Решение № 29 от 23.2.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 20/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №BG2025/1000-2130/НП о т 04.09.2025 година на Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на В. С./ V.S./ роден на ••••••••••год.в гр.•••••••••••••••••• с адрес в ••••••••••••••••••, •••••••••, ••••••••••••••••••, •••••••••••••••••• №•••••••••, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 75080,20 лв. /38387,90евро/ (пункт І) и на основание чл. 233, ал. 6 вр с ал.1 от ЗМ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -златни пръстени проба 916/22карата -5броя-43,70грама; златни гривни проба 916/22карата– 8броя- 239,80грама ; златно колие проба 916/22карата– 1брой- 116,00грама; златна фиба проба 916/22карата– 1брой- 17,00грама и златни обици проба 916/22карата– 1чифт- 19,00грама,всичко с митническа стойност 75080,20 лв. /38387,90евро / (пункт ІІ). Жалбоподателят В. С./ V.S./ чрез процесуалния си представител – адвокат Д., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира обжалваното НП за неправилно , издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие на закона. Оспорва извършеното нарушение ,като сочи че липсвали и обективните и субективни признаци ва адм.нарушение. Наложеното наказание било несправедливо и незаконосъобразно,поради което моли съда да отмени обжалваното НПК като неправилно и незаконосъобразно . В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят В. С./ V.S./ , не се явява .За него се явява адвокат И. Д., който представя писмени бележки в които се пледира за отмяна на НП,като излага подробни съображения в тази насока. Претендират се разноски по делото, както и по АНД 842/2025г. по описа на РС Свиленград. В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства. Заинтересованото лице-Н. Й. / N.O./ , след надлежно връчване на горепосоченото НП е останал недоволен от същото,поради което в предвидения в ЗАНН срок го обжалва,като моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно .В жалбата си до съда ,оспорва изложената в НП фактическа обстановка,като излага сходни съображения с доводите изложени от наказаното лице.Легитимира се като собственик на стоките, които са били отнети в полза на държавата, като сочи,че не можело да му се вмени вина за извършеното нарушение,поради което счита,че в тази част НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и да постанови връщане на стоките –негова собственост. Пълномощникът му адв.А. Г., в молбата му до съда пледира за уважаване на жалбата му в тази част,като излага сходни съображения. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) – Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призован ,изпраща представител – Главен юрисконсулт Е. Г., коят о намира обжалваното НП за правилно и законосъобразно , поради което моли същото да бъде потвърдено,като излага подробни съображения в тази насока. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Н а 26.04.2025 година, на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция пристигнала товарна композиция на фирма “RENAS LOJISTIK”, с влекач марка “RENAULT” с регистрационен номер № ••••••••• и полуремарке с регистрационен номер № •••••••••, на път от Турция за Нидерландия, управлявана от турския гражданин и настоящ жалбоподател - В. С./ V.S./ . Жалбоподателят В. С./ V.S./ представил 1 брой митническа декларация T1 с MRN № 25TR160700002275M4 от 25.04.2025г и придружаващи документи – товарителница и фактурa с които е декларирал превозвания товар. Била извършена документна проверка и регистриране в ПТРР, без констатирани нередности. Превозното средство било насочено за пролъчване с рентгенова апаратура, регистрирано под №11158/26.04.2025г., без констатирани нередности от страна на оператора. На 26.04.2025г. в 07:30 часа, на основание чл.16, ал.1,т.1 от ЗМ, било пристъпено към извършване на проверка на превозното средство и багажа на В. С./ V.S./,от св.Р. Д. Д. и св.С. Т. Й. като преди започване на митническата проверка, жалбоподателят бил устно поканен да декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни ценности. Водачът декларирал единствено превозвания от него багаж, описан в горепосочените документи. Бил направен външен оглед на превозното средство, като митническите служители констатирали,че конструкцията и пломбата били с ненарушена цялост. Била извършена митническа проверка на кабината, долапите, сандъците на товарния автомобил, при която в кабината, в естествените кухини зад гърба на кабината били открити укрити и недекларирани общо 90 /деветдесет/ кутии цигари, без акцизен бандерол, както следва:Цигари " KENT" - 40 /четиридесет/ кутии,Цигари " PARLIAMENT" - 40 /четиридесет/ кутии и Цигари " MURATTI" - 10 /десет/ кутии. Същите били задържани с разписка №25003984 от 26.04.2025г. В хода на проверката били открити и две кутии с изделия от жълт метал, които съгласно експертиза от вещо лице са злато, проба 916 /22кт/, с тегло 435.50 /четиристотин тридесет и пет гр. и 50 сантиграма/ гр., с митническа стойност 75080.20 лв. и пазарна стойност 78390.00 /седемдесет и осем хиляди триста и деветдесет/ лв., както следва:1. Златни пръстени проба 916/22kt/ - 5 брой – 43.70 грама; 2. Златни гривни проба 916/22kt/ - 8 броя – 239.80 грама;3. Златно колие проба 916/22kt/ - 1 брой – 116.00 грама;4. Златна фиба проба 916/22kt/ - 1 броя – 17.00 грама;5. Златни обици проба 916/22kt/ - 1 чифт – 19.00 грама. Същите били задържани с разписка №25003988/26.04.2025г. На основание чл.16, ал.1,т.5 от ЗМ, било поискано писмено лично обяснение о т В. С./ V.S./, като рвидно от същите жалбоподателя посочил,че цигарите закупил за сина си,а златото носел за сватба. За извършената митническа проверка бил съставен Протокол № 25BG001015M016006 от 26.04.2025г. Поради горното и на основание чл.230 от ЗМ, на В. С./ V.S./ е бил съставен АУАН № BG26042025/1000/M-1325 от 26.04.2025 г. по описа на ТД Митница Бургас за нарушение на разпоредбите на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, с предмет на нарушение – златни изделия, който акт бил надлежен предявен,преведен на разбираем за лизето език и връчен екземпляр от него,като жалбоподателя не е вписал възражения по него. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение. На място, отзовалото се вещо лице Валентина Д.а Д.а, след анализ и изследването им, установила, че се касае за златни изделия, представляващи пръстени,гривни,колие,фиба и обици окачествява същите, посочвайки съответната проба, както и ги претегля, като тези си констатации обективира в писмено Заключение, приложено в Административнонаказателната преписка (АНП). По този начин потвърждава изработването от злато - благороден метал, съответстващ на намерените. Вещото лице индивидуализира конкретно, откритите укрити и недекларирани изделия, представляващи предмет на нарушението, видно от съдържанието на изготвеното Заключение, определя и тяхната митническа стойност, възлизаща за общо 435,50грама на сумата в размер на 78390, 00 лв. и с митническа стойност в размер на 75080,20лева и при единична цена /митническа стойност/ 172.40лв. за грам/злато проба 916/22карата и пазарна стойност -180лева. Тъй като така определените стойности на стоките, като предмет на митническа контрабанда, възлизащи на общо 75080,20лева, осъществявали признака от обективна страна „големи размери“ съгласно ТР №1/1998 на ОСНК на ВКС (70 МРЗ към дата на деянието) на престъплението по чл. 242, ал. 1, б. ”Д” от НК, производството по съставеният АУАН № BG26042025/1000/M-1325 от 26.04.2025 г. по описа на ТД Митница Бургас е била прекратена с Резолюция № BG2025/1000-1578/МР от 21.05.2025г. и материалите по административнонаказателните преписки са били изпратени на Окръжна прокуратура – Хасково по компетентност на 29.05.2025г., където е била образувана преписка №1886/2025г. по описа на същата прокуратура. С Постановление от 09.06.2025г. на ОП-Хасково е бил постановен отказ да бъде образувано наказателно производство за престъпление по чл.242, ал.1, б. „д“ от НК, тъй като деянието не съставлява престъпление и преписката е била върната на административнонаказващия орган за реализиране на административнонаказателна отговорност, като процесното постановление и било изпратено до АНО с писмо с изх.№ 1886/2025г. От 09.06.2025г. Предвид гореизложеното на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувана административнонаказателна преписка №BG2025/1000-2130 по описа на Териториална дирекция Митница Бургас. По АНПр е постъпила молба чрез ССЕВ на 29.08.2025г. от адв.Н.Н.,ведно с пълномощно към молбата , с която е поискала всички документи да бъдат връчвани на пълномощника,вместо на жалбоподателя. По така образуваната преписка, Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, е издал процесното Наказателно постановление /НП/ №BG2025/1000-2130/НП от 04.09.2025 година на Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на В. С./ V.S./ роден на ••••••••••год.в гр.•••••••••••••••••• с адрес в ••••••••••••••••••, •••••••••, ••••••••••••••••••, •••••••••••••••••• №•••••••••, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 75080,20 лв. /38387,90евро/ (пункт І) и на основание чл. 233, ал. 6 вр с ал.1 от ЗМ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -златни пръстени проба 916/22карата -5броя-43,70грама; златни гривни проба 916/22карата– 8броя- 239,80грама ; златно колие проба 916/22карата– 1брой- 116,00грама; златна фиба проба 916/22карата– 1брой- 17,00грама и златни обици проба 916/22карата– 1чифт- 19,00грама,всичко с митническа стойност 75080,20 лв. /38387,90евро / (пункт ІІ). Обжалваното НП е редовно връчено на пълномощника на жалбоподателя /съгласно постъпила молба в тази насока/ на 07.10.2025 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване че е получено лично от пълномощника на жалбоподателя . Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 502/32- 817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Срещу процесното са подадени два броя жалби,както следва от адв.И. Д., входирана на 17.10.2025г. в регистратурата на АНО / в законно предвидения 14дневен срок/, по което е било образувано АНД № 842/2025г. по описа на РС Свиленград и от адв.Н.Н., входирана на 22.10.2025г. в регистратурата на АНО, по което е било образувано АНД №843/2025г. по описа на РС Свиленград, като последното е било прекратено и изпратено за послужване по първоначално образуваното АНД № 842/2025г. по описа на РС Свиленград. При провеждане на съдебното следствие по делото ,съдът е констатирал,че обжалваното НП не е било връчено на собственика на отнетите в полза на държавата златни изделие,поради което е прекратил съдебното производство по АНД №842/2025г. и е върнал АНПр на АНО с указания за връчване на НП и на лицето легитимиращо се като собственик на отнетите стоки ,а именно на Н. Й. / N.O./. С писмо с изх.