Решение № 1022 от 23.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3971/2025 г.

наказателно дело № 20251110203971 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава III, Раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 4 от 13.02.2025г., издадено от •••. – Председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на „••• ЕАД на основание чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.326а, ал.2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), вр. чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера от националния номерационен план (на кратко : Функционалните спецификации) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации. Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „••• ЕАД (чрез Ю.), в която се твърди, че Дружеството не е извършило вмененото му нарушение. Претендира се за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като неправилно в НП било описано нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Твърди се, че неправилно била посочена датата на нарушението – 28.10.2023г. Било посочено, че има договор, който е прекратен на 26.10.2023г., а на 28.10.2023г. за процесния номер е сключен друг договор. В жалбата се цитират чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации и Раздел IV, т.6 от Процедурата за преносимост на мобилни номера, подписана от операторите, като е отбелязано, че в случая би следвало номерата да се върнат до 35 дни от прекратяване на договора, т.е. в периода от 26.10.2023г. до 30.11.2023г. Поради това се приема, че непълно и неточно е била обяснена фактическата обстановка и приложимостта на процедурата по преносимост, както и сроковете за връщане на номера. На следващо място в жалбата се сочи, че в НП не било посочено мястото на нарушението. Приема се, че в НП липсва задължителният реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение и представлява самостоятелно основание за отмяна на Наказателното постановление. Освен това жалбоподателят твърди, че е непълно и неясно описанието на нарушението, тъй като не ставало ясно за какво е жалбата или сигналът, въз основа на който е инициирано административно-наказателното производство срещу „••• ЕАД. Не било ясно какъв е договорът, който бил прекратен на 26.10.2023г., не било ясно и защо за процесния номер се сключва договор на 28.10.2023г. Жалбоподателят излага собствен анализ на фактическата обстановка и приема, че двата оператора („••• и „••• •••“) са действали в полза интересите на абоната. В жалбата се цитира и чл.43, ал.2 от Наредба № 1 от 22.07.2010г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне, ползване, резервиране и отнемане на номерационни ресурси, като се приема, че въпросният номер ще има забрана за ползване и предоставяне на абоната в рамките на шест месеца, т.е. клиентът не би могъл да пренесе номера от „••• в мрежата на „•••“, нито да го прехвърли за ползване към договор с друго лице, тъй като биха настъпили в пъти по-неблагоприятни последици за абоната от невръщането на номера от страна на „••• в мрежата на „•••“. На следващо место в жалбата се твърди, че има погрешна правна квалификация. Според Ю. деянието би могло да се тълкува като съставомерно по чл.22, ал.1 от Функционалните спецификации, а правната квалификация по чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации била непълна, тъй като липсвали срок и процедура за връщане на номер. В края на жалбата се посочва, че случаят е маловажен и се иска да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като това било първото подобно нарушение за Дружеството-жалбоподател в рамките на над 10-прилагане на преносимостта в Р. •••, не били доказани вреди за абоната, „••• ЕАД съдействало на проверяващите служители от КРС и предоставило всички изискани документи, като е действало в интерес и защита правата на абоната. С тези аргументи се иска от съда да отмени Наказателното постановление, както и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „••• ЕАД се представлява от Ю. единствено в съдебното заседание на 11.11.2025г., когато по време на съдебните прения Ю. моли за отмяна на процесното Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата. Отново се преповтаря тезата, че правната квалификация на деянието е сгрешена, тъй като чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации не съдържат срок, в който следва да бъде върнат номерът на държателя на обхвата. Към такъв срок се препращало към Процедурата за преносимост на номера, подписана от мобилните оператори, но тя не била спомената в НП, нито бил посочен срокът, определен в нея. Поради това и датата на нарушението била неправилно определена. Според Ю. неправилно била описана фактическата обстановка. Преповтаря се и възражението за маловажност на случая. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна – Председател на Комисия за регулиране на съобщенията се представлява пред СРС от юрк. М., който в съдебно заседание на 17.06.2025г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 11.11.2025г. юрк. М. моли съда да потвърди обжалваното Наказателно постановление като изтъква, че наложената санкция е в минимален размер, а нарушението не е маловажно по аргументи, изложени в НП. Процесуалният представител на въззиваемата страна казва, че в действителност номерът е бил пренесен в мрежата на „•••“, но това не е станало доброволно от Дружествотожалбоподател, а по желание на новия абонат. Според юрк. М. правната квалификация на нарушението е коректно посочена, тъй като разпоредбата на чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации препраща към сроковете в Процедурата за преносимост на мобилни номера по чл.31, ал.1 от Функционалните спецификации, като се сочи, че срокът е 35 дни от прекратяване на договора със съответния абонат – съгласно Раздел IV, т.5.2. от Процедурата за преносимост на мобилни номера. Освен потвърждаване на Наказателното постановление, юрк. М. иска от съда да присъди и юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна : Телефонни номера с префикс „087“ са от номерационния обхват на номерата, предоставени от КРС на „••• •••“ ЕАД. Сред тях е и телефонен номер •••••••, наричан подолу за краткост процесния номер. Същият е бил пренесен от мрежата на „••• •••“ ЕАД в мрежата на „••• ЕАД през 2018г. Процесният номер бил активен в мрежата на „••• ЕАД и се ползвал от юридическо лице до 26.10.2023г., когато Дружеството-жалбоподател прекратило договорните отношения касателно процесния номер. На 28.10.2023г. ••• посетил офис на „••• ЕАД, където заявил, че той е бил реалният ползвател на процесния номер и поискал Дружеството-жалбоподател да му го предостави за лично ползване. Поради това на 28.10.2023г. между „••• ЕАД и г-н ••• бил сключен Договор, по силата на който процесният номер бил предоставен за ползване на това физическо лице. На 30.10.2023г. г-н ••• подал заявления-декларация за преносимост на процесния номер в мрежата на „••• •••“ ЕАД, като след пренасянето на номера поискал същият да бъде предоставен на нов абонат – юридическо лице с наименование, посочено в заявлението – декларация. До КРС бил подаден от г-н ••• сигнал-жалба с вх. № 14-00-1052 от 21.08.2024г., по повод на който започнала проверка. В хода на тази проверка били изискани документи, като след анализа им били издадени Констативен протокол № Б-ЮД-079 от 12.09.2024г., Констативен протокол № Б-ЮД-080 от 13.09.2024г. и Констативен протокол № Б-ЮД-083 от 08.10.2024г. Проверяващите приели, че има извършено нарушение на чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации и поради това била изпратена покана до Дружествотожалбоподател за изпращане на техен представител на 21.10.2024г. в 14.30 часа в КРС – Териториално звено Бургас (на адрес : гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 5-Б, ет.13, стая 5) за съставяне и връчване на АУАН. Поканата била получена от Ю. на 10.10.2024г. На посочените в поканата време и място не се явил представител на „••• ЕАД. Въпреки това свидетелят Ю. Д. (главен инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ в КРС), в присъствието на св. К. Г., съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Б-023 от 21.10.2024г. срещу „••• ЕАД за извършено на 28.10.2023г. нарушение на чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации. За съставянето на този АУАН в отсъствие на представител на „••• ЕАД бил съставен Констативен протокол № Б-ЮД-094 от 21.10.2024г. Процесният Акт бил връчен на 06.11.2024г. на Ю. срещу подпис. Въз основа на АУАН № Б-023 от 21.10.2024г. и при същите фактически положения като посочените в него, •••. – Председател на КРС издал Наказателно постановление № 4 от 13.02.2025г., с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.326а, ал.2 от ЗЕС, вр. чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации, за нарушение на чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации, наложил на „••• ЕАД „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева. Наказателното постановление било изпратено по пощата на „••• ЕАД и било връчено на 25.02.2025г. На 06.03.2025г. срещу това Наказателно постановление била подадена жалба чрез СПИДИ до КРС. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите Ю. Д. и К. Г.; АУАН № Б-023 от 21.10.2024г.; пълномощно; товарителница от СПИДИ; известие за доставяне на НП; Констативен протокол № Б-Ю-079/12.09.2024г. с Приложение № 2, Приложение № 3 (Договор от 28.10.2023г., Резюме на договора от 28.10.2023г. и приложения към него) и Приложение № 4; Констативен протокол № Б-ЮД-080/13.09.2024г. с Приложение № 3 (заявление за преносимост на процесния номер), Приложение № 5 (заявление – декларация за процесния номер), Приложение № 7 (Договор за електронни съобщителни услуги от 30.10.2023г. – за процесния номер), Приложение № 8 и Приложение № 9; Констативен протокол № Б-ЮД-083/08.10.2024г. с Приложение № 2 и Приложение № 3; Констативен протокол № Б-ЮД-094/21.10.2024г. с Приложение № 1 (покана за съставяне на АУАН); Заповед № РД07-485/26.08.2024г. на Председателя на КРС и жалба с вх. № 14-00-1052 от 21.08.2024г. от •• •••. Показанията на свидетелите Ю. Д. и К. Г. са еднопосочни, подробни, последователни и добросъвестно изложени. Те намират потвърждение и в кредитираните по-долу писмени доказателства. Поради това съдът дава вяра изцяло на събраните по делото гласни доказателства и ги постави в основата на приетата по-горе фактология. Приложение № 2 и Приложение № 4 към Констативен протокол № Б-Ю- 079/12.09.2024г. (приложени на лист 24-26 и лист 38-40 от делото) представляват извлечения от информационната система на Дружеството – жалбоподател. Приложение № 3 към Констативен протокол № Б-Ю-079/12.09.2024г. включва Договор от 28.10.2023г., Резюме на договора от 28.10.2023г. и приложения към него (на лист 27-37 от делото). Те се отнасят до процесния номер, поради което се явяват относими и информативни писмени доказателства. Същите са обективно съществуващи и намират опора, както помежду си, така и в кредитираните по-горе свидетелски показания. Поради това СРС им се доверява и приема, че процесният номер е бил активен в мрежата на „••• ЕАД и се ползвал от юридическо лице до 26.10.2023г., когато договорът с мобилния оператор бил прекратен, а на 28.10.2023г. между „••• ЕАД и физическото лице ••• бил сключен друг договор, с който процесният номер бил предоставен за ползване на г-н •••. Приложение № 3, № 5 и № 7 към Констативен протокол № Б-ЮД-080/13.09.2024г. (приложени на лист 46, лист 48 и лист 53-57 от делото) се отнасят до процесния номер. Приложение № 8 и Приложение № 9 към Констативен протокол № Б-ЮД-080/13.09.2024г. (приложени съответно на лист 57-гръб и лист 58 от делото) са извлечения от информационната система на „••• •••“ ЕАД, които също се отнасят до този номер. Всички те са взаимно допълващи се, обективни и достоверни, поради което съдът кредитира заявлението за преносимост, заявление – декларация, Договора за електронни съобщителни услуги от 30.10.2023г. и извлеченията от информационната система на „••• •••“ ЕАД, които касаят процесния номер. От съвкупната им преценка се доказва, че на 30.10.2023г. •• ••• е подал заявления-декларация за преносимост на процесния номер в мрежата на „••• •••“ ЕАД, като след пренасянето на номера поискал същият да бъде предоставен на нов абонат – посоченото в заявлението-декларация юридическо лице. Приложение № 2 и Приложение № 3 към Констативен протокол № Б-ЮД- 083/08.10.2024г. (приложени на лист 60-гръб и лист 61 от делото) представляват относими, достоверни и непредубедени писмени доказателства, които се потвърждават и от показанията на свидетелите Д. и Г.. Поради това съдът ги кредитира и приема, че процесният номер бил пренесен от мрежата на „••• •••“ ЕАД в мрежата на „••• ЕАД на 12.12.2018г. Приложената на лист 64 от делото покана за съставяне на АУАН представлява Приложение № 1 към Констативен протокол № Б-ЮД-094/21.10.2024г. Тази покана е обективно и достоверно писмено доказателство, поради което съдът я кредитира и приема, че Дружеството – жалбоподател е било поканено да изпрати свой представител при съставянето и за връчването на АУАН. Констативните протоколи от 12.09.2024г., от 13.09.2024г., от 08.10.2024г. и от 21.10.2024г. намират потвърждение в приложените към всеки от тях документи, които съдът кредитира по-горе. Освен това самите Констативни протоколи са обективни, достоверни и непредубедени, заради което съдът ги кредитира. От анализа им се установяват поводът за проверката; лицата, взели участие в нея; изискваните документи; извършените от проверяващия екип действия; анализа на представените им доказателства и констатираните обстоятелства. Жалба с вх. № 14-00-1052 от 21.08.2024г. от •• ••• е обективно съществуващо писмено доказателство. За нейното наличие данни се съдържат в показанията на свидетелите Д. и Г., както и в Констативните протоколи от 12.09.2024г., от 13.09.2024г. и от 08.10.2024г. Поради това съдът дава вяра на документа, приложен на лист 84 от делото и приема, че именно въз основа на него е започнала процесната проверка. Констатациите от АУАН № Б-023 от 21.10.2024г. намират потвърждение в кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства. Същевременно не са налице други доказателства, които да ги разколебават. Поради това СРС дава вяра и на Акта. Пълномощното на името на Ю. е обективно и безпристрастно писмено доказателство. То доказва представителната власт на упълномощеното лице спрямо Дружеството – жалбоподател. Поради това съдът кредитира пълномощното и приема, че поканата и АУАН са връчени на пълномощник на „••• ЕАД. Приложените на лист 17 и лист 18 от делото писмени доказателства имат достоверна дата. Поради това СРС дава вяра на товарителницата от СПИДИ и на известието за доставяне на НП, като съответно приема, че Наказателното постановление е било изпратено по пощата и връчено на „••• ЕАД на 25.02.2025г., след което е било обжалвано с жалба, изпратена на 06.03.2025г. чрез СПИДИ до КРС. Това означава, че жалбата на „••• ЕАД срещу процесното НП е била подадена в законоустановения срок и не е просрочена. Заповед № РД07-485/26.08.2024г. на Председателя на КРС е издадена от държавен орган и има доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства. Поради това съдът я кредитира и приема, че свидетелят Ю. Д. (главен инспектор в Териториално звено Бургас към Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ в КРС) е оправомощен от Председателя на КРС да осъществява контрол, да извършва проверки и при констатиране на нарушения - да съставя АУАН по реда на ЗАНН. Поради това и на основание чл.337, ал.2, вр. чл.312, ал.1 от ЗЕС съдебният състав приема, че АУАН № Б-023/21.10.2024г. е издаден от оправомощено лице. Писмените сведения, представляващи Приложение № 1 към Констативен протокол № Б-ЮД-079/12.09.2024г., както и писмата до КРС от пълномощник на „••• •••“ ЕАД, представляващи Приложение № 1 към Констативен протокол № Б-ЮД-080/13.09.2024г. и съответно Приложение № 1 към Констативен протокол № Б-ЮД-083/08.10.2024г. съдържат данни, които по същество представляват твърдения, подлежащи на доказване. Това означава, че тези писма и писмени сведения не са писмени доказателства, а свидетелски показания на подписалото ги лице, но доколкото не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмена форма, съдът ги приема за негодни доказателства. Поради това и не ги подложи на анализ. Пълномощното на името на •••, представляващо Приложение № 5 към Констативен протокол № Б-Ю-079/12.09.2024г.; пълномощното на името на •••, представляващо Приложение № 10 към Констативен протокол № Б-ЮД-080/13.09.2024г. и пълномощното на името на •••, представляващо Приложение № 4 към Констативен протокол № Б-ЮД- 083/08.10.2024г. нямат отношение към връчването на документи на Дружеството – жалбоподател в хода на конкретното административно – наказателното производство. Тези пълномощни касаят предоставените от „••• ЕАД и от „••• •••“ ЕАД документи в хода на проверката и като неотносими пряко към предмета на доказване по делото, следва да останат извън доказателствената съвкупност, която съдът следва да анализира, за да реши делото. Заявлението за преносимост (Приложение № 2 към Констативен протокол № Б-ЮД- 080/13.09.2024г.), заявлението – декларация (Приложение № 4 към Констативен протокол № Б-ЮД-080/13.09.2024г.) и Договорът за електронни съобщителни услуги (Приложение № 6 към Констативен протокол № Б-ЮД-080/13.09.2024г.) се отнасят за номера, различни от процесния. Поради това те се явяват неотносими доказателства към предмета на доказване по настоящото дело и като такива следва да останат извън доказателствената маса и да не се подлагат на анализ. Възражението срещу АУАН не е доказателство, което да следва да се анализира, тъй като то съдържа становище на една от страните по спора относно конкретния казус. Поради това съдът не включи в доказателствения си анализ въпросното възражение. Приложените на лист 116-123 от делото Наказателно постановление № 5/13.02.2025г., издадено от Председателя на КРС, Решение на СРС от 12.06.2025г. и Решение на АССГ от 17.10.2025г. се отнасят за друг телефонен номер, различен от процесния. Поради това цитираните документи не се явяват относими към предмета на доказване по това дело. Същевременно, обаче, те имат отношение към преценката за обществената опасност на деянието и дееца и тъй като са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, съдът ги кредитира и въз основа на тях приема, че Дружеството – жалбоподател е извършило същото по вид нарушение като процесното, но за друг номер. Иначе цитираните Решения представляват незадължителна съдебна практика, която няма обвързващо действие за този съдебен състав, поради което не следва тези съдебни актове да се поставят в основата на фактическите и/или правни извода на решаващия съд. Материалите, предоставени от юрк. М., които с Разпореждане от 18.06.2025г. са обособени в отделен том, не допринасят с нищо повече за изясняване на релевантните за спора обстоятелства от анализираните по-горе доказателства, нито водят до други фактически положения, които да са съществени за настоящия спор. Поради това те не следва да се подлагат на детайлен анализ – по аргумент на противното от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК. При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата на „••• ЕАД е насочена срещу обжалваем пред съда административен акт. Депозирана е в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това тя се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. С оглед направения по-горе анализ на Заповед № РД07-485/26.08.2024г. на Председателя на КРС и на основание чл.337, ал.2, вр. чл.312, ал.1 от ЗЕС настоящият съдебен състав счита, че АУАН № Б-023/21.10.2024г. е издаден от оправомощено лице. На основание чл.337б, ал.1 от ЗЕС следва, че и обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентно лице. Актът е съставен на 21.10.2024г. за нарушение, което се твърди да е извършено на 28.10.2023г. Това означава, че Актът е съставен преди да изтече 1 година от извършване на нарушението. По отношение на момента, в който е установен нарушителят няма изрично отбелязване в Акта и Наказателното постановление, поради което съдът приема, че това е станало в периода между първия и последния във времето Констативен протокол, т.е. в периода 12.09.2024г. – 21.10.2024г. Дори и считано от по-ранната дата (12.09.2024г.), до съставянето на АУАН на 21.10.2024г. не е минал срок повече от три месеца. Поради това съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От съставянето на АУАН на 21.10.2024г. до издаване на Наказателното постановление на 13.02.2025г. са минали по-малко от 4 месеца. Поради това СРС счита, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В хода на служебната проверка, извършена от съда, се установи, че са спазени правилата за съставяне и връчване на конкретните АУАН и Наказателно постановление. Доколкото Ю. е получила поканата за съставяне и връчване на АУАН, то издаването на Акта в отсъствие на представител на Дружеството – жалбоподател не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като в случая е била спазена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът и Наказателното постановление съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание. Посочено е с думи в какво се изразява нарушението и на коя дата се приема да е извършено. Дали това е датата на нарушението или не - е въпрос по същество. Не е вярно, че в АУАН и НП не е посочено мястото на нарушението. Още в началото на описанието на деянието е записано, че на 26.10.2023г. „••• ЕАД със седалище и адрес на управление на дейността : ••• е прекратило едностранно договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който на краен потребител е бил предоставен процесният номер, който е бил пренесен от мрежата на „••• •••“ ЕАД в мрежата на „••• ЕАД през 2018г. и на 28.10.2023г. между Дружеството – жалбоподател (приемащ доставчик) и физическо лице (посочено с три имена в АУАН и НП) е бил сключен договор, с който номерът е предоставен за ползване от новия абонат на предприятието. Ясно е, че като е предоставил процесния номер на новия абонат и съответно като не го е върнал на държателя на обхвата („••• •••“ ЕАД), Дружеството – жалбоподател е извършило вмененото му нарушение на мястото, където извършва дейност и което е посочено в АУАН и НП. Поради това релевираните от жалбоподателя доводи за липса на посочено място на извършване на нарушението не се явяват основателни. Налице са и останалите реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като в АУАН и НП има съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Поради това СРС не счита, че е ограничено правото на защита на наказаното лице да разбере срещу какви факти следва да се защитава, нито счита, че има допуснати съществени процесуални нарушения, заради които Наказателното постановление да следва да се отмени на формално основание. Изясняването на времето и условията, при които е бил сключен предходният договор за процесния номер, както и съдържанието на жалбата, станала повод за конкретната проверка не са обстоятелства, които задължително следва да фигурират в АУАН и НП, тъй като не са част от фактическия състав на чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации. Поради това и релевираните в тази насока съображения в жалбата се явяват неоснователни. Гореизложеното означава, че спорът следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.22 от Функционалните спецификации даряващият доставчик, съответно държателят на обхвата от номера, в случаите, в които са различни, както и вторичният доставчик не могат да предоставят пренесен номер на друг краен ползвател. Когато краен ползвател прекрати договор за предоставяне на услуги чрез пренесен номер, приемащият доставчик запазва номера за срок минимум един месец, освен ако крайният ползвател изрично се е отказал от това право. След изтичане на този месец приемащият доставчик уведомява държателя на обхвата от номера и му връща номера при условията и по реда, договорени в съответната процедура по чл.31, ал.1 от Функционалните спецификации. В тези случаи, при ползването на предплатени услуги, приемащият доставчик запазва правото на крайния ползвател за пренасяне на номера за срок минимум един месец след дерегистрацията на номера въз основа на подадено искане от крайния ползвател, освен ако той изрично се е отказал от това право. В останалите случаи на прекратяване на договор за предоставяне на услуги чрез пренесен номер, както и в случаите, при които крайният ползвател се е отказал от правото си по чл.22, ал.3 и ал.4 от Функционалните спецификации, приемащият доставчик уведомява за това държателя на обхвата от номера и връща номера на държателя на обхвата от номера при условията и по реда, договорени в съответната процедура по чл.31, ал.1 от Функционалните спецификации. От показанията на свидетелите Д. и Г., както и от Приложения № 2 и № 3 към Констативен протокол № Б-ЮД-083/08.10.2024г. се доказва, че процесният номер е част от номерационният обхват на „••• •••“ ЕАД, като през 2018г. е бил пренесен в мрежата на „••• ЕАД. Това означава, че за процесния номер „••• •••“ ЕАД е „даряващ доставчик“ (по смисъла на §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗЕС), а „••• ЕАД е „приемащ доставчик“ (по смисъла на §1, т.12 от Допълнителните разпоредби на ЗЕС). От показанията на свидетелите Д. и Г., както и от Приложения № 2 и № 4 към Констативен протокол № Б-Ю-079/12.09.2024г. се доказва, че процесният номер е бил активен в мрежата на „••• ЕАД по партидата на юридическо лице до 26.10.2023г., когато договорът с мобилния оператор е бил прекратен. Това означава, че за процесния номер това юридическо лице се явява „краен ползвател“ (по смисъла на §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗЕС). От показанията на свидетелите Д. и Г., както и от Приложение № 3 към Констативен протокол № Б-Ю-079/12.09.2024г. се доказва, че на 28.10.2023г. между „••• ЕАД и г-н ••• е бил сключен Договор, по силата на който процесният номер е бил предоставен за ползване от „••• ЕАД на въпросното физическо лице. То се явява също „краен ползвател“ (по смисъла на §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗЕС), но различен от досегашния краен ползвател. Доколкото предоставянето на процесния номер на друг краен ползвател е станало не от даряващия доставчик - „••• •••“ ЕАД, а от приемащия доставчик - „••• ЕАД, правната квалификация на деянието, извършено от Дружеството – жалбоподател не може да е по чл.22, ал.1 от Функционалните спецификации, тъй като адресат на тази норма е даряващият доставчик, какъвто в случая не е „••• ЕАД. Доколкото на 28.10.2023г. „••• ЕАД е предоставил за ползване процесния номер не на крайния ползвател, с който е бил в договорни отношения до 26.10.2023г., а на друг правен субект, както и защото на 26.10.2023г. договорът с „••• ЕАД не е бил прекратен от крайния ползвател, а от мобилния оператор, неотносими за конкретния правен спор се явяват нормите на чл.22, ал.2-4 от Функционалните спецификации. Именно поради това в случая за „••• ЕАД (приемащия доставчик) е възникнало задължението по чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации да уведоми „••• •••“ ЕАД (държателя на обхвата от номера) и да му върне номера при условията и по реда, договорени в съответната процедура по чл.31, ал.1 от Функционалните спецификации. Според чл.31, ал.1 от Функционалните спецификации доставчиците изготвят и подписват Процедури за осъществяване на преносимост на географски номера, на мобилни номера и на негеографски номера съобразно изискванията на тези спецификации. Според Раздел IV, т.6 от приложената към жалбата Процедура за преносимост на мобилни номера приемащото предприятие връща номера на държателя на обхвата на номера до 35-дневен срок от настъпване на някое от обстоятелствата по т.5.1-5.2, Раздел IV от Процедура за преносимост на мобилни номера, а в хипотезата на т.5.3., Раздел IV – приемащият доставчик връща номера на даряващия доставчик в срок до 24 часа от констатирането на техническата грешка. В жалбата се прави изрично позоваване на Раздел IV, т.6 от Процедурата за преносимост на мобилни номера, но според този съдебен състав развитите доводи са неоснователни, тъй като в случая не става въпрос за пренасяне на номер поради техническа грешка, нито е приложима т.5.1. от Процедурата за преносимост на мобилни номера поради същите съображения, поради които СРС прие по-горе, че не са приложими и чл.22, ал.2-4 от Функционалните спецификации. Нещо повече – в случая е безспорно доказано, че на 28.10.2023г. „••• ЕАД (като приемащ доставчик) е предоставил процесния номер на нов краен ползвател (различен от досегашния краен ползвател). Това означава, че с подписването на договора от 28.10.2023г. приемащият доставчик не само, че предоставя процесния номер на нов краен ползвател, но реално с това си действие не го връща на „••• •••“ ЕАД (като държател на обхвата от процесния номер). Именно защото в случая става въпрос за действие от страна на Дружеството – жалбоподател (сключване на договор с нов ползвател), правилно административно – наказващият орган е определил, че е нарушен чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации и че това е станало на дата 28.10.2023г. Доводите от жалбата, че от 26.10.2023г. до 30.11.2023г. би могло да има връщане на номера биха били верни, ако не беше сключен договорът от 28.10.2023г. В случая, обаче, има извършено действие (сключване на договор), с което се манифестира желанието на приемащия доставчик, въпреки прекратените му отношения с досегашния краен ползвател, да продължи да извършва дейността си чрез пренесения номер, което включва и нежеланието същият да бъде върнат на даряващия доставчик. Именно защото на 28.10.2023г. „••• ЕАД е сключило договор с нов краен ползвател и на практика е отказало да върне процесния номер на държателя на обхвата на същия, настоящият съдебен състав приема, че датата на нарушението е правилно определена от наказващия орган. В случая с подписването на договора от 28.10.2023г. между „••• ЕАД и гн ••• е реализиран фактическият състав на нарушението по чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации и същото се явява довършено. Според съда след прекратяване на договора на 26.10.2023г. между „••• ЕАД и крайния ползвател на номера до този момент, за Дружеството – жалбоподател е възникнало задължение да върне процесния номер в мрежата на „••• •••“ ЕАД. Доколкото само два дни след като е възникнало това задължение Дружеството - жалбоподател е сключило нов договор за същия номер с друг ползвател, то в случая остатъкът от 35-дневния срок за връщане на номера на държателя на обхвата се явява ирелевантен. Със сключването на договор с нов ползвател за номер, който е пренесен от мрежата на „••• •••“ ЕАД, Дружеството – жалбоподател засяга правото на държателя на обхвата на процесния номер да го получи обратно и да се разпорежда с него. По делото не се доказа също така след прекратяването на договора на 26.10.2023г. Дружеството – жалбоподател да е уведомило „••• •••“ ЕАД, че са прекратени договорните отношения между приемащия доставчик и крайния ползвател, респ. че следва процесният номер да се върне на даряващия доставчик. Същевременно като е предоставил на 28.10.2023г. на нов краен ползвател процесния номер „••• ЕАД реално не е върнало номера на държателя на обхвата. Така Дружеството-жалбоподател е извършило от обективна страна състава на нарушението на чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации. От субективна страна е достатъчно да се посочи, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. Интересите на абоната не са част от фактическия състав на чл.22, ал.5 от Функционалните спецификации, нито изключват съставомерността на деянието, поради което релевираните в тази връзка доводи в жалбата се явяват неоснователни. На предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което наруши Функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от КРС, следва да се наложи (съгласно чл.326а, ал.2 от ЗЕС) имуществена санкция в размер от 5000 до 60 000 лeва. Вярно е, че по делото са представени доказателства за извършено от Дружеството – жалбоподател друго подобно нарушение /за друг мобилен номер/, но доколкото в случая наказващият орган е наложил минимално предвидения размер на имуществената санкция (5000 лева), съдът не може да утежнява положението на жалбоподателя като определи размер на наказанието над този минимум. Поради това СРС приема, че следва да потвърди определената на „••• ЕАД имуществена санкция от 5000 лева, която според §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република •••, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република ••• се равнява на 2556,46 евро. Съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя за маловажност на случая, тъй като нарушението засяга процедурата по управление на пренесен номер и неговото освобождаване след като договорът между приемащия доставчик и крайният ползвател се прекрати. Нарушението е формално, поради което липсата на реално настъпили вредни последици не следва да се тълкува като смекчаващо обстоятелство. Освен това конкретното деяние не се отличава от останалите с по-ниска степен на обществена опасност, а наред с това са налице данни, че случаят не е инцидентен за Дружеството – жалбоподател (предвид приложените на лист 116-123 от делото документи за сходен казус). Поради това не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН. Водим от изложеното до тук, съдът прие, че следва да потвърди обжалваното Наказателно постановление. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал Наказателното постановление (т.е. КРС) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава НП и юрк. М. е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на КРС следва да се присъди възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 130 до 190 лева. В случая по настоящото дело е имало три открити съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав, на които е участвал процесуалният представител на въззиваемата страна. Правният спор се отличава с известна фактическа и правна сложност. Поради това Дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на КРС юрисконсултско възнаграждение в размер над средния и под максималния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 175 лева. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република •••, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република ••• определената сума от 175 лева се равнява на 89,48 евро и „••• ЕАД следва да бъде осъдено да плати на КРС именно тази сума за направени от въззиваемата страна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът