Решение № 2674 от 23.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14604/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 2 ЗОС. Софийски Градски съд е сезиран с искове с правно основание както следва: 1.Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника Столична община, че ищците М. К. Г., с ЕГН •••••••••• и Б. Р. П., с ЕГН •••••••••• са собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.905.1130 по КККР на гр.София, общ. Столична, обл.София (столица), одобрени със Заповед РД- 18-739/21.11.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед; с адрес на поземления имот: гр. София, район Лозенец, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново", с площ на имота 2765 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване; предишен идентификатор 68134.905.1333; с номер по предходен план: 1333, квартал: 88А, при съседи; поземлени имоти с идентификатори 68134.905.2680, 68134.905.3038, 68134.905.1131, 68134.905.1019, 68134.905.2679, 68134.905.121, 68134.905.2678 и на поземлен имот с идентификатор 68134.905.1131 по КККР на гр.София, общ. Столична, обл.София (столица), одобрени със Заповед РД-18-739/21.11.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 03.01.2019г.; с адрес на поземления имот: гр. София, район Лозенец, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново", с площ на имота 321 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване; предишен идентификатор 68134.905.1333; с номер по предходен план: 1333, квартал: 88А, при съседи; поземлени имоти с идентификатори 68134.905.2680, 68134.905.3038, 68134.905.1786, 68134.905.1130 и 68134.905.1019, които два поземлени имота, преди отчуждаването на ПИ с идентификатор 68134.905.1131 със Заповед №СОА23-РД40- 189/21.12.2013 г. на кмета на Столична община, са съставлявали заедно имот със стар идентификатор 68134.905.1333 и с площ от 3085кв.м. 2.Иск с правно основание чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 2 ЗОС за осъждане на Столична община да изплати на ищците М. К. Г., с ЕГН •••••••••• и Б. Р. П., с ЕГН •••••••••• обезщетение за отчуждаването на частта с площ от 321 кв. метра от Поземлен имот с идентификатор 68134.905.1333 по КККР на гр. София, определено съгласно Заповед №СОА23-РД40- 189/21.12.2013 г. на кмета на СО в размер на 48 548,04 лв. по равни части между двамата ищци съсобственици по банкови сметки, посочени в исковата молба. Претендират се разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от Столична Община, с който не се оспорва наличието на отчуждителна процедура, но се посочва, че в изпълнение на чл. 29, ал. 1 от ЗОС обезщетението за собствениците на отчуждения имот е внесено в банка по сметка на общината. В първо по делото заседание Столична Община прави изявление за неустановеност на собствениците на отчуждения имот, поради което оспорва ищците да са собственици на същия. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От представените по делото Удостоверение за наследници с изх.№ РВТ22-УГ01- 15405/09.12.2022 г. на Столична община, район Витоша; Удостоверение за наследници с изх.№ РВТ22-УГ01-15406/08.12.2022 г. на Столична община, район Витоша и Удостоверение за наследници с изх.№ РВТ22-УГ01 -9236/19.07.2022 г. на Столична община, район Витоша, се установява, че ищците са наследници на С.В.В., починала на 04.05.1991 година. От Решение № 492 от 07.03.1994 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр./с. Драгалевци, издадено от Поземлена комисия гр. София, км. Драгалевци, община Витоша, влязло в сила на 27.10.1994 г., се установява, че на наследниците на С.В.В. е възстановено правото на собственост във възстановими стари реални граници, на имот в строителните граници на гр. София, местността „Ракитата“, в частта свободна с площ от 3050 кв. метра от имот № 791 от кадастрален лист № 644 от 1950 г., при граници/съседи: М.В., А.Б., П.И.Ч. и И.В.И.. Решението за възстановяване на собствеността има значението на индивидуален административен акт с конститутивно действие, изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху индивидуално определен имот (ТР №1/97г., гр.д.№11/97г. ОСГК). В този смисъл решението на Поземлена комисия за възстановяване на собствеността е годно придобивно основание по смисъла на чл.77 ЗС (без да е самостоятелно такова), но не е противопоставим на третите лица, които заявяват собствени права върху недвижимия имот. В случая обаче СО не заявява собствени права върху възстановения имот, нито твърди пороци на реституционната процедура, поради което и не се явява трето лице за същата. С оглед на изложеното следва да се приеме, че Решение № 492 от 07.03.1994 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр./с. Драгалевци, издадено от Поземлена комисия гр. София, км. Драгалевци, община Витоша, влязло в сила на 27.10.1994 г. легитимира ищците, като наследници на С.В.