Присъда № 19 от 14.10.2026 г. на Районен съд - Кубрат по дело № 178/2026 г.

МОТИВИ към Присъда № 19 от 14.10.2026 г. по нохд № 178/ 2026 г. по описа на РС – Кубрат Кубратска районна прокуратура е обвинила подсъдимата М. Б. И., ЕГН: ••••••••••, родена на •• ••, адрес за призоваване с•• или •• ул. „••" № 2, п.к. 1502 ТХ, телефон ••••••••••, български гражданин, •• в К ••, за това, че през периода 26.12.2018г. - 28.12.2018г., в гр.Амстердам, ••, гр.Истанбул, Р Турция и Р.България, в условията на продължавано престъпление с извършени множество деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, след предварителен сговор с неустановени в хода на разследването лица, с цел да набави за себе си и за неустановени лица имотна облага, чрез проведена вербална комуникация по интернет приложение, възбудила и поддържала у Е. Д. А., поданик на ••, заблуждение относно; че като гражданин на Р Македония, ежедневно била физически малтретирана от своя близък сродник; необходими й били финансови средства, за да се укрие при близки сродници на територията на Р Турция, за разходи по транспорт, храна и данъци по границите, хонорар на адвокат при задържане от официалните власти на територията на Р България, глоба за конфискувани златни накити от представител на официалните власти на Р България, така мотивирайки го на пет пъти да осъществи финансови транзакции чрез търговски финансови компании „Мъниграм" и „Изипей", специализирани за изпращане на парични преводи, и с това му причинила имотна вреда в общ размер на 3550 евро. - престъпление по чл.210, ал.1 т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 отНК. Съдебното производство по отношение на подсъдимата е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимата, при което тя признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Представител на РП – Кубрат поддържа в съдебно заседание повдигнатото обвинение, сочейки че то е доказано по безспорен и несъмнен начин. Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като след редуциране да бъде определено наказания от една година и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за тригодишен изпитателен срок, както и на основание чл. 189, ал. 3 НПК да се присъдят в тежест на подсъдимата разноските направени по дело. Подсъдимата, редовно призован, се явява лично и защитава от упълномощен защитник – адв. Ел. К., АК – Силистра; признавайки фактите по обвинението и вината си, се ползва от правото да не дава подробни обяснения за случилото се. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Посочения от обвинението като свидетел Е. Д. А., поданик на К ••, посетил през месец декември 2018 г. Р Турция. По време на престоят си на територията на Р Турция, чрез използване на информационни технология в сайт за запознанства iran@an осъществил социален контакт с подс. М. Б. И., която го въвела в заблуждение, че е гражданин на Република Северна Македония. В хода на проведена комуникация, използвайки заблуждението и неосведомеността на Е. А. му разказвала че е жертва на домашно насилие, упражнявано от нейн близък родственик. В продължение на вербалната комуникация го въвела в заблуждение, че изпитва лични чувства и привързаност към него. Поискала му финансова помощ, за да напусне Р Македония и да се установи в Р Турция в гр .Измир, при свои близки родственици, след което да продължат комуникацията. Използвайки заблуждението на пострадалият и емоционалната му ангажираност, предоставяла допълнителна информация, че при преминаване на държавната граница е задържана от официалните власти на Р България, по причина недеклариране от нея пред властите на златни накити, за което следва плати глоба и ако не го направи няма да й позволят да напусне Р България; опредЕ.та й глоба е непосилна за нея, поради което молила пострадалия да й преведе допълнително пари; за да обоснове достоверност на твърденията си с пострадалия бил проведен разговор с неустановено до момента лице, представило се граничен полицай. В хода на разговора пострадалият бил уведомен, че обвиняемата била задържана и транспортирана към гр.София. Свидетелят Е. Д. А. бил информиран, че следвало да осъществи контакт с неустановено лице, което било процесуален представител на обвиняемата, в качеството му на адвокат. С неустановеното лице била проведена комуникация, в хода на която на пострадалият била предоставена информация, че се процесуалният представител се казвал Е.К.А., адвокат от гр.София. Пострадалият бил уведомен, че следвало да осъществи финансов превод, за да се заплати наложена глоба на М., в против случай следвало задържане. Историите, които тя разказвала на пострадалия, не само нямали нищо общо с обективната действителност, а и са изречени от подс. единствено с цел да възбуди и поддържа заблуждение у Е. А., че става въпрос за чувства на обич/любов, за оказване на помощ на несправедливо страдащ човек и пр. Така измамно мотивиран, пострадалият Е. А. за периода 26.12.2018г. - 28.12.2018г. осъществил финансови транзакции, чрез търговски финансови компании „Мъниграм" и от офис на Държавна поща Турция, специализирани за изпращане на парични преводи, и с това му била причинена имотна вреда в общ размер на 3550 евро. /т.1, стр.14-17./ По делото има приложени писмени доказателства за получени финансови преводи с референтни номера № 87880411385/26.12.2018г., № 87885210575/27.12.2019г. и № 87886569740/27.12.2018г. от подс. М. И.. Сумите били получавани лично от подс. М. И., в офис на търговско дружество „Сина" ЕООД, гр. Исперих. В хода на разследването е назначена и приобщена по делото съдебно - графическа експертиза, видно от заключението на вещото лице по Протокол № 8/07.02.2021г. при изследване на положените саморъчни подписи и ръкописно изписване на името „М. И.", в графа за подписи на „клиент" в разписка съставени в офис на търговско дружество „Сина" ЕООД. гр. Исперих, са изпълнени от подсъдимата. В хода на образуваното досъдебно производство подс. М. И. не признава вина, посочила е, че разбира в какво е обвинена, запозната е с предявеното й на 09.07.2026 г. обвинение, възползвал се от правото си да не дава обяснения в хода на досъдебното производство, вписани в протокола за разпит на обвиняем – признава, че е получавала паричните преводи на пострадалия, но тогава не разбирала, че извършва престъпление; заявява, че съжалява много. От аритметичния сбор на дадените на подс. от пострадалия парични суми на шест пъти, се установява, че общият им размер възлиза на 3 550.00 евро. Причинената вреда не е възстановена. Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: постановление за образуване на ДП от 31.072.2019 г.; показанията на разпитания свидетел, пострадал - том I, стр.40, повторен разпит на пострадал- том II, стр.93, както и писмени доказателства, по опис в ДП - протоколи за разпити на обвиняем, ведно с приложена, издадена Справка за съдимост, и протоколи за разпити на посочените от обвинението свидетели; предоставени от пострадалия фотоснимки на извършителя на деянието, приложи към жалбата му до районна прокуратура -том I, стр.18, Лицево- идентификационна експертиза- том III, Съдебно-графическа експертиза на подписи- том И, стр.59 (копия на документите), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, характеристична справка и др. Използваните доказателства са изцяло безпротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги намира за достоверни и въз основа на тях установи фактическата обстановка по делото. Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: С действията си подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. От обективна страна е установено, че, както следва: М. Б. И. за времето от 26.12.2018г. до 28.12.2018г., в гр.Амстердам, ••, гр.Истанбул, Р Турция и Р.България, в условията на продължавано престъпление с извършени множество деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, след предварителен сговор с неустановени в хода на разследването лица, с цел да набави за себе си и за неустановени лица имотна облага, чрез проведена вербална комуникация по интернет приложение, възбудила и поддържала у Е. Д. А., поданик на ••, заблуждение относно: че е гражданин на Р Македония; ежедневно била физически малтретирана от своя близък сродник; необходими й били помощ и финансови средства, за да се укрие при близки сродници на територията на Р Турция, за разходи по транспорт, храна и данъци по границите, хонорар на адвокат при задържане от официалните власти на територията на Р България, глоба за конфискувани златни накити от представител на официалните власти на Р България, така мотивирайки го на пет пъти да осъществи финансови транзакции чрез търговски финансови компании „Мъниграм" и „Изипей", специализирани за изпращане на парични преводи, и с това му е причинила имотна вреда в общ размер на 3550 евро. - престъпление по чл.210, ал.1 т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Подсъдимата е годен субект на престъплението, в чието извършване е обвинена. Видно е от събраните по делото доказателства, тя е пълнолетно физическо лице, в периода на извършване на деянията безспорно в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, при липса на каквито и да е било индиции или доказателства, обуславящи извод тя да е действал при условията на някоя от хипотезите на невменяемост, посочени в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от НК. Обект на процесното престъпление са обществените отношения, осигуряващи упражняването правото на собственост върху движими вещи - пари, както и правото на свободно разпореждане с дадено имущество въз основа на самостоятелно взето решение. От обективна страна, предмет на процесните престъпления са както чуждите движими вещи с опредЕ. стойност, а именно пари: общо в размер на 3 500.00 евро, изплатени лично на поискалата ги от пострадалия подсъдима М. И., така и личността на пострадалото лице – св. Е. Д. А., поданик на ••, у които е било възбудено и поддържано заблуждение, в резултат на което той е бил подведен да извърши акт на имуществено разпореждане, причинявайки си по този начин имотна вреда. Времето и мястото на извършване на престъплението, както и участието на подсъдимата в него е категорично установено. Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимата е автор на изпълнителното деяние – умишлено е въвела в заблуждение пострадалото лице, поддържали е същото в продължителен период от време, за да мотивира св. Е. Д. А., поданик на ••, да извърши действия на разпореждане със свои парични средства в нейна полза, като по този начин му е причинила имуществени вреди. От обективна страна, подсъдимата М. И. е извършила престъплението при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Видно от събраната в хода разследването доказателствена съвкупност е, че същата е извършила общо пет деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление по Глава V от Особената част на НК, извършени са през непродължителен период от време(26.12.2018г. до 28.12.2018г.), при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Обективна връзка между отделните деяния в продължаваното престъпление се изразят в това, че поотделно осъществяват едно и също по вид престъпление, извършени са през непродължителен период от време и при една съща обстановка. Субективната връзка между отделните деяния се изразя в повторността на едно и също психическо отношение на подсъдимата към обществено опасните последици, проявено в еднородността на вината. Изпълнителните деяния са осъществени чрез активни действия – възбуждане и поддържане на заблуждение – уверявайки, чрез разговори пострадалото лице, че помага на подсъдимата М. И., която е свободна, неомъжена жена, без деца, обича го, желае да заживее и се омъжи за него, иска да се пресели и заживее с него в Турция, както и че единственото, което я спира и пречи да отпътува и да се срещнат лично многократно изтъквала различни причини и трудности - финансови затруднения и упражнявано от приятел на майка й по отношение на нея домашно насилие, мотивирайки го така на пет пъти, да изпрати парични преводи по системата „Уестърн юниън" и „Мъни грам", с които счита, че плаща нейни задължения и пр. От субективна страна деянията са извършени в условията на пряк умисъл от подсъдимата, която е съзнавала общественоопасния им характер, предвиждала е общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното настъпване. Освен с пряк умисъл, субективната страна на престъплението се характеризира и с користна цел у подсъдимата - да набави за себе си имотна облага. Кумулативното наличие на тези два елемента в съзнанието на подсъдимата обосновава съставомерността на процесното престъпление от субективна страна. В този смисъл неоснователни и недоказани са заявените от подсъдимата и защитника й възражения, че тя не съзнавала какво прави, тъй като и други нейни близки приятелки правели същото. Обратно на това – тя е несъмнено знаела, че предоставената от нея информация на пострадалия няма нищо общо с действителността – тя е гражданин на Р България и некога не се е ползвала от гражданство на Р Северна Македония; несъмнено родителите й не са разведени и майка й не е живяла с друг мъж; тя самата е живеела в с. Брестовене в дома на родителите си, и съзнателно се е представяла за жертва, целейки да предизвика съчувствие у пострадалия и да го мотивира да й помогне, изпращайки й необходимите й пари. Причините за извършване на деянията са в незачитането на правовия ред и на установените в държавата правила и норми, както и стремежа за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин. Съдът намира, че нито едно от процесните деяния не представлява маловажен случай, тъй като нормата на чл. 93, т. 9 от НК изисква липса или незначителност на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните престъпления от този вид. Деянието е извършено при липса на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и липса на отегчаващи я обстоятелства. Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че подсъдимата съдейства за разкриване на обективната истина в съдебното производство, което следва да се отчете като положително за личността й обстоятелство, по силата на закона. В настоящия случай, признанието на подсъдимата по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при съдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъпленията и техните извършители. Причинените имуществени вреди не са възстановени. Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимата престъпление е лишаване от свобода от една до осем години. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказание на подсъдимата за извършеното от нея престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК, в редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г. /. За да определи наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена опасност на извършеното от нея деяние, данните за личностите й, и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността й: тя е български граждани, с основно образование, фактически семейна и отглеждаща малолетно дете, безработна в страната и без квалификация, неосъждана – съгласно, приложената в материалните по ДП справка за съдимост; дългия период от време, изминал от извършване на престъплението и производството пред съда, и прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, отчитайки извършеното от нея от обективна страна – пет активни деяния, осъществяващи престъплението, за което е обвинена и което несъмнено е извършила, изтърпяването на което следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години, на основание чл. 66 НК. Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т. е., наказанието, определено на подсъдимата не би могло да се индивидуализира по правилата на чл. 55 от НК. Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки тежестта на престъплението. Съдът намира, че така определеното на подсъдимата наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на нея, така и по отношение на останалите членове на обществото; подсъдимата ще има възможност да преосмисли извършеното от нея деяние, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки и морала на обществото. Възложи в тежест на подсъдимата М. И. направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски, като я осъди да заплати в полза на ОД на МВР – Разград сумата от 531.65 евро – разноски на досъдебното производство, и по сметка на Районен съд – Кубрат сумата 2.56 евро, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Воден от изложеното съдът постанови присъдата си. Районен съдия: