Решение № 104 от 20.4.2026 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 1910/2025 г.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ‘‘ АД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Я. Н. С. по ч.гр.д. № 887/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, като в изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал настоящите искове за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение. Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му: На 13.05.2024 г. между „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 – кредитор, и Я. Н. С., ЕГН •••••••••• – кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № FL1485658, по силата на който на кредитополучателят е предоставен кредит в размер на 5 211,20 лева за текущи нужди. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката: 1/ През първите 6 месеца от срока на кредита лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 9,290%; 2/ След изтичане на този период и до крайния срок на издължаване на кредита се дължи лихва в размер, която се определя като сбор от РЛП плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,790%. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити в лева, чиято методика на изчисление е описана в чл. 3, ал. 2 и следващите. Към датата на сключване на договора стойността на ПРАЙМ е в размер на 2,500%. Съгласно чл. 3, ал. 9 от договора за кредит, годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е 14,140 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 8 366,84 лева, изчислени към момента на сключване на договора. Кредитополучателят дължи и уговорените между страните такси в чл. 5 от договора. Съгласно чл. 6 от договора за кредит, крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата посочена в погасителния план, неразделна част от договора за кредит, а именно: 15.05.2032г. Съгласно чл. 9 от договора за кредит, при просрочие, както и при предсрочна изискуемост накредита, кредитополучателят дължи обезщетени за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл. 14, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем и да пристъпи към събиране на вземанията си по установения от закона ред. С покана до Я. Н. С., ЕГН ••••••••••, връчена лично съгласно чл. 45 от ГПК на 07.02.2025г., чрез ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 с район на действие Окръжен съд - Хасково, длъжникът е уведомен, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит, банката обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД покани длъжника в седемдневен срок от получаването да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведоми, че в противен случай ще предприеме действия, като упражни правата си по договора. Тъй като по договора за кредит бяха налице непогасени вноски, а именно – 8 непогасени вноски за главница, считано от 15.07.2024г. и 8 непогасени вноски за лихва, считано от 15.07.2024г. и поради обстоятелството, че не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжника, за „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД бе налице правен интерес от образуване на заповедно производство и издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Към момента на подаване на заявлението общото задължение на длъжника по Договор за потребителски кредит № FL1485658 от 13.05.2024г. възлиза на 6 097,03 лева (шест хиляди деветдесет и седем лева и три стотинки), съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 21.04.2025г., от които: - 5 174,41 лева – главница за периода от 15.07.2024г. до 21.04.2025г.; - 333,66 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2024г. до 07.02.2025г.; - 329,96 лева – наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 15.07.2024г. до 21.04.2025г.; - 79,00 лева – такси за периода от 17.07.2024г. до 21.04.2025г.; - 180,00 лева –разходи за уведомяване за периода от 17.07.2024г. до 21.04.2025г. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 887/2025г. по описа на Районен съд – Димитровград. Във връзка с образуваното заповедно производство бяха издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 452 от 25.05.2025г. и Изпълнителен лист №366 от 25.05.2025г. за сумите, както следва: - 5 174,41 лева – главница за периода от 15.07.2024г. до 21.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането; - 333,66 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2024г. до 07.02.2025г.; - 329,96 лева – наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 15.07.2024г. до 21.04.2025г.; - 79,00 лева – такси за периода от 17.07.2024г. до 21.04.2025г.; - 180,00 лева – разходи за уведомяване за периода от 17.07.2024г. до 21.04.2025г. - 121 лева – държавна такса; - 725,82 лева – адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 452 от 25.05.2025г. и изпълнителен лист №366 от 25.05.2025г., е образувано изпълнително дело № 1060/2025г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 в регистъра на Камарата на ЧСИ. Искането до съда е да бъде признато за установено, че Я. Н. С., ЕГН •••••••••• кредитополучател/картодържателдължи на „Юробанк България“ АД – кредитополучател, вземанията по извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД към 21.04.2025 г. по сделка 5320919, съгласно Договор за потребителски кредит № FL1485658 сумите, както следва: 2 645,63 евро /равностойност 5 174,41 лева/ – главница за периода от 15.07.2024 г. до 21.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането; - сумата от 170,60 евро /333,66 лева/ – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2024 г. до 07.02.2025 г.; сумата от 168,71 евро /329,96 лева/ – наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 15.07.2024 г. до 21.04.2025 г., сумата от 40,39 евро /79,00 лева/ – такси за периода от 17.07.2024 г. до 21.04.2025 г., сумата от 92,03 евро /180,00 лева/ – разходи за уведомяване за периода от 17.07.2024 г. до 21.04.2025 г., сумата от 61,87 евро /121 лева/ – държавна такса; сумата от 371,10 евро /725,82 лева/ – адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 452 от 25.05.2025бг. и изпълнителен лист № 366 от 25.05.2025 г. по ч.гр.д. № 887/2025 г. по описа на РС -Димитровград. Претендира разноски. Представя банкова сметка, по която длъжникът може да плати сумите: IBAN: BG•• •••• •••• •••• •••• ••. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Я. Н. С., с който оспорва предявените искове. Налице са неравноправни клаузи в сключените между ищеца и ответника договори. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водят до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Така се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. Счита се, че неустойката по съществото си е добавък, към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Процесната неустойка е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП; вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като не е уговорена индивидуално. Търсената неустойка е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието към момента на сключванена договора. С процесната неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Същата е част от дейността по управление на кредита и следва да е включени в годишния процент на разходите. С процесната неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена ПМС N 426/2014 г. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗЗП. С преюдициално заключение по дело С- 453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Въведените от ответника изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т. д. № 1/09. Неустойката за неизпълнението на задължението заосигуряване на лично и реално обезпечение е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация. Счита, че вредите, компенсирани с процесната неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Преценката за обоснования размер на неустойката следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойката е загубила и обезпечителната си функция, тъй като заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, поради това, че неустойката не служи за обезпечаване на изпълнение на основната престация, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвиждането в процесния договор, че при неосигуряване в тридневен срок на обезпечение по заема, кредиторът има право на обезщетение, надхвърлящо значително размера на дължимата при пълно неизпълнение мораторна лихва не защитава негов легитимен интерес и внася неравноправност в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя. Чрез уговорената в договора неустойка се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Предвид изложеното, намира, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен поради включването на неравноправни клаузи в него. Недействителността му води като последица до отпадане на правото на кредитора да претендира заплащане на лихви и други разходи и задължение за потребителя да върне само чистата стойност на кредита, от която следва да се приспаднат направените плащания, съобразно заключението на съдебно - икономическата експертиза. От друга страна не са налице основанията за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното: Видно от приложеното по ч.гр.д. № 887/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, съдът е издал в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против Я. Н. С. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: сумите 5 174,41 лева (пет хиляди сто седемдесет и четири лева и 41 стотинки), представляваща главница за период от 15.07.2024 г. до 21.04.2025 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 333,66 лева (триста тридесет и три лева и 66 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 15.07.2024 г. до 07.02.2025 г., сумата 329,96 лева (триста двадесет и девет лева и 96 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.07.2024 г. до 21.04.2025 г., 79,00лева (седемдесет и девет лева), представляваща такси за период от 17.07.2024 г. до 21.04.2025 г., 180,00лева (сто и осемдесет лева), представляваща разходи за уведомяване за период от 17.07.2024 г. до 21.04.2025 г., както и държавна такса в размер на 121,94 лева (сто двадесет и един лева и 94 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 725,82 лева (седемстотин двадесет и пет лева и 82 стотинки). Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта. На 13.05.2023 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 – кредитодател, и Я. Н. С., ЕГН •••••••••• – кредитополучател/ картодържател, бил сключен договор сключен договор за потребителски кредит № FL1485658, по силата на който на кредитополучателят е предоставен кредит в размер на 5 211,20 лева за текущи нужди. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката: 1/ През първите 6 месеца от срока на кредита лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 9,290%; 2/ След изтичане на този период и до крайния срок на издължаване на кредита се дължи лихва в размер, която се определя като сбор от РЛП плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,790%. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити в лева, чиято методика на изчисление е описана в чл. 3, ал. 2 и следващите. Към датата на сключване на договора стойността на ПРАЙМ е в размер на 2,500%. Съгласно чл. 3, ал. 9 от договора за кредит, годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е 14,140 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 8 366,84 лева, изчислени към момента на сключване на договора. Кредитополучателят дължи и уговорените между страните такси в чл. 5 от договора. Съгласно чл. 6 от договора за кредит, крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата посочена в погасителния план, неразделна част от договора за кредит, а именно: 15.05.2032г. Съгласно чл. 9 от договора за кредит, при просрочие, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетени за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл. 14, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем и да пристъпи към събиране на вземанията си по установения от закона ред. Видно от уведомление по чл. 60, ал.2 ЗКИ банката е уведомила ответника с покана, връчена на Я. Н. С., ЕГН •••••••••• на 07.02.2025г. по реда на чл. 45 ГПК чрез ЧСИ Самуил Пеев с рег. 874 с район на действие – Окръжен съд - Хасково, „Юробанк България“ АД уведомил длъжника, че поради прекратяване на плащанията и неизпълнение на условията по договора обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебноикономическа експертиза, съгласно заключението по която (неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на писмените доказателства) се установява, че задължението на длъжника по Договор за потребителски кредит № FL1485658 към 21.04.2025г. /датата на издаването на извлечението от счетоводните книги/ е общо в размер на 3117,38 евро, в т.ч. по пера – главница - 2645,63 евро, възнаградителна лихва - 170,61 евро; наказателна лихва - 168,71 евро, такси - 40,40 евро, разходи за уведомяване - 92,03 евро. Доколкото не са предоставени данни за начисляване и/или плащане на задължения след горепосочената дата, към датата на счетоводната експертиза – 09.02.2026г., сумата на задълженията по Договор за потребителски кредит № FL1485658 е в същия размер като горепосочения. Съгласно предоставената от Банката информация, периодите, през които ответниците не са обслужвали/плащали двата договора са следните: - по Договор за потребителски кредит № FL1485658 към 21.04.2025г. /датата на издаването на извлечението от счетоводните книги/ - 8 непогасени вноски за главница и лихва, считано от 15.07.2024г. в общ размер на 641,39 лв. /в т.ч. такса в размер на 64 лв./ Съгласно предоставената от Банката информация, датите и размерите на последните плащания по двата договора са следните: - по Договор за потребителски кредит № FL1485658 - на 15.07.2024т. общо 40,90 евро, в т.ч. за главница – 18,81 евро, за възн. лихва – 22 евро, за нак. лихва – 0,09 евро. Липсва информация за начина плащане на посочените суми. При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Между страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин възникването на облигационното правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор и изпълнението на задължението на кредитора да предостави отпуснатата по договора сума на кредитополучателя, чрез заверяването на разплащателната му сметка с уговорената сума. При безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. В този смисъл решение №125 12.07.2013 г. по т.дело № 910/2012 година на ВКС, II т.о. Оттук следва и задължението на ответника да я върне при условията и в сроковете, уговорени в договора. В случая сключването на договора и предоставянето на сумата по него чрез превод по банкова сметка на ответника се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на ССЕ. За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да достигне до кредитополучателя. Връчено е лично на длъжника уведомлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Неоснователно е и възражението на ответника за недействителност на клаузата, с която се определя възнаградителната лихва. В трайната практика на ВКС е прието, че е противно на добрите нрави да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем, противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва /в този смисъл: определение № 901 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., решение № 1270 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., ГК и др./. В разглеждания случай вземането на заемодателя е необезпечено и уговорената между страните годишна лихва не надвишава два пъти размера законната лихва за забава. Поради не може да се приеме, че уговорката за заплащането й се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗЗД. Относно искането на ищеца за присъждане на сумата от 168,71 евро - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 15.07.2024 г. до 21.04.2025 г.,; сумата от 40,39 евро – такси за периода от 17.07.2024 г. до 21.04.2025 г., сумата от 92,03 евро– разходи за уведомяване за периода от 17.07.2024 г. до 21.04.2025 г.: Така начислената наказателна лихва, претенцията такси и за разноски за обявяване на предсрочна изискуемост противоречи на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, съгласно които при забава на потребителя кредиторът има право само на законна лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на такива разходи по обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В представеното от заявителя извлечение от счетоводните му книги не е посочено за какво и на какво основание са начислени тези такси, а само е посочен размера им, а тази непълнота препятства проверката дали тези такси разходи не противоречат на правилото на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Предвид горното, предявените искове следва да бъдат уважени за сумата 2 645,63 евро /равностойност 5 174,41 лева/ – главница за периода от 15.07.2024 г. до 21.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането; - сумата от 170,60 евро /333,66 лева/ – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2024 г. до 07.02.2025 г., като в останалата част за 168,71 евро - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 15.07.2024 г. до 21.04.2025 г.,; сумата от 40,39 евро – такси за периода от 17.07.2024 г. до 21.04.2025 г., сумата от 92,03 евро– разходи за уведомяване за периода от 17.07.2024 г. до 21.04.2025 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 312,32 евро (145,72 – ДТ, 200 евро– възнаграждение за вещо лице), съразмерно уважената част от иска. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие за заплатени разноски за адвокат в настоящото производство. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 391,59 евро, съразмерно уважената част от иска. Пълномощникът на ответника е поскал опреД.е и присъждане на възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. В конкретния случай са налице всички предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител на ищцата да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално представителство на ищеца. На основание чл. 78, ал. от ГПК ищецът следва да заплати на адвокат И. А. Д. от АК-Хасково на 44,93 евро адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца, съразмерно отхвърлената част от иска, което не се явява прекомерно и е определено в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. Водим от горното, съдът