Решение № 41 от 14.1.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 5448/2024 г.

Предявени са установителни искове от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ЕООД, гр. Пазарджик, ЕИК-••••••••••, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик,ул.................... представлявано от законния си представител С. С.- управител, срещу К. К. М., ЕГН- •••••••••• от гр. Пазарджик, ул. ..................... Подадена е искова молба с която твърди, че „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу К. К. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: Област Пазарджик, Община Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. ........................... пред Районен съд - гр. Пазарджик, по което е било образувано ч. гр. д. №20245220103805 по описа на Районен съд - гр. Пазарджик. По делото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно чл. 410 от ГПК, с която на ответника по настоящата искова молба К. К. М., ЕГН ••••••••••, е разпоредено да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги,, ЕООД , ЕИК:••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. ........................, представлявано от управителя С. В. С., общата дължима сума е в размер на 227.47 лв. /двеста двадесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 179.88 лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до 30.07.2024г., мораторна лихва върху главницата в размер на 47.59 лв. /четиридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ за периода от 01.01.2019г. до 30.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 150,00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар. Сочи се, че предвид изложеното, и с оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество възниква правния интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Твърди се, че в отношенията между ищцовото дружество и ответника по настоящата искова молба са приложими Договор № 111400233 от 19.06.2018г. и Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. - точка 26. Сочи се, че Ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер № 111400233 за адрес: гр. Пазарджик, ул. ..........................., за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 01.01.2019г. до 30.07.2024г. от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, изискуеми съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. на ДКЕВР. Твърди се, че ответникът в продължение на няколко години не е заплащал доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода. Сочи се, че общата дължима сума, предмет на настоящата претенция е в размер на 227.47 лв. /двеста двадесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 179.88 лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до 30.07.2024г., мораторна лихва върху главницата в размер на 47.59 лв. /четиридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ за периода от 01.01.2019г. до 30.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените съдебно — деловодни разноски в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 150,00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар. Адвокатски хонорар и разноските в настоящото производство в това число адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/ и 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - ДТ. С оглед на горното, се сочи, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължи съответната сума. С Протоколно определение на съда от 25.07.2025г. производството по делото е прекратено частично в частта му в която е образувано и водено по предявен иск за разликата от 179,88 лв. до частично поддържаните от ищеца 153,12 лв. - главница за периода от 01.01.2019г. до 08.09.2021г. и разликата от 47,59 лв. до частично поддържаните 36,64 лв. - мораторна лихва за периода от 01.01.2019г. до 08.09.2021г. Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че по отношение на ответника К. К. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: Област Пазарджик, Община Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. .......................... съществува вземането на „Водоснабдяване и канализационни услуги,, ЕООД, гр. Пазарджик, ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. ........................, представлявано от законен представител — управител С. С., по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3805/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик за сумите: 153.12 лв. (сто петдесет и три лева и дванадесет стотинки) лв. – главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 09.09.2021г. – 30.07.2024г., сума в размер на 36.64 лв. /тридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ мораторна лихва за периода 09.09.2021 г. – 30.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар. Адвокатски хонорар и разноските в настоящото производство в това число адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/ и 25.00 лв. /двадесет и пет лева / - ДТ и 300.00 лв. /триста лева/ - особен представител. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания. В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначеният от съда особен представител адв. М. П. с което се счита предявеният иск от „ВиК” ЕООД гр.Пазарджик е допустим, но неоснователен и се моли съда да го отхвърли изцяло. Сочи се, че е вярно, че ответницата е потребител на ВиК услуги. Направено е възражение за погасителна давност за част от задължението, а именно за периода от 01.01.2019 г. до 08.09.2021 г. С Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3 по описа за 201 1 г. на ОСГКТК на ВКС - е прието, че задълженията на потребителите, включително и за ВиК услуги, представляват задължения за периодично плащане - погасяват се с изтичането на 3-годишен срок - чл. 111, б.”в” от ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена ВиК услуги в 30 - дневен срок след изтичане и за периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесиите за главница/, давността тече от деня на падежа. Погасителната давност е прекъсната на 09.09.2024 г., когато е предявено в съда Заявление по чл.410 от ГПК, предмет на ч.гр.д. № 3805/2024 г. по описа на РС[1]гр.Пазарджик. Сочи се, че ето защо са погасени по давност тези задължения за главница, чиято изискуемост е настъпила до 08.09.2021 г. Твърди се, че погасени по давност са вземанията, за периода от 01.01.2019 г. до 08.09.2024г., но стойността им не може да посочи. На основание чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане са погасени поради изтекла давност и вземанията за мораторна лихва върху главниците, начислени от ищеца върху погасените вземания за периода от 01.01.2019 г. до 08.09.2024 г., съответно този размер на претендираната лихва следва да се отхвърли като погасената по давност. Твърди се, че процесните ВиК услуги, за процесния период от 01.01.2019 г. до 30.07.2024 г. - не са реално доставени от ищеца на ответницата и консумирани от същата, респ. за последната не е възникнало насрещно парично задължение, за да заплати тяхната стойност. Твърди се, че не са издавани фактури за задълженията и те не са връчени на ответницата, както и че тя не е присъствала при отчитането на водата. Твърди се, че от карнетите, представени от ищцовото дружество е видно, че за процесния период от 01.01.2019 г. до 30.07.2024 г. има само три подписа (03.09.2021 г., 06.10,2021 г. и 05.11.2021 г.), но не е ясно на кого са, а останалите записи са служебно вписани - липсва подпис на клиент, като за част от тях е отразено — „неотчет.” и „необ.”, приемат се като неотчетен и необитаем. На основание чл. 193, ал.1 от ГПК се оспорва съдържанието на карнетите за отчитане на потреблението - на всичките вписани данни в карнетите за отчитане на потреблението относно вписаното, отразено изразходвано, потребено количество доставена питейна и отводнителна канална вода от доверителя ми - на представените общо 4-ри броя листа по делото. Те не са надлежно оформени и не носят подписа на ответницата или подпис на неин представител, като по този начин удостоверяват неизгодни за ответницата факти. Отразеното количество изразходена вода в тях е служебно начислено и не отразява реално потребление на вода от него като потребител, отчетено и удостоверено по надлежния начин и ред - в противоречие на чл.23, ал.4 от ОУ и чл.3 5, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализацонните системи. На основание чл. 193, ал.1 от ГПК се оспорва изцяло съдържанието на счетоводна справка - извлечение относно вписаното количество изразходвана вода от доверителката ми и начислената й стойност от ищеца, на база отразеното от инкасатора служебно начисляване на потреблението. Сочи се, че тази справка представлява частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила, т. е. удостоверява изявлението на своя автор - издател, но не обвързва съда с материална доказателствена сила да приеме за установено удостоверения в документа и стоящ вън от него факт, до който се отнася удостоверителното изявление - в случая служебно начислен разход при неосигуряването на достъп до водомера, поради отсъствието на абоната или негов представител. Съобразно чл. 24 ОУ и чл.3 5, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални. Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по- дълъг от една година от последното отчитане. Ищецът не ангажира доказателства, че е спазил задълженията си, произтичащи от чл.23 и чл.24 от Общите условия на „В и К в ликвидация“-ЕООД гр. Пазарджик, тъй като от представените доказателства не е ясна причината, поради която служебно е отчитан водомера на ответницата. Не са представени доказателства, същата да е била уведомявана за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение или да е уведомявана по друг начин и да е отказвала достъп до обекта на отчитане. Не се доказва и водомерът да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището. Същевременно не са изпълнени и изискванията на чл.23, ал.4 от ОУ при неосигуряване на представител на абоната отчетът да е подписван от свидетел. Единственото изключение от този ред е да се извършва дистанционно отчитане и ползване на електронен карнет, какъвто не е настоящия случай. В чл.24, ал.4 от ОУ на ищеца, се сочи, че при неосигуряване на достъп повече от година поради отсъствие на потребителя (каквото твърдение въвежда ищеца), то следва да се състави протокол, като след това се изчислява изразходваното количество питейна вода по начин указан отново в ОУ. В случая няма представен по делото такъв протокол. Сочи се, че вписаните от инкасатора данни в карнетите относно датите и показанията на водомера не съответстват на размера на вписванията - дати и консумирано количество вода на фактурите в счетоводна справка - извлечение. Твърди се , че на ответницата не са връчвани никакви фактури. Оспорва се доставката на твърдените от ищеца услуги, които не са правилно начислени и определени по размер, респ. потреблението на това количество вода, посочено в счетоводна справка - извлечение и карнети. Оспорва се начина на отчитането и правя възражение срещу претендираната от ищеца сума за използваните ВиК услуги. Оспорва се претендираните количества да са реално доставени в съответните сочени от ищеца периоди. Оспорва се начина, по който е определяно ползването на претендираните и описани количество вода. Оспорва се да е налице съответствие между абонатния номер и водомера, монтиран на адреса. Оспорва се метрологичната годност на водомера. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства по делото, а именно Общи условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от ВиК оператора, които са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ/17.07.2006 г и Общи условия на същия оператор, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г на ДКЕВР и съответно публикувани в брой 159 от 28 август 2014 г, стр. 6-8 на вестник “Знаме“; на 27 август 2014 г. на стр. 6 на вестник “Марица“; на стр. III на 01 август 2006 г. на вестник „Законник“ и на страница 8 във вестник “Нощен труд“, брой 03-04 август 2006 г. С тези общи условия се уреждат отношенията между „В и К“ ЕООД Пазарджик в ликвидация и от една страна и наричан „ВиК оператор“ и от друга потребителите на В и К услуги. В глава Втора от ОУ са уредени правата и задълженията на страните. В глава Трета от ОУ е регламентирано измерването, отчитането и разпределяне количествата питейна вода и количествата отведени и пречистени отпадъчни води, в глава пета е уредено преустановяване или прекратяване доставянето на питейна вода или отвеждането и пречистването на отпадни води. От представения от ищеца по делото договор № 111400233/19.06.2018 г. се установява, че на 19.06.2018 г. между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение във връзка с ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. По силата на този договор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, в качеството му на доставчик, е поело задължение да доставя на К. К. М. в качеството й на потребител, питейна вода и да извършва услугата отвеждане на отпадъчни води от имота, находящ се в гр. Пазарджик, ул. ............................ От своя страна М. е поела насрещно задължение – да заплаща ежемесечно стойността на изразходената и отведена вода в сроковете според общите условия за предоставяне на ВиК услуги. Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства – справки от Община Пазарджик се установява, че ответницата е собственик на процесния имот, за който се твърди да е водоснабден от ищеца /М. е придобила имота чрез Нотариален акт за покупко-продажба на недв. имот №57, том IV,рег.№.6294, нто.дело №600/2010г. по описа на нотариус Анета Илкова/. От представените от ищеца писмени доказателства, а именно справка за задълженията за абонатен № 111400233 за периода от 09.09.2024 г. до 02.08.2024 г. и приложените фактури, се установи, че за процесния период ищецът е фактурирал обща стойност на ползваните водоснабдителни и канализационни услуги в размер на 153,12 лева- главница по неплатени месечни фактури,претендира се и сума в размер на 36.64лв.- марторна лихва за периода 09.09.2021г. – 30.07.2024г. По делото са приети и писмени доказателства – карнети за отчитане на потреблението на абонатен № 11400233 на адрес гр. Пазарджик, ул. ..........................., абонат К. К. М., че са извършвани отчитания, както следва: за периода от 01.01.2019г. – 30.07.2024г. , само в три от случаите- на 03.09.2021г.,06.10.2021г. и 05.11.2021г. е намерено лице, живущо на адреса, което е поставило подписа си в карнетите, а останалите записи са служебно вписани- липсва подпис на потребителя, като за част от тах е отразено „неотч.“ и „необ“. Във връзка със заявеното от ищеца, че от 2023 г. отчитането на потребеното количество вода се извършва с електронни карнети, е представена справка за извършените отчитания от инкасатора на процесният адрес в гр. Пазарджик, изготвена от служител на ищцовото дружество. Справката е изготвена от служител на ищцовото дружество и представя в табличен вид за всеки от периодите на отчитане в рамките на процесния такъв номерата и датите на издадените от ищцовото дружество фактури, които са представени и по делото, сумите по фактурите, начислените лихви по периоди, номера на водомера , поредните показателите при отчитането на посочения водомер и разликата между тях, номер на отчет. Отразено е и дали има снимка на водомера или не, както и дали има подпис към отчета или не. От показанията на свидетеля Г. А. Н. – инкасатор на обекта, се установява, че в процесния имот, обичайно при посещенията си не е намирала никой, тъй като имотът се обитавал единствено през летните месеци.При посещенията си свидетелката пита дали това е жилището на К. М. и дали може да влезе, но не знае имената на лицето, което я посрещало на този адрес. Констатира е при едно от посещенията, че вториат водомер в банята на недвижимия имот бил развален, но било ангажимент на потребителя да го смени. Св. Н. не може да посочи имената на лицето, което е обитавало имота и което е подписвало карнетите. Съдът кредитира показанията на свидетелката Г. Н. като обективни и последователни, съобразявайки и разпоредбата на чл. 172 от ГПК предвид, че свидетелката е служител на ищцовото дружество. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД. На 05.09.2024 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата в качеството й на длъжник, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 3805/2024 г. по описа на РС Пазарджик. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №2207 от 10.09.2024г. по чл. 410 от ГПК на 10.09.2024 г., с която е разпоредил длъжникът да заплати на ищеца - заявител и кредитор следните суми: 179,88 лева, представляваща главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението в съда - 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 47.59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 30.07.2024 г. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок дружеството - ищец е предявило настоящата искова претенция. Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане. По съществото им, съдът счита следното: За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че между ищеца и ответницата е съществувало договорно отношение за предоставяне на ВиК услуги през процесния период и на твърдяното основание, че имотът е собственост на ответницата или върху него същата има ограничено вещно право на ползване; че ищецът е доставил водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период на стойността, която претендира /стойността на доставената и птребена от ответника вода, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги ред/; изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главницата; одобряването и обнародването на горните Общи условия. По акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и началният момент на забава по всяка главница. Приложими в отношенията между страните са Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и издадената въз основа на него Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Безспорно по делото е, че ищцовото дружество в качеството на универсален правоприемник на „Водоснабдяване и канализация - в ликвидация“ ЕООД е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пазарджик. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най - малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пазарджик в ликвидация, публикувани в местен и централен ежедневник. В този смисъл в отношенията между страните са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ[1]071/17.07.2006 г. и действащите към момента на предявяване на исковата молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ- 09/11.08.2014г. - точка 26. По смисъла на § 1, т. 2 о т ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са: юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води, а съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Ищецът е ВиК оператор, който предоставя ВиК услуги при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Ответницата е собственик на имот, който е присъединен към ВиК мрежата на ищеца и съгласно горецитираните разпоредби се явява потребител на ВиК услуги и е обвързана от общите условия на ищеца. Наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги между страните се установява по несъмнен начин от приетия по делото Договор № 111400233/19.06.2018 г. за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, сключен между ищеца и ответницата. В него страните са уговорили предмета на договора и правата и задълженията на всяка от тях. Договорили са начина на отчитане и разпределяне на потребеното количество питейна вода и отведената канална вода. Като елемент от фактическия състав, пораждащ правото на ищеца да претендира от ответницата процесната сума за водоснабдителни и канализационни услуги според настоящия съдебен състав по делото не е установено през исковия период до процесния обект да са доставяни ВиК услуги, нито тяхното количество и стойност, отчетено по правилата на чл. 22 и следващите от общите условия на ищеца, одобрени през 2014 г. Съгласно чл. 21, ал. 4 и ал. 5 и чл. 22 ал. 3 от Общите условия, одобрени през 2006 г. и тези на чл. 22, ал. 4 и ал. 5 и чл. 24 ал.3 от Общите условия, одобрени през 2014 г., в които е посочен начинът на отчитане на индивидуалните водомери, а именно: в присъствието на потребителя или негов представител, който трябва с подписа си да удостовери съответствието на показанията на водомера с тези в отчета; При липсата на потребителя или негов представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите му имена и адреса. Съгласно общите условия, когато не е възможно да се отчете водомерът поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираното количество, същият е длъжен в срок не по-дълъг от 6 месеца от последното отчитане да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време. По същия начин е уредено отчитането на ВиК услугите в чл. 32, ал. 4 и ал. 8 и чл. 35, ал. 4 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. В случая в представените по делото като писмени доказателства препис на карнети няма отразено показание на водомера в рамките на процесния период. За процесния период не са представени съставени от ищеца на хартиен носител карнети във връзка с количеството доставени ВиК услуги, надлежно оформени в съответствие с изискванията и реда на горецитираните приложими правила от Общите условия и Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Крайният извод на съда не се променя и дори да се приеме, че в случая е налице изключението, предвидено в чл. 22, ал. 4, изр. последно от Общите условия, одобрени през 2014 г., предвидено и като изключение в чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., че при въведено електронно отчитане подпис от съответния клиент не се полага, каквито твърдения ищецът не е изложил с исковата молба. Въведеното изключение за липсата на изискване при отчитането на показанието на водомера да се полага подпис на клиента не променя изискването отчетените данни да се установяват чрез съставяне и отбелязване в карнет. Установява се от приетите доказателства, вкл. и от показанията на разпитания свидетел, че считано от 2023 г. отчитането се извършва с електронни карнети, каквито не са представени по делото, било то на електронен носител или възпроизведени на хартиен носител. В случая представените по делото документи, наименовани счетоводни справки за неплатени задължения към „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД“ гр. Пазарджик, представени в табличен вид и наименовани от ищеца като изготвени от него справки, представляват частни свидетелстващи документи, едностранно съставени от водоснабдителното дружество, който не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. От ищцовата страна не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи методологията на отчитане на водомера и начина на отразяване на показанията му в представената справка, поради което съдът не би могъл да направи извод, че вписаните в същата данни отразяват реалното потребление на ВиК услуги. Представените по делото от ищеца писмени доказателства – фактури и два броя справки не са писмени доказателства, въз основа на които съдът може да приеме за безспорно установено, че ответницата е потребила отразените в тях количества вода. Следва да се отбележи, че не издадената от кредитора фактура е основанието за плащането, а конкретни обстоятелства, с оглед които се претендира да е възникнало правото на парично вземане, а в случая от ищеца не са представени доказателства, които да възпроизвеждат конкретни факти за потреблението на абоната. Ангажираните от ищеца писмени доказателства са едностранно съставени от ищеца и не носят подпис на потребителя /като дори разпитаният в качеството си на свидетел инкасатор не бе в състояние да потвърди,че ответницата М. се е подписвала в карнетите/ и само и единствено въз основа на тях не може да се приеме за доказано потребеното количество вода. Същите съставляват частни свидетелстващи документи, носещи подписа само на страната, която ги е издала, нямат обвързваща за страните материална доказателствена сила относно материализираните в тях изявления за правнорелевантните факти и при направеното от особения представител на ответницата оспорване тези обстоятелства следва да бъдат установени с други доказателствени средства, а такива не са ангажирани от ищеца. По делото не са събрани други доказателства, включително показанията на свидетелката Н., които да подкрепят горните частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти. Да се приеме по настоящото дело, че количеството потребена вода е доказано само въз основа на представените от ищеца писмени доказателства, без същите да са подкрепени от други доказателства по делото, означава да се приеме исковата претенция за доказана само на база на едностранно съставени от него документи, без да е ясно по какъв начин е установено потребеното количество вода, посочено в тях. С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи до процесния обект да са доставяни ВиК услуги, нито тяхното количество, респ. че отчитането на водомера е извършвано редовно, в съответствие с нормативните изисквания, начина на отчитане на консумираните количества вода и начина на снемане на данните. При липсата на такива доказателства съдът не би могъл да направи извод, че посочените данни в изготвените от ищцовото дружество документи отразяват реалното потребление на ВиК услуги в претендирания размер. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът не е провел успешно доказване на твърдените от него правнорелевантни факти, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат на ответницата, но няма данни същата да е направила разноски по делото, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното съдът