Решение № 1397 от 4.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1409/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания вр. чл. 65, ал. 5 от Правилника за приложението му и чл. 145 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба от Н. А. Н., [ЕГН] от гр. Варна против Заповед № 3ХУ-ИО/Д-В/761-0/ФП/03.06.2025 г на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0015/20.06.2025 г на директора на РДСП – Варна, с която е изменена определената на жалбоподателя месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ – чрез изменение на правното основание от чл. 70, т. 4 от ЗХУ на чл. 70, т. 3 от ЗХУ и чрез намаляване на размера й от 191. 40 лв. на 159. 50 лв., считано от 01.05.2025 г до 31.07.2027 г. От жалбата се извежда, че процесната заповед е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Според жалбоподателя на по-ниските пенсии следва да има по-висока финансова подкрепа /ФП/. В неговия случай вместо да се намали размера на ФП на 159 лв., е следвало да се увеличи от 191 лв. на 57% от 638 лв. /линия на бедност за 2025 г./ на 363 лв. Искането към съда е за отмяна на процесната заповед и даване на задължителни указания за увеличение на ФП към 363 лв. В съдебно заседание по делото, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „Социално подпомагане“- Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, а разгледана по същество, последната е неоснователна при следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено, че на 24.01.2025 г. е издадено ЕР на НЕЛК № 90257 от 012 на специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ /стр. 25 от делото/, с което на жалбоподателя е определена 92% ТНР с чужда помощ след преосвидетелстване по повод на 88% ТНР по решение на ТЕЛК. На 27.01.2025 г. жалбоподателят е подал заявление-декларация по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ / адм. преписка/ до Д“СП“ – Варна, като е приложил ЕР на НЕЛК № 90257 със срок до 01.07.2027 г., като е приложил формуляр за самооценка на лице с увреждане / адм. преписка/. На 29.01.2025 г. директорът на Д“СП“ – Варна е издал Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/761/ФП/ на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ във вр. с чл.65, ал. 1 и чл. 66 от ППЗХУ и при изготвена индивидуална оценка и съобразяване на ПМС № 328/30.09.2024 г. за определяне на линията на бедност за страната за 2025 г., като определил размер на ФП по чл. 70, т. 3 от ЗХУ от 159, 50 лв., считано от дата – 01.01.2025 г. до 31.07.2027 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 31.01.2025 г. по ел. път. На 02.02.2025 г. жалбоподателят е оспорил горепосочената заповед пред директора на РДСП – Варна, който с решение № 03-РД-0006/ 26.02.2025 г. е отменил Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/761/ФП/ 29.01.2025 г., като е приел че жалбоподателят има право на ФП по чл. 70, т. 4 от ЗХУ в размер на 30 на сто от линията на бедност за съответната година, за която се отнася и е върнал преписката за ново произнасяне. След жалба на оспорващия против издаденото решение и указания на изп.директор на АСП, Директорът на Д“СП“ – Варна е издал заповед № 0301-РД01-0115/ 05.03.2025 г., с която на жалбоподателя да се доплати сума в размер на 78, 90 лв. за месеците 01.04.2024 г. до 31.12.2024 г. – общо в размер на 710, 10 лв., която да бъде начислена и изплатена с помощите за м. февруари 2025 г. След жалба от оспорващия против последната заповед пред директора на РДСП – Варна, е издадена заповед № ЗХУ-ИО/ Д-В/761/ФП/06.03.2025 г., на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ във вр. с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от ППЗХУ и при изготвена индивидуална оценка на потребностите от 29.01.2029 г. за месечна ФП по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 869, 6 лв., считано от 01.02.2025 г. до 31.07.2027 г. След подадена жалба от 10.03.2025 г. на оспорващия директорът на РДСП – Варна се е произнесъл с Решение № 03-РД06-0007/24.03.2025 г. като е приел жалбата на Н. за частично основателна и върнал преписката с указание на директора на Д“СП“ – Варна за произнасяне относно размера на месечната ФП за периода от 01.01.2025 г. до 31.07.2027 г. На 07.04.2025 г. директорът на Д“СП“ – Варна е издал Заповед № ЗХУ-ИО/ Д-В/761/ФП/07.04.2025 г., като е определил МФП по реда на чл. 70, т. 3 от ЗХУ на жалбоподателя в размер на 255, 20 лв., считано от дата 01.03.2025 г. до 31.07.2027 г. След жалба на оспорващия до Директора на РДСП – Варна от 09.04.2025 г. против всички издадени до момента заповеди на АО – директора на Д“СП“ – Варна е била издадена заповед № ЗХУ-ИО/ Д-В/761/ФП/24.04.2025 г. на АО, с която е определена за м. април 2025 г. МФП в размер на 0 лв. с мотива, че е определена чужда помощ с ЕР на НЕЛК № 90257/ 24.01.2025 г. и последвалите две решения на директора на РДСП – Варна. На 15.04.2025 г. е издадено разпореждане на ТП на НОИ – Варна № 9002238268 от ръководителя на „ПО“ по протокол № 900223/ 15.04.2025 г., с което е прието, че жалбоподателя няма право на ЛПИПОЗ, тъй като не отговаря на изискванията за трудов стаж съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 и на чл. 74, ал. 2 от КСО. С разпореждането ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна е отменил разпореждането за отпускане на ЛПИПОЗ на жалбоподателя / стр. 28-29 от адм. преписка/ На 30.04.2025 г. АО е издал заповед № ЗХУ-ИО/ Д-В/761/ФП/30.04.2025 г., с която е определил МФП на жалбоподателя в размер на 191, 40 лв. на основание чл. 70, т. 4 от ЗХУ, считано от 01.01.2025 г. до 31.07.2027 г., на основание Заповед № 0301-РД-0115/05.03.2025 г. На 03.06.2025 г. е издадена от АО процесната заповед № ЗХУ-ИО/ Д-В/761/ФП/03.06.2025 г. с която е изменен размерът на МФП на жалбоподателя на 159, 5 лв. считано от 01.05.2025 г. до 31.07.2027 г. / стр. 32 от адм. преписка/. При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: От правна страна съдът счита, че процесната Заповед № ЗХУ-ИО/ Д-В/761/ФП/03.06.2025 г. с която е изменен размерът на МФП на жалбоподателя на 159, 5 лв. считано от 01.05.2025 г. до 31.07.2027 г. за законосъобразна, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия чл. 65, ал. 1 от ППЗХУ Съгласно чл. 68, 69 и 70 от ЗХУ „Хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. Подкрепата по ал. 1 е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане. Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента:1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането; 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над [възраст] възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия – в размер 57 на сто от линията на бедност. Според чл. 65 от ППЗХУ „В 10-дневен срок от изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на финансовата подкрепа по чл. 69, т. 1 или по чл. 72, т. 5 от Закона за хората с увреждания съгласно заключенията в оценката.В 10-дневен срок от представяне на документите по чл. 76, ал. 5 от Закона за хората с увреждания директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповеди за отпускане на съответната финансова подкрепа по чл. 69, т. 2 от Закона за хората с увреждания съгласно заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. В срока по ал. 1 директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, съгласно заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Заповедите по ал. 1 и 2 и направленията по ал. 3 се съобщават писмено на лицето, подало заявлението декларация, в 7-дневен срок от издаването им заедно с индивидуалната оценка на потребностите. Заповедите по ал. 1 и 2 и направленията по ал. 3 подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Административно-процесуалния кодекс. Според чл. 66 от ППЗХУ „Месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. Заповедта се съобщава писмено на лицето, подало заявлението декларация, в 7-дневен срок от издаването й. При определяне на размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 4 и 5 от Закона за хората с увреждания се взема предвид видът на получаваната пенсия съгласно Кодекса за социално осигуряване. Месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. В настоящия случай съдът приема, че АО правилно е определил на жалбоподателя МФП по реда на чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 25 на сто от линията за бедност в страната за 2025 г., тъй като на последния е издадено разпореждане за отмяна на ЛПИПОЗ поради липсата на 5 години трудов стаж, положен до датата на инвалидизирането, от които 1/3 (1 година и 8 месеца) действително положен. Поради това жалбоподателят попада в хипотезата на чл. 70, т. 3 от ЗХУ и следва да получи МФП в размер на 25 на сто от линията на бедност за страната за 2025 г., определена с ПМС № 328/ 30.09.2024 г. в размер на 638 лв. Затова съдът приема, размерът на МФП на жалбоподателя е правилно определен в размер на 159, 50 лв. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Поради липсата на претенция за присъждане на разноски от страна на АО, съдът приема, че такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 172 във вр. с чл. 173 от АПК във вр. с чл. 70 от ЗХУ, съдът