Решение № 106 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 846/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.70 ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от „ФЕЕЛ“ ЕООД, с ЕИК 204812392, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Поройна“ № 14-16, вх. Б, ет. 4, ап. 48, представлявано от управителя Ф. Ф., съдебен адрес: ••••, адв. Е. Р. от АК – •••• против „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 111 П.

В исковата молба се твърди, че от дълги години ищцовото дружество било клиент на ответната банка и титуляр по разплащателна сметка в лева с IBAN № ••••, а като физическо лице управителят и едноличен собственик на дружеството бил титуляр по разплащателна сметка в лева с IBAN № ••••. Видно от изготвени от банката на •••• г. отчети по сметка от електронното банкиране на банката било, по горепосочената разплащателна сметка на дружеството с IBAN № ••••, на ••••. били извършени следните неразрешени парични преводи:

1.Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, Нареден междуб. кр. превод Blink е-banking, PC Дог. №: ••••, PC Референция: ••••, БАЕ: ••••, по сметка: ••••, получател: V. S., основание: ZAHRANVANE, вальор: ••••г, дебит: 300.00.

2. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, такса за нареден левов превод, вальор •••• г., дебит: 1.20.

3. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, Нареден междуб. кр. превод Blink е-banking, PC Дог. №: ••••, PC Референция: ••••, БАЕ: ••••, по сметка: ••••, получател: V. S., основание: zahranvane, вальор: ••••г, дебит: 399.00.

4. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, такса за нареден левов превод, вальор •••• г., дебит: 1.20.

5. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, Нареден междуб. кр. превод Blink е-banking, PC Дог. №: ••••, PC Референция: ••••, БАЕ: ••••, по сметка: ••••, получател: V. S., основание: ЗАХРАНВАНЕ, вальор: •••• г., дебит: 399.00.

6. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, такса за нареден левов превод, вальор •••• г., дебит: 1.20.

7. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, Нареден междуб. кр. превод Blink е-banking, PC Дог. №: ••••, PC Референция: ••••, БАЕ: ••••, по сметка: ••••, получател: V. S., основание: захранване, вальор: •••• г., дебит: 399.00.

8. Дата: ••••г., Основание: Референция: ••••, такса за нареден левов превод, вальор •••• г., дебит: 1.20.

9. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, Нареден междуб. кр. превод Blink е-banking, PC Дог. №: ••••, PC Референция: ••••, БАЕ: ••••, по сметка: ••••, получател: V. S., основание: захранване, вальор: •••• г., дебит: 399.00.

10. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, такса за нареден левов превод, вальор •••• г., дебит: 1.20.

11. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, Нареден междуб. кр. превод Blink е-banking, PC Дог. №: ••••, PC Референция: ••••, БАЕ: ••••, по сметка: ••••, получател: V. S., основание: захранване, вальор: •••• г., дебит: 399.00.

12. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, такса за нареден левов превод, вальор •••• г., дебит: 1.20.

13. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, Нареден междуб. кр. превод Blink е-banking, PC Дог. №: ••••, PC Референция: ••••, БАЕ: ••••, по смекта: ••••, получател: V. S., основание: захранване, вальор: •••• г., дебит: 399.00.

14. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, такса за нареден левов превод, вальор ••••г., дебит: 1.20.

15. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, Нареден междуб. кр. превод Blink е-banking, PC Дог. №: ••••, PC Референция: ••••, БАЕ: ••••, по сметка: ••••, получател: V. S., основание: захранване, вальор: ••••г., дебит: 399.00.

16. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••••••••••••, такса за нареден левов превод, вальор ••••г., дебит: 1.20.

17. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, Нареден междуб. кр. превод Blink е-banking, PC Дог. №: ••••, PC Референция: ••••, БАЕ: ••••, по сметка: ••••, получател: V. S., основание: захранване, вальор: •••• г., дебит: 399.00.

18. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, такса за нареден левов превод, вальор ••••г., дебит: 1.20.

19. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, Нареден междуб. кр. превод Blink е-banking, PC Дог. №: ••••, PC Референция: ••••, БАЕ: ••••, по сметка: ••••, получател: V. S., основание: захранване, вальор: ••••г., дебит: 399.00.

20. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, такса за нареден левов превод, вальор •••• г., дебит: 1.20.

21. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, Нареден междуб. кр. превод Blink е-banking, PC Дог. №: ••••, PC Референция: ••••, БАЕ: ••••, по сметка: ••••, получател: V. S., основание: захранване, вальор: ••••г., дебит: 399.00.

22. Дата: •••• г., Основание: Референция: ••••, такса за нареден левов превод, вальор ••••г., дебит: 1.20.

Изложено е в исковата молба, че управителят на ищцовото дружество нито е нареждал, нито е давал съгласието си за посочените по - горе платежни операции, за което обстоятелство уведомил ответната банка още на •••• г., чрез телефонно обаждане на посочен на интернет страницата й номер - ••••, непосредствено след като узнал за тях. Освен това, същият подал до банката молба - искане с вх. № •••• г., по описа на „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез която поискал да бъдат възстановени незабавно по банковата сметка на дружеството общата стойност на неразрешените платежни операции за извършените на •••• г. преводи и такси, а също така да бъде уведомен относно механизма на извършване на тези, неразрешени от него, платежни операции. С писмо с изх. № •••• г., по повод на молбата му, от ответната банка постъпил отговор, в който било посочено следното: „На •••• г. след получена заявка за активиране на Мобилно приложение „••••, с вграден Софтуерен •••• (Мобилно приложение) и коректно въведени средства за достъп и идентификация, Банката, с цел защита и удостоверяване, че заявката произтича от Вас, е изискала да направите потвърждение, като на •••• г. в •••• часа, е изпратила еднократно валиден код, чрез SMS съобщение на телефонен номер +••••, който телефонен номер в системата на Банката е регистриран като телефон за контакт с Вас, с текст на съобщението, показващ действието, за което кодът се отнася, а именно: ,,•••• ••••“. След като Банката е получила потвърждение, чрез въвеждане на правилната комбинация от потребителско име, парола и еднократно валиден код, изпратен до Вашия телефонен номер, за Банката не е имало съмнение, че заявката за активация на Мобилното приложение, произтича от Вас. Целта на изпратения до Вашия мобилен номер еднократно валиден код е да провери идентичността на лицето, което изисква активиране на мобилното приложение е евентуално измами от трето лице, тъй като телефонът е във Ваш контрол и лично получавате съобщението за еднократен код и може да предотвратите изисканото от трето лице последващо действие, като не въведете кода, и незабавно се свържете с банката.“ Във връзка с тези изложени твърдения в отговора на банката, се поддържа в исковата молба, че от управителя на ищцовото дружество на •••• г. категорично не е била изпращана заявка за активиране на Мобилно приложение „••••“, с вграден Софтуерен •••• (Мобилно приложение), както и че същият не бил въвеждал каквито и да е било средства за достъп и идентификация в тази връзка, нито бил

потвърждавал, чрез въвеждане на правилната комбинация от потребителско име, парола и еднократно валиден код.

Изложено е още, че в писмо с изх. № ••••г. се твърдяло, че след активиране и успешен вход в Мобилното приложение от регистрираното устройство с въвеждане на ПИНт/биометрия (в зависимост от избора), можели да бъдат ползвани функционалностите на приложението. В •••• часа на •••• г., след успешен вход, през интернет страницата на ••••, били инициирани два междубанкови превода Blink, с референции: •••• и •••• от сметка с IBAN № ••••, водена на името на „ФЕЕЛ“ ЕООД, към сметка с IBAN ••••, при „Банка ДСК“ АД, с титуляр V. S., за сума в общ размер на 699,00 лева, потвърдени чрез коректно въвеждане на необходимите средства за достъп и идентификация.

Също така, в отговора на банката от •••• г. било посочено, че на ••••г., в периода от •••• часа, след успешен вход, през интернет страницата на •••• били инициирани девет междубанкови превода Blink, с референции: ••••; ••••; ••••; ••••; ••••; ••••; ••••; •••• и ••••, от сметка с IBAN № ••••, водена на името на „ФЕЕЛ“ ЕООД, към сметка с IBAN ••••, при „Банка ДСК“ АД, с титуляр V. S., за сума в общ размер на 3591,00 лева, потвърдени чрез коректно въвеждане на необходимите средства за достъп и идентификация.

По отношение на изложените твърдения в отговора на банката, ищцовото дружество, чрез неговия управител, заявява, че на •••• г. категорично не е осъществявал вход в посочените в писмото на банката часове, през интернет страницата на ••••, не е бил инициирал преводи с посочените референции от сметката на дружеството с IBAN № ••••, нито бил получавал парола за еднократно използване, генерирана от •••• устройството, с оглед на което било неясно по какъв начин са били потвърдени, чрез въвеждане на необходимите средства за достъп и идентификация. Посочва се, че тъй като ползвал електронното банкиране (различно от Мобилното приложение), с цел по - висока степен на защита преди извършване на платежни операции, същият получавал парола за еднократно използване, генерирана от •••• устройство, но за посочените по - горе преводи изобщо не бил включвал •••• устройството, съответно - не бил получавал парола за еднократно използване, генерирана от него. Освен това се поддържа, че той не познавал посоченото в преводите лице „V. S.“, липсвали каквато да е била причина или основание да преведе на същото парични средства, липсвали и каквито и да било взаимоотношения с такова лице.

Във връзка с изложеното, се поддържа от ищцовото дружество, чрез неговия управител, че същият не е нареждал, нито пък е давал съгласието си за посочените по - горе платежни операции, поради което счита същите за неразрешени по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС, за което обстоятелство бил уведомил банката още на •••• г. чрез телефонно обаждане на посочен на интернет страницата за онлайн банкиране номер, а именно: ••••. Изразява недоумение от факта, че въпреки уверенията от страна на банката за по - висока степен на защита при извършване на платежните му операции, гарантирана, чрез паролата за еднократно използване, генерирана от •••• устройството, без да е получавал парола за еднократно използване, генерирана от •••• устройството, били извършени посочените по - горе неразрешени от него платежни операции. Относно отговорността на ответната банка се позовава на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, предвиждаща, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.

Отбелязва се още в исковата молба, че във връзка с процесния случай, от управителя на ищцовото дружество бил подаден сигнал в прокуратурата, регистриран с peг. № •••• от •••• г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, като видно от направена справка в електронния портал на Прокуратурата на Република България, към настоящият момент същият бил заведен по преписка № 2148/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура - Хасково.

Въз основа на тези съображения, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната банка да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 4303,20 лева главница, представляваща общата стойност на извършени на •••• г., неразрешени от управителя на ищцовото ЕООД, платежни операции и такси за наредени преводи, подробно описани в посочените по-горе 22 пункта от обстоятелствената част на исковата молба, както и сумата в размер на 1111,72 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, считано от •••• г., предхождаща датата на подаване на исковата молба - ••••., ведно със законната лихва върху главницата, считано от - датата на подаване на исковата молба - •••• г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, който счита предявените искове за допустими, но неоснователни.

По съществото на спора излага насрещни твърдения, че всички спорни платежни операции от електронното банкиране в Мобилно приложение „••••“ с вграден Софтуерен •••• на ищеца представляват разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗПУПС, тъй като били изпълнени от ответната банката след предварително дадено нареждане (съгласие) от ищеца, чиято автентичност била установена от нея съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ЗПУПС. Твърди, че всяка една от спорните платежни операции била с надлежно установена от ответника автентичност, чрез уговорените между банката и ищеца средства за достъп и идентификация, точно регистрирана и осчетоводена от нея, както и че не е била засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга.

Поддържа, че от Искане за регистрация в електронното банкиране „••••“ от •••• г., Искане за регистрация на специализирано електронно устройство /••••/ в „••••“ от •••• г. и Договор № ••••/•••• г. за покупкопродажба на специализирано електронно кодиращо устройство /••••/ ставало ясно, че ищецът изрично е заявил, че е запознат, съгласен е и приема общите условия на Банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги и общите условия на Банката за електронно банкиране „••••“, чиито неразделни части били и условията за дигитализиране и ползване на карта на •••• през приложения на външни доставчици, както и че е получил екземпляр от тях и че се е задължил да ги спазва.

Посочва, че в раздел V на Искането от •••• г. за регистрация в електронното банкиране „••••“ се съдържал договор при общи условия, като правата и задълженията на страните се уреждали от общите условия на Банката за електронно банкиране „••••“ и общите условия на Банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги, чиито неразделни части били и условията за дигитализиране и ползване на карта на •••• през приложения на външни доставчици. В т. 3 от този договор при общи условия ищецът заявил, че е запознат със средствата за достъп и идентификация до ,••••“.

Твърди се от ответната банка, че изпълнението на всяка една от спорните платежни операции е било извършено при спазване на всички предвидени за това изисквания в общите условия на Банката за електронно банкиране „••••“, в общите условия на Банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги и в условията за дигитализиране и ползване на карта на •••• през приложения на външни доставчици. Банката била провела задълбочено проучване на идентичността на ищеца в качеството му на платец по електронна платежна операция чрез средствата за достъп и идентификация, които били посочени в общите условия на Банката за електронно банкиране „••••“, в общите условия на Банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги и в условията за дигитализиране и ползване на карта на •••• през приложения на външни доставчици. Всяка една от спорните платежни операции била точно регистрирана и осчетоводена от Банката и не била засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга, като се твърди, че ищецът е получил пълен и изчерпателен отговор от банката, приложен към исковата молба, по отношение на тези операции, точния им час на регистрация, начините за проверка от страна на банката на въведените средства за достъп и идентификация, изпращането на SMS съобщения за потвърждение на операциите. Твърди се, че банката е осъществила и точно регистриране и осчетоводяване на всички спорни платежни операции, като нито една от тях не била засегната от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга, за което подробно и в детайли изложила всичко относно тези операции в своето Писмо- отговор до ищеца, изх. №•••• г.

Посочва се от ответника още, че по силата на т. 2.4 от общите условия за електронно банкиране „••••“, ищецът се съгласявал във връзка с ползването на платежните услуги и свързаните с тях други услуги, предлагани от Банката чрез „••••“, откриването и воденето на банкови сметки, разрешаването и изпълнението на платежни операции да се извършва съобразно направената регистрация, общите условия за електронно банкиране „••••“, общите условия на Банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги, предварително осигурени му на разположение на интернет страницата на „••••“ на адрес https://••••.••••.bg или на интернет страницата на Банката на адрес www.••••.bg.

Според т. 1.1, б. „б“ от общите условия за електронно банкиране „••••“ електронният подпис представлявал средство за електронна идентификация на ищеца и за удостоверяване на автентичността на онлайн услуга, като 1) Трансакционен авторизационен номер (ТАН), генериран от Хардуерен/Софтуерен ••••; 2) Персонален идентификационен номер (ПИНт); 3) ID номер на регистрирано мобилно устройство; 4) Парола; 5) код, изпратен чрез SMS на регистриран в Банката номер на мобилен телефон, 6) Пръстов отпечатък (Fingerprint)/Лицево разпознаване (Face ID) 7) публичен и таен ключ; или комбинация от тях. Съгласно т. 4.12.1 от общите условия за електронно банкиране „••••“, използваните средства за достъп и идентификация в мобилното приложение „••••“ имали силата и значението на правно валиден електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), който в отношенията между страните се приравнявал на саморъчен подпис, удостоверяващ истинността и автентичността на електронното изявление за наредената операция или подписването на договори и/или потвърждаването на други действия/операции, извършвани от съответната страна по електронен път. Следователно, предвидените в общите условия за електронно банкиране „••••“ средства за достъп и идентификация представлявали надлежна процедура за установяване на автентичността на платежната операция по смисъла на чл. 78, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и за даване на съгласие за изпълнение на платежна операция по смисъла на чл. 70, ал. 3 ЗПУПС.

Твърди се в отговора на ответната банка, че всички платежни операции, които били извършени на ••••г. от профила на ищеца в електронното банкиране „••••“ (включително посочените в исковата молба единадесет платежни операции), били изпълнени от банката след като преди това в мобилното приложение „••••“ били въведени всички необходими средства за достъп и идентификация на ищеца. Тези средства за достъп и идентификация съгласно т. 4.12.1 от общите условия за електронно банкиране “••••“ имали силата и значението на правно валиден електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ и в отношенията между банката и ищеца се приравнявали на саморъчен подпис, който удостоверявал истинността и автентичността на електронното изявление за наредената операция или подписването на договори и/или потвърждаването на други действия/операции, извършвани по електронен път. Предвидените в общите условия за електронно банкиране „••••“ средства за достъп и идентификация представлявали надлежна процедура за установяване на автентичността на платежната операция по чл. 78, ал. 3 ЗПУПС и за даване на съгласие за изпълнение на платежна операция по чл. 70, ал. 3 ЗПУПС. От това следвало, че всички платежни операции, които били извършени на ••••г. от профила на ищеца в електронното банкиране „••••“ (включително посочените в исковата молба единадесет платежни операции) представлявали разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70. ал. 1 ЗПУПС, тъй като били изпълнени от Банката след предварително дадено нареждане (съгласие) на ищеца в качеството му на платец чрез електронните средства за достъп и идентификация в мобилното приложение „••••“.

Също така се посочва че, в т. 6.1 - 6.6 от общите условия за електронно банкиране „••••“ се уреждало откриването на банкови сметки и издаването на дебитни и кредитни карти чрез приложението „••••“, като съответният договор се считал за сключен след спазване на процедурите на „••••“ и условията за достъп и идентифициране и след потвърждение на ищеца, че е запознат, приема и е обвързан от общите условия за електронно банкиране „••••“ и общите условия за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги. Ето защо при откриване на банкови сметки и издаване на дебитни и кредитни карти чрез приложението „••••“ не се подписвали договори и общи условия на хартиен носител.

По тези подробно изложени в отговора съображения, ответната банка моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, както и заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводна и компютърнотехническа експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.70 ал.1 ЗПУПС и чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими. Разгледани по същество, исковете по чл. 79, ал. 1, вр. чл.70 ал.1 ЗПУПС са изцяло основателни, а тези по чл.86, ал.1 ЗЗД – частично основателни, като съображенията за това са следните.

Ответникът „Първа инвестиционна банка” АД е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС, с оглед на което правоотношението между страните по делото се урежда от разпоредбите на ЗПУПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие, платежната операция е неразрешена. Чл. 75 ЗПУПС предвижда, че ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения: 1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Според ал. 3 на същия законов текст, установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция. Съгласно чл.78, ал. 4 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 от с.з. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги.

Разпоредбите на националния ЗПУПС дословно възпроизвеждат текстовете на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, поради което и се нуждаят от тълкуване за извличане на точния им смисъл. Тълкуването на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на услугата. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, но която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на банката, че е налице измама - в двете разновидности: извършена от платеца или извършена от получателя на плащането, който има качеството ползвател на платежната услуга или при умишлено или при груба небрежност от страна на ползвателя на платежните услуги неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент.

Според чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не покъсно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не покъсно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция.

Съгласно чл. 80, ал. 3 ЗПУПС платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им. Съгласно ал. 4 когато доставчикът на платежни услуги на платеца не изисква задълбочено установяване на идентичността на клиента, платецът не понася загуби, освен когато е действал с цел измама. Когато получателят или доставчикът на платежни услуги на получателя не успее да приеме задълбоченото установяване на идентичността на клиента, той възстановява имуществените вреди, причинени на доставчика на платежни услуги на платеца. Според ал. 5 след уведомяването по реда на чл. 75, т. 2 платецът не понася никакви имуществени вреди, произтичащи от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, с изключение на случаите, когато платецът е действал чрез измама. Съгласно ал. 6 когато доставчикът на платежни услуги не осигури подходящи начини за уведомление по всяко време за изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент съгласно изискванията на чл. 76, ал. 1, т. 4, платецът не носи отговорност за имуществените вреди, произтичащи от използването на този платежен инструмент, с изключение на случаите, когато платецът е действал чрез измама.

Следователно, за да е основателен искът, трябва да са налице неразрешени платежни операции, които са увредили ищеца. От друга страна, за да се освободи банката от отговорност, тя трябва да докаже, че ищецът е действал с измама, или е нарушил задълженията си умишлено или поради груба небрежност.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на платежни услуги дори при липса на противоправно поведение от негово страна (обикновено вредите са причинени от противоправното поведение на трето за платежния процес лице). Поради това, независимо дали доставчикът на платежни услуги е положил дължимата грижа, при наличие на горепосочените предпоставки за него възниква задължение да възстанови сумата на ползвателя на услугата.

Обективният характер на отговорността на доставчиците на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да се търси в нейния произход. Разпоредба се въвежда в националното законодателство чрез транспониране на текста на чл. 73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар. Една от целите на Директивата, посочена в преамбюла, е чрез въведените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния пазар на платежни услуги. За да има доверие в пазар на платежни услуги трябва да има доверие в доставчиците на тези услуги. Необходимостта от доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически по- силна страната, обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите да носят риска от измамливи действия на трети лица. С отговорността на доставчика на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции, той ще възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите (освен ако последните не са причина за увреждането). По този начин клиентите на платежни услуги ще разполагат със средства си, като така отново ще имат възможност активно да участват в търговския оборот и пазара на платежните услуги и то без да е необходимо да отделят време и допълнителни средства в търсене на самостоятелна защита на увредените си от измамливите действия права.

Допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС на доставчика на платежни услуги е безвиновна се съдържа и в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Видно от законовия текст на доказване подлежи обективен факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не обуславя освобождаване от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. (в този смисъл - Определение № 43/19.01.2021 г. по ч. т. д. № 2055/2020 г. на ВКС, II т. о., Решение № 195 от 22.03.2023 г. на САС по в. т. д. № 1079/2022 г., Решение № 1317 от 13.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1651/2025 г. на САС, Решение № 5673 от 21.10.2024 г. по в. гр. д. № 6820/2023 г. на СГС).

В случая липсва спор по делото, а и се установява от представените от страните писмени доказателства, че ищцовото дружество „ФЕЕЛ“ ЕООД е титуляр на разплащателна сметка в лева с IBAN № ••••, открита и поддържана при ответната банка по силата на сключен между страните договор, както и че му е предоставено електронно банкиране чрез мобилното приложение „••••“, с вграден Софтуерен •••• (Мобилно приложение) - Искане за регистрация в електронното банкиране „••••“ от •••• г.; Искане за регистрация на специализирано електронно устройство /••••/ в „••••“ от •••• г. и Договор № ••••/•••• г.

Не е полемично на следващо място обстоятелството, че на •••• г. от посочената по-горе сметка на ищцовото дружество са били извършени общо 11 банкови превода на суми към чужда сметка, удържани са съответно и такси за наредените преводи за всяка една от тях. Ищецът е подал молба - искане с вх. № 239/118 до банката няколко дни по-късно, а именно на •••• г., с която е поискал да бъдат възстановени незабавно по банковите сметки на дружеството общата стойност на неразрешените платежни операции за извършените на •••• г. преводи и такси в размер на 4316,40 лв., т.е. оспорил е транзакциите като неправомерни.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато събирането на гласни доказателства по делото като е разпитан свид. Ш. С. Х. – брат на представляващия ищцовото дружество Ф. Ф., от чиито показания се установява, че още на •••• г. (събота - почивен ден), след като брат му го уведомил, че получава текстови съобщения и установили, че от сметки – техни лични и такива на представлявани от тях дружества се извършват транзакции и получават СМС-и за активиране на мобилното приложение, са се обадили на дежурния телефон на „ПИБ“АД и сметките включително и на ищцовото дружество са били веднага блокирани. Свид. Ш. С. Х. е категоричен в своите показания, че са се намирали в хотелски комплекс „••••“, в близост до гр.••••, както и че брат му не е давал съгласие и не е извършвал лично транзакции.

С писмо с изх. № 239-118/2 от •••• г., чието съдържание е дословно възпроизведено в исковата молба, „Първа инвестиционна банка” АД информират представляващия ищцовото дружество Ф. Ф. още, че оспорените единадесет междубанкови превода Blink, доколкото същите са инициирани след успешен вход, през интернет страницата на „•••• ••••“ и потвърдени чрез коректно въвеждане на необходимите средства за достъп и идентификация, се явяват разрешени и банката е била длъжна да ги изпълни. В писмото е отразено още, че след подадена от ищеца информация на •••• г., че тези платежни операции не са разпознати, Банката е предприела необходимото, в т.ч. е блокирала регистрацията за електронно банкиране в „•••• ••••“.

В последствие, в т.ч. и по повод сигнал от представляващия ищцовото дружество Ф. Ф. е била образувана пр.пр. № 2630/2023 г. по описа на ОП – Хасково, присъединена към преписка № 2184/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Хасково. С Постановление от 20.09.2023 г. на прокурор в ОП – Хасково, е било образувано досъдебно производство № 414/2023 г. по описа на ГД БОП – МВР за извършено престъпление по чл.319б ал.3, вр. чл.1, вр. чл.26 ал.1 НК, разследването по което е приключило с мнение на разследващия полицай за спиране на основание чл.244 ал.1 т.2 НПК, т.е. поради неразкриване на конкретен извършител. По производството липсват данни за лице, привлечено в качеството на обвиняем или спрямо което да са предприемани мерки за процесуална принуда.

Във връзка с твърденията на ответната банка, че всяка една от спорните платежни операции е точно регистрирана и осчетоводена от нея, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се кредитира като обосновано и компетентно изготвено, а и същото не бе оспорено от страните. Съгласно това заключение, при извършените платежни операции – банкови преводи по процесните: 1. Платежно нареждане за кредитен превод с референция •••• , с дата ••••, статус одобрен за сумата от 300 лв. Платежна система B1ink; 2. Платежно нареждане за кредитен превод с референция •••• , с дата ••••, статус одобрен за сумата от 399 лв. Платежна система B1ink; 3. Платежно нареждане за кредитен превод с референция ••••, с дата •••• статус одобрен за сумата от лева 399. Платежна система B1ink; 4. Платежно нареждане за кредитен превод с референция ••••, с дата •••• статус одобрен за сумата от лева 399. Платежна система B1ink; 5. Платежно нареждане за кредитен превод с референция ••••, с дата •••• статус одобрен за сумата от лева 399. Платежна система B1ink; 6. Платежно нареждане за кредитен превод с референция ••••, с дата •••• статус одобрен за сумата от лева 399. Платежна система B1ink; 7. Платежно нареждане за кредитен превод с референция ••••, с дата •••• статус одобрен за сумата от лева 399. Платежна система B1ink; 8. Платежно нареждане за кредитен превод с референция ••••, с дата •••• статус одобрен за сумата от лева 399. Платежна система B1ink; 9. Платежно нареждане за кредитен превод с референция ••••, с дата •••• статус одобрен за сумата от лева 399. Платежна система B1ink; 10. Платежно нареждане за кредитен превод с референция ••••, с дата •••• статус одобрен за сумата от лева 399. Платежна система B1ink и 11. Платежно нареждане за кредитен превод с референция ••••, с дата •••• статус одобрен за сумата от лева 399. Платежна система B1ink, всички с получател В. С. с банкова сметка IBAN ••••, е налице пълно съответствие между реквизитите на Платежните нареждания и движението по разплащателна сметка с IBAN № •••• с титуляр „ФЕЕЛ“ ЕООД. Според вещото лице Д. К., съдържащите се в платежните нареждания и движението по сметка реквизити, включват пълна банкова информация за платеца и получателя, сума, основание, дата и следователно описаните операции по външни белези са регистрирани и осчетоводени правилно. Вещото лице изрично разяснява, че изводите на експертизата не засягат начин на авторизация, установяване на автентичност, правилност на използване и потребяване на електронно банкиране и др., а са само по отношение на съответствие на реквизитите на платежните нареждания и отразяването им като движение в разплащателните сметки на ищцовото дружество „ФЕЕЛ“ ЕООД в ответната банка - „Първа инвестиционна банка” АД.

Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие, платежната операция е неразрешена. Достатъчно е клиентът да твърди, че операцията не е наредена от него или е извършена без негово съгласие, за да се приеме, че същата не е разрешена, като в доказателствена тежест на ответника е да установи, че именно ищецът е наредил операцията, респективно, че тя е извършена с негово съгласие.

С решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2 от Директива 2007/64 /идентичен с текста на чл. 72, т. 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС /, предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната трансакция като неразрешена при извършването и без съгласието на платеца, съдът е приел, че законодателят на Съюза не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80. С оглед на това, при твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, мтокен и др.) не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика на платежни услуги, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност - в този смисъл са определение на ВКС, I т. о по т. д. № 2456/22 г. и определение № 508/17.02.25 г. на ВКС, I т. о. по т. д. № 1593/2024 г. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо, защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай (в този смисъл са Определение № 315 от 1.03.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3559/2022 г., Решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС, четвърто г. о, Решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, четвърто г. о.).

Неполагането на дължимата грижа от страна на ищеца в процесния случай се основава единствено на твърдения относно успешното идентифициране и автентифициране, осъществено при нареждане на трансакциите. Това обаче не е достатъчно, доколкото доставчикът на платежната услуга следва да докаже, че осъществяването се дължи на измама или проявена от ползвателя груба небрежност поради неизпълнение на задълженията му по договора. В този смисъл е и приетото в Определение № 1957 от 11.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2456/2022 г., I т. о., ТК, съобразно което при твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, м-токен и др.) не е достатъчно да изключи неговата отговорност, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност, способствали операцията.

В хода на настоящото производство липсват доказателства ищецът да е предоставил личните си идентификационни данни на трето лице, с което да е проявил груба небрежност.

Въпреки констатациите на ССчЕ, настоящият съдебен състав намира, че процесните единадесет платежни операции представляват неразрешени такива, по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, доколкото клиентът, титуляр на сметките, не е наредил изпълнението им. Това е така, тъй като на първо място, твърденията на ищеца, че не е осъществявал вход в посочените в писмото на ответната банка часове, през интернет страницата на „•••• ••••“ http://••••.••••.bg, не е инициирал преводи с посочените по- горе референции от сметката на дружеството с IBAN № ••••, че не e получавал парола за еднократно използване, генерирана от •••• устройството, т.е. че не е нареждал, нито пък е давал съгласието си за посочените по - горе платежни операции, което се установява и от кредитираните гласни доказателства посредством разпита на свид. Ш. С. Х..

По делото е прието заключение и на компютърно-техническа експертиза, от което се установява, че на •••• г. от профила на ищеца в електронното банкиране „••••" два пъти успешно е активирано мобилното приложение „••••" На регистрирания в банката от Ф. Ф. телефонен номер са изпратени генерираните от SMS системата на банката SMS съобщения с кода за активиране на мобилното приложение „••••" и две SMS съобщени за успешно активиране на мобилното приложение „••••". Телефонният номер на Ф. Ф., до който са изпратени съобщенията +•••• съвпада с регистрирания в ПИБ АД.

Вещото лице е констатирало, че след активиране на мобилното приложение „••••" на •••• г., от профила на ищеца в електронното банкиране „••••", от банкова сметка •••• са наредени 11 превода на обща стойност 4290,00 лв. към банкова сметка •••• на името на В. С. в Банка ДСК АД.

Съгласно заключението, спорните преводи от сметките на ищцовото дружество са наредени от компютър с операционна система ••••, браузер ••••. Потвърдените единадесет трансакции са били наредени в период от време - от •••• ч. от IP адрес •••• с геолокация •••• чрез доставчик на интернет услуги •••• (две от транзакциите) и от IP адрес •••• с геолокация София с доставчик на интернет услуги •••• - останалите девет трансакции.

Разяснено е от вещото лице, че механизмите друго лице да активира мобилно приложение и да извършва платежни операции е възможно при споделяне на потребител и парола с трето лице, което има достъп до регистрирания в банката телефонен номер или при въвеждането им във фалшиви сайтове за електронна търговия и др.; при кражба на данни от устройство и записани пароли в браузър или прихванати при въвеждането им от клавиатурата; достъп до системи чрез инсталиране на зловреден софтуер или физически достъп до мобилния телефон с цел клониране на СИМ картата и получаване на изпратените SMS-и и др. За да се гарантира, че системата е сигурна или поне възможностите за грешки да се сведат до минимум се използва многофакторна идентификация като според вещото лице, електронното банкиране на ПИБ АД (••••) е защитено от инструменти, които упражняват контрол върху приложението, потребителските данни и кодове за идентификация. Потребител, който се идентифицира без грешка пред банката, прилагайки ЗУИ (потребителски данни (знание) и еднократен код (притежание), изпратен до регистриран от него телефонен номер в Банката) се счита от Банката за самият него. В заключението е посочено още, че колкото и да е сигурна една система винаги има възможност за човешка грешка,

небрежност, достъпване на фалшив сайт или достъп до системи, компютри, телефони, карти и злоумишлени действия на трети лица. В устния си доклад в проведеното на •••• г. съдебно заседание, вещото лице З. И. допълва, че двата IP-адреса, от които са извършени неразрешените платежни операции не са били ползвани по друго време от ищцовото дружество.

Както се посочи, отговорността на доставчика на платежни услуги да възстанови сумата на ползвателя на услугата по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна, като обективният характер на отговорността на доставчика на платежни услуги се съдържа и в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, съгл. която на доказване подлежи обективен факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице, като тежестта на доказване е за доставчика на платежната услуга. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не обуславят освобождаване от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. В посочения смисъл е определение № 43/19.01.2021 г. на ВКС, II т. о. по ч. т. д. № 2055/2020 г.

Съдът приема, че в процесния случай не се установяват действия, съставляващи груба небрежност от страна на ищеца при осъществяване на процесните единадесет операции. По делото липсват доказателства ищецът да е предоставил личните си идентификационни данни на трето лице, както и да не е спазил препоръките на банката за опазване на персонализиращите средства. Този извод на съда не се опровергава и от събраните по делото доказателства, включително и от установения факт на успешно извършената многофакторна идентификация на ищеца в системата "••••". Установено е от заключението на вещото лице, че и единадесетте парични превода са извършени от IP адреси на територията на гр. •••• и гр.София, а веднага след получаване от представляващия ищцовото дружество Ф. Ф. на кратките текстови съобщения на неговия телефонен номер, чрез телефонно обаждане на посочен на интернет страницата на „ПИБ“АД номер - ••••, той е уведомил представител на банката с искане за блокиране регистрацията за електронно банкиране на сметките на ищцовото дружество.

Така, след преценка на събраните по делото доказателства, се налага извод, че в настоящото производство не се установява оспорените трансакции да са резултат на извършена измама от страна на ищеца или същият умишлено или поради груба небрежност да не е изпълнил задължението си да опази персонализираните си средства за сигурност. При липсата на такова доказване от страна на ответника, съдът следва да приеме за установено, че извършеното разплащане не е било разрешено от платеца, за което доставчикът на платежните услуги - „Първа инвестиционна банка” АД, е своевременно уведомен, по телефон още на •••• г. и с писмена молба на •••• г., съгласно изискването на чл. 77, ал. 1 ЗПУПС, поради което и банката следва да върне на ищеца всички суми, преведени във връзка с неразрешените транзакции, в т.ч. и удържаните за извършените парични преводи такси.

По изложените съображения, исковете по чл.79 ал.1 ЗПУПС за присъждане на сумата от 4303,20 лева (след превалутирането 2200,19 евро), представляващи общо 11 неразрешени платежни операции и такси за наредени преводи, извършени на •••• г., като основателни и доказани, следва да бъдат уважени в пълните им предявени размери. Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна лихва върху уважения размер на главниците, считано от датата на предявяване на иска – •••• г., до окончателното им изплащане.

Върху подлежащите на възстановяване суми се дължи и мораторна лихва, считано от изтичане на посочения в чл. 79, ал. 1 ЗПУПС срок - следващия работен ден от уведомяването. Видно от приложените по делото молба – искане /л.6-л.8 от делото/ и писмо /л. 9 – л.11 от делото/, макар ответната банка да признава обстоятелството, че още на •••• г. /събота/ е била информирана от ищеца, че не разпознава платежните операции, то едва на •••• г. /четвъртък/ е сезирана писмено с искане за възстановяване на процесните суми за главница. Следователно, най-късно в края на следващия работен ден – •••• г. е следвало да ги възстанови на ищеца, което не е сторил, и от •••• г. е изпаднал в забава.

Размерът на законната лихва за забава върху сумата от 4303,20 лева за периода от •••• г. до •••• г. възлиза на сумата от 1104,89 лв. (след превалутирането 564,92 евро). Тези размери са определени от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен интернет калкулатор. С оглед изложеното, акцесорния иск за лихва се явява основателен до посочения размер и за посочения период, а за разликата до предявените с исковата молба 1111,72 лв. и за периода от •••• г. до •••• г. включително подлежат на отхвърляне.

При този изход на спора, и двете страни имат право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 747,15 евро, тъй като е доказал извършването на такива в общ размер от 1463,14 лв., от които 222,13 лв. за заплатена държавна такса, 430 евро за адвокатско възнаграждение и 400 лв. /204,52 евро/ за възнаграждение за вещо лице.

Ответникът също претендира присъждане на направените от него разноски като е доказал извършване на разноски в размер на 460,16 евро /900 лв./ за възнаграждения за вещи лица и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 102,26 евро /200 лв./, съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора, размера на иска и осъществената защита по него. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника е възникнало право на разноски в размер на 0,71 евро.

От така претендираните от страните разноски съдът счита, че следва да се присъдят разноски единствено в полза на ищеца в размер на 746,44 евро, съобразно уважения размер на исковете и след компенсация с разноските на ответника. Настоящият съдебен състав не споделя практиката, че не следва да се извършва служебна компенсация на разноските и да не се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания. В актуалната съдебна практика все повече се налага разбирането за прилагане на правилото за служебна компенсация на разноските, като се изоставя другият подход, а именно – че съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.

Мотивиран така, съдът