Решение № 1118 от 7.4.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 991/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Административното дело е образувано по жалба на „ПИТ 2020“ ЕООД, [ЕИК], гр.Плевен, [жк], [адрес] , ет. 4, ап. 8 чрез адв Ю.С., съдебен адрес: гр.Плевен, [улица], ет. 3, офис 19 срещу решение № 1040 -14-68/04.12.2025 година на директора на ТП на НОИ Плевен. В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и следва да бъде отменено. Посочва се, че неправилно е прието от органа, че между управителя на дружеството „ПИТ 2020“ ЕООД с [ЕИК] в качеството му на работодател и физическото лице Ц. Ц. И., едноличен собственик, не може да съществува трудов договор, тъй като това обстоятелство следва да е установено по определен ред, след произнасяне на съда. Посочва, че в случая не е налице признаване на този трудов договор за недействителен и се цитира практика на ВАС. Излагат се доводи относно действителност на трудов договор, че не е налице хипотеза на договаряне сам със себе си и поради това, че страни по договора са различни субекти – юридическо лице „ ПИТ 2020“ ЕООД като работодател и физическото лице И. като работник/служител, то са налице различни правни фигури. Посочва, че сключването на трудов договор е обусловено от характера на дейността на дружеството. Моли за отмяна на решението и задължителни предписания. Претендира заплащане на разноски. В съдебно заседание оспорващият-„ПИТ 2020“ ЕООД, гр.Плевен, [жк], [адрес] , ет. 4, ап. 8 се представлява от адв. Ю.С., която поддържа жалбата и посочва, че не може административният орган да се произнася по действителност на трудовия договор в това производство, а следва да е налице произнасяне на съда и при липса на влязъл в сила съдебен акт, който да обявява недействителност на трудовите договор между дружеството и И., който е едноличен собственик на капитала на същото, то дадените задължителни предписания са незаконосъобразни. Моли за отмяна на решението и задължителни предписания и присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, се представлява от ст. юрк С., която оспорва жалбата и счита, че констатациите на административния орган са правилни и следва лицето да бъде подадено като осигурено като управител на дружеството, а не като работник по сключения трудов договор и следва да бъдат заличени данни и да бъдат подадени декларации за осигуряване с код 10. Прави възражение по отношение на размер на разноски и претендира юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 евро. Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: С писмо от 17.09.2025 година от началник на сектор КП до началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ Плевен е посочено, че са установени факти и обстоятелства, които водят до липса на правно основание за получаване на парично обезщетение за безработица от лицето Ц. Ц. И., тъй като, за периода от 01.08.2024 г. до 31.08.2025 г. И. е осигурено лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (работници и служители) в „ПИТ 2020“ ЕООД. Посочва се, че с оглед данни в търговския регистър И. е едноличен собственик и управител на същото дружество „ПИТ 2020“ ЕООД. Със заповед № ЗР-5-14-02057344/24.09.2025 година на ръководител на ТП на НОИ Плевен е разпоредно да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „ПИТ 2020 „ ЕООД. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол №КП-5-14- 02065000/08.10.2025 г. , който е връчен на управителя. Видно от представена по време на проверката декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице и справка за история на осигуряването на самоосигуряващите се лица към 30.09.2025 г., Ц. Ц. И. е собственик в „ПИТ 2020“ ЕООД и се осигурява на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (лица, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества), като за лицето Ц. Ц. И. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) за регистриран трудов договор на 01.08.2024 г. за работа в „ПИТ 2020“ ЕООД на длъжност „ръководител транспорт“ и са подавани данни за осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО с код и вид на осигуряване „01“ (работници и служители) за периода от 01.08.2024 г. до 31.08.2025 г. Прието е, че между собственика, регистриран като управител на ЕООД и самото дружество не могат да съществуват трудовоправни отношения. Посочва се, че статутът на лицето, като собственик и управител е несъвместим с положението му на негов работник или служител, намиращ се в йерархична зависимост със себе си и не е възможно едно и също лице да притежава и упражнява правомощията на работодател спрямо себе си като работник, да възлага сам на себе си и да изпълнява „договорената“ работа, да спазва трудовата дисциплина и да работи под контрол и ръководство на самия себе си, да си налага сам дисциплинарни наказания и да си търси имуществен отговорност по КТ, да има други права и задължения, произтичащи от всяко трудово правоотношение. Посочва се, че съгласно чл. 141, ал. 7 от Търговския закон, отношенията между едно дружество и неговия управител се уреждат единствено с договор за възлагане на управлението. На 08.10.2025 година са дадени задължителни предписания ЗД-1-14- 02064581/08.10.2025 г. на дружеството по т. 1 за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация №1 по отношение на лицето Ц. Ц. И., в качеството му на работник/служител, за периода от 01.08.2024 г. до 31.08.2025 г. с код за вид осигурен „01“-за работници и служители и по т. 2.2. е указано да бъдат подадени коректни данни за този период с код за вид осигурен „10“ - за управителите на търговски дружества върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия „управител на търговско дружество“ по основната икономическа дейност на осигурителя за 2024 г. и 2025 г., като се посочва осигурителен доход по месеци за горепосочения период. Срещу задължителните предписания е подадена жалба в срок и е постановено процесното решение. В същото е прието, че предписанията са законосъобразни, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя. Прието е, че между ПИТ 2020 ЕООД и Ц. Ц. Иваново, който е и собственик и управител на дружеството , не могат да съществуват трудовоправни отношения, тъй като статутът на лицето, като собственик и управител е несъвместим с положението му на негов работник или служител, намиращ се в йерархична зависимост със себе си и не е възможно едно и също лице да притежава и упражнява правомощията на работодател спрямо себе си като работник, да възлага сам на себе си и да изпълнява „договорената“ работа, да спазва трудовата дисциплина и да работи под контрол и ръководство на самия себе си, да си налага сам дисциплинарни наказания и да си търси имуществен отговорност по КТ, да има други права и задължения, произтичащи от всяко трудово правоотношение. Посочва се съгласно чл. 141, ал. 7 от Търговския закон, отношенията между едно дружество и неговия управител се уреждат единствено с договор за възлагане на управлението. По отношение на възраженията на управителя на дружеството, че в случая не е налице хипотезата на договаряне сам със себе си по смисъла на чл. 38 от ЗЗД, органът приема, че е налице тази хипотеза, тъй като в цитираното от жалбоподателя тълкувателно решение №3/15.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не е налице договаряне сам със себе си по смисъла на чл. 38 ЗЗД, когато договарящите страни са юридически лица, представлявани от едно и също лице, тъй като това лице не е техен пълномощник, а по силата на закона изразява волята на самите юридически лица, поради което е налице договор между две различни юридически лица. Посочва се, че в случая става въпрос за договаряне и сключване на сделка между две юридически лица, чиито представляващ е един и същ. Различно становище обаче се възприема от Върховния касационен съд в Решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС, в което се приема, че не е допустимо сключването на трудов договор от лице веднъж в качеството му на управител на дружеството (представител на работодателя) и втори път в качеството му на физическо лице (работник или служител), тъй като в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданскоправен субект, воден от собствен интерес, поради което е налице договаряне сам със себе си по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Приложени са справки от регистър на осигурените лица, справки декларации обр. 1 , справка за поданео уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ –Плевен .То е постановено в производство по обжалване на задължителни предписания , които са издадени по реда на чл. 107 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, а съгласно чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е да дават ЗП за спазване на разпоредбите по ДОО и дейността, възложена на НОИ. В случая, обжалваните ЗП са издадени именно от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Плевен. Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, изложени са мотиви, спазени са административно-производствените правила, но е налице несъответствие с материалния закон по отношение на дадените указания по т. 1 от задължителни предписания, и законосъобразност на същите по отношение на т.2.2.. В случая не се спори, че Ц. Ц. И. е собственик и управителна „ПИТ 2020“ ЕООД, с което на 01.08.2024 година сключва трудов договор на л. 33 по делото за работа като ръководител транспорт с работно време 2 часа и възнаграждение в размер на 234, лева. За периода от 01.08.2024 г. до 31.08.20025 г. е осигуряван именно като работник , а не като собственик на дружеството и са подавани декларации по чл. 4, ал. 1, т. 1с код и вид осигуряване „01“ – работници и служители. Неправилно с дадените предписания е разпоредено заличаване на подадените данни по чл. 5. ал. 4, т. 1 от КСО с код за вид осигурен 01 по съображения, че управляващият дружеството не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си. В случая въпросът за действителността трудовия договор, особено когато е сключен за различна длъжност от "управител", е спорен в практиката на общите и административните съдилища, но константна е практиката на Върховния административен съд, че действието на валидно сключен трудов договор може да не се зачете от контролните органи на ТП на НОИ само при наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който е призната недействителността му в производство по чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда по реда на Гражданския процесуален кодекс, тъй като редът за установяване на действителните отношения между работник/служител и работодател е специален и по аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 27.10.2022 г по тълкувателно дело № 6/2021 г на ОСС от I и II колегия на ВАС, косвен съдебен контрол върху трудовия договор на И. е недопустим в административното и в свързаното с него съдебно производство. Трудовият договор на И. с „ПИТ 2020“ ЕООД не е обявен за недействителен по надлежния ред и няма законова пречка той да бъде осигуряван на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, за което коректно са подадени данни от оспорващия и предвид горепосоченото задължителните предписания в тази частта са незаконосъобразни. По отношение на дадените предписания по т. 2.2. – да се подадат редовни данни съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с код „10“ в точка 12 „вид осигурен“ с декларация Обр. № 1 съгласно Наредба Н-13/17.12.2019 година, за управител на търговски дружества върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия „управител на търговско дружество“ по основна икономическа дейност, съдът намира същите за постановени в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон. В случая И. е управител на „ПИТ 2020“ ЕООД , обстоятелство, което не е спорно по делото и се установява при справка в ТР, и следва да бъде осигурен именно в това му качество, както е разпоредено с процесните задължителни предписания в т.2.2. и правилно е прието от органа, че следва да се подадат данни с код „10“ с осигурителен доход , посочен за процесния период, който размер не е оспорен от оспорващия, а съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Предвид горното дадените задължителни предписания в частта за заличаване на данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с код „01“ поради обстоятелството, че лицето като управител на дружеството не може да сключва трудов договор със себе си, са незаконосъобразни и незаконосъобразно е и процесното решение в тази част и следва да бъде отменено , но в частта по т.2.2. същите са постановени при правилно прилагане на закона и решението , с което са потвърдени в тази част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изход на делото и искане на страните за присъждане на разноски , съдът намира, че такива са дължими . Оспорващ претендира разноски в размер на 536,86 евро – 25,56 евро за внесена държавна такса и 511,29 евро – договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат, а пълномощник на ответника претендира– разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро . С оглед горното и на основание чл. чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК следва ТП на НОИ Плевен да заплати на „ПИТ 2020“ ЕООД, [ЕИК] гр.Плевен, [жк], [адрес] , ет. 4, ап. 8 разноски в размер на 268,43 евро, а „ПИТ 2020“ ЕООД, [ЕИК] гр.Плевен, [жк], [адрес] , ет. 4, ап. 8 да заплати на ТП на НОИ Плевен разноски в размер на 50 евро. Съдът намира, че делото е от фактическа и правна сложност, проведени са две съдебни заседания и не е налице основание за уважаване на възражението на ответника за прекомерност на разноски на оспорващ. Предвид горното и на основание чл.172, ал. 2, предл. трето от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав