Решение № 19 от 10.2.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 291/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу Решение №10/10.01.2024 г. по гр.д.№400/2023 г. на ОС – С. З., поправено по реда на чл.247 от ГПК с влязло в сила Решение №124/23.04.2024 г., постановено по същото дело, с което съдът се е произнесъл по кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.95, ал.1 във вр. чл.95а, ал.1 от ЗАПСП, предявени от К. Ц. Т., Д. П. Ю. и Ц. П. Т., трите като наследници по закон /първата от тях като преживяла съпруга, а втората и третата като дъщери/ на П. Д. Т., починал на 03.07.2021 г., срещу ответниците Фондация „Ч.“ и „А.“АД, като е осъдил всеки от ответниците да заплати солидарно на ищците К. Ц. Т., Д. П. Ю. и Ц. П. Т., парични обезщетения в размер на 10 011, 66 лв., от частично предявените 28 800 лв. от общо претендираните 100 000 лв., за претърпени имуществени вреди от нарушение на авторското право на общия им наследодател П. Д. Т., извършено чрез възпроизвеждане и разпространение на негово авторско произведение „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, както физически, така и онлайн, без тяхно изрично съгласие и учредяване на лицензионни права, ведно със законната лихва върху 10 011, 66 лв., считано от 22.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, както и да заплати на ищците разноски по делото, като са отхвърлени претенциите на ищците срещу всеки от ответниците в останалата им част, а именно: Частично е отхвърлен предявеният от ищците срещу всеки от ответниците частичен иск, над размера от 10 011, 66 лв., до предявения частичен размер от 28 800 лв. от общо претендираните солидарно от ищците 100 000 лв., за обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди от нарушение на авторското право на общия им наследодател П. Д. Т., извършено чрез възпроизвеждане и разпространение на негово авторско произведение „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, както физически, така и онлайн, без тяхно изрично съгласие и учредяване на лицензионни права; Изцяло са отхвърлени предявените от ищците срещу всеки от ответниците да плати солидарно на ищците сума в размер от 2500 лв., представляваща предявена част от сумата 100 000 лв., представляваща претендирано парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на авторското право на общия наследодател П. Д. Т., извършено чрез възпроизвеждане и разпространение на негово авторско произведение „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, както физически, така и онлайн, без изричното изрично съгласие за времето, мястото и начина, по които това може да стане, без да се признае авторството на компилатора и без да се посочи името му като автор в томове 1-5, както и при нарушаване на целостта на произведението и неговата преработка без съгласие на автора, съответно на наследниците му, заедно със законната лихва върху 2 500 лв. за периода от 22.05.2023 г. до окончателното плащане. С решението са осъдени ищците солидарно да заплатят на ответника Фондация „Ч.“ разноски в размер на 1925 лв., а на ответника „А.“АД разноски в размер на 1207 лв.

С Въззивна жалба вх.№937/22.01.2024 г., уточнена с Молба вх.№6518/02.08.2024 г., ищците К. Ц. Т., Д. П. Ю. и Ц. П. Т., чрез общия си процесуален представител адв. А. К., обжалват Решение №10/10.01.2024 г. по гр.д.№400/2023 г. на ОС – С. З. в частта, с която са частично отхвърлени исковете, предявени от тримата ищци срещу всеки от ответниците, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – за сумата на уважения размер от 10 011, 66 лв. до претендирания от всеки ответник частичен размер от 28 800 лв., от общия размер на обезщетението от 100 000 лв., както и в частта, в която са изцяло отхвърлени исковете, предявени от тримата ищци срещу всеки от ответниците, за присъждане на сумата от 2500 лв., представляваща предявена част от общо обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху предявената част от главницата, за периода от 22.05.2023 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на всеки от ответниците разноски за първоинстанционното производство. Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоява се за отмяна на решението на първостепенния съд в обжалваната отхвърлителна част, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове срещу всеки от ответниците да бъдат изцяло уважени в предявените размери, както следва:

• ответникът Фондация „Ч.“ да бъде осъден да заплати на тримата ищци солидарно допълнително обезщетение за имуществени вреди, в размер на 18 788, 34 лв., представляващо разликата над уважения размер от 10 011, 66 лв. до пълния размер на предявената част от 28 800 лв. от общодължимото на ищците обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 000 лв., като допълнителното обезщетение от 18 788, 34 лв. бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /22.05.2023 г./ до окончателното плащане, КАКТО И да заплати на ищците солидарно сумата от 2500 лв., представляваща предявената част от общото дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.;

• ответникът „А.“АД да бъде осъден да заплати на тримата ищци солидарно допълнително обезщетение за имуществени вреди, в размер на 18 788, 34 лв., представляващо разликата над уважения размер от 10 011, 66 лв. до пълния размер на предявената част от 28 800 лв. от общото дължимо на ищците обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 000 лв., като допълнителното обезщетение от 18 788, 34 лв. бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /22.05.2023 г./ до окончателното плащане, КАКТО И да заплати на ищците солидарно сумата от 2500 лв., представляваща предявената част от общото дължимо на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.

Алтернативно, в случай че се приеме, че производството пред ОС – С. З. е проведено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е направено искане за връщане на делото на ОС – С. З., с указания за точно прилагане на чл.95 и чл.95а от ЗАПСП.

Преписи от въззивната жалба на ищците са връчени на ответниците, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№2692/26.02.2024 г., подаден от „А.“АД, чрез адв. И. Н. и адв. Т. П., с който се оспорва въззивната жалба на ищците, и се настоява за оставянето й без уважение, като неоснователна.

С Въззивна жалба вх.№1174/26.01.2024 г., уточнена с Молба вх.№6283/23.07.2024 г., ответникът „А.“АД, чрез адв. И. Н. и адв. Т. П., обжалват Решение №10/10.01.2024 г. по гр.д. №400/2023 г. на ОС – С. З., поправено по реда на чл.247 от ГПК с влязло в сила Решение №124/23.04.2024 г., постановено по същото дело, В ЧАСТТА МУ, с която ответникът „А.“АД е осъден да заплати солидарно на ищците, като наследници на П. Д. Т. парични обезщетения в размер на 10 011, 66 лв. от частично предявените 28 800 лв., от общо претендираното обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени имуществени вреди от нарушение на авторското право на общия им наследодател П. Д. Т., извършено чрез възпроизвеждане и разпространение на негово авторско произведение „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, както физически, така и онлайн, без тяхно изрично съгласие и учредяване на лицензионни права, ведно със законната лихва върху главницата от 10 011, 66 лв., считано от 22.05.2023 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част. Сочат се допуснати нарушения на процесуалните правила – в доклада на съда по чл.140 от ГПК не е разпределена между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, и не са дадени указания на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства. Не са обсъдени релевираните с отговора на исковата молба на ответника „А.“АД, и поддържани от него с писменото становище правоизключващи възражения относно допустимостта и основателността на предявените искове, което е довело и до неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се да са налице множество грешки, неточности и вътрешни противоречия в мотивите. Изводите на съда са в противоречие с доказателствата по делото. Изложени са подробни съображения по съществото на спора с анализ на събраните доказателства. Поддържа се възражение за недопустимост на предявените искове срещу двамата ответници поотделно. В исковата молба са изложени твърдения, че вредите са им били причинени от двамата ответници, поради което на осн. чл.53 от ЗЗД причинителите на вредите следва да отговарят солидарно за тях, като разделното претендиране на част от вредите от всеки от ответниците, според жалбоподателя е недопустимо. Решението е неправилно в осъдителната му част срещу ответника „А.“АД, тъй като твърдените от ищците неимуществени вреди не се установяват. Неправилно е прието, че са извършени нарушения на авторски права по чл.15, ал.1, т.2 и т.4 от ЗАПСП, тъй като от писмените доказателства се установява, а и мотивите на решението е констатирано, че в първите пет тома на сборника името на компилатора П. Т. е посочено, като лицето, извършило подбора и редакцията на сборника, а по отношение на т.6 ищците са направили отказ от иска си против двамата ответници. Съдът неправилно е взел отношение и е направил констатации по отношение на т.6 от сборника, по отношение на който производството е прекратено. Необосновано съдът е приел, че ответниците са извършили нарушение на чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП, като не е спазена целостта на произведението, нарушена е забраната за внасяне на промени, изменения и допълнения в произведението, тъй като от приетата Съдебно- филологическа експертиза се установява, че произведенията са идентични. Не е обсъдено възражението, че „А.“АД не е извършвало нарушение на цялостта на произведението и неговата преработка, тъй като дружеството е осъществявало единствено печатарска дейност по предварително изпратен, готов за печат електронен вариант на всеки том, изготвен от възложителите по сключените 2 бр. Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г., и няма право или задължение да извършва корекции на текста, или каквато и да е намеса в него, поради което и не следва да се ангажира имуществената отговорност на дружеството. Дружеството не е извършвало и разпространение на процесните сборници под каквато и да е форма, а е извършил единствено отпечатването им, в качеството си на изпълнител, по възлагане от страна на Фондация „Ч.“ и М. Ш. Ш., въз основа на 2 броя Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. Правата и задълженията на дружеството са за технологична дейност по отпечатване, а не издателска такава, и дружеството няма задължение да съблюдава дали са уредени авторските права както между неговия контрагент– възложител и съставителя на сборника, така и с останалите участници в подготовката на изданието – художник на корицата, илюстратори и др. „А.“АД не е извършвало разпространение на сборниците под каквато и да е форма /физически или онлайн/, не е реализирал никакви приходи от продажби и печалба от продажби на процесните сборници. В чл.18 от Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. изрично е посочено, че „А.“АД не носи отговорност за неуредени авторски права. Не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията на дружеството и настъпилите вреди за ищците, тъй като действията по възлагане, извършени от Фондация „Ч.“, опосредяват вредите. По отношение на размера на обезщетението, се поддържа същият да е прекомерен и необосновано завишен. По отношение на „А.“АД, не е налице повторност на нарушението. Дружеството не е било страна в предходното съдебно производство между наследниците и Фондация „Ч.“, и приложените към исковата молба съдебни решения не обвързват „А.“АД със сила на пресъдено нещо. В случай на законосъобразно развитие на правоотношенията, дължимото на ищците възнаграждение би било 15% от продадените, а не от отпечатаните екземпляри – т.е. сумата 1963, 80 лв., на колкото се равнява пропуснатото увеличение на активите на ищците под формата на авторско възнаграждение. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че „А.“АД не е получило приходи от стойността на произведението, а Фондация „Ч.“, която е реализирала печалба в размер на 10 011, 65 лв. Необосновано този размер е пренесен и по отношение на „А.“АД, като от ССЕ се установява, че разходите по отпечатването на 109 бр. продадени комплекта са в размер на 3080, 34 лв., и тази сума не представлява печалба на „А.“АД, а приход, с който са покрити разходите за материали, труд и пр. по извършването на полиграфическата услуга. По тези съображения се настоява за отмяна на решението в осъдителната му част по отношение на ответника „А.“АД. Заявява се претенция за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на ищеца и на първия ответник. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивни жалби вх. №2478/21.02.2024 г., подаден от Фондация „Ч.“, чрез адв. Е. М., в който се поддържа неоснователност и на двете въззивни жалби.

Решението на първостепенния съд не е обжалвано, и е влязло в сила в осъдителната му част по иска, предявен от тримата ищци срещу ответника Фондация „Ч.“, с която този ответник е осъден да заплати на тримата ищци солидарно, обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, в размер на 10 011, 66 лв., от частично предявените 28 800 лв. от общо претендираните 100 000 лв., за претърпени имуществени вреди от нарушение на авторското право на общия им наследодател П. Д. Т., извършено чрез възпроизвеждане и разпространение на негово авторско произведение „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, както физически, така и онлайн, без тяхно изрично съгласие и учредяване на лицензионни права, ведно със законната лихва върху 10 011, 66 лв., считано от 22.05.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Решението на първостепенния съд се обжалва от тримата ищци в отхвърлителната му част по предявените срещу този ответник искове. Решението в частта му по предявените срещу ответника „А.“АД искове, се обжалва изцяло.

При извършване на служебна проверка за валидност на решението, на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден.

По отношение на допустимостта на решението, на основание чл.269 от ГПК, съдът се произнася в обжалваната част, като приема, че същото е постановено по нередовна искова молба, която е била уточнена пред въззивната инстанция с Молба вх.№6518/02.08.2024 г. и в проведеното открито съдебно заседание на 04.10.2024 г., поради което пороците на исковата молба са санирани пред въззивния съд, и след направените пред въззивния съд уточнения, предявените искове се преценяват като допустими, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което постановеният по тях съдебен акт е допустим в обжалваната му част. По правилността на решението в обжалваната му част съдът се произнася в границите на релевираните от жалбоподателите оплаквания, като служебно прилага императивни правни норми.

По правилността на решението, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, съдът намира следното:

Производството е образувано по Искова молба вх.№6514/22.05.2023 г., депозирана по пощата на 18.05.2023 г., с която тримата ищци – К. Ц. Т., Д. П. Ю. и Ц. П. Т., в качеството на наследници по закон на общия им наследодател П. Д. Т., първата като негова преживяла съпруга, а втората и третата – като негови дъщери, са предявили обективно съединени частични искове:

1. Искове срещу ответника Фондация „Ч.“ – да бъде осъден да заплати на тримата ищци солидарно:

1. Обезщетение за имуществени вреди, претърпени от тримата ищци, в общ размер от 100 000 лева, от които от този ответник се претендира част в размер на 28 800 лв., ведно със законната лихва върху предявената част на главницата, за периода „от датата на исковата молба“ до окончателното плащане;

2. Обезщетение за претърпени от тримата ищци неимуществени вреди в общ размер от 100 000 лв., от които от този ответник се претендира част, в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва върху предявената част на главницата, за периода „от датата на исковата молба“ до окончателното плащане;

2. Искове срещу ответника „А.“АД – да бъде осъден да заплати на тримата ищци солидарно:

1. Обезщетение за имуществени вреди, претърпени от тримата ищци, в общ размер от 100 000 лева, от които от този ответник се претендира част в размер на 28 800 лв., ведно със законната лихва върху предявената част на главницата, за периода „от датата на исковата молба“ до окончателното плащане;

2. Обезщетение за претърпени от тримата ищци неимуществени вреди в общ размер от 100 000 лв., от които от този ответник се претендира част, в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва върху предявената част на главницата, за периода „от датата на исковата молба“ до окончателното плащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Фондация „Ч.“ е релевирал възражения:

Че том 6 от „Ч.. Събрани произведения в 6 тома“ не е съставен от наследодателя на ищците П. Т. поради което ищците не са активно легитимирани да претендират обезщетение за вреди от издаването на т.6 от сборника; Фондация „Ч.“ не е пасивно легитимирана да отговаря по претенциите за вреди от издаването на творчеството на Ч., тъй като това съставлява основния предмет на дейност на фондацията, учредена от Община К., като дейността на фондацията се извършва с одобрението и активното участие на Община К., която е носител на авторските права върху произведенията на Ч.; Не е налице непозволено ползване чрез разгласяване на произведение без съгласието на автора за времето, мястото и начина, по който може да стане разгласяването, по смисъла на чл.15, ал.1, т.1 от ЗАПСП – ищците посочват, че шестте тома на сборника, издадени през 2021 г. са еквивалентни на по-рано издадените сборници, за които е налице влязло в сила Решение №2600001/11.01.2021 г. по гр.д.№458/2020 г. на ПАС, с което е признато за установено, че П. Т. е извършил техния подбор и селекция. Следователно, по отношение на пет от шестте тома е било извършено разгласяване на произведението преди 2021 г. Ответникът Фондация „Ч.“ не е извършил разгласяване на неразгласено преди това произведение, поради което не е имал задължение да иска съгласието на ищците за времето, мястото и начина на разгласяването. По отношение на т.6 авторските права се упражняват от съставителя му проф. М. Д.. Не е налице непозволено ползване по смисъла на чл.15, ал.1, т.2 от ЗАПСП – незачитане правото на автора за признаване на авторството му – ищците признават, че П. Т. е посочен като извършил подбора на произведенията в първите пет тома, а по отношение на т.6 ответникът не е имал задължение да посочи П. Т. като съставител, тъй като той не е съставител на т.6; Не е налице непозволено ползване по смисъла на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП – незачитане на правото на автора името му да бъде обозначено при всяко използване на произведението – името на П. Т. като съставител на сборника, е посочено в първите пет тома на сборника, а по отношение на шестия том от изданието не е налице право на П. Т.; Не е налице непозволено ползване по смисъла на чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП – незачитане правото на автора да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя срещу всякакви промени в произведението – ищците не излагат твърдения да са извършени промени в т.1-т.5 от „Ч.. Събрани произведения“, изд.2021 г., а напротив – признават, че същите са еквивалентни на издадените през 2013 г. В процесния случай видът на произведението е „сборник“ по чл.11, ал.1, предл.1 от ЗАПСП, и като такова, правото на запазване на целостта му е по-ограничено. По отношение на петте тома /от т.1 до т.5/ се оспорват по размер претендираните обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди:

Фондация „Ч.“ не генерира и не разпределя печалба; Фондация „Ч.“ не е генерирала приходи от издаването на произведението; Сборниците са издадени в минимален тираж; Фондация „Ч.“ е извършила единствено възпроизвеждане на произведението, но не е извършила друго от твърдяните нарушения; Не са налице реално претърпени от ищците неимуществени вреди - името на П. Т. като съставител на сборника е записано, издадените през 2021 г. сборници са еквивалентни на тези, издадени през 2013 г., по отношение на които е признато право на обезщетение на П. Т. за непризнаване на авторството му като съставител; не се доказват неимуществени вреди, претърпени от ищците в пряка причинна връзка с издаването на сборниците през 2021 г.; не е налице причинна връзка между смъртта на П. Т. и действията на Фондация „Ч.“;

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А.“АД е релевирал възражения:

Ответникът „А.“АД не е разпространявал под каквато и да е форма /както физически, така и онлайн/ процесните сборници – същият е отпечатал сборниците в качеството на изпълнител по възлагане от Фондация „Ч.“ и М. Ш. Ш. въз основа на 2 бр. договори за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г.. Ответникът „А.“АД не е инициатор на отпечатването, а действа в изпълнение на възложена поръчка, не е изработвал предпечатния материал, и не е извършвал промени по художественото оформление или други елементи на печатното издание; Отпечатаните 1200 бр. от всеки том са предадени на възложителя, с изключение на 12 броя от всеки том, които са депозирани в Н. б. "Св. св. • и •“ съгласно Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения /ЗЗДПДП/; На кориците на всеки от първите пет тома е посочено авторството на компилатора П. Т. „А.“АД не е извършвало нарушение на целостта на произведението и неговата преработка – дружеството е извършило само печатарска дейност по предварително готов за печат електронен вариант на всеки том, изготвен от възложителите по сключените 2 бр. Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г.; П. Т. е починал на 03.07.2021 г., преди извършването на отпечатването на процесните издания на 09.09.2021 г. На ответника „А.“АД не е било известно кой е носител на авторските права към момента на отпечатването; Съгласно сключените договори за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г., „А.“АД не носи отговорност за нарушени авторски права; Липсва вина на лицата, представляващи „А.“АД, както и на негови служители или наети от него лица, за нарушаване авторските права на наследниците на П. Т. – тъй като отпечатването на изданието е възложено от Фондация „Ч.“, с подкрепата на М• и Община К., дружеството и неговите представители и служители не са можели да предполагат, че възложителят не е уредил въпроса с авторските права върху изданията, които са възложени на дружеството за отпечатване; Не е налице пряка причинна връзка между поведението на служителите на „А.“АД и претърпените от ищците вреди, тъй като действията по възлагането, извършени от Фондация „Ч.“, опосредяват тази връзка; Няма сключен издателски договор по смисъла на раздел II от ЗАПСП между носителя на авторските права и „А.“АД – дружеството не е издател по смисъла на чл.43 и сл. от ЗАПСП, а извършител на печатарска услуга.

В първото по делото открито съдебно заседание на 05.10.2023 г. ищците са заявили, че оттеглят исковете си за обезщетение за нарушени авторски права на П. Т. относно том 6 от сборника, като в тази част с протоколно определение е прекратено частично производството по предявените от тримата ищци срещу всеки от двамата ответници искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на авторските права на П. Т. с издаването на том 6 от сборника. Определението е влязло в сила, като необжалвано, поради което съдът е десезиран със спора в частта му, с която се претендира осъждане на всеки от ищците за нарушени неимуществени и имуществени авторски права на ищците, като наследници на П. Т. във връзка с издаването през 2021 г. на том 6 от произведението „Ч.. Събрани произведения в шест тома“.

Съдът констатира, че с исковата молба /на стр.11 от нея/ са били предявени и искове с правно основание чл.95б, ал.1, т.2, предл. Първо от ЗАПСП срещу всеки от ответниците, като е искано осъждането им да преустановят нарушението на авторските права на П. Т. по отношение на произведението „Ч.. Събрани произведения в шест тома“ чрез неговото незаконно възпроизвеждане и разпространение – както физически, така и онлайн, до неограничен брой потребители. По отношение на тези искове липсват постановени диспозитиви в първоинстанционното решение, както и мотиви относно основателността на тези искове – в мотивите съдът единствено приема, че такива искове не са предявени. В срока по чл.250, ал.1 от ГПК не е постъпило искане от никоя от страните за допълване на решението с произнасяне по тези искове, и липсват оплаквания за неразглеждането им във въззивните жалби, поради което с изтичането на срока почл.250, ал.1 от ГПК съдът се счита за десезиран с тези искове, и те не са предмет на въззивната проверка.

При така очертания обхват на въззивната проверка, във връзка с релевантните за спора обстоятелства, от събраните по делото доказателства се установява следното:

Предявени са обективно съединени искове от тримата ищци, срещу всеки от двамата ответници поотделно, с правно основание чл.95 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, с които тримата ищци претендират всеки от ответниците да им заплати обезщетение за претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди от нарушение на авторските права на техния наследодател П. Т. чрез възпроизвеждане през 2021 г. и разпространение на съставен от него сборник с литературни произведения на автора Ч., като се претендира обезщетение в размер, определен по реда на чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП – по преценка на съда, с оглед на всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.

Нарушението на авторското право представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на нарушителя има характер на деликтна отговорност, поради което общият принцип на чл.45 от ЗЗД намира приложение при уреждане на облигационните отношения, възникнали по повод на нарушението на авторските права, при отчитане на тяхната специфика /в т.см. Решение №139/28.01.2016 г. по т.д.№1711/2014 г. на ВКС, 2-ро търг.отд., Решение №21/15.04.2009 г. по т.д.№711/2008 г. на ВКС – 3-то т.о./. Ангажирането на деликтна отговорност предполага наличието на деяние, изразяващо се в действие или бездействие, същото да е противоправно, да е извършено виновно, да са настъпили вреди и да е налице непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и вредите, като наличието на вина се предполага /чл.45, ал.2 от ЗЗД/. Противоправно е това деяние, което нарушава изрично формулирана в правна норма забрана, неизпълнение на вменено от правна норма задължение, или неосъществяване на поведение, което правна норма изисква да бъде осъществено /в т.см.Решение №50010/06.02.2023 г. по гр.д.№1239/2022 г. на ВКС, 1- во гр.отд./.

Във връзка с така очертания фактически състав, от събраните по делото доказателства съдът намира за релевантно следното:

Между страните не се спори, че ищците са наследници по закон на П. Д. Т., починал на 03.07.2021 г., като първата ищца е негова преживяла съпруга, а втората и третата ищца са негови дъщери. Това обстоятелство се установява и от представеното с исковата молба Удостоверение за наследници изх.№••/•••••••• г. /на л.8 от делото на ОС С. З./.

От представения по делото /на л.57-62/ актуален Устав на Фондация „Ч.“, приет с Решение №540/09.11.2010 г. на Общинския съвет – К., както и от служебна справка по партидата на фондацията в ТРРЮЛНЦ, се установява, че същата е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано с Решение №37/10.03.1993 г. по ф.д.№••••/•••• г. на ОС – С. З., чиито основни цели /съгласно чл.6 от Устава/ са изучаването, разпространението и популяризирането на творчеството на Д. Х. Ч. – Ч., както и поддържането, обновяването и развитието на Литературно-художествения музей „Ч.“ в гр. К. и попълване на неговото фондово богатство. В чл.7, ал.1, т.2 от Устава е предвидено, че едно от средствата, с които фондацията постига своите цели е „Проучване и издаване на цялото творчество на Ч.“. Видно е, че учредител на фондация „Ч.“ е Общинският съвет – К.. Фондацията е учредена чрез учредително дарение на общински недвижим имот – Литературно художествен музей „Ч.“, заедно с прилежащия терен. Имуществото на фондацията се състои от имота – предмет на учредителното дарение, както и от последващи го дарения и завещания на вещи и пари, направени в полза на фондацията от физически и/или юридически лица, както и от средствата и имотите, придобити от фондацията от нейните инициативи.

От извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ответникът „А.“АД е търговец, чиято основна търговска дейност се изразява в „Редакционно-издателска дейност; полиграфически изработки и услуги“.

Не се спори, че наследодателят на ищците П. Т. е съставител на първите пет тома от литературно произведение, представляващо сборник от произведения на Ч., обективирано за пръв път през 2013 г., когато е издадено от издателство „А.“ – В. Т., със съгласието на съставителя П. Т. и с финансовата подкрепа на Фондация „Ч.“. Съставителят П. Т. е извършил подбора и редакцията на литературните произведения на Ч., включени в сборника, издаден през 2013 г., състоящ се от следните части:

Том Първи – „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Стихотворения, разкази, фейлетони“;

Том Втори - „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Стихотворения, разкази, фейлетони“; Том Трети: „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Анекдоти, афоризми, миниатюри, спомени, пътеписи“; Том Четвърти: „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция“; Том Пети: „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Дневници“; Том Шести: „Ч.. Акварели, рисунки, карикатури, живопис“.

Не се спори, че с влязло в сила Решение №104/10.04.2020 г. по гр.д.№118/2019 г. на ОС – С. З., постановено по спор между наследодателя на ищците П. Т. от една страна като ищец, и Фондация „Ч.“ от друга страна като ответник /заедно с дружество „Р. - ••••“ООД/, ответникът Фондация“Ч.“ е осъден /солидарно с дружество „Р. - ••••“ООД/, да заплати на П. Д. Т. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на авторските му права, изразяващо се във възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от първите пет тома от сборниците „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, извършено чрез преиздаването им през периода 2016 г. – 2019 г. Това обстоятелство се установява и от приетите като доказателства по делото Решение №104/10.04.2020 г. по гр.д.№118/2019 г. на ОС – С. З. /на л.124/, Решение №260001/11.01.2021 г. по в.гр.д.№458/2020 г. на ПАС /на л.9/ и Определение №331/27.05.2022 г. по т.д.№1143/2021 г. на ВКС – ТК – 2 т.о. /на л.22/.

Не се спори, че през 2021 г. е било издадено литературно произведение със заглавие: „Ч.. Събрани произведения в шест тома – второ преработено и допълнено издание“, състоящо се от следните части:

Том Първи – „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Стихотворения, разкази, фейлетони“; Том Втори - „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Стихотворения, разкази, фейлетони“; Том Трети: „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Разкази, анекдоти, спомени, пътеписи.“; Том Четвърти: „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Статии, краеведски изследвания, кореспонденция“; Том Пети: „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Дневници“; Том Шести: „Ч.. Акварели, рисунки, карикатури, живопис“.

Не е спорно, че в първите пет тома от сборника, издадени през 2021 г., е записано името на наследодателя на ищците П. Т. като автор на подбора и редакцията на включените в сборника произведения на Ч., като в шестия том от сборника не е посочено името на П. Т. като автор на подбора и редакцията на включените произведения, а като съставител на том шести е посочен професор М. Д.. От приетата по делото Съдебно-филологическа експертиза вх.№14926/28.11.2023 г. /на л.197/ се установява, че първите пет тома от издаденото през 2021 г. произведение „Ч.. Събрани произведения в шест тома – второ преработено и допълнено издание“ са идентични по структура на първите пет тома от първоначално издаденото през 2013 г. произведение „Ч.. Събрани произведения в шест тома“. В петте тома на произведението, издадени от „А.“АД през 2013 г. са включени 768 произведения на Ч. от различни жанрове, като същия брой произведения с идентично жанрово деление са представени и в изданията от 2021 г., като в някои от томовете са констатирани незначителен брой размествания на произведения /изрично посочени в експертизата/. Справочният апарат в петте тома от 2021 г. е идентичен с този в изданията от 2013 г., разположен е по идентичен начин и има идентично съдържание. В заключение експертизата приема, че е налице висока степен на идентичност в структурата, подбора, подредбата, справочният апарат и шрифтовете на сравняваните издания, поради което приема, че първите 5 тома от сборника „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, издадени от 2013 г. са идентични на първите 5 тома от сборника „Ч.. Събрани произведения в шест тома – второ преработено и допълнено издание“, отпечатани от „А.“АД през 2021 г. От Договор за предоставяне на предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“ от 20.02.2013 г. /на л.121/ се установява, че ЛХМ“Ч.“, с БУЛСТАТ •••••••••, представлявано от директора П. Т. е предоставило на Фондация „Ч.“ предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“. В т.2 ЛХМ“Ч.“, чрез П. Т. е декларирало, че няма претенции към Фондация „Ч.“ за изплащането на суми, които ще бъдат получени от продажбата и разпространението на готовия продукт. Фондация „Ч.“ е поела ангажимент да осигури издаването на готовия продукт на няколко етапа, първият от които с тираж 500 комплекта, като ще предостави на ЛХМ“Ч.“ 25 броя от първите петстотин комплекта, както и 20% от всеки последващ тираж.

От извършена служебна справка в Регистър БУЛСТАТ по партидата на Литературно- художествен музей“Ч.“ /ЛХМ“Ч.“/ с БУЛСТАТ № •••••••••, се установява, че ЛХМ“Ч.“ е културен институт, 100% собственост на Община К., регистриран на 01.01.1999 г. като музей, галерия, с наименование „Литературна къща – музей „Ч.““. От регистрирането му, до 23.12.2014 г., като негов директор е вписан П. Д. Т.. От Договор за съвместна дейност от 03.09.2021 г. /на л.75/, се установява, че между Фондация „Ч.“ и физическото лице М. Ш. Ш. е сключен договор за съвместна дейност, съгласно който двете страни са се споразумели Фондация „Ч.“ да предостави на физическото лице М. Ш. Ш. магнитен носител с предпечатен материал на томовете 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от изданието „Ч. – събрани произведения в шест тома“, при условие, че физическото лице М. Ш. ще отпечата за своя сметка томове 1, 2, 3, 4, 5 и 6 в тираж 1200 броя книги от всеки том, в срок до 31.12.2021 г. След отпечатването на книгите, физическото лице М. Ш. се е задължило да предостави на Фондация „Ч.“ по 1000 броя от отпечатаните общо 1200 броя книги от всеки том, и да върне на Фондация „Ч.“ магнитния носител с предпечатните материали, без право да копира и разпространява съдържанието на магнитния носител. Страните са договорили, че М. Ш. няма право да извършва продажба на останалите 200 броя комплекти книги от изданието „Ч. – събрани произведения в шест тома“. Магнитният носител е предаден от Фондация „Ч.“ на М. Ш. Ш. в момента на сключване на договора, като за това договорът е с реквизити на приемо-предавателен протокол. Договорът е съставен в три екземпляра – по един за всяка от страните, и един за „А.“АД.

От Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76/ се установява, че ответникът „А.“АД от една страна, като Изпълнител, и от друга страна Фондация „Ч.“ и М. Ш. Ш., заедно като Възложител, са договорили Изпълнителят „А.“АД да изработи и достави, а възложителят да заплати следните полиграфически изработки: „Ч. – събрани съчинения, том 1, том 2, том 3, том 4 и том 5“, съгласно предоставените образци, макети, оригинали и мостри. Уговорено е за изработването на изделията възложителят да заплати на изпълнителя 4, 71 лв. за отпечатването на един брой, или общо сумата от 5652 лв. /цена без ДДС/ за отпечатването на всеки том, или за цена с ДДС в размер на 6 780 лв., а за отпечатването на всички 1200 броя от том 1, том 2, том 3, том 4 и том 5, уговорената обща сума за плащане е в размер 33 900 лв. с ДДС. В чл.17 от договора е уговорено, че издателство „А.“АД се задължава да депозира 12 екземпляра от том 1, том 2, том 3, том 4 и том 5 в Н. б. „Св. • и •“, съгласно Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. В чл.18 е уговорено, че „А.“АД не носи отговорност за неуредени авторски права. В чл.18а е посочено, че неразделна част от договора е копие от Договора за съвместна дейност от 2021 г., сключен между Фондация „Ч.“, като носител на авторските права върху произведенията на писателя Д. Х. Ч. – Ч., от една страна, и от друга страна М. Ш. Ш.. От Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.77/ се установява, че ответникът „А.“АД от една страна, като Изпълнител, и от друга страна Фондация „Ч.“ и М. Ш. Ш., заедно като Възложител, са договорили Изпълнителят „А.“АД да изработи и достави, а възложителят да заплати следните полиграфически изработки: „Ч. – събрани съчинения, том 6 – Албум с акварели, рисунки и живопис на Ч.“, съгласно предоставените образци, макети, оригинали и мостри, по уговорена цена 7, 82 лв. за един брой, или общо 9 384 лв. за том 6 без ДДС, а за всички екземпляри от том 6 – да заплати цена с начислен ДДС в общ размер на 11 260, 80 лв. В чл.17 от договора е уговорено, че издателство „А.“АД се задължава да депозира 12 екземпляра от том 6 в Н. б. „Св. • и •“, съгласно Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. В чл.18 е уговорено, че „А.“АД не носи отговорност за неуредени авторски права. В чл.18а е посочено, че неразделна част от договора е копие от Договора за съвместна дейност от 2021 г., сключен между Фондация „Ч.“, като носител на авторските права върху произведенията на писателя Д. Х. Ч. – Ч., от една страна, и от друга страна М. Ш. Ш.. От фактура №•••••/•••••••• г. /на л.81/ се установява, че М. Ш. Ш. е заплатил на „А.“АД уговорената в двата договора за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. цена за отпечатването на 6000 броя общо от т.1, т.2, т.3, т.4, и т.5 от „Ч. – събрани съчинения“, както и цената за отпечатването на 1200 броя от т.6.

От Уведомление от 12.12.2022 г., изпратено от „А.“АД до Фондация „Ч.“ и приложените към него приемо-предавателни протоколи и експедиционни бележки /на л.78-80/ се установява, че в Н. б. „Св. св. • и •“ са изпратени по 12 броя от всеки от шестте тома на изданието „Ч. – събрани съчинения“. В писмото се сочи, че Фондация „Ч.“ е получила по 988 броя от всеки том. От приложените експедиционни бележки на л.82-87 се установява, че от „А.“АД до получателя Фондация „Ч.“ са експедирани на 19.11.2021 г. по 1000 броя от том 1 и том 2, с отбелязване, че по 12 броя от тях са за Н. б.. На 20.12.2021 г. от „А.“АД до получателя Фондация „Ч.“ са експедирани по 999 броя от том 4 и от том 5, от които по 12 броя за Н. б.. На 07.12.2021 г. от „А.“АД до Фондация „Ч.“ са експедирани 1004 броя от том 6, и 999 броя от том 3, от които по 12 броя за Н. б.. На 16.11.2021 г. са експедирани от „А.“АД към получателя Фондация „Ч.“ по 200 броя от том 1 и том 2, със забележка „за Д. с куриер“. На 20.12.2021 г. са експедирани от „А.“АД към получателя Фондация „Ч.“ по 201 броя от том 4 и том 5, със забележка „За Д. с куриер“. На 07.12.2021 г. от „А.“АД към получателя Фондация „Ч.“ са експедирани 216 броя от том 6, и 201 броя от том 3.

От третото неучастващо по делото лице – Н. б. „Св. св. • и •“ по реда на чл.192 от ГПК е изискана справка за авторското произведение „Ч.. Събрани произведения в шест тома“ – второ преработено издание, издадено през 2021 г. от „А.“АД – за поискания и деклариран тираж общо за 6-те тома, и за всеки том поотделно. В отговор, с писмо вх.№11826/28.09.2023 г. /на л.114-118/, по делото е постъпила справка, от която е видно, че на 12.01.2022 г. с приемо-предавателен протокол са депозирани по 12 екземпляра от шестте тома на произведението „Ч.. Събрани произведения в шест тома“ – второ преработено издание, издадено от „А.“АД в посочен тираж от 1200 броя за всеки от първите пет тома, и с посочен тираж за шестия том 1220 броя.

От приетото Заключение на съдебно-счетоводна експертиза вх.№14938/28.11.2023 г. /на л.211/ се установява, че през 2021 г. „А.“АД по договор с Фондация „Ч.“ от 09.09.2021 г. е отпечатало по 1200 броя от всеки том от изданието „Ч.. Събрани съчинения в шест тома“. Експертизата установява, че след отпечатването на книжните тела, по 12 броя от всеки том са били предадени от „А.“АД на Н. б. „Св.св. • и •“, съгласно Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Останалото количество отпечатани книги са предадени на Фондация „Ч.“ и на М. Ш.. На основание договор за съвместна дейност от 03.09.2021 г., сключен между Фондация „Ч.“ и М. Ш., по 200 броя от всеки том са предадени на М. Ш.. На основание договор от 20.02.2013 г., Фондация „Ч.“ е предала на ЛХМ“Ч.“ по 198 броя от всеки том. Останалите 790 броя от всеки том са заведени в счетоводството на Фондация „Ч.“. Себестойността на издадените книги от първи, втори, трети, четвърти и пети том е по 5, 652 лева за брой, а себестойността на том 6 е 9, 38 лева за брой. Себестойността на целия комплект от том 1 до том 6 е 37, 64 лева. В счетоводството на Фондация „Ч.“ са заведени общо 790 броя комплекти на стойност по 37, 64 лв. за комплект, на обща стойност 29 738, 76 лева. Определена е продажна цена от 160 лв. за комплект от 6-те тома, като експертизата изчислява пропорционално, че цената на комплекта от първите пет тома е 120, 11 лева за комплект, а за том 6 – 39, 89 лева. За периода от отпечатването, до 24.11.2023 г. /датата на извършената справка в счетоводството на Фондация „Ч.“ за нуждите на експертизата/ са осъществени продажби общо на 109 комплекта, на обща стойност в размер на 17440 лева, от които стойността на продажбите на книгите от първи до пети том /по 109 броя от всяка книга/ е общо 13 091, 99 лева, а стойността на продажбите на 109 броя от том 6 е общо 4348, 01 лева. След приспадане на себестойността на всяка книга, експертизата изчислява разлика (определена от експертизата като печалба) в общ размер от 13 336, 80 лева, от които 10 011, 65 лева за продадените екземпляри от първите пет тома и 3325, 15 лева за продадените екземпляри от том 6.

От така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, че наследодателят на ищците П. Д. Т., починал на 03.07.2021 г., е извършил подбора и редакцията на произведенията на писателя Д. Х. Ч. – Ч., включени в първите пет тома от сборник, издаден за пръв път през 2013 г., състоящ се от следните части:

Том Първи – „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Стихотворения, разкази, фейлетони“; Том Втори - „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Стихотворения, разкази, фейлетони“; Том Трети: „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Анекдоти, афоризми, миниатюри, спомени, пътеписи.“; Том Четвърти: „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция“; Том Пети: „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Дневници.“; Том Шести: „Ч.. Акварели, рисунки, карикатури, живопис“.

През 2021 г., след смъртта на П. Т. ответникът „А.“АД, действайки в изпълнение на два броя Договори за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76 и на л.77/, сключени между него като Изпълнител от една страна, и от друга страна като възложители Фондация „Ч.“ и физическото лице М. Ш. Ш., е отпечатал по 1200 броя от първите пет тома и 1220 броя от том шести от литературно произведение със заглавие: „Ч.. Събрани произведения в шест тома – второ преработено и допълнено издание“, състоящо се от следните части:

Том Първи – „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Стихотворения, разкази, фейлетони“; Том Втори - „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Стихотворения, разкази, фейлетони“; Том Трети: „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Разкази, анекдоти, спомени, пътеписи.“; Том Четвърти: „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Статии, краеведски изследвания, кореспонденция“; Том Пети: „Ч.. Събрани произведения в шест тома.“, с подзаглавие: „Дневници“; Том Шести: „Ч.. Акварели, рисунки, карикатури, живопис“.

От приетата съдебно-филологическа експертиза се установява, че първите пет тома от сборника „Ч.. Събрани произведения в шест тома – второ преработено и допълнено издание“, издадени през 2021 г. са идентични с първите пет тома от издадения през 2013 г. сборник „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, чийто подбор и редакция е била извършена от наследодателя на ищците П. Т.. Установява също, че във всеки от първите пет тома от изданието на сборника от 2021 г., на заглавната страница на всеки том, е посочено името на П. Т. като извършител на подбора и редакцията на произведенията, включени в съответния том, като името е поставено в рамка, обозначаваща, че е починал.

От Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76/ се установява, че ответникът „А.“АД е отпечатал първите пет тома от сборника „Ч.. Събрани произведения в шест тома – второ преработено и допълнено издание“, издадени през 2021 г., съгласно предоставените от възложителите предпечатни материали - образци, макети, оригинали и мостри, и с параметри и материали, определени от възложителите и описани в договора. От Договор за съвместна дейност от 03.09.2021 г. /на л.75/, сключен между Фондация „Ч.“ и физическото лице М. Ш. Ш., се установява, че тези предпечатни материали са били предоставени от Фондация „Ч.“ на физическото лице М. Ш. Ш. на магнитен носител, при условие, че физическото лице М. Ш. ще отпечата за своя сметка томове 1, 2, 3, 4, 5 и 6 в тираж 1200 броя книги от всеки том, в срок до 31.12.2021 г., след което ще предостави на Фондация „Ч.“ по 1000 броя от отпечатаните общо 1200 броя книги от всеки том, и ще върне на Фондация „Ч.“ магнитния носител с предпечатните материали, без право да копира и разпространява съдържанието на магнитния носител с предпечат. Установява се, че предпечатния материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“ е бил предоставен на Фондация „Ч.“ на 20.02.2013 г. от ЛХМ“Ч.“, с БУЛСТАТ •••••••••, по сключен между тях Договор за предоставяне на предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани съчинения в шест тома“ от 20.02.2013 г. /на л.121/, като при сключването на този договор ЛХМ“Ч.“ е бил представляван от своя директор П. Т.. Съдът намира за установено, че физическото лице М. Ш., в изпълнение на задълженията си по Договор за съвместна дейност от 03.09.2021 г. /на л.75/, е заплатил на „А.“АД уговорената в Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76/ цена за отпечатването на първите пет тома от сборника „Ч.. Събрани произведения в шест тома – второ преработено и допълнено издание“, съгласно фактура №•••••/•••••••• г. /на л.81/. Също така приема за установено, че „А.“АД, в изпълнение на задълженията си по Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76/, е отпечатал в срок то 31.12.2021 г. по 1200 броя от първите пет тома от сборника „Ч.. Събрани произведения в шест тома – второ преработено и допълнено издание“, съгласно параметрите, определени от възложителите, и съобразно предоставените от тях образци, макети, оригинали и мостри, и е предал всички отпечатани екземпляри, съгласно дадените от възложителите указания, както следва:

• на 16.11.2021 г. са експедирани от „А.“АД към получател Фондация „Ч.“, по 200 броя от том 1 и том 2, които с куриер са били изпратени до адрес в гр.Д. /съгласно експедиционна бележка на л.85/, като съдът приема за установено, че те са били предадени на физическото лице М. Ш., съобразно уговореното в Договор за съвместна дейност от 03.09.2021 г., съставляващ неразделна част от Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76/, който извод се подкрепя и от приетата по делото ССЕ;

• на 19.11.2021 г. са експедирани от „А.“АД до получателя Фондация „Ч.“, по 1000 броя от том 1 и том 2, от които по 12 броя от всеки том са изпратени до Н. б. „Св. • и •“, съобразно уговореното в чл.17 от Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76/;

• на 07.12.2021 г. от „А.“АД са експедирани към получател Фондация „Ч.“, общо 1200 броя от том 3. От тях 201 броя са изпратени към получател Фондация „Ч.“, но са предадени на физическото лице М. Ш., съобразно уговореното в Договор за съвместна дейност от 03.09.2021 г., съставляващ неразделна част от Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76/, който извод се подкрепя от отделната експедиционна бележка за това количество от том 3 /на л.87/, и от приетата по делото ССЕ. Останалите 999 броя са експедирани с различна експедиционна бележка от същата дата към същия получател /на л.84/, като 12 броя от тях са изпратени към Н. б. „Св. • и •“ /съобразно уговореното в чл.17 от Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г./;

• на 20.12.2021 г. от „А.“АД до получателя Фондация „Ч.“ са експедирани по 999 броя от том 4 и от том 5 /съгласно експедиционна бележка на л.83/, от които по 12 броя от всеки том са изпратени до Н. б. „Св. • и •“, съобразно уговореното в чл.17 от Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76/. На същата дата, и към същия получател /Фондация „Ч.“/, но с различна експедиционна бележка /на л.86/, са експедирани с куриер до град Д., още по 201 броя от том 4 и том 5. Съдът намира за установено, че това количество от издадените екземпляри на т.4 и т.5 е било предадено на физическото лице М. Ш., съобразно уговореното в Договор за съвместна дейност от 03.09.2021 г., съставляващ неразделна част от Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76/, който извод се подкрепя от отделната експедиционна бележка за това количество от том 4 и т.5, както и от приетата по делото ССЕ.

При така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Процесното печатно издание със заглавие: „Ч.. Събрани произведения в шест тома – второ преработено и допълнено издание“, издадено през 2021 г., съставлява сборник с художествени творби на автора Д. Х. Ч. – Ч.. В първите пет тома от него се съдържат общо 768 литературни произведения на писателя, като всеки от първите пет тома самостоятелно съставлява сборник с литературни произведения. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗАПСП, подбора, редакцията, подредбата на произведенията и справочният апарат към тях, съставлява самостоятелен обект на авторско право, по смисъла на чл.3, ал.2, т.3, предл.3 от ЗАПСП, освен ако в договор не е предвидено друго. Авторското право на лицето, съставило и редактирало сборника, е различно от авторското право на автора на включените в сборника литературни произведения, всяко от които е обект на закрила по смисъла на чл.3, ал.1, т.1, предл.първо от ЗАПСП.

Съгласно чл.35 от ЗАПСП, произведението се използва само след предварителното съгласие на неговия автор, освен ако не е налице предвидено в ЗАПСП изключение. Използването на произведението от лице, различно от автора, се урежда с договор между автора и ползвателя, в който се регламентира правото да се ползва произведението и условията на ползването. Съгласно същата разпоредба, за ползването на произведението на автора се дължи справедливо и съразмерно възнаграждение, което според чл.38, ал.1 от ЗАПСП може да бъде уговорено като част от приходите, получени от използването на произведението, еднократно или по друг начин. Съгласно чл.43 от ЗАПСП, ползването на произведението чрез възпроизвеждането и разпространението му се урежда с издателски договор, с който авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение. С чл.46 от ЗАПСП е предвидена писмена форма за действителност на издателския договор. С §1, т.6 от ДР на Закона за депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги / Обн. - ДВ, бр. 108 от 29.12.2000 г.; в сила от 01.01.2001 г./, "Издател" е физическото или юридическото лице, което организира възпроизвеждането на произведение и осигурява финансирането му, а съгласно т.7 на същата разпоредба, "Производител" е физическото или юридическото лице, което произвежда тиражирани произведения за издател.

По делото е представен Договор за предоставяне на предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“ от 20.02.2013 г. /на л.121/, с който ЛХМ“Ч.“, с БУЛСТАТ •••••••••, представлявано от директора П. Т. е предоставило на Фондация „Ч.“ предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“. Този договор е подписан от наследодателя на ищците П. Т. но в качеството на директор и представляващ Литературно-художествен музей “Ч.“. От извършената служебна справка в регистър БУЛСТАТ, ЛХМ“Ч.“ е културен институт, 100 % собственост на Община К., създаден през 1980 г., при действието на Закона за паметниците на културата и музеите /Обн. - ДВ, бр. 29 от 11.04.1969 г, отм. бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г. /. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗПКМ /отм./, музеите са научни и културно-просветни институти, които издирват, изучават, събират, придобиват, съхраняват, документират и популяризират паметници на културата. По силата на чл.7, ал.5, общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка, като общините им осигуряват необходимия за тяхната дейност сграден фонд. Към 2013 г. статутът и дейността на музеите е уреден с действащият и до сега Закон за културното наследство /Обн. - ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г./. Съгласно чл.41 от ЗКН, общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка. Следователно, при сключването на Договор за предоставяне на предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“ от 20.02.2013 г. /на л.121/, наследодателят на ищците П. Т. е действал в качеството на представляващ юридическото лице ЛХМ „Ч.“, и от негово име е декларирал в т.2 от договора, че няма претенции към Фондация „Ч.“ за изплащането на суми, които ще бъдат получени от продажбата и разпространението на готовия продукт. Между страните по делото не е спорно, че Община К., която е собственик на ЛХМ“Ч.“, е собственик и на авторските права върху произведенията на Ч.. Литературните произведения са движими паметници на културата с доказан произход, по смисъла на чл.7, ал.2 от ЗПКМ/отм./, а ЛХМ“Ч.“ е създаден да организира тяхното опазване и публично представяне, за което му е предоставен и общински сграден фонд, осигуряващ условия за това. От своя страна, Фондация „Ч.“ е създадена от Общинския съвет на Община К., като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, с основни цели „изучаване, разпространение и популяризиране творчеството на писателя и художника Д. Х. Ч. – Ч.“ и „поддържане, обновяване и развитие на ЛХМ“Ч.“ и попълване на неговото фондово богатство“. С учредителното дарение, с което е учредена фондацията, е прехвърлена в нейния патримониум и собствеността върху общинския имот, предоставен за осъществяване на дейността на ЛХМ“Ч.“. Съгласно чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, Общинският съвет приема решения за разпореждане с общинско имущество, а съгласно чл.21, ал.1, т.14 от ЗМСМА приема решения за създаване на общински фондации и за управлението на дареното имущество. Тези обстоятелства обосновават извод, че изявлението, направено от П. Т. в качеството му на директор и представляващ ЛХМ“Ч.“, в т.2 от договора от 20.02.2013 г. /на л.121/, се отнася не за неговите лични авторски права, в качеството му на съставител на сборника, а за авторските права върху включените в сборника произведения на Ч., чийто собственик е Община К. – принципал на ЛХМ“Ч.“, и учредител на Фондация „Ч.“ /чрез своя орган – Общинския съвет/, които юридически лица са създадени от Община К. именно с оглед осъществяване ползването на авторските права върху произведенията на писателя и художника Ч.. Не се твърди, и не се установява, преди сключването на договора от 20.02.2013 г. П. Д. Т. да е отстъпвал своите авторски права за съставянето на сборника, на ЛХМ „Ч.“, а и влязлото в сила Решение №104/10.04.2020 г. по гр.д.№118/2019 г. на ОС – С. З., установява със сила на пресъдено нещо между ищците, като наследници по закон на П. Д. Т., и ответника Фондация „Ч.“, че в периода 2016 г. – 2019 г. Фондация „Ч.“ не е имала валидно учредено право да ползва авторските права на П. Т. чрез издаване и разпространение на съставения от него сборник с литературни произведения на Ч.. От изложеното се обосновава извод, че Договор за предоставяне на предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“ от 20.02.2013 г. /на л.121/, сключен между Фондация „Ч.“ и ЛХМ“Ч.“, има характеристиката на издателски договор по смисъла на чл.43 от ЗАПСП, но същият урежда отношенията между издателя /Фондация „Ч.“/ и ЛХМ“Ч.“ във връзка с ползването на авторските права върху произведенията на писателя и художника Ч., включени в сборника. Не се твърди, и не се установява лично П. Д. Т. до смъртта му на 03.07.2021 г., или след смъртта му – неговите наследници по закон /ищците по делото/, да са сключвали с ответника Фондация „Ч.“ договор, с който да са давали съгласие съставения от П. Т. сборник от литературни произведения на писателя Ч., да бъде издаван и разпространяван през 2021 г. Относно исковете, предявени срещу ответника „А.“АД, съдът намира следното от правна страна:

От представените по делото 2 броя Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76 и л.77/, сключени между Фондация „Ч.“ и М. Ш. Ш., от една страна като възложители, и „А.“АД от друга страна, като Изпълнител, се установява, че ответникът „А.“АД през 2021 г. е произвел /отпечатал/ шесттомния сборник произведения на писателя Ч. със заглавие: „Ч.. Събрани произведения в шест тома – второ преработено и допълнено издание“, по възлагане от възложителите Фондация „Ч.“ и М. Ш. Ш.. Съгласно договора, ответникът „А.“АД се е задължил да отпечата полиграфическия материал в тираж, определен от възложителите, съгласно предоставените му от възложителите образци, макети, оригинали и мостри, с определени от възложителите параметри на изработката /формат, обем, брой печатни коли, използвани цветове, вид на подвързията, вид на хартията, визуално оформление и съдържание на текста/. След отпечатването на сборника, „А.“АД се е задължил да предаде всички екземпляри на двамата възложители, съгласно уговорено в договора между възложителите разпределение, както и се е задължил към възложителите да депозира по 12 броя от произведените 1200 екземпляра от всеки том в Н. б. „Св. Св. • и •“, съгласно Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. От своя страна, възложителите по двата договора – Фондация „Ч.“ и М. Ш. са се задължили да заплатят определена в договора цена за изработените полиграфически изделия. От така формулираните в договора между ответниците задължения на „А.“АД се установява, че ответникът „А.“АД е отпечатал през 2021 г. процесния сборник с произведения на Ч. по поръчка на възложителите Фондация „Ч.“ и М. Ш., които са определили обема на тиража, външният вид и съдържанието на печатното произведение, материалите, с които да бъде изработено, и времето на отпечатването му /срокът за изпълнение на отпечатването/, предоставили са предпечатните материали в електронен вид, и са задължили „А.“АД да се придържа към тях. Следователно, ответникът „А.“АД има качеството на „производител“ /по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗДПДП/ на процесния сборник с произведения на Ч., издаден през 2021 г. Извършената от него през 2021 г. дейност по размножаване на произведението чрез преобразуването му от електронно съдържание и база данни с предпечатни материали, съществуващи върху 1 брой магнитен носител /USB памет/, в печатна форма на траен хартиен носител в 1200 екземпляра. съставлява „възпроизвеждане на произведение“ по смисъла на §2, т.3 от ДР на ЗАПСП. Следователно, налице е осъществено действие от страна на ответника „А.“АД, съставляващо „използване на авторско произведение“ по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 от ЗАПСП. В резултат от това действие на ответника „А.“АД са настъпили вреди за ищците, в качеството им на наследници на съставителя на сборника П. Т. изразяващи се в накърняване на авторските права на наследодателя им, чрез използването на произведението на техния наследодател /съставения от него сборник литературни произведения на писателя Ч./, без той /до смъртта си/ или наследниците му /след неговата смърт/ да са дали съгласие за това, и като е накърнено правото им по чл.19 от ЗАПСП да получат справедливо и съразмерно възнаграждение за използването на произведението. Съдът намира, обаче, че причинната връзка между възпроизвеждането на произведението, и накърняването на авторските права на П. Т. упражнявани от неговите наследници след смъртта му, е опосредена от сключения Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76/, по силата на който е била възложена на ответника „А.“АД поръчка за извършване на възпроизвеждането, предоставени са му съдържанието и предпечатните материали в електронен вид на магнитен носител, определен е обема на тиража, вида на печата, материала, от който ще бъдат изработени книжните тела, срока за отпечатването, извършено е заплащане на печатарската услуга на обичайните за тази услуга цени. Причинната връзка е опосредена, тъй като без възлагането на поръчката, и предоставянето на съдържанието и предпечатните материали в електронен вид, действията на „А.“АД по отпечатването на съдържанието на сборника не само не биха били извършени, но и не биха били възможни. По тези съображения съдът намира, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника „А.“АД и претърпените от ищците вреди от накърняване на авторските права на наследодателя им, като съставител на сборника с литературни произведения на Ч.. Ответникът „А.“АД, в качеството си на изпълнител по договор за услуга, е извършвал правомерна търговска дейност /отпечатване на полиграфическо изделие/, като не е имал вменено от нормативен акт задължение да извърши проверка на кого принадлежат авторските права върху предоставеното му в електронен вид съдържание и предпечатни материали, чието отпечатване му се възлага, и да изисква от възложителя представяне на доказателства, че авторските права на всички лица, участвали в изработването на съдържанието и предпечатните материали, които му се предоставят, са уредени от възложителя. Ето защо съдът намира, че не е налице противоправност на извършените от ответника „А.“АД действия по изпълнение на възложената му поръчка за отпечатване на полиграфическо изделие. Наред с това, следва да бъде разгледано и възражението на „А.“АД за невиновност на неговите действия по отпечатване на сборника. В тази връзка следва да се отчете, че в чл.18а от сключения от „А.“АД договор възложителят Фондация „Ч.“ се е легитимирал като носител на авторските права върху произведенията, чието отпечатване се възлага. Възложената дейност се изразява в осъществяване на печатарска услуга, която е в рамките на обичайната търговска дейност на ответника „А.“АД, и не е предполагала извършване на очевидно за ответника „А.“АД нарушение на авторски права, предвид обстоятелството, че отпечатването е възложено по повод на 130- годишнината от рождението на Д. Ч. – Ч., и е осъществено със съдействието на М•, Община К., Фондация „Ч.“ и Литературно-художествен музей „Ч.“ /съгласно отразеното върху заглавната страница на изданието – на л.88 от делото на ОС-СтЗ/. В допълнение към тези обстоятелства, съдът взема предвид и безспорния по делото факт, че първото издание на сборника през 2013 г. е било осъществено от Фондация „Ч.“ и отпечатано от „А.“АД, със съгласието на съставителя на сборника П. Т.. По така изложените съображения съдът намира, че по отношение на ответника „А.“АД не са налице част от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – макар да се установява, че този ответник е осъществил през 2021 г. действия по възпроизвеждане на сборника с литературни произведения на Ч., съставен от наследодателя на ищците П. Т. тези действия не са били противоправни, тъй като печатарската дейност по принцип е правомерна търговска дейност, отпечатаните материали не са от вид, чието отпечатване да е забранено от закона, в качеството на производител този ответник не е имал вменено от нормативен акт задължение да изисква от възложителя доказателства, че авторските права на всички лица, участвали в създаването на отпечатаното съдържание, са уредени от възложителя; не е налице пряка причинна връзка между действията на ответника „А.“АД и увреждането на ищците, тъй като причинната връзка е опосредена от действията на възложителите, които са инициирали отпечатването, определили вида и съдържанието на отпечатаното полиграфическо изделие, обема на тиража, предоставили са съдържанието и предпечатните материали, и са се разпоредили с цялото количество отпечатани екземпляри. Съдът намира за опровергана от събраните доказателства презумпцията за виновност по чл.45, ал.2 от ЗЗД по отношение на действията на „А.“АД – установява се, че при възлагането на поръчката възложителят Фондация „Ч.“ се е легитимирал като носител на авторските права върху произведението, възложено за отпечатване; „А.“АД не е бил длъжен да знае, или да извърши проверка дали са уредени авторските права с всички лица, участвали в изготвянето на сборника, и възложената му поръчка не е налагала очевидно за него нарушение на авторските права на П. Т.; на ответника е било известно, че осъщественото от него през 2013 г. отпечатване на сборника, възложено също от Фондация „Ч.“, е осъществено със съгласието на П. Т.; отпечатването е инициирано от възложителите, които са определили обема, съдържанието и вида на отпечатаните екземпляри от сборника; предпечатните материали са били във фактическа власт на възложителите, които са ги предоставили за целите на отпечатването, и отпечатаните екземпляри са били изцяло предадени на разпореждане на възложителите.

По изложените съображения, поради липса на част от кумулативно изискуемите от закона елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, предявените искове за обезщетение за претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди срещу ответника „А.“АД се явяват изцяло неоснователни, и следва да се отхвърлят.

Като е достигнал до различни изводи по отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди, предявен срещу този ответник, съдът е постановил частично неправилно решение в осъдителната му част, което в тази част следва да се отмени, и вместо това да се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявеният срещу „А.“АД иск от тримата ищци да се отхвърли до размера от 10011, 66 лв., като неоснователен. В отхвърлителната му част по предявените срещу този ответник искове, решението се явява правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди. В съответствие с този изход, следва да се отмени решението и в частта му, с която този ответник е осъден да заплати на ищците разноски за първоинстанционното производство в размер на 1207 лв.

По отношение на предявените искове срещу ответника Фондация „Ч.“, съдът намира следното:

С влязлата в сила осъдителна част от първоинстанционното съдебно решение, между ищците и ответника Фондация „Ч.“, е формирана сила на пресъдено нещо, по отношение на факта на осъществен от Фондация „Ч.“ през 2021 г. деликт, изразяващ се в издаването на съставения и редактиран от П. Т. сборник с литературни произведения на Ч., без съгласието на съставителя П. Т. и без съгласието на неговите наследници /ищците/, в резултат на който са накърнени имуществените авторски права на наследниците на П. Т. произведението на техния наследодател да бъде ползвано само с тяхно съгласие, и при заплащане на справедливо възнаграждение. Следователно, предявеният от ищците срещу ответника Фондация „Ч.“ иск за присъждане на обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди от извършено от този ответник нарушение на имуществени авторски права на наследниците на П. Т. е доказан по своето основание. Във въззивното производство спорът между страните по този иск е концентриран върху размера на дължимото от ответника Фондация „Ч.“ обезщетение за претърпените от ищците имуществени вреди, за сумата над 10011, 66 лв. до предявения размер от 28 800 лв., като частичен от общо претендирано обезщетение от 100 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.3 и ал.4 от ЗАПСП, при определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, като определеното от съда обезщетение следва да бъде справедливо, но и да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. С оглед на така очертаните в закона критерии, на които следва да отговаря размера на обезщетението, настоящият съд намира, че следва самостоятелно да обсъди всички релевантни обстоятелства за ангажиране на отговорността на ответника, с оглед преценката на обема на отговорността и обосноваването на размера на обезщетението, съобразно критериите, посочени в чл.95, ал.3 и ал.4 от ЗАПСП.

От Договор за съвместна дейност от 03.09.2021 г. /на л.75-лице/ и Приемо-предавателен протокол към договор за съвместна дейност от 31.08.2021 г. /на л.75-гръб/ се установява, че във вътрешните отношения между възложителите Фондация „Ч.“ и М. Ш., ответникът Фондация „Ч.“ е предоставила на М. Ш. предпечатните материали за отпечатването на процесния сборник в електронен вид на магнитен носител, при условие, че М. Ш. ще отпечата за своя сметка 1200 екземпляра от всеки том от шесттомния сборник, в срок до 31.12.2021 г., от които да предостави на Фондация „Ч.“ по 1000 броя от всеки том, след което М. Ш. се е задължил да върне на Фондация „Ч.“ магнитния носител, без право да копира и разпространява съдържанието му, и без право да извършва продажба на останалите 200 броя от всеки том. Така уговорените задължения на страните по договора за съвместна дейност от 03.09.2021 г. обосновават извод, че ответникът Фондация „Ч.“ е упражнявал фактическа власт върху предпечатните материали за отпечатването на шесттомния сборник от произведения на Ч., съставен и редактиран от П. Т. в електронен вид - на магнитен носител, предал е фактическата власт върху електронния носител на физическото лице М. Ш., като е определил условията, при които се предоставят предпечатните материали, определил е обема на тиража на отпечатването, срока за отпечатването, дал е съгласие М. Ш. да задържи 200 броя от отпечатаните комплекти, като е определил начина, по който физическото лице М. Ш. има право да се разпорежда с тези 200 броя комплекти. От Договор за изработване на полиграфически изработки от 09.09.2021 г. /на л.76/, от приетата по делото ССЕ /на л.211- 214/, както и от приложените по делото експедиционни бележки /на л.82-87 от делото на ОС-СтЗ/ се установява, че след отпечатването, ответникът „А.“АД, в изпълнение на задължение, поето към ответника Фондация „Ч.“, е предал 12 броя комплекти от предназначените за Фондация „Ч.“ 1000 броя комплекти от сборника на Н. б. „Св. св. • и •“, в изпълнение на задължението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДПДП. Още 198 броя от предназначените за Фондация „Ч.“ 1000 броя комплекти от сборника са предадени от Фондация“Ч.“ на ЛХМ“Ч.“, въз основа на сключен между тях Договор за предоставяне на предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“. Останалото количество от 790 броя комплекти от предназначените за Фондация „Ч.“ 1000 броя комплекти от сборника са заведени в счетоводството на Фондация „Ч.“ със себестойност 37, 64 лв. за комплект, на обща стойност 29 738, 76 лв., определена е продажна цена за 1 комплект 160, 00 лева, и в периода от отпечатването на сборника, до 24.11.2023 г. /датата на изготвяне на експертизата/ са осъществени продажби на 109 броя комплекти. От представеното по делото копие с нотариално заверено съдържание от публичния сайт на Фондация „Ч.“ с електронен адрес: •••••••••/на л.35 от делото на ОС-СтЗ/ се установява, че книгите са предлагани от Фондация „Ч.“ за продажба на неограничен кръг лица на цена 160 лв. за 1 комплект. С молба вх.№12606/11.10.2023 г. /на л.156-160 от гр.д.400/2023 г. на ОС – С. З./, депозирана от Фондация „Ч.“, ответникът е заявил, че продължава да съхранява при себе си останалото непродадено количество от 681 броя от заведените при него 790 броя комплекти, което е визуализирано от изготвени от ответника снимки на складираните количества на л.158-160 от делото на ОС-СтЗ/.

С оглед така установените фактически действия на Фондация „Ч.“, съдът намира от правна страна, че този ответник е осъществил дейност по непряко /посредством физическото лице М. Ш., като източник на финансиране и организатор, и „А.“АД като производител/ размножаване, чрез преобразуването на електронна база данни и съдържание в електронен вид, което е обект на авторско право на П. Т. съществуващи върху 1 брой магнитен носител /USB памет/ с предпечатни материали от сборника „Ч.. Събрани произведения в шест тома“ /която му е била предоставена през 2013 г. от ЛХМ“Ч.“ за целите на законосъобразно отпечатване през 2013 г. на 500 броя комплекти със съгласието на съставителя на сборника П. Т./, в отпечатан текст на постоянен хартиен носител в тираж от 1200 екземпляра. Посоченото съставлява дейност по „възпроизвеждане на произведение“ по смисъла на §2, т.3 от ДР на ЗАПСП. След възпроизвеждането на произведението по посочения начин, ответникът Фондация „Ч.“ е извършил дейност по възмездно разпореждане чрез: извършване на търговска продажба на 109 броя комплекти; предоставяне на 200 броя комплекти на физическото лице М. Ш., срещу изпълнение на задължения по организация и финансиране на отпечатването; предоставяне на 198 броя комплекти на ЛХМ“Ч.“ срещу използването на авторските права върху произведенията на писателя Ч., чийто носител е Община К.; дейност по безвъзмездно разпореждане с 12 броя комплекти в полза на Н. б. „Св.св. • и •“, в изпълнение на законово задължение по чл.5, ал.1, т.1 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги /ЗЗДПДПОРДМУ/; дейност по предлагане за продажба на екземпляри от произведението /чрез публичен електронен сайт/, както и дейност по съхраняването в търговски количества /на останалите 681 броя комплекти/, които дейности изпълват съдържанието на дейността „разпространение на произведение“ по смисъла на §2, ал.1, т.4 от ДР на ЗАПСП.

Следователно, съдът намира за установено от фактическа и правна страна, че ответникът Фондация „Ч.“ е осъществил през 2021 г. дейност по възпроизвеждане на първите пет тома от сборника „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, съставени и редактирани от П. Т. и впоследствие в периода 2021 г. – 2023 г. е осъществил дейност по разпространението им. Посочените дейности му определят качеството на „издател“ на сборника, по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗЗДПДПОРДМУ, и по смисъла на чл.43 от ЗАПСП, поради което се установява, че този ответник е осъществил ползване на произведението на П. Д. Т. – съставен и редактиран от него сборник от литературните произведения на писателя Ч., събрани в първите пет тома от шесттомно издание „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, чрез издаването му през 2021 г. в тираж от 1200 броя от всеки том, и разпространението му. Осъщественото ползване, чрез издаване на сборника, е осъществено в нарушение на изключителното право на автора да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, на което кореспондира задължението на издателя да ползва произведението на автора само с негово съгласие /по чл.18, ал.1 от ЗАПСП/, и в нарушение на правото на автора да получи справедливо и съразмерно възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид /по чл.19 от ЗАПСП/, поради което поведението е вредоносно за всеки от тримата ищци, като наследници на съставителя на сборника П. Т.. Нарушено е задължението на издателя по чл.43 от ЗАПСП да осъществи издаването на произведението съгласно сключен писмен договор с автора, въз основа на който да му бъдат отстъпено правото да възпроизведе и разпространи произведението, като заплати на автора съответно възнаграждение за ползването. Ето защо, осъщественото поведение от Фондация „Ч.“ се установява като противоправно. Налице е пряка причинна връзка между осъщественото поведение от Фондация „Ч.“ и настъпилите вреди за ищците, в резултат от нарушаване на имуществените им права да получат справедливо и съразмерно възнаграждение за използването на произведението на техния наследодател, тъй като осъщественото от Фондация „Ч.“ поведение се явява необходимо и достатъчно условие за настъпването на вредите.

