Решение № 381 от 10.8.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 209/2026 г.
Окръжен съд - Пазарджик10.08.2026reporting judge Венцислав Стоянов Маратилов
Ruling
ОТМЕНЯ решение на Пещерски районен съд рег.№3 от 08.01.2026г. постановено по гр.д.№20245240101069 по описа на същия съд за 2024г. С КОЕТО Е ОТХВЪРЛЕН иска на С. О. Д. ЕГН ••••••••••, гр. ••••, чрез адв. В. К., против „БИОВЕТ“ АД, ЕИК112029879, с който да се признае, че БИОВЕТ АД не притежава право на строеж за подземен промишлен водопровод преминаващ през ПИ с ид. 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м., право на ползване на ПИ с ид. 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м., във връзка с преминаващ подземен водопровод и на сервитут на водопрекарване през собствения на ищеца ПИ с ид. 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м. И Е ПРИЗНАТО Е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. О. Д. ЕГН
••••••••••, че БИОВЕТ“ АД ЕИК 112029879 е собственик н а подземен промишлен водопровод, в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера (част от имот с предишен идентификатор 56277.4.23, бивш имот №038020) - собственост на С. О. Д., притежава право на строеж за промишления водопровод, в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера - собственост на С. О. Д., притежава право на преминаване и водопрекарване за подземен промишлен водопровод през поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера (част от имот с предишен идентификатор 56277.4.23, бивш имот №038020) - собственост на С. О. Д., с площ на сервитута от 231 кв. метра, както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПО ИСКА на С. О. Д. ЕГН ••••••••••, гр. ••••, чрез адв. В. К., против „БИОВЕТ“ АД, ЕИК112029879, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че БИОВЕТ
А Д не притежава право на строеж за подземен промишлен водопровод преминаващ през ПИ с ид. 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м., право на ползване на ПИ с ид. 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м., във връзка с преминаващ подземен водопровод и на сервитут на водопрекарване през собствения на ищеца ПИ с ид. 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО насрещните искове предявени от БИОВЕТ“ АД ЕИК 112029879 против С. О. Д. ЕГН ••••••••••, за приемане на установено , че БИОВЕТ“ АД ЕИК 112029879 е собственик н а подземен промишлен водопровод, в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера (част от имот с предишен идентификатор 56277.4.23, бивш имот №038020) - собственост на С. О. Д.; че притежава право на строеж за промишления водопровод, в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера - собственост на С. О. Д.; че притежава право на преминаване и водопрекарване за подземен промишлен водопровод през поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера (част от имот с предишен идентификатор 56277.4.23, бивш имот №038020) - собственост на С. О. Д., с площ на сервитута от 231 кв. метра., както и евентуалния насрещен иск че дружеството Биовет АД е придобило по давност посочените по-горе права чрез упражняването им в предвидения от закона срок.
ОСЪЖДА БИОВЕТ“ АД ЕИК 112029879 ДА ЗАПЛАТИ на С. О. Д. с посочен адрес и ЕГН, разноски за първата инстанция в размер на 2250.91 евро/две хиляди двеста и петдесет евро и деветдесет и един евроцента/ , а за въззивната инстанция разноски от 1225.56евро /хиляда двеста двадесет и пет евро и петдесет евроцента./.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
- _______________________
- _______________________
Grounds
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пещерски районен съд рег.№3 от 08.01.2026г. постановено по гр.д.№20245240101069 по описа на същия съд за 2024г. Е ОТХВЪРЛЕН иска на С. О. Д. ЕГН ••••••••••, гр. ••••, чрез адв. В. К., против „БИОВЕТ“ АД, ЕИК112029879, с който да се признае, че БИОВЕТ АД не притежава право на строеж за подземен промишлен водопровод преминаващ през ПИ с ид. 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м., право на ползване на ПИ с ид. 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м., във връзка с преминаващ подземен водопровод и на сервитут на водопрекарване през собствения на ищеца ПИ с ид. 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м. ПРИЗНАТО Е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. О. Д. ЕГН ••••••••••, че БИОВЕТ“ АД ЕИК 112029879 е собственик н а подземен промишлен водопровод, в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера (част от имот с предишен идентификатор 56277.4.23, бивш имот №038020) - собственост на С. О. Д., притежава право на строеж за промишления водопровод, в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера - собственост на С. О. Д., притежава право на преминаване и водопрекарване за подземен промишлен водопровод през поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера (част от имот с предишен идентификатор 56277.4.23, бивш имот №038020) - собственост на С. О. Д., с площ на сервитута от 231 кв. метра. ОСЪДЕН Е С. О. Д. ЕГН ••••••••••, да заплати на БИОВЕТ“ АД, ЕИК 112029879, разноски по делото в размер на 6480,00лева с ДДС. Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№354 от 16.01.2026г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца по предявения първоначален иск С. О. Д. от гр.Пещера, чрез процесуалния си представител адв.В. К. от АК-Пазарджик, с доводи за недопустимост на съдебния акт. Твърди се, че с обжалваното решение Районния съд - Пещера е отхвърлил предявените при кумулативност искове на въззивника за установяване несъществуване на ограничени вещни права на ответника „Биовет” АД, а именно: вещно право на строеж, вещно право на ползване и сервитут за водопрекарване върху собствения на С. Д. поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера с площ от 1777 кв.м. при съседи: поземлени имоти 56277.4.1, 56277.4.1711, 56277.4.24, 56277.4.lO и 56277.4.25. по КККР на гр. Пещера, едновременно с което, по насрещните искове е приел за установено по отношение на жалбоподателя, че ответника е собственик на подземен промишлен водопровод в частта преминаваща през същия имот, че притежава право на строеж за водопровода за частта преминаваща през същия имот, и че притежава право на преминаване и водопрекарване за подземен водопровод през имота на доверителя. Според жалбоподателя постановеното в горния смисъл решение е изцяло недопустимо, в частта в която първоинстанционният съд е разгледал и решил по същество на два от насрещните искове на ответника - за установяване притежанието на право на строеж върху имота на ищеца и право на водопрекарване през имота на ищеца, защото за несъществуването на същите права ищеца вече е предявил отрицателни установителни искове. И че предмет на делото при предявен отрицателен установителен иск е отреченото от ищеца право на ответника, като при предявен насрещен положителен установителен иск предмета е същия - правото на ответника. Твърди се, че с отговора на насрещната искова молба от жалбоподателя оспорена допустимостта на тези два насрещни иска буквално цитирайки професор Ж. С., че предявяването на отрицателен установителен иск е равнозначно на предявяването на положителен установителен иск щом спорното право е едно и също. Смята, че отхвърлянето на отрицателния установителен иск има същите последици, каквито има уважаването на положителния установителен иск и обратно защото и в двата случая се формира сила на присъдено нещо/ СПН/ по един и същи спорен предмет. Заключава, че по тази причина е недопустимо ответника да предявява насрещен положителен иск за право, чието несъществуване ищецът вече е заявил с отрицателен установителен иск. И че е недопустимо в съда едновременно да висят две дела с един и същ предмет, като в двата случая, производството по по - късно заявените искове (в случая насрещни) подлежи на прекратяване. Твърди се още, че решението е недопустимо и в останалите му части, доколкото предмет на доказване, респективно за проверка от страна на съда по всички останали първоначални и насрещни искове са правата на ответника. И че последния е длъжен да посочи и докаже всички способи по които е могъл да придобие отречените от ищеца права. Допълва, че в случая, твърденията на „Биовет” АД се свеждат до наличието на две основания - че дружеството е придобило право на водопрекарване „екс леге„ по силата на чл.18 ал.2 от ЗВ от 1969г. ( отм.) още през 1987г., като това право се е запазило след реституцията на имотите през които е преминал водопровода, а при евентуалност чрез давностно владение по чл. 79 ал.1 от ЗС. При това положение, според жалбоподателя вместо да ограничи проверката си до обсъждане на релевантните към тези основания факти, РС-Пещера обосновал наличието на друго придобивно основание. Смята, че развитите в тази връзка мотиви не са съвсем ясни, но се подразбирало, че според съда, че правата на ответника са възникнали по правоприемство от държавата на основание чл.17а от ЗППДОбП (отм). Позовава се на Принципа на диспозитивното начало по чл.6 от ГПК задължаващ съда да разреши правния спор в рамките на заявените от ищеца факти и искане. А при отрицателния установителен иск ответника посочва основанията на които е придобил и притежава спорното право. Заключава, че когато съдът се произнася относно съществуването на право, което не е било въведено като предмет на делото, или искът е разгледан и решен на незаявено от ищеца (ответника по отрицателния иск) основание е н а л и ц е произнасяне по непредявен иск. Отделно от изложеното въззивникът посочва, че решението е неправилно във възможно найквалифицираната (граничеща с нищожност) форма за неправилност - при явна необоснованост на фактическите изводи от събрани доказателства, изграждане на изводи от неприети по делото доказателства, нарушаване правилата за оценка на оспорени доказателства, необсъждане на доказателствата в полза на една от страните, на нейните искания , в това число немотивирано непроизнасяне по искане за инцидентен контрол по чл.17 ал.2 ГПК на издадени административни актове по строителството, необсъждане на нейните правни доводи. Смята, че РС не е обсъдил предмета на спорните права - какво представлява водопровода като обект на собственост, дали е самостоятелна , делима или неделима вещ , пространствено разположение, начина на свързване със земята, устройствения статут, предназначението и вещноправния статут на имотите през които е прекаран . Допълва, че РС е нарушил и правилата на формалната логика. Сочи, че на стр. 25 абзац втори от решението съдът е посочил , че осъществяването на строителство преди изменението на ЗС (ДВ бр.31/1990г.) не е изисквало право на строеж на държавното предприятие. Но че процесният водопровод обективно не е съществувал преди 1991г., а е построен в периода 1995 - 1997г. или много след изменението на чл.15 от ЗС и за строеж в чужда земя е било необходимо право на строеж. Смята за нелогично, че съда е разсъждавал в посока, че изградените сгради, а по аналогия и водопроводни съоръжения съществуващи към 25.02.1992г. оставали собственост на държавата, респективно нейните правоприемници каквото се явявало Биовет АД , при положение че водопроводът не е съществувал към момента на приемане на реституционните закони, в това число и ЗСПЗЗ, нито към момента на трансформация имуществото на държавна фирма „Промишлена микробиология”- Разград по баланс и разделителен протокол към 31.03.1991г. в имущество на Биовет АД. Акцентира, че релевантната в случая фактология всъщност е несложна и според която в периода 1995-1997г. Биовет АД е построило подземно съоръжение /промишлен водопровод/ с дължина от няколко километра в земя която не е негова собственост, при това подлежаща на възстановяване, земеделска земя при действаща строителна забрана за строежи несвързани с ползването на земята, включително през коритото на р. Стара Река, което е изключителна държавна собственост. И че съгласно принципа на приращението по чл.92 във връзка с чл. 66 ал.3 от ЗС, съоръжението автоматично е станало собственост на собственика /собствениците/ на земята, освен ако не е установено друго - строителя да е разполагал с учредено право на строеж , респективно учреден сервитут за водопрекарване чрез строеж на съоръжение в чужд имот. Заключава, че такива права бившата ДФ „Промишлена микробиология”- Разград не е притежавала към датата на преобразуването й в акционерно дружество поради което Биовет АД не е получило такива следствие преобразуването. Допълва, че такива изключващи приращението права дружеството дори не твърди да е придобивало след 1991г. Затова в евентуален план дружеството поддържа да е придобил права чрез давностно владение , което е не само недоказано поради скрития си характер , но и го определя като правно невъзможно заради забраната за придобиване на вещни права върху имоти представляващи публична държавна собственост. Предвид изложеното въззивникът моли да се обезсили, евентуално отмени изцяло първоинстанционното решение и да се уважат предявените искове, съответно да отхвърлят насрещните искове. Претендира присъждане на разноски. за двете съдебни инстанции. Няма направени доказателствени искания с въззивната жалба. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна „БИОВЕТ“ АД, ЕИК-112029879, чрез пълномощника си адв.Н. С. от САК, с вх.№1506 от 06.03.2026г. в който въззивната жалба се квалифицира като допустима, но неоснователна по същество. Поддържа, че обжалваното решение в цялост е валидно, допустимо и по същество правилно-постановено при правилно установена фактическа обстановка, задълбочен доказателствен анализ и точно приложение на материалния и процесуален закон. По отношение на възражението в жалбата за процесуална недопустимост на насрещните искове на „Биовет”АД се поддържа довод на неговата неоснователност. Твърди се, че неправилно се поддържа, че е процесуално недопустимо предявяването на положителен установителен иск за право, чието несъществуване вече е заявено от насрещната страна чрез отрицателен установителен иск. Доколкото законът не съдържа подобна забрана, нито тя може да бъде изведена от естеството на установителните искове по чл. 124, ал. I ГПК. Счита, че всяка от страните разполага със самостоятелно процесуално право да избере формата на защита на твърдяното от нея материално право — дали да отрича чуждо право или да търси установяване на собственото си, като изборът на въззивника да предяви отрицателен установителен иск не лишава „Биовет” АД от правото му да противопостави положителен установителен иск относно същото право. Акцентира, че районният съд изрично е съобразил тази процесуална възможност, приемайки, че „каква форма на защита ще избере ответникът положителна или отрицателна — не подлежи на съдебен контрол” (стр. 8 от Решението). в съответствие с практиката на ВКС: Решение №9/10.02.2017 г. по гр. д.№ 6320/2015 г., II г.о., ГК, ТР 8/12 ОСГТК на ВКС. Като самостоятелно основание за неоснователност на оплакването визира обстоятелството, че в случая не са налице две отделни производства, а едно и също гражданско дело. в рамките на което са предявени първоначални и насрещни искове между идентични страни. Допълва, че хипотезата на чл. 126 от ГПК предполага съществуване на две самостоятелни дела — предпоставка, която в случая не е налице. Допълва, че уважаването на насрещните искове не зависи единствено от отхвърлянето на отрицателните установителни искове правата на „Биовет” АД следват от самостоятелни правопораждащи факти, поради което насрещните искове не са тъждествени с главните, а са пряко свързани с тях и целят окончателното разрешаване на спора в едно производство (т. 6 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Като неоснователно се квалифицира и оплакването за произнасяне по незаявено основание, доколкото в отговора на исковата молба и в насрещните искове „Биовет” АД изрично навело твърдения за правоприемство от преобразуваното държавно предприятие (с детайлна фактическа последователност на преобразуванията), за сервитута по чл. 18, ал. 2 от ЗВ и за придобивна давност. И че дори да се приеме, че съдът е развил поширока правна аргументация по чл. 17а от ЗППДОбП , това представлява допустима правна квалификация на въведените факти - правомощие на решаващия съд по чл. 6 от ГПК, а не процесуално нарушение. По въпроса за правото на собственост върху водопровода се сочи, че въззивникът поддържа, че водопроводът е станал собственост на собственика на земята по силата на приращението (чл. 92 от ЗС), тъй като след изменението на чл. 15 от ЗС (ДВ, бр. 31/ 1 990 г.) не е бил налице акт за учредяване на право на строеж, която теза се определя като правно несъстоятелна . Излага съображения в смисъл, че принципът на приращението (чл. 92 от ЗС) не се прилага, когато е налице суперфициарна собственост. В тази връзка се твърди, че по делото е установено, че „Биовет” АД е правоприемник на КМН-Пещера, преобразуван в търговско дружество с държавен капитал; че заводът за микробиални препарати е изграден преди 1990г. , когато действащият режим не е изисквал учредяване на право на строеж в полза на държавно предприятие, което е строяло в имот-държавна собственост; Че с настъпването на ефекта на реституцията (ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ) е разделена собствеността върху земята от собствеността върху изградените върху нея обекти: земята е реституирана на бившите собственици, а изградените обекти са останали собственост на юридическото лице, в чийто капитал са включени от държавата-цитира Решение №46 от 25.04.2016г. на ВКС, I, г.о.; Решение № 6/19.02.2014г. ВКС по гр. д. №4009/2013 г.. II г.о. Допълва, че по силата на чл. 17a от ЗППДОбП цялото имущество на преобразуваното държавно предприятие, включително изградените обекти и свързаните с тях права, е преминало в собственост на „Биовет” АД-Решение № 23 от 09.02.2011г. ВКС, I г.о. Заключава, че още към момента на издаване на Разрешение за строеж №2/08.03.1995 г. „Биовет” АД е имало качеството на суперфициар по силата на закона — не по сделка или административен акт — и поради това не е било необходимо да му се учредява право на строеж за водопровода. Смята, че разрешението за строеж и Разрешение за ползване № 14 от 15.01.1997г. са издадени именно на „Биовет“ АД като инвеститор, а водопроводът е включен в баланса на дружеството по сметка 204., поради което приращението не може да настъпи при наличие на суперфициарна собственост. Допълва, че в конкретния случай правото на строеж произтича и от специалното публично правно разрешаване на трасето по реда на Наредба 1 от 1974 г. за ЗООЗП, като с протокол от 27.08.1987г. -на основание чл. 33 от Наредба -№ 1 и Заповед №446/26.03.1987г. на зам.-Председателя на ИК на ОНС-гр.Пазарджик- е определено трасе и площадки за изграждане на промишленото водоснабдяване на КМН-Пещера. Акцентира, че одобряването на трасето по тази наредба изпълнява функциите на устройствено-правно основание за изграждане на линейния обект в чужд имот. и че, съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за водите (1969г., отм.), с утвърждаването на водностопанския проект се учредяват по силата на закона правата на водопрекарване — а проектът е утвърден още през 1987 г. , преди каквато и да е реституция. Тезата се допълва се и с аргумента, че процесният обект представлява линейно съоръжение на техническата инфраструктура — промишлен водопровод, който по своето предназначение и конструкция представлява самостоятелен инженерно-технически обект. И че в съдебната практика последователно се приемало, че подобни линейни съоръжения — водопроводи, електропроводи и други инфраструктурни мрежи — не се третират като обикновени постройки, подчинени изцяло на принципа на приращението по чл. 92от ЗС, доколкото са изградени като самостоятелни технически съоръжения, предназначени да обслужват конкретен обект или система. Заключава, че собствеността върху подобно съоръжение принадлежи на лицето, което го е изградило и експлоатира като част от своята инфраструктура, а не на собственика на земята, през която преминава трасето. Акцентира се и на обстоятелството, че в проведеното съдебно заседание пред първоинстанционния съд самият ищец изрично е признал, че през процесния имот преминава водопровод и че същият е изграден на нормативната дълбочина. И че това признание представлява извънсъдебно признание на релевантен факт по смисъла на чл. 175 от ГПК и следва да бъде ценено заедно с останалите доказателства по делото. като с него се потвърждавало не само физическото съществуване на съоръжението. но и обстоятелството, че то е изградено съобразно техническите изисквания и функционира като част от съществуваща инженерна инфраструктура. Смята за несъстоятелно възражението на въззивника, че съоръжението не съществувало или не било изградено законосъобразно. Относно сервитута за водопрекарване се поддържа, че той е учреден в полза на „Биовет” АД на няколко самостоятелни основания, всяко от което е достатъчно за уважаване на насрещния иск:1.По силата на закона — чл. 18, ал. 2 от ЗВ (1969г., отм.) и че Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗВ , с утвърждаването на водностопанския проект се учредяват по силата на закона правата на водопрекарване; че Водностопанският проект ,Външно промишлено водоснабдяване на КМП — Пещера” е утвърден с протокол от 27.08.1987 г. по реда на Наредба №1 за линейни обекти, поради което сервитутът е учреден с влизане в сила на проекта или преди реституцията на имота (1997 г.).Смята, че реституцията не може да заличи вече съществуващо ограничено вещно право. /Определение №527/14.1 1.2017 г. на ВКС по гр. д. №1191/2017 г., I г.о.; 2.По силата на реституционния акт-позовава се на Решение №00001/03.09.1997 г. на ПК -Пещера, влязло в сила на 16.09.1997г. , в което изрично е отразено ограничението: „Главна водопроводна мрежа — над водопровода и на 3 м от двете му страни се забранява разполагане на трайни и временни постройки и трайни насаждения.” Че Ограничението е пренесено и в нотариалния акт на въззивника от 2017г. Заключава, че въззивникът е придобил имота с пълното знание за съществуващото ограничение. И че съгласно трайната практика на ВКС правото на водопрекарване за изградените водопроводни съоръжения се запазва въпреки последващата реституция- Решение -№ 46 от 25.04. 2016г. на ВКС, Iг.о. Подчертава, че реституционното възстановяване на собствеността върху земеделската земя не може да заличи вече съществуващи инфраструктурни съоръжения и свързаните с тях ограничени вещни права, доколкото реституцията по ЗСПЗЗ възстановява собствеността върху земята такава, каквато е съществувала към момента на възстановяването, включително със съществуващите ограничения и тежести. И че в този смисъл и в самото решение на ПК изрично е посочено ограничението „главна водопроводна мрежа”. което недвусмислено удостоверявало съществуването на съоръжението и съответното ограничено вещно право към момента на реституцията. Заключава, че праводателите на въззивника са придобили собствеността върху имота именно при това ограничение, а въззивникът впоследствие е придобил същия имот при същото правно положение; З. По давност-чл. 79 връзка с чл. 55 от ЗС. Акцентира, че водопроводът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № 14/15.01.1997г. и че от тази дата „Биовет” АД упражнява фактическа власт върху сервитутното право непрекъснато, явно и несмущавано: ежедневна промишлена експлоатация за нуждите на производствения процес (завод на тришифтен режим); геодезическо заснемане на трасето (1997г.) и предоставяне на заснемането на Общината; кореспонденция с Общината по повод незаконно засаждане на дървета над трасето; ремонтно-строителни дейности след наводнение (2006-2007г.) с фирма „Хидростроителство” ООД — установени с Договор от 29.06.2006 г. По изложеното заключава, че преди завеждане на делото е изтекъл десетгодишният давностен срок (1997—2007 г.) Допълва, че владението е упражнявано явно и открито. а не скрито. каквото е твърдението на въззивника. И че факта, че водопроводът се намира под земята, не обуславя скритост на владението-последното е понятие, характеризиращо отношението на владелеца с третите лица и с евентуалните носители на правото, а не физическите характеристики на обекта. Заключава, че в случая по делото е безспорно установено, че съществуването на водопровода и принадлежността му са известни на всички заинтересовани лица: ограничението е отразено в реституционното решение от 1997 г.. пренесено е в нотариалния акт на въззивника от 2017 г. , отразено е в ПУП проекта, изготвен по негово собствено възлагане, а св. Б. е потвърдила, че и обикновен гражданин, при проверка в Общината, е бил уведомен „по средата на имота минава водопроводът на Биовет и не може да се строи”. А свидетелят О. Д. (баща на въззивника) признал, че са знаели за водопровода от самия нотариален акт-само предназначението са схванали погрешно. Заключава, че при тези обстоятелства твърдението за „скрито владение” е лишено от фактическа основа. Цитира се чл.112, ал.3 от ЗВ (1999 г.) че правото на водопрекарване през чужд имот се учредява с договор между собствениците на господстващия и служещия имот, а при липса на постигнато споразумениес акт на компетентния орган и че в конкретния случай подобен договор не е бил сключван, нито е издаван административен акт. Но независимо от това, сервитутното право по чл. 112 от ЗВ може да бъде придобито и по давност като самостоятелен придобивен способ, приложим и към ограничени вещни права (чл. 79 връзка чл. 55 от ЗС), доколкото законът не го изключва изрично. Допълва, че разпоредбата на чл. 112 от ЗВ урежда реда за учредяване inter vivos /доброволно прехвърляне приживе на право на собственост/, но не отменя общата норма на чл. 79 от ЗС за придобиване по давностно владение. Акцентира, че по делото е установено, че „Биовет” АД е собственик на завода за микробиални препарати — крайна точка на водопровода, находящ се в собствен имот (нот. акт №189/28.04.2009 г., УПИ II-ЗМП, кв. 132, площ 88 271 кв.м.). и е налице е господстващ имот по смисъла на нормата, а имотите, под и покрай които преминава водопроводът — включително ПИ 56277.4.1712 - са служещи имоти. Твърди се още, че основният водоизточник е язовир „Батак” като „Биовет” АД притежава Разрешително за водоползване № 003418/05.11.2004 г., изменено с Решение- № 368/2008 г. , с годишен лимит 7974 317 куб.м., и договор за водоподаване с „НЕК” ЕАД от 26.03.2001г., като водата постъпва от водохващане „Долна вада” при ВЕЦ Пещера и гравитачно по водопровода 1220/10 достига до изравнителен водоем 90 000 куб.м., собственост на „Биовет” АД /имот 017036, нот. акт №50 от 13.12.2007г. ). Допълва, че изравнителят е буферен резервоар осигурява автономност на водоснабдяването за около 7/ седем/ денонощия при временно прекъсване от страна на „НЕК” ЕАД (св. Я.). И че водопроводът е технологично неделимо свързан с производствения процес на завода-ферментационните процеси са непрекъсваеми и необратими, прекъсването на водата би имало катастрофални последици ( позовава се на заключение на в.л. С., прието без оспорване). Твърди се още, че водопроводът е въведен в експлоатация на 15.01.1997г. и от тази дата „Биовет” АД упражнява фактическа власт върху сервитутното право явно, непрекъснато и несмущавано в продължение на повече от десет години. И че трасето технически не може да мине по друг начин без несъразмерни разноски — то следва коритото на р. Стара река и е единственото обосновано трасе (св. Б.), като с позоваването на давността в настоящото производство сервитутът по чл. 112 от ЗВ е придобит на самостоятелно основание. По отношение на довода в жалбата, за забрана за придобиване по давност на имоти публична държавна собственост , въззиваемата страна смята, че по делото не е установено процесният имот (ПИ 56277.4.1712) да е имал характер на публична държавна собственост в релевантния период. И че имотът е бил реституиран на частно лице с Решение №00001 от 03.09. 1997г. на ПК — Пещера и придобит от въззивника с нотариален акт. Заключава, че самият факт на реституцията изключва характера на публична собственост, която по закон е извън гражданския оборот и не подлежи на възстановяване на частни лица (чл. 2, ал. 2 от ЗДС)., като позоваването на забраната е неотносимо към конкретния спор. Излагат се и съображения, че дори да се приеме, че сервитутът не е възникнал по силата на закона или на реституционния акт, то по делото безспорно е установено, че „Биовет” АД упражнява фактическата власт върху сервитутното право непрекъснато и явно от момента на въвеждане на водопровода в експлоатация през 1997 г. И че съоръжението се използва ежедневно за нуждите на производствения процес, извършвани са ремонтни и поддържащи дейности по трасето, както и действия за защита на съоръжението пред общинските органи. Поради което към момента на предявяване на исковете е изтекъл многократно десетгодишният срок по чл. 79 ЗС за придобиване по давност на сервитутното право, поради което правото на водопрекарване е придобито и на това самостоятелно основание. По въпроса за оплакванията на жалбоподателя за явна необоснованост на фактическите изводи, за извеждане на констатации от неприети доказателства и за нарушаване правилата за оценка на доказателствата, квалифицира същите като неоснователни. Акцентира се, че решението съдържа подробен и последователен анализ на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; че фактическите изводи са изведени от приети по надлежния ред официални документи — строителни книжа, разрешения за строеж и ползване, протоколи на ДИК, строителни договори, счетоводни документи, нотариален акт на въззивника с изрично посочено ограничение. И не е налице позоваване на доказателства, неприети по делото. посочва още, че показанията на свидетелите на „Биовет“ АД — св. Я. (инвеститорски контрол) и св. Б. (проектант) — са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, основани на лични преки впечатления: Я. лично е участвал в изграждането, въвеждането в експлоатация, геодезическото заснемане и ремонта на водопровода; Б. познава проектните фази от 1986-1987г. и е категоричен, че водата не е питейна и обслужва изключително технологичен процес. Заключава се, че техните показания кореспондират изцяло с приетите по делото писмени доказателства ; че свидетелката Б. допълнително е потвърдила, че при проверка в Общината й е казано, че „по средата на имота минава водопроводът на Биовет и не може да се строи” — факт, независимо установен от трето лице, несвързано с „Биовет” АД. Коментирани са и показанията на свидетелите посочени от ищеца (С., М. и О. Д.) дали показания, основани на предположения, вътрешно противоречиви и несъответстващи на писмените доказателства. И че твърдението им, че водопроводът бил за питейно водоснабдяване на гр. Пещера, противоречи на всички останали доказателства, доколкото водата е с планктони по цъфтеж на яз. „Батак” и е негодна за питейни нужди (св. Б.); по делото е установено, че градски водопровод не преминава през процесния имот. И че свидетелят О. Д. е признал: „Откакто почнаха делата, разбрахме, че не е за града, а за БИОВЕТ АД.”, като праводателят е знаел за съществуването на водопровода и ограничението -само погрешно е допускал предназначението. Смята, че законосъобразно тези показания не са кредитирани от решаващия съд. Акцентира се върху данните от самия ПУП проект, изготвен по възлагане от въззивника, в който изрично е нанесена осовата линия на водопровода ф 1250 мм на „Биовет” АД и сервитутните ивици с посочен „Биовет” АД като титуляр. И че въззивникът сам е признал съществуването и принадлежността на сервитута в собствения си проект, като в откритото съдебно заседание от 29.09.2025 г. въззивникът направил изрично съдебно признание, че водопроводът е на нормативната дълбочина, потвърждавайки законосъобразността на съоръжението. Допълва, че заключенията на вещите лица С. и М. са приети без оспорване и установяват категорично: водопроводът преминава под ПИ 56277.4.1712; Разрешение за ползване .№ 14/1997г. обхваща именно участъка през имота на въззивника; прекъсването на водоснабдяването би имало „катастрофални последици”; сервитутната ивица за процесния имот е с площ 231 кв.м. По възражението на жалбоподателя, за нарушено диспозитивно начало, въззиваемата страна сочи, че в отговора на исковата молба и в насрещните искови молби „Биовет” АД изрично е заявило следните основания за притежаваните от дружеството права :
запазване на правото на водопрекарване въпреки реституцията;
правоприемство и суперфициарна собственост по силата на реституционния закон;
учредяване на сервитут по чл. 18, ал. 2 от ЗВ ;
придобиване по давност;
сервитут по чл. 112 от ЗВ (1999 г.) в полза на господстващ имот и че съдът се е произнесъл в рамките на въведените факти и обстоятелства. И че дори и да е дал по-широка правна квалификация на установените факти. това е негово правомощие по чл. 6 от ГПК, а не процесуално нарушение. Моли да се потвърди изцяло обжалваното решение на РС-Пещера като валидно, допустимо и правилно. Страната не сочи нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца С. О. Д.,ЕГН-•••••••••• депозирана чрез процесуалния си представител адв.В. К. от АК Пазарджик с вх.№354 от 16.01.2026г. както и постъпилия писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна БИОВЕТ АД, ЕИК-112029879 подаден чрез процесуалния си представител адв.Н. С. от САК, с вх.№1506 от 06.03.2026г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове от С. О. Д. ЕГН ••••••••••, гр. ••••, чрез адв. В. К., против „БИОВЕТ“ АД, ЕИК 112029879, със седалище и адрес на управление гр.Пещера, ул. „Петър Раков“ №39, за приемане на установено, че ответното дружество непритежава ограничени вещни права по смисъла на чл.55 ал.1 от ЗС-право на ползване, учредено право на строеж върху постройка / канал/
както и сервитут за водопрекарване върху недвижим поземлен имот, собственост на ищца , с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр.Пещера с площ от 1777кв.м. съединени с насрещни искове от същия характер и естество и и за собственост на ответника по давност по чл.79 ал.1 от ЗС , всички искове по чл. 124 ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба с вх.№ 5596 от 22.10.2024г./ гр.д.№1069/2024г. по описа на Пещерски районен съд / ищецът, С. О. Д. ЕГН ••••••••••, твърди, че е собственик на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №32/05.09.2017г. на следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 56277.4.23 по КККР на гр. Пещера, представляващ нива с площ от 2957 кв.м., от който впоследствие са образувани два отделни имота – ПИ с идентификатор 56277.4.1711 с площ от 1180 кв.м. и ПИ с идентификатор 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м.
Твърди още, че е имал инвестиционни намерения по отношение на ПИ с ид. 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м., като инициирал процедура за промяна на предназначението на поземления имот. В тази връзка поискал одобряване на подробен устройствен план /ПУП/ за изграждане на автошоурум и крайпътно заведение. След одобряване на проекта и издаване на строителното разрешение ответното дружество оспорило същите по административен ред с твърдението, че притежава право на строеж за водопровод в имота на ищеца, че е собственик на подземен водопровод преминаващ през ПИ 56277.4.1712. Твърди, че няколко инстанции по реда на АПК направили противоречиви изводи досежно наличието респективно липсата на такова право в полза на ответника. Твърди още, че ответникът не разполага с документи удостоверяващи учредяването на ограничено право вещно право и / или сервитут върху неговата земя. Последното представлявало основание за водене на настоящето производство и обосновавало правен интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск против ответника.
С уточняващи молби вх.. № 5837/ 04.11.2024г./л.50/ и от вх. №6009/ 13.11.2024г. /л.58/формулира петитум – да се приеме за установено, че ответника БИОВЕТ АД не притежава и не е титуляр на право на строеж за подземен промишлен водопровод, преминаващ през ПИ с ид.
56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м., при съседи на имота ПИ 56277.4.1, 56277.4.1711,56277.4.10, и 56277.4.25 по КККР на гр. Пещера; на право на ползване на ПИ с ид. 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м., във връзка с преминаващ подземен водопровод; и сервитут на водопрекарване през собствения на ищеца ПИ с ид. 56277.4.1712 с площ от 1777 кв.м., като претенциите са предявени в условията на кумулативност.
В едномесечния срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор с вх.№6755 от 17.12.2024г. ведно с насрещна искова молба /л.64/ . В отговора си оспорва твърденията на ищеца. Твърди, че с решение от 03.09.1997г., на Поземлена комисия гр. Пещера, влязло в сила на 16.09.1997г., е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Г. К. върху нива с площ от 2,998 дка, пета категория, местност Баташки път, имот №038020 по картата на землището на гр. Пещера, при граници: 038019 - полски път - общинска собственост; №038001 път I V клас - държавна собственост; №038022 паркинг - общинска собственост - път; №038021 -
дървопроизводителна площ - общинско - гори; №038007 - водно течение - държавна собственост. В решението на ПК било посочено следното: „Ограничения при ползване на имота, основания: главна водопроводна мрежа - над водопровода и на 3 метра от двете му страни се забранява разполагане на трайни и временни постройки и трайни насаждения." С нотариален акт от 05.09.2017г. за покупко-продажба на недвижим имот №104 рer. №2679, т. 291/17 г., вписан като акт №32 от 2017г. на Сл.Вп. Пещера, ищецът купил описания по-горе имот, като в акта се сочело изрично, че върху имота има следните ограничения: главна водопроводна мрежа. В нотариалния акт било посочено, че имотът е с идентификатор 56277.4.23.Нотариалният акт се отнася до имота, посочен в цитираното решение на поземлена комисия - гр. Пещера. Твърди се, че кметът на Община Пещера издал Заповед №26 от 16.01.2019г., с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за отреждане на част от поземлен имот с идентификатор 56277.4.23, целият с площ от 2957 кв.м, а частта за проектен поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на град Пещера е с площ от 1777 кв.м. Останалата част от имота с площ от 1180 кв.м, получава нов идентификатор 56277.4.1711 по КККР на град Пещера в местност „Баташки път", землище на град Пещера, от „нива" в УПИ- 4.1712 „За автошоурум и крайпътно заведение". /Сборът от квадратурите на двата новопроектирани имота е 2 957 кв.м./. В проекта за ПУП, изработен по възлагане от ищеца за промяна на предназначението на имота, било посочено, че проектът е съобразен със съществуващия сервитут за водопровод, а в проекта за ПУП, чертеж- извадка от КВС и чертеж - ПР е очертана ос на водопровод ф1250 мм на „Биовет"; също така в представените одобрени парцеларни планове за ел. и ВиК захранване на имота изрично в чертежите са посочени сервитутните ивици на водопровода, както и е посочен титулярът на сервитута - „Биовет“ АД.
Ответникът твърди още, че с решение на ВАС по административно дело №4232/2024 г. е потвърдено решението на АдмС - Пазарджик по адм. дело № 420/2023г., с което е отменена Заповед №26 от 16.01.2019г. на Кмета на Община Пещера, с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ по отношение на процесния имот, като мотивите на съда били че при издаване на административния акт са допуснати редица нарушения, едно от които е, че планът е одобрен без съгласието на „Биовет" АД - титуляр на ограничено вещно право в имота, за който се отнася разработката, като по този начин материалноправните предпоставки за издаването на заповедта не са изпълнени. Твърди, че заповедта на кмета на община Пещера е отменена, същата не е породила правни последици. Излага в отговора си и че в описания по-горе имот преминава промишлен водопровод на „Биовет" АД, който служи за промишлено водоснабдяване на завода за микробиални препарати на „Биовет" АД („Завода", „Завод на „Биовет“). Въпросният завод бил открит на 08.01.1961 година с наименование „Завод за антибиотици". /От 1971 г. до 30.03.1986г. заводът се преименува в „Завод за микробиални препарати". От 01.04.1986г. до 01.05.1986г. с решение №6 от 21.03.1986г. на Министерския съвет заводът е преименуван на „Комбинат за ветеринарни антибиотици", а от 01.05.1986г., съгласно заповед №1-501/30.04.1986 на Министерския съвет - на „Комбинат за микробиални препарати" („КМП"). Твърди се, че Биовет АД е правоприемник и притежава активите на бившето държавно предприятие, преобразувано впоследствие в търговско дружество по Търговския закон, станало с протоколно решение №2 от 21.11.1989 година на ДФ "Промишлена микробиология" гр. Разград, с което на основание Указ 56 за стопанската дейност „Комбинат за микробиални препарати" става Държавна фирма /ДФ/ "Биовет". С решение № 5622 от 11.11.1991год. по фирмено дело Ж 3529/1991 год. на Пазарджишкия окръжен съд в Търговския регистър е вписана регистрацията на предприятието, въз основа на ограничения: ограничения: Заповед №РД-17 93/1991г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите, с която са преобразувани дъщерни фирми подразделения на ДФ "Промишлена микробиология" гр. Разград в акционерни фирми, и същото е станало Еднолично акционерно дружество с наименование "Биовет" ЕАД. На основание Решение 174 от 28.01.1997 год. на Пазарджишкия окръжен съд била вписана нова промяна в регистрацията на „Биовет" ЕАД, съгласно която наименованието на дружеството става „Биовет" АД. С договор за покупко-продажба от 24.04.2000г. „Българска фармацевтична компания" АД - гр. София закупува 54% от капитала на „Биовет" АД - гр. Пещера, с което приключва приватизацията на дружеството.
Ответникът твърди, че през 80-те години на миналия век е взето решение за изграждане на външно промишлено водоснабдяване на Завод за микробиални препарати Пещера. Като с протокол от 27.08.1987г. на основание чл. 33 от Наредба №1 за определяне, съгласуване и утвърждаване на трасета за линейни обекти, съгласно изискванията на ЗООСП / ???? и Заповед № 446 от 26.03 1987г. на зам. Председателя на ИК на ОНС - гр. Пазарджик по писмено искане на КМП- гр. Пещера е определено трасе и площадки за изграждане на промишленото водоснабдяване на КМП - Пещера. Във връзка с изграждането на водопровода, „Биовет" сключва редица договори за извършване на проектиране, изготвяне на предварителен доклад по ОВОЗ, доставка стоманени тръби Ф 1220/10, СМР, доставка и монтаж на разходомер и други През 1993 г. Национална електрическа компания („НЕК") съгласува проекта. В последствие част от проекта е преработена от ЕТ „Хидрек" , за което е издадено разрешение за строеж №2/8.03.1995г. за първи, втори и трети етап на „Външно промишлено водоснабдяване", които били изградени под земята въз основа на редовни строителни книжа, и за които водопроводи са издадени разрешения за ползване за всеки от етапите, както следва:
Промишленият водопровод на дружеството ответник е въведен в експлоатация, съгласно протокол - образец № 16 на ДПК от 17.12.1996г. и Разрешение за ползване №14 от 15.01.1997г., издадено от РИТСК Пазарджик за строеж: „Външно промишлено водоснабдяване - водопроводи I етап". За пълнота по делото се представя писмена документация: протокол - образец №16 на ДПК от 19.12,1997г. и Разрешение за ползване №83 от 09.02.1998г. издадено от РИТСК Пазарджик за строеж: „Външно промишлено
водоснабдяване - II етап, включващ водопровод от изравнителя - 90 хил куб.м, до складова база, външно промишлено водоснабдяване - напоителни полета"; протокол - образец №16 на ДПК от 17.12.1998г. и Разрешение за ползване №196 от 29.12.1998г. издадено от РДНСК-Пазарджик за строеж: „Външно промишлено водоснабдяване - III етап, подобект: 1. Водопровод 1220x10 мм облицовка, 2.Водопровод 108x4 мм до площадка Айвермектин, 3.Водоем „Ямата" - ограда".
Ответникът твърди още, че Водопроводът е включен в баланса на дружеството по сметка 204 - машини, съоръжения и оборудване, касаеща всички инженерно-технически обекти. Допълва, че изграденото от „Биовет" по проект „Външното промишлено водоснабдяване на Комбинат за микробиални препарати - Пещера" ( понастоящем завод на Биовет АД гр. Пещера) във всички негови части е законно. И че Водопроводът, част от който е прокаран през имота на ищеца, също е законен. Излага в отговора си още и че въпросният водопровод е използван от „Биовет" АД по предназначение за нуждите на собствения на дружеството завод, находящ се в имот негова собственост, от момента на издаване на разрешенията за ползване и до момента, като Биовет АД е упражнявало всички права свързани с него, за което свидетелствала и дългогодишната кореспонденция с Община Пещера, относно незаконно засаждане на дървета върху земята, под която е прокаран водопроводът, както и писма до Пътно поддържане Пазарджик през 2007г., когато е извършван ремонт на пътя Пещера- Батак.
Дружеството предприемало ремонтни дейности на съоръжението, поддържало го е и е изисквало правата му във връзка с водопровода да бъдат съблюдавани от всяко трето лице. В тази връзка се сочи, че през 2006г. е извършен ремонт на водопровода от „Хидростроителство" ООД въз основа на договор от 29.06.2006 г. Във връзка с влизането в сила на Закона за водите от 1999г., на 26.03.2001г. „Биовет" АД сключва договор с „Националната електрическа компания" ЕАД за водоподаване от ВЕЦ Пещера, а през 2004г. п о л у ч а в а Разрешително за водоползване №003418/05.11.2004г. от Министъра на околната среда и водите от язовир „Батак", изменено с Решение №368 от 2008г., с което е определен лимит на ползваната вода от 7 974 317 куб.м. годишно. Оттам по собствения си водопровод дружеството ответник се захранва непрекъснато с вода необходима за промишлените му нужди, тъй като производството му не допуска прекъсване на технологичния процес. През 2019 г., след откриване на нови производствени мощности, е сключен нов договор за услугата водоподаване с „НЕК" ЕАД.
Ответното дружество твърди, че е собственик на промишлен водопровод, включително и частта под поземлен имот с идентификатори 56277.4.1712 по КККР на град Пещера (част от имот с предишен идентификатор 56277.4.23, бивш имот №038020), че е носител на право на строеж по отношение на водопровода, респективно има право на сервитут за водопрекарване през посочения имот, като при условията на евентуалност поддържа, че е придобило въпросните права въз основа на давностно владение и се прави възражение в този смисъл. Твърди още и че правото на водопрекарване за изградените водопроводни съоръжения се запазва въпреки последваща реституция. Ответното дружество поддържа, че водопроводът е законно изграден, респективно търпим, и в негова полза е налице сервитут върху имота на ищеца, още към момента на влизане в сила на решението на ПК - Пещера, с което е възстановена собствеността на праводателя на ищеца, респективно „Биовет" АД поддържа, че сервитутът е възникнал на основание чл. 18, ал. 2 от ЗВ , респективно, че е придобило сервитута по давност и прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност чрез упражняването на фактическата власт и своенето му повече от пет, респективно десет години. Акцентира се, че Владението върху сервитута е установено от момента на изграждане на подземния водопровод и при липса на други данни, за началото му следва да се приеме датата на разрешението за ползване - 15.01.1997 г. и от този момент е започнала да тече придобивна давност. Заключава ч е в случая праводателите на ищеца са станали собственици на нива, възстановена им по силата на ЗСПЗЗ, поради което те и правоприемниците им следва да се съобразяват с разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от същия закон, а именно са длъжни да опазват съществуващите в земите им мелиоративни, електроенергийни и други съоръжения.
Твърди се ,че във връзка с осъществяване на правата посочени по - горе, съответно като част от правомощията включени в тях, ответникът има право на преминаване и водопрекарване по отношение на всички имоти, под които е изграден водопроводът, а не само по отношение на имота на ищеца. Моли исковете на ищеца С. О. Д. ЕГН ••••••••••да се отхвърлят. Претендира разноски.
Предявяват се от процесното дружество насрещни искове въз основа на изложените по – горе факти, а именно: Ищецът по насрещните искове „БИОВЕТ „ АД , ЕИК-112029879 Моли да се приеме за установено по отношение на С. О. Д., че „Биовет" АД е собственик на подземен промишлен водопровод, в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера (част от имот с предишен идентификатор 56277.4.23, бивш имот №038020) - собственост на С. О. Д., съответно притежава право на строеж за промишления водопровод, в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера - собственост на С. О. Д..
При условията на евентуалност, моли да се приемете за установено по отношение на С. О. Д., че „Биовет" АД е придобило въз основа на давностно владение правото на собственост, респективно правото на строеж. Моли да се приеме за установено по отношение на С. О. Д., че „Биовет" АД притежава право на преминаване и водопрекарване за подземен промишлен водопровод през поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера (част от имот с предишен идентификатор 56277.4.23, бивш имот №038020) - собственост на С. О. Д., с площ на сервитута от 231 кв. метра. При условията на евентуалност, моли да се приеме за установено по отношение на С. О. Д., че „Биовет" АД е придобило по давност въпросните права, чрез упражняването им в предвидения от закона срок.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпи писмен отговор от ответника С. Д., с вх.№ 1047 от 26.02.2025г. /л.289/ с който оспорва насрещната претенция, като излага с доводи, че 1.В отговора на исковата молба на Биовет АД е инкорпорирана и насрещна искова молба с която ответника е предявил срещу първоначалния ищец насрещни положителни установителни искове при петитум за приемане за установено по отношение С. О. Д. , че Биовет АД е собственик на подземен промишлен водопровод в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера (част от имот с предишен идентификатор 56277.4.23, бивш имот №038020/ собственост на С. О. Д., съответно притежава право на строеж за промишления водопровод в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера собственост на С. О. Д.. А при условия на евентуалност да се приеме за установено по отношение С. О. Д. , че Биовет АД е придобило въз основа на давностно владение правото на собственост , респективно правото на строеж; да се приемете за установено по отношение на С. О. Д. , че Биовет АД притежава право на преминаване и водопрекарване за подземен промишлен водопровод през поземлен имот с идентификатор 56277.4.1712 по КККР на гр. Пещера (част от имот с предишен идентификатор 56277.4.23, бивш имот № 038020, собственост на С. О. Д. с площ на сервитута от 231 кв.метра. При условия на евентуалност, да се приемете за установено по отношение С. О. Д., че Биовет АД е придобило по давност въпросните права, чрез упражняването им в предвидения от закона срок.
Ответникът по насрещните искове изразява становище, че при така формулирания от първоначалния ответни и ищец но насрещните искове
Биовет АД петитум , насрещната искова молба е нередовна защото изискванията за редовност на исковата молба с която е предявен иск за собственост или ограничено вещно право е формирана еднозначна задължителна практика на ВКС според която, ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на исковата молба като посочи всички негови индивидуализиращи белези — вид местонахождение , граници , площ , а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта идентификатора на имота ( вж.Решение №247 [18.06.2012г. гр.д. 449/2011г. ВКС първо г.о., чл.290 ГПК) и че ако претендираното право е за имот който не е нанесен в действащата кадастрална карта или кадастрален план , към исковата молба следва да бъде представена комбинирана скица която да илюстрира положението на спорния имот спрямо действащия план или най- малкото скица по предходен план която може да бъде съпоставена с действащия ( вж. Решение № 11 /01.02.2012г. по гр.дело №166/ 2011г. ВКС първо г.о. чл.290 ГПК и др.). В случая насрещната искова молба не отговаря на тези изисквания , защото не съдържа
индивидуализиращите белези на обекта на претендираните права вкл. вид , площ , граници и номер по действащата КККР. Акцентира, че доколкото процесния водопровод не е нанесен в КККР ищецът следвашло да илюстрира неговото местоположение по начина посочен в цитираната практика на ВКС. Освен това , ищецът не изложил твърдения относно придобивния способ ( основанието ) на всяко от отделно заявените до съда искания. Смята, че от петитума на насрещната искова молба (възпроизведен буквално по-горе ) не става ясно колко и какви установителни искове е предявил ответника и на какво правно основание стъпва всеки от тях. Посочва, че в първия абзац от петитума , не ставало ясно дали е предявен един иск- за признаване право на собственост върху подземен водопровод като придобито по силата на право на строеж за водопровод или са предявени два кумулативно иска -за признаване право на собственост върху водопровод и за признаване право на строеж за водопровод . и доколкото при евентуалност се иска правото на собственост за водопровод, респективно правото на строеж за водопровод да се признаят като придобити чрез давностно владение. А във втория абзац от петитума също не било ясно дали е предявен един иск — за право на преминаване и право на водопрекарване и л и два отделни кумулативно съединени иска за право на преминаване и за право на водопрекарване , като се има предвид , че законодателя ясно разграничава сервитута за преминаване през чужд имот (чл. 192 ЗУТ) от сервитута за водопрекарване през чужд имот ( чл. 112 от Закона за водите ) . Не бил е посочен придобивния способ от който ответника извежда така претендираните права (сервитути ). Предвид , че нередовната искова молба не изисква отговор по смисъла на чл. 131 ГПК .
С втора молба ответникът по насрещните искове изцяло поддържа молбата си в която са изложили съображения за нередовност на насрещната искова молба. Представя и следния отговор : 1. Част от предявените насрещни искове са недопустими, защото с първоначалната искова молба , уточнена с молби от 04.11.2024г. и 13.11.2024г. ответникът по насрещните искове и ищец по първоначалния иск е предявил при условия на кумулативност отрицателни установителни искове , че Биовет АД не притежава : право на строеж за подземен водопровод , право на ползване на подземен водопровод и сервитут за водопрекарване на подземен водопровод през собствения на С. Д. поземлен имот с идентификатор 56288,4.1712 по КККР на гр. Пещера. Допълва, че в отговора на исковата молба на Биовет АД е инкорпорирана и негова насрещна искова молба с предявени срещу Д. насрещни положителни установителни искове , че Биовет АД притежава право на строеж за водопровод , респективно . право на собственост върху водопровод, респективно право на преминаване и водопрекарване за подземен водопровод през собствения на Д. поземлен имот с идентификатор 56288.4.1712 по КККР на гр. Пещера. Според ответника, в теорията и практиката на ВС ( ВКС) еднозначно се приема , че един и същ правен спор може да даде повод било за положителен било за отрицателен установителен иск. И че както е посочил проф. Ж. С. ,” ако иска е предявен от страната която отрича съществуването на спорното право иска ще е отрицателен, а ако иска е от страната която твърди съществуването на спорното право иска ще е положителен. Смята, че да се уважи положителен установителен иск е равнозначно на това да се отхвърли отрицателен установителен иск и обратно — да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен ( вж. БГПП , трето издание 1979г. стр. 193). Поради изложеното заключава, че ответника няма правен интерес да предявява положителен установителен иск щом ищеца вече е заявил отрицателен установителен иск за същото спорно право. В този случай съда е длъжен поради недопустимост да прекрати производство по по-късно заведения иск със същия предмет . Смята, че два от насрещно предявените положителни установителни искове - за признаване на право на строеж за водопровод в имота на доверителя, както и за признаване на право на водопрекарване през имота на доверителя ( право на водопрекарване и сервитут за водопрекарване е едно и също ) са недопустими и производството по тях подлежи на прекратяване. Ответникът приема ,че за процесуално допустими единствено насрещните установителни искове за право на собственост върху подземен промишлен водопровод в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор 56288.4.1712 по КККР на гр.Пещера , както и за право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 56288.4.1712 по КККР на гр.Пещера, които по същество се определят като неоснователни . Изразява позиция, че от фактическа страна не се оспорват твърденията , че Биовет АД е изградило подземно линейно съоръжение (тръбен водопровод) за нуждите на производството си, но че ответника С. Д., не е сигурен дали през имота му преминава такъв водопровод при положение, че не е видим и не е нанесен в действащата кадастрална карта . Твърди се още, че С. Д. е придобил имота чрез покупко- продажба като документите на праводателите са съдържали данни за ограничения на собствеността във връзка с преминаващ през имота „ главна водопроводна мрежа”, тоест водопровод публична собственост чрез който се предполага, че се извършва захранване с питейна вода на гр. Пещера, но не и за „ промишлен водопровод „ частна собственост на Биовет АД. Оспорва се изцяло твърдението, че въпросния промишлен водопровод е изграден законно, че водопровода е изграден по трасе , което е определено съгласно и протокол от 27.08.1987г.; че цитирания и приложен протокол е съставен на основание чл.33 от Наредба № 1 за определяне, съгласуване и утвърждаване на трасета за линейни обекти и касае определяне на трасе за бъдещо надземно съоръжение - канал за промишлено водоснабдяване и доколкото съгласно същата наредба трасетата на подземните линейни обекти са по реда на чл.56 и следващите; Оспорени са твърденията , че водопровода е изграден съгласно одобрен проект от 1993г. и издадено разрешение за строеж от 1995г. доколкото представения технически проект — утвърден от ръководството на Биовет АД , но не и от компетентен орган, както и не е представено и разрешение за строеж.. Ответникът коментира, че според документите приложени по насрещната искова молба, Биовет АД фактически е извършило първо строителството през 1994г. , а после се е снабдявал със строителни документи, правен извод следващ се от елементарен прочит на представените протоколи Образец 16 - от 17.12.1996г. , от 19.12.1997г. и от 17.12.1998г. на държавна приемателна комисия, които са съставени и подписани при грубо според ответника несъобразяване с изискванията на Наредбата №6 за държавно приемане и разрешаване на строежите в РБ. (Обн. ДВ. бр.28 от 5 Април 1993г., доп. ДВ. бр.7З от 27 Август 1993г., отм. ДВ. бр.72 от 13 Август 1999г.). Като от съдържанието им било видно, че съответните комисии са приели съответните етапи от стоежа на водопровода без да изискат документ за собственост и/или право на строеж и/ или разрешение от Министъра на земеделието и храните за километрите земеделски и горски земи и урбанизирани имоти през които е преминало трасето на водопровода. Установявало се, че договорите за строителство по време значително предхождат строителното разрешение и протокола за определяне на строителна линия, че не е удостоверено от органите на местната администрация, че са изпълнени задълженията по чл. 22 и чл. 184, ал. 2 от ПП ЗТСУ без което съгласно чл.22 ал.2 от ППЗТСУ обекта не се приема и не се въвежда в експлоатация. Ответната страна счита, че в нарушение на тези изисквания на основание цитираните протоколи образец 16 , РИТСК е издала съответни разрешения за ползване №14/15.01.1997г., № 83/09.02.1998г. и №196/29.12.1998г. на водопровода. Ответникът изрично заключава ,че се касае за позоваване на административни актове издадени в производства по които доверителя не е участвал . Поради изложеното ответникът изрично се позовава на нормата и на основанието по чл. 17 ал.2 от ГПК като изрично моли съда да се произнесе инцидентно по тяхната правна валидност и законосъобразност и след като се убеди , че са издадени в грубо нарушение на закона при формиране на преценка за законността на водопровода да не зачита тяхното удостоверително действие. Ответникът счита още, че
принципно неотносими са изложените разсъждения , за извършено от държавата строителство предшестващо възстановяването правото на собственост на земеделска земя, като в тази връзка моли да се съобрази , че преобразуването на някогашното ДФ „ Промишлена микробиология”гр. Разград в ЕАД „ Биовет „ е извършено със заповед № РД-17-9З/ 1991г. . И че към датата на акта на преобразуване процесния промишлен водопровод не е съществувал и не е включен в активите на преобразуващото се държавно предприятие не е налице придобивното основание по чл. 17 от ЗППДОП в лицето на търговското дружество правоприемник. Заключава, че в тази връзка строителството е извършено не от държавата, а от частноправен субект чиито капитал / акции / по време на строителството поне до размера на 25% е принадлежал на частни лица. От друга страна смята за правно противопоставими на земеделската рестутиция само и единствено строежите извършени до 01.03.1991г. ( аргумент чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ ) , но не и строежите извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ върху земи, подлежащи на възстановяване . Заявената от ответника принципна теза и позиция е , че правото на собственост върху процесния поземлен имот е възстановено на праводателите, съответно придобито от С. Д. при ограничение наложено по силата на ЗСПЗЗ Поддържа, че основната разлика между законовите ограничения на собствеността и сервитутните права е свързана с обстоятелството, че наложените по силата на самия закон ограничение на собствеността не съответстват на някакво вещно право на определено лице , че ограничението е по отношение на самия собственик на имота, но не е в полза на друго лице. Смята, че това ограничение не съответства сервитутно право на Биовет АД . Позовава се страната на задължителната практика ВКС според която, законови сервитути за заварени съоръжения възникват по силата на Закона за енергетиката(чл.64) и други, но не и по Закона за водите . посочва, че Съгласно § 15 ал.2 от ДР на ЗВ сервитутните права за изградени по-рано съоръжения за водопрекарване се уреждат в срок две години от влизането на закона в сила. А съгласно чл. 112 от същия закон , правото на водопрекарване през чужд имот се учредява със споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато - с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 4 от закона и че доколкото Биовет АД не се е възползвал от този срок , то правото на водопрекарване (разбирано като ограничено вещно сервитутно право) не е възникнало.
Излагат се и конкретни доводи и съображение по останалите заявени насрещни искови претенции. Така за -1. иска за признаване право на собственост върху водопровод, посочва, че ако този иск е за движима вещ ( част от тръба ф 1250 мм ) — искът не се оспорва, като с оглед разпоредбата на чл. 110 от ЗС , тълкувана във връзка с §5,т.80 от ДР на ЗУТ така наречения „ промишлен водопровод” е движима вещ, която може след отделянето й от поземления имот на С. Д. да бъде преместена в пространството и да бъде използвана със същото или подобно предназначение някъде другаде, като с нейното премахване няма да се промени субстанцията и начина на ползване на имота. В хипотеза, че този иск е за право на собственост върху част от водопровод като недвижима вещ искът се оспорва категорично доколкото и дори частта от водопровода да се окаже трайно свързана със земята / недвижим имот на С. Д./, то по силата на приращението, респективно чл.чл.2З и 27 от Закона за водите същия е собственост на С. Д., а не на Биовет АД, защото ищеца не е посочил „да е установено друго „ (аргумент. от чл.92 от ЗС ) Като неоснователно се квалифицира въведеното от ищеца по насрещния иск при евентуалност основание — придобиване чрез давностно владение, доколкото едно, че владение не е осъществено и второ, същото не е обективирано по начин , че да стане достояние на собственика на земята. Ответникът заключава, че се касае се за така нареченото „ скрито „ владение което не поражда последици. В този смисъл ответникът счита, че следва да се има предвид , че Биовет АД не е изпълнило задължението си на инвеститор на строителни работи по чл. 22 и чл.184 ал.2 от ГШЗТСУ да предостави на техническата служба, съответно службата по кадастър при Община-Пещера пълни точни данни (схеми , скици, планове , чертежи) за извършеното строителство на водопровод , поради което същия не е отразен в кадастралната основа на устройствените планове , а впоследствие и в одобрената КККР, от което се заключава, че точното местонахождение на водопровода е неизвестно дори за органите на общината. Допълва, че както за праводателите на С. Д. , така и за самия него не е било известно обстоятелството, че през имота им минава промишлен водопровод на Биовет АД, а не „главния водопровод” според документите на общинската поземлена комисия. И че става дума за водопровод изграден от Биовет АД за което С. Д. е разбрал през 2023г. от жалбата на дружеството срещу ПУП разгледана по адм.д.№420/ 2023г.на Административен съд- Пазарджик. 2. По насрещният иск за признаване право на преминаване, ответникът С. Д. поддържа, че в действащото законодателство правото на преминаване през чужд имот е уредено в чл.З5 от ЗОСИ /ЗАКОН за опазване на селскостопанското имущество и в чл.192 от ЗУТ/ закон за устройство на територията/ . Като и в двете хипотези правото на преминаване през чужд имот се учредява чрез договор или административен акт. Доколкото в случая от ищеца не се твърдяло, да е сключен договор , респективно да е издаден административен акт , то ответната страна счита, че няма как да му се признае че има право да преминава през имота на С. Д. поради което така предявения иск следва да се отхвърли. Представените писмени доказателства не са оспорени от ответника. Направени са доказателствени искания във връзка с попълване на делото с писмена документация сочена от ищеца по насрещните искове както и във връзка с направено искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол по реда на чл.17 ал.2 от ГПК за валидността и законосъобразността на решенията на държавните приемателни комисии.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Видно от изложените от първоинстанционния Пещерски районен съд правни и фактически мотиви към постановеното от него решение рег.№3 от 08.01.2026г. по гр.д.№1069/2024г. по описа на същия съд, , същият приема на първо място, че е сезиран с искове / положителни и отрицателни/ с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК, като намира, че всичките предявени искове са допустими, тъй като са предявени срещу идентични страни, имат връзка по между си и се цели защита срещу първоначалния иск / решение №5412/2019 СГС, ТР 8/12 ВКС,ОСГТК/. Смята, че каква форма на защита на материалните си права ще избере ответникът (ищец по този иск) – положителен или отрицателен, не подлежи на съдебен контрол (Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., I I г. о., ГК, И че когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, включително като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, или предявявайки отрицателен установителен иск. Според съда в този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот /Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, както и Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, I I г. о. и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о./.
Съдът съобразява и отчита факта изтъкнат от ищеца в съдебно заседание от 29.10.2025г. с направено признание, че информацията, която се съдържа в неговия нотариален акт за главна водопроводна мрежа касае водопровод, който снабдява с питейна вода гр. Пещера, и да се приеме за доказано, че водопроводът е изграден на нормативната дълбочина от 70 см.
Исковият съд е проследил във времето настъпилите трансформации на ДФ “Промишлена микробиология -Разград“ , като според протокол от 21.06.1989г. на ДФ Промишлена микробиология – Разград, се учредява дъщерно дружество – БИОВЕТ със седалище в град Пещера, на което се предоставя имущество в размер на 30 000лв и е приет устав на дъщерната фирма БИОВЕТ от 21.07.1989г.; че Със заповед от 28.06.1991г. на Министерство на индустрията, търговията и услугите е прекратена дейността, на ДФ Промишлена микробиология – Разград, образувана е във фирма с държавна имущество и са преобразувани дъщерните фирми, една от които е БИОВЕТ Пещера . А съгласно Приложение 3 към посочената заповед е преобразувана дъщерна фирма Биовет в акционерна фирма Биовет, с уставен фонд – държавно имущество на стойност 51720 хил. лева, което представлява уставния фонд на дъщерната фирма Биовет по баланса към 31.03.1991г. / л. 9093 /. Коментирано е и одобрен протокол от дата 27.08.1987г., с който е одобрено трасето на линеен обект- трасе и площадки на промишлено водоснабдяване на КМП Пещера./л.105/.
Установено е от исковия съд съда, че през 1991г. е вписана в търговския регистър на Окръжен съд Пазарджик регистрацията на БИОВЕТ ЕАД – с държавно имущество, с посочения по- горе капитал, а през 1997 г. е променено наименованието на фирмата на БИОВЕТ АД. Като на 24.04.2000г. е сключен договор за приватизационна продажба на 54 % от капитала на „БИОВЕТ“ АД между Агенция за приватизация и БФК АД.
Исковият съд изследва и съдържанието на земеделска реституционна преписка -административна преписка от ОСЗ /ПК/ -Пещера по заявление вх. №433 от 23.01.1992г. /л.437/ според която се установява, че имот лозе и друго от 1 .500дка в м.“Пропаст“ и в м.“Баташки път, землище гр.Пещера е внесен в ТКЗС заявление-декларация на И. Г. К. за приемането му като член на ТКЗС като същия имот е приет с протокол № 1 от 1956година /л.446/.От подаденото заявление за реституция на земеделски земи на наследниците на И. Г. К. с вх.№433 от 23.01.1992г. със заявител Г. К. от 23.01.1992г. е поискано да се възстанови собствеността на ливада-овощна градина от 2,000 дка. в местността “Старата централа“ и лозе с батал от 1.7дка в м.“Кюнка“ , двете находящи се в землището на гр.Пещера за които като документ за собственост е представена нотариално заверена клетвена декларация по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ, че същите са собственост на наследодателя И. Г. К. и включени в ТКЗС през 1956г. /л.452/. По искането е постановено реституционно решение №433 от 16.09.1996г. /л.437/ на поземлена Комисия гр.Пещера, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Г. К. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на лозе от 2.255 дка в м.“Копривец“ и на овощна градина от 2дка в землището на гр.Пещера , като реституцията се осъществява на база представена молба-членство в ТКЗС. В това реституционно решение няма вписани ограничения на правото на собственост на наследниците на наследодателя И. Г. К. при ползването на двата реституирани имота.
С двустранно подписан протокол №433 от 23.09.1996г. ПК-Пещера е въвела на място във владение заявителя по преписката Георги Иванов Калинов така реституираните два имота като също няма вписано в протокола някакво ограничение на правото на собственост и ползване на имота. Протоколът за въвод във владение не е обжалван от страните и е стабилизирал своето правно и фактическо действие.
След като вече е извършен реално въвода във владение по отношение на процесните два реституирани имота, с последващо свое решение №00001 от 03.09.1997г., или близо след една календарна година от извършения въвод във владение и една година след постановяване на предходното си реституционно решение Поземлената комисия променя параметрите на вече извършената земеделска реституция, като основанието е формално и във връзка с направени измервания на земята /без данни кога, как и защо и в присъствие на кого/ в доказаните реално съществуващи стари граници , като в решението не се сочат нито протоколи, нито кога са съставени нито в присъствие на кого-най-малкото трябва да присъства и собственика на вече реституирания му имот и който е въведен във владение -наследниците на И. Г. К., ,като е извършена съществена промяна в реституцията и собствеността и в характеристиките на имота, чрез въвеждане от една страна нова по-голяма реституционна площ от 2988дка на овощната градина която става нива /л.438/ , /съставляваща имот №038020 ,по картата на землището при посочени съседи, земя пета категория / като площта на имота в стари реални граници от 2дка става близо 3декара или увеличение със 998кв.м., при заявени само и чисто 2дка площ овощна градина, за реституция или реституирана земя се увеличава по площ с 50% от първоначално заявената, /за лозето от 2.255дка в м.“Копривец“ няма никакви данни какво става с него/ като по същественото е , че за първи път е въведено ограничение при ползването на целия имот, а не само върху реституираната допълнително земя, с което фактически съществено се отежнява и обременява правото на ползване изобщо върху целия имот, а не частично, а именно според записаното“ -отграничения при ползването на имота -Главна водопроводна мрежа над водопровода и на три метра от двете му страни /или общо 6местра ширина/ , се забранява разполагането на трайни и временни постройки и трайни насаждения – посочено правно основание на забраната-няма, посочен собственик на главната водопроводна мрежа-няма, законови норми на които се подчинява водопроводната мрежа - няма; няма посочено дали се касае за водопроводна мрежа за питейна водопроводна мрежа или се касае за промишлена водопроводна мрежа , собственост на кого е тази водопроводна мрежа, на какво правно основание, каква е историята, кога и как е изградена тази водопроводна мрежа и дали законно е построена -основание , разрешение за ползване, разрешително за строеж, други строителни книжа, кога е извършен строежа и от кого доколкото това е изискване на закона да бъде посочено в решението за реституция на поземлената комисия, както и решението да препраща и задължително да бъде приложена скица неразделна част към решението , с което ПК да мотивира надлежно акта си и в частта за безусловно въведените ограничения и други-няма нищо такова. Формално е посочено, че се прилага заверена скица на имота, но такава липсва към решението- /л.438/, като единствената забележка в края на решението е записано- ,че настоящото решение се издава в изпълнение на чл.18д ал.4 , от ППЗСПЗЗ / редакция от 1994г./ Чл. 18д. (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1994 г / Предвижда, че
Поземлената комисия определя срок за съвместно уточняване със заявителите на границите на земеделските земи, разположени в териториите по чл. 18г, ал. 1, т. 2 и 3. Обявлението за срока се обнародва в "Държавен вестник", поставя се на видно място в кметството и се разгласява чрез средствата за масова информация., ал.6
(Предишна ал. 4) Поземлената комисия заснема съществуващите стари реални граници на имотите, а възстановимите - трасира на терена;/ и чл.31 ал.2 от ППЗСПЗЗ Чл. 31. ( редакция Доп. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.)
Допуска се по технически причини и от допълването на съседни категории по чл. 19, ал. 3 разлика до 5 на сто в размера на подлежащата на възстановяване земя и действително получената с изключение на земята, възстановена по чл. 18б чрез кадастрален план на населеното място. За разликите поземлената комисия приема таблица за определяне на стойностната компенсация между собствениците по цени, определени от Министерския съвет, съобразно пазарните цени за съответния район.
Разликата в размера на земята по ал. 1 се отразява служебно от поземлената комисия в решенията по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27.. Следва да се отбележи, че в ППЗСПЗЗ няма изрично предвидени клаузи за ограничаване на ползването на реституираните земеделски земи. В ЗСПЗЗ има предвидени такива, но в случая в решението си Поземлената комисия не се позовава нито на чл.2 т.4 / първоначалната си редакция 1991г./ от ЗСПЗЗ като ограничение на правото на собственост/предвиждащ, че Земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не са заети от открити минни кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения или на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ редакция (Решение № 20 на КС на РБ - ДВ, бр. 103 от 1996 г.)
