Решение № 2549 от 17.6.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 85/2026 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба, предявена от А. Д. К. с адрес [населено място], [улица], чрез адв. Д. К., срещу МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, с която са предявени три обективно съединени иска за обезщетяване на вреди, причинени от отменени експертни решения на ТЕЛК при ответника с № 91180/08.04.2024 г. и № 90050/06.01.2025 г., и противоправно забавяне/бездействие на ТЕЛК: за сумата от 1328,92 евро /2599,14 лв./, представляваща имуществени вреди – пропуснати ползи /неполучена пенсия за инвалидност/ за периода 13.10.2023 г. – 08.04.2024 г.; за сумата от 410,05 евро /801,98 лв./, представляваща имуществени вреди – пропуснати ползи /неполучена месечна финансова подкрепа по ЗХУ/ за периода 13.10.2023 г. – 01.07.2025 г. /до 30.06.2025 г. включително/; за сумата от 1736,73 евро /3396,75 лв./, представляваща имуществени вреди – претърпяна загуба/увеличен пасив /осигурителни вноски и лихви – ДОО и ДЗПО/ за периода 01.01.2024 г.-25.07.2025 г. По всеки от исковете се претендира и заплащане на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. В исковата молба са изложени подробни съображения за нейната допустимост и основателност. Твърди се, че на 13.07.2023 г. ищцата подала заявление в РКМЕ за освидетелстване. Тримесечният срок за това изтекъл на 13.10.2023 г., а експертното решение на ТЕЛК при ответника било издадено на 08.04.2024 г., като с него било определена 30% ТНР. Същото било отменено с експертно решение на НЕЛК от 01.10.2024 г. и върнато за ново произнасяне. На 06.01.2025 г. ТЕЛК при ответника постановил ново експертно решение, с което определил 46 % ТНР. С ЕР от 03.06.2025 г. НЕЛК отменил това решение и постановил ново по същество, определяйки 54 % ТНР и дата на инвалидизиране 08.04.2024 г. С разпореждане за отпускане на пенсия от 25.07.2025 г., издадено от Териториално поделение на НОИ – Велико Търново, на ищцата е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 08.04.2024 г. - датата на инвалидност. Със заповед от 01.07.2025 г. ѝ е отпусната и месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ. Правото на горепосочените пенсия и финансова подкрепа придобила вследствие на издаденото ЕР на НЕЛК. Тези права обаче щели да възникнат за нея много по-рано, ако от ТЕЛК бяха изпълнили задължението си по чл. 32, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и не бяха постановили двете незаконосъобразни експертни решения. С оглед бездействието на ТЕЛК след крайния срок за освидетелстването му - 13.10.2023 г. за нея са настъпили имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в месечен размер равен на отпуснатата пенсия и финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ. Същевременно в качеството си на самоосигуряващо се лице – управител на „Фито консулт“ ЕООД, ищцата е внесла задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и лихви върху тях, които не би внесла, ако своевременно е била освидетелствана и получила качеството „пенсионер“, поради което същите представляват за нея имуществени вреди – претърпени загуби. На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК от съда е допуснато изменение на третия иск за репариране на претърпени имуществени вреди във вид на претърпяна загуба/увеличен пасив от платени осигурителни вноски и лихви за ДОО и ДЗПО, като същият се счита за предявен за сумата от 2190,22 евро /4283,70 лв./. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Д. К.. Претендира направените разноски по делото. Ответникът по жалбата, МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, ЕИК 104510514, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 1, чрез процесуалния си представител адв. М. Л. оспорва исковете като неоснователни. Претендира присъждане на направените разноски. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение, че исковете са основателни. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата упражнява трудова дейност като управител и едноличен собственик на капитала на „Фито консулт“ ЕООД. С медицинско направление за ТЕЛК № 23180С031Е50 от 29.06.2023 г., издадено от личен лекар д-р Н. Б., А. Д. К. е освидетелствана с диагноза •••, както и е изпратена на ТЕЛК за освидетелстване. Със заявление – декларация вх. № 042023071386911/13.07.2023 г. по описа на Регионална картотека на медицинската експертиза гр. Велико Търново А. Д. К. е заявила искането си до ТЕЛК да бъде освидетелствана първично, като е приложила съответни документи. С експертно решение (ЕР) № 91180 от заседание 69 от 08.04.2024 г. на ТЕЛК към МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД - гр. Велико Търново е призната 30% трайно намалена работоспособност на А. К. по документи, за три години, като е определена дата на инвалидност 08.04.2024 г. – датата на освидетелстването. С експертното решение е определена водещата диагноза – •••. Посочено е, че ЕР се изготвя със закъснение поради тежка претовареност на ТЕЛК. Това решение е било обжалвано от А. Д. пред НЕЛК, която с ЕР № 91787 от заседание 110 от 01.10.2024 г. е отменила и върнала ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне. С ЕР № 90050 от заседание 3 от 06.01.2025 г. на ТЕЛК към МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД - гр. Велико Търново е призната 46 % трайно намалена работоспособност на А. К. по документи, за две години, с дата на инвалидност 08.04.2024 г. Това ЕР също е било обжалвано от ищцата пред НЕЛК, която с ЕР № 91380 от заседание 77 от 03.06.2025 г. е отменила ЕР на ТЕЛК по оценка и е определила 54 % ТНР за срок от 2 години с дата на инвалидизиране 08.04.2024 г. Експертното решение на НЕЛК не е било обжалвано от ищцата и е влязло в сила. На 27.06.2025 г. А. К. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност. С разпореждане № 6808051410 от 28.07.2025 г., издадено от Териториалното поделение на НОИ – Велико Търново, на същата е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер считано от 08.04.2025 г. - датата на инвалидизиране. С разпореждане № 6808051410 от 20.11.2025 г., издадено от ТП на НОИ – Велико Търново, на А. К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в следните размери: от 08.04.2024 г. – 444,58 лв., от 01.07.2024 г. – 493,48 лв. и от 01.07.2025 г. - 535,93 лв. Тези разпореждания са влезли в сила като необжалвани. На 27.06.2025 г. А. К. е подала заявление-декларация по чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания в Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, като със заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1446/ФП от 22.07.2025 г., издадена от директора на ДСП – Велико Търново, считано от 01.07.2025 г. на ищцата е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 44,66 лв. Няма данни тази заповед да е обжалвана, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила. По делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е посочила размерите на платените суми за ДОО, ДЗПО и лихви на самоосигуряващото се лице през 2024 г. и 2025 г. Вещото лице също така е изчислило, че общият размер на месечната финансова подкрепа за хората с увреждания по чл. 70, т. 1 от ЗХУ за периода от 13.10.2023 г. до 30.06.2025 г. е в размер на 801,98 лв. /410,05 евро/, а размерът на пропуснатите ползи от неполучена пенсия от ищцата за периода от 13.10.2023 г. до 08.04.2024 г. възлиза на 2599,14 лв. /1328,92 евро/. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Предявени са обективно съединени искове за имуществени вреди и за лихви, произтичащи от бездействие и отменени административни актове – експертни решения на ТЕЛК, като орган при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. Велико Търново. Ответникът е търговско дружество, учредено по реда на Търговския закон, на основание чл. 3, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, съответно - юридическо лице по смисъла на чл. 205 от АПК. Съгласно чл. 101, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/, медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и от регионалната здравна инспекция. Съгласно чл. 105 от ЗЗ, ТЕЛК се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, и са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Съгласно чл. 107 от ЗЗ, дейността на експертните комисии се финансира от МЗ, а при високоспециализирани и скъпоструващи медико-диагностични изследвания – от НЗОК в рамките на годишния й бюджет. От горните нормативни текстове се налага извод, че дейността на ТЕЛК във връзка с извършване на експертните дейности по Раздел IV от ЗЗ, е организирана и финансирана от държавата, в изпълнение на функции по държавно управление, самите комисии също се създават от държавата, като същевременно са структурна част от съответното лечебно заведение, в което са създадени. В случая исковете са предявени от лице, претендиращо вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия и актове на служители на ответника. Ответникът - МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, е юридическо лице със седалище в гр. Велико Търново, в чиято структура са длъжностните лица от ТЕЛК. Исковете за отговорност на държавата са редовно предявени от надлежна страна срещу субект по чл. 205, ал. 1 от АПК. Исковата молба е подадена пред родово и местно компетентен съд - Административен съд – Велико Търново, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ. Исковете са предявени в петгодишния давностен срок от изтичането на срока за произнасяне на експертния орган. Изложеното води до извод за тяхната допустимост. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Реализирането на отговорността е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността. В случая и трите иска се основават на твърдяно бездействие от страна на ответника във връзка с освидетелстването на ищцата, както и на отменени административни актове и настъпили вследствие на това имуществени и неимуществени вреди. В случая е безспорно, че Експертно решение № 91180 от заседание 69 от 08.04.2024 г. на ТЕЛК към МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД - гр. Велико Търново е отменено с ЕР № 91787 от заседание 110 от 01.10.2024 г. на НЕЛК и преписката е върната за ново произнасяне, а ЕР № 90050 от заседание 3 от 06.01.2025 г. на ТЕЛК към МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД - гр. Велико Търново е отменено с влязло в сила ЕР № 91380 от заседание 77 от 03.06.2025 г. на НЕЛК относно оценката на ТНР, като въпросът е решен по същество. Безспорно е също така, че въпросните експертни решения на ТЕЛК представляват индивидуални административни актове. Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии /ЛКК/, от териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ и от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. В чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, за освидетелстване и преосвидетелстване на лицата от детските експертни лекарски комисии и ТЕЛК е определен 3-месечен срок от постъпване на документите при тях. От приетите по делото доказателства се установява, че ищцата е подала искането за първично освидетелстване със заявление-декларация вх. № 042023071386911/13.07.2023 г. Следователно, срокът по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е изтекъл на 13.10.2023 г., което не се оспорва и от самия ответник. По делото не се твърди, нито се представят доказателства, че до изтичането на този срок от ищцата са изисквани допълнителни медицински документи или изследвания, за да се приеме, че срокът по ал. 3 е започнал да тече от тяхното представяне. От горното следва, че ТЕЛК при МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД - гр. Велико Търново не е изпълнила задължението, произтичащо пряко от закона, да извърши освидетелстване на А. К. в срока, предвиден в чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. Налице е незаконосъобразно бездействие при и по повод осъществяване на административна дейност по смисъла на чл. 256, ал. 1 от АПК – така напр. и Решение № 51 от 6.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4054/2025 г., III о., Решение № 4890 от 5.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10992/2025 г., III о. От посочените факти – отменени административни актове и неоснователно бездействие следва, че е налице и първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1 от ЗОДОВ и за трите иска. По отношение на първия иск: Искът е за осъждането на ответника да заплати на А. К. сумата от 1328,92 евро /2599,14 лв./ - обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода от 13.10.2023 г. до 08.04.2024 г., през който ищцата е следвало да бъде освидетелствана и да получава лична пенсия за инвалидност, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Настоящият състав намира, че тази искова претенция е неоснователна по следните съображения: Инвалидизирането на А. К. е установено с експертното решение на НЕЛК, който е извършил експертиза на работоспособността, като за начална дата е определена 08.04.2024 г. В случая решението на НЕЛК не е обжалвано от ищцата, относно началната дата на инвалидизиране - 08.04.2024 г., поради което този административен акт е придобил стабилитет. Ето защо същата не може претендира вреди, които се дължат на собственото ѝ бездействие. Като не е оспорила ЕР на НЕЛК относно датата на начална инвалидизация, същата се е съгласила с началния момент, от който да важи нейното освидетелстване. В разглеждания случай не се констатират, а и не се твърдят съществени изменения в здравословното състояние на А. К. в периода от 13.10.2023 г. до 08.04.2024 г. Ето защо същата е следвало да оспори решението на НЕЛК в частта относно определената начална дата на инвалидизиране. В случая ищцата е пропуснала възможността да реализира правото си да оспори датата на инвалидизирането си в ЕР, като заяви претенция, че това следва да бъде, считано от датата на подаване на заявлението пред ТЕЛК. След като е определена начална дата на инвалидизиране на лицето 08.04.2024 г., то пенсия се дължи по силата на съответните разпоредби от КСО именно от този момент. Освен това лицето е имало възможност да оспори и разпорежданията на ТП на НОИ – Велико Търново за отпускане на пенсията и в хода на това производство да защити евентуално наличните си права за получаване на пенсия за инвалидност от по-ранна дата, предхождаща датата, от която лицето е придобило съответния процент инвалидност, описан в решението на НЕЛК, което също не е сторено. Ето защо чрез тези пропуски на А. К. е нарушена пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК и незаконосъобразните ѝ административни актове /отменените експертни решения/, и вредата под формата за пропуснати ползи за период от 13.10.2023 г. до 08.04.2024 г., през който е била лишена от възможността да получава инвалидна пенсия, като в този смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентични казуси – напр. Решение № 1522 от 17.02.2022 г. по адм. д. № 8252/2021 г., III о., Решение № 14397 от 22.11.2018 г. по адм. дело № 4549/2018 г., III о. и др. По отношение на втория иск: Искът е за осъждането на ответника да заплати на А. К. сумата от 410,05 евро /801,98 лв./ - обезщетение за причинени имуществени вреди, поради неполучена финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ за периода от 13.10.2023 г. до 30.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Искът е основателен. Съображенията са следните: В ЗХУ за разлика от КСО, не е предвидена възможност за отпускане на месечна финансова подкрепа със задна дата, каквото е първоначалната дата на инвалидизацията. Налице са твърдените пропуснати ползи от по-късното отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ. Съгласно чл. 70 от ЗХУ отпускането на месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането е възможно единствено след издаването на ЕР на ТЕЛК, с което лицето е освидетелствано за първи път и независимо от посочената в това решение начална дата на инвалидизиране. Ето защо, ако ТЕЛК беше спазил срока за произнасяне, А. К. би имала възможност още през м. 10.2023 г. да кандидатства за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, която се отпуска от началото на съответния месец. Следователно, искът се явява доказан по основание – така напр. горепосоченото Решение № 51 от 6.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4054/2025 г., III о. Относно размерът следва да се вземе предвид заключението на ССЕ. Вещото лице, като е взело предвид действалата нормативна уредба и фактът, че ищцата е лице със степен на увреждане от 54 %, е изчислило, че размерът на месечната финансова подкрепа за периода от 13.10.2023 г. до 30.06.2025 г. възлиза на 801,98 лв. или 410,05 евро, колкото са претендирани от ищцата. Предвид това искът на А. К. се явява доказан и по размер. Върху тази сума следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. По отношение на третия иск: Претендира се сумата от 2190,22 евро /4283,70 лв./, представляваща имуществени вреди – претърпяна загуба/увеличен пасив от внесените от самоосигуряващото се лице осигурителни вноски и лихви за ДОО и ДЗПО за периода 01.01.2024 г.-25.07.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищцата претендира, че ако своевременно е била освидетелствана и е придобила качеството пенсионер поради отпусната пенсия за инвалидност, същата е щяла да прекъсне осигуряването си и да преустанови внасянето на вноски за ДОО и ДЗПО. Съдът намира иска за неоснователен. Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната полза. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на лицето. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото или увеличаване на пасива му. В случая не се установяват тези предпоставки. Безспорно осигурителните вноски нямат характер на данък, защото срещу тях осигуреният получава право при настъпване на осигурителен случай да бъде надлежно обезпечен. В случая срещу платените ДОО и ДЗПО ищцата е придобила имуществени права - осигурителен стаж и доход, които до 08.04.2024 г. са взети предвид при определяне на пенсията ѝ, а за платените вноски след този момент същата придобива право на преизчисление на получаваната от нея пенсия, която ще бъде увеличена по размер /чл. 102 от КСО/. Предвид това платените от лицето вноски за ДОО и ДЗПО не могат да бъдат квалифицирани като вреди. По отношение на заплатените от лицето лихви поради късното внасяне на въпросните осигурителни вноски съдът намира също така, че това се дължи изцяло на поведението на ищцата, поради което е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. По разноските: При този изход на делото на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищцата следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 116,40 евро. На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като до приключването на устните състезания не са представени доказателства за действително направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ съдът