Решение № 287 от 11.8.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 27/2026 г.

Предявени са искове с правно основание по чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ.

Делото е образувано по предявени искове от Ж. Х. С. против Н. и в условията на евентуалност против Г. за заплащане на неимуществени и имуществени вреди, причинени при ПТП. По така предявените искове е образувано гр. д. № 3014/2025 г. по описа на Районен съд – С..

С протоколно определение № 2309/16.12.2025 г., съдът е прекратил на основание чл.232 от ГПК производството по делото по предявените искове от Ж. Х. С., в условие на евентуалност, против ответника Г..

С протоколно определение № 2309/16.12.2025 г., съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК увеличение на предявения от Ж. С. против С. „Н.“ – С., иск за обезщетение за неимуществени вреди, предявен частично за сумата от 2 000 лв., като е приел, че същият е увеличен за сумата от 100 000 лв., предявен частично от общата сума 170 000 лв.

Със същото определение, съдът е прекратил на основание чл. 103, вр. чл. 118, ал.2 от ГПК производството по гр.д. № 3014/2025г. по описа на Районен съд – С., поради липса на родова компетентност и изпратил делото по подсъдност на С. окръжен съд.

Пред Окръжен съд – С. е образувано настоящото производството по т. д. № 27/2026 г.

Ищецът Ж. Х. С., от гр. С., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 06.02.2025 г., около 18:00 ч., в гр. С., на ул. „К.“ настъпило ПТП, при което водачът на л.а. марка „Пежо“, модел „308“, с рег. №••, Д. Г. Ч., нарушил правилата за движение по пътищата като блъснал пресичащия

пешеходец - Ж. Х. С. – ищец по настоящото дело. Вследствие на настъпилото ПТП му били причинени телесни повреди.

За настъпилото произшествие бил съставен Констативен протокол с пострадали лица №1228р-3793/10.02.2025 г. на ОД на МВР гр. С.. Образувано било ДП № 33/2025 г. по описа на ОД на МВР гр. С., пр. пр. № 1530/2025 г. по описа на РП - гр. С., което към настоящия момент не е приключило с окончателен акт. Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водача на л.а. нарушения на правилата за движение по пътищата, като действията му били в причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици - телесни повреди на Ж. С..

За увреждащото МПС „Пежо 308“ с рег. № ••, с водач Д. Ч., била налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” към датата на ПТП. По силата на този договор за застраховка, се покривали щети, причинени на български граждани от МПС с чужда регистрация на територията на Р. България. В този случай, съгласно разпоредбите от КЗ, следвало да се ангажира отговорността на Н.. Н. покривало отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС в размер на 10 420 000 лв., която сума представлявала минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2024 г.

В условията на евентуалност твърди, че ако не се докаже отговорността на Н., ако нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС - Г. следва да отговаря, съгласно разпоредбите от КЗ.

В тази връзка били предявени претенции за заплащане на обезщетение към Н. и Г., получени на 26.03.2025г., като впоследствие искът против Г. е оттеглен от ищеца и производството по делото е прекратено.

Твърди, че на 24.04.2025 г. е получил отговор, съгласно писмо с изх. №10396/24.04.2025 г., че следвало да насочи претенцията си за изплащане на обезщетение към Г..

На 15.05.2025г. получил отговор от Г., съгласно писмо с изх. № 24- 01/84/15.05.2025 г., че следва да насочи претенцията си за изплащане към Н..

Посочва, че с оглед на изложеното, в случая за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за определяне от съда на справедлив размер на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП, като в конкретния случай са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Н..

Твърди, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: счупвания на основата на черепа, закрито; травми на белия дроб; множествени счупвания на костите на черепа и лицевите кости - фрактура на предни стени на двата максиларни синуса латерално вляво с хемосинуси; фрактура на носни кости; фрактура на лява зигоматична кост и линейно прекъсване на целостта на темпоралната кост вляво с въздушни включвания интракраниално; травма на главата със загуба на съзнание; пневмоцефалия; множество травми и наранявания на главата, тялото и крайниците; психически стрес и др.

След инцидента на 06.02.2025 г. пострадалият бил транспортиран от екип на спешна помощ в УМБАЛ „••“ АД, гр. С. с оплаквания от главоболие, световъртеж, болезненост в областта на травмираните зони, без ясен спомен за случилото се. Извършени му били прегледи, изследвания и КТ.

От КТ на глава били установени субкутанен екстракраниелане хематом фронтално; фрактура на предни стени на двата максиларни синуса латерално вляво с хемосинуси; фрактура на базата на черепа с пневмоцефалия, променена от типа на мозъчен оток; срединно разположена

интерхемисфериална фисура.

Поставено било заключение - субкутанни екстракраниални хематоми фронтално; фрактура предни и лява латерална стена на максиларните синуси с хемосинуси; фрактура на базата на черепа с пневможефалия; мозъчен оток. От КТ на гръден кош, корем се установявила повишена дорзобазално васкиларицазия.

От КТ на глава на 09.02.2025 г. се установили известни фрактури на двата максиларни; персиситират минимални хеморагични колекции в двата максиларни синуса. В заключение се установили фрактури на двата максиларни синуса с хемосинус; фрактура на носни кости; фрактура на лява зигоматична кост и линейно прекъсване на целостта на темпоралната кост вляво с въздушни включвания интракраниално, при което се приема базална фрактура. Установило се контузионно огнище в ляв бял дроб.

Проведена била медикаментозна терапия, като съС.ието на ищеца било подобрено.

На 17.02.2025 г. пострадалият бил изписан с назначена терапия за дома.

Във връзка с влошеното здравословно съС.ие на пострадалия се наложило да му бъде оказвана помощ, съгласно договор за поръчка от 12.02.2025 г. Във връзка с проведеното лечение били направени разноски за лечение и лекарствени средства в размер на 2488,00 лева от ищеца.

Преди инцидента ищецът твърди, че е бил активен човек, изключително умен, амбициозен, с всестранни интереси, без психически или сериозни здравословно проблеми. Бил много деен, активен, комуникативен. След инцидента животът му се променил напълно - получил абсолютен срив, имал отражение на паметта, забравял. Преди инцидента обичал да излиза на разходки, но след инцидента не можел да се придвижва самостоятелно, дори не можел да излиза от вкъщи.

Пътният инцидент причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Твърди, че с усилия се справя в ежедневието си и към настоящия момент. Заради тежкото си общо съС.ие, продължителният период, в който бил на легло, възстановителният период продължил дълго време. Към настоящия момент не се е възстановен. Дълго време изпитвал дискомфорт и силна болка в травмите.

Освен физически, пътният инцидент се отразил и на психиката на пострадалия. Времето, в което бил лишен от обичайния си начин на живот му се отразил както психически, така и физически. Поради силните болки се наложило да му помагат близки и познати и да полагат ежедневни грижи за него, поради невъзможността да се обслужва сам, което предизвиквало у него чувство на срам и безпокойство, че бил в тяхна тежест. Освен болките, ищецът изживял силен стрес и страх, който в съвкупност с получените от него физически травми се отразявал изключително негативно на здравословното и емоционалното му съС.ие. Тревогата и депресията му все още не били отминали. Преживеният инцидент щял да остане завинаги в неговото съзнание.

С оглед на изложеното счита, че причинените болки и страдания на ищеца следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причиненото.

Вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на водача на л.а. „Пежо 308“ Д. Ч., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото - „Н.“. Съгласно разпоредбите от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу посочения ответник, поради което за ищеца бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер и присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди. Претендираната сума за неимуществени вреди била съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания, а от друга страна със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Сочи се, че вследствие процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: счупвания на основата на черепа, закрито; травми на белия дроб; множествени счупвания на костите на черепа и лицевите кости - фрактура на предни стени на двата максиларни синуса латерално вляво с хемосинуси; фрактура на носни кости; фрактура на лява зигоматична кост и линейно прекъсване на целостта на темпоралната кост вляво с въздушни включвания интракраниално; травма на главата със загуба на съзнание; пневмоцефалия; множество травми и наранявания на главата, тялото и крайниците; психически стрес и др.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С. „Н.“ гр. С. да му заплати обезщетение в размер на 2 000 лв., частичен иск от 170 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и сумата от 50,00 лв., частичен иск от 2 488,00 лева за причинените му имуществени вреди, за извършените разходи за лечение.

В съдебно заседание от 16.12.2025 г. РС е допуснал увеличение на предявения иск за неимуществени вреди от 2000лв. на 100 000лв., частично предявен иск от общата сума от 170 000лв. на основание чл.214 от ГПК, като след допуснатото изменение на иска делото пред РС е прекратено и изпратено на Окръжен съд.

В съдебно заседание от 07.07.2026 г. съдът е допуснал увеличение на предявените искове на основание чл.214 от ГПК, както следва: Предявеният иск за неимуществени вреди се увеличава от 51 129.19 евро на 70 000 евро, частичен от 86 919,62 евро.

Предявеният иск за имуществени вреди се увеличава от 25,56 евро на 1251,64 евро.

Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. с ДДС.

Ответникът С. „Н.“, гр. С., чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва, че по отношение на лек автомобил „Пежо“, модел „308“, с френски регистрационен номер ••, ответникът бил оторизиран да обработи заведената пред него претенция по повод настъпило на 06.02.2025г. ПТП в гр. С. с изрично потвърждение от Националното бюро на Ф. от дата 30.04.2025 г., с което Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е оторизирано да разгледа щетата за обезщетяване на претърпените от ПТП вреди. Покритието на отговорността на водача на МПС било в хипотезата на обичайно местопребиваване на автомобила на територията на Ф., като за същото МПС към датата на събитието не било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, система „ Зелена карта“.

Не спори по отношение на обстоятелството, че на 26.03.2025 г. ищецът Ж. Х. С. бил предявил пред Н. извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него във връзка с процесното ПТП неимуществени вреди от телесни увреди. С писмо изх.№1 0341 по описа на Н., адресирано до пълномощника на заявителя по образуваната пред бюрото щета, било изискано представянето на документи, касаещи основанието и размера на претенцията, включително и посочването на банкова сметка. Изисканите документи не били представени по щетата и към настоящия момент.

Оспорва изцяло отговорността на Д. Г. Ч., водач на МПС „Пежо“ за настъпилото ПТП, механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент. Към настоящия момент отговорността за реализиране на процесното ПТП не била установена по надлежен ред със съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК. По случая било образувано досъдебно производство № 1228 ЗМ № 33/2025 г. по описа на ОД на МВР-С., пр.пр. № 1530/2025 г. по описа на Районна прокуратура- С., което не е приключило към настоящия момент.

Твърди, че ПТП било реализирано изцяло по вина на пешеходеца Ж. Х. С., който поставил сам в риск живота и здравето си, предприемайки пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието, на нерегламентирано за това място непосредствено пред приближаващо МПС, без да съобрази намалената видимост (тъмната част на денонощието, изкуствена светлина, тъмни дрехи), скоростта му на движение и техническата невъзможност за същото да спре преди мястото на удара, така че да избегне ПТП.

Твърди, че пешеходецът бил предприел пресичане на пътното платно в опасната зона за спиране на лекия автомобил, с което поведение е предизвикал внезапна и неочаквана за водача на лекия автомобил ситуация и поставил водача на МПС в обективна невъзможност да предотврати ПТП и вредоносния резултат.

Сочи, че за водача на лек автомобил „Пежо“ произшествието е било внезапно и технически непредотвратимо, а за пешеходеца било обективно предотвратимо.

При условията на евентуалност, оспорва изключителната отговорност на водача на МПС, като твърди, че пострадалият Ж. С. е съпричинил във висока степен, спрямо отговорността на водача на МПС, както ПТП, така и настъпилите от същото вреди по подробно изложените по-горе съображения.

Оспорва изцяло по основание и размер претърпяването на неимуществените вреди от ищеца и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП, тъй като на този етап по делото не били ангажирани доказателства, установяващи претърпяването на твърдените неимуществените вреди от ищеца. По делото била представена единствено епикриза от болнично заведение, която съставлявала медицински документ, за разчитането на който страните по делото и съдът нямала необходимите познания и компетентност.

Евентуално, претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди от ПТП частично предявено в размер на 2 000 лева от 170 000 лева, било несъответно на претърпените вреди и завишено, съобразно принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и съобразно трайната съдебна практика по определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди по сходни на настоящия случаи.

Оспорва изцяло по основание и размер претърпяването на имуществени вреди от ищеца и причинно-следствената им връзка с ПТП.

Оспорва по представения договор да са извършени реални плащания на престацията, посочена в него.

Оспорва изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на главния и неоснователен, поради неоснователност на главния иск.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 06.02.2025 г., около 18:00 ч., в гр. С., на ул. „К.“ настъпило ПТП, при което водачът на л.а. марка „Пежо“, модел „308“, с peг. № ••, Д. Г. Ч. е блъснал пресичащия пешеходец - Ж. Х. С., вследствие на което са му причинени телесни повреди.

Не е спорно между страните, че на основание чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ , предвид настъпилото на 06.02.2025 г. застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който е управлявал моторно превозно средство л.а. Пежо 308 с peг. № ••, което е незастраховано и обичайно се намира в държава членка /към посочената дата Ф./, Н. е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по претенциите на ищеца за обезвреда.

Изпълнено е и процесуалното условие по чл. 511, ал. 3 от КЗ за отправяне на писмена претенция за заплащане на обезщетение към Н. от страна на ищеца на 26.03.2025г. /л.8 от гр. д. № 3014/2025 г. по описа на Районен съд – С./.

С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с механизма на процесното ПТП и с претърпените от ищеца вреди, по делото е назначена комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза

От заключението й се установява следното:

Вследствие на процесното ПТП ищецът Ж. Х. С. на 70 г. е получил: Черепно-мозъчна травма - Счупване на основата на черепа. Въздух в черепната кутия. Оток на мозъка. Разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата вдясно теменно. Хематом под меките черепни обвивки челно.

