които да са възпрепятствали заобикаляне на препятствието. Излага доводи, че застрахователят е императивно задължен да извърши проверка относно установяване на обстоятелствата по възникване на застрахователното събитие по чл. 403, ал. 4 КЗ, във вр. чл. 344, ал. 1 и чл. 348 КЗ, като от представените към исковата молба писмени доказателства не се установявало да е извършил проверка. Поддържа, че представената полица не съдържа реквизитите по чл. 345, ал. 1, т. 3 КЗ, вкл. покритите рискове, а е посочено само „Пълно каско“. Непредставянето на ОУ води до извод за недоказан застрахователен риск. Евентуално сочи, че няма данни водачът да е тестван за алкохол, за причиняване на вредите в съответствие с ОУ за застраховка „Каско“ на ответника, както и че процесното МПС не е застраховано за допълнителен застрахователен риск „гуми“. Излага доводи, че С. О. поддържа процесния пътен участък и носи гаранционно-обезпечителна отговорност при действието/ бездействието на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на платната за движение по силата на Споразумителен протокол за съвместно финансиране и поддържането на републиканските пътища в чертите на СО за 2024 г., със срок на действие 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. Поддържа, че не е ясна причината за настъпване на ПТП, както и че посочените вреди са с възможен механизъм за ПТП от бордюр, твърда неравност по-висока от терена, преминаване през отводнителна шахта или др. При тези твърдения моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното : Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. За уважаване на предявения регресен иск по чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице /настъпване на суброгацията по чл. 410 КЗ/, а също и наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице - изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Ответникът и третото лице-помагач са направили възражение, че представената по делото застрахователна полица не отговаря на изискванията на чл. 344 КЗ. По делото е представена застраховка „Каско Стандарт“, сключена на 31.10.2023 г. между „У. Л.“ ЕАД и ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ АД полица № •••••••••••••••••, който съдържа подписи за страните, с обект на застрахователно покритие - лек автомобил марка „Б.“ модел „•• •••• ••••••” с клауза „Пълно каско“. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ. По делото е отделено за безспорно и видно от представените писмени доказателства – платежно нареждане от 28.08.2024 г., че застрахователят е изпълнил задължение, произтичащо от застрахователния договор, без да оспорва действието на същия. Ето защо, настоящият състав приема, че по делото е доказано наличието на валидно сключен договор за застраховка „Каско“ за процесното МПС. Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че не е подписан от застрахования екземпляр на приложимите към договора общи условия, доколкото същите регламентират съдържанието на правоотношението, но не учредяват същото. Освен това от представените по делото доказателства – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, извършване на опис по претенция № ••-•••••-•••••/••/••.••.•••• г., опис-заключение по претенция № ••-•••••-•••••/••/••.••.•••• г. и доклад по щета № •••••••••••••••• – е видно, че страните по правоотношението са предприели извънсъдебно поведение в изпълнение на застрахователния договор, позовавайки се на съдържанието му, регламентирано и от представените общи условия - застрахованият, като е сезирал застрахователя с искане за изплащане на обезщетение, а застрахователят, като е изплатил същото, никоя от тях не би могла да се позовава на недействителността му, а още по- малко това би могло да стори трето за договора лице, каквото е ответникът по регресната претенция - арг. нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ . Приложение към договора за имуществена застраховка „Каско“ като абсолютна търговска сделка - чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, следва да намерят задължителните разяснения, дадени в т. 2а на ТР № 1/07.03.2019 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност“, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Посочено е още, че действително формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност“, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната съдебна практика. С оглед на това доводите на ответника, че липсата на представени по делото подписани от застрахования общи условия обуславя извод за недействителност на съглашението са неоснователни. По делото са представени Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско Стандарт“. Установява се, че договорът за застраховка е сключен с клауза „Пълно каско“, по която застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, покрити по клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“. В това число попадат и пътнотранспортни произшествия /т. 2 от Раздел I „Допълнително покрити рискове“ /. Съгласно дадената дефиниция ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС, предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Съгласно т. 6 от Глава трета при щети, настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието или е издаден документ от компетентните органи, на базата на декларативни показания на водача с констативен характер и не води до процесуално-следствени действия и/или административна санкция, застрахователят обезщетява щети по гумите, джантите, декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са резултат на случайно преминаване през дупки или неравности на пътното платно - т.6.3 от ОУ. Предвидено е, че застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или тасове в срока на действие на договора. Предвид изложеното съдът намира, че в общите условия е предвидено, че при договор за застраховка с клауза „Пълно Каско“ се покриват и вредите от ПТП, настъпило при попадане в необезопасена дупка на пътното платно, което се включва в дадената в общите условия на застрахователя дефиниция на ПТП. С оглед на това възражението, че не е налице покрит риск, се явява неоснователно. Относно механизма на ПТП е разпитан свидетелят Д. В. Ш., който установява, че произшествието е настъпило към 23:00 ч., валяло обилно дъжд, движел се по О. п. на С., посока кръговото за П. и Ф., идвал от към С., непосредствено преди кръговото, около 20-30 метра, попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което гумата се пръснала. Минал кръговото движение посока Ф. и гумата напълно спаднала, съответно повикал пътна помощ. Преди това не е видял дупката, всичко било във вода, нямало никаква видимост. Дупката не била обозначена или обезопасена. Мястото посетили служители на КАТ, направили оглед и съставили протокол. В производството по делото е представен протокол за ПТП, изготвен от компетентен орган, след оглед на местопроизшествието, поради което същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него относно механизма на ПТП - датата и мястото на произшествието, наличието и разположението на неравност по пътя (дупка) и видимите щети по автомобила. Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на службите по контрол на МВР по чл. 125, т. 8 ЗДвП, да посетят задължително мястото на ПТП, когато има един участник и МПС не може да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди, какъвто е настоящият случай. От съдържанието на протокола е видно, че е изготвен в 23:50 часа, т. е. орган на полицията е посетил местопроизшествието, след реализирането му и следователно протоколът обективира не само авторството на изявлението, датата и часа на съставянето му, но и всички факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, включително мястото на произшествието и състоянието на пътя. Същият съдържа и подпис на водача на МПС, без възражения. Протоколът е съставен по данни на водача, който е по ул. „О. п.“ в посока от кв. С. към бул. „С.“ самокатастрофирал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Отбелязано е, че видимите щети по МПС са задна дясна джанта и гума. Описаният механизъм на ПТП в протокола кореспондира с представените писмени доказателства - заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 15.05.2024 г. на водача; докладна записка от 09.05.2024 г. на мл. автоконтрольор И. В. Н. в 01 сектор „ОКПД“ при ОПП- СДВР, съгласно която при пристигане на място установили на ул. „О. п.“ в посока от кв. С. към бул. „Е.“, на около 50 метра преди кръговото на АМ С. дупка на пътното платно, пълна с вода. Изложеният механизъм се потвърждава и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - автотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно, обосновано и компетентно дадено, съгласно което на 09.05.2024 г. в 23:00 часа в гр. С., ул. „О. п.“, 50 метра преди АМ „С.“ лек автомобил „Б. ••“ с рег. № •••••••• попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Според констатациите на вещото лице, изложени в констативно-съобразителната част на експертизата, на посоченото място от пътния участък има следа от ремонт и асфалтиране с големина 6,5 м х 1,00 м към м. август 2024 г., което подкрепя направените изводи относно механизма. В причинно - следствена връзка с процесния механизъм са настъпили щети по задно дясно колело (джанта и гума) на автомобила. Въз основа на заключението на приетата съдебна техническа експертиза, което съдът кредитира в цялост, като изготвена съобразно представения по делото споразумителен протокол и след проучване на целия наличен картен материал на процесния район и ОУП на гр. С., процесният участък от О. п. попада в ПИ с идентификатор 68134.4362.15.32 по КК на гр. С., който имот е публична държавна собственост. Съгласно кадастралната карта имотът попада в административен район Л., С. О.. Предвид изложеното и от представените писмени доказателства е безспорно, че О. п., на който е реализирано произшествието, е включен в списъка на републиканските пътища, утвърдени с Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г., издадено на основание чл. 4, ал. 1 ППЗП и обнародвано в ДВ, бр. 109/2004 г. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „П. и.“, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В разпоредбата на чл. 30, ал. 3 е регламентирано, че Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Процесният пътен участък, на който е настъпило произшествието, е част от урбанизираната територия на С. О.. Съгласно чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100000 души са задължение на съответните общини. Следователно по силата на посочената разпоредба организирането и дейностите по поддържането на О. п. е задължение на С. О., като Агенция „П. и.“ само участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км. от съответния клас път, предвидени в бюджета на фонда за текущата година. Съгласно чл. 55, ал. 2 ППЗП директорите на областните пътни управления и кметовете на съответните общини до 30 септември определят в споразумителен протокол размера на средствата по чл. 48, т. 2, буква „в“ за следващата бюджетна година според дължината на републиканските пътища в границите на градовете, както и сроковете за предоставяне на средствата на общините. В изпълнение на това нормативно задължение е сключен споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на С. О.. Съгласно чл. 1 от протокола страните приемат съвместно да финансират поддържането, в т. ч. зимно поддържане на платното/ платната за движение на Републиканските пътища в границите на С. О., изброени в Приложение № 1 към споразумителния протокол, с обща дължина 54,984 км (дължина след приравняване = 110,714 км), включително и за процесния пътен участък, който е част от републиканси път II-18. Съгласно чл. 4 от Споразумителния протокол организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането, в т. ч. зимно поддържане на републиканските пътища в границите на града се извършва от общината. Следователно, макар и процесният път да е част от републиканската пътна мрежа, той се намира в урбанизираната територия на гр. С. (СТЕ) и по силата на чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП на общината е вменено задължението да поддържа републиканските пътища в границите на града в изправно състояние - чл. 167, ал. 1 ЗДвП. От обстоятелството, че на пътната настилка на републикански път в границите на гр. С. - О. п., към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало необозначена и необезопасена неравност на пътното платно (дупка), следва че не ответникът, а общината не е изпълнила вмененото законово задължение. Изложените фактическите твърдения от ищеца обосновават извод, че спорното регресно право е основано на виновното поведение на трети лица, на които С. О. е възложила поддържането на пътища, следователно носи отговорност за бездействията на тези лица. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил е неоснователно и недоказано, доколкото по делото не са ангажирани доказателства относно поведението на водача на „Б. ••“ с рег. № ••••••••, което да е основание да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, водещо до намаляване на дължимото обезщетение. Напротив – от събраните по делото доказателства, в т. ч. протокол за ПТП, заключение на САТЕ и показанията на разпитания свидетел категорично се установява, че дупката не е била сигнализирана или обезопасена по някакъв начин, за да може водачът да се съобрази с нейното наличие и да я избегне. Съгласно представения документ на л. 144 от делото водачът е проверен за алкохол. Липсват данни да е констатирано да е бил под въздействието на алкохол, поради което възраженията в тази насока също са недоказани. Според съдебната практика (решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., на ВКС, ІІ т. о., решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, т. о.), при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка и коефициент на овехтяване – чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, не следва да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда (така решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.). Както се посочи, по делото е безспорно, че ищецът заплатил обезщетение в размер на 598,50 лв. Със заплащането на посочената сума, ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Съгласно САТЕ стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 729,74 лева с амортизационен коефициент 0,85 или изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК в размер на 857,93 лева, без корекционен коефициент. С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право, поради което предявеният иск е основателен в претендирания размер от 598,50 лв. (306,01 евро), доколкото стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение. По разноски: При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на общо 895 лева /457,60 евро/ съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, от която 25 лв. - държавна такса, 810 лв. - депозити за експертизи и 60 лв. - депозит за свидетел за исковото производство и в общ размер на 530 лв. /270,98 евро/ в заповедното производство. Така мотивиран, съдът