Решение № 5348 от 17.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 20/2026 г.

Административен съд - Бургас17.06.2026reporting judge Веселин Белев

Ruling

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Свети Никола 1 – Хоспис ЕООД, [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], срещу заповед № РД 03-19/10.12.2025г., издадена от директора на Регионална здравна инспекция Бургас. ОСЪЖДА Свети Никола 1 – Хоспис ЕООД да заплати на Регионална здравна инспекция Бургас 50 евро разноски по делото. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от съобщението. СЪДИЯ: �

Grounds

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподател е Свети Никола 1 – Хоспис ЕООД, [ЕИК], с адрес [населено място], [улица]. Жалбоподателят участва в производството чрез управителя на дружеството, както и чрез пълномощник – адвокат С. К. от АК Бургас, а в последствие – от адвокат Т. Ч.. Ответник по жалбата е директора на Регионална здравна инспекция Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Б. Д.-Г.. Предмет на оспорване е заповед № РД 03-19/10.12.2025г., издадена от директора на Регионална здравна инспекция Бургас, с която на основание чл.38 ал.4 от Закона за здравето е потвърдено предписание № ДЗК-306/08.12.2025г., издадено от инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“ в дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ Бургас. С посоченото предписание е разпоредено незабавно спиране експлоатацията на дом за възрастни хора с увреждания и здравния кабинет към него с адрес м.Чаира, община Поморие, считано от връчване на разпореждането. В жалбата се правят оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, както и оплаквания, сочещи несъразмерност на мярката и несъответствие с целта на закона. Иска се съдът да отмени заповедта. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства. Ответникът оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за оспорване на заповедта, като излага съображения в тази насока. Иска съдът да отхвърли оспорването. Иска присъждане на разноски. Представя доказателства. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Производството пред органа е започнало с издаването на заповед № РД-02-427/04.12.2025г., издадена от директора на РЗИ Бургас. Със заповедта е наредено да се извърши проверка в в обект Дом за възрастни хора с увреждания с адрес [населено място], местност Чаира, от комисия от длъжностни лица в определен състав. В обхвата на проверката са включени дейностите в дома по организация и предоставяне на услуги, включително и медицински, санитарно-хигиенни изисквания, медицинска и обща документация, медико-статистическа информация. При необходимост да се изискат необходимите документи и обяснения от ръководителя на дейността. За резултатите от проверката да се изготви протокол. Разпоредената с горната заповед проверка е извършена на 05.12.2025г. от определените длъжностни лица на място. Констатациите са обективирани в приложен протокол № 346/05.12.2025г. В протокола е посочено, че дейността в дома се извършва от Свети Никола 1 – Хоспис ЕООД с управител д-р Г. Е., а на място при проверката е присъствала В. Д., административен секретар при дома. С протокола е установено, че към момента на проверката домът е с капацитет 12 стаи, 30 легла. Имало 12 настанени лица. Във всички санитарни помещения към стаите с настанени лица ВиК съоръженията и санитарния фаянс са трайно замърсени, захабени, на места с нарушена цялост. Има трайни следи от биологични материи. Санитарните съдове и фаянса са с ръждив цвят, неподдържани, непочистени и недезинфекцирани. Канала на някои от мивките е запушен. Има неработещи системи за водно измиване на тоалетните чинии. В една от стаите вратата на банята е откачена и виси на една панта. В повечето стаи липсват ключове за осветление и розетки към контактите, на някои места стърчат електрически кабели. На места на вратите към терасите липсват комарници или са скъсани. Има помещения със счупени и пукнати стъкла на прозорците. Наличните стъкла са силно замърсени, покрити с паяжини, без пердета и щори, с провиснали релси за закачане на пердета. В стаите мебелите и матраците са силно амортизирани, замърсени и на места с нарушена цялост. Не е осигурено чисто и здраво спално бельо, като на някои легла такова изобщо липсва. Настанените лица са във видимо занемарено хигиенно състояние, особено трудноподвижните. Всички са със сплъстени коси, некъпани. Неизползваните помещения са отворени и достъпни за потребителите, от които някои са с деменция и не напълно адекватни, което създава риск за здравето. В склада за чисто бельо опаковките с памперси се държат на пода, а в склада с мръсно бельо се съхранява всякакъв друг инвентар. Във всички стаи радиаторите на парното не работят. Липсват термометри за отчитане на температурата в част от помещенията. Стените и таваните в стаите на настанените и коридорите към тях са напукани, на места с влажна и ронеща се мазилка. Част от таваните в стаите и баните са влажни и покрити с мухъл. В здравния кабинет не се поддържа добра хигиена и не са осигурени дезинфектанти за ръце, повърхности и подове, което води до риск за здравето на настанените лица и персонала. Не са осигурени съдове за разделно събиране на отпадък от медицинската дейност в здравния кабинет. Проверката е констатирала лоша текуща обща хигиена в дома, водеща до здравен риск на настанените и работещите лица, включително поради създадени условия за размножаване на микроорганизми. Към протокола са изготвени и приложени снимки, онагледяващи констатациите на държавните здравни инспектори. Отново във връзка с констатациите по протокола в съдебното производство като свидетели са разпитани извършили проверката инспектори – Д. Г., А. М. и Х. П.. Свидетелите в показанията си потвърждават констатациите по протокола и дават допълнителни подробности относно проверявания обект. Свидетелите уточняват, че в рамките на службата си са правили множество проверки на дом за възрастни хора с увреждания и здравния кабинет към него с адрес м.Чаира, община Поморие. При всички проверки общото състояние на хигиената, здравните грижи, храненето и състоянието на настанените лица са били съпоставими. Въпреки множеството предписания от страна на извършващото дейността лице не са били предприети мерки за превеждане на битовите условия и полаганата грижа в съответствие със здравните стандарти и изискванията за техническа безопасност. Въз основа на протокол № 346/05.12.2025г. и констатациите по него е съставено и приложено по преписката предписание № ДЗК-306/08.12.2025г., издадено от Д. Г., държавен здравен инспектор в отдел в РЗИ Бургас, участвала в проверката. С предписанието са приети за установени обстоятелствата по протокола и е постановено незабавно спиране експлоатацията на посочения Дом за възрастни хора с увреждания и здравния кабинет към него, поради установена опасност за живота и здравето на хората, на основание чл.38 ал.3 от ЗЗ, във връзка с чл.19 ал.2, т.7 от ЗЗ, във връзка с чл.11 ал.1 т.2 и ал.3 от Наредба № 36 за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол. Оспорената по настоящото дело заповед на директора на РЗИ Бургас е издадена въз основа на посоченото предписание. По делото са представени и други служебно съставени документи във връзка с осъществявания от РЗИ Бургас контрол върху същия дом за стари хора с увреждания, които са извън процедурата по издаване на оспорената по това дело заповед, но дават допълнителни данни за цялостната фактическа обстановка по случая и на практика следва да се имат предвид при преценката на съответствието на оспорения акт с изискванията за съразмерност на мярката и съобразеност с целта на закона. Представено е предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки № ДЗК-213/19.08.2025г., издадено от държавен здравен инспектор в РЗИ Бургас. В обстоятелствената част на предписанието е установено, въз основа на извършена проверка в процесния дом за стари хора с увреждания на 19.08.2025г., че битовите условия в помещенията на настанените в дома лица са силно влошени, съобразно подробно описаното. Разпоредено е да се отремонтира системата за водно отмиване на тоалетните чинии; да се отпуши канализацията на мивката в стая № 2; да се предприемат ремонтни дейности за отстраняване на несъответствията със здравните изисквания по стените и таваните в стаите на потребителите, коридорите и санитарните помещения. Даден е срок за изпълнение на предписанията до 30.08.2025г. за първите две и до 30.10.2025г. за третото. Представен е протокол за извършена проверка от държавните здравни инспектори № 154-38/20.11.2025г., в който са обективирани констатации относно хигиената и битовите условия в дома за настанените и работещите, сходни с посочените в протокол № 346/05.12.2025г. Липсва изпълнение на мерките по предписание № ДЗК-213/19.08.2025г. Въз основа на констатациите при проверката от 05.12.2025г. е съставено и приложено по преписката и предписание № ДЗК-307/08.12.2025г., издадено от инспектор Д. Г.. С предписанието, във връзка с установена липса на документация в дома е разпоредено на упражняващото дейността дружество да представи в РЗИ Бургас до 17.12.2025г. договор с обществена пералня за изпиране на спалното бельо и дрехите на настанените лица; договор за ДДД обработка, както и протоколи за извършена обработка на обекта; лични здравни книжки на персонала; лиценз за предлаганите социални услуги, съгласно чл.31 ал.1 от ЗСУ. В тази връзка от приложения протокол № ОЗСМИ-346/05.12.2025г. се установи, че при проверката на същата дата, т.е. при процесната проверка, са били представени договор за безвъзмездно ползване на имот; договори между жалбоподателя и 18 лица (или техни близки), постъпили в обекта; договор за 24-часово медицинско обслужване; работни графици за м.ноември и декември 2025г.; правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в обекта с приложения към него; трудови договори 8 бр.; складови разписки между Б. Е. и жалбоподателя от 21.10.2025г. и 04.11.2025г.; сертификати за качество от 05.11.2025г. за доставка на храна – 3 бр.; регистър на приетите лица в обекта – тетрадка голям формат. Приложен е по преписката договор за безвъзмездно предоставяне на имот за ползване от 01.10.2025г. с който Х. М. ЕООД [населено място], [ЕИК], предоставя на жалбоподателя за безвъзмездно ползване подробно описаната сграда № 1 с [идентификатор] с адрес [населено място], п.к. 8200, ул.Боброви хълмове, със застроена площ 265 кв.м., РЗП 554 кв.м., с трайно предназначение друг вид сграда за обитаване, етажност 2 етажа. Ползването е за срок от седем години, считано от 01.10.2025г. Посочено е в договора, че получателят ще използва имота само за социална дейност и няма право да прехвърля правото си на трети лица без съгласието на страната, предоставила имота. Представен е протокол № 154-32/18.12.2025г. от който се установи, че заповедта за преустановяване на дейността не е изпълнена, като са посочени поименно и по стаи настанените единадесет лица, както и наличния в дома персонал от три лица. При така установените факти съдът прие следните правни изводи. Обжалваната заповед е издадена от директора на РЗИ Бургас, който съгласно чл.38 ал.4 от Закона за здравето е компетентния орган. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. Изложени са фактическите констатации на органа, доказателствата, въз основа на които те са формирани, както и изведените от фактите правни изводи. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК. Производството по провеждане на контрол върху посочения в заповедта обект е започнало служебно компетентните за това държавни здравни инспектори, при условията на чл.19 ал.1 от ЗЗ, съгласно който държавният здравен контрол се извършва систематично - без предварително уведомяване, и насочено - при постъпили сигнали от граждани, държавни и общински органи и организации, както и при наличие на други данни за възникнали инциденти. Производството по осъществяването на контрола е започнало надлежно въз основа на издадена за това заповед на директора на РЗИ, с която е определен състава на извършващите контрол длъжностни лица, обекта, предмета на проверката и срока за извършването и, съобразно описаното по-горе в обстоятелствената част. В изпълнение на правомощията си и при формиран въз основа на фактическите констатации извод за наличието на непосредствена опасност за живота и здравето на хората, осъществилият проверката държавен здравен инспектор, на основание чл.19 ал.2 т.7 от ЗЗ е издал предписание по чл.38 ал.3 от ЗЗ за незабавно спиране на експлоатацията на обекта, определил е мерки за отстраняване на нарушенията и незабавно е уведомил директора на РЗИ за упражняване на правомощията му да потвърди или отмени предписанието. При упражняване на правомощието си по издаване на оспорената заповед по чл.38 ал.4 от ЗЗ директорът на РЗИ Бургас не е намерил за необходимо да събира допълнителни доказателства и се е произнесъл по същество, като е потвърдил предписанието. Така осъществената процесуална дейност е в рамките на законовата регламентация – не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издадената заповед. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК. Материалното основание за издаване на оспорената заповед е уредено в чл.19 ал. 2 т.7 и чл.38 ал.3 от ЗЗ и съдържа две предпоставки –

