Решение № 77 от 16.6.2026 г. на Районен съд - Оряхово по дело № 414/2026 г.

Делото е образувано по искова молба на Г. В. Г., с ЕГН:••••••••••, чрез пълномощника й Адвокатско дружество „Д. и партньори”, с БУЛСТАТ:180717303, със съдебен адрес в гр. София бул. „Княз Александър Дондуков-Корсаков” №5, вх. „В”, ап.25, представлявано от управителя адв. Й. Д. от САК, с която е предявен против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК:121130788, със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Симеоновско шосе” №67А иск с правно основание чл.432, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1022.58 (хиляда двадесет и два евро и 58 цента) евро - главница, представляваща остатък от дължимо, но незаплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП от 12.06.2024г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 19.12.2024г. до окончателното плащане. Претендират се и разноски по делото. В исковата молба се твърди, че на 12.06.2024 г. около 17:30 ч. в с. Войводово, обл. Враца, по ул. „Христо Ботев“, е настъпило ПТП между лек автомобил „Мазда 121“ с рег. № ВР 2059 ВА, управляван от Г. Г., и лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ВР 8163 СН, управляван от Петър Г.. Според ищцата, водачът на „Шкода Октавия“ поради неспазване на дистанция и движение с несъобразена скорост е ударил движещия се пред него автомобил „Мазда 121“ в задната част. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1045-479/12.06.2024 г., а на виновния водач е съставен АУАН № 12932. В резултат на ПТП ищцата Г. Г. е получила фрактура на ребро в лявата гръдна половина с кръвонасядане, довела до болки и страдания за период над 30 дни. След инцидента е транспортирана в ЦСМП – Козлодуй, където са извършени прегледи и образни изследвания, установяващи травматичните увреждания, и е проведено медикаментозно лечение. Сочи се, че вследствие на травмите ищцата е търпяла значителни физически болки, затруднения в движенията, задух, продължително залежаване и необходимост от чужда помощ при ежедневните дейности, както и продължаващ прием на обезболяващи медикаменти. Претендират се неимуществени вреди от претърпените болки и страдания. Към датата на ПТП за автомобила „Шкода Октавия“ е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК Лев Инс АД по полица № BG/22/124001263936, валидна от 19.04.2024 г. до 19.04.2025 г. На 19.09.2024 г. пред застрахователя е предявена доброволна претенция за изплащане на обезщетение, но в тримесечния срок дружеството не е изплатило обезщетение, като е поискало допълнителни документи. Излагат се доводи, че по предходно дело – гр.д. № 20251460100019 по описа на Районен съд – Оряхово, с Решение №160/31.10.2025 г. съдът е определил справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. или 1533,88 евро, но тъй като искът е бил частичен, е присъдена само сумата от 1 000 лв. или 511,29 евро. Решението е влязло в сила. С настоящия иск се претендира остатъкът от обезщетението в размер на 1022,58 евро, ведно със законна лихва от 19.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. С отговора на исковата молба ответникът против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК:121130788 гр. София на основание чл.237, ал.1 от ГПК прави признание на предявения иск. Направено е искане, на основание чл.78, ал.2 от ГПК съдът да възложи разноските на ищцата. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. С молба вх. №2778 от 10.06.2026г. ищецът е поискал от съда постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК, като ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 1022.58 (хиляда двадесет и два евро и 58 цента) евро - главница, представляваща остатък от дължимо, но незаплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП от 12.06.2024г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 19.12.2024г. до окончателното плащане. Съдът намира, че искането следва да бъде уважено: За да бъде постановено решение при признание на иска, съгласно чл.237 от ГПК, трябва да са налице кумулативно следните предпоставки: На първо място ответникът да е признал иска. На второ място е необходимо ищецът да е поискал от съда да постанови решение при признание на иска. На следващо място признатото право не трябва да противоречи на закона или на добрите нрави, както и да не е признато право, с което страната не може да се разпорежда. По настоящето дело, съдът намира, че са налице кумулативно всички гореизброени изисквания и следва да бъде постановено решение при признание на исковете. Ответникът с отговора на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК е признал предявения от ищеца осъдителен иск. Ищецът от своя страна е поискал от съда да постанови решение при признание на иска. Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, които го изключват, поради което съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция. По разноските: Предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски. Това е така, тъй като ответното дружество е дало повод за предявяване на настоящия иск, доколкото след като е осъдено с Решение №160/31.10.2025 г. по гр.д. № 20251460100019 по описа на Районен съд – Оряхово да заплати на ищцата сумата от 511,29 евро, като част от сумата от 1533,88 евро, то не е заплатило остатъкът от изцяло дължимата сума в размер на 1022,58 евро. На процесуалния представител на ищеца, адв. Петя Петрова от САК от Адвокатско дружество „Д. и партньори”, с БУЛСТАТ:180717303, със съдебен адрес в гр. София бул. „Княз Александър Дондуков-Корсаков” №5, вх. „В”, ап.25, представлявано от управителя адв. Й. Д. от САК, следва да бъде присъдено възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по делото, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът не е обвързан от предвидените ограничения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради въвеждането на други правила за процедиране при определяне на адвокатско възнаграждение и не следва да се ограничава правото на съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. В този смисъл следва да се посочи, че е и практиката на СЕС - Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С- 428/2016 и Решение от 28.07.2016 г. по дело C -57/2015 на СЕС може и следва да бъде тълкувана в този смисъл. При изложените съображения и като взе предвид посочената практика на СЕС, която е източник на правото на ЕС съдът намира, че е налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за защитата на съответното право. При горните съображения, според настоящия съдебен състав, на процесуалния представител на ищеца, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро. По горните съображения и на основание чл.237, ал.1-3 от ГПК, съдът