Решение № 55 от 13.4.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 776/2025 г.

Административно наказателно дело № 20252150200776 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Й. М., гражданин на ФРг., род.на ••••••••••г. с посочен адрес в Р.България с.к., ул.Н.ю.*, общ.Несебър против Наказателно постановление № 25-0304- 001623/10.11.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400лв./204,52евро на основание чл. 638, ал. 3, вр. чл. 461, т.1 от КЗ. Жалбоподателят иска отмяна на НП с твърдението, че е неправилно санкциониран, тъй като има валидно сключена застраховка ГО. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 09.11.2025г. служители на сектор ПП към РУ-Несебър, ОД МВР-Бургас по сигнал за ПТП подаден чрез ОДЧ посетили паркинг на магазин Лидл, с.к., общ.Несебър. При пристигане на место установили, че водачите на автомобилите нямали спор за вината за настъпилото ПТП, а и материалните щети не били големи. Полицейският екип разяснил на водачите, че в конкретния случай могат да попълнят двустранен протокол. Тъй като водачите не разполагали с двустранен протокол, такъв им бил предоставен от полицейския екип, било им разяснено как да бъде попълнен, след което полицейския патрул напуснал паркинга. Полицаите получили втори сигнал след около 15-20мин с ново искане за съдействие, тъй като единият /виновният/ водач нямал сключена застраховка Гражданска отговорност. При завръщане на паркинга и проверка на документите на водачите, актосъставителя И.-мл.автоконкрольор към РУ- Несебър установил, че въззивника представял полица за застраховка ГО с изтекъл срок, като нямал сключена валидна застраховка ГО за 09.11.2025г. и поради това съставил 2бр.АУАН – за допуснатото ПТП и за липса на застраховка ГО. Конкретно за настоящото нарушение в хода на проверката било прието, че въззивника като управлява МПС от трета държава, няма застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, която да е валидна за страните от ЕС, като при влизане на територия на Р.България не е сключил договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и няма валидна за територията на страната и ЕС застраховка. При тези констатации св. И. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, като описал в него, че на 09.11.25 г., около 20,15ч . , на паркинга пред магазин Лидл до КПП-к., въззивникът управлява МПС- лек автомобил Ситроен с рег.№ ••••, като при извършена проварка лицето управлява МПС от трета държава, при влизане на територия на Р. България, не е сключило договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и няма валидна за територията на Република България застраховка, с което е нарушен чл.483, ал.1, т.2 КЗ. Така съставения АУАН е бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без никакви възражения. В законоустановения срок са постъпили писмени възражения по АУАН с твърдение, че въззивника има валидна застраховка ГО за ЕС/л.32-41/, ведно с приложени документи. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14 дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, съгласно КЗ и Заповед на Директора на ОД на МВР-Бургас/л.45/. Съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателните постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 до 3 от КЗ се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от материалите по преписката нарушението е установено на територията на гр. Несебър, който град попада в обхвата на ОД на МВР-Бургас следователно компетентен да издаде НП е Директорът на ОД на МВР-Бургас или оправомощено от него длъжностно лице. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено. Въззивникът е санкциониран за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съставът на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда наказание "глоба" в размер на 400 лв. за лице, което не е собственик на МПС, но управлява същото без за него да има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Същевременно в НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил текста на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ, доколкото управлява МПС, регистрирано в трета държава, на територията на България, без за него да има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност". От обективна страна не е спорно, че въззивиника е управлявал МПС рек автомобил Ситроен с рег.№ ••••, регистриран в г., следователно той е имал качеството "водач" по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП, защото е управлявала моторно превозно средство. Управлението на ППС се изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в движение, привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане на маневри и т. н., обстоятелство, което не е спорно по делото. Съгласно чл. 461, т. 1 от КЗ "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1 е задължителна застраховка. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 КЗ посочва субектите, които имат законово задължение да я сключат. Това на първо място са собственикът на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение /чл.483, ал.1, т.1 от КЗ/, и на следващо място – всяко лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на Р България, когато няма валидна за територията на страната застраховка /чл.483, ал.1, т.2 от КЗ/. Следва да се посочи, че "Трета държава" по дефиницията на § 1, т. 7 от ДР на КЗ е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6, а именно държава-членка на Европейския съюз, или друга държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. В случая ФРг. е член на ЕС и към датата на констатиране на нарушението н е се явява трета държава по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на КЗ. В разпоредбата на чл. 461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена "Гражданската отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал. 2 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето по ал. 1, т. 2 което е длъжно да сключи гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на граничния контролнопропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите до напускането на територията на Република България. Застраховка "Гражданска отговорност" е на собственика и е за всяко регистрирано МПС, което не е спряно от движение /по арг. от чл.483, ал.1 от КЗ/, но чл. 481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на МПС, за които няма сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" за водача: "Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс". В хода на адм. проверка са били представени доказателства, че управляваното от въззивника МПС е негова собственост и това не е спорно между страните, включително е отразено и в представената докладна записка от актосъставителя/л.42/. Всички събрани по делото доказателства установяват и доказват, че е извършено адм. нарушение от собственика на управлявания автомобил, а не от несобственик, но въпреки това административното наказание е наложено по реда на чл. 638, ал. 3 от КЗ. В конкретния случай административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана от наказващия орган на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. За нарушена е приета нормата на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, която предвижда, че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. С оглед на това обстоятелство съдът приема, че извършеното от въззивника деяние е санционирано неправилно по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, но то не може да бъде санкционирано и по разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане. Последната норма регламентира отговорност само за лица по чл. 483, ал. 1, т. 1 от кодекса, т. е. собственици на МПС, които са регистрирани в Република България. Не е спорно, че въззивника е собственик на автомобила и поради това не е имало пречка да бъде приложена административнонаказателната санкция предвидена в чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ. Тъй като според санкционната норма по НП субект на нарушението е несобственик, въззивника макар доказано да не е изпълнил задължението си по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност", не може да бъде наказан по визираната в НП санкционна норма. Допуснато е несъответствие между фактическото и юридическо формулиране на обвинението, което представлява достатъчно основание за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно без да се обсъжда въпросът дали деянието представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. При тези съображения обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Водим от горното, съдът