1

контролираният обект да е с обществено предназначение и

2

да е налице непосредствена опасност за живота и здравето на хората. (Разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗЗ съдържа още две алтернативни предпоставки, но в настоящия случай е приложима посочената.) Първата предпоставка е налице – контролираният обект е дом за стари хора с увреждания, предоставящ обществена услуга, поради което и имащ качеството на обект с обществено предназначение. Налице е и втората материална предпоставка. В Закона за здравето или друг приложим нормативен акт не е уредена нормативна дефиниция на легалният израз „непосредствена опасност за живота и здравето на хората“, нито е уредена специална процедура по установяване на това обстоятелство (за разлика например от тази по чл.63 от ЗЗ). Затова съобразно правилото на чл.9 ал.1 от Закона за нормативните актове следва да се приеме, че смисълът на израза е този, който съответства на общоупотребимия български език. В случая се касае са опасност, произтичаща преди всичко от занижени хигиенни условия в дома. Не са необходими специални знания за установяване на причинно-следствена връзка между лошата хигиена и опасността за живота и здравето на човека, тъй като това знание в съвременното общество е общодостъпно. Наред с това описаните в обстоятелствената част на оспорената заповед факти, установени и от съда, сочат една крайна форма на занижена хигиена, което обосновава извода, че опасността за живота и здравето на домуващите лица и персонала е непосредствена. Затова съдът прие, че с оспорената заповед материалния закон е приложен правилно. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, тъй като е насочена към незабавно отстраняване на риска за живота и здравето на пребиваващите в обществения обект лица. Предприетата от органа мярка е пропорционална, тъй като многократно е бил извършван здравен контрол на обекта и многократно са давани предписания за предприемане на конкретни мерки по възстановяване на хигиената в дома, които не са били изпълнявани от лицето, осъществяващо дейността. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.5 от АПК. Предвид установената по-горе липса на основания за оспорване съдът прие, че жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да се отхвърли. По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателят следва да заплати разноски по делото, предвид обстоятелството, че ответникът е бил защитаван от юрисконсулт. Разноските следва да се заплатят на РЗИ Бургас, която е юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.8 ал.1 от ЗЗ.

Cited provisions

25