Решение № 2515 от 23.7.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 470/2026 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ (Закон за достъп до обществената информация). Делото е образувано по жалба на П. А. Я. с постоянен адрес с. Горна Митрополия, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, [улица]срещу мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните, с посочено основание чл. 57 от АПК вр. чл. 28 от ЗДОИ за предоставяне на писмен и публичен отговор по същество на поставени въпроси, представляващи обществена информация от изключителна обществена значимост. В жалбата е посочено, че на 10.04.2026 г. оспорващият е изпратил до ответника подробно писмо с 16 конкретни въпроса относно незаконната и необоснована карантина на стопанството на Г. И. - „Бай Рибан“ от Велинград, приложено се като Приложение № 1, а на 14.04.2026 г. е изпратил отворено писмо с 6 допълнителни спешни въпроса по същия казус (прилага се като Приложение № 2). Посочено е, че на 20.04.2026 г. са изпратени две напомнителни писма (едно за всяко от горните) и е поискано в 5-дневен срок отговор - до 25.04.2026 г. включително. Едното от тях е регистрирано в БАБХ под вх. № 10550/20.04.2026 г., а на 27.04.2026 г. е изпратено трето (финално) писмо - „Констатация за мълчалив отказ и последно уведомление“, с което е предоставен последен 3-дневен срок до 30.04.2026г. включително, като писмото е регистрирано в БАБХ под вх. № 11325/27.04.2026 г. (прилага се като Приложение № 5). Посочва се, че към 01.05.2026 г. не е получен никакъв отговор по нито едно от писмата, като сроковете по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ и чл. 57 АПК са изтекли. Оспорващият моли съда да постанови решение, с което да признае мълчаливия отказ на Министъра на земеделието и храните за незаконен и да задължи ответника да му предостави писмен и публичен отговор по същество на всички 22 въпроса (16 + 6), поставени в писмата от 10.04.2026 г. и 14.04.2026г., както и претендира заплащане на направените разноски. От ответникът, Министъра на земеделието и храните е изразено становище с изпращане на административната преписка, като е посочено, че жалбата от П. Я., срещу мълчалив отказ по заявление с peг. индекс ВОП 02-70/20.04.2026 г. е неоснователна и недоказана, тъй като случая регистрираното в Министерството на земеделието и храните заявление е препратено до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните при условията на чл. 32, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация с peг. № ВОП 02-70/04.05.2026 г. и съгласно ал. 2, когато заявлението се препраща, срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление, като в тези случаи не следва да се формира мълчалив отказ при условията на чл. 58 от Административнопроцесуалния кодекс по отношение на министъра на земеделието и храните, тъй като не е задължен субект и не следва да отговаря на заявление, което е препратено. Посочва се че жалбата е неоснователна и недоказана. В съдебно заседание оспорващият - П. А. Я., не се явява и не се представлява. Постъпила е молба вх. рег. №4030/24.06.2026г., с която е изразено съгласие за разглеждане на делото в отсъствие на оспорващия, като е изразено и становище по съществото на спора. Иска се от съда да се отмени мълчаливия отказ на Министъра на земеделието и храните В съдебно заседание ответникът - Министъра на земеделието и храните, не се явява, не се представлява. Постъпило е становище вх. рег. № 4175/01.07.2026г., с което е изразено становище, че в производство с оглед на това, че заявлението на жалбоподателя Яцов с peг. № ВОП02-70/20.04.2026 г. по описа на Министерството на земеделието и храните е препратено при условията на чл.32, ал.2 от ЗДОИ на изпълнителния директор на БАБХ като ответник в производството следва да се конституира изпълнителния директор на БАБХ, а не министъра. Иска се от съда да остави без уважение предявената жалба от П. Я., срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните по заявление с peг. № ВОП02-70/20.04.2026 г. по описа на Министерството на земеделието и храните като недопустима, неоснователна и недоказана и да се прекрати образуваното производство по административно дело № 470/2026 г. по описа на Административен съд - Плевен срещу министъра на земеделието и храните. Посочено е, че не се възразява да се даде ход на делото на 09.07.2026 г. от 14.45 ч. в отсъствие на ответника, претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерството на земеделието и храните. Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт, намира за установено следното от фактическа страна: От административната преписка се установява, че със заявление с peг. индекс ВОП 02-70/20.04.2026 г. оспорващият е поставил конкретни въпроси във връзка с работна група, която се занимава със случая на Г. И. – Б. Р. от Велинград. След завеждането на заявлението, с писмо от главен секретар с peг. № ВОП02-70/20.04.2026 г., заедно с приложенията - 4 листа е изпратено на Директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“. Приложено е писмо от директора на дирекция „Политики по агрохарнителната верига“ с peг. № ВОП02-70/23.04.2026 г., в което е посочено, че компетентен орган за представяне на документи с оглед писмото на Яцов е Българската агенция за безопасност на храните. С писмо peг. № ВОП02-70/04.05.2026 г. заявлението на П. Я. е препратено до изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните на основание чл. 32, ал.1 от ЗДОИ. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. По смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация съгласно чл. 28 от ЗДОИ, се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране и в този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което се уведомява писмено заявителя. По дефиницията на чл. 9 ЗДОИ обществена е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации. В тази връзка, съгласно разпоредба на чл. 33 ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, той уведомява за това заявителя, а съгласно чл. 32, ал.1 от ЗДОИ когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. Достъп до искана обществена информация не може да бъде предоставен, ако задълженият субект обективно не разполага с нея. В конкретният случай, искането за предоставяне на информацията на П. Я. с писмо peг. № ВОП02-70/04.05.2026 г. е препратено до изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните на основание чл. 32, ал.1 от ЗДОИ. Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗДОИ когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице, а съгласно ал. 2 в случаите по ал. 1 срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление. С оглед на посоченото, то няма как да се формира отказ за предоставяне на информация от страна на Министъра на земеделието и храните, доколкото видно от писмо peг. № ВОП02-70/04.05.2026 г. информацията която се иска следва да се предостави от Българската агенция за безопасност на храните, а не от министъра. В случая министърът е изпълнил своето задължение по чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ като е препратил искането за предоставяне на обществена информация на компетентния орган - Българската агенция за безопасност на храните и следователно не е налице нито изричен нито мълчалив отказ от страна на Министъра на земеделието и храните за предоставяне на обществена информация по искането на оспорващия. При тези съображения съдът намира, че подадената жалба срещу мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните, с посочено основание чл. 57 от АПК вр. чл. 28 от ЗДОИ за предоставяне на писмен и публичен отговор по същество на поставени въпроси, представляващи обществена информация от изключителна обществена значимост, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Процесуалният представител на ответника гл. юрк. Б. П. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но по делото не е представено пълномощно за гл. юрк. Б. П. да представлява ответника, поради което искането й следва да бъде оставено без уважение. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав