Споразумение № 88 от 21.9.2026 г. на Районен съд - Средец по дело № 235/2026 г.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА изискана служебно актуална справка за съдимост на обвиняемия.

Сне се самоличността на обвиняемия, както следва:

Т. С. К. - роден на •••••• год. в гр. Пазарджик, средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН ••••••••••, гр. Средец, ••••••••

Съдът разясни на обвиняемия правата му по чл.55 от НПК.

Съдът разясни на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искане за отводи. Нямаме доказателствени искания.

АДВ. В.: Нямаме искане за отводи. Нямаме доказателствени искания.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Няма да правя отвод на състава на съда, на прокурора и на секретаря. Няма да соча други доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Постигнали сме споразумение със защитника на обвиняемия и със самия обвиняем, което съм представил и моля да бъде одобрено. Поддържам споразумението. Същото е представено в необходимата форма и не противоречи на закона и морала, поради което моля споразумението да бъде одобрено. Да се заличи допусната техническа грешка в споразумението на страница втора, точка четвърта, което се изразява в написано „не са налагат за преводач“ след „обвиняемия“.

АДВ . В.: Съгласни сме със споразумението. Моля да одобрите споразумението. Съгласни сме с корекцията.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Съгласен съм със споразумението. Съгласен съм с корекцията.

С оглед становищата на страните за извършване на корекция, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА отстраняване на фактическа грешка, изразяваща се в изписаното на страница № 2, точка четири от споразумението „не са налагат за преводач“, като на страница № 2, точка четири от споразумението, думите да се заличат.

СЪДЪТ разясни на обвиняемия последиците от одобряване на споразумението, както и че то има характер на влязла в сила присъда, като на основание чл. 382, ал. 4 от НПК го запита дали разбира обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях, доброволно, сам и лично ли го е подписал.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Разбрах в какво съм обвинен. Признавам се за виновен. Разбирам последиците на споразумението и съм съгласен с всички негови клаузи и условия и с това, че наказателното преследване по делото следва да бъде прекратено, а одобреното споразумение от съда има последиците на влязла в сила присъда. Доброволно го подписвам и се отказвам от съдебно разглеждане по общия ред.

СЪДЪТ, на основание чл. 382, ал. 6 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ВПИСВА в настоящия протокол съдържанието на окончателно постигнатото между страните споразумение, както следва:

СПОРАЗУМЕНИЕ:

А. СТРАНИ ПО СПОРАЗУМЕНИЕТО:

1. Р. С. - прокурор при ТО при БРП гр. Средец

2. Д. В. - БАК

3. ОБВИНЯЕМ: Т. С. К. - роден на •••••• год. в гр. Пазарджик,средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН ••••••••••, гр. Средец •••••

Б. ПРЕДМЕТ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО:

Страните, спазвайки изискванията на чл. 381 ал. 1 НПК, обсъдиха и постигнаха съгласие по следните въпроси:

1. ОБВИНЯЕМИЯТ: Т. С. К. се признава за виновен за това, че на 08.01.2026 год. около 15.50 часа на път II - 79 км.69- 080 управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Тойота 4D4 „модел Авенсис" с peг. А 25 58НС след употреба на наркотични вещества - амфетамин

метамфетамин, установено по надлежния ред със съдебно - токсилогична експертиза рег. № И-6037/23.06.2026 год. на Военномедицинска академия гр. София.

Престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК .

2. Деянието е извършено от обвиняемия Т. С. К. виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. II от НК.

3. За посоченото в т.1 престъпление по Престъпление по чл. 343 Б ал.3 от НК на обвиняемия се налага наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, а именно Лишаване от свобода за срок от 5 месеца.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание ЛОС се отлага за срок от три години.

На основание чл. 55 ал. 3 от НК на обвиняемия Т. К. не се налага предвиденото наказание глоба.

На основание чл. 343 Г ал. 2 вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 се налага наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и пет месеца.

На основание чл. 59 ал. 4 от НК се приспада времето, през което обвиняемият е бил лишен от това си право по административен ред.

