Решение № 3705 от 3.8.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 498/2026 г.

от 22.04.2026 г. Жалбоподателят твърди, че оспореният отказ е немотивиран и постановен в нарушение на материалния закон, предвид което по подробно изложени съображения в тази насока моли същият да бъде отменен, като незаконосъобразен, а административният орган да бъде задължен да му предостави поисканата информация. Претендира за направените разноски по делото. Ответникът – кметът на община Опан, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмото, с което административната преписка по издаване на оспорения отказ е постъпила в съда, изразява писмено становище, с което по подробно изложени съображения оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

от 20.01.2026 г. (л. 14), връчено на 26.01.2026 г. (л. 15), необжалвано и влязло в сила (доколкото противното нито се твърди, нито се установява от събраните по делото доказателства), са му указани условията и реда за достъп до искания документ за въвеждане в експлоатация (акт 16) – след превеждане по изрично посочена банкова сметка на О. О. на разходите за копиране на документа и за пощенски услуги (0,85 евро), ако желае да го получи писмено (като копие), или в стая № 24 на О. О. на 03.02.2026 г. от 09.30 до 10.00 часа в присъствието на общински служител, ако желае само да се запознае с него. С писмото е отказано предоставянето на копия на строително-техническата документация, предхождаща и обуславяща издаването на документа за въвеждане в експлоатация, поради класифицирането й с гриф за сигурност „за служебно ползване“). Със заявление до областния управител на област Стара Загора с вх. № АК-04-16

от 02.04.2026 г. (л. 7) жалбоподателят поискал достъп до обществена информация, идентична със заявената с т. 1 и 3 от заявлението му до кмета на община Опан с вх. № ЗДОИ-8 от 19.11.2025 г., а именно да му бъде предоставено копие от разрешението за въвеждане в експлоатация (разрешение за ползване, акт 16) на водоснабдителното съоръжение, обслужващо [населено място] и [населено място], ако такова е било издадено (т. 1, 2 и 3 от заявлението). В случай, че не е било издавано такова разрешение, е поискал да му бъде предоставена информация за правното основание за експлоатиране на съоръжението (т. 4 от заявлението). Така подаденото заявление е препратено от областния управител на кмета на община Опан по компетентност – с писмо изх. № АК-04-16 от 15.04.2025 г. (л. 6), и е регистрирано от общинската администрация с вх. № 61-00-91 от 16.04.2026 г., видно от отразеното в тази насока в обжалвания отказ, обективиран в писмо на кмета на община Опан с изх. № 61-00-91

от 22.04.2026 г. (л. 5). С последното на жалбоподателя е отказан достъп до поисканата от него информация (доколкото същата не му е предоставена) по съображения, че тя не попада в обхвата на ЗДОИ и че достъп до нея вече му е бил предоставен, но той не е предприел действия, за да я получи. Жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена на 28.04.2026 г. При тази фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

от 20.01.2026 г., като е предоставил достъп до поисканата информация, указвайки условията и реда за нейното получаване. Доколкото в тази им част двете заявления се припокриват по съдържание, като второто от тях (по което е постановен оспореният понастоящем отказ) е било подадено по-малко от шест месеца след предоставения достъп до поисканата с първото заявление информация, изложеното означава, че е налице предвиденото в чл. 37, ал. 1, т. 3 от АПК основание за отказ – исканата обществена информация е била предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Ето защо и тъй като в мотивите на обжалвания отказ административният орган изрично се е позовал на това, че достъп до поисканата информация вече е бил предоставен на жалбоподателя, но той не е предприел указаните му действия да я получи (т. е. налице е отказ на заявителя от предоставения му достъп по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗДОИ – обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя, доколкото притивното нито се твърди от него, нито се установява от събраните по делото доказателства), съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен и жалбата против него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Без правно значение е, че с т. 4 от заявлението си, по което е постановен обжалваният отказ, жалбподателят е направил и искане, което не се съдържа в предходното му заявление с вх. № ЗДОИ-8 от 19.11.2025 г., а именно да му бъде предоставена информация за правното основание за експлоатиране на водоснабдителното съоръжение, обслужващо [населено място] и [населено място], тъй като това искане е направено под условие – ако за съоръжението не е било издадено разрешение за въвеждането му в експлоатация (разрешение за ползване, акт 16), а в случая такова е било издадено и именно достъп до него е бил предоставен на жалбоподателя, съгласно писмото на ответника с изх. № ЗДОИ-8

от 20.01.2026 г., т. е. не е налице условието за предоставяне на тази информация. Съдът намира за безпредметно да обсъжда мотивирането на обжалвания отказ и с това, че поисканата информация не попада в обхвата на ЗДОИ, тъй като противоречието на оспорения акт в тази му част с материалния закон не води с оглед на гореизложеното до различен краен резултат – уважаване на искането, с което административният орган е бил сезиран (предоставяне на достъп до поисканата информация). При този изход от спора на жалбоподателя не следва да се присъждат направените от него разноски по делото, а ответникът не претендира за такива.