Решение № 51 от 17.1.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4122/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от " *" ЕООД, ЕИК: ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. *, жк. С.И.З., а.б. * ", представлявано от управителя Г.В.З., чрез адв. К. З. срещу Наказателно постановление № 28/07.07.2025 г., издадено от И.Г.Й. –д. на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - *, с което на основание чл. 37, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ. В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди да не е доказано наличието на производствена авария в дейността му, тъй като контролните органи да не са извършвали измерване на праховите емисии, нито да са установили влошаване на атмосферния въздух. Поддържа, че при констатираното нетипично прахоотделяне от дейността на асфалтосмесителната инсталация да е своевременно реагирано чрез спиране работата на съоръжението, поради което да не е било дължимо уведомяване по чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ за прекратен инцидент. Взема становище неправилно за извършеното деяние да е наложена имуществена санкция на юридическото лице, тъй като материалният закон да не предвижда такава възможност. Твърди приложената санкционна норма да допуска налагането само на глоба като административно наказание за физическо лице. Поддържа в нормативната уредба да няма определен краен времеви период за изпълнение на уведомителното задължение по чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ, за да се приеме, че то е незабавно направено, като в случая това да е щяло да бъде сторено на следващия ден след събитието, което да е настъпило в края на работното време. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. К. З., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Въззиваемата страна се представлява от старши юрисконсулт И.Х., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира доводите по жалбата да са неоснователни. Намира за доказано по делото на 16.04.2025 г. в производствената база, стопанисвана от дружеството жалбоподател, да е настъпила авария, за която до момента на проверката да липсва подадено уведомление по чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ от жалбоподателя като лице, осъществяващо дейност с източници на емисии в атмосферния въздух. Поддържа нарушението да може да бъде извършено както от физическо, така и от юридическо лице. Предлага на съда санкционната норма да се тълкува систематично заедно с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, а към употребата на понятието „глоба“ да не се подхожда формално, като се приеме, че е допустимо на това основание да се налага и имуществена санкция на юридическите лица, тъй като те да са основен адресат на нарушената материалноправна норма. Взема становище за възникване на задължението по чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ да не е необходимо извършването на измерване на емисии от контролните органи. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена от " *" ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 09.07.2025 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез РИОСВ – * на 18.07.2025 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено следното: Жалбоподателят " *" ЕООД стопанисвал асфалтова база, находяща се в гр. *, ж.к. " * индустриална зона“, местност "*" За производството на асфалтови смеси на площадката на обекта се използвала асфалтосмесителна инсталация „АММАNN“, модел „GLOBAL 160 Q“ с производствен капацитет 160 т/час, оборудвана с пречиствателно съоръжение - ръкавен филтър тип AFA, състоящ се от 360 броя ръкави за улавяне на праховите емисии. На 16.04.2025 г. настъпила аварийна ситуация в работата на асфалтосметителната инсталация, тъй като поради износване се пробила ламаринена преградна стена на филтъра, което предизвикало повишено прахоотделяне на прахови частици в атмосферния въздух. Това било забелязано от работници в асфалтовата база, които около 15:30 ч. на същата дата видели, че от комина на инсталацията излизал прах. Той падал и се натрупвал на земята. За ситуацията бил уведомен присъстващият по това време в базата д. на производството, който разпоредил да бъде спряна работата на асфалтосмесителя. След спирането на инсталацията, били отворени люковете и вътре влезли работници, за да почистват ръчно. До края на работния ден инсталацията не възобновила работа. За настъпилата авария никой не подал уведомление до РИОСВ – * нито по телефона, по електронна поща или по друг начин. На 17.04.2025 г. в 07:42 часа бил подаден сигнал по телефона, приет с вх. № СЗТ-126, в който се казвало, че от комина на асфалтовата база се сипел прах, имало обгазяване и в района имало прахово покритие. Преди обед отново на 17.04.2025 г. свид. В. П. Н. – главен експерт в отдел "*" в РИОСВ - *, участвала в извършването на проверка на място в асфалтовата база в гр. *, с.и.з., местност "*" стопанисвана от жалбоподателя. При започване на проверката асфалтосмесителната инсталация не била в работен режим. Свидетелката Н. събрала информация от д.а производство за настъпилия инцидент. Последният разказал за констатирания към 15:30 ч. през вчерашния ден проблем с повишеното прахоотделяне. Към момента на проверката ръкавите на филтъра били извадени, като все още се работело по отстраняването на проблема. Свидетелката Н. извършила дистанционна справка в деловодната система на РИОСВ – *, при която установила, че не е подавано уведомление от жалбоподателя за настъпилата авария от 16.04.2025 г. Резултатите от проверката били описани в съставен на място Констативен протокол с бл. № 0014524 от 17.04.2025 г., с който били дадени предписания на жалбоподателя, включително да се почисти и измие работната площадка на асфалтовата база. Препис от протокола бил връчен на юрисконсулта на дружеството. На 22.05.2025 г. свид. Н. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 48/22.05.2025г. срещу дружеството жалбоподател в присъствието на негов пълномощник и на двама свидетели за извършено административно нарушение по чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ. Препис от акта бил връчен на пълномощника на жалбоподателя. Срещу АУАН било подадено писмено възражение с вх. № О-1465- 1/22.05.2025 г. по описа на РИОСВ – *, което наказващият орган приел за неоснователно. Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на свид. В. П. Н.. От тях се установяват две основни групи значими за делото обстоятелства – 1) състоянието на процесната асфалтова база по време на посещението на контролните органи и 2) липсата на постъпило уведомяване до РИОСВ – * за производствената авария до момента на проверката. За свид. Н. се установява да е участвала в извършената на място проверка, поради което възприятията си е формирала като очевидец. От нейните показания се разкриват обстоятелства, които имат характер на косвени доказателства за настъпилата авария през предходния ден. На първо място изяснява се, че асфалтосмесителната инсталация е била спряна, въпреки че проверката е извършена в работно време. Съобразявайки показанията на свидетелката с констатациите от протокола за проверка с бл. № 0014524 от 17.04.2025 г. се разкрива още, че част от инсталацията е наблюдавана разглобена от контролните органи, тъй като ръкавите на филтъра са извадени. От показанията на свид. Н. се изяснява и че на работната площадка е имало отложен прах. С констативния протокол е дадено предписание за почистване на площадката, което придава достоверност на разказа на свидетелката. В частта относно случилото се през деня преди проверката, за който свидетелката изяснява да е 16.04.2025 г., нейните показания са производни, тъй като тя възпроизвежда съобщеното й в хода на инспекцията от служители на асфалтовата база. Съдът ползва с доверие показанията на свидетелката и в тази им част, тъй като те кореспондират както с нейните непосредствени възприятия за състоянието на работната площадка през следващия ден, така и със съдържанието на получения сигнал с вх. № СЗТ-126/17.04.2025 г. Така установява се, че към 15:30 ч. на 16.04.2025 г. е забелязано повишено отделяне на прах при работата на асфалтосмесителната инсталация, поради което съоръжението е спряно, след което при проведена вътрешна проверка да е установено, че причина за инцидента е проблем с пробита ламарина. Относно факта на липсата на постъпило уведомяване до РИОСВ – * свид. Н. изяснява, че е узнала това след извършена проверка в деловодната система на Регионалната инспекция, в която да се записва информация за всички уведомления от задължените лица. Накрая, от показанията на свидетелката се установява още, че по време на проверката не е извършвано измерване на емисии в атмосферния въздух, както и че РИОСВ – * приема уведомления за настъпили производствени аварии освен писмено още по телефон и електронна поща. Като свидетел по делото е разпитан и В.Т.С., за когото се доказва да работи като главен механик на асфалтовата база, стопанисвана от жалбоподателя. Изяснява се от показанията на свидетеля, че той е присъствал при настъпилия инцидент на 16.04.2025 г. и така е могъл да формира възприятия като очевидец за случилото се. Външните прояви на аварията, които е възприел свид. С. съответстват на разказа на свид. Н., като го доразвиват с допълнителни детайли за предприетите действия за отстраняване на проблема. Така установява се, че първоначално е забелязано увеличено прахоотделяне, като прах е излизал от комина на инсталацията. Доказва се да е реагирано чрез спиране производствената дейност и предприети действия за ръчно почистване от работници. Като причина за настъпилото прахоотделяне свидетелят посочва пробита ламаринена стена на филтъра. В показанията си свид. С. твърди да не е отправяно уведомление до РИОСВ – * за случилото се, което отново кореспондира с показанията на свид. Н.. В тези части показанията на свид. С. се ползват с доверие