Решение № 1825 от 19.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3559/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 20.01.2025г. по гр. д. № 34873/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 148 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от И. Х. Б. срещу „България Еър“ АД иск с правно основание чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 17, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 22, ал. 2 Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 16.07.2003 г., ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г.) за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане в размер на сумата от 1 200 евро, представляваща главница за обезщетение за загубен багаж при изпълнение на полет FB461 от София до Амстердам на 05.02.2024г., ведно със законна лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16120/2024г. по описа на СРС, ГО, 148 състав. Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца И. Х. Б., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Конкретно се оспорва правилността на приетото от СРС относно неспазване на 21-дневния срок по чл. 31, т. 2 от Монрсалската конвенция за рекламация при изгубен багаж. Счита, че при обсъждане на цитираната разпоредба съдът не е взел предвид, че съгласно чл. 17, т. 3 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, до изтичане на 21 дни от датата, на която е следвало да бъде предаден /доставен, пристигнал/ на местоназначението, багажът не се смята за изгубен. Предвид горното и съгласно чл. 31, т. 2, изр. първо от Конвенцията, въззивникът счита, че правоимащият има на разположение 14-дневен срок, в който да предяви своята претенция за липсващ багаж. Поддържа, че за да предяви претенцията си, багажът следва да е изгубен, т.е. да са изтекли 21 дни от очакваната дата на пристигането му без багажът да е наличен. По тези съображения е аргументирано становище, че визираният от първоинстанционния съд срок от 21 дни по смисъла на чл. 31, т. 2, изр. 2-ро от Монреалската конвенция, определя срок за възражение в случаи, при които багажът или товарът са били предоставени на разположение на пътника, но същият е претърпял вреди от закъснението или е настъпила повреда на багажа. Когато, обаче, се касае за липсващ багаж, то няма как да се предяви рекламация в срок до 21 дни от датата, на която е трябвало багажът да пристигне. По тези съображения счита, че нормата на чл. 31, т. 2 от Конвенцията е неприложима по отношение на изгубен багаж. В жалбата са наведени твърдения, че от страна на ищеца е подаден доклад за изгубен багаж още на 05.02.2024г., както и жалба до превозвача от 29.02.2024г. с претенция за обезщетение, подадена по електронен път, т.е. в случай е налице рекламация за изгубения багаж, като същата е отправена след приемането му /според правилата на Монреалската конвенция/ за изгубен - изтичане на 21 дни от очакваната дата за пристигане. Излага, че цитираното в обжалвания акт решение на ВКС касае сроковете по чл. 31, т. 2 от Конвенцията в контекста на хипотезите на констатирани вреди на получения товар и в този смисъл дадените в него разрешения са неприложими за процесния случай. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния претендиран размер. Въззиваемата страна „България Еър“ АД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че в случаи на закъснение жалбата/рекламацията трябва да бъде отправена не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът е трябвало да бъде на разположение на пътника. Аргументира становището си с разпоредбата на чл. 31 от Конвенцията за уеднаквяване на никои правила за международния въздушен превоз, според която, условие за ангажиране отговорността на въздушния превозвач за вреди от неточно извършване на превоза /закъснение и повреди/ е отправянето на писмена жaлба до превозвача от страна на лицето, което има право да получи доставката, в предвидените срокове. В случай на закъснение срокът е не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът е бил предоставен на негово или нейно разположение. Отправянето на писмена рекламация/жалба е условие за надлежното упражняване на правото на иск срещу превозвача и в хипотезите на изгубен багаж. Въззиваемото дружество аргументира становището си при тълкуването по аргумент за противното на разпоредбата на чл. 31, т. 1 от Конвенцията, според която, липсата на жалба означава не само, че багажът е получен, но и че е доставен в добро състояние, така и от логическото тълкуване на чл. 31, т. 2 от същия акт. Счита, че конкретно посочените в т. 2 срокове за рекламация при констатирани вреди на получения багаж и при закъснение на доставката не отменят установеното в нея общо задължение на лицето, което има право да получи доставката, да отправи жалба до превозвача незабавно след откриване на вредите. И доколкото изгубването на багажа безспорно представлява вреда, то за него следва също да важи изискването за отправяне на жалба до превозвача. В случая ищецът е отправил жалба до ответното дружество едва на 29.02.2024г., т.е. повече от 21 дни след превозването му с процесния полет. По тези съображения счита предявената претенция за неоснователна, поради което е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК. Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 76 ЗГВ, вр. чл. 17, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 22, ал. 2 Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 16.07.2003 г., ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г.) за установяване съществуването на вземане за сумата от 1 200 евро – обезщетение за загубен багаж при изпълнение на полет FB461 от София до Амстердам на 05.02.2024г. Между страните по делото не са спорни следните обстоятелства: между ищеца и ответното дружество е сключен договор за въздушен превоз, за полет от София до Амстердам, осъществен на 05.02.2024г.; пътникът е регистрирал и предал на превовача за въздушен превоз 1 бр. ръчна чанта в черен цвят с билет за превоз № 6232404963901 и багажен етикет № FB504767; багажът е бил загубен, което е било установено от пътника на летището в гр. Амстердам; ищецът е подал доклад за липсващ багаж на 05.02.2024г. с № AMSFB10468/05.02.2024/0924GMT; пътникът е депозирал на 29.02.2024г. по електронен път рекламация/жалба до ответното дружество, с която се претендира заплащане на обезщетение за изгубения багаж; ответникът не е заплатил претендираното обезщетение. Съгласно чл. 75 и чл. 76 ЗГВ, превозвачът отговаря за щетите, настъпили вследствие на повреда или липса на регистрирания багаж, ако щетата е настъпила през времето, когато багажът е бил под негов надзор. При превоз на багаж отговорността на превозвача е съгласно изискванията на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия. Според чл. 17, ал. 2 от Монреалската конвенция превозвачът е отговорен за вреда в случай на унищожаване, загуба или повреда на регистриран багаж, ако причиняващото събитие е възникнало на борда на въздухоплавателното средство или през времето, когато превозвачът е бил отговорен за регистрирания багаж. Ал. 3 на същата разпоредба въвежда презумпция, че при признаване на загубата или при непристигнал багаж 21 дни след датата, на която е трябвало да пристигне, пътникът има право да упражни правата си по договора за превоз. Чл. 22, ал. 2 от Монреалската конвенция ограничава отговорността на превозвача за багаж до 1 000 СПТ за всеки пътник, освен при направена специална декларация за интерес и платено допълнително възнаграждение, каквито твърдения в конкретния случай няма. Отговорността на превозвача възниква при наличието на следните кумулативни предпоставки: валиден договор за превоз; предаден за превоз регистриран багаж; настъпила загуба на багажа; своевременно подадена жалба /рекламация/ в сроковете по чл. 31, т. 2 от Конвенцията. В случая първите три предпоставки са безспорни. Спорът се концентрира върху обстоятелството какъв е срокът за подаване на рекламация при загубен багаж, съответно дали същият е спазен от ищеца. Приложимата разпоредба на чл. 31, т. 2 от Монреалската конвенция изисква в случай на вреди лицето, което има право да получи доставката, да отправи жалба до превозвача незабавно след откриване на вредите, но не покъсно от 7 дни от датата на получаване на регистриран багаж – при повреда; 21 дни от датата, на която багажът е бил предоставен на разположение – при закъснение; като съдебната практика приема, че при загубен багаж срокът е 21 дни, считано от датата, на която багажът е трябвало да пристигне, а липсата му е установена незабавно. Член 31, параграфи 2 и 3 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват жалбата да бъде в писмена форма и да бъде отправена до въздушния превозвач в сроковете по член 31, параграф 2. Съгласно член 31, параграф 4 от Монреалската конвенция, ако не бъде отправена жалба в посочените срокове, срещу въздушния превозвач не може да се заведе дело, освен в случай на измама от негова страна. Следователно лицето, което се смята за ощетено от нанесената на багаж или товар вреда, е длъжно да отправи до въздушния превозвач жалба в сроковете по член 31, параграф 2 от същата Конвенция, тъй като в противен случай всякакъв иск срещу този превозвач би бил недопустим. Член 31 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не поставя други материалноправни изисквания относно жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на въздушния превозвач /така решение от 12.04.2018г. по дело С-258/2016г. на СЕС, постановено по преюдициално запитване за тълкуването на член 31 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г., което решение е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България на основание чл. 633 от ГПК/. Идентична на установените в чл. 31 от Конвенцията правила е и нормата на чл. 79 от ЗГВ, съгласно която, ако пътникът не уведоми превозвача писмено за липса или повреда на багажа в сроковете, указани в глава XI на този закон, счита се, че е предаден в изправност и в съответствие с билета или багажната квитанция. В този смисъл е и постановеното решение № 87/01.07.2011г. по т.д. № 517/2010г. по описа на ВК, ТК, II т. о., в което се приема, че отправянето на жалба/рекламация е условие за ангажиране отговорността на превозвача по договора за въздушен превоз. Тази жалба не е формализирана – може да бъде отправена под различна форма, стига да е насочена до превозвача и да е в срок. В тежест на ищеца е да докаже своевременното уведомяване. В същото решение е прието още, че отправянето на рекламация /жалба/ е предпоставка за допустимостта на иск за обезщетение за вреди срещу превозвача в случаите, когато товарът е бил получен от лицето, имащо право да го получи, но доставката е извършена със закъснение или товарът е повреден. При загуба на товар отправянето на жалба е условие за ангажиране отговорността на превозвача по договор за въздушен превоз. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на въззивника, че при загуба на багаж срокът за отправяне на рекламация/жалба до превозвача започва да тече след изтичане на посочения в чл. 17, т. 3 от Конвенцията срок от 21 дни, след датата, на която багажът е трябвало да пристигне. Цитираната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че при непристигане на багажа в срок от 21 дни, започващ да тече от датата, на която е трябвало багажът да пристигне на местоназначението, същият се счита за изгубен. Същата установява само условията, при които на пътниците във въздушния транспорт е признато право на обезщетение при загуба на регистриран багаж, доколкото обема на отговорност на превозвача при загуба на багаж е различен от този при повреда или закъснение за доставянето на багаж. Нормата не дерогира императивното изискване по чл. 31 от Конвенцията за отправяне на жалба до превозвача като условие за упражняване правата на пътника да претендира обезщетение за настъпилата вреда /чл. 31, т. 4 от Конвенцията/, нито удължава срока за депозиране на жалба. Установеното в чл. 31, т. 2 от Конвенцията правило е жалбата до превозвача да се отправи незабавно след откриване на вредите, което е относимо както в хипотезите на повреда на регистриран багаж, така и при неговото унищожаване или загуба. В посочената разпоредба са регламентирани крайни /преклузивни/ срокове за жалби при констатирани вреди на получения багаж и при закъснение на доставката – не по-късно от 7 дни от датата на получаване на регистриран багаж, респективно – 21 дни, считано от датата, на която багажът или товарът са били предоставени на негово или нейно разположение, какъвто не е настоящия случай. Определеният в цитираната норма краен 7-дневен срок е предвиден с оглед упражняване правото и задължението на получателя да прегледа доставения багаж с оглед преценка на съответствието между изпратения и получения багаж. Този срок очевидно е неприложим в хипотеза на загубен багаж, доколкото именно поради липсата /загубата му/ той не може да се предостави на получателя. Целта на отправянето на жалба до въздушен превозвач от пътник, е този превозвач да бъде уведомен, че регистрираният багаж не е бил доставен в добро състояние и/или в съответствие с документа за превоз, поспециално, що се отнася до момента, в който подобна доставка е трябвало да се състои. Освен това, според член 19, първо изречение от Конвенцията от Монреал „превозвачът е отговорен за вреда, причинена от закъснение при въздушния превоз на пътници, багаж или товари". От това следва, че член 31, параграф 1 от тази Конвенция, разглеждан в светлината на член 19, първо изречение от посочената Конвенция, трябва да се тълкува в смисъл, че с отправената от съответния пътник жалба, въздушният превозвач трябва да бъде информиран в определените срокове за наличието на вреда, включително и с оглед предприемане на действия за установяване местонахождението на багажа /така решение от 05.06.2025г. по дело С-292/24 на СЕС/. Идентична на нормата на чл. 31, т. 2 от Конвенцията е и разпоредбата на чл. 127, ал. 1, изр. 1-во от глава XI от ЗГВ, съгласно която за липси и повреди пътникът, изпращачът, получателят или техните законни представители или упълномощени лица предявяват пред превозвача рекламация в писмена форма не по-късно от седем дни от деня на получаване на багажа и четиринадесет дни от деня на получаване на товара, а при пълна липса - от деня, в който е трябвало да стане тяхното получаване. Според нормата на чл. 79 от ЗГВ, ако пътникът не уведоми превозвача писмено за липса или повреда на багажа в сроковете, указани в глава XI на този закон, счита се, че е предаден в изправност и в съответствие с билета или багажната квитанция. Аналогична е и разпоредбата на чл. 31, т. 4 от Конвенцията, според която, ако не бъде отправена жалба в посочените срокове, срещу превозвача не може да се заведе дело освен в случай на измама от негова страна. С оглед изложеното се налага извод, че отправянето на рекламация /жалба/ до превозвача в указаните срокове е условие за ангажиране отговорността на превозвача по договор за въздушен превоз. В конкретния случай и доколкото се касае до изгубен багаж, срокът за отправяне на рекламация е започнал да тече, считано от 05.02.2024г., доколкото именно на тази дата /при кацане на самолета в гр. Амстердам/ пътникът е трябвало да получи своя багаж и на същата дата е установена липсата му. Крайният срок е изтекъл на 26.02.2024г. – по аргумент от чл. 17, т. 3 от Конвенцията, доколкото багажът се счита за изгубен, ако не пристигне в срок от 21 дни, считано от датата, на която е трябвало да пристигне на местоназначението. Ищецът е депозирал рекламация/жалба до ответното дружество едва на 29.02.2024г., т.е. след изтичане на законоустановения срок и предявената претенция за обезвреда е неоснователна. Друг извод не следва от обстоятелството, че на 05.02.2024г. – незабавно при установяване на липсата на багажа на летището в гр. Амстердам, е съставен доклад за изгубен багаж чрез попълването на PIR /протокол за нерегулярност на багаж/. Същият е съставен от оператора за наземно обслужване на летището, т.е. от лице, различно от ответното дружество, като по делото няма твърдения, нито доказателства този доклад да е достигнал до въздушния превозвач преди 29.02.2024г. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: При този изхода на спора право на разноски има въззиваемото дружество, но същото не е релевирало искане по чл. 78 от ГПК. С оглед цената на предявения иск и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран Софийският градски съд,