Възстановяват се правата на собствениците върху земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населените места, освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешена сграда е започнал./Допълнено бр.98 /1997г.-освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 /. В решението на ПК -Пещера №00001 от 03.09.1997г., изрично е записано че същото допълва и изменя предишното решение №433 от 16.09.2996г. Решението не обжалвано по реда да чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ., и е подписано от всички членове на комисията. Според данните от съдържанието на нотариален акт за покупкопродажба №32, том 6, рег. №1527, дело №789 от 05.09.2017г. по описа на Службата по вписванията при РС-Пещера първоначалният ищец С. О. Д. придобива собственост върху поземлен имот с идентификатор 56277.4.23, с площ 2957 кв.м, с НТП „нива". В нотариалния акт е описано следното ограничение за имота: „Главна водопроводна мрежа", като в нотариалния акт не е изрично записано въз основа на какво и защо е предвидено и е възпроизведено в документа посоченото ограничение. Исковият съд коментира по делото заявление вх.№94 С-14- 3#3/17.10.2018г. С. О. Д., собственик на имот с идентификатор 56277.4.23 по КККР на гр.Пещера, с площ 2957 кв.м., с което е направил искане за изработване на ПУП -ПРЗ за промяна предназначение на част от поземлен имот 56277.4.23, като проектен имот с идентификатор 56277.4.1711, с площ 1777 кв.м остава с НТП „нива", а от останалата част, с проектен идентификатор 56277.4.1712, с площ 1180 кв.м, се образува УПИ V-4.1712 „За автошоурум и крайпътно заведение". В приложената скица на ПИ 56277.4.1712 по КККР на гр.Пещера издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър-гр.Пазарджик, №15-1055510-от 17.10.2024г., няма нанесено нито трасето по което преминава Главната Водопроводна мрежа, нито каква действителна площ заема, нито данни дали се касае за подземно или надземно трасе, къде точно преминава , каква е прилежащата площ , забранена за ползване от собственика на ПИ, кой е собственика на това съоръжение и от кога и какво е неговото предназначение ,нито има данни че е представлява примерно обект за националната сигурност. Никъде няма данни по скицата издадена след сключването на договора за покупкопродажба по силата на който ищецът става собственик на ПИ, че върху имота има чужда собственост-Главна водопроводна мрежа -на държавата или на търговско дружество, или на приватизирано ТД ,на държавно или на частно дружество, кога е възникнала и по какъв начин. Напротив, изрично е записано ,че върху имота няма други вещни права, тоест чужда собственост реално и юридически не е декларирана и индивидуализирана нито от собственика си в официални държавни регистри / КККР, КРНИ, СВ и други/, както и момента на придобиването й , нито от какво произтича и за какво се отнася .Такива данни няма и в документацията въз основа на окато е издаден и цитирания нотариален акт за собственост №32, том 6, рег. №1527, дело №789 от 05.09.2017г. Исковият посочва още, че с решение №540, взето с протокол №42 от 31.10.2018г. /лист 540/ на Общински съвет- гр.Пещера се разрешава изработване на ПУП -ПРЗ за промяна предназначение на част от поземлен имот с идентификатор 56277.4.23 по КККР на гр.Пещера.С изработения проект ПУП-Проект за регулация се предвижда промяна предназначението на част от имот 56277.4.23, като се образува нов УПИ:УПИ V-4.1712 „За автошоурум и крайпътно заведение", с площ 1777 кв.м. Изготвен е проект, с който имот с идентификатор 56277.4.23 се разделя на два поземлени имоти: имот с идентификатор 56277.4.1711, с площ 1180 кв.м, с НТП „нива", земеделска територия и имот с идентификатор 56277.4.1712, с площ 1777 кв.м, с НТП „За друг обществен комплекс", урбанизирана територия. Исковият съд коментира още, от приетите по делото писма и документи за водоснабдяване през 1985г. с инвеститор „СО Химическа промишленост- ХИМКОМПЛЕКТ“ л..116 /ИПП „Химкомплект"/ , се установява, че за първи път се изработва проект за обект ЗМП-гр.Пещера-разширение, подобект за „Външно промишлено водоснабдяване" водовземане от долната вада на ВЕЦ Пещера на Ф„ Биовет"АД-гр.Пещера, с предложение водоснабдяването да се осъществи от II-ри прозорец на деривация Пещера- ВЕЦ „Алеко", който вариант не е приет. През 1986г. са изработени нови пет варианта и с протокол №ЕС-Ф-У1- 15/28.12.1986г.на заседание на Експертния технико-икономически съвет на СО „Фармахим" приема трети вариант с изравнител 90000м3, свързан директно с изтичането на ВЕЦ"Пещера" на проект относно обект "ЗМП- Пещера-разширение", подобект Външно промишлено водоснабдяване - фаза ТИДРПП"./ Особеното на всички проекти, е че всичките проекти се изработват за първи път, а не върху установени данни от друг или други предхождащ такъв , като няма констатация, че към момента на изготвяне на проектите вече такова трасе съществува на място, маркирано е и вече е изградено , а са коментирани подробно особеностите на терена след направен оглед , как и от къде и от коя начална точка ще стане водовземането /от горно разпределително съоръжение-л.118/, в което се събират водите от долна вада на ВЕЦ Пещера и започна началото на главна безнапорна деривация за ВЕЦ Алеко. Като в това разпределително съоръжение се заустват и водите на изграденото непосредствено под пътя водохващане и река Стара река, съразмерно на улея със посочени размери .Посочено е съоръжението че се намира на 3.5км. от гр.Пещера /Обяснителна записка т.2/, като заключението е ,че вземането е директно от горното разпределително съоръжение е с дълбочина около 8метра, и е практически осъществимо и технически и организационно. Тоест ще се прави нещо за първи път , а не вече изградено такова. В т.4 е посочено действието на съоръжението и че ще бъде разположено по трасето до крайната си точка. както и че водовземането за обект ЗМП ще се осъществява от канала за изпускане на водите от ВЕЦ Пещера-Стара река и веднага след тунелното пресичане на пътя Пещера-Батак. Пренасянето на водата ще стана чрез безнапорно движение при посочено максимално водно ниво в горното разпределително съоръжение от 513.95метра.Предвиден е и авариен савак и нов савак за канала наред със съществуващ савак на канала/т.4/. Като етапност и организация на изграждането е предвидено- I-етап -почистване дъното на канала в участъка на водовземането от наноси и изграждане на предпазва бетонова стена с височина от 1м. II-разбиване на част от лява и от дясна подпорна стена в зоната на големи савак и разбиване на лява подпорна стена към пътя- и изграждането й съобразно работния проект. По приета от ЕТИС/експертна технико-икономически съвет/ трети вариант по цитирани протокол се предвижда, направата на изравнител разположен на хълм кота 511 в близост до площадката на завода, изграден при добри геоложки и топографски условия, изграждането на къс довеждащ двоен тръбопровод/л.126/ от изравнителя до площадката на завода, дава възможност за допълнително водно количество за бъдещи нужди на завода, при трети вариант водовземните съоръжения са еднакви-водохващането на р.Новомахленска и р.Стара, като водохващането използва водите след водохващанията на БВП, а водохващането на р.Стара е лесно изпълнимо с малък обем строителни работи, без да се нарушава съществуващото водоснабдяване на съществуващ завод, при вариант работещ с гравитачно придвижване на водата, при максимално надеждна система и консумация на малко ел.енергия. За целта е предвидено да се използват допълнителни възможности за оползотворяване на вода от други реки- Р.Номомахленска и Стара с което се намалява отнетата вода от БВП и непроизведена ел.енергия на ВЕЦ Алеко. Приетото решени е за трети вариант-с изравнител от 90000куб.м.-свързан директно с изтичането на ВЕЦ Пещера и разположен на хълм скота 511 до заводската площадка, без малък изравнител на р.Новмахленска и с облицовка-асфалт бетоново дъно, сградни насипни диги изолирани с PVC фолио и стойност 10772558лв. л.127 С протокол от 27.08.1987г. /л.105/ на комисия, назначена на основание чл.33 от Наредба №1 за определяне, съгласуване и утвърждаване на трасета за линейни обекти, съгласно изискванията на ЗООЗП се определя трасе и площадка за изграждане на промишлено водоснабдяване на КМП-Пещера, тоест на база направен оглед от комисията на място по предложените три варианта за трасе за изграждане на канал/ в него няма констатация че такъв канал вече фактически и реално съществува и функционира по предназначението си ,, от три варианта е изпълнен един първи вариант според който за изглаждането на канал за промишлено водоснабдяване на КМП- Пещера, с корекция -след преминаване на моста при входа на гр.Пещера от гр.Батак, ,трасето и канала да преминава в поречието до десния бряг/стена/ на река Стара река До последния мост на същата, след което да се отклони на дясно и премине покрай овощната градина, в С.ната й част, ако позволяват хидравличните условия до мястото на изравнителя , и пречиствателната станция , /тоест условно а не задължително преминаване/, определени по варианта и в ситуацията. Посочени са параметрите и на площадките за изравнител и Пречиствателната станция, и който терен представлява валуни с плевели, камъни и обрасъл частично с закелявал габър до V-та категория -Като водохващането на р.Новомахленска и водопровод до р.Стара река трасето да преминава по руслото на реката /Думата русло според речника на българския език означава естественото речно корито или легло, по което тече водата на една река. В преносен смисъл тя се използва за посока, ход или обичаен път на развитие на някакъв процес, събитие или дейност./ И да се съобрази със съществуващото водохващане за питейна вода на гр.Пещера. Исковият съд е коментирал и факта, че между „Биовет"АД-гр.Пещера и ЕФ „ДЕЛЧЕВ ГД"-Пазарджик е сключен договор с дата 05.04.1993г. за изграждане на обект: „Външно промишлено водоснабдяване" /л.346/и анекс към същият договор от 02.02.1995г. за изпълнение на договорени с анекса строително-монтажни работи през 1995г. Срокът на действие на първоначалния договора е 24месеца ,считано от 01.04.1993г. На 31.01.1996г е сключен втори анекс към основен договор от 05.04.1993г. за изпълнение на строително-монтажни работи през 1996г. на стойност 24000 х.лв. без ДДС /л.331/. Исковият посочва още, че с писмо изх.№70-00-133/02.06.1993г. /л.129/ НЕК АД съгласува проекта „Външно промишлено водоснабдяване - водовземане от долна вада на ВЕЦ „Пещера“ със забележки по проекта за измервателното съоръжение за отчитане на отклоненията и за участие в приемателната комисия на представители на Предприятие „Язовири и каскади“". С договор №2/07.02.1994г./л.133/между „Биовет"АД-гр.Пещера и ЕТ „Хидрек" София се възлага проучвателни и проектни работи за преработка на работен проект на „Водопровод ф1220/10. С писмо изх. №9/06.05.1994г. л.137 от ЕТ „Хидрек" инженерингова проектантскостроителна фирма до „Биовет"АД- гр.Пещера е предаден изработен проект за „Водопровод от водохващане на р.Новомахленска до водопровод 1220/10"/. С писмо изх.№1084/04.07.1994г. МОС-София разрешава окончателно реализацията на проекта „Външно промишлено водоснабдяване" на „Биовет"АД-гр.Пещера./л.357/, като няма вписани клаузи касаещи преминаването на трасето през реституирани земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, респективно учредени сервитути за право на преминаване или на строеж през такива земи. На „Биовет" АД-гр.Пещера е издадено разрешение за строеж №2/08.03.1995г. на благоустройствени обекти /л.361/ от ОНС -гр.Пещера за обект: „Външно промишлено водоснабдяване" от връх №1 до водоем 90000м3- водопровод 1220/10., зададено на основание чл.224 от ППЗТСУ и протокол от 1993г. и протокол №2 от 31.05.1994г., определена е строителна линия и ново на подземно и ниско строителство ва 08.03.1995г. с протокол №2/08.03.1995г., с който е определено трасе за „Външно промишлено водоснабдяване" от връх №1 до водоем 90000м3- водопровод 1220/10.Обект „Външно промишлено водоснабдяване" е изработен на три етапа, които включват": I етап включва изграждане на водопровод 1220/10 - 5376м, водопровод р.Новомахленска - 772м и аварийна връзка - 2218м.; I I етап включва водопровод от изравнителя 90000 м3 до Складова база; Външни напоителни полета.; I I I етап включва: Водопровод 1220/10 – облицовка; Водопровод 108х4мм до площадка „Айвермектин". Водоем „Ямата" – ограда./л.372/.Съставен е протокол за извършени 72часови проби при експлоатационни условия на обект “Външна промишлено водоснабдяване водопроводи към Биовет ЕАД като пробите са извършени за времето от 19.11.1996г. но 22.11.1996г. чрез вода от водохващане р.Новомахаленска и водохващане на долната вада на ВЕЦ Пещера/л.363/ Приложени са количествени сметки, протоколи и фактури: Количествена сметка за изпълнение на строително-монтажни работи за м.януари 1994г. с приложени протоколи за част от обекта - „Водовземане от Долна вада на ВЕЦ „Пещера"; Количествена сметка за изпълнение на строително-монтажни работи за м.февруари 1994г. с приложени протоколи за част от обекта - „Водовземане от Долна вада на ВЕЦ „Пещера", строителни работи -водопровод, монтажни работи - водопровод.; протоколи, издадени на 25.03.1994г. за извършени строително- монтажни работи на водопровод 120/10.;Количествена сметка за изпълнение на строително-монтажни работи за м.април 1994г. с приложени фактури - водовземане от Долна вада и водопровод, водохващане р.Новомахленска до гл.водопровод.;Сметка за изпълнение на строително-монтажни работи за м.юни 1994г. с приложени протокол, фактура на водопровод от водохващане р.Новомахленска до гл.водопровод, външен водопровод 1220/10.;Количествена сметка за изпълнение на строително-монтажни работи за м.юли 1994г. на водохващане р.Новомахленска -изкопни работи и Сметка за изпълнение на СМР за м.юли с приложени протокол, фактура на външен водопровод 1220/10.;Сметка за изпълнение на строително-монтажни работи за м.август 1994г. с приложени 1бр. протокол- водохващане р.Новомахленска; водопровод от водохващане р.Новомахленска до водопровод 1220/10, водопровод 1220/10.;Сметка за изпълнение на СМР за м.септември 1994г. с приложени фактура на временен път покрай водопровода, водохващане р.Новомахленска; водопровод 1220/10;Сметка за изпълнение на СМР за м.октомври 1994г. с приложени протоколи, фактура на, водохващане р.Новомахленска; външен водопровод 1220/10,Количествена сметка и сметка за изпълнение на строителномонтажни работи за м.ноември 1994г. на водохващане р.Новомахленска, временни пътища, сглобяема подпорна стена, външен водопровод 1220/10, с приложени протоколи, фактура.;Количествена сметка и сметка за изпълнение на строително-монтажни работи за м.декември 1994г. на водохващане р.Новомахленска, временни пътища, външен водопровод ф 1220/10, протоколи за извършени СМР, издадени са фактури за извършени СМР на обект „Външно промишлено водоснабдяване", с възложител „Биовет" АД и изпълнител ЕТ"Делчев-ГД", съгласно сключен договор за строителство от 05.04.1993г./ Исковият е посочил още, че са представени протоколи за извършени хидравлични проби на положен водопровод на обект „Външно промишлено водоснабдяване", с възложител „Биовет" АД и изпълнител ЕТ"Делчев-ГД", съгласно сключен договор за строителство от 05.04.1993г : Протокол №1 от 04.05.1993 г. - изпълнение на водопровод ф 1220/10 с дължина 1357м /участъка от км 5"377 до км.4"020//.л.371/; Протокол №2 от 12.05.1993г. - хидравлична проба на водопровод ф 1220/10 с дължина 467м.; Протокол№3 от 18.10.1994г. - хидравлична проба на водопровод ф 1220/10 с дължина 498м, съгласно преработен работен проект от месец април 1988г.; Протокол№4 от 16.08.1995г. - хидравлична проба на водопровод ф 1220/10 с дължина 398,50м, съгласно преработен работен проект от месец март 1994г.; Протокол №5 от 27.09.1996г. - хидравлична проба на водопровод ф 120.20/10 от т.В57 до пт.43 с дължина 591,40м и от т.В0 до т.В64, с дължина 472,30м, съгласно преработен проект от месец април 1988г. Обща дължина 1063,70м.;Протокол №6 от 05.11.1996г. - хидравлична проба на водопровод ф 1220/10 с дължина 524.70м, съгласно преработен проект от месец април 1988г. Общата дължина на водопровода върху които са извършени хидравлични проби с констатации за липса на течове, видими дефекти ,изпотяване и на спадане на налягането в изпитваните участъци съгласно посочените протоколи е от 5372.60линейни метра/. Издадено е разрешение за ползване №14/15.01.1997г. за строеж „Външно промишлено водоснабдяване - водопроводи - I етап". Първи етап на обекта включва изграждане на водопровод 1220/10 - 5376м, водопровод р.Новомахленска - 772м и аварийна връзка - 2218м., на база съставен протокол образец 16 от 17.12.1996г. издадено разрешение за строеж №2 от 08.03.1995г. и извършен в съответствие със зададените строителна линия и ниво, като липсва данни дали този първи етап включва и преминаване на трасето през реституирани земеделски земи, кои са тези земи и дали се предвижда и дали е налице ограничение на правото на ползване на собствениците на реституираните земеделски земи през които минава трасето на строеж “Външно Промишлено водоснабдяване“.-водопроводи Първи етап. В протокола на Държавна приемателна комисия от 17.12.1996г. с предложено решение за издаване на разрешение за ползване на този участък също няма конкретизация за трасето в смисъл дали преминава към подлежащи на реституция или реално реституирани по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи в полза на физически лица /правоимащи по закона/ и дали се следва ограничение в ползването на изградения етап от строежа в правото на собственост на собствениците Съгласно писмо изх.№1084/04.07.1994г. на МОС-София е издадено предписание да се изработи проект за рекултивизация на трасетата и площадките на обект строеж „Външно промишлено водоснабдяване". Иден проект на обект „Външна промишлено водоснабдяване подобект Разширяване на тротоара в района на общински пазар е разгледан от ЕТИС- Пещера с протокол №1 от 31.03.1994г./л-394/-Пещера , който е приет Издадено е разрешение за ползване №83 от 09.02.1998г./л.514/ от РИТУСК-Пазарджик и съгласно протокол обр.16 от 19.12.1997г., се издава разрешение за ползване на строеж “Външно промишлено водоснабдяване/ II-втори етап, включващ водопровода от изравинтеля-90000куб.м. до складова база, външно промишлено водоснабдяване на напоителни оплета, собственост на БИОВЕТ-Ад-Пещера. В разрешението за ползване няма записано изрично, че този втори етап преминава през земи, подлежи на земеделска реституция .с предвидено ограничаване на ползването от собствениците на реституирани имоти. В протокола на ДПК , предложила да се издаде разрешение за ползване на строежа също няма отразени такива факти и обстоятелства и ограничения на правото на ползване на територията през която преминава трасето-водопровод. Издадено е разрешение за ползване на строеж трети етап-подобект Водопровод 1220х10мм-облицовка;2 Водопровод 108х4мм-до площадка Айвермектин и 3.водоем Ямата -оградата от РДНСК-Пазарджик/л.400/, като в разрешението също не е записано налични участъци от трасето преминаващи през подлежащи на реституиране земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ с ограничение на правото ползване в участъка на трасето на водопровода преминаващ през тях./разрешението е с №196 от 29.12.1998г./ В протокола на ДПК с който се предлага издаването на разрешение за ползване също няма такива констатации и предвидени такива ограничения на правото на ползване . На стр.2 от разрешението за ползване в т.4 и т.5 за които е изрично е предвидено за вписване от издаващия разрешението за ползвате на всички ограничения/ограничителни условия/ съгласно чл.22 ал.3 от наредба №6, няма отразени такива ограничения . Съгласно издадено разрешително за водоползване №673/18.01.2000г. от МОСВ между „Биовет"АД-гр.Пещера и „НЕК"АД, предприятие „Язовири и каскади" е сключен договор за водоподаване от 26.03.2001г. от разпределително съоръжение „Стара река-яз.Батак и Втори прозорец на деривация "Пещера-Алеко" за водоснабдяване. Съгласно АДС №983/04.07.1994г. теренът предоставен на „Биовет"АД- гр.Пещера представлява парцел I I - ЗМП /Завод за микробиални препарати/,кв.132, с площ 82440 кв.м и построените върху имота сгради и съоръжения. В акта няма вписан като собственост на дружеството строеж“ “външно промишлено водоснабдяване-водопровод I, II III-първо втори и трети етап. 258 Със Заповед №183/08.04.2009г. на Областен управител - гр.Пазарджик се отписва от актовите книги на недвижими имоти - държавна собственост УПИ II- ЗМП /Завод за микробиални препарати/,кв.132, с площ 82440 кв.м, ведно с построените в него сгради, актуван с АДС №983/04.07.1994г. като сред обектите няма записано строеж“ “външно промишлено водоснабдяване-водопровод I, II III-първо втори и трети етап. С нот.акт №189, рег.№571 от 28.04.2009г. „Биовет"АД-гр.Пещера /л.265/ е признат за собственик на УПИ II- ЗМП /Завод за микробиални препарати/, кв.132, с площ 88271 кв.м, ведно с построените в него сгради. Промяната на площта на УПИ II- ЗМП, кв.132 е променена на основание съставени договор за делба №243/09.11.2004г. между Община Пещера и „Биовет"АД; Договор за продажба на имот, общинска собственост №57/08.05.2002г.; нот.акт №131/2001г. и договор за замяна от 21.04.2009г. като няма вписан обект строеж ““външно промишлено водоснабдяване-водопровод I, II III-първо втори и трети етап. С нот.акт №50, рег.№2362 от 13.12.2007г. „Биовет"АД-гр.Пещера е признат за собственик на имоти № 017032, 017035, 017028, 017007, 017036 по КВС на землището на гр.Пещера, ведно с построените в него сгради. Исковият съд е констатирал, че Водопровода започва от водохващане „Долна вада" и стига до изравнител 90000м3.Съгласно удостоверение за търпимост №30-51- 56#1/28.01.2019г. „Изравнител 90 000м3" и прилежащите му съоръжения е разположен в имот с идентификатор 56277.3.1314 по КК-гр.Пещера, който по КВС на гр.Пещера представлява имот №017036. Имот с идентификатор 56277.3.1314 /имот 017036 по КВС/ е предмет на АДС №984 от 06.07.1994г. и нот.акт №50, рег.№2362 от 13.12.2007г., с който „Биовет"АД- гр.Пещера е признат за собственик на имоти №№ 017032, 017035, 017028, 017007, 017036 по КВС на землището на гр.Пещера, ведно с построените в него сгради. За изясняване на спора от фактическа страна от първоинстанционния съд са изслушани технически експертизи :. От заключението по допуснатата СТЕ на вещото лице С. С. / вх.№4732 от 27.08.2025г.-л.688/, се установява, че въпросният водопровод е технологично свързан с основните производствени мощности директно и чрез напорния резервоар от 90000куб.м.. производствения процес в частта ферментация е непрекъсваем и необратим. Прекъсването на захранване с вода ще доведе до катастрофални последици .Загубите биха били от порядъка на десетки милиони лева от унищожена продукция и съоръжения. В „Биовет" АД гр.Пещера не може да има производствени процеси без непрекъснато захранване с вода с необходимия обем и налягане по съществуващия водопровод. Експертизата е приета в открито съдебно заседание. От заключението по допуснатата СТЕ на вещото лице Л. М., /л.716/ се установява, че имот с идентификатор 56277.4.23 по КККР на гр.Пещера и образуваните от него два поземлени имота с идентификатори 56277.4.1711 и се припокрива изцяло с имот №038020, описан в решение от 03.09.1997 г. на Поземлена комисия гр.Пещера. Към 1997г. имот №038020, създаден с влизане в сила на КВС-гр.Пещера представлява земеделски имот, с НТП „нива", с площ 2,998 дка, м."Баташки път", в землището на гр.Пещера. Съгласно одобрената КККР на гр.Пещера от 2014г. имот №038020 получава идентификатор 56277.4.23, земеделска територия, с НТП „нива". Към настоящият момент от разделянето на имот с идентификатор 56277.4.23 са обособени в КК на гр.Пещера имоти с идентификатори 56277.4.1711 и 56277.4.1712, които са съответно: Имот 56277.4.1711, представлява земеделска територия, с НТП „нива",Имот 56277.4.1712, представляващ урбанизирана територия, с НТП „За друг обществен обект, комплекс" /съгласно ПУП - УПИ V-4.1712 „За автошоурум и крайпътно заведение"/. С Разрешение за ползване №14/15.01.1997г. е въведен в експлоатация строеж „Външно промишлено водоснабдяване - водопроводи - I етап". Първи етап на обекта включва изграждане на водопровод 1220/10 - 5376м, водопровод р.Новомахленска - 772м и аварийна връзка - 2218м. Водопровода започва от водохващане „Долна вада" и стига до изравнител 90000м3. Съгласно удостоверение за търпимост №30-51-56#1/28.01.2019г. „Изравнител 90 000м3" и прилежащите му съоръжения е разположен в имот с идентификатор 56277.3.1314 по КК-гр.Пещера, който по КВС на гр.Пещера представлява имот №017036. Имот с идентификатор 56277.3.1314 /имот 017036 по КВС/ е предмет на АДС №984 от 06.07.1994г. и нот.акт №50, рег. №2362 от 13.12.2007г., с който „Биовет"АД- гр.Пещера е признат за собственик на имоти №№ 017032, 017035, 017028, 017007, 017036 по КВС на землището на гр.Пещера, ведно с построените в него сгради. През 1997г по възлагане на „Биовет"АД-гр.Пещера е изготвено геодезическо заснемане от правоспособно лице по ЗКИР на обект „Стопански водопровод „Стара река". След нанасяне на координатите на точките на водопровода върху КВС - землище гр.Пещера и актуалната към настоящия момент КККР на гр.Пещера се установи, че процесния водопровод преминава през процесните имоти, собственост на ищеца - имоти с идентификатори 56277.4.1711 и 56277.4.1712. Съгласно Общият устройствен план на Община Пещера, одобрен с Решение №490/26.01.2023г. на Общински съвет-гр.Пещера, имот с идентификатор 56277.4.23, съответно поземлени имоти с идентификатори 56277.4.1711 и 56277.4.1712 по КККР на гр.Пещера попада в земеделска територия - „обработваеми земи -ниви", където не е допустима промяна предназначението на имота. В графичната част на ПУП- План за застрояване, одобрен със Заповед №26/16.01.2019г на Кмета на Община Пещера е нанесен съществуващ водопровод ф 1250, със сервитутните линии, като разстоянието между сервитутните линии е обозначено в размер на 11,25м. Не са открити строителни документи и книжа, както и одобрен проект към разрешение за строеж №2/08.03.1995г. за обект „външно промишлено водоснабдяване" в архива на Община Пещера. С писмо изх. №9/06.05.1994г. от ЕТ „Хидрек" до „Биовет"АД-гр.Пещера е предаден изработен проект за „Водопровод от водохващане на р.Новомахленска до водопровод 1220/10"/. Същият не е представен по делото. С Разрешение за ползване №14/15.01.1997г. е въведен в експлоатация строеж „Външно промишлено водоснабдяване - водопроводи - I етап". Първият етап на обекта включва изграждане на водопровод 1220/10 - 5376м, водопровод р.Новомахленска - 772м. Съгласно изготвеното през 1997г по възлагане на „Биовет"АД- гр.Пещера геодезическо заснемане от правоспособно лице по ЗКИР, трасето на водопровода преминава през следните имоти, намиращи се извън територията на населеното място: -имот №038015- НТП „Територии, заети от скали и пясъци, собственик Община Пещера на основание Решение №0001/03.09.1997г.;-имот №038018- НТП „пасище, мера",към 1998г. собственик -„Земи по чл.19" ; -имот №038020- НТП „нива", собственик И. К. на основание Решение на ПК №0001/03.09.1997г.;-имот №038023- НТП „за извор на прясна вода", собственик Община Пещера, без документ;-имот №038007- НТП „река", собственик Държавата, без документ ;-имот №038013- НТП „пасище, мера", собственик Община Пещера, без документ; -имот №038067- НТП „нива, собственик Б. К. на основание Решение №0001/08.12.1998г.;-имот №038069- НТП „пасище", в стари реални граници, възстановен на частни лица 1998г.;- имот №038012- НТП „пасище, мера", собственик Община Пещера, без документ; -имот №038006- НТП „друг вид земеделска земя", собственик Община Пещера, без документ;-имот №038079- НТП „пасище", в стари реални граници, възстановена на частни лица 2007г.;-имот №034024- НТП „пасище с храсти", собственик Община Пещера, на основание Решение №0001/03.09.1997г.;-имот №034022- НТП „нива", собственик С. Ф. на основание Решение на ПК №0001/03.09.1997г.;-имот №038033- НТП „пасище, мера", към 1998г. собственик -„Земи по чл.19"; -имот №038034- НТП „пасище", в стари реални граници, възстановен на частни лица 1998г.;-имот №038040- НТП „нива", в стари реални граници, собственик А. и В. Ч. основание Решение №78/23.05.2002г.;имот №038066- НТП „нива", в стари реални граници, възстановен на Г. Д. 1998г.;-имот №038044- НТП „пасище, мера", в стари реални граници, възстановен на Ю. С. 1998г.;-имот №038073- НТП „Друг вид производствен , складов обект", в съществуваща собственост преди възстановяване на зем.земи, собственост на ТПК „Петър Мишев";-имот №038045- НТП „Гори и храсти в земеделски земи", собственик Община Пещера, без документ;-имот №038047- НТП „пасище, мера",към 1998г. собственик -„Земи по чл.19" ;-имот №038048- НТП „естествена ливада",към 1998г. собственик -„Земи по чл.19". Според исковия съд направените проучвания не се установи каква е била собствеността на описаните по-горе имоти преди изработване на КВС на землището на гр.Пещера. Към момента на издаване на разрешение за строеж №2/08.03.1995г. са се извършвали проучвателни и проектантски дейност за изработване на плана за земеразделяне, както и е провеждана анкета за определяне на местоположението на имотите, във връзка с възстановяване на собствеността. Предвид, че начина на възстановяване на описаните имоти е в „съществуващи стари реални граници", същите не са били включени в ТКЗС или АПК. Към датата на издаване на разрешение за строеж №2/08.03.1995г. за имотите, върху които попада трасето на водопровода няма изработени кадастрални, регулационни планове или план за земеразделяне, както и няма одобрени подробно устройствени планове. От направените справки и проучвания, както и преглед на документите по делото не се установи наличие на документ за собственост или учредено право на строеж /сервитут/ върху имотите, през която е прекарано трасето на водопровода, описани подробно в констативно-съобразителната част на експертизата, съгласно изготвеното геодезическо заснемане. Съгласно чл.14, ал.1, т.6 от Наредба №6 от 15.03.1993г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в РБ преди въвеждане в експлоатация е необходимо да се представи писмо от органите на местната администрация, че са изпълнени задълженията по чл.22 и чл.184, ал.2 от ППЗТСУ за предоставяне на необходимите материали за кадастъра. При направената справка в Община Пещера се установило, че няма данни за предоставяне на данни - схеми, планове, чертежи и геодезическо заснемане на извършеното строителство. Съгласно Наредба №1/25.10.1974г. за определяне, съгласуване и утвърждаване на трасета и линейни обекти, съгласно изискванията на закона за опазване на обработваемата земя и пасищата , чл.56, ал.2 трасетата на водопроводите трябва да са разположени най-малко на 70 см.под повърхността на терена, за да не пречат на селскостопанските обработки. Допусната е допълнителна задача към в.л. М., която дава отговор, че в графичната част на ПУП-План за застрояване, одобрен със Заповед №26/16.01.2018г. на Кмет на Община Пещера, е нанесен съществуващ водопровод ф 1250мм, със сервитутните линии, като разстоянията между сервитутните линии е обозначено в размер на 11,25м.Площта на сервитута, обозначен в графичната част на ПУП-План за застрояване на имот с идентификатор 56277.4.23 /преди неговото разделяне/ е в размер на 779 кв.м. Площта на сервитутната ивица само за имот с идентификатор 56277.4.1712 / съгласно изработения ПУП - УПИ V-4.1712 „За автошоурум и крайпътно заведение"/ е в размер на 432 кв.м.Площта на сервитутната ивица на имот с идентификатор 56277.4.1711 /съгласно изработения ПУП – земеделска територия, с НТП „нива"/ е в размер на 347 кв.м. През 1997г по възлагане на „Биовет"АД-гр.Пещера е изготвено геодезическо заснемане от правоспособно лице по ЗКИР на обект „Стопански водопровод Стара река". От предоставеното геодезическо заснемане са нанесени координатите на точките на водопровода върху процесиите имоти, собственост на ищеца - имоти с идентификатори 56277.4.1711 и 56277.4.1712 и сервитутната ивица, която съгласно Наредба №РД-02-20-1 от 05.03.2020г. е с широчина 6м. След нанасяне на сервитутната ивица върху процесиите имоти измерената площ е следната: Площта на сервитутната ивица на имот с идентификатор 56277.4.23 /преди неговото разделяне/ е в размер на 416 кв.м.;Площта на сервитутната ивица на имот с идентификатор 56277.4.1711 /съгласно изработения ПУП - земеделска територия, с НТП „нива"/ е в размер на 185 кв.м.;Площта на сервитутната ивица само за имот с идентификатор 56277.4.1712 / съгласно изработения ПУП - УПИ V-4.1712 „За автошоурум и крайпътно заведение"/ е в размер на 231 кв.м. Експертизата е приета в о.с.з. Исковият съд е събирал и гласни доказателства за изясняване на спора /л.695 и следващите/. Св. С. К. С. на 79г. ,без родство с ищеца, – познава С. Д. и баща му , знае за имота, който са купили в местността „Баташки път“. Познава имота от дете. Не е виждал хора, свързани с „Биовет“. Според свидетеля там минава водопровода за питейната вода за Пещера. Това го знае от край време - 1990 г. Гледа животни. През всичките тези години не е виждал нещо върху имота, което да му подскаже, че има нещо общо със завода „Биовет“. Водопровода, бил правен преди 1960 година., имало шахта и не е захлупена, отворена е. Минава надолу през моста тръбата и там вече се включва в градския канал. Св. И. П. М. , на 47г.,без родство и отношения със страните –познава С. Д.., знае за имота, който той придобил в местността „Баташки път“. Твърди че почти 3 пъти седмично минава по този път. Имало първо рози на него, впоследствие видял ищеца Д. и той му казал, че го е купил. С. му споделил, че под имота минава водозахранването с питейна вода на гр. Пещера. Св. О. С. Д. ,, на 66г., баща на ищеца , –Знае имота, който сина му купил в местността „Баташки път“. Познава човека, от който го купил имота. От Нотариалния акт прочел че има главен водопровод и те мислили, че е за града. Откакто го притежават имота не са виждали техника или хора, превозни средства свързани с „Биовет“, които да извършват дейност някаква. Св. Ж. В. Я. на 70г., в служебни правоотношения с ответното дружество, –Знае имота на С. Д. и водопровода на „Биовет“. С. Д. му разрешил да влезе в техния имот, да го разкрие и да го заснеме. Знае точно къде е водопровода и в имота, и извън имота. Този имот го знае, тъй като научили, че там ще се прави строителство и написали жалба до Общината, тъй като имат сервитутни права. За този водопровод знае, че е започнат да се строи около 1994 г. Строял го Г. Д. – познат на свидетеля и тогава работил в „Строителни войски“ в гр. Пещера, главен инженер бил там в поделението и Делчев идвал от него да взима метални платна, за да прави съоръжения до „Долна вада“, тоест втечалото на водата от ВЕЦ Пещера и помагал с материали на фирма ЕТ „Делчев“.Тогава бил Управител и собственик Г. Д.. Водопровода се завършил 1996 г. Тогава вече бил започнал работа в „Биовет“ АД, участвал и в държавно приемателна комисия. Този водопровод от тогава – от 1996 г. до момента се ползвал непрекъснато . Той е свързан технологично със завода и няма как да не се ползва, а завода е на 3-сменен режим на работа, на непрекъснат режим на работа и постоянно консумира вода. Без водата не може да работи. Знае още за станало наводнение в края на 2005 г. и на 07.01.2006 г. получили заповед от Кмета на града , бил вписан като член на комисия, която трябвало да мине по цялото трасе по река „Стара“, за да набележи щетите, които е нанесло наводнението Водопровода тогава се оголил и след 2006г. започнали ремонтно-строителни по водопровода. Първият участък, който бил аварирал бил покрай „Старата централа“ и надолу към град Пещера имало още 3-4 места, на които се направили строителноремонтни дейности през периода 2006-2007 г. Тогава вече бил служител на „Биовет“. Тези ремонтно- строителни дейности били по водопровода. Извършили ги с фирма „Хидростроителство“ гр. София. Свидетелят бил инвеститорски контрол и наблюдавал качеството на ремонтите, Винаги са имали достъп от „Биовет“ върху това съоръжение, никой не ги е спирал. В периода от 2006 г. Общината не ги уведомява, че се правят ПУП-ове за промяна статута на дадена земя, засяват домати, овощни дръвчета и други зеленчуци, като тази коренова система влияе лошо на изолацията на стоманения водопровод. Имат писма, които писали до Общината. Водопровода се ползва за технологични нужди, за охлаждане на съоръженията, защото това е един процес, който протича над 200 часа и през това цялото време апарата се следи от технолозите и има охлаждане в дадени моменти. Имат още един малък водоизточник, от „Чепински врис“. Той бил много малък и недостатъчен и затова направили това съоръжение „Водопровод 1220 – долна вада“ с един водоем 90 000 куб., за да може ако НЕК „Язовири и каскади“ започнат да правят някакъв ремонт по тунелите и им ограничат водата, да ползват този водоем за технологични нужди за 7 дена, докато те си извършват ремонтите. От този водопровод от „Чепински вриз“ имат водопровод само за ЦЕХ 1, до другите цехове няма, а този който е от „Долна вада“ захранва всички – и стария завод, и новия завод. Отделът на свидетеля се занимава със строителството на сгради и съоръжения. От 1996 година се ползва непрекъснато този водопровод от „Биовет“, той не е спирал. Преди 1996 г. имали едно малко водоемче и ползвали вода от „Чепински вриз“ вода и от река „Стара“. Този водопровод е нов, от 1996 година, който го ползват е нов, а стария е правен много отдавна 1962 г. в „Чепински вриз“. Няма друг стар водопровод. Като се направил новия водопровод всички стари съоръжения са премахнати. Този водопровод сега минава през имота на ищеца. Не знае дали минава друг водопровод през имота на ищеца, който захранва гр. Пещера с питейна вода. СВ. А. С. Б.-53г. , без родство и служебни правоотношения със страните , Познава момчето, което работело и отглеждало рози в този имот преди С. да го закупи. Това било земя, засадена с рози и 2-3 години едно момче на име И. гледало розите. Известно й е, че през този имот минават тръбопроводи, защото навремето, когато сложили табелите, че се продава имота имали интерес да закупят имота с инвестиционна цел и тогава ходили и питали в Община Пещера, като им казали, че там не може да се строи, по средата на имота минава водопровода на „Биовет“ Пещера и не може да се застроява и затова се отказали. СВ. А. И. Б. ,работи в ответното дружество като проектант, на 64г. – започнал работа през септември месец 1986 година като проектант и по това време вече архива на „Биовет“ разполагал с документи, свързани с проектиране в предварителни фази, което означава Технико-икономически доклад за работно проектиране / ТИДРП/ и от тогава, от края на 1986 г. и началото на 1987 година познава тази предварителна фаза на проектиране на този водопровод, от края на 1986 г. Работата му е свързана с получаване на документи в крайна фаза, после заминавали в Дирекция „Инвеститорски контрол“, твърди че водопроводът бил завършен 1996-1997 година. Проектирането на трасето е съобразено с топографията на района, но и с климатичните дадености на района – с валежите, със зоните. Твърди, че наред с основното водовземане от „Долна вада“, имало и едно алпийско водовземане от Новомахаленската река, организирано по-късно и това водовземане било реализирано, но се оказало, че наносите много бързо изпълнили зоната за утаяване на инертен материал и много кратко работило. Във всички случаи точката на водовземане била подбрана така, че водата гравитачно да пристига до водоема, който се изградил, за да може да съхранява 90 000 куб. метра вода. И по този начин трасето на водопровода следва коритото на „Стара река“ съвсем естествено и в източната си част пресича Общински структури и се качва на водоема. Водопровода провеждал количества вода от „Долна вада“ на ВЕЦ Пещера до водоема 90 000 куб. метра от там нататък този воден ресурс се свързва с технологични необходимости на „Биовет“. За питейни нужди няма такива качества тази вода. Това е вода, която е с планктони по време на цъфтеж в яз. „Батак“ и ползването й за питейна вода е изключително трудно. Трасето минавало по коритото на „Стара река“ и минава през общински и държавни имоти и пътища. Исковият съд е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като между тях нямало противоречие, а именно всички твърдят да има водопровод под процесния имот, обстоятелство което не се и оспорва от самия ищеца, но възражението е концентрирано до обстоятелството, чий е водопровода. Съдът приел още, че още към момента на закупуването на процесния имот С. Д. е бил запознат и наясно с обстоятелството, че в имота му има изграден водопровод и че водопровод на община Пещера не преминава през имота на ищеца. Заключил е още , че подземен промишлен водопровод е изграден по поръчение и в изпълнение на решение на ответника, респективно . на неговия праводател, като в тази връзка възприема показанията на Св. Я. и Б. на процеса на изграждането му, обстоятелства, които може да знае само някой, който е бил тясно свързан с тази процес; че процесният имот е придобит от ищеца чрез покупко- продажба през 2017 година. И че според доказателствата годината на завършване на изграждане на промишления водопровод 19961997 година, като това е годината на приключване и на трите етапа. Ставало ясно и че изградения водопровод 1220/10 - 5376м- I етап, преминава през имоти с идентификатори 56277.4.1711 и 56277.4.1712, собственост на ищеца С. О. Д.. Разрешението за ползване №14/15.01.1997г. за строеж „Външно промишлено водоснабдяване - водопроводи - I етап“ касае частта, която преминава през процесните имоти с идентификатори 56277.4.1711 и 56277.4.1712, предмет на делото. Според съда съгласно приложените по делото документи част от процесния водопровод е изпълнен преди разрешение за строеж №2/08.03.1995г. за обект „Външно промишлено водоснабдяване" от връх №1 до водоем 90000м3 - водопровод Ф1220/10. Коментира още, че е издадено разрешително за водоползване №673/18.01.2000г. от МОСВ „Биовет"АД-гр.Пещера и „НЕК"АД, предприятие „Язовири и каскади" да сключат договор за водоподаване от 26.03.2001г. от разпределително съоръжение „Стара река-яз.Батак и Втори прозорец на деривация "Пещера- Алеко" за водоснабдяване. Исковият съд се позовава на неприложима според настоящата въззивна инстанция в случая съдебна практиката -решение № 6 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4009/2013 г., I I г. о., ГК, че във всички случаи след като е одържавено застроено дворно място и одържавените сгради или част от тях продължават да съществуват към 25.02.1992 г. спрямо тях, както и спрямо одържавеното дворно място, в което са построени, настъпва реституционния ефект, като построените след одържавяването самостоятелни обекти остават държавна собственост или собственост на юридическите лица, в чийто капитал са били включени от държавата, заедно с правото на строеж върху реституирания терен. Допълва в мотивите си, че Правото на водопрекарване за изградените водопроводни съоръжения в имоти, които са били държавна собственост/неприложима за случая постановка/ , но впоследствие са били реституирани, възниква в полза на държавата, на общините или на В и К дружествата, по силата на самия акт за реституция, когато реституцията е по административен ред или от момента на влизане в сила на реституционния закон, когато реституцията е по силата на закона /например при реституция по ЗВСОНИ-неприложима реституция според въззивната инстанция /. Според исковия съд това е така, тъй като целта на реституцията е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти само и доколкото те съществуват реално до размерите, в които са били отчуждени, но не и да се възстанови нещо в повече или нещо различно от отчужденото. Аналогично е даденото разрешение в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3 от 1994 г. на ОСГК на ВС по отношение на възможността в полза на държавата или нейните правоприемници да възникне право на строеж върху пристроена или надстроена част от сграда, която се реституира по реда на ЗВСОНИ./ Решение № 46 от 25.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5578/2015 г., I г. о., ГК/. Отново неприложима правна регламентация за случая според въззивната инстанция. Според исковия съд от издадените разрешение за строеж №2 за благоустройствени обекти от 08.03.1995г. на името на БИОВЕТ АД Пещера за външно промишлено водоснабдяване, протокол №2 /08.03.1995г. за определяне на строителна линия и ниво на същия обект, акт за установяване годност за приемане на обект Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи 1 етап – при Ф БИОВЕТ ЕАД от 19.11.1996г., Разрешение за ползване №14/15.01.1997. на обект Външно промишлено водоснабдяване – водопроводи 1 етап – при Ф БИОВЕТ ЕАД , се установявало правото на собственост на ответника върху водопровода. В подкрепа на този извод са приети писмени доказателства и счетоводни документи, които преценени в съвкупност налагат извода, че БИОВЕТ АД е собственик на водопровода. И този правен извод на Пещерски районен съд не се възприема за достоверен и почиващ на събраните по делото доказателства. Исковият съд приема още, че съгласно АДС №983/04.07.1994г. теренът, предоставен на „Биовет"АД- гр.Пещера, представлява парцел II- ЗМП /Завод за микробиални препарати/,кв.132, с площ 82440 кв.м и построените върху имота сгради и съоръжения, като със Заповед №183/08.04.2009г. на Областен управител - гр.Пазарджик се отписва от актовите книги на недвижими имоти - държавна собственост УПИ I I - ЗМП /Завод за микробиални препарати/,кв.132, с площ 82440 кв.м, ведно с построените в него сгради, актуван с АДС №983/04.07.1994г.; че с нот.акт №189, рег.№571 от 28.04.2009г. „Биовет"АД-гр.Пещера е признат за собственик на УПИ II- ЗМП /Завод за микробиални препарати/, кв.132, с площ 88271 кв.м, ведно с построените в него сгради; с нот.акт №50, рег.№2362 от 13.12.2007г. „Биовет"АД-гр.Пещера е признат за собственик на имоти № 017032, 017035, 017028, 017007, 017036 по КВС на землището на гр.Пещера, ведно с построените в него сгради. В имот 017036 се намира изравнител 90 000м3 като процесното съоръжение е свързано с него. „Изравнител 90 000м3" и прилежащите му съоръжения е разположен в имот с идентификатор 56277.3.1314 по КК-гр.Пещера, който по КВС на гр.Пещера представлява имот №017036. Имот с идентификатор 56277.3.1314 /имот 017036 по КВС/ е предмет на АДС №984 от 06.07.1994г. и нот.акт №50, рег. №2362 от 13.12.2007г. Неправилно Пещерският районен съд заключава, че имотът, в който се е намира изравнителя, е бил държавна собственост, като тогава водопровода е бил в процес на строеж. И че към датата на деактуване на имота като държавен и прилежащите му съоръжения вече е бил построен, въведен в експлоатация. Поради което изравнителя, така и свързващите съоръжения – последователно, неразделно и функционално свръзани с него, са преминали към БИОВЕТ АД, като допреди това са били държавни. Неправилно се смята,, ч е не случайно са давани разрешения от различни ведомства по повод изграждането на водопровода, указания за рекултивация на трасето, тоест ответникът към момента на изграждането му не е действал като частноправен субект. Ответникът като търговско дружество, образувано с държавен капитал, е дефинирано като аналогично на суперфициар в имота при положение, че в резултат на ефекта на реституцията е разделена собствеността върху новопостроените сгради и земята, върху която те са изградени. Съдът счита, че Това правно положение е създадено обаче не чрез сделка или административен акт, а в резултат на действието на реституционния закон ЗВСОНИ - като осъществяването на строителството, извършено преди изменението на чл. 15 ЗС (ДВ, бр. 31/90 г.) не е изисквало отстъпване право на строеж на държавното предприятие, което е притежавало правото на оперативно управление върху предоставената му за стопанисване държавна собственост. /според въззивната инстанция това е неправилна материално-правна конструкция Според исковия съд така създадената суперфициарна собственост за суперфициара в лицето на ответното дружество съществува правото да ползва част от незастроената част от терена, необходима за използване на изграденото, съобразно правилото на чл. 64 ЗС и това ползване като базиращо се на правно основание не е неоснователно. Правният извод следва да бъде съд в точно в обратна насока./Съдът цитира В този смисъл е Решение № 99 от 5.04.1999 г. на ВКС по гр. д. № 963/98 г. Решение № 99 от 5.04.1999 г. на ВКС по гр. д. № 963/98 г., 5-членен с-в, докладчик зам.-председателят на ВКС Благовест Пунев чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ , чл. 64 ЗС. Не се дължи обезщетение за ползването на частта от реституиран терен, върху която след национализацията на имота са построени нови сгради. След реституцията на имота държавата, респ. държавното предприятие, има статута на суперфициарен собственик и следва да се ползва от терена под тях съгласно чл. 64 ЗС, като не дължи обезщетение за това ползване. Същото се отнася и до случаите, когато постройките са узаконими и не се налага тяхното премахване съгласно разпоредбите на ЗТСУ. Принципно вярна постановка но неприложима за конкретния случай според настоящия въззивният съд . Неправилно исковият съд квалифицира в случая положението на ответника като търговско дружество, образувано с държавен капитал, че е дефинирано като аналогично на суперфициар в имота при положение, че в резултат на ефекта на реституцията е разделена собствеността върху новопостроените сгради и земята, върху която те са изградени. Това правно положение е създадено обаче не чрез сделка или административен акт, а в резултат на действието на реституционния закон ЗВСОНИ - като осъществяването на строителството, извършено преди изменението на чл. 15 ЗС (ДВ, бр. 31/90 г.) не е изисквало отстъпване право на строеж на държавното предприятие, което е притежавало правото на оперативно управление върху предоставената му за стопанисване държавна собственост. /Отново неправилна правна постановка/. Съдът неправилно заключава, още че при така създадената суперфициарна собственост за суперфициара в лицето на ответното дружество съществува правото да ползва част от незастроената част от терена, необходима за използване на новопостроените сгради, съобразно правилото на чл. 64 ЗС. Че ответникът е правоприемник на преобразувана държавна фирма , като с акта за преобразуване и съгласно чл. 17а ЗППДОбП имуществото, предоставеното за стопанисване на държавното предприятие, е придобито в собственост от ответното дружество./ Решение № 23 от 9.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1680/2009 г., I г. о., ГК, решение № 973/09 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 4321/2008 г. на ВКС/. А Правото на ползуване върху терена на държавния парцел е акцесорно от отстъпеното право на строеж върху него и се простира в рамките на урегулирания парцел, като границите на последния определят пределите на ограниченото вещно правo / Решение № 348 от 17.III.1992 г. по гр. д. № 1876/91 г., IV г. о./. Въз основа на цитираната съдебна практика исковият съд неправилно приема, че правото на водопрекарване и строеж са възникнали по силата на самата реституция / когато е бил построен процесния промишлен водопровод/. И че От събраните доказателства се установява че БИОВЕТ АД е собственик на промишления водопровод, който преминава през имота на ищеца Д., притежава право на строеж, право на ползване и водопрекарване. Правото на собственост включва и правомощието на ползване, владение и разпореждане. Ето защо насрещните главни искове се явяват основателни и доказани, поради което не следва да се произнася по поставените евентуални такива. Заключава, че предявените искове на ищеца С. Д. се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно. Постановено е от надлежен съдебен състав ,в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца -физическото лице С. Д. да установи , че ответното дружества не притежава нито едно от описаните в исковата молба ограничени вещни права в реституирания по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и закупен от ищеца земеделски имот , тъй като такива права не са му били учредени нито от първоначалния собственик на реституирания имот нито в последствие от приобретателя на реституирания имот-ищеца С. Д.. Допустими са и така предявените насрещни искове тъй като двете групи искове имат връзка помежду си, но се основават на различни правни основания и целят постигане на различен правен резултат и правни последици при евентуалното им уважаване като ще се формира различна по характер и естество сила на присъден нещо поради различни им правен предмет. В тази връзка въззивната инстанция се съгласява с мотивите на исковия съд по отношение валидността и допустимостта на заявените искови претенции и от двете страни. По съществото на спора въззивната инстанция приема следното:
Както се посочи Пещерският районен съд в обжалваното си решение неправилно интерпретира относимата съдебна практика в случая и неправилно прилага материалния закон . Касае се за установяване /неустановяване на права на собственост респективно липса на такива включително и на ограничени вещни права на трето лице върху реституиран по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот, който никога не е бил държавна
собственост, а е имал единствено и само характеристиките на кооперативна собственост съгласно Закона за ТКЗС, Примерния устав на ТКЗС , ЗТПЗ и други, включен като земеделска земя в съответното кооперативно стопанство след внасянето му от собственика му и с който последният е станал член-кооператор на кооперативното стопанство и чиито правни характеристики на земеделска земя не са били променени по никакъв начин включително и до влизането в сила на реституционния закон-ЗСПЗЗ на 01.03.1991г. включително и към момента на подаване на заявлението на правоимащите за възстановяване на собствеността му, включително и до момента на реално приключилата реституция и извършен въвод вър владение от ПК-Пещера. Съгласно Конституцията на Република България ,тога, от 1947г. на НРБ , се прогласяват следни основи прави постановки : относно правото на собствеността в държавата-чл.6.Средствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата (общонароден имот), на кооперациите или на частните физически или юридически лица. Член 7. Всички рудни и други природни богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните съобщения, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването са държавна, т. е. общонародна собственост. Особен закон ще уреди използуването на горите от населението; Член 8 Общонародната собственост е главната опора на държавата в развитието на народното стопанство и се ползува с особена закрила. Държавата може да стопанисва сама или да отстъпи другиму стопанисването на средствата за производство, намиращи се в нейни ръце.
Формите на собственост са доразвити с новата от 197, година КОНСТИТУЦИЯ на Република България , обнародвана на в ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г . Член 1
Икономическата система на Република България се основава на всички видове собственост, на свободната стопанска инициатива и конкуренция и е насочена към увеличаване на благосъстоянието на гражданите и обществото.
Държавата чрез законите осигурява справедливо преразпределение на обществения продукт; Член 14
Собствеността в Република България е: държавна, общинска, кооперативна, собственост на обществени организации, на други юридически лица, частна и лична собственост на граждани и смесена.
Видовете собственост по предходната алинея се ползуват с еднаква закрила от закона и с равни възможности за развити; Член 19
Кооперативната собственост принадлежи на колективи трудещи се, обединени доброволно за задружно извършване на стопанска дейност, на кооперативни съюзи и на междукооперативни организации.
Правото на кооперативна собственост се упражнява в интерес на обществото и на кооператорите. Философията, регламента и защитата на правото на собственост доразвита в новата и действаща Конституция на Република България от 1991 Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., с последващи изменения и допълнения предвижда и прокламира: Чл. 17.
Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
Собствеността е частна и публична.
Частната собственост е неприкосновена.
Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон
Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно постановките на реституционния закон-Закон за собствеността и ползването на земеделските земи в сила от 010.3.1993г. ,Обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 и на Правилника за приложението му, съгласно Чл. 1. от закона Този закон урежда собствеността и ползването на земеделските земи./редакция от 1991г. л. 1. Този закон урежда собствеността и ползуването на земеделските земи; чл.2 Земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и: 1. не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон; 2. не са включени в горския фонд; 3. не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; 4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения , тоест, земеделски земи се реституират без ограничения на правото на собственост на титуляра им ако към датата на влизане в сила на закона ДВ бр.17 от 1991г./ в сила от 01.03.1991г. земите са чисти и не обремени с тежести/образно казано/, включително и без да са заети от каквито и да било открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито да представляват прилежащи части към такива съоръжения./ Земите се възстановяват при условията предвидени в чл.10 от ЗСПЗЗ, между които са и Чл. 10.
Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и на чл.10 ал. ал.7
(Отм., нова) Възстановяват се правата на собствениците върху земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населените места, освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешена сграда е започнал. /редакция на Чл. 10. Актуалната редакция на чл.10 ал.7 е
Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1. В конкретния случай, касае се за надлежно реституиран земеделски имот след изпълнение на цялата процедура по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, който попада извън населеното място, представлява и винаги е представлявал земеделска земя и със земеделски предназначение и не е включван в регулационния план, нито по някакъв начин му е променян статута на земеделска земя до и след реституцията. .Реституцията на процесния имот е окончателно извършена и приключена през 1996г. /решение №433 от 16.09.1996г. на ПК и протокол за въвод във владение/с извършен въвод във владение, като в нарушение на закона ПК с последващо свое решение №00001 от 03.09.1997г. е приела нещо съвършено друго, граничещо с нищожност на издаденото второ решение ,че е налице ограничение в собствеността. Извършено е незаконно ограничение върху реституирана чужда частна собственост, като ЗСПЗЗ изрично забранява извършването на нерегламентирани чужди дейности върху имота от всякакъв характер след влизане в сила на реституционния закон и ако такива се извършат, те нямат правна стойност, и не могат правно валидно да обвържат собствениците на реституирани земи по начин, че безусловно да се съобразяват с тях. Правото на строеж и другите ограничени вещни права не може да се учредяват от закона ако не са налице условията за това и при незачитане на частната собственост безкрайност, а същите права следва да е налице и към момента на началото на реалното започване на строежа ,защото всичко останало до този момент е само подготовка, само идея за нещо без видимо да е оформено като завършен проект като формирано и структурно издържано, с характеристики и стойност на самостоятелен обект на правото на собственост. Без одобрен по съответния ред проект заедно с издадено надлежно разрешение за строеж, на конкретен бъдещ обект не може да се говори за учредено от закона право на строеж. Учредяването на правно на строеж или на ограничени вещни права върху подлежащ на реституция земеделски имот , още повече когато е започната и самата реституционна процедура не може да се извърши от държавата и от нейните органи , а само от собственика на имота, защото той става негов собственик. При конкуренция на реституционни права с права на трето лице /ограничени вещни права/ приоритет имат признатите от закона реституционни права на собствени на имота, те са водещи и следва да бъдат зачетени. Правото на строеж не възниква от само себе си, а от момента на съгласуване и одобряване на проекта на обекта който ще се строи и доколкото той технически съответства на закона и на правилата за изготвянето му и издаването на строителното разрешение за извършването му. На по-ранен етап е безсмислено издаването, защото няма база, условия и параметри на това което ще се строи, а просто само някаква неопределена идея. В случая, окончателното съгласуването на всички проекти за Външно промишлено водоснабдяване с НЕК като условие за отпочване на процедурата по издаване на сторените книжа е станало на 02.06.1993г. или повече от 2/две / години след влизане в сила на реституционния закон ЗСПЗЗ в сила. Дори ответното дружество да не е знаело за реституционната процедура това не го освобождава от отговорност да извърши проверка и при окончателно одобрения проект на трасето, преминаващ и през земеделски земи подлежащи на реституиране , предвид приоритета на реституционната процедура на земеделските земи и трансформиране на кооперативната в частна собственост по отношение на същите и е следвало да положи усилия и добросъвестно да се осведоми за това, след като иска да предприеме такива мащабни действия в чужди земи, които не са държавна собственост по изготвения проект, което в случая не е сторено. Окончателното одобряване на проекта е станало през 1995г. тоест, направена е и една хипотетична количествено стойността смета от м.април за все още несъществуващ в окончателен одобрен вид и проект , за обект външно промишлено водоснабдяване, доколкото параметрите на строежа все още не са били окончателно , одобрени, съгласувани и приети, включително и по въпроса от кого следва да се иска издаването на разрешение за строеж върху подлежащи на реституиране и реституирани чужди частни земеделски земи, които не са кооперативна собствена но не са и държавна собственост считано от 01.03.1991г. нито са общинска собственост по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. . Подготвителните работи по проекта не удостоверяват разрешено право на строеж, освен ако самото издавано разрешение за строеж императивно препраща към изготвянето на такъв , защото няма окончателно одобрени вида, естеството и характера и предназначението на обекта който ще се строй. Правото на строеж възниква и се конкретизира в момента на даването на строителната линия и ниво. Това включва и издаване на окончателно решение по ОВОС №43 от 27.06.1994гг на МОС-РИОС- Пазарджик, /л.357/, изх.№1084 от 04.07.1994г- с което се разрешава окончателно да се реализира проекта на обект „Външно промишлено водоснабдяване на Биовет АД Пещера, като отлагането на окончателното одобряване на проекта до 30.10.1994г. е заради отстраняване и попълване на непълноти в проекта -изработване на проект за рекултивация на тераса и площта /неразделна част от целия проект/ и да се осигури необходимото обосновано водно количество за поддържане на екологичното равновесие в коритото на река Новомахленска и се представи в РИОС като неразделна част от ПСД, подлежаща на контрол-също необходим елемент от реализацията на проекта. Едва на 19.11.1996г. е приета окончателно техническата документация на строителството. Разрешението за строеж което е дадено на 08.03.1995г. от ОбНС-Пещера на БИОВЕТ АД гр.Пещера , не касае и няма действие по отношение на реституираните частни земеделски земи, в частност на земята на ищеца С. Д. или подлежащи на реституиране такива защото същите не са нито държавна нито общинска собственост, нито са земи по чл.19 от ЗСПЗЗ нито има проведена преди това надлежна и законна отчуждителна процедура. Разрешението е издадено на база на протокол от 1993 и 1994г или считано от издаването на разрешение за строеж и определена строителна линия и ниво Биовет АД може да се легитимира като строител с учредена суперфиция само и единство по отношение на държавни и общински земи, но не и върху земеделски земи реституирани или подлежащи на реституция . Разрешението за строеж издадено на Биовет АД няма правна сила по отношение на заявена за реституция земеделска земя или такава подлежаща на реституция ако не е проведена и приключила надлежна отчуждителна процедура и собствеността върху земята да се трансформира от частна в държава или общинска собственост. Такива данни няма по делото. .Реституцията по ЗСПЗЗ настъпва по силата на закона от момента на влизането му сила , независимо кога съответни собственик или наследник на собственика на земеделска земи ще подаде заявление за реституцията Възстановяване на правото му на собственост е гарантирано от закона ако той докаже че е собственик на имота и последният реално същества и върху него няма проведени мероприятия към момента на влизане на закона в сила или към същия този момент имотът да не е зает от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Забавянето във времето /с години/ на реституцията на този земеделски имот в полза на праводателя на ищеца Д. е по изключителна вина на държавен орган- на ПК, защото заявлението е подадено на 23.01.1992г., с №433, не е страдало от нередовности и ПК е следвало да се произнесе в срок, а реституцията е станала след повече от 5/пет / години/. Нещо повече , заявлението за реституция, е подадено повече от 2г. преди да започне изграждането на обекта /външно промишлено водоснабдяване/ , като по делото не спорно, че трасето преминава през земеделски земи подлежащи на реституция /виж и скиците/ , тоест налице е забрана за суперфициара да строи в земи, които не са нито държавна нито общинска собственост, доколкото няма издадено такова разрешение за строеж от собственика на земята, нито да притежава други ограничени вещни права в чужд имот. Не е отчетена от строителя спецификата на терена, през който преминава водопровода., различните видове собствености и титуляритеносители на правото на собственост върху терените пред който той следва да премине, поради което не може и няма как да се ползва от ограничението /ако такова е наложено и то е законно/ наложено на обекти изградени до влизането в сила на реституционния закони. Към момента на влизане в сила на реституцията -01.03.1991г. няма нито окончателно одобрен проект, нито изграден изцяло или частично и въведен в експлоатация обект „Външно промишлено водоснабдяване на Биовет Пещера. Към момента на подаване на заявлението за възстановяване правото на собственост върху земеделската земя, в частност и върху процесната овощна градина в м.“Баташки път“ няма дори започнато строителство и дадена строителна линия и ниво за такъв строеж в полза на Биовет Пещера. Към момента на постановяване на първото реституционно решение -16.09.1996г. , и извършването на въвода във владение на правоимащите собственици /протокол от 23.09.1996г./ няма построен реално, завършен и въведен в експлоатация обект „Външно промишлено водоснабдяване на Биовет Пещера.-Първи , втори и трети етап. Разрешенията за ползване са от 09.02. 1998г.-Втори етап, , 29.12.1998г.-Трети етап, и 15.01.1997г. първи етап. . Към момента на постановяване на второто реституционно решение, с което не е отменено първото а е допълнено / №00001 от 03.09.1997г/ с нарочна отметка за ограничаване на правото на ползване на реституирания имот което е нищожно предвид констатирания порок в същото и на основание чл.17 от ГПК в тази му част по реда косвения административен контрол, несъмнено този акт следва да не се счита в тази му част тъй като е невалиден и не е породил правното си действие по отношение вмененото неоснователно и противно на закона ограничение, граничещо с явна нищожност на акта в тази му част по отношение в ползването на реституирания имот . Към влизането в сила и на второто реституционно решение няма налице годен обект на право на строеж представляващ обект Външно промишлено водоснабдяване на Биовет Пещера.-Първи , втори и трети етап като изцяло завършен и пуснат в експлоатация . В конкретни случа изцяло приложима нормата на чл.92 от ЗС еднозначно предвиждаща, че Собственикът на земята , в случая ищецът С. О. Д. с ЕГН-•••••••••• е собственик и на постройките и насажденията върху нея, а именно на частта от обект „Външно промишлено водоснабдяване на Биовет Пещера.-Първи , втори и трети етап, която преминава и се намира в имота му -ПИ с идентификатор 56277.4.1712, по КККР на гр.Пещера, като целит имот е с площ 1777 кв.м. при посочените съседи, доколкото по делото и в хода на развилото се и приключило производство на две съдебни инстанции друго не се оставя . Разпитаните по делото свидетели също не установяват нещо различно от така установената фактическа обстановка, като съдът отчита и тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото. Позоваването на ответното дружество на приложимостта на нормата на чл.18 ал.2 от ЗАКОН за водите Обн., ДВ, бр. 29 от 11.04.1969 г. според която Обработваемите земи, пасища, сгради и други извън чертите на населените места, върху които кооперативни или обществени организации или граждани притежават права на собственост или права на земеползуване, когато са необходими за водномелиоративни, водноенергийни и питейно-битови обекти, се отчуждават с утвърждаването на водностопанския проект при спазване разпоредбите н а Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата . Те могат да се завземат след обезщетяване на собствениците или притежателите на права на земеползуване. При обезщетяването се прилагат разпоредбите във връзка с отчуждаване на имотите за държавна и обществена нужда. С утвърждаването на водностопанския проект се учредяват и правата на водопрекарване през съответните участъци земя. Тази разпоредба не намира приложение в конкретния правен спор, доколкото при наличие на влязъл в сила реституционен закон и конкуренция между заявени и признати реституционни права на собственост с ограничени вещни права по Закона за водите /отм/ и при нереализирано по никакъв начин отчуждаване на земеделски земи до влизане в сила на реституционния закон и неустановено трансформирането им по законния ред в държавна или общинска собственост, а и след това , приоритет следва да имат частните собственически реституционни права върху подлежащ за възстановяване земеделски имот. Законът за водите не предвижда автоматизъм при учредяване на сервитут по чл.18 ал.2 в полза на Биовет Пещера .Дори да се приеме че има учреден право на строеж или на друго ограничено вещно право в полза на дружеството, то това право няма сила обвързващо действие по отношение на имота на ищеца С. О. Д.,, който успешно противопоставя на това правото си на собственост и правото на приращение, по отношение на собствения си имот, надлежно възникнали в резултат на проведената земеделска реституция .Както се посочи, няма изпълнена процедура по отчуждаване на земеделски земи за 18 ал.2 от отменения Закон за водите действал до 1999г. както до влизане в сила на ЗСПЗЗ, така и към момента на издаване на реституционните решения за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи на праводателя на ищеца от 1996 и от 1997г. Следователно ответникът нито е придобил нито притежава ограничени вещни права , както и сервитут за водопрекарване върху собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор 56277.4 17.12 Предвид изложеното всички насрещни искове, следва да бъдат отхвърлени поради липса на установени каквито и да било права на ищеца по насрещните искове Биовет АД-Пещера спрямо процесния земеделски имот на С. О. Д. както право на собственост по отношение на подземен промишлен водопровод в частта преминаваща под ПИ с идентификатор 56277.4.17.12 по КККР на гр.Пещера, съответно не притежава право на строеж на промишлен водопровод преминаващ в тази му част, нито да е придобил по давност правото на собственост, респективно право на строеж. Ищецът по насрещния иск не притежава нито право на преминаване нито право на водопрекарване за подземен промишлен водопровод с площ на сервитута от 2312кв.м. нито е придобил по давност посочените права чрез упражняването им в предвидения от закона срок. При този изход на делото в полза на ищеца по първоначалния иск С. О. Д. ще следва да се присъдят разноски в общ размер на 1225.56евро за въззивната инстанция, а за първата инстанция разноски общо в размер на 2250.91 евро. Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
Cited provisions
75- чл. 17
- чл. 131 ГПК
- чл. 17, ал. 2 ГПК
- чл. 15 ЗС
- чл. 92 ЗС
- чл. 6 ГПК
- чл. 18, ал. 2 ЗВ
- чл. 79, ал. 1 ЗС
- чл. 79 ЗС
- чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ
- чл. 192 ЗУТ
- чл. 10
- чл. 112
- чл. 14, ал. 1, т. 1
- чл. 18, ал. 2
- чл. 18
- чл. 2
- чл. 22
- чл. 33
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 126 ГПК
- чл. 17 ГПК
- чл. 175 ГПК
- чл. 259, ал. 1 ГПК
- чл. 263, ал. 1 ГПК
- чл. 266 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 184, ал. 2 ГШЗТСУ
- чл. 18, ал. 2 ЗАКОН
- чл. 112, ал. 3 ЗВ
- чл. 112 ЗВ
- чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ
- чл. 2, ал. 2 ЗДС
- чл. 17 ЗППДОП
- чл. 110 ЗС
- чл. 55, ал. 1 ЗС
- чл. 55 ЗС
- чл. 64 ЗС
- чл. 66, ал. 3 ЗС
- чл. 10 ЗСПЗЗ
- чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ
- чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
- чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ
- чл. 19 ЗСПЗЗ
- чл. 184, ал. 2 ПП
- чл. 31, ал. 2 ППЗСПЗЗ
- чл. 184, ал. 2 ППЗТСУ
- чл. 22, ал. 2 ППЗТСУ
- чл. 224 ППЗТСУ
- чл. 1
- чл. 10, ал. 7
- чл. 124
- чл. 14, ал. 1, т. 6
- чл. 15
- чл. 18, ал. 1
- чл. 18, ал. 4
- чл. 18, ал. 1, т. 2
- чл. 19
- чл. 19, ал. 3
- чл. 2, т. 4
- чл. 22, ал. 3
- чл. 258
- чл. 27
- чл. 31
- чл. 4, ал. 4
- чл. 5
- чл. 52, ал. 1, т. 4
- чл. 56, ал. 2
- чл. 56
- чл. 6
- чл. 64
- чл. 79
- чл. 92