Решение № 480 от 11.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17567/2025 г.

наказателно дело № 20251110217567 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 43/17.10.2025 г. на И. Ц. Д., на длъжност председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на •••••“ АД с ЕИК •••••••• на основание чл. 105в, ал. 2 вр. чл. 105в, ал. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ. Жалбоподателят моли да се отмени НП. Излага доводи, че не е извършено нарушение на чл.21, ал.8 от ЗПУ, доколкото проверката била с предмет промени в цените на услугите и не било посочено в АУАН и НП кои общи условия дружеството не било поставило на видно място. Сочи, че е имало прекъсване на интернет връзката и това е направило невъзможно обслужването на клиенти и достъпване на общите условия от инсталиран таблет в помещението на оператора. Сочи, че няма изискване общите условия да бъдат предоставени на хартиен носител, нито записани в паметта на електронното устройство. Сочи, че КРС е уведомила пощенския оператор, че е възможно общите условия да бъдат предоставени дигитално. Сочи, че част от ангажиментите за опазване на околната среда е и ограничението за използване на ресурси. Твърди да не е посочена датата на нарушението, а само датата на установяване на нарушението. Прави оплаквания, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила поради неподписването на АУАН от втори свидетел. Намира, че описанието на нарушението е неясно и неточно, съответно непълно. Намира нарушението за недоказано. Сочи, че офисът, който е бил проверен е обслужван от партньор на пощенския оператор, като последният изпълнил вмененото му задължение като предоставил таблет, чрез който да се достъпват общите условия на дружеството. Намира нарушението за маловажно. В съдебно заседание адв. М. моли за отмяна на НП по аргументи, изложени в жалбата. Въззиваемата страна, чрез своите процесуални представители, моли НП да бъде потвърдено, оспорва нарушението да е маловажно. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна. От фактическа страна съдът намери за установено следното: „•••••” АД било вписано в публичния регистър на КРС на оператори, извършващи неуниверсални и универсални пощенски услуги по чл. 38, т.1- 3 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Жалбоподателят бил сключил договор от 01.07.2021г. с НП ••••• ЕООД с ЕИК •••••••••• по реда на чл.22 от ЗПУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги в обект на адрес: •••••••••••••••••. С писмо от 01.02.2022г. жалбоподателят изпратил писмо до председателя на КРС с искане на становище дали е законосъобразно и в синхрон с изискванията на КРС общите условия за пощенски услуги да бъдат на електронен носител, достъпни на таблет, поставен на масата за клиенти във всеки офис на пощенския оператор. С писмо, подписано от И. Д., председател на КРС, от дата 02.03.2022г., било посочено, че чл. 21, ал. 8 от Закона за пощенските услуги не определя формата на общите условия, а регламентира единствено задължение за пощенските оператори да направят същите достъпни и видни за потребителите. Посочено било, че достъпността изисква текстът на общите условия да е на разположение на потребителя във всеки един момент чрез посоченото електронно устройство без съдействието на служители на оператора. Видимостта на общите условия предполагала, че ползвателят може сам да се запознае с текста на общите условия и да се ориентира за тяхното местоположение в офиса. Предвид на това. че към момента текстът на общите условия се обявявал в офисите на табло, стена или друго подходящо място, КРС указва, че при въвеждането на новата практика би следвало да се осигури подходящо съобщение за потребителите за наличието на устройство, чрез което могат да се запознаят с общите условия. При всички положения би била несъвместима според КРС с чл. 21, ал. 8 от ЗПУ практика, при която потребителите не са имали обективно възможност да се запознаят с общите условия, напр. трябва да ги поискат изрично от служителя в офиса. С оглед на посоченото, КРС посочило, че няма законови пречки общите условия на „•••••” ООД да бъдат дигитализирани и поставени на видни и достъпни места в точките за достъп на пощенския оператор при отчитане на гореизложеното във връзка с изискванията за видимост и достъпност. Във връзка с писмо от пощенския оператор от 18.02.2025г. за увеличаване на цените на услугите, от Комисията за регулиране на съобщенията извършили проверка в посочения погоре офис. Същата се състояла на 06.03.2025г., като на място било установено, че общите условия на пощенския оператор за неуниверсални пощенски услуги имало създадена организация да са налични за клиентите посредством електронно устройство – таблет, поставен на достъпно и видно място в офиса. Същите обаче били отваряни посредством интернет връзка, за която в офиса имало сключен договор с ••••• ЕАД, като обаче на датата на проверката и в часовия интервал от 09:31 до 15:00 часа услугите са били повлияни от техническо затруднение и интернетът бил неактивен, което създавало пречка както да се постъпят Общите условия посредством поставения таблет, така и да бъдат обслужвани клиенти. Проверяващите, част от които била и свидетелката О. К., приели, че на 06.03.2025 г. „•••••” АД, ЕИК •••••••• не е поставило на видно и достъпно място в пощенска станция, намираща се на адрес: •••••••••••••••••, приетите от него общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от ••••• АД (Общи условия). Същите не били достъпни на електронното устройство поставено в помещението, липсват и екземпляри на хартиен и/или друг носител, от които е възможно потребителят да получи информация за тяхното съдържание. Приели, че като към 06.03.2025 г. не е поставило общите условия на договора с потребителите на видно и достъпно място в пощенската си станция, намираща се на адрес: •••••••••••••••••, „•••••” АД е нарушило чл. 21, ал. 8, предл.1 от ЗПУ. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН № С-023/15.05.2025 г., съставен от О. М. К. на длъжност държавен инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията" на КРС. Същият бил връчен на пълномощник на жалбоподателя, който посочил, че има възражения без да посочва конкретно какви. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление (НП) № 43/17.10.2025 г. на И. Ц. Д., на длъжност председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на •••••“ АД с ЕИК ••••••••на основание чл. 105в, ал. 2 вр. чл. 105в, ал. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ. Така описаната фактическа обстановка съдът намери за безспорно установена след анализ на събраните в хода на производството гласни доказателства - показанията на свидетелката К., писмени - констативен протокол № С-ОК-033/06.03.2025 г., ведно с приложенията към него, заповед от 26.08.2024г., договор от 01.07.2021г., приложение №1 към него, справка от ••••• ЕАД, писмо от ••••• ЕООД до КРС, отговор от КРС, заповед от 07.08.2025г., Решение № 531 от 06.08.2025г., заповед от 26.08.2024г. Разпитана в съдебно заседание свидетелят К. дава подробни сведения за хода на проверката и на извършените действия от служителите на КРС. От показанията се установява, че на процесната дата и място тя заедно с неин колега е извършила проверката н а офиса на пощенския оператор, като обаче признава да е имало авария и липса на интернет достъп, което е било пречка както да бъдат обслужвани клиенти, така и да бъдат достъпни чрез наличния на видно място таблет общи условия за неуниверсални пощенски услуги. Видно от показанията , таблетът е бил на видно място, респективно до него свободно са имали достъп потребителите, както и проверяващите, но именно липсата на интернет връзка е станала пречка общите условия да са достъпни. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Видно от договора от 01.07.2021г. жалбоподателят е възложил на трето дружество, стопанисващо проверяваният офис, да извършва универсални и неуниверсални пощенски услуги. Видно от справка на ••••• ЕАД действително е имало прекъсване в интернет доставката на посочения адрес към момента на проверката. От кореспонденцията между жалбоподателя и КРС се установява, че действително КРС чрез своя председател е допуснала изпълнението на задължението по чл.21, ал.8 от ЗПУ да се осъществява чрез електронни устройства тип таблет. Няма спор между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е лицензиран пощенски оператор. Фактическата обстановка между страните не е спорна и се установява непротиворечиво от събраните в хода на производството доказателства, като съдът не намира за необходимо да я обсъжда допълнително. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и представител на нарушителя, който изрично е отразил в него, че има възражения, макар и да не е посочил какви, а нарушението е описано словесно точно и коректни коректно. Актът е връчен на представляващият дружеството при съставянето. Липсата на вписан втори свидетел не е съществено процесуално нарушение, което да накърнява необратимо правото на защита на нарушителя, респективно не е основание за отмяна на НП. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно производство. Съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни. Ясно е посочено в какво се изразява нарушението – непоставяне на общи условия за неуниверсални пощенски услуги на видно и достъпно място в пощенската станция. Ясно е посочено, противно на изложеното в жалбата, кои общи условия не са поставени в пощенската станция съобразно изискванията на закона. По отношение на датата, следва да се има предвид, че нарушението е продължено такова и се осъществява непрекъснато във времето, доколкото задължението за действие не е изпълнено във всеки един момент. Правилно е посочено като дата на нарушението 06.03.2025г. – датата на проверката. Именно това е и установената дата, на която е имало прекъсване на електронните съобщителни услуги и общите условия са били недостъпни. Второ, неоснователни са оплакванията за недоказаност, доколкото както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства се установява, че реален достъп до общите условия не е имало, макар и това да се е дължало на извънредно обстоятелство – техническа авария при доставката на интернет услуги. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден преди погасяване на административнонаказателната отговорност на дееца и изтичане съответно на тримесечния срок от откриване на нарушението и шестмесечния от съставяне на АУАН. Компетентността на актосъставителя се установява от представените заповеди за компетентност, издадени на основание чл. 95а и чл. 95б от ЗПУ. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. НП е издадено от оправомощен и компетентен орган, като компетентността му произтича от чл. 96, ал. 1 от ЗПУ. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за непоставяне на видно и достъпно за потребителите място в пощенската станция, приетите от него "Общи условия на договора с потребителите на пощенски услуги, включени в обхвата на неуниверсалните пощенски услуги, предоставяни от "•••••" ЕАД. На базата на всички събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, съдът установи, че правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ. Съгласно посочената норма, пощенските оператори довеждат до знанието на потребителите общите условия на договора, като ги поставят на видни и достъпни места във всички стационарни пощенски станции и ги публикуват на страницата си в интернет. Безспорно се установява, че на 06.03.2025 г. „•••••” АД, ЕИК •••••••• не е поставило на видно и достъпно място в пощенска станция, намираща се на адрес: •••••••••••••••••, приетите от него Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от ••••• АД. Съобразно трайната практика на съдилищата, задължението на субекта на нормата е да осигури достъпност на общите условия, приложими за предоставяните от него услуги, едновременно във физическите си обекти на материален носител и виртуално – чрез публикуване на интернет страницата си. За изпълнение на това задължение следва да бъдат налице и двата му елемента. Вж. например Решение № 6433 от 27.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 2844/2024 г. Волята на законодателя е ясна – за пощенския оператор съществува задължение не само да публикува общите условия на интернет страницата си, но и да ги осигури в офисите си на достъпни, видни, лесни за достигане места. В случая обаче жалбоподателят е осигурил достъп от пощенската станция до общите условия на интернет сайта си, което не е изпълнение на посоченото в нормата задължение. Същите следва да са достъпни за масовия потребител без опосредяване от използване на интернет, който очевидно е ненадежден за непрекъснатото и трайно достъпване на общите условия от потребителите на пощенски услуги, респективно се изисква общите условия да са така доведени до знанието на потребителите, че по никакъв начин да не се затруднява тяхното визуализиране, прочитане и респективно запознаването с тях. Ето защо е неоснователно възражението, че задължението е изпълнено с предоставяне на общодостъпно място на таблет с достъп до интернет и респективно до общите условия, налични във виртуалното пространство. Законодателят не е обвързал задължението по посочения с текст с възможността да се обслужват клиенти в някой конкретен момент поради авария в достъпа до интернет. Ето защо и това възражение е ирелевантно. Всеки потребител следва да може да се запознае с общите условия независимо дали ще реши да ползва или не пощенска услуга, включително и когато вече е ползвал такава и иска да е информира впоследствие за правата и задълженията на страните по договора, което в случая жалбоподателят не е осигурил. Следва клиентите да могат да се запознаят с ОУ директно на място в обекта, което при така създадената организация за изискване да е налична постоянно интернет връзка, която в случая не е надеждна, видно от събраните доказателства, не е възможно и представлява нарушение на закона. Поради това и в конкретния случай е налице нарушение на правото на потребителите да бъдат информирани. Както се посочи по-горе, регламентираното задължение на пощенския оператор по чл. 21, ал. 8 от ЗПУ осигурява правото на потребителите на услугата да се запознаят с нейните съществени характеристики и нарушаването му съществено засяга правата им във връзка с потребяването й. Достъпът до ОУ следва да е безпрепятствен (Решение № 4300 от 14.05.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 496/2024 г.), а наличието на специфично устройство за достъпването на ОУ е пречка за константния достъп до тях, както и за възможността всички потребители да се информират за тях с оглед необходимостта и от познания за боравене с такъв модел устройство. Ирелевантни са възраженията по отношение на стремежа на дружеството да ограничи използването на ресурси с цел защита на природата. Това не може да става за сметка на информираността и правата на потребителите. За жалбоподателя остава възможността да оптимизира общите си условия, да ги направи по-малко обемни и респективно да не внася в тях промени често, ако желае да спести от разходването на материален носител за тяхното възпроизвеждане. Макар и офисът да е стопанисван от друго дружество по силата на договор, съгласно чл.22 от ЗПУ пощенските оператори могат да сключват договори с други лица за изпълнение на отделни дейности от пощенската услуга. Пощенският оператор и в тези случаи носи отговорност за изпълнение на задълженията по този закон и общите му условия на договора с потребителите. Ето защо жалбоподателят се явява субект на административнонаказателна отговорност в конкретния случай. Неоснователно се явява и възражението, че липсвало нарушение с оглед публикуването на общите условия в интернет. В случая, от текста на разпоредбата на чл. 21, ал. 8, пр. 1 от ЗПУ е видно, че за дружеството е имало при условията на кумулативност две задължения - както да постави на видно и на достъпно място общите условия, така и да публикува същите в интернет, като при неизпълнение на което и да е от двете условия, ще е в нарушение - така изрично и Решение № 214 от 22.06.2021 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д. № 104/2021 г., Решение № 2032 от 4.03.2025 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2859/2024 г., Решение № 37666 от 14.11.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 7318/2025 г. Решение № 24464 от 22.11.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 5419/2024 г. (за аналогичен състав на административно нарушение) Доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, субективната му страна не подлежи на разглеждане, тъй като отговорността му е обективна и безвиновна. Независимо обаче, че административното нарушение, за извършването на което е издадено наказателното постановление, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен състав намира, че установените фактически констатации следва да се субсумират под разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. Нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед вида на нарушенията - резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Елементът обществена опасност, като обективен такъв винаги подлежи на обсъждане, а преценката за наличието на маловажност е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за дефинирането на института на маловажността са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност - засегнатите от деянието обществени отношения, както и всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения и т. н. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно при наличие на основанията по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи писмено предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на същата. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд. Наказанието е "явно несправедливо", когато не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред /лична превенция/ и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани /генерална превенция/. В случая нарушението би било с типична обществена опасност и би засегнало обществените отношения с интензитет, налагащ понасянето на административнонаказателна отговорност, но следва да бъде съобразено, че жалбоподателят е действал добросъвестно и е отправил писмено запитване дали общите условия могат да бъдат предоставени на потребителите чрез осигуряване на достъп до таблет в офисите на пощенския оператор и дали това действия изпълнява изискването на чл.21, ал.8 от ЗПУ. Наличен по делото е официален отговор, в който тази практика е приета за приемлива и в съзвучие със законовото задължение, вменено с тази разпоредба. Настоящият състав обаче намира, че КРС чрез своя председател е дала превратно тълкуване на задължението на пощенските оператори по отношение на достъпността на общите условия, не са отчетени всички елементи от така вмененото задължение, а е официално допусната порочна практика, ограничаваща в крайна сметка правата на потребителите на пощенски услуги. Не е отчетено от КРС при отговора на запитването на пощенския оператор, че не всички потребителите могат да боряват с таблет, както и обстоятелството, че самите общи условия следва да са поставени на видни и достъпни места във всички стационарни пощенски станции, а не на такива места да бъде поставено устройство, с което те да се достъпват, при наличие и на други текстове, програми и софтуерни ограничения на съответното устройство. Не е отчетено от КРС, дала позволение за тази незаконосъобразна според настоящия състав практика, че смущения в интернет връзката, неизправност на устройството, техническите му ограничения и необходимостта все пак от познания за работа с него, биха ограничили някои групи потребителите да се запознаят безпрепятствено с общите условия. Неслучайно съдебната практика, цитирана по-горе, изисква това задължение да се изпълнява чрез предоставянето им на материален, а не на дигитален носител. В случая КРС е дала неправилно тълкуване на разпоредбата и като компетентен контролен орган незаконосъобразни указания за изпълнение на това задължение. Те не обвързват съда, не са задължителни за него по никакъв начин, но следва да бъдат отчетени, когато се преценява обществената опасност на нарушението. В случая категорично се установява, че самият контролен орган и регулатор е дал превратно тълкуване на закона, отклонил се е от стриктната и ясна разпоредба в закона, като е допуснал официално практика на пощенските оператори, която ограничава потребителите и възможността за тяхното информиране. При тези положения, макар и административно нарушение да е извършено, то се явява с пониска степен на обществена опасност с оглед така дадените указания от КРС в качеството му на контролен орган. Следва да бъде съобразено, че КРС няма компетентност да ограничава приложното поле на законови разпоредби, а въпреки това да санкционира пощенски оператори за съобразяване с дадени разяснения, които действия са приети впоследствие за административно нарушение. Видно е, че чисто практически дадените указания с писмо от 02.03.2022г. не могат при изпълнението им да покрият изискванията на чл.21, ал. 8 от ЗПУ за достъпност на общите условия. В това писмо се забранява таблетът или подобно устройство да не са пряко достъпни за потребителя и да се изисква съдействието на служител на пощенската станция, но не се държи въобще сметка за начина на достъпване на ОУ чрез самото дигитално устройство. Тези незаконосъобразни според съдебния състав указания и добросъвестното съобразяване с тях от жалбоподателя занижават обществената опасност на деянието, още повече, че самият пощенски оператор е поискал и е получил тези разяснения. Отделно от това следва да бъде съобразено, че липсата на достъп чрез разрешения от самата КРС таблет до общите условия към момента на проверката се е дължал на извънредни и непредвидени обстоятелства – техническа авария в интернет връзката, за която жалбоподателят не носи отговорност. Това също намалява обществената опасност на нарушението. Посочените факти обосновават извод, че изследваното деяние представлява маловажен случай на административно нарушение, за което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН деецът е следвало, вместо да бъде глобен, да бъде изрично предупреден писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Подобно предупреждение в пълна степен би осъществило указаните в чл. 12 от ЗАНН превантивни цели – най-вече да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще е основание за преустановяване на първоначално допуснатата от КРС незаконосъобразна практика ОУ да са достъпни единствено чрез таблет от офиса на оператора вместо да бъдат директно поставени на видни и достъпни места. Като е сторил друго, наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено. Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът следва да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По разноските: Предвид изхода на спора разноски се дължат на въззивника, който макар и да претендира такива, не е представил доказателства за извършването им, поради което не следва съдът да възлага на насрещната страна такива. По изложените съображения съдът