Решение № 540 от 18.5.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 401/2023 г.

Производството е по реда на чл.12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена на 07.02.2023 г., уточнена с молба с вх. № 4084/17.02.2023 г. от И. А. Н., ЕГН •••••••••• и П. И. И., ЕГН •••••••••• и двамата с адрес: гр. П., ул. „П.“ № 18А, ет.3, ап.17, чрез адвокат Е. К.-П. от АК П., със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. „П. М.“ № 9, офис център 1, ет.2, офис 11, против А. И. Н., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. П., ул. „П. Б.“ № 120, ет.6, ап.24. В молбата се твърди, че с ответника са в родствени връзки - молителят И. Н. е баща на ответника, а молителката П. И. негова сестра, като всички съвместно обитават фамилното жилище на посочения в молбата адрес. Излагат се твърдения, че ответникът е с алкохолна зависимост, диагностициран и лекуван в Държавна психиатрична болница - П.. Същият системно злоупотребявал с алкохол, като вследствие на алкохолното опиянение, в което изпадал, ставал вербално агресивен, с която агресия молителите били принудени да се съобразяват. От началото на настоящата година агресивото му поведение ескалирало, но семейството търпяло, за да пази доброто си име. За конкретните актове на домашно насилие се посочва следното: В раните часове на 30.01.2023 г., около 02.30-03.00 часа, ответникът се прибрал в дома им в изключително нетрезво състояние и не можел да си отвори вратата. Звънял и блъскал по вратата, като викал и ругаел. Двамата молители си били легнали. Молителят Н. станал, за да отвори входната врата на апартамента, като още преди да попита ответника какво става, последният псувал и го обиждал с непристойни епитети – „цървул, боклук“. След което, като отворил вратата, ответникът нападнал молителя Н., като му нанесъл удар с юмрук по главата и го съборил на земята. Сочи, че след като паднал, ответникът продължил да му нанася удари с ритници по главата и цялото тяло, да му удря главата в стената, като през цялото време го заплашвал с думите „ще те убия, ще те заколя“. Посочва се, че молителят Н. не могъл да се изправи и започнал да вика силно „помощ, помощ“, тогава дошла молителката И. и се опитала да го защити, като застанала между тях. Споделят, че ответникът нападнал и нея, като й нанесъл няколко шамара по лицето, започнал да я рита, да я псува, да я обижда с непристойни думи, но двамата го изтласкали и го извели извън жилището и се заключили. Ответникът продължил да блъска по вратата, да псува и да заплашва, за да го пуснат, като вдигал силен шум. Това негово поведение продължило около 5 минути, след което той спрял да блъска и тръгнал нанякъде. Споделят, че на място пристигнали служители на МВР по сигнал на съсед, като не могли да им отворят вратата, тъй като същата се повредила от ударите на ответника. През вратата обяснили на полицаите, че ответникът го няма вкъщи, след което те си тръгнали. Сочи се, че на сутринта молителят Н. посетил съдебен лекар при МБАЛ П. като му било издадено съдебномедицинско удостоверение №22 от 30.01.2023 г. Твърдят, че в раните часове на 07.02.2023 г., около 02.00-02.30 часа, ответникът се прибрал в дома много пиян и агресирал импулсивно още с влизането - псувал и използвал цинични изрази спрямо молителите, отправял закани, като им казал: „ще ви ликвидирам, ще ви заколя“. Нападнал молителя И. Н. и му нанесъл много удари — по лицето, краката и ръцете. В това време молителката П. И. се обадила на национален телефон 112 и тогава ответникът нападнал и нея. Молителят Н. посочва, че успял да се отскубне и се обадил директно на дежурен в РУ на МВР - П. на тел. 034 434400, като обяснил какво се случва и помолил да изпратят патрул за помощ. Ответникът удрял молителката И., изритал телефона й от ръцете, когато тя говорила със служител на НТ 112, заплашвал я, че ще я „ликвидира законно“, че „ще я удуши“, ще я “заколи“ и й нанасял удари по цялото тяло. Посочва се, че молителят Н. отишъл да отвори входната врата на кооперацията на пристигналите полицаи и когато се върнал, заварили молителката И. в коридора, свлечена на земята до гардероба, свита на кълбо и да моли за помощ, а ответникът я ритал и удрял с юмруци, като я наричал „миндил, боклук“. Полицаите го отвели и го държали при тях в патрулната кола за около 10- 15 минути, след което той отново се качил в дома им, но молителите не го пуснали. В резултат на това той започнал да блъска по вратата, ругаел ги и ги заплашвал, че ще ги ликвидира. Излагат се твърдения, че пуснали жалба с вх. №181800-2489/10.02.2023 г. в полицията за случилото се. Посочва се, че на следващия ден молителката И. посетила съдебен лекар при МБАЛ П., като й било издадено съдебномедицинско удостоверение № 32/2023г. от 07.02.2023 г.. Заявяват, че с поведението си на 30.01.2023 г. и на 07.02.2023 г. ответникът е осъществил спрямо молителите актове на физическо, психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Считат, че с поведението си и действията си, ответникът представлява реална опасност както за живота и здравето им, така и за психическото им състояние. Посочват какви наранявания са констатирани при прегледите на молителите. Молителите искат от съда да издаде заповед, с която да наложи на ответника предвидените в чл.5, т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие за срок от 18 месеца. В проведеното съдебно заседание молителите, чрез процесуалния си представител адвокат Е. К.