Присъда № 34 от 25.9.2026 г. на Районен съд - Асеновград по дело № 381/2026 г.

МОТИВИ към присъда по НОХД № 381/2026 г. на РС - Асеновград

Районна прокуратура, гр. Пловдив, Териториално отделение – Асеновград е внесла в съда обвинителен акт срещу Д. Б. Р. за това, че на 15.08.2023 г. на Главен път II-58 /гр. Асеновград - гр. Кърджали/, в зоната на км. 57, в землището на с. Мулдава, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4” с рег. № •••, е нарушил правилата за движение по пътищата:

• чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

• чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“;

• чл. 16, ал. 1 т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“;

• чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. П. Ш. с ЕГН ••••••••••, изразяваща се в счупване на трапецовидната кост на китката вляво, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, за период по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено в пияно състояние, с наличие на алкохол в кръвта с концентрация 2,29 на хиляда, установено със Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 304/2025 г. на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. Пловдив – престъпление по чл. 343 ал. 3 предл. 1 б. „а“ предл. 2, във вр. с ал. 1 б.„б” предл. 2, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.

Съдебното производство пред районния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения в проведеното публично съдебно заседание, прокурорът застъпва виждането, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като в подкрепа на това цитира събраните по делото доказателства. Счита, че след редукцията по чл. 58а от НК следва да му се наложи наказание в размер на една година лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, както и лишаване от правоуправление за срок от една година и два месеца.

Повереникът – адв. Н., на частния обвинител Г. Ш. взема становище, че по отношение на подсъдимия, следва да се приложи строгостта на закона при определяне на наказанието и да се наложи три години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, както и да се лиши подсъдимия от управляване на МПС за срок от две години.

Защитникът, адв. П., навежда доводи за прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, семейното му и здравословно положение, като счита, че адекватно наказание би било девет месеца лишаване от свобода, отложени с три години изпитателен срок, както и да не се налага кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление.

Подсъдимият дава обяснения, в които заявява, че здравословното му състояние не е добро и е на инсулин, както и е семейно ангажиран с две деца. В пренията поддържа казаното от своя защитник. При последната си дума подсъдимият съжалява и поддържа казаното от защитника си.

Като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, с оглед направеното от подсъдимия самопризнание и съобразно императивната разпоредба на чл. 373,ал. 3 от НПК, съдът намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. Б. Р. е роден на ••• обл. Пловдив, местоживеене •••, с адрес за призоваване ••• българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи като горски стражар в •••, неосъждан, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство.

На 15.08.2023 г., свидетелят Г. П. Ш., управлявал товарен автомобил марка и модел „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ••• по Главен път II-58, в посока от север на юг, от гр. Асеновград, към гр. Кърджали, по западната пътна лента, със скорост около 70 км./ч. По същия път, но в противоположната посока, от юг на север, от гр. Кърджали към гр. Асеновград, по източната пътна лента, се движел лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4” с рег. № •••, който бил собственост и управляван от подсъдимия Д. Б. Р., със скорост на движение от около 80 км./ч. Същият, преди да приведе моторното превозно средство в движение, употребил алкохол и въпреки това се качил на моторното превозно средство. Когато той достигнал с управлявания от него лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4” с рег. № •••, до км. 57, на Главен път II-58, в землището на с. Мулдава, обл. Пловдив, изгубил управлението върху моторното превозно средство, напуснал пътната си лента, на ляво, на юг и навлязъл в пътната лента, по която се движел управлявания от свидетеля Г. П. Ш. товарен автомобил марка и модел „Мерцедес Спринтер“ с рег. № •••. Последният възприел настъпилата опасност от навлезлия в пътната му лента на движение автомобил и задействал спирачната система, което довело до намаляване скоростта на моторното превозно средство. Освен това, в опит да избегне удара между двете моторни превозни средства, променил и направлението на движение на неговия автомобил, на ляво, като навлязъл в насрещната пътна лента, западната, тази, в която следвало да се движи товарния автомобил марка и модел „Мерцедес Спринтер“ с рег. № •••. Подсъдимият Д. Б. Р. от своя страна променил отново направлението на движение на управлявания от него лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4” с рег. № •••, на дясно, като се върнал в собствената си пътна лента на движение – източната. С това му действие, около 16:15 ч. на същата дата- 15.08.2023 г., управляваното от него моторно превозно средство се ударило в товарния автомобил марка и модел „Мерцедес Спринтер“ с рег. № •••, като ударът бил челен и за двете моторни превозни средства. При самия удар, свидетелят Г. П. Ш. почувствал болка в гърдите, от колана, като ударил и палеца на лявата си ръка в кормилото, понеже не успял да го стисне достатъчно силно преди удара. Вследствие на инцидента настъпило счупване на трапецовидната кост на китката му вляво и кръвонасядания в лявата част на корема му и левия му долен крайник, в областта на коляното. Той успял да излезе от управлявания от него товарен автомобил, след което се обадил на тел. 112 и на мястото пристигнал полицейски екип, в състава на който били свидетелите Г. Д.Б. и А.Н.С.- полицейски служители при РУ-Асеновград. При проведена с подсъдимия Д. Б. Р. беседа, полицейските служители- свидетелите Г. Д.Б. и А.Н.С. установили, че той силно лъхал на алкохол. Същият бил изпробван за алкохол с техническо средство, което отчело 2,25 на хиляда алкохол в издишания от водача въздух. На същия били съставени 2 броя АУАН – серия GA/61037 от 15.08.2023 г., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и серия GA/61038 от 15.08.2023 г., за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, при което му било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство и му бил издаден талон за медицинско изследване. Подсъдимият Д. Б. Р. бил конвоиран до МБАЛ-Асеновград, където дал кръв за химичен анализ.

Видно от назначена и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява следното: От предоставените документи по досъдебното производство е видно, че на Г. П. Ш. е било причинено: счупване на трапецовидната кост на китката вляво, кръвонасядания по корема вляво и левия долен крайник в областта на коляното. Описаните травматични увреждания са били причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е било възможно по начин и време да са били получени, както се съобщавало в гласните данни по ДП, а именно при случило се пътно-транспортно произшествие на инкриминираната дата /15.08.2023 г./, в което пострадалият е участвал като водач на МПС, вътре в купето, при удар с друго МПС. Счупването на лявата трапецовидна кост е довело до ТРАЙНО

ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК / по смисъла на чл. 129 от НК/, за период по-дълъг от 30 дни. Останалите травматични увреждания са довели до болка и страдание.

Видно от назначена и изготвена по делото допълнителна

съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява следното: От предоставените документи по досъдебното производство е видно, че на Г. П. Ш. е било причинено: счупване на трапецовидната кост на китката вляво, кръвонасядания по корема вляво и левия долен крайник в областта на коляното. Описаните травматични увреждания, представени от кръвонасядания по корема вляво и левия долен крайник в областта на коляното, са били причинени по директен механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е било възможно по начин и време да са получени, както се съобщавало в гласните данни по ДП, а именно при случило се пътно-транспортно произшествие на инкриминираната дата /15.08.2023 г./, в което пострадалият е участвал като водач на МПС, вътре в купето, при удар с друго МПС. Конкретно за счупването на трапецовидната кост на китката вляво, преставляваща част от гривнената става /видно анатомично на фиг. 1/, механизмът на възникване на травмата, съобразно Лисаев П.

Съдебномедицинска експертиза на телесните повреди. Изд. Саби 2010 е 1. индиректен механизъм посредством сила предадена по оста на метакарпалната кост, като бил възможен и също така 2. директен механизъм чрез пряк удар върху костта. В конкретния случай дадените гласни данни кореспондирали с визирания индиректен механизъм на травмата, с идентично травматично натоварване, а именно: „… при самия удар почувствах болка в гърдите, явно от колана, който ме беше стегнал, както и ударих палецът на лявата си ръка в кормилото, понеже не успях да го стисна достатъчно силно преди самия удар…“. Важно уточнение в случая е, че лечебно-диагностичният процес е бил динамичен такъв по своето естество, и травматични увреждания от дадено деяние, можели да се установят и в последващи времеви периоди на по-късен етап, различен от непосредствено след инкриминираното деяние.

Видно от назначена и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява следното: На база наличните данни по досъдебното производство, както и от допълнително извършените изчисления, е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта при подекспертния Д. Бехметов Р. е била в рамките на 2,29 промила във времевия интервал около 16:15 ч. на 15.08.2023 г.

От заключението на назначена и изготвена по делото автотехническа експертиза се установява следното: Ударът между товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № •••, управляван от Г. П. Ш. и лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № •••, управляван от Д. Б. Р. е настъпил в конфликтната точка на първоначален контакт, която приблизително се намирала около:

км. 57 на главен път II-58 – по дължина на платното за движение на главен път II-58;

1,75 м. – западно от източната граница на платното за движение на главен

път II-58 по широчина на платното за движение на главен път II-58; Ударът е настъпил в източната пътна лента на платното за движение на главен път II-58. Ударът бил челен за двете МПС и бил концентриран в предните им леви части. Скоростта на движение на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ••• преди произшествието е била около 70 км./ч., а в момента на удара около 30-40 км./ч. Скоростта на движение на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ••• преди произшествието и в момента на удара е била около 80 км./ч. Скоростта на движение на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ••• от около 70 км./ч., преди настъпване на произшествието, е била технически съобразена. Скоростта на движение на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ••• от около 80 км./ч. , преди настъпване на произшествието, не е била технически съобразена, тъй като водачът е употребил алкохол и не е следвало да управлява МПС. Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието, извън населено място, на прав пътен участък, без наличие на пътни и атмосферни условия, ограничаващи и затрудняващи видимостта, като видимостта на двамата водачи един към друг е била неограничена. Водачът на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ••• е имал възможност да предотврати произшествието посредством екстрено спиране в случай, че е задействал спирачния привод с максимална сила и интензитет и автомобилът е спирал с максимално спирачно закъснение в собствената си пътна лента, тъй като в момента на навлизане в пътната му лента от л.а. „Тойота“ мястото на удара се е намирало извън опасната му зона. Водачът на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ••• е имал възможност да предотврати произшествието и в случай, че след като е намалил скоростта си на движение е управлявал автомобила в собствената си пътна лента, без да я напуска и навлиза в насрещната. Водачът на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № •••, е имал възможност да предотврати произшествието в случай, че е управлявал автомобила в собствената си пътна лента, без да я напуска и навлиза в насрещната.

Технически причини за настъпване на ПТП:

Навлизане на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № •••, в насрещната

пътна лента, в момент, когато това не е било безопасно, тъй в момента по нея се е движил т.а. „Мерцедес“ и това е предизвикало реакция на водача

му за промяна на направлението на движение и навлизане в насрещната

пътна лента, където е настъпил удара;

Навлизане на „Мерцедес Спринтер“ с рег. № •••, в насрещната пътна

лента, в момент, когато това не е било безопасно, тъй в момента в нея е

навлизал и л.а. „Тойота РАВ 4“ /който и би следвало да се движи по нея/,

което е довело до пресичане на траекториите им на движение и настъпване на удара;

По материалите на ДП № 752/2023 г. са били разработени мащабна и динамична мащабна скица.

Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият не дава обяснения и не взема отношение относно вината.

Смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни.

Отегчаващи отговорността обстоятелства – налагани административни наказания за извършени нарушения по ЗДвП.

Подсъдимият към момента на съдебното заседание пред

първоинстанционния съд е с влошено здравословно състояние: с диабет е и на инсулин по 7-8 пъти на ден; грижи се за две деца и работи.

По доказателствата:

Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани валидно в хода на досъдебното производство, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите: Г. П. Ш., Г. Д.Б. и А.Н.С.; писмени доказателства: характеристична справка, справка за съдимост, справка за нарушител/водач, справка АИС-БДС; заключения на извършени по делото експертизи – заключение на автотехническа експертиза и на съдебномедицински експертизи, както и приложените други писмени доказателства по досъдебното производство; събраните доказателства в рамките на съдебни заседания при разглеждане на делото от предходни състави на съда; както и от събраните в хода на настоящото съкратено съдебно следствие доказателства във връзка с характеристични данни за подсъдимия и индивидуализация на отговорността му: медицинска документация и обяснения на подсъдимия на съдебното следствие.

Посоченият доказателствен материал е последователен и без съществени противоречия, поради което съдът му даде вяра изцяло.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка може да се направи извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият е изпълнил състава на престъплението по чл. 343 ал. 3 предл. 1 б. „а“ предл. 2, във вр. с ал. 1 б.„б” предл. 2, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК. От обективна страна подсъдимият на 15.08.2023 г. на главен път II-58 /гр. Асеновград - гр. Кърджали/, в зоната на км. 57, в землището на с. Мулдава, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4” с рег. № •••, е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е причинил средна телесна повреда на Г. П. Ш. с ЕГН ••••••••••, изразяваща се в счупване на трапецовидната кост на китката вляво, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, за период по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено в пияно състояние, с наличие на алкохол в кръвта с концентрация 2,29 на хиляда, установено със Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 304/2025 г. на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. Пловдив.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост. Подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати.

По наказанието:

За престъплението по чл. 343 ал. 3 предл. 1 б. „а“ предл. 2, във вр. с ал. 1 б.„б” предл. 2, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК в особената част на кодекса се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. В случая съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства: (1) подсъдимият е с чисто съдебно минало; (2) семеен и децата и съпругата му зависят от него – както за разходите на семейството, така и за физическото придвижване с превозно средство, тъй като съпругата му не притежава свидетелство за управление на МПС; (3) същият е ТЕЛК решение от 29.11.2021 г. с диагноза „захарна болест“ и 71% трайно намалена работоспособност и пожизнен срок на определяне на неработоспособността; (4) изминали са повече от три години от започване на досъдебното производство спрямо подсъдимия и до приключване на делото с присъдата на настоящия съдебен състав.

При определяне на наказанието съдът взе под внимание и факта, че наказателното производство първоначално е образувано по друго обвинение – само за управление на МПС в пияно състояние, но още към 04.09.2023 г. (помалко от три седмици след деянието) РП – Пловдив, ТО – Асеновград са имали данни за наличие на средна телесна повреда у пострадалия. На л. 17 от досъдебното производство се намира приложеното от повереника на частния обвинител адв. Т. Н. Съдебно-медицинско удостоверение № 208/2023 г. от 23.08.2023 г., в което е посочено, че на частния обвинител Г. Ш. е установено счупване на трапецовидната кост на лявата гривнена става; кръвонасядания на корема и левия крак. Въпреки тази индикация първоначалното съдебно производство през 2023 г. е внесено с обвинение само по чл. 343б, ал. 1 от НК. Впоследствие едва след възобновяване на делото съгласно Решение на ВКС № 490 от 13.11.2025 г. по НД № 738/2025 г. на ВКС, III НО, се е стигнало до образувано на настоящото съдебно производство. Изложеното дава основание да се счита, че правната сфера на подсъдимия е засегната в обем по-голям от необходимия за протичане на едно наказателно производство, ерго, нарушен е принципът на разглеждане на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЗЧ.

Следва да бъде отбелязано, че подсъдимият не е допринесъл с действията или бездействията си за забавянето на наказателното производство. Напротив, същият напълно е съдействал на органите на реда и на прокуратурата.

Ето защо съдът намира, че са налице основания за приложение на чл. 55 от НК, който се явява по-благоприятен за дееца спрямо наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от НК. Ако се приложи чл. 58а, ал. 1 от НК найниското възможно наказание, което може да се наложи, е 8 месеца лишаване от свобода и кумулативното наказание по чл. 343г от НК – а именно лишаване от право да се управлява МПС, което според съда се явява несъразмерно тежко спрямо престъплението. Нормата на чл.55 НК позволява налагане на по-ниско наказание. Съдът намира, че следва да се приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наказанието да се определи под най-ниския му предел от една година лишаване от свобода. Като се вземат предвид горепосочените смекчаващи вината обстоятелства. Освен това подсъдимият призна вината си и изрази съжаление. Ето защо съдът намира, че наказание от 10 месеца лишаване от свобода ще изпълни целите на наказанието, като ще въздейства превъзпитателно и поправително на подсъдимия, без да му отнема възможността, и с оглед здравословното му състояние, да се интегрира обратно в обществото. Следва да се посочи, че наказание в по-малък размер не би съответствало на характера на самото престъпление.

Наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, който съдът намира, че е подходящ предвид личността на подсъдимия и събрания доказателствен материал.

Съгласно чл. 55, ал. 3 от НК съдът намира, че не следва да се налага полекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Ерго, кумулативното наказание по чл. 343г от НК не следва да се налага. Причина за това също така е и фактът, че подсъдимият вече е изтърпял това наказание – свидетелството му за управление на МПС (СУМПС №: 283407008 валидно до 03.10.2027 г.) е отнето на 15.08.2023 г. с Акт № GA61037/15.08.2023 г., като същото е върнато на 24.06.2024 г., т.е. след повече от 10 месеца.

По разноските

В хода на досъдебното производство са извършени разноски в размер на 938,89 евро, за които подсъдимият, тъй като бе признат за виновен, следва да бъде осъден да плати по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на бюджета на Държавата на основание чл.189, ал.3 от НПК.

Частният обвинител е направил искане за разноски и е представил доказателства за тяхното сторване, поради което подсъдимият на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да заплати на частния обвинител сумата от 1 000 евро, заплатен адвокатски хонорар.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.