№7769 от 18.12.2025г. и върната АНПр по прекратеното производство за изпълнение указанията на съда. С писмо с изх.№32-399044/19.12.2025г. е изискана информация от първоначалния жалбоподател В. С./ V.S./ да предостави точните имена и адреса на собственика на пренасяните от него златни изделия, като съобщението е изпратено до адв.И. Д. и е получено на 23.12.2025г. от пълномощника на адвоката,видно от известие за доставяне. Липсват ангажирани доказателства от страна на АНО за връчване на НП на собственика на отнетите вещи,но на 06.01.2026г. /в 14дневния срок от връчване на съобщението за посочване на адрес на лицето/ е входирана в регистратурата на АНО жалба от Н. Й. / N.O./ срещу процесното НП. По делото е разпитан в качеството на свидетел –Мехмет Селим Темур, който твърди,че бил роднина със съпругата на Н. Й. / N.O./.Знаел,че синът им се женел бил сгоден в Германия и трябвало да правят сватба,но при тях обичаят бил,младоженецът са подари злато на семейството на булката,като при липса на злато,нямало сватба. В тази връзка Н. Й. / N.O./ бил закупил процесното злато,но тъй като бил болен и нямал виза,помолил В. С./ V.S./ да отнесе златото на синът му,за да може да се ожени. В. С./ V.S./ го уверил,че няма да има проблем и да не се притеснява,тъй като бил наясно с митническите режими и взел подаръците за сватбата. В последствие Н. Й. / N.O./ разбрал ,че златото било задържано , но Й. ,не можел да дойде до България /нямал виза/ и не знаел какво се случва със златото,но свидетеля имал възможност,поради което се заел със случая. Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите Р. Д. Д. и С. Т. Й. предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата Р. Д. Д. и С. Т. Й. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на свидетелите Р. Д. Д. и С. Т. Й. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите Р. Д. Д. и С. Т. Й., считайки ги обективни и достоверни. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. Що се отнася до показанията на разпитания по делото свидетел –Мехмет Селим Темур от страна на жалбоподателя,съдът кредитира показанията на същият, доколкото не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и допринасят за изясняване на делото от фактическа страна. Същият установява,че процесното злато е собственост на Н. Й. / N.O./ ,който бил съпруг на племеница на свидетеля Темур и същото било предназначено за сватбата на сина му,който се намирал в Германия и В. С./ V.S./ поел ангажимента да го закара на синът му ,тъй като бил приятел на Н.,а и твърдял,че бил запознат с формалностите,които следвали при превоз на същото през границата,тъй като бил международен шофьор. В тази насока са и писмените обяснения на В. С./ V.S./ ,приложени в АНПр,в която същият посочил,че златото било за сватба. Установява,че след задържането на златните изделия, Н. Й. / N.O./,не можел да дойде до България /нямал виза/ и не знаел какво се случва със златото,но свидетеля имал възможност,поради което се заел със случая и доколкото обратни доказателства ,оборващи посочените свидетелски показания не се събраха в настоящото производство,то съдът кредитира същите и изгражда правни изводи въз основа на тях. С доверие се възприе и Заключението по извършената Оценителна – ювелирна (златарска) експертиза, назначена във фазата, развила се пред АНО, въз основа на която се установява вида на стоките предмет на нарушението - изделия от благороден метал: злато, както и тяхната митническа стойност – в общ размер 75080,20лева. Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното производство. Доколкото изготвилият я експерт – Валентина Д.а е включена в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжен съд - Хасково и Административен съд –Хасково, публикуван в Държавен вестник същата безспорно има качеството на вещо лице по смисъла на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 година за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица на Министерството на правосъдието и няма основание за каквото и да е съмнение относно нейната квалификация на специалист - златар, респ. и на правоспособността й, с която и е регистрирана в указания Списък. С тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от вещото лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за обоснована и правилна Оценителната – златарска експертиза и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Заключението на вещото лице е пестеливо откъм мотивировка, но все таки съдържа необходимите минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на експертизата по вид и предмет, респ. изследваните обекти, както самоличността на вещото лице и неговата квалификация. Също така то съдържа обективирано ясно и точно Заключение с направени изводи по поставената задача, последната и цитирана в него. Поради това, Съдът приема за формално спазени правилата и изискванията към този доказателствен способ - експертиза, съгласно субсидиарно приложимите в настоящото административнонаказателно производство процесуални разпоредби на НПК – чл. 144 и сл. до чл. 154 от НПК, съответно даденото с нея експертно Заключение се явява валидно и годно като доказателствено средство и същото се кредитира, тъй като и е надлежният способ за оценяването на конкретните стоки и установяването на тяхната митническа стойност, с оглед вида им на изделия от злато – благороден метал, обуславящо необходимост от специални знания и умения с каквито органът не разполага. Вярно е, че във фазата на административнонаказателното производство, развила се пред контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за назначаването на тази експертиза и поименното определяне на вещото лице, както и формулиране на задачите към него, каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, а досежно съдържанието на експертното заключение – предписания са установени в чл. 152 от НПК; но прилагането на тези разпоредби е само съответно в административнонаказателното производството, развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост от извършване на експертиза, същата да се назначава с нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране на неговата административнонаказателна отговорност, относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички тези минимум изисквания досежно експертизата и участието на вещото лице, съответно и съдържанието на експертното Заключение са спазени според Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи. Ето защо, решаващият Съдебен състав даде вяра като възприе и изцяло кредитира експертното Заключение, изготвено в административната фаза на производството. Т.е. въз основа на Експертизата се установява митническата стойност на златните изделия - предмет на процесното нарушение, към датата на деянието. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в Заключението на вещото лице, приложено в АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновано и правилно същото и ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи. Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,които не се оспориха от страните . Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните изводи: Жалбата ,както на жалбоподателя ,така и на заинтересованото лице са подадени в преклузивния срок за обжалване, от легитимирани лица и са процесуално допустими. На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията. Преценени по същество, съдът намира ,следното: ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на актовете. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването на АУАН и на НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната му индивидуализация като митническо нарушение във фактически състав с правна квалификация - чл. 233, ал. 1 от ЗМ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – превоз на стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват на обективните елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правната норма от цитирания нормативен акт, който очертава правната уредба на действащия митнически режим и контрол, а цитираната конкретна разпоредба, установява пряко задължението за деклариране на носени през границата изделия от благородни метали когато са в търговски количества/ предвид грамажа, а не и такава цел-търговска/, респ. над паричните стойности за безмитен внос. Ето защо, според Съда, както в АУАН, така и в обстоятелствената част на НП, между които е налице пълно фактическо и правно единство, органите – контролният, респ. и АНО са дали фактическо описание на нарушението, което се явява изчерпателно и удовлетворява законодателното изискване по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същевременно, дадена е правилната - вярна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и правилно е посочен текст от ЗМ, приложим към неизпълнение задължението за писмено деклариране на изделия от благородни метали, които се пренасят през границата и са в търговски количества /а не цел/ и над допустимите стойности за безмитен внос. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към датата на констатиране на нарушението актосъставителят е заемал длъжността „Старши инспектор” в Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. Лицето, подписало НП – И. Добрев Пасков, е заемал към момента на издаването му длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас. Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП в частта за Глобата е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя В. С./ V.S./ , обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че посочените процесни стоки жалбоподателя не е обявил писмено пред митническите органи, като не е разполагала и не е представила митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за тях. Свидетелите – митнически служители са категорични относно съпричастността на лицето към пренасяните/респ. превозваните/ процесни стоки и неговото лично отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството на носените стоки, представляващи златни изделия и тяхното количество. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е м а т е р и а л н о благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните златни изделия. Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 26.04.2025 година през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република Турция, жалбоподателят е носила, т.е. фактически е превозил през държавната граница и въвел в страната стоки с търговски количество, без знанието и разрешението на митническите органи, т.е. без надлежното писмено деклариране. С това е осъществил състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в една от предвидените изпълнителни форми - „превозване“ през държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България. Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо Регламенти на ЕС - Регламент № 952/2013 година и чл. 135 от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Отрицателният факт за отсъствието на писмено деклариране от страна на жалбоподателя на превозваните от него златни изделия, в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия на Република България, пряко се установява от показанията на свидетелите – митнически служители, които са категорични, че той не е декларирал писмено процесните пренасяни стоки на линията на митническата проверка, както и не е представила друг документ за стоката. Отделно от това процесните стоки са с необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването, сочеща износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в ЕС, на което основание безспорно и са подлежали на деклариране при митнически контрол. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Тъй като този им брой и артикулно разнообразие изключва нетърговски количество, обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да бъдат определени като нетърговски такива. Посочените стоки не попадат в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер” по смисъла на чл. 1, т. 21, б. „б” от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника при условие че стойността им не надвишава 1 000 евро и т.н. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят при влизането си в страната от Република Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в момента на започване на формалностите по митническия контрол. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема писмена форма, то налице е липса на деклариране. Това задължение, на което е бил безспорен субект, обаче жалбоподателя В. С./ V.S./ не е изпълнил и самият факт на укрИ.ето на тези стоки,т.е. непредставянето пред митническите органи в релевантния момент на линията на митническата проверка и открИ.ето им при физическата проверка, са категорична индиция за бездействието му - липсата на дължимото деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин на митнически контрол. Бездействието от негова страна по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е консумирала от обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги декларира писмено при преминаването през митнически контрол, макар реално да е превозвал такива, като те са били открити вече при последващата митническа проверка след преминаване на линията за проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на митнически служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката. Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са освободени от мита, като стоките - предмет на нарушението не подадат под тези норми. В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни сборове и подлежат на писмено деклариране. Отделно от това съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗДДС, в носът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, които няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона, а съгласно чл. 51а, ал. 2 от ППЗДДС паричните прагове за сухопътни пътници възлизат до 300 евро или равностойността им в левове, а процесните стоки са на стойност много повече от 300 евро. Така че и на това основание не може да се приеме, че златните изделия не подлежат на деклариране, т.е. подлежат на писмено деклариране тъй като са над паричните прагове за безмитен внос. З а пълнота на настоящото изложение, следва да се отбележи, че за съставомерността на деянието не е необходима покана от страна на митническите органи, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължението за деклариране. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни ,респ. превозваните стоки. В този ред на мисли не е нарушена процедурата, във връзка с извършената митническа проверка, тъй като жалбоподателя е имал възможност да декларира и златните изделия, от която възможност не се е възползвал. Деянието, извършено от жалбоподателя е съставомерно и по субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици – укрИ.ето и недекларирането пред митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на пренасяните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните й действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено деклариране му е било известно,тъй като същият е уверил собственика на златните изделия,които е превозвал,че знае всички формалности и да не се притеснява. Още повече според инфраструктурата на МП „Капитан Андреево”, посочените задължения са обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, включително турски език, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници. Още повече многократно е пътувал извън страната с оглед извършване на неговата трудова дейност/международен шофьор/. Както се посочи трудовата дейност/международен шофьор/, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим, действащ в Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП в частта за наложената Глоба за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон. В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състави съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с МПС, респ. намиране на стоки в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозил, следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК/съгласно постановление на ОП Хасково / съобразно равностойността на своя предмет – златни изделия. По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото количество на контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на АНО, Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са. Административното наказание „Глоба” е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % о т митническата стойност на недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като смекчаващи вината обстоятелства, се установиха липсата на данни в кориците на делото за други нарушения и обстоятелството, че жалбоподателя В. С./ V.S./ не е възпрепятствал или правил опити да осуети проверката. Не се констатира обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от митническата стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режимът на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното административно наказание. Така наложеното с обжалваното НП наказание „Глоба” Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Т.е. НП в частта му по пункт I следва да бъде потвърдено. Спорна по делото е постановената репресивна мярка „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -златни пръстени проба 916/22карата -5броя- 43,70грама; златни гривни проба 916/22карата– 8броя- 239,80грама ; златно колие проба 916/22карата– 1брой- 116,00грама; златна фиба проба 916/22карата– 1брой- 17,00грама и златни обици проба 916/22карата– 1чифт- 19,00грама,всичко с митническа стойност 75080,20 лв. /38387,90евро / - собственост на жалбоподателя Н. Й. / N.O./,наложена на основание чл.233,ал.6 от ЗМ,като в тази част се и обжалва НП от страна на нарушителя В. С./ V.S./ и от страна на собственика на отнетите вещи -жалбоподателя- Н. Й. / N.O./. Тъй като се обжалва изцяло НП от страна на нарушителя В. С./ V.S./ ,следва да се приеме,че жалбата е недопустима / в частта , в която е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -златни пръстени проба 916/22карата -5броя-43,70грама; златни гривни проба 916/22карата– 8броя- 239,80грама ; златно колие проба 916/22карата– 1брой- 116,00грама; златна фиба проба 916/22карата– 1брой- 17,00грама и златни обици проба 916/22карата– 1чифт- 19,00грама,всичко с митническа стойност 75080,20 лв. /38387,90евро / ,т.к. жалбоподателя няма правен интерес да обжалва същото в тази му част, доколкото не се накърняват неговите права , поради което в тази част следва да се прекрати производството като недопустимо. Не така стои въпросът за постъпилата жалба от собственика на отнетите златни накити-жалбоподателя Н. Й. / N.O./ и доколкото същият се легитивира като собственик на отнетите в полза на държавата златните накити/доказано в настоящото производство по изложените по горе доводи/,то жалбата му се явява допустима. Репресивната мярка „отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на митническа контрабанда, независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките, е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ в случаите на осъществено нарушение по чл. 233,ал.1-5 от същия закон. Процесуалният представител на жалбоподателя Н. Й. / N.O./, твърди че в тази част НП подлежи на отмяна поради противоречие с постановеното Решение по дело С-717/55 на Съда на Европейския съюз. Във връзка с отправеното питане по АНД №57/2022г. по описа на РС Свиленград е било образувано дело С -717/22 по което е постановено Решение №1316358 от 19.12.2024г. на трети състав на Съда на Европейския съюз , по съединени дела С-717/22 и С-372/23. Действително националният Съд е обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-717/22. В този Съдебен акт Съдът на ЕС приема, че : 1) Член 15 и член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която позволява да се констатира нарушение на митническото законодателство и при наличието само на непредпазливост, изразяващо се в неспазване на предвидената форма за деклариране на превозваните стоки. За сметка на това тези разпоредби не допускат при такива обстоятелства на извършителя на нарушението да се наложи административно наказание в размер, наймалкото равен на митническата стойност на стоките, предмет на това нарушение.; 2) Член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент № 952/2013 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност и 3) Член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления трябва да се тълкува в смисъл, че не е относим към мярка за конфискация, постановена след нарушение на митническото законодателство, ако това нарушение съставлява не престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, а административно нарушение. В мотивите /касателно по т.1/ на Решението на СЕС е прието