Решение № 566 от 30.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2317/2025 г.

Съдът е сезиран с искова молба от „ТОШЕЛЕКТРОАПАРАТ“ ООД, с идентификационен номер ••••••••, регистрирано в Република ••••••••••гр. Ташкент, с която се иска на основание чл. 117 вр. чл. 119, ал. 1 КМЧП признаване и допускане на изпълнение на решение от 25.11.2024 г. по дело № 4-10-2406/445 на Ташкенстски градски съд, влязло в сила на 26.12.2024 г., с което е осъдено българското дружество „ЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ РЕШЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК 206884440 да заплати посочените в решението дължими суми и разноските по делото. Ищецът твърди, че с решение от 25.11.2024 г., постановено по дело № 4¬10-2406/445 на Ташкентски градски съд, Република ••••••••••българското дружество „Европейски енергийни решения“ ЕООД е осъдено да заплати на „ТОШЕЛЕКТРОАПАРАТ“ ООД дължимите суми по Договор № Б1- 22/10.10.2022 г. за доставка на електротехническа продукция, а именно: главница в размер на 243 167 щатски долара, неустойка в размер на 13 644,50 щатски долара, както и съдебни разноски в размер на 64 881 988 узбекски сум и 34 000 узбекски сум. Към молбата е представен заверен препис от постановеното решение на чуждестранния съд, доказателство (справка), че същото е влязло в сила, както и изпълнителен лист за присъдените в съдебния акт суми. Ищецът сочи, че решението е влязло в законна сила на 26.12.2024 г., за което представя удостоверение (справка) от Ташкентски градски съд от 10.09.2025 г., както и че на 26.12.2024 г. е издаден изпълнителен лист, удостоверяващ, че решението подлежи на изпълнение. Ищецът излага съображенията, че ответното дружество е било надлежно уведомено за насроченото съдебно заседание и предмета на делото, като представя съобщение по електронна поща от 20.11.2024 г. до електронен адрес, посочен в договора между страните, както и съдебно определение от 15.11.2024 г. Позовава се на чл. 20-22 от Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела от 24.11.2003г., като твърди, че са налице предвидените в него предпоставки за признаване и изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Поддържа, че решението представлява официален документ по смисъла на чл. 123 КМЧП и е годно основание за допускане на изпълнение в Република България. Въз основа на изложеното ищецът иска от съда да признае и допусне изпълнението на територията на Република България на Решение от 25.11.2024г. по дело № 4-10-2406/445 на Ташкентски градски съд, влязло в сила на 26.12.2024 г., срещу „Европейски енергийни решения“ ЕООД за посочените суми, на основание чл. 20 от Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела във връзка с чл. 123 КМЧП, както и да му присъди разноските по настоящото производство. В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не постъпи от страна на ответното дружество. Ищецът не изпрати представител в съдебното заседание. Ответникът, чрез своите процесуални представители, даде становище по исковата молба в проведено открито съдебно заседание на 07.04.2026 г. Пълномощниците му релевираха възраженията, че претенцията за признаване на чуждестранното решение е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките за признаване и допускане на изпълнение на решението. Наведоха съображения, че дружеството- ответник не е било надлежно уведомено за конкретното дело, водено в Република ••••••••••съответно е нарушено правото му на защита. Молят съдът да отхвърли молбата на ищеца за признаване на процесното решение, тъй като са налице съществени нарушения при уведомяването на ответника в производството и това е основание за неговата отмяна, производството във връзка с която вече било инициирано. Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: От представените преведени на български език писмени документи по образуваното в Република Узбекистан дело № 4-10-2406/445 на Ташкентски градски съд се установява, че между страните в настоящото производство „ТОШЕЛЕКТРОАПАРАТ“ ООД, с идентификационен номер ••••••••, Република ••••••••••и българското дружество „ЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ РЕШЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: 206884440 е било проведено съдебно производство с предмет осъдителен иск за изпълнение на дължими суми по договор за доставка на електрически продукти № Б1-22/10.10.2022 г. По това дело е постановено решение от 25.11.2024 г. на Ташкентски градски съд, с което исковете на „ТОШЕЛЕКТРОАПАРАТ“ ООД за осъждане на „ЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ РЕШЕНИЯ“ ЕООД за сумата от 243 167 щатски долара – главница по договор № Б1-22/10.10.2022 г., сумата от 13 644, 50 щатски долара – неустойки по договора и съдебни разноски в размер на 64 881 988 узбекистански суми и 34 000 узбекистански суми, са уважени. За това, че решението е влязло в законна сила свидетелства справка № 445/10.09.2025 г., издадена от Ташкенски градски съд, в която е описано, че решение от 25.11.2024 г. по икономическо дело № 4-10-2406/445 е влязло в сила на 26.12.2024 г. В тази връзка е издаден и изпълнителен лист от същата дата - 26.12.2024 г. Представени са и документи във връзка с движението по делото, в това число определение на Ташкентския съд от 15.04.2024 г. за отлагане на разглеждане на делото в открито заседание, в което е отбелязано, че представител на ответника не се е явил в съдебното заседание, а в преписката по делото няма доказателства за надлежно уведомяване на ответника за часа и мястото на съдебното заседание. С този акт делото е насрочено за разглеждане за 25.11.2024 г. от 10:30 часа. Представена е екранна снимка от имейл кореспонденция с подател ••••••••3@s u d . u z и получател ••••••••@eues.bg, с прикачен файл, озаглавен „CamScanner 20.11.2024 10.41.pdf“ и изписан текст на руски език. Във връзка с търговските отношения между страните е представен договор № Б1-22/10.10.2022 г. за доставка на електротехническа продукция с доставчик „ТОШЕЛЕКТРОАПАРАТ“ ООД, с идентификационен номер ••••••••, Република ••••••••••гр. Ташкент и купувач „ЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ РЕШЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК: 206884440. В клаузата на чл. 8 от договора е уговорено, че при възникване на спорове между страните, те ще се решават от Икономическия съд в гр. Ташкент, език на производството: руски и приложимо право към отношенията е правото на Република Узбекистан. В чл. 12 са изписани данните на договарящите дружества, като за купувачът „ЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ РЕШЕНИЯ“ ЕООД е описано наименованието и фирмата на дружеството, седалище в Република България, гр. София, ул. „Струмица“, № 3, телефонен номер и имейл адрес: ••••••••, както и банкова сметка. Приложена е и справка от Министерство на Правосъдието на Република Узбекистан като извлечение от електронна система за субект на стопанска дейност, касаеща ищеца в производството, а именно „ТОШЕЛЕКТРОАПАРАТ“ ООД с описани индивидуализиращи данни (наименование, идентификационен номер, адрес и др.) При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове съобразно разпоредбите на КМЧП се извършва в случаите, когато липсва уредба на това признаване в общностното право, международен договор или друг закон – чл. 3, ал. 1 от Кодекса на международното частно право. Целта и смисълът на производството по признаване на чуждестранно съдебно решение е действието на постановеното признаване спрямо всички. Компетентен да разгледа нарочното исково производство по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение е Софийски градски съд – чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 от КМЧП. Производството се образува по предявен иск с приложени препис от решението, заверен от съда, който го е постановил и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. За да се постанови признаване на чуждестранно съдебно решение съдът следва да установи наличието на пет положителни предпоставки, посочени в чл. 117 от КМЧП. Първата от тях е наличието на компетентност на чуждестранния съд, постановил акта, преценена съобразно разпоредбите на българското право. Съгласно чл. 117, т. 1 от КМЧП българският съд или друг орган е длъжен да прецени доколко чуждестранната компетентност е съвместима с българското право. В този случай следва да се установи липса на изключителна компетентност на българския съд или на съда на трета държава, както е в случая по дела за вещни права върху недвижими имоти – чл. 12, ал. 1 от КМЧП. Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение в нашата страна следва да бъде отказано когато единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда. Следва да се установи връчването на ответника на препис от исковата молба, съответно, че страните да са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита – чл. 117, т. 2 от КМЧП. Необходимо условие за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение, предвидено в чл. 117, т. 3 от КМЧП е липсата на влязло в сила решение на български съд между същите страни за същото искане и на същото основание, както и липсата на висящ процес пред наш съд, който е образуван преди чуждото дело – чл. 117, т. 4 КМЧП. Българският съд следва да прецени характера на последиците от признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение и ако неговото действие у нас е несъвместимо с българския обществен ред, същото не може да бъде признато– чл. 117, т. 5 от КМЧП. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 60044/16.09.2021 г. по т.д. № 2775/2019 г. на ВКС, I т.о., Решение № 180/02.02.2018 г. по т.д. № 340/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 248/26.10.2012 г. по гр.д. № 241/2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 162а/25.10.2010 г. по т.д. № 993/2009 г. на ВКС, II т.о. и др. В случая приложение намира Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела, и по-специално правилата на Раздел I I „Признаване и изпълнение на решения“. Положителните предпоставки, които следва да са налице, за целите на екзекватурата са посочени в чл. 21 от Договора. Описани са приложенията към молбата за признаване и изпълнение на чуждестранното решение, които кумулативно да са налице. Това са решението или негово заверено копие, както и официален документ за това, че решението е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение, или за това, че то подлежи на изпълнение преди влизането му в законна сила, ако това не произтича от самото решение. За да бъде признато, респ. изпълнено, решението не само трябва да се представи от запитващата съда страна, но и да се представят доказателства за влизането му в законна сила, откъдето се прави и извода, че подлежи на изпълнение. От съществено значение е представянето на доказателство за това, че страната, срещу която е постановено решението и която не е взела участие в процеса, е била по надлежния ред и своевременно призована в съда, а в случай, че е била процесуално недееспособна, е била представлявана по надлежния ред. Тази предпоставка гарантира правото на защита и участие в процеса на ответника в производството пред чуждестранния съд. Молителят представя и документ, потвърждаващ частичното изпълнение на решението към момента на изпращането му, както и такъв, потвърждаващ споразумението между страните за договорна подсъдност на делото. В практиката се приема, че тези обстоятелства следва да се установят от страната, която черпи права от признаването и изпълнението на чуждестранното решение, а именно ищецът в производството. Предпоставките за уважаване на претенцията се доказват от тази страна чрез представянето на съответния документ (заверен препис на влязло в сила решение, изпълнителен лист, документ удостоверяващ редовно връчване на исковата молба на ответника и др.) В този смисъл е Решение № 97/11.07.2017 г. по т.д. № 1649/2016 г. на 1 т.о. на ВКС. По отношение на първата предпоставка за влязло в сила решение на чуждестранен съд, което да подлежи на изпълнение, съдът намира, че доколкото по делото са представени като доказателства постановеното решение от 25.11.2024 г. на Ташкентски градски съд по икономическо дело № 4-10-2406/445 между страните „ТОШЕЛЕКТРОАПАРАТ“ ООД и „ЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ РЕШЕНИЯ“ ЕООД, както и такива за влизането му в сила на 26.12.2024 г. и издаден изпълнителен лист от същата дата (26.12.2024 г.), тази предпоставка е налице. Решението е представено както с превод на български език от легализирана преводаческа агенция, така и в оригинал, заверено с поставен апостил. Спорният въпрос по делото се свежда до това, дали е налице изпълнение на изискването за редовно уведомяване на ответника „ЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ РЕШЕНИЯ“ ЕООД за производството пред чуждестранния съд, респективно – дали е гарантирано правото му на участие и защита, съгласно чл. 117, т. 2 КМЧП и чл. 21 от Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела. Съгласно посочените разпоредби, признаването и допускането на изпълнение на чуждестранно решение предпоставя установяване, че на страната, срещу която е постановено решението, е бил връчен препис от исковата молба и тя е била своевременно и надлежно призована, така че да може да организира защитата си. Това изискване е пряко проявление на основен принцип в българското процесуално право – правото на защита и равенство на страните в процеса, като неговото нарушение представлява самостоятелно основание за отказ от признаване. В този смисъл е и практиката на ВКС, в която се приема, че процедурата по връчване на исковата молба от чуждестранен съд е изпълнена, когато на ответника е бил връчен препис от исковата молба, а страните са били редовно призовани, без да са нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита. Важно е да се установи, че ответникът е имал възможност да се запознае с исковата молба и да упражни правото си на защита. В противен случай, признаването на чуждестранното решение може да бъде отказано. В практиката на ВКС, например в Решение № 248/26.10.2012 г. по гр.д. № 241/2012 г. на ВКС, II г.о., се подчертава, че връчването на исковата молба е ключово условие за признаване на чуждестранно решение. Следователно, за да бъде признато решението на чуждестранния съд в България, е необходимо да се установи, че процедурата по връчване е извършена в съответствие с изискванията на българското право. В конкретния случай съдът намира, че ищецът не доказа по несъмнен начин изпълнението на тази предпоставка. Единственото доказателство, ангажирано от ищеца във връзка с твърдяното уведомяване на ответника, представлява екранна снимка от електронна кореспонденция, изпратена от електронен адрес ••••••••z до адрес ••••••••, с прикачен файл с неустановено съдържание. На първо място, по делото не се установява по безспорен начин, че посоченият електронен адрес на получателя принадлежи на ответното дружество. Напротив, от служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че официално обявеният електронен адрес на дружеството е office@eues.bg, като липсват данни за промяна или за използване на друг адрес като официален канал за кореспонденция, считано от 09.02.2023 г. до момента. Действително, в представения между страните договор е посочен електронен адрес, съвпадащ с този, на който е изпратено съобщението, но това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове извод за редовно връчване в рамките на съдебно производство. Договорната комуникация между страните не може да замести процесуалните правила за връчване, още повече когато липсват данни чуждестранният съд да е извършил проверка за актуалността и принадлежността на този адрес към момента на връчването, включително в официалните регистри. На следващо място, от представената екранна снимка не може да се установи съдържанието на изпратения прикачен файл. Липсват доказателства дали същият съдържа исковата молба, съдебно определение или друг документ, както и дали изобщо е бил достъпен и отворен от адресата. При това положение не може да се приеме, че ответникът е бил запознат с предмета на спора и с предявените срещу него претенции. Допълнително следва да се отчете, че от приложеното определение на чуждестранния съд от 15.11.2024 г. изрично е видно, че към този момент по делото липсват доказателства за надлежно уведомяване на ответника. Това обстоятелство още повече поставя под съмнение редовността на последващото уведомяване. Дори да се приеме, че изпратеното на 20.11.2024 г. електронно съобщение представлява опит за призоваване, същото е осъществено едва пет дни преди насроченото съдебно заседание на 25.11.2024 г. Този срок е очевидно недостатъчен, за да осигури реална възможност на ответника да се запознае с материалите по делото, да организира защитата си и евентуално да ангажира процесуално представителство, особено като се отчете международният елемент на спора. Следва да се подчертае още, че по делото липсват каквито и да било доказателства за връчване на исковата молба – като първичен и основополагащ документ и процесуално действие на ищеца, чието получаване е предпоставка за възникване на задължение за участие в процеса. Липсват и доказателства за връчване на други съдебни книжа и съобщения. При така установеното съдът приема, че не е доказано по категоричен начин ответникът да е бил надлежно и своевременно уведомен за производството пред чуждестранния съд, нито че му е била осигурена реална възможност да участва в него. Това води до извод за нарушение на основни принципи на българското процесуално право, свързани с правото на защита, както и до неизпълнение на изискването на чл. 117, т. 2 КМЧП и чл. 21 от приложимия международен договор. С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранното решение, поради което предявената претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответното дружество не е претендирало за разноски по делото, поради което съдът на дължи произнасяне по този въпрос. Мотивиран от гореизложеното, съдът