Осъществен е медико-биологичният признак - нараняване, което прониква в черепната кухина, по смисъла на чл. 129 НК.

Лицева травма - Счупване на лявата скулна кост и на максиларни синуси вляво с кръвоизлив в тях. Счупване на костите на носа. Кръвонасядане на лицето.

Тези увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

Гръдна травма - контузия в левия бял дроб.

Причинено е разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 НК. Опасността произтича от благоприятен за възпаление терен, който контузията представлява и неслучайно е приложена комбинация от антибиотици.

Според експертизата, данните от очевидците сочат, че не е изпаднал в съС.ие на пълна загуба на съзнание.

На място е регистрирано степенно разстройство на съзнанието - пострадалият е бил объркан - 14 т. по GCS. По-късно е регистрирана общомозъчна симптоматика. Апаратното изследване съдържа данни за мозъчен оток. Тези симптоми са признак за претърпяно мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието, но липсата на тази диагноза в медицинската документация не позволява повече интерпретация.

Видно от комплексната експертиза, проведено е медикаментозно лечение с комбинация антибиотици, средства отбременяващи отока, обезболяващи, антиинфекциозните имидазолови производни, протектор на стомаха, стимулатор на ЦНС, против повръщане, водно-солеви разтвори.

Пострадалият е възстановен с остатъчна епизодична общомозъчна симптоматика, което не го прави социално-битово непригоден. Няма резултати от контролни прегледи, изследвания и консултации.

При т.нар. личен преглед могат да бъдат изслушани субективни

оплаквания, но е невъзможно да се установи зарастването на счупените черепни кости, нито да се направи преценка за електрическата активност на мозъка. Ето защо в интерес на собственото здраве на пациента е препоръчително да се направи контролна КТ на глава и ЕЕГ.

Видно от комплексната експертиза, приложените разходни документи до т.3 вкл. са във връзка с лечението. Т.4 касае услуга обгрижване, което не е пряка медицинска дейност, но следва да се има предвид, че пациентът макар и вертикализиран е имал нужда от помощ.

Във връзка с експертизата експертите са изготвили мащабни скици, на които са нанесени широчината на платното за движение на ул. „••“ и ул. „К.“, броя на пътните ленти, както и наличната вертикална и хоризонтална сигнализация в района на ПТП.

Видно от заключението на експертизата, местопроизшествието е настъпило около 18:00 часа в гр. С., ул. „К.“ № 2. Било е тъмната част на денонощието. Уличното осветление е работило. Времето е било сухо и студено. Пътната настилка е дребнозърнест асфалт, без неравности, като към отклонението за ул. „К.“ е при наклон на изкачване от 4°. От Ор до западния бордюр е 7,70 м. Дължината на острова, приет за ориентир е 13,70 м, а широчината му е 1,10 м. На 7 м южно и на 6 м западно от Ор се намира северният край на западния остров. Същият е с дължина 7,80 м и широчина в най-южната му част - 3,60 м. Западната пътна лента е с широчина 7 м на стоп линията, което отстои на 4 м северно от западния остров. На 1 м южно от стоп линията се намира велосипедна алея с широчина 2 м. Широчината на средната пътна лента е 6,20 м, като велосипедната алея продължава и на 1 м северно от нея се намира стоп линия. Широчината на източната пътна лента е 7,30 м, като велосипедната пътека продължава. Срещу Ор широчината на източната пътна лента е 5,70 м. Широчината на източния тротоар е 2,60 м. Широчината на западния тротоар е 1,80 м. Елементите от велоалеята са слабовидими. На 15,50 м южно и на 11,30 м източно от Ор се намира пътен знак Г16а „Задължителен път само за пешеходци, велосипедисти и водачи на индивидуално електрическо превозно средство с указано място на движение“. На север от него експертизата е констатирала велосипедна и пешеходна алея с широчина 2,60 м, а южно от нея се намира затревен участък с широчина 1,80 м. На 2,80 м северно от южния край на източния остров и на нивото на Ор експертизата е констатирала наличие на пътен знак Г9 „ Преминаване отдясно на знака“ и ограничителна табела С4.3. На 4 м северно от южната част на западния остров и на 0,60 м западно от източния му бордюр експертизата е констатирала наличие на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. В северния край на 0,80 м южно от северната му страна на същия остров експертизата е констатирала наличие пътни знаци Г11 „Преминаване отдясно или отляво на знака“ и ограничителна табела С6.3. На 3 м западно от западния бордюр на западния тротоар и на 4,50 м северно от северния край на пътното платно се намери пътен знак Г16а „Задължителен път само за пешеходци, велосипедисти и водачи на индивидуално електрическо превозно средство с указано място на движение“.

Видно от комплексната експертиза, механизмът на ПТП е следният:

На 16.02.2025 г. около 18:00 часа по ул. „••“, в посока от запад на изток се е движил л.а. Пежо 308 с рег. № •• с водач Д. Г. Ч.. Било е тъмната част на денонощието, уличното осветление е работило, а участъкът от пътя бил прав и хоризонтален. По същото време, по северния тротоар на ул. „••“, по обозначен с пътен знак задължителен път само за пешеходци, велосипедисти и водачи на индивидуално електрическо превозно средство, в посока от изток на запад се е движил пешеходецът Ж. Х. С.. На Т-образното кръстовище, образувано от пресичането на ул. „••“ с ул. „К.“ водачът на автомобила е предприел завиване наляво с намерение да продължи посоката си на движение на север по ул. „К.“. Водачът не е възприел пресичащият отдясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходец и на около 12,25 м южно от Ор и на около 5,00 - 5,15 м източно от Ор е настъпил удар между предните челни състави на автомобила в областта на предната броня и странична лява част на тялото на пешеходеца, в областта на долните крайници. Мястото на удара се намира на обозначена с пътна маркировка М9 „Велосипедна пътека“. В резултат на удара горната част на тялото на пешеходеца се е изместила към автомобила, последвал е контакт с двете длани на ръцете му в предния капак на автомобила, тялото е контактувало с предният капак, в лявата му част, а главата му е достигнала до долната лява част на предното стъкло, където е установено счупването му. Тялото му се е завъртяло обратно на часовата стрелка около вертикалната си ос и е изпаднало вляво от автомобила, контактувайки с предно ляво огледало и странична лява част на автомобила по цялата му дължина. Пешеходецът се е установил в покой върху асфалтовата настилка, на около 5,95 м от мястото на удара, там където в протокола за оглед са описани червено-кафяви петна. Автомобилът се е установил в покой на 10,58 м от мястото на удара, с предните си състави насочени на северозапад, така както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на ПТП са причинени травматични увреждания на пешеходеца.

Видно от комплексната експертиза, причините за възникване на произшествието от техническа гледна точка са субективните действия на водача, който не е възприел своевременно пресичащият отдясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходец и не го е пропуснал да премине пред него.

Мястото на удара се намира на маркирана с пътна маркировка велосипедна пътека - там, където е на продължението на задължителният път само за пешеходци, велосипедисти и водачи на индивидуално електрическо превозно средство с указано място на движение.

В материалите по ДП няма категорични данни дали водачът на автомобила е предприел маневрата без да спира или е спрял преди да предприеме завиването наляво.

Според експертизата, в материалите по досъдебното производство няма категорични данни дали водачът на автомобила е предприел маневрата без да спира или е спрял преди да предприеме завиване наляво.

Ако се приеме вариант, при който водачът на автомобила е предприел маневрата без да спира, то към момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на източната пътна лента на ул. „К.“, л.а. Пежо 308 се намирал на ул. „••“, на разС.ие съответно 36,9 м при бавен ход на пешеходеца, 28,49 м при спокоен ход на пешеходеца и на 21,56 при бърз ход на пешеходеца. Изминатият път от автомобила от момента на предприемане на маневрата, до мястото на удара е 6,97 м.

Експертизата посочва, че след анализ на горните данни, може да се направи категоричен извод, че към момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на източната пътна лента на ул. „К.“, водачът на л.а. Пежо още не е предприел маневрата „Завиване наляво“ (все още се е движил направо). Преди да предприеме пресичане на платното за движение, пешеходецът е можел да възприеме движещият се автомобил, но е нямал техническата възможност да предвиди действията на водача на приближаващото МПС и съответно да предвиди предстояща опасност от реализиране на ПТП.

Ако се приеме вариант, при който водачът е спрял преди да предприеме завиването наляво, автомобилът не е опасност за движението на пешеходеца към този момент. Преди да предприеме пресичане на платното за движение, пешеходецът е можел да забележи спрелият автомобил, но е нямал техническата възможност да предвиди, че водачът на автомобила ще предприеме потегляне, както и да предвиди предстояща опасност от реализиране на ПТП.

Видно от комплексната експертиза, пешеходецът е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като към момента, в който той е предприел пресичане на източната пътна лента на ул. „К.“, водачът на л.а. Пежо все още се е движил направо и не е бил опасност за движението му.

Пешеходецът е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като към момента, в който водачът на л.а. Пежо е предприел маневрата „Завиване наляво“, пешеходецът е изминал разС.ие от 2,84 м-3,32 м (в зависимост от хода му на движение) и е нямал техническата възможност да предвиди действията/бездействията на водача.

Експертизата, след анализ на взаимното положение на л.а. Пежо към момента на предприемане на маневрата от водача на автомобила и местоположението на пешеходеца при бавен, спокоен и бърз ход до мястото на удара към този момент и видно от мащабните скици, прави извод, че и в трите случая пешеходецът е изминал определен път от момента на предприетото пресичане на източната пътна лента на ул. „К.“, който е 1,84 м при бавен ход, 1,2 м при спокоен ход и 0,30 м при бърз ход.

Експертизата е категорична, че пешеходецът е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като към момента, в който той е предприел пресичане на източната пътна лента на ул. „К.“, водачът на л.а. Пежо все още е бил в покой и не е бил опасност за движението му.

Пешеходецът е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като към момента, в който водачът на л.а. Пежо е предприел маневрата „Завиване наляво“, пешеходецът е изминал разС.ие от 0,30 м-1,84 м (в зависимост от хода му на движение) и е нямал техническата възможност да предвиди действията/бездействията на водача.

Видно от заключението, скоростта на движение на л.а. Пежо е определена като са взети предвид всички налични данни по делото. Към момента на удара тя е била около 33 км/ч.

Ако се приеме вариант, при който водачът на автомобила е предприел маневрата без да спира, скоростта на движение преди и към момента предприемане на маневрата „Завиване наляво“ е била около 28 км/ч.

Ако се приеме вариант, при който водачът е спрял преди да предприеме завиването наляво, скоростта на автомобила непосредствено преди ПТП от момента на потеглянето до момента на удара е била с нарастваща величина от 0 км/ч до около 33 км/ч.

В материалите по ДП има данни, че водачът е управлявал автомобила с включени къси светлини на фаровете. Пресичащият пешеходец е попадал в зоната на осветеност на левия фар.

В констативния протокол с пострадали лица е отбелязано, че уличното осветление е работило.

Видно от заключението, на процесното кръстовище има две улични лампи

Експертизата е разгледала вариант, при който водачът на автомобила е предприел маневрата без да спира към момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение. В този случай предната част на автомобила се е намирала на отС.ие от мястото на удара - 36,96 м при бавен ход на пешеходеца, на 28,49 м при спокоен ход на пешеходеца и на 21,56 м при бърз ход на пешеходеца. При тази пътна ситуация, водачът на л.а. Пежо е имал техническа възможност да забележи движещият се пешеходец в посока от изток на запад по северния тротоар на ул. „••“, още преди да предприеме маневрата „Завиване наляво“, на разС.ие най-малко от около 37 м. Към този момент пешеходецът е осветен от левия фар на автомобила (при неработещо улично осветление).

Експертизата е разгледала вариант, при който водачът на автомобила е спрял преди да предприеме завиването наляво. В този случай водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца, непосредствено преди да потегли и да предприеме маневрата „Завиване наляво“, тъй като той /пешеходецът/ вече е предприел пресичане на платното за движение на ул. „К.“.

Според експертизата, и в двата случая на видимост /осветен и неосветен участък от пътя/, и при двата случая на движение на автомобила /без и със спиране на автомобила/, водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца още преди да предприеме маневрата „Завиване наляво“.

Видимостта на водача към пешеходеца е най-малко от около 37 м и пешеходецът е осветен от левия фар на автомобила (дори и при неработещо улично осветление). Към този момент, водачът е имал техническата възможност да забележи пресичащият пешеходец.

При друга пътна ситуация, в хипотезата на движение на МПС със скорост от 50 км/ч, опасната зона за спиране на л.а. Пежо е 30,71 м.

В конкретната пътна ситуация, хипотезата на движение на МПС със скорост от 50 км/ч от техническа гледна точка е несъответна, както по отношение на мястото, където се е установил автомобила след удара, както и по отношение на изпълнението на маневрата „Завиване наляво“ с конкретния радиус на завиване.

Експертизата е категорична, че водачът на л.а. Пежо е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме намаляване на скоростта на движение или спиране при бавен, спокоен и бърз ход на движение на пешеходеца, тъй като опасната му зона за спиране е по-малка от отС.ието на автомобила от мястото на удара и при трите хода на движение на пешеходеца към момента на навлизането му върху платното за движение. Към този момент, дори и при неработещо улично осветление, пешеходецът е осветен от левия фар на автомобила.

Ако се приеме вариант, при който водачът е спрял преди да предприеме завиването наляво, водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца непосредствено преди да потегли и да предприеме маневрата „Завиване наляво“, тъй като той /пешеходецът/ вече е предприел пресичане на платното за движение на ул. „К.“. При тази пътна ситуация ПТП не би настъпило, ако водачът пропусне пешеходецът да премине през източната пътна лента на ул. „К.“ и след това предприеме завиване наляво.

Според експертизата, скоростта на придвижване на пешеходеца по никакъв начин не се отразява пряко на опасната зона на спиране на МПС.

Скоростта на придвижване на пешеходеца е в пряка зависимост с отС.ието от мястото на удара в момента на възникване на опасността за водача - навлизане на пешеходеца върху платното за движение. Колкото по-бързо се движи пешеходецът, толкова по-близко е автомобилът до мястото на удара.

Ако се приеме вариант, при който водачът на автомобила е предприел маневрата без да спира, предотвратимостта на удара от страна на водача на л.а. Пежо се определя, като се сравнят дължината на опасната зона за спиране и отС.ието на автомобила от мястото на удара, в момента на възникване на опасността за водача. От техническа гледна точка, опасността за водача възниква към момента на предприемане на пресичане на платното за движение на ул. „К.“ от страна на пешеходеца.

Експертизата посочва, че в анализирания случай са налице отпечатъци от двете длани на пострадалия върху предния капак и маска, като дясната е разположена в ляво от предната емблема, а лявата е разположена дясно от предната емблема. Тези отпечатъци са признак на реакция с опит за предпазване, но собствените мускулни усилия чрез ръцете не е достатъчно, за да избегне попадането върху автомобила. Тялото е попаднало с лявата си част върху автомобила. Тогава е получена контузията на левия бял дроб. Главата с предната лицева част е попаднала върху лявата част на предното стъкло, където е получено счупване тип „слънчоглед“. Тогава пешеходецът е получил лицевата и черепно-мозъчната травма. В трета фаза тялото е било отхвърлено от автомобила, но предвид взаимната им позиция пешеходецът е преминал покрай левите състави на автомобила, където са останали описаните по-горе следи. В четвърта фаза пешеходецът е паднал върху терена, когато е получена раната в окосмената част на главата и е ударил левия лакът.

Видно от експертизата, след проведената медикаментозна терапия, съС.ието на ищеца е подобрено и оплакванията са намалели. Изписан е с подобрение от страна на телесния и неврологичен статус. При изписването е в пълно съзнание, без парези. Няма обективни данни за влошаване на съС.ието след изписването.

Видно от експертизата, пострадалият ищец е възстановен с остатъчна епизодична общомозъчна симптоматика, което не го прави социално-битово непригоден. Няма резултати от контролни прегледи, изследвания и консултации.

Експертизата посочва, че и при двата варианта на движение на автомобила /без и със спиране преди завиването наляво/, водачът на л.а. Пежо е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца към момента, в който той е предприел пресичане на платното за движение.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р М. К., се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:

Разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата в дясно теменно ;

Хематом под меките черепни обвивки челно./ Кръвонасядане на лицето./ ;

Счупване на лявата скулна кост;

Счупване на максиларни синуси вляво ;

Кръвоизлив в максиларни синуси;

Счупване на основата на черепа ;

Счупване на костите на носа ;

Мозъчно сътресение /без коматозно съС.ие/ не е посочено в епикризата, се но доказва с описан симтомокомплекс оформящ нозологичната единица;

Въздух в черепната кутия;

Оток на мозъка;

Контузия в левия бял дроб

Експертизата посочва, че медикобиологичната характеристика на травмите и времето за тяхното оздравяване са, както следва:

Разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата в дясно теменно е с характеристиката на временно разстройство на здравето, без опасност за живота. Възстановяване до 10 дни.

Хематом под меките черепни обвивки челно. /Кръвонасядане на лицето./ - временно разстройство на здравето, без опасност за живота. Възстановяване до две седмици.

Счупване на лявата скулна кост - временно разстройство на здравето, без опасност за живота, нарушена дъвкателна функция. Възстановяване до два месеца.

Счупване на максиларни синуси вляво - временно разстройство на здравето, без опасност за живота. Възстановяване до два месеца.

Кръвоизлив в максиларни синуси - временно разстройство на здравето, без опасност за живота. Възстановяване до два месеца.

Счупване на основата на черепа - временно разстройство на здравето, без опасност за живота. Възстановяване до два месеца.

Счупване на костите на носа - временно разстройство на здравето, без опасност за живота. Възстановяване до един месец.

Мозъчно сътресение/без коматозно съС.ие/ - временно разстройство на здравето, без опасност за живота. Възстановяване до 4 седмици. В епикризата диагнозата не е описана. Експертизата приема, че поради наличието на повече от три симптома, каквито са:

1. Степенна промяна на съзнанието - обнубилация, установени от екипът на Бърза помощ с Глазгоу -14 точки

2. Липса на спомен за травмения инцидент

3. Ретроградна амнезия /загуба на спомен в посока преди инцидента/

4. Главоболие

5. Световъртеж

6. Повръщане

7. Светобоязън

се оформя нозологичната единица мозъчно сътресение, без загуба на съзнание. 10% от мозъчните сътресения по медицинска статистика

могат да бъдат без загуба на съзнание, за каквото говорим в този

случай.

Въздух в черепната кутия - временно разстройство на здравето, с опасност за живота. Възстановяване до месец и половина.

Оток на мозъка - временно разстройство на здравето, с опасност за живота. Възстановяване до един месец.

Контузия в левия бял дроб - временно разстройство на здравето, с опасност за живота. Възстановяване до два месеца.

Съдебно-медицинската експертиза посочва, че е проведено медикаментозно лечение с комбинация антибиотици, средства отбременяващи отока, обезболяващи, антиинфекциозни имидазолови производни, протектор на стомаха, стимулатор на ЦНС, против повръщане, водно-солеви разтвори.

Според експертизата, пострадалият ищец не е провеждал физиотерапии и рехабилитации. Съобщил на експерта за проведени консултации при Доц. В. и Проф. Г.. Експертизата посочва, че липсва такава документация. При прегледа на 17.06.2026г. във връзка с изготвяне на експертизата в неврохирургична амбулатория на МЦ „С.", ищецът съобщава за епизодично главоболие в областта на челото при покачване на околната температура. При ставане от леглото е с лек световъртеж, слабост в двете колене. Носи шапка, поради влияние на околната температура. Не е правил припадъци, без двойно виждане, без гадене и повръщане. Съобщил, че забравя, трудно се сеща за определени думи. Неврологичния статус е: без отпадна неврологична симптоматика. ТР - контролира.

Според експерта, част от оплакванията, каквито се епизодичното главоболие и световъртежа при изправяне се свързват с ПТП. Другите, каквито се явяват нарушената памет и затруднение при подбор на думите в разговор са във връзка с начална атеросклеротична деменция, която е желателно да бъде проследявана и лекувана от невролози и психиатри. Съобщено е за консултации в периода на оздравяването при Доц. В. и Проф. Г., без представена документация.

Експертизата посочва, че приложените разходни документи до т.3 вкл. са във връзка с лечението. Т.4 касае услуга обгрижване, което не е пряка медицинска дейност, но следва да се има предвид, че пациентът макар и вертикализиран, е имал нужда от помощ.

При механизма на блъскане на пешеходец от лек автомобил се реализира контакт между долните крайници и атакуващите детайли, предна броня, предна маска. Тялото на пешеходеца попада върху автомобила. При малка скорост на автомобила могат да са едномоментни. Също така е възможно уврежданията по долните крайници да са незначителни. В анализирания случай са налице отпечатъци от двете длани на пострадалия върху предния капак и маска, като дясната е разположена в ляво от предната емблема, а лявата е разположена в дясно от предната емблема. Тези отпечатъци са реакция с опит за предпазване, но собствените мускулни усилия чрез ръцете не е достатъчно, за да избегне попадането върху автомобила. Тялото е ударено с лявата си част върху автомобила и е получена контузията на левия бял дроб. Главата с лицева част е попаднала върху лявата част на предното стъкло, където е получено счупване тип „слънчоглед". Тогава пешеходецът е получил лицевата и черепно- мозъчната травма. Тялото е било отхвърлено от автомобила, но предвид взаимната им позиция пешеходецът е преминал покрай левите състави на автомобила, където са останали описаните по-горе следи. Пешеходецът е паднал върху терена, и е получена раната в окосмената част на главата и е ударил левия лакът.

Видно от експертизата, пострадалият е изписан с подобрение от неврохиругичната клиника. При изписването е в пълно съзнание, без парези. Няма обективни данни за влошаване на съС.ието след изписването. По данни на свидетелите в деня на изписването е вертикализиран. В дома е обслужван от близки, като се маркира време от месец и половина, до два месеца и половина, в което време активно е обслужван с постепенно отпадане на зависимостите. По свидетелски показания към 5-6-ти месец е напълно самостоятелен. Не се забелязва влошаване на съС.ието в периода на възстановяването след травмата.

Експертизата посочва, че при описаната картина на компютърната томография, при хоспитализацията на ищеца в НХК не се визуализират огнищни увреди във вид на контузии в главовия, продълговатия и малкия мозък. Клиничната картина е тази, по която е изградена диагнозата и е включена терапията. При компютърната томография ясно личи оттегляне на мозъчните структури от челно-париеталните и темпорални зони на главовия мозък, с образувана ликворна възглавница. Същите са маркирани със стрелки при изнесените снимки от компютърната томография в експертизата. Мозъчните гънки са добре оформени в същата зона и не се установява компресия върху челните дялове на главовия мозък, което показва стара хронификация на съС.ието. Това определя наличието на първи симптоми на мозъчна атеросклероза. Експертът посочва, че като изследване ядреномагнитния резонанс е с по-голяма диагностична стойност, при което се установяват морфологични промени, които компютърната томография не улавя.

Поради липсата на информация за прекарано възпалително заболяване се възприема, че установените лезии са на базата на нарушено кръвоснабдяване в определените зони, посочени при ЯМР, с микролезионна изява и не могат да бъдат отнесени до директната черепно-мозъчна травма.

В заключение експертизата прави извод, че зоните, посочени при ядреномагнитния резонанс, не са били подложени на мозъчна контузия.

За установяване механизма на ПТП са събрани гласни доказателства.

Свидетелят С. Г. М. си спомня, че бил пътник в МПС, което претърпяло катастрофа на 06.02.2025г., бил на пасажерското място. Колата изчаквала да направи ляв завой и като стъпили на пешеходната пътека, се случил инцидентът с пешеходеца, който пресичал. Той пресичал от дясно наляво. Посочва, че пешеходецът точно стъпвал на пешеходната пътека към този момент. По спомени на свидетеля, пешеходецът не е бил пред автомобила. Посочва, че след удара излезли от колата да видят в какво съС.ие е човекът. Той бил в съзнание, бил контактен, отговарял, не искал да се вика линейка, но въпреки това се обидили на Спешна помощ. Според свидетеля-очевидец, пешеходецът бил подвижен. Изчакали го малко след инцидента, за да видят в какво съС.ие е. Той сам станал, видими увреди не забелязали по него. Свидетелят посочва, че след удара тялото на пострадалия останало от дясната страна на автомобила. Според свидетеля, пострадалият нямал видими увреждания след инцидента. След удара пешеходецът се озовал малко след пешеходната пътека. От предна дясна част на автомобила бил ударът и там е паднал пострадалият.

Видно от показанията на свидетеля Д. Г. Ч., водач на увреждащия л.а. Пежо 308 с peг. № ••, преди да предприеме маневрата завой надясно, бил спрял, за да изчака насрещно движещите се МПС. Движел се на къси светлини. Пешеходецът е пресичал от негово ляво, пресичал е от дясно на ляво. Посочва, че за първи път го видял малко преди да го удари. Ударил го с предна лява част на автомобила. Пострадалият вече бил пресякъл, когато станал сблъсъка. Не е сигурен на колко метра пред автомобила е бил пешеходецът. Свидетелят посочва, че се е движил с не повече от 15-20 км/ч., не повече от това, понеже бил в спряло положение, разС.ието не било голямо. След удара пешеходецът се качил на капака на автомобила и имало съприкосновение с лявата част на стъклото на колата, ниската част на стъклото.

Свидетелят посочва, че след като се случила тази ситуация, веднага слезли, за да окажат първа помощ, но тъй като не са лекари и не са учили медицина, първата работа била да се обадят на тел.112, след което извикали органите на реда. Човекът бил легнал на земята. Те го вдигнали, помогнали му да стане. Бил в съзнание, казал, че не иска линейка, че няма нужда, но двамата свидетели, въпреки това извикали линейка. Свидетелят посочва, че като видими конкретни вреди нищо не е забелязал. Пострадалият бил в съзнание. Казал, че не иска линейка, те го предупредили, че са извикали.

Свидетелят посочва, че се обадил на родителите си веднага, за да окажат най-добро съдействие на пострадалия за случилото се. Лично отишъл при ищеца в болницата, за да го види.

С оглед установяване на претърпените от ищеца неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.

Свидетелката З.Ж. Г.а, дъщеря на ищеца, посочва, че е видяла баща си в болницата вечерта след инцидента, където е останала няколко вечери като придружител. Той изглеждал много зле, целият бил син, подут, отекъл. Повръщал кръв и бил неориентиран. Вечерта е била много трудна, много трудно дишал, все едно на моменти спирал да диша. Казвал, че всичко го боли, най-вече главата и особено в зоната, в която бил ударът. Първата седмица докторите не му давали да става изобщо, като казали, че първите три дни са много опасни за живота му. Но и той не е можел да става изобщо, като първата седмица бил на памперси. Позволили му да стане, да го раздвижват в деня преди да го изпишат. След като го изписали, първите два-три месеца не можел да се движи сам дори до тоалетна, имал слабост. Имал много силна и нетърпима болка, въпреки лекарствата, които приемал. Имало човек, който да се грижи за него. Според свидетелката, след петия месец започнал да се придвижва сам. Ставал, можел да отиде например до тоалетна, но трябвало някой да го съпроводи. Трябвало да има някой да се грижи за него - да му сготви, тъй като той повече от 15 минути не можел да стои изправен. Имал и затруднено дишане. След първия или втория месец започнали да му помагат да излиза на терасата. Още в болницата ищецът казал, че много го боли в зоната на челюстта и зъбите. Около месец се хранел само със супи и надробен хляб. След болницата за него се е грижила майката на свидетелката. По принцип ищецът бил много здрав и жизнен. Бил изключително активен физически, всеки ден ходел по 8-10 км на Аязмото и Загорка и спортувал. Почти не използвал автомобила си, винаги ходел пеша. Никога не е имал тежко заболяване, не пиел лекарства, не е имал дори проблеми с кръвното. Бил здрав и активен човек за възрастта си. След инцидента, 6-7 месеца, споделял, че има слабост и много силна, нетърпима болка в главата. Оплаквал се и от изтръпване в крайниците, слабост, изтръпване на главата, пречели му звукове, светлини, не можел да гледа телевизия. Всичко това му причинявало дискомфорт. След инцидента животът му се променил, вече не можел да прави дълги разходки, ходел не повече от 15-20 минути и се изморявал. Според свидетелката, и към момента продължавал да има тези оплаквания - много често го боляла главата, много бързо се изморявал. Чувствал слабост и потреперване на крайниците на ръцете и на краката. Преди обичал да чете книги, но вече не можел, тъй като ръцете му започвали да треперят. Свидетелката го водила на контролни прегледи при специалисти, били направени необходимите изследвания. Преди инцидента ищецът се грижел активно за единия си внук, който е в трети клас след училище, но в момента не можел да го прави. Забелязвала се и промяна в поведението му, физически вече не бил същият човек, който бил преди инцидента, бил с доста позабавени движения. Забравял, станал по-плах и притеснен. Първите месеци се притеснявал да излиза навън. Ищецът бил изключително подреден и организиран в личен план в дома си, винаги се грижел сам за себе си и поради това изпитвал голямо неудобство от това, че някой трябва дълго време да се грижи за него и да му помага да се изкъпе, да ходи до тоалетната.

Свидетелката М.С.П., бивша съпруга на ищеца, посочва, че знае за претърпения от ищеца инцидент и че е бил в болница около 11 дни. След изписването му от болницата свидетелката се грижила за него. Той непрекъснато лежал, имал болки в главата. При опит да го вдигне, получавал световъртеж, придружавала го до тоалетната. Посочва, че не можел да се храни, защото му била счупена челюстта и трябвало да му се правят супи, пасирани храни. Почти месец и половина не можел да дъвче. Около три месеца се е грижила за него. След това неговата сестра започнала да ходи да му помага - да готви, да чисти, за прането. Около 5-6 месеца имал нужда някой да му помага, докато започне сам да се справя. Посочва, че и към момента ищецът продължава да се оплаква от болки в главата, както и че не може да стои на слънце, когато е по-студено веднага усещал болка. Преди инцидента бил много здрав физически, хобито му било да чете книги и да ходи пеша. Всеки ден е ходил от тях до Аязмото. Не ползвал нито кола, нито градски транспорт, много ходел пеша. Сега вече не ходел, имал кола, но не я ползвал, тъй като се страхувал, тъй като на моменти получавал главозамайване. Посочва, че след инцидента вече не е онзи човек от преди, започнал да забравя. След инцидента бил стресиран, било го страх да пресича на пешеходна пътека. Доста време след това не излизал. Около 5-6 месеца въобще не се движел по улиците, споделял, че изпитва страх.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.3 от КЗ, в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата или в трета държава, чието национално бюро е страна по Многостранното споразумение, претенцията се обработва от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (Н.) когато превозното средство на виновния водач е незастраховано.

Съгласно чл.511, ал.3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само когато бюрото не се е произнесло по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ , отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380 от КЗ.

Съгласно чл.512, ал. 1 от КЗ , когато към бюрото се предяви претенция за обезщетение, се прилага чл.496 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенцията не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 от КЗ, т. е. бюрото изпада в забава след изтичане на горния срок и от този момент дължи и законната лихва по чл.409 от КЗ за забава върху дължимото застрахователно обезщетение.

В настоящия случай не е спорно, че за л.а. Пежо 308 с peг. № •• не е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, система "Зелена карта" и същото обичайно да се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата /в случая – Ф./.

Съдът намира, че предявените искове са допустими, тъй като ищецът е

предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП пред Н. на осн. чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ на 26.03.2025 г., по която е била образувана преписка по щета BG-25-F-00170 /л.71 от гр. д. № 3014/2025 г. по описа на Районен съд – С./ и по която не се установи до изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ Н. да се е произнесъл, като определи и заплати обезщетение или откаже заплащане на такова.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

С оглед установения от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническата експертиза механизъм и причини за настъпване на ПТП, които се свеждат до субективните действия на водача, който не е възприел своевременно пресичащия отдясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходец и не го е пропуснал да премине пред него, съдът намира, че водачът на л.а. Пежо 308 с peг. № •• е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, където е посочено, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, с което е станал причина за процесното ПТП.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на автомобил Пежо 308 с peг. № •• осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно отговорността на С. „Н." следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания и др.

Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и от заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р К., вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травми: разкъсно - контузна рана в окосмената част на главата в дясно теменно, хематом под меките черепни обвивки челно, кръвонасядане на лицето, счупване на лявата скулна кост, счупване на максиларни синуси вляво, кръвоизлив в максиларни синуси, счупване на основата на черепа, счупване на костите на носа, мозъчно сътресение /без коматозно съС.ие/ не е посочено в епикризата, но се доказва с описан симтомокомплекс, оформящ нозологичната единица, въздух в черепната кутия, оток на мозъка и контузия в левия бял дроб.

Според заключението, травмите, които са били опасни за живота на пострадалия са въздух в черепната кутия, което е временно разстройство на здравето и възстановяването е до месец и половина, отокът на мозъка, което е временно разстройство на здравето и възстановяването е до един месец и контузията в левия бял дроб, което е временно разстройство на здравето, с възстановяване до два месеца. Направен е извод, че част от оплакванията, каквито се епизодичното главоболие и световъртежа при изправяне се намират във връзка с процесното ПТП. Другите оплаквания, които се явяват нарушената памет и затруднение при подбор на думите в разговор са във връзка с начална атеросклеротична деменция, която не се намира във връзка с получените травми при процесното ПТП.

От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че лечебният и възстановителен период на ищеца е продължил около два месеца, като се налагало за него да се полагат ежедневни грижи, да се готвят супи и пасирани храни, заради счупването в челюстта, да се полагат грижи за домакинството му, тъй като пострадалият не е бил в съС.ие да извършва тези дейности. При определяне на обезщетението следва да вземе предвид, че към момента на ПТП ищецът е била на 69 години, което обуславя значително по-висок стрес, по-тежко преживяване на претърпените травми и по-трудно възстановяване на телесното здраве. Следва да се вземе предвид и обстоятелствата, че преди ПТП ищецът е бил изключително жизнен за годините си човек, често се разхождал, редовно спортувал, грижел се за внука си, а след инцидента вече не можел да извършва тези дейности.

С оглед изложеното, съдът приема, че вследствие на претърпените травми при процесното ПТП, ищецът е претърпял значителни болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов и социален характер. Ето защо, съобразявайки посочените обстоятелства, възрастта на ищеца – 69 години към момента на ПТП и конкретните икономически условия, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 45 000 евро, в който размер искът се явява основателен и доказан. За разликата над уважения размер от 45 000 евро до предявения от 70 000 евро, частичен от 86919,62 евро искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

По иска за имуществени вреди.

По делото са приложени фактури и касови бонове на стойност 288 лв., които разходи са направени във връзка с лечението на ищеца. По делото е представен договор за поръчка от 12.02.2025 г., сключен между ищеца и М.С.П., като последната поела задължението да се грижи за пострадалия, да го обслужва и да извършва всички необходими действия във връзка с провеждане на лечение от получените травми вследствие на претърпяното ПТП от 06.02.2025 г., за което ще получи възнаграждение в размер на 1 100 лв. месечно. На гърба на договора е посочено, че на 19.03.2025 г. и на 19.06.2025 г., М.С.П. е получила сумата от по 1 100 лв. или в общ размер на 2 200 лв. Според заключението на съдебномедицинската експертиза така описаните услуги по обгрижване не са пряка медицинска дейност, но следва да се има предвид, че пациентът макар и вертикализиран, е имал нужда от чужда помощ.

С оглед изложеното, съдът намира, че вследствие на ПТП, ищецът е направил разходи в размер на 2 488 лв. /1 272, 09 евро/, като с оглед диспозитивното начало, искът се явява основателен в предявения размер от 1 251, 64 евро.

По възражението за съпричиняване.

В разпоредбата на чл.51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

В настоящия случай ответникът е направил възражение, че ищецът е предприел пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието, на нерегламентирано за това място непосредствено пред приближаващо МПС без да съобрази намалената видимост (тъмната част на денонощието, изкуствена светлина, тъмни дрехи).

Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, мястото на удара се намира на маркирана с пътна маркировка велосипедна пътека - там, където е продължението на задължителния път само за пешеходци, велосипедисти и водачи на индивидуално електрическо превозно средство с указано място за движение. Това означава, че ищецът е предприел пресичане на регламентираното за това място. На следващо място в заключението е направен категоричен извод, че и в двата случая на видимост /осветен и неосветен участък от пътя/, и при движение на автомобила /без или със спиране на автомобила/, водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца още преди да предприеме маневрата. Поради това съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.

По иска за законна лихва.

Съгласно чл. 511, ал. 3 от КЗ , увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, отказано е изплащане на обезщетение, или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл.380 КЗ. В случаите по ал. 2 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само, ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция в срока по чл.496, ал.1 КЗ, отказало е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл.380 КЗ. Ответникът изпълнява функциите на представително Национално бюро - член на бюрата от системата "Зелена карта" и е компетентно да уреди претенциите на пострадали лица, вместо чуждестранния застраховател за настъпило произшествие на територията на Република България, причинено по вина на водач на МПС, застрахован по международната система за автомобилна застраховка на "Гражданска отговорност" - "Зелена карта" съгласно националното законодателство. В посочената хипотеза и с оглед регламентираните в чл.511 КЗ права и задължения на бюрото при отправена застрахователна претенция, неговата пасивна легитимация по предявения иск по чл. 511, ал. 3 КЗ, и изричното препращане към регламентираните в чл.496 КЗ задължения на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при предявена претенция /чл. 512, ал. 1 КЗ/, се налага извода, че лихва за забава се дължи от датата на предявяване на претенцията от пострадалото лице пред Бюрото /в този смисъл решение №50102 от 20.10.2022 г на ВКС по т. д. № 1428/2021 г, 2т. о., решение №72 от 29.06.2022 г по т. д. № 1191/2021 г. на ВКС, I т. о и др./.

В случая приложение намират правила на чл.429, ал. 2, т.2 и ал.3 КЗ, поради което предвид установяването, че ищецът е предявил претенцията си пред Бюрото на 26.03.2025 г., то законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да бъде присъдена от тази дата до окончателното плащане.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че С. „Н." следва да заплати на Ж. Х. С. обезщетение в размер на 45 000 евро, частичен от 86 919,62 евро за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 06.02.2025 г., ведно със законната лихва от 26.03.2025 г.до окончателното плащане на сумата, като следва да отхвърли предявения иск над сумата от 45 000 евро до предявения размер от 70 000 евро, частичен от 86 919,62 евро като неоснователен.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че С. „Н." следва да заплати на Ж. Х. С. обезщетение в размер на 1 251, 64 евро за причинените му имуществени вреди за извършените разходи за лечение, ведно със законната лихва от 26.03.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

По отговорността за разноски:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца чрез адв. П. К.. В хода на производството е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с ищеца, в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.101, § 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – изготвяне на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното от адв. К. адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по - горе критерии.

В конкретния случай предметът на делото са преки искове на пострадало лице по застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди при ПТП. Направено е възражение на ответника за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, които по правило и по своя характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела. Не е налице и правна сложност при преценка основателността на исковете, по които е формирана и съдебна практика, а развитието на производството е типично за дела от този вид. Поради това съдът намира, че с оглед фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаната правна помощ на ищеца от адв. К., адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 12 000 лв. с ДДС /6 135,50 евро/.

С оглед изхода на делото, С. „Н." следва да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатско помощ на ищеца в размер на 3 982,74 евро, съразмерно с уважената част от исковете.

Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на заплатеното от С. „Н. адвокатско възнаграждение в размер на 14 400 лв. с ДДС.

В контекста на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и с оглед изложеното по – горе, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 14 400 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено. Поради това съдът намира, че следва да намали претендираното от С. „Н. адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв. с ДДС.

Ответникът С. „Н." е направил следните разноски: възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 1 221,13 евро, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 2, 56 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв. с ДДС /6 135,50 евро/. или в общ размер на 7 359,19 евро.

С оглед изхода на делото, Ж. Х. С. следва да заплати на С. „Н. направените по делото разноски в размер на 2 582,11 евро, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Видно от данните по делото, от бюджета на съда е изплатено възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 298, 87 евро и възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза, изготвена от д – р К. в размер на 599, 33 евро или в общ размер на 898,20 евро.

Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.

С оглед изхода на делото, С. „Н." следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, държавна такса в общ размер на 1 850,07 евро, както следва: държавна такса в размер на 1 800 евро, представляваща 4% върху уважения иск за неимуществени вреди на Ж. Х. С. в размер 45 000 евро и държавна такса в размер на 50, 07 евро, съобразно уважения иск за имуществени вреди в размер на 1251, 64 евро и сумата 579,15 евро за разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.

Съгласно чл.3-5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. и Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България, към настоящия момент официална парична единица е евро, равностойно на 1,95583 български лева. Поради това, горепосочените сума следва да се превалутират по правилата на чл. 12-13 от ЗВЕРБ, тъй като решението е постановено след 01.01.2026г.

Водим от горните мотиви, съдът