Решение № 585 от 19.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4967/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:гр.Варна, представлявано от управителя Р. К. Н., против Наказателно постановление № 844770-F 827961/ 18.08.2025г., издадено от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от Закона за хазарта на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 лв., на основание чл. 103 от Закона за хазарта. С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правил, без анализ на релевантните за казуса факти.Визира се депозирано възражение срещу съставения АУАН, оспорва се извършването на приетото за установено нарушение, тъй като на входа на обекта е била поставена информационна табела-„Игрална зала за хазартни игри“, твърди се, че е била поставена рекламна табела, която не представлява част от наименованието на игралната зала и няма за цел да дава различна информация относно дейността в обекта и се визират нормите на чл.10ал.2т.2 и чл.10 ал.3т.2 от ЗХ и се твърди, че светещата рекламна табела обявява регистрираната търговска мярка на дружеството и в този смисъл не е осъществен състав на административно нарушение.Твърди се, че и АУАН е порочно съставен, визира се наличието на поставен надпис „Игрална зала за хазартни игри“, излагат се аргументи относно приложимостта на чл28 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП. В съдебно заседание въз. дружество се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново моли за отмяна на НП. Счита, че съставеният АУАН изобилства от противоречия.Твърди се, че на входа на игралната зала е имало поставен надпис „Игрална зала за хазартни игри“, каквато е изискуема от закона.Визира изключенията на чл.10 от ЗХ и се приема, че налагането на административно наказание е проява на формализъм. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност и правилност на обжалваното НП, както и за съставомерност и доказаност на приетото за установено нарушение. Излага съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли за потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 23.05.2025г. в 13:00 ч. била извършена проверка на игрална зала, находяща се в гр. Варна, бул. „*" № *, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „*" ЕООД с ЕИК *, съгласно Удостоверение за издаден лиценз № 000030- 1964/17.03.2025 г. издадено от изпълнителния директор на НАП. В хода на проверката, в която участвали свидетелите К. и Т. било установено, че на входа на игралната зала е поставено наименование, различно от „Игрална зала за хазартни игри", а именно поставено било наименование "GAMING CLUB". Изготвен бил протокол за извършена проверка, към който бил приложен снимков материал, състоящ се от 1 бр. снимка, който е неразделна част към него. Предвид горното св.К., инспектор по приходите в НАП, приел, че „*" ЕООД с ЕИК * в качеството си на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/, не е изпълнило задължението си, регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗХ, съгласно която „Забранява се на игрална зала да се поставя наименование, различно от наименованието "Игрална зала за хазартни игри"" и че нарушението е извършено, открито и документирано на 23.05.2025г. в горепосочената игрална зала. АУАН бил съставен в присъствието и връчен на упълномощено лице, което го подписало в съответната графа вписало възражение, че дружеството не е извършило приетото за установено нарушение. След запознаване с постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН в предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок и приемайки го за неоснователно, на 18.08.2025 г. Изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 103 от ЗХ наложил на дружеството- жалбоподател "имуществена санкция" в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 9, ал. 6 от ЗХ. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят К. и свидетелят Т., участвал при проверката, които пресъздадоха възприятията си за случая.Съдът не кредитира показанията на свидетелите К. и Т., че по време на проверката не е имало никакъв надпис „Игрална зала за хазартни игри“, тъй като в тази им част показанията им не кореспондират с изготвения снимков материал, приложен към протокола от проверката. В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетелите , тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като напълно кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото, тъй като липсват доказателства, които да ги оборват. Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства по делото/ свидетелските показания, в кредитираните от съда части, протокол за проверка с приложение и снимков материал, Удостоверение за издаден лиценз с приложение и останалите приобщени по делото писмени доказателства. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в закона преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът не констатира процесуално нарушение и досежно описанието на приетото за установено нарушение от фактическа страна. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В разглеждания случай безспорно се установява, че жалбоподателят е годен субект на нарушението, като организатор на хазартни игри по смисъл на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ, съгласно която хазартните игри и дейностите по ЗХ могат да се организират от търговски дружества, регистрирани в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумение за Европейско икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, отговарящи на изискванията на този закон. Разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗХ въвежда императивно забрана на игрална зала да се поставя наименование, различно от наименованието "Игрална зала за хазартни игри". От доказателствата по делото се установява, че на фасадата на сградата, където се помещава игрална зала, стопанисвана от въз дружество, е поставено различно наименование от "Игрална зала за хазартни игри", а именно "GAMING CLUB", с което е осъществен съставът на нарушението по чл. 9, ал. 6 от ЗХ. Установи се по делото, че на игралната зала са били поставени два надписа: "Игрална зала за хазартни игри" /на самата входна врата на залата, видно от приложената снимка/, както и "GAMING CLUB", непосредствено над входната врата за играчната зала " /видно от снимковия материал, приложен по преписката/. Твърди се от процесуалния представител на жалбоподателя, че се касае за обозначаваща табела, в превод „игрална зала“. Разпоредбата на чл. 9, ал. 6 ЗХ, въвежда императивна забрана на игрална зала да се поставя наименование, различно от наименованието "Игрална зала за хазартни игри" и само това е достатъчно за да бъде реализиран състава на посоченото нарушение. Като е поставил фасадата на сградата, където се помещава игралната зала надпис "GAMING CLUB", макар и да е изпълнил изискването на самата входна врата на залата, жалбоподателят е нарушил изискването на законодателя, тъй като това е наименование, различно от наименованието "Игрална зала за хазартни игри". Що се отнася до възражението, че надписът, който е поставен на фасадата "*“ представлява регистрираната търговска марка на организатора на хазартни игри, която има право да постави на основание чл. 10, ал. 2, т. 2 ЗХ, съдът намира следното: На първо място, нито в АУАН, нито в НП се приема, че нарушението е свързано с поставянето на този надпис. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗХ забранява рекламата на хазартни игри и изпращане на непотърсени съобщения, съдържащи информация на хазартни игри. Затова в ал. 2 от разпоредбата са предвидени изключение на тази забрана, като е разрешено да се обявява търговска марка на организатора на хазартните игри. Става въпрос за реклама на хазартни игри, а не за обозначаване на игралната зала, каквото е предназначението на надписа по чл. 9, ал. 6 ЗХ. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 ЗХ, е допустимо да се обявява регистрираната търговска марка на дружеството, но това следва да стане при спазване на императивната забрана на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 ЗХ, респ. чл. 10 ЗХ не допуска поставяне на процесния надпис. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗХ забранява пряката реклама на хазартни игри, вкл. рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра. В ал. 2 от разпоредбата са предвидени изключения на тази забрана, като е разрешено обявяване на регистрираната търговска марка на организатора на хазартните игри. Т. е., става въпрос за реклама на хазартни игри, а не за обозначаване на игралната зала, каквото е предназначението на надписа по чл. 9, ал. 6 ЗХ. Систематичното тълкуване на нормите на чл. 9 и чл. 10 от ЗХ, налага извод, че марката може да се заявява и обозначава, но не и на и около входа/входовете и на фасадата на игралната зала, защото това въвежда в заблуждение лицата, посещаващи игралните обекти. В случая е ангажирана т. нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението. По приложението на чл. 28 отЗАНН: Съдът намира че извършеното нарушение не може да се приеме за "маловажен случай", с оглед значимостта на охранявания обществен интерес. Предвиденият по отношение на хазартната дейност контрол е засилен, както и отговорността при нарушения на ЗХ, поради което и нарушенията на неговите разпоредби се отличават с по-висока степен на обществена опасност. От доказателствата по делото не се установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение от останалите нарушения от този вид. В случая наименованието "Gaming Club" е било поставено на фасадата на игралната зала и със същото се въвеждат в заблуждение лицата, посещаващи игралния обект. По отношение на наказанието: Санкционната разпоредба на чл. 103 от ЗХ предвижда административно наказание "имуществена санкция" от 2000 лв. до 5000 лв. за организатор на хазартни игри с игрални автомати, който постави наименование на игрална зала, различно от наименованието "Игрална зала за хазартни игри". При индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, че в административно-наказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения на ЗХ, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път. Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 2000 лв. се явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. По разноските: Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 100. 00 лв.с равностойност 51,13 евро. Мотивиран от горното, съдът: