Решение № 1000 от 13.8.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 1214/2026 г.

наказателно дело № 20263110201214 по описа за 2026 година УСТАНОВИ: Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Г. Х. Л. чрез адв. К. Т. против НП № 863750-F727823/21.11.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 264, ал.1, във вр. с чл. 261 ал. 1 от ЗКПО й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, с равностойност от 102,26 евро, за нарушение на чл. 92, ал.2 от ЗКПО. В депозираната жалба се излага становище, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, според която образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН. Сочи се, че е допуснато нарушение на чл. 43 ал. 6 от ЗАНН, респ. неправилно е спряно административнонаказателното производство, тъй като не са налице данни за проведено щателно издирване на лицето за връчване на АУАН. Иска се НП да бъде отменено и в полза на възз.Л. да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В хода на съдебното производство, въззивникът редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е по делото писмено становище от адв. Т., в качеството й на процесуален представител на въззивника, с което се поддържа жалбата с наведените в нея аргументи срещу процесното НП, като към същото е приложен договор за правна помощ и списък с пазноски. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юк П. която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не споделя доводите на въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство с оглед дерогиране на нормата на чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, като излага аргументи, че правилно е спряно административнонаказателното производство, като органите по приходите са извършили посещения на адреса на жалбоподателката по чл. 8 от ДОПК и са документирали в нарочни протоколи тези посещения, в т.ч. по електронен път е изпратено съобщение на обявените електронни адреси от лицето. Иска НП да бъде потвърдено и в полза на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел актосъставителя– свид. К. С. и са приобщени към материалите по делото материалите по АНП, Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: На 28.07.2023 г. в ТД на НАП – Варна е извършена проверка в информациония масив на учреждението, при която е установено, че Г. Х. Л. с ЕГН: •••••••••• в качеството си на представляващ „••••••“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: ••••••••••, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнила задължението на дружеството да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 ал.2 от ЗКПО за 2022 г. в териториална дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството, а именно – ТД на НАП – Варна, в законоустановения срок по чл. 92 ал. 2 от ЗКПО – до 30.06.2022 г., като нарушението е осъществено на 01.07.2023 г. Установено е, че през 2022 г. дружеството е извършвало търговска дейност, видно от подадените справки декларации по ДДС, като декларираната данъчна основа в дневника за продажби за 2022 г. е в размер на 240 449,50 лева и начислен ДДС в размер на 48 089,89 лева. Изпратена е като пощенска пратка покана с изх. № 148-332/28.07.2023 г. на известния адрес на жалбоподателката по чл. 8 от ДОПК, която е върната в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена. На 13.09.2023 г. на основание чл. 40 ал. 2 от ЗКПО в отсъствие на жалбоподателката е съставен АУАН № F727823/13.09.2023 г. за констатираното нарушение на чл. 92 ал.2 от ЗКПО. Изпратена е като пощенска пратка покана за връчване на съставения АУАН с изх. № 148-332/28.07.2023 г. на известния адрес на жалбоподателката по чл. 8 от ДОПК, която е върната в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена. Съставени са протоколи с изх. № № 120868/18.10.2023 г. и 121526/27.10.2023 г. , подписани от инспектори по приходите при ТД на НАП – Варна – К. С. и П. Б. съотв. Е. М., в които е отразено, че адресът на жалбоподателката, а именно – гр. Варна, ул. ••••• № 24, ет. 1 е посетен, с цел връчване на процесния АУАН като на същия възз. Л. не е установена. С протокол с изх.№ 69758/27.10.2023 г, подписан от служителите на ТД на НАП – Варна К. С. и П. Б., е спряно производството образувано с процесния АУАН. На 21.11.2025 г. е издадено обжалваното НП № 863750/F727823/21.11.2025 г. от Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което въз основа на процесния акт на основание чл. 264 ал.1 от ЗКПО е ангажирана административнонаказателната отговорност възз. Л. за извършено нарушение на чл. 92 ал.2 от ЗКПО. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателно постановление № 863750-F727823/21.11.2025 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр. Варна, за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-30- 875/23.06.2025 г., същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП. При преценка на процесуалната законосъобразност на издаденото НП обаче съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с оглед провеждането на производството извън сроковете , визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, съотв. с. изтичане на същите се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на административно-наказателното производство в две хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставянето на акта. Доколкото този срок е давностен, той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 43 ал. 6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.) сочи, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. /В посочения смисъл са Решение № 1172 от 21.06.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1059/2023 г. Решение № 3885 от 15.04.2024 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 354/2024 г., Решение № 2326 от 30.11.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2992/2018 г., Решение № 1311 от 15.02.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2326/2023 г. и др./ Процесният АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, след като на жалбоподателката е изпратена покана, която не е връчена. В случая, не би могло да се приеме, че административнонаказателното производство е законосъобразно спряно, тъй като от събраните в хода на производството доказателства не се установява да е извършвано изискващото се щателно издирване на лицето. Съгласно трайната съдебна практика спиране на производството е допустимо, когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. Видно от приобщените по делото материали по АНП, провеждането на щателното издирване на възз. Л. се обосновава с извършване на две посещения на известния адрес на последната , за които посещения са съставени протоколи, като в протоколите липсват конкретни данни за времевия интервал на посещението. Липсват доказателства да са извършвани опити за връчване на АУАН чрез общинската администрация или чрез органите на МВР. Не е съобразена нормата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, според която когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. След като не е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, не е спрял да тече и шестмесечният срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, считано от датата на издаване на АУАН и същият е изтекъл на 13.03.2024 г., съотв. след посочената дата административно-наказателното производство е следвало да бъде прекратено. ЗАНН предписва с императивни норми задължителни правила, по които следва да се реализира административно наказателното производство като гаранция за неговото законосъобразно протичане, при съблюдаване процесуалните права на засегнатите правни субекти, като същите в случая са нарушени, което е опорочило административнонаказателното производство. Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Като местно юридическо лице дружеството-жалбоподател отговаря на изискването за данъчно задължено лице по чл. 2, ал. 1 от ЗКПО. Правилно административно-наказващият орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 92, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗКПО и на основание чл.264, във вр. с чл. 261 ал.1 от ЗКПО е ангажирал отговорността на жалбоподателката. По делото безспорно се установи, че същата има качеството управител и представляващ на „••••••“ЕООД и в това си качество чрез бездействието си е осъществила състава на административно нарушение по чл. 264, ал.1 от ЗКПО като не е изпълнил предписанието на разпоредбата на чл. 261 ал.1 от ЗКПО и не е подала за дружеството годишна данъчна декларация за 2022 г. до 30.06.2023 г. Съдът констатира, че административно-наказващият орган правилно е приел, че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение като е санкционирал дружеството-жалбоподател. Нарушението е на просто извършване, което означава, че общественоопасните последици са настъпили със самия факт на неговото осъществяване и липсата на вреди не може да е от значение за преценката относно наличието на маловажен случай, а освен това не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. При преценката, за неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът съобрази и обстоятелството, че дължимата декларация не е подадена и към датата на депозирана на процесната въззивна жалба. Като взе предвид, че административната санкция, наложена с НП, е определена в минималния, предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата. С оглед на установеното процесуално нарушение обаче, НП следва да бъде отменено на основание чл. 63 ал.2 т.1 от ЗАНН. С оглед направеното искане от страните за присъждане в полза на същите на сторените по делото разноски, съдът от правна страна съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, в посочения в същото размер, а именно от 255,65 евро. С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът