Решение № 283 от 10.7.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1904/2025 г.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № •••/ ••• г. на Началник на отдел "Оперативни дейности"-•••, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на жалбоподателя „•••" ЕООД със седалище и адрес на управление град ••• е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения в подкрепа на молбата съдът да отмени НП. Жалбоподателят претендира направени по делото разноски за адвокат. В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен представител поддържа жалбата и изложените в нея съображения за отмяна на НП като незаконосъобразно. В съдебно заседание наказващият орган Началник на отдел "Оперативни дейности" - •••, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна - наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната санкция. Жалбата е неоснователна. На •••. в ••• ч. при изпълнение на служебните задължения на органи по приходите свидетелката С. В. П. - Х. - ••• по приходите в ЦУ на НАП, Главна Дирекция „Фискален контрол", Оперативни дейности - ••• и колежката й М. Д. К. ••• по приходите в ЦУ на НАП, Главна Дирекция „Фискален контрол", Оперативни дейности - •••, във връзка с възложена проверка по спазване на данъчното законодателство - за превоз на стоки от списъка на СВФР /стоки с висок фискален риск/ нерафинирано слънчогледово олио с декларирано количество 2720,00 кг. и генерирано УНП №-.••• с получател „•••" ЕООД с ЕИК: ••• и с място на получаване разтоварване - складовата база на дружеството в гр. •••, кв. „•••", ул.„•••" № 50, били възпрепятствани във връзка с упражняването на правомощията на органите по приходите при извършване на проверката. Когато проверяващите посетили обекта на място били склададжията свидетелят Н. Г. и свидетелката Б. К. пълномощник на жалбоподателя. Веднага там пристигнал и управителят на дружеството и заявил, че проверяващите са „некомпетентни“ и „нямат право да правят проверка“, „да се махат оттам“ и „да си тръгват“, отнел от проверяващите придружаващите стоката документи и скъсал пълномощното на К.. Органите по приходите са били изгонени от обекта, в който се е извършвала проверката, с което е възпрепятствало упражняването на правомощията на органите по приходите да извършат проверка на счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство. Проверяващият инспектор М. К. е подала сигнал на телефон 112 в 19,36 ч. за ситуацията. След като проверяващите били възпрепятствани във връзка с упражняването на правомощията на органите по приходите при извършване на проверката си, си тръгнали от обекта. За установеното свидетелката С. П., на ••• г., съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, изразено в това, че задълженото лице е възпрепятствало упражняването на правомощията на органите по приходите да извършат проверка на счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство. Нарушението е извършено на ••• г. в гр. •••. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка обр. Кд 184 cep. АА № •••/••• г. Деянието е квалифицирано по чл.273 от ДОПК във връзка с чл.13 ал.1 от ДОПК и чл.12 ал.1 т.6 от ДОПК. Посочено е, че установеното нарушение се потвърждава от приложените по административнонаказателната преписка доказателства: АУАН № ••• от ••• г„ Протокол за извършена проверка обр. Кд 184 cep. АА № •••/•••. АУАН е редовно предявен и връчен на пълномощник на жалбоподателя на •••г. На основание чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение, заведено с вх. N° •••/••• г., което не е било уважено. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите А. Й. Е. и Т. В.. Въз основа на съставения АУАН, в законен срок и от надлежен орган е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл.273 пр.2 от ДОПК е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.273 вр. чл.13 ал.1 от ДОПК и чл.12 ал.1 т.6 от ДОПК. В НП е посочено, че нарушението е извършено за първи път. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приетите с определения писмени доказателства, кореспондиращи с показанията на разпитаните свидетели С. Х., А. Е., Т. В., които съдът кредитира с доверие, постъпилият и приложен по делото запис от тел.112, и частично от показанията на свидетелите Б. К. и Н. Г.. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление. От събраните доказателства е видно и съдът приема, че жалбоподателят е нарушил чл.273 вр. чл.13 ал.1 от ДОПК и чл.12 ал.1 т.6 от ДОПК. Всички събрани доказателства в тяхната съвкупност - Протоколи за извършена проверка от ••• г. и ••• г. и свидетелски показания, установяват, че нарушението, предмет на АУАН и НП, е извършено. Свидетелските показания на актосъставителя С. П.-Х. са непредубедени. логични, последователни и почиващи на личните й възприятия, и възпроизвеждат фактите, както са описани в АУАН. Относно часа на обстоятелствата по АУАН, нейните показания съответстват на информацията от Дирекция ..Национална система 112”. От показанията на свидетелката се установява, че органите по приходите са се явили на датата, мястото и часа, обявени в УНП - уникалния номер за превоза, приложен по делото. Предвид влошено здравословно състояние и настъпилата смърт по делото не беше разпитана като свидетел М. К.. Следва да се отчете, че същата е съставител на протокола от ••• г. и го е подписала, а по данните от Дирекция ..Национална система 112”, сигнал е подаден именно от лице представило се като М. К.. На следващия ден, при съставянето на протокола от ••• г. са били представени копия на документи и не е била извършвана същинска проверка при разтоварване на стоките, а при заявена рекламация е било документирано, че стоките ще бъдат върнати. Видно от показанията на свидетелката В. и тази проверка не е стартирала при съдействие от страна на представляващия ..•••" ЕООД, който както сочи свидетелката „ ..тръгнал на контра”. При тази проверка са представени копия на документи, за които не може да бъде установено в какъв момент и от какъв носител са били копирани - хартиен, сканиран документ и т.н. и представянето на тези копия не доказва, че управителят не е скъсал представени на ••• г. документи. Показанията на свидетелите Б. К. и Г., не само поради служебната им ангажираност с жалбоподателя, но и поради това, че са вътрешно противоречиви, а и съществено противоречат на информацията от Дирекция „Национална система 112”, съдът не кредитира като обективни и от тях не може да се съди за продължителността на обстоятелствата по акта. Противно на показанията на двамата свидетели, според които до около 21 часа, т.е. с часове проверяващите / които според управителя на дружеството са били „некомпетентни“ „прости шматки“/, са разглеждали и обсъждали документите, престоят на проверяващите е бил около един час. Дори и при отчитане на заинтересоваността на свидетелката Б. К., следва да се отчете, че същата посочи, че управителят е бил „афектиран“, но не конкретизира как конкретно се е обръщал той към проверяващите инспектори. От нейните показания не става ясно и каква е причината да бъде прекъснато писането на протокола от С. П.-Х. по време на проверката. Показанията на свидетеля Г. не допринасят за изясняване на обстоятелства по делото, а и не опровергават извършването на нарушението, той не твърди, че е присъствал през цялото време и заявява, че впоследствие е разбрал част от фактите. Представените впоследствие доказателства от пълномощника на дружеството не допринасят за изясняване на фактическата обстановка към ••• г. Относно възраженията за допуснати нарушения при посочване на мястото на нарушението, следва да се отбележи, че като място на нарушението е посочено гр. ••• - ..Нарушението е извършено на ••• г. в гр. •••" - предпоследно изречение от АУАН и НП. Дори само с посочването на града, в който е извършено нарушението в достатъчна степен е постигната индивидуализация на нарушението. В този смисъл Решение от ••• г. по КАНД №•••/••• г. на Административен съд - •••, Решение от 19.04.••• г. по КАНД №•••••• г. на Административен съд - •••. Решение по КАНД №••• г. на Административен съд - •••. Решение № ••• г. по КАНД № ••• г. на Административен съд- ••• и др. В АУАН и НП адресът на обекта се сочи единствено за да се конкретизира проверката във връзка с кой документ за превоз се извършва и декларираното място за получаване/разтоварване на стоките е част от декларираните данни за този превоз, като в АУАН и НП са възпроизведени посочените в УНП номер на превоза, вида на стоките, тяхното количество, получателят и място на получаване/разтоварване: “ във връзка с възложена проверка по спазване на данъчното законодателство за превоз на стоки от списъка на СВФР /стоки с висок фискален риск/ нерафинирано слънчогледово олио с декларирано количество 2720,00 кг. и генерирано УНП №: ••• с получател ..•••" ЕООД с ЕИК: ••• и с място на получаване разтоварване - складовата база на дружеството в гр. •••, кв. ,.•••“, ул.“•••” № 50...“ - първо изречение от АУАН и НП. Именно този адрес е отразен и на протокола от следващия ден, подписан от управителя без възражения. За извършеното нарушение правилно е приложена санкцията по чл.273, предл. второ от ДОПК и нарушението правилно е квалифицирано по чл. 273 във връзка с чл.13 ал.1 и чл.12 ал.1 т.6 от ДОПК, тъй като в случая се касае до възпрепятстване на органите по приходите да упражнят правомощията си, а не се твърди неизпълнение на конкретно задължение по чл.13 относно движение на стоки е висок фискален риск, в който случай се прилагат санкциите по чл. 278 б от ДОПК. Неоснователно е възражението в жалбата и в писмената защита, че е налице маловажен случай на нарушение. В случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а нарушението е типично за вида си. Касае се за обективна, безвиновна отговорност. Не може да обоснове маловажност на нарушението обстоятелството, че нарушението е за първи път, а това обстоятелство може да бъде преценено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Санкцията в случая е определена към минималния предвиден в закона размер /наказанието, което законът предвижда е от 500 до 1000 лева/. Деянието не представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Възраженията в жалбата за неспазване на чл.42 и чл.57 от ЗАНН предвид непълнота на описание на времето и мястото на деянието са неоснователни. В НП и АУАН коректно и ясно е посочено фактическото описание на нарушение, което кореспондира с правната квалификация и разпоредбите, които са нарушени. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите С. Х., А. Е., Т. В., както и от всички представени по делото доказателства, и не се оборва от разпита на свидетелите Б. К. и Н. Г.. От всичко гореизложено може да бъде направен категоричен извод за извършеното нарушение, датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е било извършено. При издаването на НП и съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са основание за отмяна на НП, включая сочените в жалбата. Наложеното наказание е в размер към минималния законоустановен за това нарушение. С оглед тежестта на нарушението и постигане целите на превенцията, съдът не намира основания за изменение на НП с намаление на наказанието. Ето защо, атакуваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН - В съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото жалбоподателят дължи възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от съда, тъй като наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. С оглед на тази разпоредба и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /съгласно която възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 130 до 190 лева/, предвид изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноски в размер на 76,69 евро, равнени на 150 лева, представляваща възнаграждение за осъществена от юрисконсулт правна защита пред настоящата инстанция, определено над законоустановения минимален съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.37 от Закона за правната помощ. За да определи този размер, съдът отчете, че делото не е с ниска фактическа и правна сложност и са проведени шест съдебни заседания в присъствие на юрисконсулт. Водим от горните мотиви, съдът