-П. от АК П., поддържат молбата и молят съдът да я уважи, като основателна и доказана. Във връзка с депозираната молба ответникът оспорва изложеното в сезиращата съда молба и уточняващата такава, като посочва, че се е защитавал от агресивното поведение на молителя Н., който му е казал, че той му е дал живот и той ще му го вземе. В проведеното съдебно заседание ответникът иска от съда да остави без уважение депозираната молба. Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: В подкрепа на молбата са представени декларации от И. А. Н. и от П. И. И., съдържащи подробно описание на инцидентите от 30.01.2023 г. и 07.02.2023 г.. Не е спорно между страните по делото, а и приложените по делото Удостоверения за съпруг/а и родствени връзки с изх. №И-774_001 от 13.02.2023 г. и с изх. №И-768_001 от 13.02.2023 г. се установява, че ответникът А. И. Н. е син на молителя И. А. Н. и брат на молителката П. И. И.. Представено е по делото съдебно-медицинско удостоверение № 22/2023 г., от което е видно, че при преглед на молителя И. А. Н. на 30.01.2023 г. се установява наличие на кръвонасядане и травматичен оток по главата. Лекарят е посочил, че описаното травматично увреждане е получено в резултат на действието на твърд, тъп предмет и отговаря да е получено, както съобщава освидетелстваният – „бит от сина му с юмруци и ритници“. Представено е по делото съдебно-медицинско удостоверение № 32/2023 г., от което е видно, че при преглед на молителката П. И. И. на 07.02.2023 г. се установява наличие на кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци по шията и лявата ръка. Лекарят е посочил, че описаните травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет и отговарят да са получени, както съобщава освидетелстваната – „удряна от брат си с юмруци и шамари“. Представена по делото е епикриза от ДПБ П., от която се установява, че в периода от 02.09.2022 г. до 14.09.2022 г. ответникът А. Н. е бил настанен в стационарни условия на лечение в ДПБ П. като му е поставена диагноза „Разстройства вследствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост.“ По делото е прието като доказателство компактдиск, изпратен от Дирекция „Национална система 112, районен център 112 Кърджали“, от който се установява, че на процесната дата 30.01.2023 г. на НТ 112 са приети три повиквания, последното от които от ответника А. Н., а на процесната дата 07.02.2023 г. сигнали са подадени от молителите, както и от свидетеля К.. Приобщени към доказателствения материал по делото са и изисканите от РУ на МВР гр. П. материали във връзка с посетен сигнал на адреса на молителите на 30.01.2023 г. и 07.02.2023 г., от които се установяват полицейските служители, отзовали се на сигналите. По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. С.ов Я., А. Н. С. и К. Н. К.. В показанията си свидетелят С. С.ов Я. – служител в РУ П., ОДМВР П., посочва, че по повод постъпил от съсед сигнал за шум, посетили адрес на ул. „П.“ № 18а като не може да назове точния номер на апартамента. Служителите на МВР се опитали да осъществят контакт с живущите на адреса, като установили молителя Н., който не успял да им отвори, тъй като вратата била повредена. Молителят Н. казал, че между него и сина му /ответника Н./ възникнал скандал. Свидетелят посочва, че ответникът не бил установен в апартамента, нито в района на жилището, като впоследствие от него били снети обяснения, а колегите му снели обяснения от молителя Н.. Свидетелят А. Н. С. - служител в РУ П., ОДМВР П. сочи, че е посещавал дома на страните по делото няколко пъти. Единият път ответникът е бил отвън, а другия път го заварили горе. Пред свидетеля С. молителите казали, че ответникът буйства, карали се и имали скандали. Посочва, че сигналът е бил преди около 3-4 месеца. Съдът кредитира показанията на свидетелите Я. и С. като логични, последователни и подкрепящи се от събрания доказателствен материал. Съвсем разбираемо e, че свидетелите Я. и С. не могат да посочат точни дати на инцидентите и детайли относно същите, предвид обстоятелството, че при изпълнение ежедневно на служебните си задължения се отзовават на множество сигнали от подобно естество и това не може да дискредитира достоверността на показанията им. Датите на процесните инциденти не се и оспорват от ответната страна, като същевременно се доказват и от останалите доказателства по делото – материалите от РУ П. и от информацията, предоставена от Дирекция „Национална система 112, районен център Кърджали“ във връзка с подадени сигнали на телефон 112. От показанията на свидетеля К. Н. К., който живее в жилището под това на сем. Н.и, се установява, че е запознат със случил се инцидент между страните на 07.02.2023 г.. Свидетелства, че на посочената дата около 03: 00-3: 30 часа се събудил от силни шумове, наподобяващи събаряне на предмети, след което последвали крясъци и викове. Посочва, че и преди е чувал скандали, но този път „били доста стряскащи“, поради което свидетелят се обадил на тел. 112. В разговор с молителите на свидетеля му било обяснено, че шумът е бил от разбИ.е на врата, както и че молителите имат проблеми с ответника. Сочи, че използва телефонен номер •••••. В частта, в която свидетелят изяснява за скандал между страните на дата, различна от процесната 07.02.2023 г., съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите са неотносими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Чл.2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо опредЕ. категория лица, в която попадат молителите и ответникът. От дефиницията, дадена в чл.2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, следва, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. В настоящия случай молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, с оглед разпоредбите на чл.3, т.5 и т.6 ЗЗДН и предвид това, че между страните не е спорно обстоятелството, че ответникът А. Н. е низходящ /син/ на молителя И. Н. и роднина по съребрена линия от втора степен /брат/ на молителката П. И.. Също така, основана на твърдения за осъществени по отношение на молителите актове на физическо, психическо и емоционално насилие на 30.01.2023 г. и 07.02.2023 г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от ЗЗДН преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане. Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна: Доказано в хода на производството посредством събраните доказателства е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл.2 ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо, психическо и емоционално такова спрямо И. Н. и П. И.. За този си извод съдът кредитира приложените от молителите декларации за осъществено спрямо тях домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че представените по делото декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН съставляват доказателство, доколкото същите не са опровергани от насрещни доказателства на ответника. Такива не са постъпили, като заявената процесуална позиция на ответника се е ограничила до отричането на вмененото му във вина нарушение, както и че причина за скандала е било агресивното поведение на молителя Н., който според него му е казал „че той му е дал живот и той ще му го вземе“, поради което ответникът се е защитил. Действително, съобразно нормата на чл.13 ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това спорно производство ответникът не успя да установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие. Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12, ал.1 и чл.15, ал.1 ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл.13 ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита на ответника в производството, който има възможността, и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, установена изрично в чл.13, ал.3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства. В конкретния случай ответникът не успя успешно да стори това. Дори съдът да приеме за установено агресивно и противоправно поведение на молителя Н., изразяващо се в отправянето на закани към ответника, това не води до опровергаване съдържанието на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Още повече, че по отношение поведението на молителката И. не са въведени каквито и да било твърдения за провокация от нейна страна. В дейстивителност, ако бяха доказани такива действия от страна на молителя Н., то те макар и характеризирани като укорими, не биха могли да оправдаят поведението на ответника. Подобни тип прояви на физическа агресия надхвърлят границите на житейски и правно допустимото от гледна точка на съвременните разбирания за човешко общуване, съгласно които противоречията, независимо от техния характер, не трябва да се разрешават чрез насилие. Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват. Видно от горното, в конкретния случай, не бяха ангажирани доказателства, които да оборят обвързващата доказателствена сила на декларациите. За целта не е достатъчно да се внесат съмнения в достоверността на декларираните обстоятелства, а е необходимо пълно обратно доказване, каквото в случая не е проведено. Напротив, в случая, изложеното в декларациите на молителите за актове на насилие се подкрепя косвено от доказателствата по делото. От показанията на свидетелите Я. и С. се изяснява, че наистина няколко пъти е имало скандали в дома на молителите, където пристигнали на място служители на полицията. Горното се потвърждава и от съдържанието на представения компактдиск от Дирекция „Национална система 112, районен център Кърджали“ за подадени на процесните дати сигнали, материалите от РУ на МВР гр. П., както и от показанията на свидетеля К.. Наличието на скандали на процесните дати не се оспорва и от ответника. По изложените съображения за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от И. А. Н. и да не приеме, че на 30.01.2023 г. А. И. Н. е упражнил спрямо него физическо, психическо и емоционално насилие – като му е нанесъл удар с юмрук по главата и го е съборил на земята, след което е продължил да му нанася удари с ритници по глава и цялото тяло, удрял му е главата в стената, като през цялото време го е заплашвал с думите „ще те убия, ще те заколя“, блъскал е по входната врата, псувал и ругаел, както и да не даде вяра на декларираното от И. А. Н. и да не приеме, че на 07.02.2023 г. А. И. Н. е упражнил спрямо него физическо, психическо и емоционално насилие – като го е псувал, отправял закани „Ще ви ликвидирам, ще ви заколя“ и му нанесъл удари по лицето, краката и ръцете. Не е налице основание да не даде вяра и на декларираното от П. И. И. и да не приеме, че на 30.01.2023 г. А. И. Н. е упражнил спрямо нея физическо, психическо и емоционално насилие – като й е нанесъл няколко шамара по лицето, ритал я е, псувал я и и я обиждал с думите „миндил и боклук“, блъскал е по входната врата, псувал и ругаел, както и да не даде вяра на декларираното от П. И. И. и да не приеме, че на 07.02.2023 г. А. И. Н. е упражнил спрямо нея физическо, психическо и емоционално насилие – като я е псувал, отправял закани „Ще ви ликвидирам, ще ви заколя“, удрял я е, изритал й е телефона от ръцете, заплашвал я е, че „ще я ликвидира законно“, ще я удуши, ще я заколи, ритал я е и нанасял удари с юмруци като я наричал „миндил, боклук“. Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицата и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на И. А. Н. и П. И. И., да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище - гр. П., ул. „П.“ № 18А, ет.3, ап.17, да бъде забранено на извършителя да приближава молителите, жилището им, находящо се в гр. П., ул. „П.“ № 18А, ет.3, ап.17, местоработата им и местата им за отдих и социални контакти, докато те се намират там, на по-малко от 50 метра, както и да посещава специализирани програми. В допълнение по отношение налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН и съобразно характера на извършените прояви на ответника, съдът намира, че задължаването му да посещава специализирани програми, е необходимо с оглед предприемане на мерки за превенция, които да ограничат подобен род прояви. За населените места от обл. П. мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН може да бъде приложена от сдружение с нестопанска цел "Фонд за превенция на престъпността – ИГА", със седалище в гр. П., бул. "А. С." № 8. Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителите и ще накарат ответника да преосмисли поведението си към тях. Налагането на мерките за закрила предвидени в закона не е самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от проявлението на домашното насилие, като същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в правната сфера на ответника. Преценката на съда досежно срока на мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗД е в рамките на предвидения от закона такъв, а именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че извършените от ответника действия спрямо молителите не са се ограничили до проява на вербална агресия, а до физическа такава, както и предвид, че са извършени повече от един акт на домашно насилие, съдът намира, че мерките по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН спрямо А. Н. следва да бъдат наложени за срок от четиринадесет месеца, считано от издаването на заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН на 17.02.2023г. С оглед предвиденото в разпоредбата на чл.5, ал.4 ЗЗДН кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 500 лева. При определянето на размера на глобата съдът съобрази тежестта на нарушението. Съобразно изхода от спора и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд П. държавна такса в размер на 25 лева.