от съда,че глобата, предвидена в член 233, алинея 1 от Закона за митниците досежно нарушението митническа контрабанда, е от 100 % до 200 % върху митническата стойност на стоките, предмет на това нарушение, така че митническият орган може да съобрази размера на тази глоба, като отчете всички факти и обстоятелства по случая, включително дали нарушението е извършено при форма на вина умисъл или непредпазливост. Дори с оглед на особеностите на митническите нарушения, и по-специално на тяхната голяма честота и на трудността да бъдат разкрити, предвидената от националното право глоба в размер от 100 % до 200 % върху митническата стойност на стоките обаче не се явява в съответствие с тежестта на всички санкционирани с нея нарушения, по-специално в случай на неизпълнение на свързаните с митническите декларации задължения в контекста на митническия режим на външен транзит. Всъщност подобна санкция, от една страна, надхвърля необходимото, за да се гарантира, че допуснатите под този режим стоки няма да бъдат отклонени от митнически надзор, и от друга, се явява несъразмерна спрямо митническото задължение, възникнало поради отклоняването от митнически надзор на стоки, поставени под посочения режим (вж. в този смисъл решение от 4 март 2020 г., Шенкер, C‑655/18, EU:C:2020:157, т. 44 и 46).Този извод се налага в още по-голяма степен, тъй като тази санкция се добавя към предвидената в член 233, алинея 6 от Закона за митниците, по силата на който стоките — предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ — стойността на стоките. Всъщност кумулирането на санкциите за извършителя на нарушение митническа контрабанда може да доведе до това той да бъде осъден да заплати митническата стойност на съответните стоки в троен размер. Що се отнася до мотивите по т.2,съдът е посочил,че освен ако проверката на запитващите юрисдикции не установи друго, процесните по главното производство стоки е трябвало да бъдат поставени под митнически режим външен транзит. Така в съответствие с член 158 от Митническия кодекс на Съюза тези стоки е трябвало да се обхванат от митническа декларация. Освен това при липсата на хармонизация с Митническия кодекс на Съюза на санкциите, които са приложими при неспазване на разпоредбите на този кодекс, държавите членки могат да кумулират административни санкции като разглежданите в главното производство, стига да се спазва изискването за пропорционалност, закрепено в член 42, параграф 1 от посочения кодекс (вж. в този смисъл решение от 4 март 2020 г., Шенкер, C‑655/18, EU:C:2020:157, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика). По отношение на въпроса дали член 42 от Митническия кодекс не допуска възможността да бъдат конфискувани стоки, когато не принадлежат на извършителя на нарушението, Съдът вече е постановил, че национална правна уредба, позволяваща конфискацията на имущество, което принадлежи на трето добросъвестно лице и е използвано за извършване на престъплението контрабанда, е несъвместима с правото на собственост, гарантирано в член 17, параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 14 януари 2021 г., Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив, C‑393/19, EU:C:2021:8, т. 56).За сметка на това мерките за конфискация, свързани с облагата от престъпление или незаконна дейност, или средство, което е послужило за престъпление и не принадлежи на добросъвестно трето лице, попадат в обхвата на правната уредба относно ползването на имуществото по смисъла на член 17, параграф 1, трето изречение от Хартата (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2024 г., Neves 77 Solutions, C‑351/22, EU:C:2024:723, т. 82). Прието е още ,че за да се гарантира, че режимът на административни санкции, приложими за митническо нарушение, реално има възпиращ ефект, като същевременно се спазва изискването за пропорционалност, извършителите на такива нарушения трябва да бъдат на практика лишени от икономическите изгоди от извършването им, а последствията от предвидените санкции трябва да бъдат пропорционални на тежестта на нарушенията, така че ефективно да възпират всеки от извършване на подобни нарушения (вж. по аналогия решение от 24 февруари 2022 г., Agenzia delle dogane e dei monopoli и Ministero dell’Economia e delle Finanze, C‑452/20, EU:C:2022:111, т. 44). В случая от материалите по делото ,в частно от свидетелските показания на св.Темур е видно, че отнетите в полза на държавата стоки принадлежат не на водача/ В. С./ V.S./ /, а на Н. Й. / N.O./, които златни накити са били предназначени на сватбата на сина му в Германия,като обратни доказателства не се ангажираха,поради което съдът намира за безспорно доказана собствеността на златните накити,още повече,че от личните обяснения на водача се потвърждават показанията на св.Темур,че златните накити се били предназначени за сватба . Установи от св-показания на Темур,че при предаване на златните накити на водача,същият е бил уверен от последния,че знае митническите процедури и да не се притеснява за превозването им до Германия. При това положение не може да се счита за лицето Н. Й. / N.O./ , на което в случай на неизпълнение на задълженията, произтичащи от член 233, трябва да се вмени отговорността за нарушението на тази разпоредба и от там да се приеме,че следва да бъде санкционирано за неизпълнение на задължението за деклариране от трето лице. За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според Съда на Европейския съюз (СЕС) всяка Държава - членка трябва да предвиди в националното законодателство административни или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели (Решение от 16.07.2015 година, С.,С-255/2014, EU: C: 2015: 475, т. 22). Същите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В този контекст СЕС уточнява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на превозваните стоки при налагане на наказание и в частност отнемането им/или присъждане на тяхната равностойност в полза на Държавата, само по себе си противоречи на принципите и целите на Регламента (в този смисъл са Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18). Така например, в последното цитирано Решение на СЕС по дело С-665/18, свързано с приложението на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението му с ДВ, брой 82 от 2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013 е едновременно с наложената Имуществена санкция, респ. Глоба да е присъдена и равностойността на липсващия предмет на нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата. В т. 44 на Решението СЕС във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ , е приел изрично, че „санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от митнически надзор.”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата, респ. присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална. Съобразно и диспозитива на посоченото Решение, „чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен Имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат отклонени от митнически надзор. Възниква въпросът дали тази общностна норма следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като тази на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ, респ. чл. 233, ал. 6 от ЗМ, която за нарушение на задължението да не се отклоняват стоки, декларирани за митнически режим, респ. за превозване на стоки през границата на страната без знанието и разрешението на митническите органи, наред с налагането на Имуществена санкция по чл. 234а, ал. 1 от З М, респ. Глоба по чл. 233, ал. 1, респ. ал. 3 от ЗМ, допълнително предвижда и отнемане в полза на Държавата на стоките. С посоченото Решение по дело С-665/18 СЕС тълкува, че не се допуска национална права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на Имуществена санкция, и на отнемане в полза на Държавата, к а т о се възприема като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за митнически режим. Последното води на извод, че налагането на санкция „Отнемане предмета на нарушението” наред с наказанието „Имуществена санкция”, респ. „Глоба” не следва да се прилага. Т.е. постановеното в случая на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от З М, респ. присъждане на равностойността му поради липсата му, едновременно с налагане на Имуществена санкция, приложено по аналогия към чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно: този на пропорционалността. Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели. Налагането на санкция „Отнемане на вещите” само по себе си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложеното наказание като цяло. Тази несъразмерност е основание за отмяна на НП в тази част. Следва да се има предвид и че в чл. 12 от ЗАНН е посочено, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на Държавата – то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т.е. по аргумент от чл. 11 от ЗАНН и административното наказание като цяло трябва да е съобразено със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение,а в настоящият случай, собственика на отнетите в полза на държавата вещи,не е извършител на адм.нарушение и в тази връзка не може да му се вмени отговорност за осъщественото от трето лице ,за да може да се ангажира неговата отговорност. При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва на основание чл. 288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националната разпоредба, а именно: чл. 233, ал. 6 от ЗМ , тъй като същата противоречи на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да отмени обжалваното НП в тази му част, като противоречащо на правото на ЕС. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда н а Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. По делото се претендират от разноски разноски от процесуалният представител на В. С./ V.S./ , от процесуалният представител на Н. Й. / N.O./ и от страна на АНО. С оглед изхода на делото,съдът намира основателно искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 66,47евро/130 лв./,които следва да се заплатят от жалбоподателя В. С./ V.S./ Основателно се явява и искането за присъждане на направените по делото разноски от страна на жалбоподателя Н. Й. / N.O./, за което следва да се осъди АНО в посочения в списъка за разноски размер ,а именно 3500евро. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”), Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото производство разноски. Водим от изложеното и на основание на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН и чл.63,ал.2,т.1 вр с ал.3,т.1 от ЗАНН, съдът