от съда като проверени и съответстващи с останалия събран по делото доказателствен материал. Същевременно настоящият състав намира, че в показанията си свидетелят прави опит да омаловажи ситуацията, описвайки я като случвала се и друг път, бързо овладяна, без настъпили сериозни последици. Субективната оценка на събитията, която свидетелят имплементира в свободния си разказ, няма доказателствена стойност и не обвързва съда да я възприеме. Свидетелят не е разпитван в качеството на вещо лице, поради което становища и оценки, които се опитва да внуши, са без правно значение. За същия се доказва да е служител на жалбоподателя, включително към момента на разпита му, поради което се намира в икономическа зависимост от лице, заинтересовано от изхода на делото. По тези съображения показанията на свид. С. получават вяра само в посочените им части. От Заповед № РД-213/10.08.2022 г. на д.а на РИОСВ – * се изяснява, че свидетелката В. П. Н. е оправомощена да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗЧАВ. От Заповед № РД-8/10.01.2011 г. на министъра на околната среда и водите се установява, че д.ът на РИОСВ – * е оправомощен да издава наказателни постановления въз основа на съставени АУАН за нарушения по ЗЧАВ. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Съдът намира, че при правилно установена фактическа обстановка административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, налагайки за извършеното нарушение имуществена санкция на юридическото лице, поради което наказателното постановление подлежи на отмяна на изцяло формално основание. Неизпълнението на уведомителното задължение по чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ е обявено за наказуемо деяние с разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗЧАВ. Същата гласи, че: „при неизпълнение на изискването за уведомление по чл. 18, т. 4 глобата е от 200 до 2000 лв.“. Основателно жалбоподателят възразява, че в нормативната уредба не е регламентирано правомощие за административнонаказващия орган да налага имуществена санкция за този вид нарушение на реда на държавно управление. Искането на процесуалния представител на въззиваемата страна по тълкувателен път да се изведе правомощие за налагане и на имуществени санкции, без това да е предвидено в материалния закон, не може да бъде уважено. Доводите на юрисконсулта не са лишени от чисто житейска логика, но извън предмета на делото е да се върши оценка за целесъобразност, разумност или ефективност на дадено законодателно разрешение, включително и на установения санкционен режим, приложим към процесното административно нарушение. Същевременно искането на въззиваемата страна за тълкуване на разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗАНН следва да се извърши при спазване на правилата на глава пета от Закона за нормативните актове (ЗНА). Съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Настоящата хипотеза предвид вида на тълкуваната разпоредба обаче попада в специалния случай на чл. 46, ал. 3 от ЗНА, съгласно който наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно цитираната предходна алинея. Съдебната практика също е трайна в разбирането си за недопустимост чрез юридическата техника на аналогията на закона да се обосновават признаци от състава на деяние, за което се носи правна отговорност. В този смисъл са: Решение № 12 от 13.10.2016 г. по конст. дело № 13/2015г. на Конституционния съд на Република България; Решение № 925 от 08.04.2014 г. по к.а.н.д. № 251/2014 г. на XIX състав на Административен съд – *. Следователно правоприлагането по аналогия е допустимо за процесуалния административнонаказателен закон, но не и за материалния, когато с него се обосновава отговорност. В случая празнотата, която се иска да бъде преодоляна по тълкувателен път, засяга признак от състава на всяко административно нарушение, а именно наказуемостта на деянието. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което е обявено за наказуемо. Специалните правила за отговорността на юридическите лице по глава четвърта от ЗАНН също не налагат друг извод. Според разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, на която се позовава наказващият о р г а н , в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В случая налагането на имуществена санкция за неизпълнение на задължението по чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ не е предвидено в никой нормативен акт. Съдебната практика по приложението на санкционната норма на чл. 37, ал. 3 от ЗЧАВ е непротиворечива относно липсата на процесуална възможност за налагане на това основание на имуществена санкция на юридическо лице или на едноличен търговец - така Решение № 283 от 22.02.2016 г. по к.а.н.д. № 131/2016 г. на Административен съд – Б., съгласно което: „Дори и да се приеме тезата на процесуалния представител на касатора, съгласно която, в нормата на чл. 37, ал. 3 от ЗЧАВ има непълнота по отношение на юридическите лица, то тази непълнота не би могло да се преодолее чрез … разширително тълкуване“. Споделя се и посочената в жалбата съдебна практика. По тези съображения настоящият състав приема, че наказателното постановление е съществено опорочено. Налагането на имуществена санкция при липсата на предвидена такава възможност в съответна материалноправна норма е в противоречие с принципа за законоустановеност на наказанието, приложим и в административнонаказателния процес. Сходен случай е разгледан в Решение № 1033 от 05.06.2023 г. по к.а.н.д. № 740/2023 г. на XX състав на Административен съд – *. Допуснатото нарушение от административнонаказващия орган е неотстранимо, тъй като съдът не би могъл да санкционира с предвидената в закона глоба лице, неучаствало в процеса. Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено. Глобата по чл. 37, ал. 3 от ЗЧАВ според този състав на съда би могла да бъде правомерно налагана и на физическо лице, натоварено със задължението да изпрати уведомлението по чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ при настъпила производствена авария в дейността на юридическо лице. При липса на изрично натоварен служител с това задължение отговорността следва да се носи от законния представител на дружеството. За пълнота следва да се посочи, че съдът намира фактическата обстановка за правилно установена в обжалваното наказателно постановление и в съставения АУАН. По несъмнен начин се доказва по делото, че от обективна страна на 16.04.2025 г. в асфалтовата база, стопанисвана от жалбоподателя " *" ЕООД и находяща се в гр. *, е настъпил дефект в процеса на работа на асфалтосмесителната инсталация, който е предизвикал повишено отделяне на прах. Установява се още, че този прах е излизал от комина на съоръжението и е падал на земята, като се е натрупвал. Твърденията за краткотрайно събитие, продължило само няколко минути, са оборени от събраните по делото доказателства за наличие на обилно прахово покритие, съобщено първо в подадения сигнал на „зелен телефон“, а след това непосредствено наблюдавано и от свид. Н. при извършената проверка. Фактът, че на следващия ден все още е имало завишено количество прах, е доказателство, че мащабът и последиците от вредоносното събитие надхвърлят твърденията на свид. С. за рутинна случка, последиците от която да са бързо отстранени. От правна страна това събитие се квалифицира като авария по смисъла на § 1, т. 51 от допълнителните разпоредби на ЗООС, тъй като се доказва внезапна технологична повреда на съоръжение – на асфалтосмесителната инсталация, която е съпроводена със спиране на технологичния процес и замърсяване на околната среда. Проявени са и специалните изисквания по чл.18, т.4 от ЗЧАВ, тъй като в резултат от нарушената цялост на една от преградните ламаринени стени на филтъра се е достигнало до нежелано и неследващо се отделяне на значително и повишено количество прах в атмосферния въздух. Липсата на извършено по време на проверка измерване на емисии не разколебава този извод. Основателно се възразява от въззиваемата страна, че разпоредбата на чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ не предпоставя възникването на уведомителното задължение от надвишаване на определен допустим емисионен праг. Напротив, задължението за уведомяване е насочено не само към преустановяване на вече настъпили замърсявания, но изпълнява и превантивни цели, видно от текста на разпоредбата, задължаващ незабавно уведомяване при аварийни ситуации, които могат да доведат до описаните опасни резултати. Осъществяваната по занятие дейност от жалбоподателя е свързана с източници на емисии в атмосферния въздух. От констативния протокол се установява, че дружеството провежда собствени периодични измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от работата на асфалтосмесителната инсталация, за което регулярно уведомява РИОСВ – *. Предвид характера на осъществяваната дейност и доказания факт на повишено, неследващо се прахоотделяне, то съдът приема, че възникналата ситуация обективно е могла да доведе до увеличаване на емисиите или да предизвика влошаване качеството на атмосферния въздух, поради което уведомяването по чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ е било дължимо. Доказано по несъмнен начин от обективна страна е и че такова уведомление не е направено от страна на жалбоподателя " *" ЕООД. В тази част доказателственият материал е непротиворечив. От показанията на свид. Н. се установява, че към момента на проверката в информационната система на РИОСВ – * не е постъпвало дължимото уведомление за производствената авария в стопанисваната от жалбоподателя база. Същевременно от показанията на свид. С. се изяснява, че уведомление не е и изпращано от страна на дружеството. До приключване на съдебното следствие не се сочат доказателства за изпълнение на уведомителното задължение по чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ. Жалбоподателят заема противоречива позиция, като първоначално в раздел I от жалбата твърди въобще да не е съществувала необходимост да се известява РИОСВ – * за настъпилия инцидент, тъй като да не са проявени обстоятелствата по чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ, но същевременно в раздел II, т. 1 от жалбата твърди, че уведомлението до РИОСВ – * било планирано за деня след събитието. Съгласно нормативната уредба задължението за уведомяване трябва да бъде изпълнено незабавно. Вярно е, че липсва изрично указание след кой момент следва да се приеме, че изпълнението е забавено, респ. деянието да е съставомерно, поради което преценката следва да се прави при съобразяване особеностите на всеки конкретен случай. В процесната хипотеза се твърди, че тъй като аварията е настъпила към края на работния ден, първоначално да са предприети действия за установяване на причината за нередовността в работата на инсталацията, след това за нейното почистване, поради което уведомяването да е предстояло да бъде извършено през следващия ден, но проверката от контролните органи да го е изпреварила. Съдът намира, че при тези факти не е изпълнено изискването за незабавност в действията на задължения субект. След извеждането на инсталацията от работен режим уведомяване е могло да се изпрати, макар и не като първо по време действие, но все пак преди да е приключила дейността през този работен ден. Доказва се, че аварията е настъпила към 15:30 ч., т.е. достатъчно време преди края на нормалния работен ден. Дори и след като уведомяването е отложено за следващия ден, то установява се, че това отново не е било приоритетно действие и не е извършено рано сутринта. Съдът намира, че жалбоподателят е разполагал с достатъчно време доброволно да изпълни задължението си за уведомяване на компетентната РИОСВ за настъпилата производствена авария, което той не е сторил. Доводите за това дали контролните органи са третирали събитието като спешно или не са изцяло неотносими. Задължението за уведомяване не е поставено в зависимост от извършването на проверка, времето на провеждането й или добросъвестността на администрацията при изпълнение на контролните й задължения. Противно на твърдяното в жалбата, проверката е своевременно извършена, тъй като сигналът в РИОСВ – * е постъпил сутринта на 17.04.2025 г., а посещението на асфалтовата база, находяща се в друго населено място, е започнало преди обед на същата дата. Дори и при хипотетична забава при изпълнение на служебните задължения на контролните органи обаче, това не би довело до отпадане на уведомителното задължение. Липсата на вписан точен час в АУАН и в наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение. Отбелязването на конкретен час не е необходим реквизит на съдържанието нито на АУАН, нито на наказателното постановление. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в акта и в постановлението следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, но редовността на тези актове не изисква вписване на конкретен час. Когато точният час на извършване на нарушението е необходим и задължителен реквизит, това е изрично предвидено в съответната законова норма – така например чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно реквизитите на електронния фиш. В обобщение съдът намира, че останалите възражения по жалбата са неоснователни, с изключение на това по част I, т. 3. Въпреки това, налагайки имуществена санкция за деяние, за което не е предвидена такава възможност, материалният закон е приложен неправилно и по начин, който не може да бъде отстранен в съдебната фаза на процеса, поради което наказателното постановление трябва да бъде отменено. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в чл. 9, ал. 3 от договора за правна помощ е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло и в брой. Претендираните от жалбоподателя разноски са уговорени в най-ниския размер според чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Тъй като основанието за присъждането на разноските възниква с постановяването на съдебното решение, то дейността по определянето на размера им трябва да бъде съобразена с правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България. Нормативното основание за извършване на превалутиране по отношение на разноските, чиято стойност е посочени в левове в договора за правна помощ, е разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗВЕРБ. При извършване на превалутиране на сторените разноски от 400 лв. по правилата на чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и след закръгляне на получения резултат по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗВЕРБ се установява, че евровата равностойност на направените от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение е 204,52 евро, за която сума следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от структурата на което е част административнонаказващият орган, а това е РИОСВ – * като самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът