Решение № 158 от 5.5.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 2/2026 г.

наказателно дело № 20264310200002 по описа за 2026 година С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №9050617 издаден от ОД на МВР Ловеч на С. К. Т., ЕГН •••••••••• от гр. С, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 21.04.2024 год. в 15.43 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км 24+500, в с. Сопот, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр. С, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км. ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС „Ф П“, вид лек автомобил с рег. № •• •••• •• е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 91 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч. Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от С. К. Т., чрез адв. П. от САК в която излага, че незаконосъобразно е издаден електронен фиш, а не АУАН, респективно НП, тъй като видно от описанието на нарушението и санкционното основание - чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата е санкционирана за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП вр. с чл. 21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 21.04.2024 г. в 15:43 в обл. Ловеч, ПП- 1-4 км, 24+500 в с. Сопот при разрешена скорост от 50 kм/h, стехническо средство № 120cd3d, е установена стойност на скоростта - 91 km/h - т.е устройството е заснело превишаване на разрешената по чл. 21, ал, 1 от ЗДвП скорост със 41 km/h., за което нарушение на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата, и е наложена глоба в размер на 600 лв. Счита, че незаконосъобразно и е ангажирана отговорността като за нарушението и е наложена глоба в размер на 600 лв., тъй като текста на законовата разпоредба, по която е санкционирана, изрично, посочва, че за нарушението по чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 на основание чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, е предвидено наказание „глоба" и наказание „лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 месеца", а предвиденото наказание „глоба" и „лишаване от право на управление на МПС", изключва по категоричен начин, приложението на чл. 189, ал.4 от ЗДвП - издаването на електронен фиш, защото за това нарушение законът изрично разписва, че следва да се издаде АУАН. Сочи, че от приложените писмени доказателства, се установило, че процесното нарушение е заснето с „мобилно" техническо устройство, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и че в случая е следвало да се констатира нарушението по общия ред, предвиден в ЗАНН - чрез съставяне на АУАН и издаване въз основа на него на наказателно постановление. С оглед горното сочи, че ЕФ е издаден в нарушение на закона, тъй като нарушението е заснето и установено с мобилна радарна система, като не са били налице условията за прилагането на този облекчен ред за административно санкциониране, а е следвало да се приложи общият ред по ЗАНН. Сочи, че прилагането на процедурата по чл. 189, ал. 4 ЗДвП в отсъствие на законово предвидените условия е довела до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е било поставено в невъзможност да оспори констатациите в електронния фиш към момента на тяхното установяване. Сочи, че неправилното приложение на материалния закон е категорично основание за отмяна на обжалвания Електронен фиш, защото от законовия текст на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е видно, че санкционната уредба на нарушението по чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП предвижда кумулация на наказанията „глоба" и „лишаване от право на управление на МПС" - едновременно, а за конкретното нарушение /чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП/, именно защото е предвидено и наказание "„лишаване от право да управлява МПС“, се възпрепятства и изключва издаването на електронния фиш, видно от текста на нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, на която норма контролните органи са почерпили права да приложат облекчената процедура - издаване на електронен фиш, което е действие в нарушение на закона и прави обжалваният ЕФ незаконосъобразен и подлежащ на отмяна. Сочи, че нарушението е заснетото с техническо устройство нарушение да издават електронен фиш, но не е отнето СУМПС и водачът не е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, както е разписано в нормата на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и че нарушението по чл. 21, ал.1 може да се заснеме с техническото автоматизирано устройство и е допустимо издаването на електронен фиш, само когато наказанието е глоба, а в случая за нарушението по чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1, е предвидено и друго кумулативно наказание, което налага физическо действие от контролните органи, поради което издаването на електронен фиш е незаконосъобразно, защото е следвало да се приложи общия ред - издаване на АУАН. Сочи, че това прави издаденият Фиш - изцяло незаконосъобразен и поради което моли съда да го отмени изцяло. Само за пълнота сочи, че оспорването на материалната законосъобразност на издадения електронен фиш и твърдяното от неправилното приложение на материалния закон, е и фактът, че съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземване на свидетелството за управление и че това наказание не се изпълнява, ако е изтекъл предвидения в ЗАНН давностен срок, който за този вид наказание е шестмесечен. Сочи, че контролните органи не са изпълнили в пълен обем предвидената в закона кумулативна санкция като не отнели СУ МПС и не е лишена от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за което нарушение издаването на електронен фиш, законът не само не предвижда, но и изрично изключва. По тези причини сочи че за извършеното нарушение е следвало да се издаде АУАН, какъвто не е издаден в срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Предвид нарушението по прилагането на материалния закон моли процесният електронен фиш да се отмени изцяло като изцяло незаконосъобразен. Сочи че в допълнение на изложеното е и изтеклия давностен срок на наказанието - 6 месеца, а на още по -голямо основание е изтеклата и абсолютната давност от 9 месеца, защото административното наказание „временно лишаване от право да се упражнява определена дейност" не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора шестмесечния срок по аргумент чл. 82, ал. 1,6. "б. във връзка с чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Сочи и че видно от описаното в оспореният електронен фиш, нарушението е заснето автоматизирано техническо средство №120cd3d АТСС ARH САМ, което по своя вид е преместваемо устройство, защото се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар. "триножник", а съобразно задължителните указания, дадени на съдилищата с TP № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /актуална към момента на нарушението/, установяването и заснемането на нарушение могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Сочи, че с измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС и че в параг. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е посочено, че „Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично 6т контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, 8 установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Сочи, че с оглед промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш, но само когато е предвидено - наказание „глоба" за установеното нарушение, което в процесният случай - не е налице, защото има предвидено и кумулиращо наказание - „лишаване от право да управлява МПС", което изключва издаването на ЕФ. Сочи, че в този смисъл е и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параграф. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Сочи, че предвид това, че използваното техническо автоматизирано устройство е „мобилно", а не „стационарно", то електронен фиш се явява незаконосъобразен и подлежащ на отмяна. Сочи, че за посочената скорост от 41 км. ч. която е посочена в ЕФ не ставало ясно АНО дали е извадил толеранса от 3 км/ч в полза на нарушителя, гарантирайки правата му в максимална степен или не ги е извадил. Сочи, че оспорват АНО да е извадил и приспаднал толеранса от тези 3 км. Сочи, че видно от описанието на нарушението се твърди, че е превишила разрешената скорост в населено място със 41 km/h., за което е предвидена глоба в размер на 600 лв. и два месеца лишаване от право да управлявам МПС, но че съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател - на ползвателя, се избава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Сочи, че в случая е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, поради което издаването на ЕФ е незаконосъобразно. Оспорва техническата изправност и одобрение на измервателното устройство, което във фишът е посочено под № 120cd3d, а по своя вид е посочено като АТСС ARH САМ и представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар. "триножник" - преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство. Сочи, че използваното АТСС законосъобразно само ако е било приведено в работен режим на твърдяното място и време, поради което административнонаказателната отговорност на нарушителя е била незаконозаконосъобразно ангажирана. Сочи, че в случая контролните органи е следвало да приложат общия ред и да се съставят акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление (НП), а не електронен фиш. Оспорва мястото и разположението на техническото устройство за заснемане, тъй като не било ясно в коя част на пътния участък е заснето, защото в процесния участък винаги интензивен трафик. Сочи, че не е приложено законосъобразно законовата норма на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Сочи, че АНО не е представил доказателства, че за процесният пътен участък е бил регулиран с допълнително поставен пътен знак „В26", че за участъка разрешената скорост е 50 км/ч. както и че при наличие на знак за ограничението на скоростта, същият не е бил сниман. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. П., която моли съда да постанови решение, с което отмени обжалвания ЕФ поради допуснати съществени нарушения при приложението на материалния закон, в която насока е изложила в жалбата си подробни аргументи. Сочи, че отделно от това АНО не е съобразил и не е посочил в издадения ЕФ дали е приспадал толеранса от 3 км/ч, което е съществено нарушение, тъй като променя самото нарушение, а именно глобата, която е предвидена. Сочи че отделно при намаляване с 3 км/ч е предвидена глоба, за което може да бъде издаден фиш и че санкцията с която е наложена глоба, е за превишение на скоростта с 41 км/ч за което е предвидено кумулативно наказание „Глоба“ и „Лишаване от право за управление на МПС“, което не е изпълнено, поради което за жалбоподателя е налице нарушение на правото на защита, тъй като същия не е знаел за какво нарушение е санкциониран. Сочи, че макар и формално да е била посочена нормата на закона, същата не е приложена правилно от страна на АНО. Сочи, че отделно от това съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената скорост в ал.1, какъвто е настоящия случай, следва да бъде поставена и пътна сигнализация, каквато не е налице за процесния пътен участък. Сочи, че от приложената административнонаказателна преписка и приложения протокол за проведено изследване на стационарната камера е видно, че същата е със срок на годност само за периода 2023 година, а нарушението е установено 2024 година, което поставя под съмнение данните, които е заснела камерата дали са верни. Сочи, че предвид горното моли съда да отмени ЕФ, като на жалбоподателката бъдат присъдени разноските направени по делото на основание чл.38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата. Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, с оглед ангажираните по делото доказателства, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице имащо право да подаде такава. Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателката е извършила административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 91 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е. превишение от 41 км/ч. Разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС, тъй като посоченото място на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 24+500 е в границите на населеното място на с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 182 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока С и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр. Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 94 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. толеранс – 91 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни. От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Сопот, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С – Варна/), но неправилно е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената цифрова квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по - горе от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Сопот, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С – Варна/), но неправилно е квалифицирано нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като тя е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Сопот, област Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока. Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението и които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор. Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на фиша съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В26. Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в населено място, тази по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. При това положение се установява, че следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ. Същото е постановено преди разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от ЗАНН да са били влезли в сила на 23.12.2021 година. Съгласно даденото тълкуване от ВАС, няма пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК. Следва да бъде уточнено и че цитираното тълкувателно решение на ВАС визира наказателните постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него касаят и електронните фишове, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП и с оглед обстоятелството, че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда приключването на образуваното административнонаказателно производство – чл. 58д от ЗАНН. От обективна страна е налице управление на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП, с превишена скорост от 91 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип СПУКС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол от проверка № 069-СГ-ИСИС/19.05.2023 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 120cd3d, поради което направените в тази насока възражения не се споделят от настоящата инстанция. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 25.04.2024 г. По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото средство, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни. Няма как да е заснет пътен знак, каквото възражение е направено с жалбата, тъй като в случая се касае за нарушаване на максимално разрешената скорост в населено място, която съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП е 50 км.ч. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде е извършено нарушението, с какво МПС и най - важно как е установена забраната - изрично АНО е записал, че процесния участък е населено място, където ограничението на скоростта е 50 км.ч. Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателката като в случая е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. В този смисъл направеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в този смисъл, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, са неоснователни. Тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на "Автоматизирани технически средства и системи" - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа, но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ е неприложимо, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използване на мобилни устройства за заснемане на нарушения. Внимателния прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на нарушението. Систематическото тълкуване на тази разпоредба също подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. В нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е предвидено правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно: случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал. 4 от чл. 189 от ЗДвП налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът намира, че в обжалвания ЕФ е посочено точното място на извършване на нарушението. В електронният фиш точно е отразено мястото на извършването му – обл. Ловеч, ПП І-4, км 24+500, в с. Сопот. Предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, съдът намира, че на практика е невъзможно наказващия орган да добави нещо повече от това. Освен това, GPS координатите на мястото на извършване на нарушението са точно и ясно отразени в представеното веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 120CD3D/0200718, като е отразено и обстоятелството, че този участък е населено място. Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определени от министъра на вътрешните работи служби имат право при установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. Условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.165, ал.3 от ЗДвП) - Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Съгласно чл.90 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадено от министъра на вътрешните работи, с автоматизирани технически средства и системи могат да работят служители на МВР, преминали обучение за работа с тях по ред, определен със заповед на главния секретар на МВР. Обработката на нарушенията, заснети с АТСС, и издаването на електронни фишове, се извършват от служители на МВР, определени от ръководителите на службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП. По делото няма въведени данни, които да внасят съмнение относно компетентността на служителите да извършват дейността по контрол на пътното движение. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, с процесното МПС е осъществено посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая. Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата скорост е от автомобил с рег. №•• •••• ••. Съгласно ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС СПУКС АRH CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от приложения по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство е извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е процесния автомобил, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни. Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р- 4150/22.04.2024 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 21.04.2024 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е въведено в експлоатация на 21.04.2024 г. в 14.00 часа и е работило до 16.30 часа, като са установени 43 броя нарушения. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение, отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия автор. В протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване. Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила във вещественото доказателство –15.43 часа попада в периода, през който системата е била експлоатирана – 14.00 часа до 16.30 часа. От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС се установява мястото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство "АRH CAM S1", което напълно отговаря на изискванията посочени в чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни. В процесния ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в ЕФ, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото доказателства /справка за собственост на МПС/ жалбоподателката е собственик на процесното МПС. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателката С. Т.. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Жалбоподателката Т., видно от събраните по делото доказателства е получила ел. фиш на 28.11.2025 г. но не е оспорила констатациите по него и не е депозирала декларация, в която да е декларирала, че не тя а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, както и не е представила копие на СУМПС на това лице, поради което съдът намира, че правилно е ангажирана нейната отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, както е посочено и по - горе е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административнонаказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС. Жалбоподателката не е упражнила правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация, в която да посочи данни на друго лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място и не е приложила копие на СУМПС на това лице. С оглед на което не е оборена презумпцията по чл.188 и сл. от ЗДвП. Видно от събраните по делото доказателства след като на жалбоподателката е бил връчен процесния ЕФ същата го е обжалвала пред съда. В хода на съдебното следствие жалбоподателката не ангажира надлежни доказателства, които да изключват административно - наказателната и отговорност, в качеството и на собственик на процесното МПС, поради което съдът намира, че правилно за процесното извършено с процесния автомобил нарушение е била ангажирана нейната отговорност в качеството и на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е константната съдебна практика и по-конкретно Решение №317 от 20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др., според които в случай, че собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл.189, ал.5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил административно нарушение. Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до пътя/видно от представената снимка / л.11 от делото/. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП „…Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”, който именно образец е използван в случая. При издаването на ЕФ не важат правилата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а тези на чл.189 от ЗДвП, поради което позоваването на процесуалният представител на жалбоподателката на правилата на ЗАНН, касаещи издаването на НП се явява неотносимо към предмета на настоящето дело. По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 25.04.2024 г. в сектор ПП Ловеч при ОД на МВР гр. Ловеч за нарушение извършено на 21.04.2024 г. При така установените безспорни факти, може да се направи извод, че са спазени преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН за издаване на процесния ЕФ, като доколкото нарушението е извършено на 21.04.2024 г., а процесния ЕФ е издаден на 25.04.2024 г., съдът намира, че към тази дата не са били изтекли предвидените в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен срок от установяване на нарушението и на нарушителя и едногодишен срок от извършване на нарушението. По тези съображения, съдът намира, че възражението на жалбоподателката за изтекла давност е неоснователно. Релевираните с жалбата доводи и възражения от страна на жалбоподателката не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че законосъобразно АНО е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателката Т. е лицето, което следва да отговаря за описаното в електронния фиш нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, която към датата на която е извършено процесното нарушение е предвиждала, че за превишаване над 40 km/h – наказанието е глоба 600 лв., каквото наказание правилно е наложено в случая на жалбоподателката. Действително нормата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е допълнена с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. и към настоящия момент за превишаване над 40 km/h – наказанието е глоба 600 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, но възраженията на жалбоподателката, че е нарушен закона, тъй като и е наложено само наказание глоба в размер на 600 лева, но не и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН“ За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а съгласно ал.2 от същата разпоредба регламентира, че „Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. Ето защо, предвид обстоятелството, че процесното нарушение е извършено на 21.04.2024 г., съдът намира, че правилно на жалбоподателката за процесното нарушение, с оглед разпоредбата на чл.3 от ЗАНН на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да се измени обжалвания ЕФ, като се преквалифицира нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и се потвърди като законосъобразен в останалата част. С оглед изхода на процеса следва да се остави без уважение искането на адв. С. П. от САК, процесуален представител на жалбоподателката, да и бъдат присъдени направените по делото съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, като неоснователно. ОД на МВР Ловеч не са направили искане за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът