Решение № 636 от 19.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 224/2025 г.

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК. В исковата молба се твърди, че ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД е член на Сдружение „Национално Бюро на българските автомобилни застрахователи“ в качеството му на застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Р България. Излага твърдения, че Бюрото, като юридическо лице с нестопанска цел, участва за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите – членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение от 29.05.2008 г. между националните бюра на държавите – членки на Европейската икономическа общност и други асоциирани държави. Твърди се, че дейността на Бюрото се урежда от Кодекса на застраховането, Вътрешните правила на Съвета на бюрата и устава на Бюрото. Съветът на бюрата като международна организация регулира системата за международна автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“, известна като системата „Зелена карта“, като целта му е да улесни чрез своите членове уреждането на претенции, произтичащи от трансгранични ПТП. С подписване на т.нар. Многостранно споразумение, националните бюра във всички държави-членки на ЕИО са се съгласили да прилагат, както задължителните, така и незадължителните разпоредби на Вътрешните правила, уреждащи дейността на Съвета на бюрата. Споразумението обвързва и националните бюра в държави, които не са членки на ЕИО. Бюрото заплаща по предявените към него гаранционни искания от други национални бюра при настъпили щети вследствие на ПТП, настъпило на територия, за която друго национално бюро е компетентно. За да гарантира потенциалните плащания, които Бюрото е задължено да прави за тяхна сметка, членовете на Бюрото трябва да представят банкова гаранция в съответствие с Устава на Бюрото. Задължение да поддържа такава неотменима гаранция и платима на предявяване в срок от 6 години от издаването й е поел и ищецът. Такава последният е предоставил в полза на Бюрото, издадена от „Юробанк България“АД, с която банката се е задължила неотменимо и безусловно да заплати всяка поискана от него сума в размер до 600 000 евро. С промяна от 29.12.2023 г. сумата по Банковата гаранция е увеличена на 5 000 000 евро, с валидност до 28.06.2029 г. Ищецът твърди, че с писмо изх. № 1-0632/22.05.2024 г. му е била отправена покана за доброволно плащане от ответника на сумата в размер на 1 684 171.29 евро, претендирана като законна лихва за забава върху начислени главници по претенции за възстановяване по приложени към писмото две таблици. Оспорва посочените в тях суми да са дължими като установени по размер, доколкото не се установява основанието на което е начислена сумата, както и че НББАЗ действително е заплатило за сметка на ЗК Лев Инс АД посочените суми и съответно да е била отправена покана за това до ищеца. Твърди, че въпреки многобройно отправените покани до Бюрото да предостави необходимите документи, които да удостоверят наличието на задължение в претендирания размер, такива не са били предоставени на ищеца. Излага твърдения, че на 14.06.2024 г. обслужващата НББАЗ банка „Уникредит Булбанк“АД е отправила искане до обслужващата ищеца банка за изплащане на банковата гаранция, като това е било сторено с плащане от 17.06.2024 г. в размер на левовата равностойност на 1 684 171.29 евро, която сума е възстановена в пълен размер от ищеца на 19.06.2024 г. При обосноваване на претенцията си излага доводи, че ответникът е изчакал прекалено дълго до усвояване на банковата гаранция, предоставена от ЗК Лев Инс АД и не е положил грижата на добрия стопанин, при което се е стигнало до натрупване на законна лихва в изключително голям размер. Поради това, счита че сумата, усвоена по банковата гаранция е получена без основание и подлежи на връщане от ответника в пълен размер. В исковата молба са изложени доводи за недължимост на претендираното вземане и поради изтекла погасителна давност по отношение на всички принудително усвоени лихви за периода 3 години преди датата на усвояването на банковата гаранция – 17.06.2024, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му възстанови сумата в размер на 3 293 952.73 лв. /левовата равностойност на 1 684 171.29 евро/, като платена без основание, съставляваща законна лихва, начислена по чл. 43 от устава на Сдружение НББАЗ. Претендира разноски. По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва предявения срещу него иск по основателност. В тази връзка излага доводи, че в изпълнение на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, техните членове и кореспондентите им при трансграничните ПТП, в страната на възникване на произшествието се извършва ликвидацията и заплаща обезщетението, като впоследствие се отправя искане за възстановяване на заплатените от него суми към застрахователя, а в определение случаи такова искане може да бъде отправено към Бюрото, чийто член е застрахователят. В случай, че застрахователят не възстанови тези суми, се задейства гарантиращият механизъм, предвиден в чл. 6 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Излага твърдения, че от страна на НББАЗ в периода 2018 г. – 2024 г. са били изплатени на външни бюра суми, направени при ликвидацията на 4 049 броя щети, възникнали по вина на водачи – застраховани от ищеца, от които 264 броя – по претенции за възстановяване и 3 785 броя – по искания за гаранции. Доколкото ищецът не е възстановил своевременно на Бюрото платените вместо него суми, е начислена претендираната от него законна лихва за забава и сумата е събрана чрез частично усвояване на банковата гаранция. Счита, че не е ясен начинът на формиране на паричното вземане за главницата и съответно лихвата. Оспорва твърденията на ищеца, че не са били предоставени изисканите от него документи относно удостоверяване наличието на задължение. Въз основа на същите твърди, че ищецът е извършил частично плащане, но с известна забава, за което са начислени и претендираните лихви. Излага аргументи, че начисляването на претендираните за възстановяване суми е съобразно предвиденото в чл. 43 от Устава, според текста на който върху всички забавени плащания към НББАЗ по глава XIX и XX се дължи лихва в размер на законната. По отношение на заявеното възражение за дължимост на усвоената от ответника сума за лихви, поради изтекла погасителна давност излага доводи, че решението на УС от 16.05.2024 г. за усвояването й не е било оспорено от ЗК Лев Инс АД по законоустановения за това ред, по който ред е могло да бъде заявено и разгледано възражението за давност. По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок, в която ищецът пояснява, че размерът на сумата по предявения иск е формиран от неоснователно получените от НББАЗ суми за начислени лихви посредством усвояване на банкова гаранция, предоставена от ЗК Лев Инс АД в полза на Бюрото с реф. № 48-2085/28.06.2010 г. Ищецът поддържа въведеното от него оспорване плащания на посоченото от НББАЗ да са били извършвани, както и че са били извършвани без основание, поради което поддържа и възражението си за липса на основание за извършеното плащане по банковата гаранция. Поддържа доводите си, че не е налице установен срок, в който ЗК Лев Инс АД е следвало да възстанови заплатените от ответника суми, доколкото не съществува такава разпоредба в устава на НББАЗ или Вътрешните правила, като оспорва изложените в този смисъл такива от ответника. Оспорва изложените от ответника доводи за недобросъвестност на кредитора в лицето на НББАЗ, като от своя страна излага такива, че твърдените от ответника за настъпили вреди не следва да се обезщетяват, тъй като не са в юридическа причинно-следствена връзка, поради прекъсването й от неоснователното бездействие на НББАЗ, поради което вредите се понасят от кредитора. Относно твърденията си за неполагане на грижата на добрия стопанин от страна на НББАЗ допълва същите с аргументи, че съгласно чл. 506а, ал. 4 ТЗ ненавременното упражняване на правата по банковата гаранция е израз на противоправно бездействие на кредитора, като в случая, макар и неприложима пряко, следва да бъдат съобразени смисълът и целта на разпоредбата. Във връзка с така изложеното поддържа, че доколкото при наличието на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ЗЗД отговорност за вреди не е възникнала, липсва основание за тяхното обезщетяване, поради което получените на това основание суми от ответника се явяват недължимо платени и подлежат на възстановяване. Ищецът оспорва аргументите на ответника относно липсата на предпоставките за прилагане на института на изтекла погасителна давност по отношение процесното вземане, като в тази връзка излага такива, че юридическият факт, водещ до възникване на процесните задължения не е решението на управителния съвет, а разпоредбата на чл. 43 от устава на НББАЗ. По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в установения за това срок, в който ответникът поддържа първоначално изложените от него доводи при оспорване основателността на иска. Оспорва изложеното от ищеца относно приложимост при уреждане отношенията между страните на чл. 83 ЗЗД, като от своя страна излага, че така предвиденото в законодателната уредба е приложимо спрямо договорната отговорност, но не и спрямо института на неоснователното обогатяване, на каквото основание е заявена исковата претенция. Дори посочената разпоредба да бъде приета за приложима, съобразно предвиденото в нея, длъжникът е освободен от отговорност, когато неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, какъвто оспорва да е настоящият случай, предвид пълното съдействие, оказвано от негова страна. Предявен е от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД против Сдружение „Национално Бюро на българските автомобилни застрахователи“ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: В проведеното по делото първо открито съдебно заседание от 20.11.2025 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите относно извършеното плащане на сумата по банковата гаранция, поддържана в „Юробанк България“ по договорно отношение с ищеца и в размер според твърденията в исковата молба, както и че плащането е било извършено на основание – лихва за забава върху главницата в общ размер на изплатеното за обезщетение по ликвидационните преписки във връзка с качеството на ищеца на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. По делото е представено Споразумение между националните застрахователни бюра на държави-членки на Европейското икономическо пространство и други асоциирани държави, прието на Общото събрание на 30.05.2002 г. и преразгледано в Лисабон на 29.05.2008 г., видно от което същото е подписано от националните бюра на държави членки, сред които и бюрото на България през 2007 г. Представен е Устав на Съвета на бюрата – международно сдружение с нестопанска цел, в чиято компетентност е възложено предоставяне на обезщетение при определени обстоятелства в полза на увредените страни, пребиваващи в държава от Европейското икономическо пространство, възникващи във всяка държава от система „Зелена карта“, но различна от държавата на пребиваване на увреденото лице. Представени са и Вътрешните правила на Съвета на бюрата, в които в чл. 1 е посочена целта на приемането им, а именно да уредят взаимоотношенията между Националните застрахователни бюра – членове на Съвета на бюрата, който от своя страна представлява органът, който отговаря за администрирането и функционирането на системата за международна автомобилна застраховка гражданска отговорност /системата „Зелена карта“/. В чл. 3 от правилата е уредено обработването на претенциите, като е предвидено при уведомяването на едно бюро за настъпило произшествие на територията в неговата компетентност и при участието на превозно средство от друга държава, бюрото да пристъпи към разследване и да уведоми застрахователя, който е издал „Зелена карта“. Предвидена е изключителната компетентност на бюрото да тълкува приложимото право в държавата, в която е настъпило произшествието и да обработи претенциите при пълна автономия в съответствие със законовите и регулаторните разпоредби в съответната държава. В чл. 5 от правилата са предвидени условията за реимбурсиране на сумите, платени от бюрото при уреждането на щетите, като последното следва да изпрати до члена на бюрото, издал „Зелена карта“, искане за реимбурсиране в срок до 1 година от датата на последното плащане. Предвидено е, че реимбурсирането следва да бъде извършено в 2-месечен срок от датата на искането и след изтичането на който срок автоматично се начислява лихва за забава в размер на 12% годишно, за което съответният член на бюрото следва да бъде уведомен в адресираното до него искане. В чл. 6 от правилата е предвидено задължението за гаранция на всеки член, с която да гарантира възстановяването на бюрото сумите, претендирани в съответствие с чл. 5. Представена е Банкова гаранция реф. № 48-2085/28.06.2010 г., издадена от „Юробанк и Еф Джи България“АД в полза на „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ за сумата от 600 000 евро, която да гарантира вземанията на Бюрото към „ЗК Лев Инс“АД, произтичащи от членството на дружеството в Бюрото и от разпоредбите на Устава на Бюрото. Предвидено е с банковата гаранция, издадена по нареждане на „ЗК Лев Инс“АД, банката неотменимо и безусловно да заплаща на Бюрото всяка поискана от него сума до размера на гаранцията, със срок на валидност на последната до 28.06.2016 г. В писмо изх. № 9400-406/29.12.2023 г. от „Юробанк България“АД до НББАЗ е обективирана промяна № 30 към банкова гаранция с реф. № 48-2085/28.06.2010 г. относно увеличаване на сумата по гаранцията до размера от 5 000 000 евро, със срок на валидност до 28.06.2029 г. С Писмо изх. № 1-0632/22.05.2024 г., адресирано от НББАЗ до ЗК“Лев Инс“АД, е отправено искане за заплащане на сумата от 1 684 171.29 евро в 15-дневен срок от получаването на поканата, представляваща начислена законна лихва на основание чл. 43 от Устава на НББАЗ върху платени от бюрото искания за гаранция и претенции за възстановяване по щети, като е приложен списък на извършените плащания, съдържащ номера на щетата при чуждото бюро и при застрахователя, датата на входиране на претенцията, датата на възстановяване и съответната сума по всяка щета, както и размера на начислената по всяка от главниците лихва. В отговор е депозирано от ЗК“Лев Инс“АД Писмо изх. № 4480/28.05.2024 г., в което се излагат мотиви за неоснователност на искането, доколкото не се установява начинът на начисляване на лихвата до посочения размер. С Писмо от НББАЗ изх. № 1-0652/03.06.2024 г. е предоставена последна възможност за доброволно плащане по претенцията в срок до 10.06.2024 г. Приложени са искания за възстановяване от чуждестранни бюра към НББАЗ по полици на ЗК“Лев Инс“АД, претенции за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ, ведно с фактури за сумите по отделните обезщетения, платежни нареждания и банкови извлечения, удостоверяващи извършени плащания на сумите по тях. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от заключението по която се установява, че от „Уникредит Булбанк“ АД (обслужваща НББАЗ) е изпратено искане от 14.06.2024г. до „Юробанк България“ АД – издала банковата гаранция, за усвояване на сумата по нея в размер на левовата равностойност на 1 684 171,29 евро, като искането е изпълнено в деня на получаването му – на 17.06.2024 г. и е наредено плащане в полза на НББАЗ. Сумата в посочения размер е възстановена от „ЗК Лев Инс“АД на „Юробанк България“АД на 19.06.2024 г., с основание на превода – задължение 48-2085. Според експертизата, законната лихва върху главниците според периода на забавата, които са посочени в Приложение № 1, е изчислена правилно, с изключение на ред 2601, като сочи коректния размер на лихвата от 7 278.54 лв., вместо посочения от 8 291.02 лв., при което общата сума на законната лихва възлиза на 2 962 594.74 лв. Общият размер на претендираните лихви по предоставената таблица в Приложение № 1, изчислени за периода от 17.06.2021 г. до съответната дата, посочена като „дата на възстановяване“, възлиза на 1 701 174.70 лв. /869 796.81 евро/. В заключението на вещото лице се сочи, че размерът на законната лихва с оглед основния лихвен процент за съответните месеци е изчислен правилно на база данните в таблицата по Приложение № 2. При данните в същата таблица, законната лихва за периода от 17.06.2021 г. до съответната дата, посочена като „дата на възстановяване“ е в размер на 161 002.58 лв. /82 319.31 евро/. Заплатените суми от НББАЗ за сметка на „ЗК Лев Инс“АД по щетите, описани в Приложение № 1А възлизат в общ размер на 42 785 651.69 лв., от които 39 394 360.27 лв. – платени в полза на Съвета на бюрата чрез усвояване на банковата гаранция и 3 391 291.42 лв. – платени към чуждестранните бюра, а платените от НББАЗ към чуждестранните бюра по номер на щета на НББАЗ съгласно Приложение № 2А, възлизат на 10 214 441.53 лв. Размерът на дължимата законна лихва на основание чл. 43 от Устава върху сумите по Приложение № 1А, начислена от датата на изплащане на задълженията от НББАЗ /директно или чрез усвояване на банковата гаранция/ до датата на възстановяване от „ЗК Лев Инс“АД/ възлиза на 4 857 470.18 лв., а начислената върху сумите по Приложение № 2А законна лихва възлиза на 419 196.01 лв. Според счетоводството на НББАЗ, доброволно възстановените суми от „ЗК Лев Инс“АД възлизат на съответно – по Приложение №1А – 6 268 562.18 лв. и по Приложение № 2А – 2 887 917.17 лв. Възстановените суми чрез усвояване на банкова гаранция възлизат на 33 676 793.63 лв., съответно – по Приложение № 1А – 33 125 798.09 лв. и по Приложение № 2А – 550 995.54 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на разглеждане в производството е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за възстановяване на платената без основание сума в размер на законната лихва върху главниците за застрахователно обезщетение по международна автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“. По делото е безспорен фактът относно качеството на ищцовото дружество – „ЗК Лев Инс“АД на член на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи„ /НББАЗ/ в качеството му на застраховател, предлагащ застраховка „Гражданска отговорност“ и на основание чл. 508 КЗ. Безспорен е и фактът относно качеството на НББАЗ на член на Съвета на бюрата и поетото от него задължение в качеството му на такъв да извършва плащания в случаите, когато увреденото лице е пребиваващо извън територията на Република България, като застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател – член на бюрото, и което е съобразно чл. 45 от Устава на Сдружение НББАЗ. Безспорно е качеството на Националното бюро на компенсационен орган по смисъла на Устава на Съвета на бюрата и съгласно предвиденото в чл. 1, ал. 3 от Устава на НББАЗ. В съответствие с предвидената във Вътрешните правила на Съвета на бюрата изключителната компетентност на националното бюрото да тълкува приложимото право в държавата, в която е настъпило произшествието и да обработи претенциите при пълна автономия в съответствие със законовите и регулаторните разпоредби в съответната държава, е определен размерът на обезщетението, като същото е изплатено по претенции на увредените лица, адресирани до бюрото – член на Съвета до НББАЗ – издал Зелена карта на лицето, причинило вредите. С оглед на така възложеното му задължение според правилата за реимбурсиране и което следва да бъде извършено в 2-месечен срок от уведомяването му, НББАЗ е извършило плащане, като сумата по него подлежи на възстановяване от „ЗК Лев Инс“АД – в качеството му на член сдружението и в изпълнение на задължението по чл. 41, ал. 5 от Устава на НББАЗ. В изпълнение на задължението си като член на НББАЗ, а именно да гарантира възстановяване от „ЗК Лев Инс“АД на сумите по извършените плащания от бюрото по застрахователните претенции, е издадена Банкова гаранция реф. № 48-2085/28.06.2010 г. от „Юробанк и Еф Джи България“АД в полза на „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ за сумата от 600 000 евро, сумата по която е увеличена до 5 000 000 евро, за което бюрото е уведомено от Банката с писмо изх. № 9400-406/29.12.2023 г., като срокът на гаранцията е удължен до 28.06.2029 г. По делото е безспорен фактът относно усвояване на банковата гаранция в размер на изплатената от НББАЗ сума за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ в системата „Зелена карта“ по отправените застрахователни претенции, които плащания се установяват от приложените по делото фактури по претенции и платежни нареждания за сумите по тях. Съгласно чл. 43 от Устава на НББАЗ, върху забавените плащания от членовете, дължи се лихва в размер на законната лихва върху сумата и за периода на забавата. По делото се установи начислена лихва в размер на сумата от 1 684 171.29 евро по реда на чл. 43 от Устава от НББАЗ, претенцията за заплащането на която е отправена до ЗК“Лев Инс“АД с Писмо изх. № 1-0632/22.05.2024 г. За установяване на действително дължимия размер на лихвата, начислена върху главниците по изплатените обезщетения и за периода на забавата, по делото е изслушана ССЕ, заключението по която не е било оспорено от страните и съдът кредитира като пълно и компетентно, в съответствие с останалите доказателства по делото. От заключението по експертизата безспорно се установи, че сумата в размер на левовата равностойност на 1 684 171,29 евро е изплатена в полза на НББАЗ от „Юробанк България“АД въз основа на Банковата гаранция, като искането е изпълнено в деня на получаването му – на 17.06.2024 г. Установи се и фактът на възстановяване на сумата от „ЗК Лев Инс“АД на „Юробанк България“АД на 19.06.2024 г., с основание на превода – задължение 48-2085 /номера на Банковата гаранция/. За да бъде осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 55 ЗЗД, следва да бъдат установени в своето кумулативно единство следните правопораждащи факти, а именно разместване на определени материални блага в имуществената сфера на страните, като при това, имуществото на ответника да се е увеличило за сметка на намаляване имуществото на ищеца, без да е налице правно основание за това. Предмет на предявения иск е неоснователно платената сума за лихва за забава в полза на НББАЗ, начислена върху главниците за изплатеното от бюрото застрахователно обезщетение на увредените от застраховани по застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗК Лев Инс“АД лица. От приложената по делото кореспонденция между страните, която е водена въз основа на отправените от НББАЗ искания към „ЗК Лев Инс“АД за плащане на сумите по застрахователните претенции, се установява оспорване от страна на застрахователя на основателността на претенциите, както и че събитието и застрахователната сума не се установяват от приложените към тях документи. Така направеното оспорване от страна на застрахователя не освобождава НББАЗ от заплащане на претенциите на чуждестранното бюро, с оглед поетото задължение за това съгласно Устава и Вътрешните правила на Съвета на бюрата и възложеното в компетентността на чуждестранното бюро да извърши преценка за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя на причинителя на вредите в приложение на действащото на територията на страната материално право. При това положение, съдебният състав намира за неоснователно възражението на ищеца относно недължимост на платените главници, върху които е начислена законната лихва – предмет на исковата претенция. Основателни намира доводите на ищеца относно липсата на установен срок, в който застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ следва да възстанови на бюрото реимбурсираните от последното суми по претенции. Доколкото не е налице законоустановен или договорен с бюрото срок за възстановяване на сумите, приложима е разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, съгласно текста на която при липса на определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото е безспорен фактът относно изпратените до ищцовото дружество претенции за възстановяване на изплатени суми и съпътстващи разходи от НББАЗ, за което съдът прави извод от изложеното в твърденията на ищеца относно възраженията му по отправените в този смисъл претенции. В този смисъл съдът намира за установен фактът на получените от ищеца писма, съдържащи покана за възстановяване на вече изплатените от НББАЗ суми в качеството му на член на Съвета на бюрата. За установяване сумите в размер на лихвата за забава, начислени върху отделните главници по застрахователните претенции по делото е изслушана ССЕ, в заключението по която е отразен периодът на забавата, считано от датата на поканата по отделните претенции до датата на извършено плащане чрез усвояване на банковата гаранция на ищеца – 17.06.2024 г. В таблицата, съдържаща се в Приложение № 1 и в Приложение № 2, са описани 4 049 броя щети – причинени по вина на застраховани при „ЗК Лев Инс“АД водачи в периода 2018 г. – 2024 г. В таблиците, съдържащи се в Приложение № 1 и Приложение № 2, е посочен размерът на лихвата, начислена за периода от датата, на която ищецът е бил поканен да възстанови изплатената сума по всяка от щетите, а крайната дата на периода е извършеното плащане чрез усвояване на банковата гаранция и доброволни плащания от „ЗК Лев Инс“АД. Според експертизата, така направените изчисления в приложенията, представени от ищеца, са правилни, включително и относно законната лихва върху главниците според периода на забавата, с изключение на ред 2601, при което общата сума на законната лихва възлиза на 2 962 594.74 лв. Общият размер на претендираните лихви по предоставената таблица в Приложение № 1, изчислени за периода от 17.06.2021 г. до съответната дата, посочена като „дата на възстановяване“, възлиза на 1 701 174.70 лв. /869 796.81 евро/. Законната лихва върху главниците според таблицата в Приложение № 2 възлиза на 168 902.98 лв. Неоснователни намира съдебния състав доводите на ищеца за недължимост на сумата по начислената лихва поради забава в изпълнението, с оглед наличието на предпоставките за освобождаването му от отговорност по смисъла на чл. 83 ЗЗД. Лихвата се претендира от датата на претенцията от НББАЗ към „ЗК Лев Инс“АД, която дата не съвпада с датата на извършеното плащане от НББАЗ до чуждестранното бюро, обвързано с 2-месечния срок съгласно Устава на Съвета на бюрата. Поради това, поведението на НББАЗ в качеството му на кредитор по отправяне на претенциите до застрахователя ищец в момент доста след плащането към чуждестранното бюро не е свързано с начисляването на лихва в по-голям размер, доколкото същата е дължима именно в периода от отправянето на претенцията. В този смисъл, в случая не са налице предпоставките за освобождаването на длъжника от отговорност по чл. 83 ЗЗД, доколкото не се установява неизпълнението да се дължи на обстоятелства, свързани с недобросъвестното поведение на кредитора. Неприложима в случая намира разпоредбата на чл. 506а, ал. 4 КЗ, в която разпоредба са уредени сроковете за предявяване на претенция от националното бюро към застрахователя – член на сдружението за размера на платеното, както и за възстановяване от страна на последния на сумата в претендирания размер, като в този смисъл съдът съобрази, че разпоредбата е в сила от 2023 г. и действа занапред, а плащанията за реимбурсиране са извършени от НББАЗ в период преди това. Предвидените срокове в разпоредбата са обвързани именно с тези плащания. В доводите си за недължимост на платените при усвояване на банковата гаранция суми за лихва за забава ищецът е изложил такива за недължимост на част от тях, поради погасяването им по давност. Възражението за изтекла погасителна давност може да бъде заявено само по съдебен ред. В този смисъл съдебният състав съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.120 ЗЗД, а именно че давността не се прилага служебно. При това положение, за да настъпи погасителният ефект, освен да е изтекъл определен период от време, необходимо е да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е упражнил правото си на възражения за недължимост на претендираните от него вземания, поради погасяването им по давност при отправената до него покана за доброволно плащане. За да бъде реализиран фактическият състав на неоснователното обогатяване, следва да бъде установен и фактът на недължимост на сумите по извършеното от ищеца плащане. Последното е за погасяване на вземане на „Юробанк България“АД по усвоена банкова гаранция. По делото се установиха фактите относно извършеното плащане от банката по издадената в полза на НББАЗ банкова гаранция по нареждане на „ЗК Лев Инс“АД. В изпълнение на условията по нея, за изплащането на гаранцията в размер на лихвата за забава е било взето решение на Управителния съвет на бюрото от 16.05.2024 г. Макар и извършено чрез усвояване на банкова гаранция, плащането е за сметка на наредителя по гаранцията, който отговаря с имуществото си за възстановяване на така извършеното от негово име плащане и е възстановил изплатеното по гаранцията с плащане от 19.06.2024 г. С оглед характера на вземането, а именно на лихва за забава, приложим е тригодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 111, т. „в“ ЗЗД. Задължението на ищеца да възстанови сумата по гаранцията е възникнало към момента на изплащането й – 17.06.2024 г., като погасени по давност се явяват лихвите, начислени за периода преди 17.06.2021 г. За установяване на техния размер по делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се установи, че лихвите по Приложение № 1, изчислени за периода от 17.06.2021 г. до съответната дата на възстановяване на главницата, са в размер на 1 701 174.70 лв., равняващи се на 869 796.81 евро. При това положение погасени по давност са лихвите за разликата до пълния установен като дължим по претенцията на НББАЗ размер на 2 962 594.74 лв. /ССЕ/ и равняващи се на сумата от 1 261 420.04 лв. или 644 953.83 евро. Съответно, установява се размерът на лихвите по Приложение № 2, изчислени за периода от 17.06.2021 г. до датата на плащането по възстановяването на главницата, възлизащ на 161 002.58 лв. или 82 319.31 евро, поради което погасени по давност са лихви за разликата до пълния размер от 330 345.51 лв. и равняващи се на сумата от 169 342.93 лв. или 86 583.67 евро. При така възприетото, общият размер на погасените по давност, но платени по гаранцията лихви, възлиза на 1 430 762.97 лв. или 732 055.17 евро. Предвид гореизложеното и с оглед установения размер на недължимо платените по банковата гаранция суми за лихва за забава, предявеният иск се явява основателен за сумата от 1 430 762.97 лв., за който следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 293 952.73 лв. /левовата равностойност на 1 684 171.29 евро/, която сума е била изплатена в полза на ответника НББАЗ без годно правно основание. Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски за производството съобразно уважената част от иска, като общия размер на доказаните разноски от 211 639.10 лв. /131 758.10 лв. – внесена държавна такса; 72 000 лв. – адвокатско възнаграждение; 600 и 7281 лв. /3722.72 евро/ - депозити за вещо лице, следва да му бъдат присъдени 91 004.81 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски следва да бъдат присъдени и в полза на ответника съобразно отхвърлената част от иска, като от общия размер на доказаните разноски, възлизащ на 96 681 лв. /88 800 лв. – адвокатско възнаграждение; 600 и 7281 лв. /3722.72 евро/ - депозити за вещо лице, следва да му бъдат присъдени 55 108.17 лв. Така мотивиран, съдът