4. Разноски в размер на 527.11 евро се възлагат в тежест на обвиняемия.

5. ВД - лек автомобил марка "Тойота 4D4 „модел Авенсис" с peг. А 25 58 НС ведно с контактен ключ на съхранение в РУ на МВР Средец.

6. На основание чл. 343 Б ал. 5 от НК лекият автомобил Тойота 4D4 „модел Авенсис" с peг. А 25 58 НС ведно с контактен ключ се отнема в полза на държавата.

Удовлетворени от споразумението страните го подписват.

СПОРАЗУМЕЛИ СЕ:

ПРОКУРОР: ………….. ЗАЩИТНИК: …………………

/Р. С. / /Адв. Д. В. /

ОБВИНЯЕМ:……………..………..

/Т. К./

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Разбрах в какво съм обвинен. Признавам се за виновен. Разбирам последиците на споразумението и съм съгласен с всички негови клаузи и условия и с това, че наказателното преследване по делото следва да бъде прекратено, а одобреното споразумение от съда има последиците на влязла в сила присъда. Доброволно го подписвам и се отказвам от съдебно разглеждане по общия ред.

ОБВИНЯЕМ:……………..……

/Т. К./

Съдът по доказателствата:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото материалите по Досъдебно

производство № 269ЗМ-5/2026 г. по описа на Районно управление - Средец, вх.№ 509/2026 г., пор. № 9/2026г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Средец и споразумението.

СЪДЪТ намира, че така постигнатото между страните споразумение съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 381, ал. 5 от НПК, договореното наказание съответства на характера и тежестта на извършеното престъпление, поради което следва да бъде одобрено, а наказателното производство по делото да бъде прекратено.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че освен съществуването на всички формални изисквания по отношение на споразумението, същото от фактическа и правна страна не противоречи на закона и на морала.

Предвид изложеното и на основание чл.382, ал.7 от НПК, съдът

СПОРАЗУМЕНИЕ:

ОДОБРЯВА сключеното споразумение между ПРОКУРОР при Районна прокуратура – Бургас, ТО – Средец – Р. С., адвокат Д. В. - БАК, като защитник на обвиняемия Т. С. К. и обвиняемият Т. С. К. - роден на •••••• год. в гр. Пазарджик, средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН ••••••••••, гр. Средец, •••••, •••, съгласно което:

ПРИЗНАВА обвиняемия Т. С. К. - роден на •••••• год. в гр. Пазарджик, средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН ••••••••••, гр. Средец, •••••, •••, за ВИНОВЕН за това, че:

На 08.01.2026 год. около 15.50 часа на път II - 79 км.69- 080 управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Тойота 4D4 „модел Авенсис" с peг. А 25 58НС след употреба на наркотични вещества - амфетамин, метамфетамин, установено по надлежния ред със съдебно - токсилогична експертиза рег. № И-6037/23.06.2026 год. на Военномедицинска академия гр. София - Престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Гореописаното деяние съставлява престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК.

Деянието е извършено от обвиняемия Т. С. К., ЕГН: ••••••••••, виновно, при форма на вината - "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 предл. 1 НК.

НАЛАГА на основание чл.343б, ал.3 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК на обвиняемия Т. С. К., ЕГН: ••••••••••, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 /ПЕТ/ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 /ПЕТ/ МЕСЕЦА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

НЕ НАЛАГА на основание чл. 343 Б, ал.3 от НК и чл.55, ал.3 от НК кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА.

ЛИШАВА на основание чл.343г, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, обв. Т. С. К., ЕГН: •••••••••• от право да управлява МПС за срок от 1 / ЕДНА/ година и 5/ПЕТ/ месеца.

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което обв. Т. С. К., ЕГН: •••••••••• е бил лишен от възможността да упражнява правото си да управлява моторно превозно средство по административен ред.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК Т. С. К., ЕГН: •••••••••• да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД МВР Бургас направените по делото разноски в размер на 527,11 евро за химическа експертиза.

НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ има последиците на влязла в законна сила присъда, съобразно разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК.

С оглед на така постигнатото споразумение на основание чл.24, ал.3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 235/2026г. по описа на Районен съд – гр.Средец.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за одобряване на споразумението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Производството продължава по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306,

ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 343б, ал. 3 от НК.

ПРОКУРОРЪТ:Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че са налице предпоставките за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания. Да се приключи съдебното следствие.

АДВ . В.: Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания. Да се приключи съдебното следствие.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания. Да се приключи съдебното следствие.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА ХОД на съдебните прения:

АДВ. В.: Уважаеми господин председател, изхождайки от факта и обстоятелството, че съдът следва да се произнесе по отношение на присъждането на равностойността на веща, послужила, като предмет на престъплението по смисъла на чл. 343б, ал. 3 от НК. Правя искане за спиране на настоящото производство в тази част, тъй като към настоящия момент е налице преюдициално запитване, по което е образувано дело № С655/2024 год. по описа на СЕС. Поради това считам, че е налице основание за спиране на производството в тази част. Моля да ми изпратите определението на електронна поща.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, считам че са налице предпоставките на чл. 343б, ал. 5 от НК, поради което моля да възложите равностойността на процесния автомобил да бъде заплатен от обвиняемия.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Съгласен съм с адвоката.

Съдът предвид становището на страните и обстоятелството, че на съда е известно, че към момента по преюдициално запитване на РС-София в Съда на Европейския съюз (СЕС) е образувано Дело C-2/26 г. (Калдов) по следните въпроси:

1./ Следва ли предвиденият в разпоредбите на член 19, параграф 1, втора алинея [от Договора за Европейския съюз] (ДЕС) във връзка с член 2 ДЕС принцип на съдийската независимост […] да се тълкува в смисъл, че не допуска извършването на проверки за осъществено престъпление спрямо съдиите от държавни органи, разполагащи с разследващи и/или обвинителни функции, единствено поради факта, че не е приложен национален закон, приет от върховния законодателен орган в страната, с оглед констатирано противоречие от национална юрисдикция с правото на Европейския съюз, както и дали е допустимо тези държавни органи, които не притежават съдебни функции, да проверяват правилността на съдебните актове относно приложимостта на правото на Европейския съюз и при евентуално им несъгласие с неговата относимост към конкретен правен спор, да предлагат съдиите за налагане на дисциплинарно наказание?

2./ Следва ли разпоредбите на член 267 [от Договора за функционирането на Европейския съюз] (ДФЕС) във вр. с чл. 23, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че при наличието на отправено преюдициално запитване за тълкуване на европейското законодателство, всяка следваща национална юрисдикция, разглеждаща правен спор, чийто изход е обусловен от произнасянето на Съда на Европейския съюз, е длъжна да спре производството пред себе си, за да се осигури еднаквото приложение на правото на Съюза?

3./ Допустимо ли е при извършването на преценка за съответствие на национално законодателство с правото на Европейския съюз националните юрисдикции да се позовават самостоятелно на принципите на правовата държава, утвърдени в член 2 ДЕС, в т.ч. и на принципа за пропорционалност при ограничаване на основните права на гражданите?

4./ Допустимо ли е въз основа на принципите на правовата държава, утвърдени в член 2 ДЕС, в т.ч. и на принципа за пропорционалност при ограничаване на основните права на гражданите да се обоснове приложимостта на разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз, имайки предвид, че тези принципи са общи за държавите членки и са част от компетенциите на Съюза?

5./ Следва ли принципите на правовата държава, предвидени в член 2 ДЕС, в т.ч. принципът за пропорционалност при ограничаване на основните права на гражданите във връзка с изискването на член 49, параграф 3 и чл. 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз за пропорционалност на престъплението и наказанието, както и за налагане на ограничения само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна система като предвидената в разпоредбите на чл. 53 [от Наказателния кодекс] (НК) и чл. 343б, ал. 5 НК, която регламентира задължителното отнемане на средството или предмета на престъплението без наличието на възможност съдилищата да преценят дали е осигурен баланс между конкуриращите се права на гражданите, тежестта на извършеното престъпно деяние и личността на извършителя?

6./ При евентуална колизия на решение на националната конституционна юрисдикция и решение на Съда на Европейския съюз кое тълкуване е меродавно за националните съдилища при прилагането на разпоредбите на чл. 53 НК и чл. 343б, ал. 5 НК?

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК наказателното производство се спира, когато съдът отправи преюдициално запитване до СЕС, а съгласно чл. 488, ал. 1 НПК - с отправяне на запитването съдът спира производството по делото. Буквалното тълкуване на нормите остава впечатление, че единствено съдът, който е отправил преюдициалното запитване е компетентен да спре производството и то само по това конкретно дело, по което е направено запитването, а другите национални съдилища, пред които има висящи аналогични правни спорове, не разполагат с призната от закона възможност за спиране на производствата, макар решението на СЕС по преюдициалното запитване да засяга и техните казуси. Следва да се има предвид обаче практиката на ВКС – Решение № 23/14.02.2018 г. по касационно дело № 13/2018 г. на II н.о., в което е посочено: „..както е известно, преюдициалното тълкувателно заключение на СЕС се ползва със задължителна сила както по отношение на националната юрисдикция, която е отправила преюдициалното запитване и по- горните инстанции, които по пътя на обжалването биха били сезирани със същото дело, така и по отношение на всеки друг национален съд /включително национални юрисдикции на другите страни-членки/, пред който се поставя подобен въпрос“.

С оглед горното настоящият състав намира, че следва да се възприеме практика за спиране на производството не само от съда, отправил запитването, а от всеки друг съд, пред който е поставен за решаване казус, който е свързан с произнасянето на СЕС. Това тълкуване се налага и от конкретика на самия казус, по който е направил запитването и РС-София, тъй като се касае за правилно приложение на установения на конституционно ниво принцип за законоустановеност на престъпленията и наказанията и защитата на собствеността.

В този смисъл е и практиката на Окръжен съд Бургас като в Определение № 228/01.03.2025 г. ВЧНД 262/2025 г. по Определение № 46/13.01.2022 г. по ВЧНД 1221/2021 г. е посочено, че съдът по конкретното дело сам преценя наличието на необходимост от отговора на преюдициалното запитване за правилното решаване на конкретния правен спор, като е недопустимо, ако отговорът е положителен, той да отправя ново идентично преюдициално запитване, след като друг съд вече е сезирал СЕС. Именно във връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК е и отправеното запитване от РС-София, поради което настоящият състав счита, че е сезиран с казус, чието правилно решаване зависи от произнасянето на СЕС.

Предвид изложеното, производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК.

Съгласно чл. 488, ал. 1 от НПК определението за спиране не подлежи на обжалване. В този смисъл е и практиката на съдилищата от страната, като например - Определение № 299 от 16.06.2021 г. на ОС - Благоевград по в. ч. н. д. № 482/2021 г. Изрично в този смисъл е и вече цитираното Определение № 46/13.01.2022 г., по ВЧНД 1221/2021 г. , където е посочено, че не подлежи на обжалване спирането по реда на чл. 488, ал. 1 от НПК не само на делото, по което е отправено преюдициалното запитване, а на всички дела чието спиране е постановено във връзка с вече отправеното преюдициално запитване.

С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че следва да спре производството по настоящето дело на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК до произнасяне на СЕС по Дело C2/26 г. (Калдов).

Така мотивиран и на основание чл. 488, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ

СПИРА на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК, производството по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 343б, ал. 5 от НК производството по НОХД № 235/2026 г. на Районен съд – гр. Средец до произнасяне на СЕС по Дело C-2/26 г. (Калдов).

УКАЗВА след постановяване на решение на СЕС по Дело C-2/26 г. (Калдов) делото да се докладва за възобновяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:55 часа.

Съдия при Районен съд – Средец: _______________________

Секретар: _______________________