В., като собственици на описания в акта имот. Представен е Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 151, том IV, рег. № 14277, дело № 720 от 23.11.2007 г. на нотариус с рег. № 268 в НК, вписан в Служба по вписванията - гр. София като Акт № 193, том ССХХУШ, дело № 62435/2007 г., вх. рег. № 89891 от 23.11.2007 г., от който се установява, че ищците са признати за собственици на поземлен имот е пл. номер 1333 от кв. 88, гр. София, район Витоша, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“, бивша ливада от 2540 кв.м., възстановена с Решение № 492 от 07.03.1994 г. на Поземлена комисия гр. София, км. Драгалевци, ЕКНМ 000698152, местността Ракитата, имот № 791-II, кадастрален лист № 644 от 1950 г., целият поземлен имот с площ по актуална скица 3050 кв.м., от тях 538 кв.м. са отредени за улици, а останалите 2512 кв.м. са част от кв. 88, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“, при граници на имота по скица: улица, УПИ 1Х-1188, УПИ ХН-1188, УПИ VIII-1188, улица. От Заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на Глава III от ЗОС №СОА23-РД40-189/21.12.2023 г., издадена от Кмета на СО се установява, че Кметът на Столична община, на основание чл. 25, ал. 2 ЗОС във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗОС, отчуждава Поземлен имот (ПИ) с проектен идентификатор 68134.905.1131 (незастроен), с площ от 321 кв. м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор 68134.905.1333 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Със същата заповед е определена сума на парично обезщетение за отчуждения имот в размер на 48 548,04 лв., която на основание чл. 29, ал. 2 ЗОС е внесена по банкова сметка на СО в „Общинска банка“ АД. В заповедта е посочено, че имотът е с „неустановен собственик“. Със Заявление от 30.05.2024г. М. К. Г. и Б. Р. П. са уведомили кмета на СО, че са собственици на отчуждения недвижим имот, като са представили и документи за собственост и са посочили банковите си сметки за изплащане на определеното обезщетение. С писмо от 13.06.2024г. на Кмет на СО, ищците са уведомени, че доколкото със заповедта вече е прието, че собственика на отчуждения имот е неустановен и сумата за обезщетение е внесена по специален ред в банкова сметка, следва да установят правата си по съдебен ред. Съгласно чл.29, ал.2 ЗОС Когато собственикът на имота не може да бъде установен или е с неизвестен адрес, както и в случаите, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметка на общината. В тези случаи банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината. С оглед на вписването в заповедта за отчуждаване на поземлен имот и отразеното в писмото на кмета на СО, за ищците е на лице правен интерес от установяване на твърдяното право на собственост по съдебен ред. От приетата по делото СТЕ по се установява, че с решението на ПК е възстановено правото на собственост върху част от имот пл.№791, кадастрален лист 644 по кадастрален план, изработен 1950г., като възстановената част от имота с площ 3050кв.м. е нанесена в кадастралния план с пл.№1333. Частта от имот пл.№791 по плана от 1950г. е нанесена в кадастрален план на София от 1975г. с пл.№1333. Вещото лице установява и, че имот пл. № 1333 по кадастралния план от 1975 г. и бивш ПИ с идентификатор 68134.905.1333 по кадастралната карта са идентични, както и че ПИ с идентификатор 68134.905.1131 е създаден чрез разделяне на ПИ с идентификатор 68134.905.1333. Имоти с идентификатори 68134.905.1130 и 68134.905.1131 са получени чрез разделяне на ПИ 68134905.1333. Като част от ПИ с идентификатор 68134.905.1333, който от своя страна е част от имот пл. № 791, ПИ 68134.905.1131 също е част от имот пл. № 791 по плана от 1950 година. От заключението на СТЕ се установява последователния ред на нанасяне на имот пл.№791, кадастрален лист 644 по кадастрален план, изработен 1950г. в последващите кадастрални планове на София, като се установява, че с реституционното решение е възстановена собствеността именно по отношение на този имот. Доколкото с реституционното решение на ПК собствеността по отношение на имот пл.№791, кадастрален лист 644 по кадастрален план, изработен 1950г. е възстановена в полза на ищците, а от заключението на СТЕ е видно, че възстановения имот е идентичен на имот пл. № 1333 по кадастралния план от 1975 г. и на бивш ПИ с идентификатор 68134.905.1333 по кадастралната карта, от който са получени чрез разделяне имоти с идентификатори 68134.905.1130 и 68134.905.1131, то предявения иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.29, ал.2 ЗОС се явява основателен и подлежи на уважаване. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗОС Имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Размера на дължимото обезщетение е определен от СО и не се оспорва от ищците, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати същото по равно в полза на ищците. По разноските: При този изход на спора, право на разноски имат ищците, като същите претендират разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК в общ размер на 11415,04 евро, които им се следват. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, поради което същото подлежи на присъждане в пълен размер. Мотивиран от горното, съдът