С влязло в сила на 27.05.2022 г. Решение №104/10.04.2020 г. по гр.д.№118/2019 г. на ОС – С. З., постановено по спор между наследодателя на ищците П. Т. от една страна като ищец, и от друга страна като ответници Фондация „Ч.“ и „Р. - ••••“ООД, настоящият ответник Фондация „Ч.“ е осъдена солидарно с „Р. - ••••“ООД, да заплати на П. Д. Т. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на авторските му права, изразяващо се във възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от първите пет тома от сборниците „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, извършено чрез преиздаването им през периода 2016 г. – 2019 г. На основание чл.298, ал.2 от ГПК, с влязлото в сила Решение №104/10.04.2020 г. по гр.д.№118/2019 г. на ОС – С. З., е установено със сила на пресъдено нещо между ищците, като наследници по закон на П. Д. Т., и ответника Фондация „Ч.“, че авторското право за съставянето на първите пет тома от сборниците „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, публикувани за пръв път през 2013 г. от Фондация „Ч.“ и издателство „А.“ – В. Т., принадлежи на наследодателя на ищците П. Д. Т.. По делото се установява от фактическа страна, че първите пет тома от шесттомното издание на сборника „Ч.. Събрани произведения в шест тома – второ преработено и допълнено издание“, издадено през 2021 г., са идентични с първите пет тома от сборниците „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, публикувани през 2013 г., поради което авторското право за съставянето на първите пет тома на сборника „Ч.. Събрани произведения в шест тома – второ преработено и допълнено издание“, издадено през 2021 г., също принадлежи на П. Д. Т.. Следователно, към 2021 г. на ответника Фондация „Ч.“ е било известно, че именно П. Т. е съставител на сборника, тъй като Фондация „Ч.“ е осъществила първоначалното законосъобразно издаване на същия сборник през 2013 г., в което е признато авторството на П. Т. за съставянето на първите пет тома от сборника. От неприключилия към 2021 г. съдебен спор между съставителя П. Т. и Фондация „Ч.“ по повод на предходно осъществено издаване на произведението в периода 2016-2019 г., на ответната фондация е било известно, че липсва съгласие на съставителя П. Т. за последващо издаване на сборника, и същия има претенции да му бъде заплатено възнаграждение за ползването на съставения от него сборник. Действително, към края на 2021 г. съдебният спор между тях не е бил приключил с влязло в сила решение, но първоинстанционното осъдително решение, постановено на 10.04.2020 г. вече е било потвърдено от въззивната инстанция с Решение №260001/11.01.2021 г. по в.гр.д.№458/2020 г. на АС-Пловдив, и спорът е бил висящ пред касационната инстанция. Дори след влизане в сила на осъдителното решение по това дело на 27.05.2022 г., до образуването на настоящото производство на 22.05.2023 г. /една година по-късно/, както и до настоящия момент, няма данни ответникът Фондация „Ч.“ да е предприел действия по обезщетяване на наследниците на П. Т. на основание чл.17 от ЗАПСП, за осъщественото от него ползване на авторските права на съставителя на сборника, чрез издаването му. Посочените обстоятелства обосновават извод, че поведението на Фондация „Ч.“ е било със знанието, че имуществените авторски права на съставителя П. Т. са нарушени – т.е. вредоносното поведение е осъществено не само умишлено, но и при условията на повторност на осъщественото нарушение.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, съобразно разпоредбата на чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП, съдът определя обезщетението по своя преценка, в границите от 500 лв. до 100 000 лв., и при условията на чл.95, ал.3 и ал.4 от ЗАПСП – т.е. при отчитане на всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, като обезщетението следва да бъде справедливо, в размер, който да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Съгласно диспозитивното правило на чл.47, т.3 от ЗАПСП, ако в издателския договор не е предвидено друго, на автора се дължи възнаграждение в размер на 15% /петнадесет процента/ от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението. От приетата по делото ССЕ се установява, че обявената от Фондация „Ч.“ цена на дребно за всеки комплект от шесттомния сборник, е 160 лв., като изчислената пропорционално цена за първите пет тома общо е 120, 11 лв. За периода от отпечатването на сборника, до изготвяне на експертизата са били продадени общо 109 комплекта, като общата сума на продадените екземпляри на първите пет тома от сборника, по цени на дребно, изчислена пропорционално, е в размер на 13091, 99 лв., а изчисленото по реда на чл.47, т.3 от ЗАПСП би било в размер на 1963, 80 лв., която сума ищците биха получили като авторско възнаграждение, при законосъобразно издаване на сборника въз основа на сключен с тях издателски договор, на базата на реализираните продажби, без изрично да е договорен в него размера на възнаграждението, поради което в този размер те са претърпели пряка имотна вреда.

Действително, имуществените авторски права ищците са били нарушени с издаването на пълния тираж от 1200 броя комплекти от първите пет тома на шесттомния сборник, но съдът взема предвид, че с останалите 410 броя комплекти Фондация „Ч.“ се е разпоредила, без да реализира приход: 12 броя от отпечатаните 1200 броя комплекти, са предадени на Н. б. „Св. св. • и •“ безвъзмездно, по силата на установено в закон задължение и за нетърговски цели в публичен интерес - „събиране и съхраняване на депозираните печатни и други произведения п о чл. 3 с цел да се осигурят пълни колекции от тях и да бъдат запазени като част от националното културно наследство; осигуряване на обществен достъп до депозираните печатни и други произведения; изготвяне, обнародване и разпространение на библиографска информация; предоставяне на законоустановената статистическа информация на компетентните органи – съгласно чл.2 от ЗЗДПДПОРДМУ/; 198 броя комплекти от отпечатаните са предоставени на ЛХМ“Ч.“, срещу осъщественото ползване на авторските права върху произведенията на писателя Ч., включени в сборника, упражнявани от Община К. чрез ЛХМ“Ч.“; 200 броя комплекти са предоставени на физическото лице М. Ш., като насрещна престация срещу осъщественото от него организиране и финансиране на отпечатването, като е уговорено същите да не се продават. Останалите 681 броя от заведените при Фондация „Ч.“ 790 броя комплекти от първите пет тома на сборника няма данни да са продадени от ответника, и същите се съхраняват на склад, което се установява от приетата по делото ССЕ. От издаването на тези комплекти ответникът не е реализирал приход, а ищците не са претърпени пряка имуществена вреда.

Следва, обаче, да се вземе предвид обстоятелството, че нарушението е извършено при условията на повторност – след като в периода 2016 г.- 2019 г. вече е извършено друго нарушение от същия вид, чрез предходно издаване от Фондация „Ч.“ на същия сборник, без съгласието на съставителя му П. Т. и при условията на висящ пред касационната инстанция съдебен процес между Фондация „Ч.“ и съставителя на сборника П. Т. в който нарушението на авторските права на съставителя е било признато от две съдебни инстанции.

Съдът намира, че при определяне на размера на обезщетението, което ищците следва да получат за осъщественото от Фондация „Ч.“ неправомерно ползване на авторските права на наследодателя на ищците, като съставител на сборника, съдът следва да определи обезщетение, което да надхвърля по размер възнаграждението, което ищците биха получили при законосъобразно развитие на отношенията между тях и издателя – т.е. сумата от 1963, 80 лв., представляваща 15% от цената на дребно на всички продадени екземпляри. Това е така, тъй като тази сума би отчела само пряката вреда на ищците от неизплащане на дължимото възнаграждение за осъщественото ползване на авторските права на техния наследодател П. Т. изчислено по реда на чл.47, т.3 от ЗАПСП – при условие, че има сключен с тях издателски договор, но в него не е изрично уговорен размер на възнаграждението. Този размер не отчита претърпените от тях морални вреди от издаването на сборника без тяхно съгласие, и без да бъде признато и зачетено правото им да получат справедливо и съразмерно възнаграждение, при това – в условията на повторност. Също така, с определяне на размер на обезщетението, съответен на размера, който ищците биха получили при законосъобразно развитие на отношенията им с издателя, не биха се постигнали целите, формулирани в чл.95, ал.4 от ЗАПСП обезщетението да действа възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Следва обаче съдът да вземе предвид и обстоятелствата, че ответникът Фондация „Ч.“ е юридическо лице, регистрирано в обществена полза, с принципал е Община К., като фондацията е създадена с цел изучаване, разпространение и популяризиране на творчеството на писателя Ч., не преследва комерсиални цели и не разпределя печалба. Всички приходи от реализираните дейности са насочени към задоволяване на публичен интерес – поддържане, обновяване и развитие на ЛХМ“Ч.“, попълване на неговото фондово богатство, издирване и подпомагане реализацията на млади автори, пропагандиране ценностите на регионалното самобитно изкуство и култура. С оглед вида на юридическото лице и характера на неговата общественополезна дейност, и насочеността на приходите за постигане на цели в публичен интерес, съдът намира, че определеният от първостепенния съд размер на дължимото от ответника Фондация „Ч.“ обезщетение за нарушаване на имуществените авторски права на ищците, чрез издаването на сборника през 2021 г. без тяхно съгласие, в тираж от 1200 комплекта, определено в размер, равен на реализирания от фондацията приход от вече продадените комплекти, е справедлив, и достатъчен за постигане на целите, формулирани в чл.95, ал.4 от ЗАПСП - да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Като е достигнал до същите изводи относно размера на дължимото обезщетение за нарушените имуществени авторски права на ищците, съдът е постановил правилно решение по този иск, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, с която искът е отхвърлен за сумата над размера от 10011, 65 лв. до пълния предявен размер от 28 800 лв. – като част от общо претендираните 100 000 лв. В осъдителната част по този иск решението на съда е влязло в сила, като необжалвано.

По отношение на предявените против Фондация „Ч.“ искове за обезщетение за нарушените неимуществени авторски права на ищците, като наследници на П. Т.:

С исковата молба ищците са претендирали обезщетение за извършено от този ответник нарушение на неимуществените авторски права на наследодателя им, изразяващо се във:

• възпроизвеждане и разпространение на първите пет тома от сборника с произведения на Ч., съставени от наследодателя им П. Т. без тяхното изрично съгласие за времето, мястото и начина, по който може да стане това, с което се претендира да е нарушено правото на автора по чл.15, ал.1, т.1 от ЗАПСП;

• възпроизвеждане и разпространение на първите пет тома от сборника, без да се признае авторството на компилатора, с което се претендира да е нарушено правото на автора по чл.15, ал.1, т.2 от ЗАПСП;

• възпроизвеждане и разпространение на произведението при нарушаване на целостта му и неговата преработка без съгласието на автора, съответно на наследниците му, с което се претендира нарушение на правото на автора по чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП С исковата молба ищците са претендирали и обезщетение за нарушение на неимущественото авторско право на наследодателя им по чл.15, ал.1, т. 4 от ЗАПСП, чрез възпроизвеждане и разпространение на сборника, без да се посочи името на автора в том 6 от сборника. В първото по делото открито съдебно заседание на 05.10.2023 г. процесуалният представител на ищците е заявил, че оттегля исковите претенции на тримата ищци спрямо двамата ответници в частта им по отношение на том 6 от сборника, поради което с протоколно определение на основание чл.232, ал.1 от ГПК е било частично прекратено производството по претенциите на тримата ищци срещу всеки от двамата ответници за присъждане на обезщетение за нарушени авторски права по отношение на том 6 от сборника. Тъй като претенцията за нарушение на правото по чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП касае единствено том 6 от сборника, следва да се счита, че производството по тази претенция е изцяло прекратено, поради което същата не следва да се обсъжда.

По отношение на останалите претендирани нарушения, съдът намира следното:

Неимущественото авторско право – обект на закрила по чл.15, ал.1, т.1 от ЗАПСП, е правото на автора да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това. Съгласно легалната дефиниция, дадена с §2, т.1 от ДР на ЗАПСП.“ "разгласяване на произведение" е довеждането на произведението със съгласието на неговия автор за първи път до знанието на неограничен кръг лица, независимо от формата и начина, по който се осъществява това“. Така формулираното значение на понятието „разгласяване на произведение“, по смисъла на ЗАПСП, обосновава извод, че неимущественото право на автора, което е обект на закрила по смисъла на чл.15, ал.1, т.1 от ЗАПСП, се свързва с довеждането на произведението за пръв път до знанието на неограничен кръг лица, но не и до последващото възпроизвеждане и разпространение на произведението. По делото е установено по несъмнен начин, и е безспорно между страните, че сборникът с литературни произведение на писателя Ч., съставен и редактиран от наследодателя на ищците, за пръв път е бил издаден и разпространен сред неограничен кръг лица със съгласието на П. Т. през 2013 г. С последващото възпроизвеждане и разпространение на произведението през 2021 г. не се засяга защитеното неимуществено право на автора по чл.15, ал.1, т.1 от ЗАПСП. /в този смисъл и мотивите на ТП №1/19.03.2024 г. по тълк.д.№4/2022 г. на ВКС и ВАС/.

Неимущественото авторско право – обект на закрила по чл.15, ал.1, т.2 от ЗАПСП е правото на автора да иска признаване на неговото авторство върху произведението. По делото се установява от приетата Съдебно-филологическа експертиза, че в титулната страница на всеки от първите пет тома от издадения през 2021 г. сборник с произведения на Ч., непосредствено под номера и името на всеки том е посочено името на П. Т. като автор на подбора и редакцията на включените в съответния том литературни произведения на Ч., като името му е поставено в каре, отбелязващо неговата кончина /стр.3 от експертизата, л.199 от делото на ОС, т.2/. Това се визуализира и от представените с исковата молба заверени от процесуалния представител на ищците преписи от титулните страници на първите пет тома от отпечатания през 2021 г. сборник с произведения на Ч. /на л.27-31 от делото на ОС/. Съдът намира, че с изписването на текста „Подбор и редакция П. Т.“ върху титулната страница на всеки том, непосредствено под заглавието на това, се признава авторството на П. Т. като съставител на сборника с литературни произведения на Ч.. С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че не се установява да е налице нарушение на авторското право на П. Т. по чл.15, ал.1, т.2 от ЗАПСП да бъде признато неговото авторство върху подбора и редакцията на включените в сборника литературни произведения на Ч.. По отношение на твърдяното нарушение на авторското право на П. Т. защитено съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП, да иска да бъде обозначено името му по съответен начин при всяко използване на произведението му, съдът намира следното:

Съгласно установеното от приетата съдебно-филологическа експертиза, и приетите по делото заверени преписи от титулните страници на първите пет тома от отпечатания през 2021 г. сборник с произведения на Ч. /на л.27-31 от делото на ОС/, името на П. Т. да не е посочено на кориците на всеки том, но е посочено в титулната страница на всеки том с текст „Подбор и редакция П. Т.“, изписан непосредствено под заглавието на съответния том, в централната част на титулната страница, с достатъчно едър и лесно четим шрифт. Съдът намира, че така осъщественото посочване на името на автора на подбора и редакцията на литературните произведения на Ч., включени в съответния сборник, е подходящ и „съответен начин“ по смисъла на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП, за посочване името на П. Т. като автор на подбора и редакцията на произведенията на Ч., включени в съответния сборник. По тези съображения съдът намира да не се установява твърдяното нарушение на авторското право на П. Т. като съставител на сборника с произведения на Ч., защитено с разпоредбата на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП.

По отношение на твърдяното нарушение на неимущественото авторско право на П. Т. по чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП, съдът намира следното:

От приетата съдебно-филологическа експертиза се установява, че в първоначално издадения през 2013 г. сборник литературни произведения на Ч., съставен и редактиран от П. Т. и издаден с негово съгласие, са били включени 768 литературни произведения от жанровете стихотворения, разкази, фейлетони, анекдоти, афоризми, миниатюри, спомени, пътеписи, дневници и автобиографични материали. Същият брой произведения с идентично жанрово деление са представени и в изданията от 2021 г. Констатира се идентичност на заглавието на том 1, том 2 и том 5 от изданието от 2013 г. със заглавието на том 1, том 2 и том 5 от изданието от 2021 г., при идентичност на съдържащите се във всеки том произведения. При сравняване на заглавията на том 3 и том 4 се констатира разлика в изданието от 2013 г. и изданието от 2021 г., без да е налице различие в съдържащите се в тях произведения:

Том 3 от 2013 г. е озаглавен: „Анекдоти, афоризми, миниатури, спомени, пътеписи“, а том 3 от 2021 г. е озаглавен: „Разкази, анекдоти, спомени, пътеписи“; Том 4 от 2013 г. е озаглавен: „Статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция“, а том 4 от 2021 г. е озаглавен: „Статии, краеведски изследвания, кореспонденция“.

В някои от томовете се констатира незначителен брой размествания на произведения, представени в таблица на стр.3-4 от експертизата /л.199-200/, както следва:

В том 1:

Произведението „Дългий наниз на годините“ е поместено на стр.181 в изданието от 2013 г., а в изданието от 2021 г. – на стр.184; Произведението „Приятелки“ е поместено на стр.307 в изданието от 2013 г., а в изданието от 2021 г. – на стр.303;

В том 2:

Произведението „Евтини седмици“ е поместено на стр.226 в изданието от 2013 г., а в изданието от 2021 г. – на стр.244; Произведението „Кумата Берта“ е поместено на стр.291 в изданието от 2013 г., а в изданието от 2021 г. – на стр.337;

В том 3:

Произведението „Семейна сценка“ е поместено на стр.7 в изданието от 2013 г., а в изданието от 2021 г. – на стр.9; Произведението „Резняк“ е поместено на стр.9 в изданието от 2013 г., а в изданието от 2021 г. – на стр.11; Произведението „Зъболекарят“ е поместено на стр.123 в изданието от 2013 г., а в изданието от 2021 г. – на стр.7;

В том 4:

Произведението „Курорт С.“ е поместено на стр.11 в изданието от 2013 г., а в изданието от 2021 г. – на стр.13;

Експертизата установява, че справочният апарат в петте тома от 2021 г. е идентичен с този в изданията от 2013 г. и е разположен по идентичен начин. Констатират се незначителни разлики в графичното оформление и текста, изписан върху кориците и титулните страници на петте тома, но експертизата пояснява, че структурата на всяко издание, включваща дизайна, разположението на илюстрации или графики, използваните шрифтове и др. върху кориците, вътрешните корици, титулната страница, книжното тяло, съдържанието и справочния апарат, са предмет на свободен избор на дизайнерите и са взаимосвързани с размера и обема на изданието. Подборът, броят и подредбата на произведенията в един сборник, е в зависимост от поставената от съставителя цел – дали се извежда като водещ критерий жанровото деление на произведенията, или хронологията на създаването им.

Заключението на експертизата е, че изданието от 2021 г. и изданието от 2013 г. следват една и съща концепция, използвани са едни и същи рисунки, снимки, шрифтове, дизайн на титулната страница, където основните елементи са разположени на идентични места по идентичен начин. В том 1 и в двете издания са използвани едни и същи уводни думи на проф.д-р Н. Г. и един и същи предговор на проф.Я. М. Подбраните произведения в двете издания са идентични, и разпределени в идентично озаглавени раздели. Във всичките 5 тома са налице общо 8 размествания на произведения, които могат да се констатират при детайлно сравнение на текстовете. Няма добавени нови произведения в изданието от 2021 г. Съдържанието в края на томовете и на двете издания следва една и съща концепция за изписване на заглавията предимно с главни букви, а за част от произведенията – с малки букви. Справочният апарат в сравняваните издания включва идентични информационни карета преди всяко от произведенията и идентични бележки под линия. При така констатираната висока степен на идентичност в структурата, подбора, подредбата, справочния апарат, шрифтовете на сравняваните издания, експертизата приема, че 5-те тома от сборника, издадени през 2013 г., са идентични с 5-те тома на сборника, издадени през 2021 г., въпреки наличието на добавен под заглавието на сборника текст: „второ преработено и допълнено издание“.

Съдът кредитира заключението на съдебно-филологическата експертиза, като го намира за компетентно изготвено, подробно, обосновано, и кореспондиращо на приложените по делото копия от титулните страници на изданието от 2021 г. /на л.27-31 и л.88/, снимка на кориците на томовете от сборника /на л.26/, Договор за съвместна дейност от 03.09.2021 г. и Приемо-предавателен протокол към него /на л.75/, Договор за изработване на полиграфически изработки /на л.76/, както и на твърденията на самите ищци в исковата молба.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна, че е налице различие в заглавията на том 3 и том 4, издадени през 2021 г., спрямо заглавията на том 3 и том 4, издадени през 2013 г. със съгласието на съставителя на сборника П. Т. което не е съществено, тъй като не променя концепцията на групирането. Налице е също разместване на едно произведение /от общо 768/ - произведението „Зъболекарят“, което и в двете издания подредено в том 3, но е поместено на стр.123 /в края на първата четвърт от страниците на тома/ в изданието от 2013 г., а в изданието от 2021 г. – на стр.7 /в началото на тома/, като това изместване не води до промяна на концепцията на автора на сборника, и се запазва жанровото приобщаване на произведението, съгласно преценката на автора на сборника. Констатират се и измествания с няколко страници на още 7 произведения, без да се променя мястото им в подредбата на произведенията в съответния том. Съдът намира, че така констатираните различия са незначителни, не водят до промяна на концепцията на автора, не нарушават избраната от него структура на всеки том, жанровото групиране на произведенията, и не засягат редакцията на произведенията. Същевременно, констатираните от експертизата различия в дизайна на кориците, добавяне в титулните страници, вътрешните корици и последните страници на томовете на текстове /“второ преработено и допълнено издание“, „Академия „Р.““, името на девети член на редакционната колегия „Д. М.“/ и графики /лого на Академия „Р.“, лого на Фондация „Ч.“ и на ЛХМ“Ч.“, поставяне на каре около името на починалите лица, различно графично представяне на екипа, подготвил печатното издание, премахване на подробните контактни данни на издателство „А.“/, се отнасят до дизайна на изданието, и същите не са включени в обхвата на авторското право на П. Т. като съставител на сборника от литературни произведения на Ч.. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че от правна страна не се установява ответникът Фондация „Ч.“ да е осъществил нарушение на неимущественото авторско право на П. Т. по чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него.

Тъй като не се установяват твърдените от ищците нарушения на неимуществените авторски права на наследодателя на ищците П. Т. не е настъпила твърдяната вреда за ищците. Поради липса на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, не е налице основание да се ангажира отговорността на ответника Фондация „Ч.“ за такова нарушение, и да се присъжда на ищците обезщетение за такава вреда.

Като е достигнал до същите изводи относно неоснователността на предявените искове за осъждане на ответника Фондация „Ч.“ да заплати на ищците обезщетение за нарушение на посочените в исковата молба неимуществени авторски права на наследодателя им П. Т. първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение в тази част, което следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход от спора, въззивната жалба на ответника „А.“АД се явява изцяло основателна, поради което този жалбоподател има право да му бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените от него разноски за въззивното производство, както и всички направени от него разноски за първоинстанционното производство. Със списък по чл.80 от ГПК „А.“АД е претендирал разноски за въззивното производство в общ размер от 2250, 50 лв., в това число 200, 50 лв. за държавна такса и 2050 лв. за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за заплащането на тези разноски /ДПЗС на л.65 и преводно нареждане на л.64/, поради което всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на „А.“АД сумата от по 750, 17 лв., представляваща 1/3 от направените от „А.“АД разноски за въззивното производство. За първоинстанционното производство ответникът „А.“АД е претендирал със списък по чл.80 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв., които е установил по делото с представено извлечение от банкова сметка за заплащането на посочената сума. С първоинстанционното решение съдът е присъдил в полза на този ответник сумата от 1207 лв., пропорционално на отхвърлената част от предяваните искове, поради което в полза на ответника „А.“АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, с въззивното решение следва да се присъдят допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, в размер на 2293 лева, които следва да бъдат заплатени от тримата ищци поравно – т.е. всеки от ищците да бъде осъден да заплати на „А.“АД допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на по 764, 33 лева.

Въззивната жалба на ищците по отношение на предявените от тях искове срещу ответника Фондация „Ч.“, е изцяло неоснователна, поради което на основание чл.78, ал.3 от ГПК този ответник има право да му бъдат присъдени направените от него разноски за въззивното производство. Въззиваемата страна Фондация „Ч.“ обаче не е претендирала присъждане на разноски за въззивното производство, поради което такива не следва да й се присъждат.

Така мотивиран, съдът