Решение № 1059 от 5.2.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2466/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.13 от Закона за социално подпомагане. Жалбоподател е Л. О., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с национален документ за самоличност с № •••••••••, валиден до 19.06.2029г., притежаваща карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825281354, издадена на 11.03.2025г. от ДАБ, с [ЛНЧ], с настоящ адрес на територията на община Несебър, със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1, оф.1. В производството жалбоподателката участва чрез пълномощник – адвокат Д. О. от АК Бургас. Ответник по жалбата е директора на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Поморие. Ответникът не взема участие в съдебното производство, редовно призован. Предмет на оспорване е заповед № ЗСПД/Д-А-П/5824/09.12.2025г., издадена от директора на ДСП Поморие, с която на жалбоподателя е отказана месечна помощ на родители, отглеждащи деца с трайни увреждания по чл.8д ал.1 от ЗСПД, за детето М. О.. В жалбата се правят доводи за нарушение на материалния закон при издаването на оспорения акт. Обосновават се и доводи за постановяване на оспорения административен акт в противоречие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и постановения с нея отказ за отпускане на помощ и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Сочат се доказателства. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Представено е копие от паспорт № •••••••••, валиден до 19.06.2029г., издаден в Украйна, от който се установи самоличността на жалбоподателката Л. О.. Представена е регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825281354, от която се установи, че на жалбоподателката е предоставена такава закрила по реда на ЗУБ, от Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, със срок до 04.03.2026г. От регистрационната карта се установи, че жалбоподателката е придружавана от четири деца под [възраст] възраст, едно от които е дъщеря и М. О., родена на [дата]., с [ЛНЧ]. Представено е копие от паспорт № •••••••••, валиден до 30.07.2028г., издаден в Украйна, от който се установи самоличността на детето М. О.. Представено е експертно решение № 92685/28.11.2025г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ св.И. Р. – Разград, от което се установи, че детето М. страда от детски аутизъм, поради което за срок от две години и е определено 95% ВСУ. Приложено е заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-А-П/5824/04.12.2025г. на ДСП Поморие, подадена от жалбоподателката до директора на ДСП Поморие. Със заявлението е поискано отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД. В Заявлението са декларирани изложените по-горе обстоятелства относно самоличността на майката и дъщерята, хуманитарния им статут, материалното и здравословното състояние. Заявено е желание помощта да се получи по касов път. Въз основана заявлението е образувано административното производство по издаване на оспорената заповед. Изложената по-горе фактическа обстановка като цяло е безспорна между страните и се установява по несъмнен начин от събраните доказателства. Въз основа на така установените факти съдът прие следните правни изводи. Обжалваната заповед е издадена от директора на ДСП Поморие, който съгласно чл.10 ал.4 от ЗСПД и чл.2 ал.2 от ППЗСПД е компетентния за това орган. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК. Административното производство е проведено по реда на чл.10 от ЗСПД и чл.2 и сл. от ППЗСПД, като е надлежно образувано въз основа на заявление-декларация по утвърден образец. Преди да се произнесе директорът на ДСП е извършил преценка на всички данни и обстоятелства по преписката. Постановеният отказ за отпускане на социални помощи е мотивиран и заповедта отговаря на изискванията по чл.59 от АПК. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК. Налице е основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК – при правилно установяване на фактите е неправилно приложен материалния закон. Съгласно приложимата разпоредба на чл.8д ал.1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Няма спор, че предпоставките по посочената разпоредба са налице. Жалбоподателката е родител, който отглежда ненавършилото [възраст] възраст свое дете, което живее постоянно в България и не е настанено за отглеждане извън семейството. Детето е с трайни увреждания. Съгласно §1 т.6 от ДР на ЗСПД "Дете с трайно увреждане" е дете/лице до [възраст] възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност. Както бе посочено по-горе, детето на жалбоподателката е с определена 95% трайно намалена работоспособност. Спорно е дали жалбоподателката е включена в кръга лица, имащи право на семейни помощи за деца при условията на чл.8д ал.1 от ЗСПД, като крайния извод на ответника по този въпрос е неправилен. Правилно в заповедта е посочено, че жалбоподателката не е включена в кръга на правоимащите лица по чл.3 т.5 от ЗСПД. Съгласно тази разпоредба право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Доколкото жалбоподателката е гражданка на Украйна и с тази държава България няма сключен международен договор, уреждащ получаването на процесната социална помощ, то независимо, че жалбоподателката живее в България и отглежда свое дете с увреждания, тя не е в кръга на правоимащите лица по чл.3 т.5 от ЗСПД. Въпреки това следва да се има предвид, че няма нормативна пречка законодателят да определи в друг закон и други категории лица, имащи право на семейни помощи за деца. Такава е разпоредбата на чл.39 ал.1 т.4 от Закона за убежището и бежанците, съгласно която чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Доколкото семейното подпомагане за деца е част от цялостната система за социално подпомагане в България, то на основание цитираната разпоредба на ЗУБ жалбоподателката се явява правоимаща по ЗСПД, съответно има право на месечни помощи по чл.8д ал.1 от ЗСПД. Разпоредбата на чл.39 ал.1 т.4 от ЗУБ не следва да се разглежда като стояща в противоречие с тази на чл.3 т.5 от ЗСПД, тъй като единствено допълва кръга на правоимащите лица. Подобно тълкуване и прилагане на закона е в съответствие и с разпоредбата на чл.29, §1 от Директива 2004/83, съгласно който държавите членки на ЕС са длъжни по отношение на лица с предоставена международна закрила да предоставят социално подпомагане, равностойно на предвиденото за своите граждани. Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбоподателката има качеството на правоимащо лице по ЗСПД и спрямо нея са налице предпоставките по чл.8д ал.1 от същия закон, което обосновава извод за основателност на подаденото заявление по образец. Постановеният отказ е незаконосъобразен. Предвид изложеното, по повод подадената жалба и на основание чл.172 ал.2 от АПК, оспорената заповед следва да бъде отменена от съда. С оглед обстоятелството, че естеството на казуса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва на основание чл.173 ал.2 от АПК да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. По повод направеното искане и на основание чл.38 ал.2, вр. с ал.1 т.2 от АПК ответникът следва да заплати на адвокат Д. О. дължимото адвокатско възнаграждение. Размерът на претендираната от жалбоподателя еднократна помощ е нормативно определен, т.е. интереса по жалбата е оценяем. Затова следва размера на адвокатското възнаграждение да се определи по чл.8 ал.1, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 204.52 евро. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас