Решение № 601 от 20.4.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 191/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145-178 АПК вр. с чл. 32 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС). Образувано е по жалба от Мюсюлманско настоятелство – [населено място], обл. Ловеч, общ. Луковит, Местно поделение на мюсюлманското вероизповедание -[населено място], общ.Луковит, обл. Ловеч и от Мюсюлманско изповедание-[населено място] ул."Братя Миладинови" № 27 срещу Заповед № 158/28.03.2025 г. на кмета на община Луковит за налагане на принудителна администативна мярка. С процесната заповед на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА вр.чл.31, ал.1, т.2 от ЗЗШОС на Мюсюлманско настоятелство – [населено място], представлявано от председателя А. М. е наложена ПАМ - да бъде преустановено използването на озвучителни устройства в мюсюлманския храм в [населено място]. В жалбата се релевират доводи, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е нищожна. В тази връзка се сочи, че липсва годен адресат на административния акт, тъй като Мюсюлманско настоятелство – [населено място] не е ЮЛ, а ръководен орган на мюсюлманите в дадено населено място, което се избира от Общото съобрание на мюсюлманите. На следващо място, в жалбата се излагат аргументи за липса на мотиви в оспорената заповед. От обстоятелствената част на същата не ставало ясно от каква озвучителна система се вдигал шум, измерено ли е по надлежния ред нивото на този шум и респ. нарушава ли същият конкретна разпоредба от ЗЗШОС. По този начин съществено се нарушавало правото на защита на жалбоподателя, което водело до незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На последно място, в жалбата се развиват съображения, че с издаването на процесната заповед грубо се нарушавали конституционните права на мюсюлманите в съответното населено място. Предвид изложеното, се отправя молба към съда да прогласи нищожността на оспорената заповед, алтернативно - да я отмени, като незаконосъобразна. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, се представляват от пълномощника си -адв. П.- САК, който поддържа жалбата и изложените в нея аргументи, като отправя искане към съда да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед. Допълнителни съображения в тази насока развива в представени писмени бележки. Ответникът – кмет на община Луковит, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по основателността на подадената жалба. След провеждане на съдебното заседание ( в 12:23:42 часа на 07.04.2026 г. ) по електронен път чрез ССЕВ в съда е депозирано писмено становище от ответника по хода и по същество на делото. След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед № 158/28.03.2025 г., издадена от кмета на община Луковит на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА вр.чл.31, ал.1, т.2 от ЗЗШОС на Мюсюлманско настоятелство – [населено място], представлявано от председателя А. М. е наложена ПАМ - да бъде преустановено използването на озвучителни устройства в мюсюлманския храм в [населено място]. В мотивите на заповедта е посочено, че от жителите на [населено място] е изготвена подписка с призив за спиране на озвучителната система на джамията, в която са се подписали над 100 души от живущите в селото. С предупредителен протокол № 01-3138/25.11.2024 г. на кмета на община Луковит, Мюсюлманско настоятелство – [населено място] било предупредено за необходимостта от предприемане на мерки за намаляване силата на звука на озвучителните устройства, с цел необезспокояване на хората с немюсюлманско вероизповедание, както и на живущите и работещите в близост до джамията. Посочено е, че при извършване на религиозните ритуали в джамията в [населено място] следва да се спазва Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит. Предупредителният протокол бил получен на 28.11.2024 г., но въпреки това от страна на Мюсюлманско настоятелство – [населено място] не били предприети мерки за намаляване силата на звука от озвучителните устройства на джамията. Ето защо и на основание чл.28 вр.чл.22 от Закона за защита на шума в околната среда, кметът на община Луковит издал предписание № 01-254/31.01.2025 г. на Мюсюлманското настоятелство на [населено място] да преустанови използването на озвучителни устройства, с оглед недопускане надвишаването на допустимите нива на шум в населеното място. Предписанието било получено от мюсюлманското настоятелство на същата дата -31.01.2025 г. На 26.03.2025 г. на място била извършена проверка от Ц. Я. П. – инспектор в звено „Инспекторат“ при община Луковит, в присъствието на двама свидетели: Н. В. Г. – кмет на [населено място] и И. К. К. – специалист ОМП при община Луковит. В хода на проверката било констатирано, че даденото предписание не е изпълнено, което представлявало нарушение по чл.28, ал.2 от ЗЗШОС. За резултата от проверката бил съставен констативен протокол. Заповедта била връчена срещу подпис на представител на Мюсюлманско настоятелство – [населено място] на 01.04.2025 г. В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите на представената от ответника административната преписка, както и представените от страните писмени доказателства, въз основа на които съдът формира фактическите и правните си изводи. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и от лица, които имат правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- кметът на община Луковит, на основание чл. 31, ал.1, т.2 от Закона за защита от шума в околната среда. На следващо място, заповедта е издадена в предписаната от закона форма, но при липса на изрично и ясно посочени фактически и правни основания за налагане на принудителната административна мярка, както и правилно индивидуализиран адресат. В случая жалбоподателят поддържа довод за нищожност на оспорената заповед, поради липсата на годен адресат. Съдът намира, че въпреки обстоятелството, че посоченият адресат на процесната заповед не съществува като юридическо лице, не всяка неточност в адресата води до липса на адресат и с оглед на това до нищожност на акта. Съдът преценява дали всички елементи на адресата са установими и с оглед на това могат ли валидно да обективират волята на органа. В конкретния казус това е безспорно, предвид лицата, упражнили правото си на жалба срещу издадения ИАА и обосновали правния си интерес от оспорването. Ето защо, доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед са неоснователни. Заповедта е издадена при липса на фактически и правни основания. В тази връзка следва да се вземе предвид, че оспорената заповед третира шума от локални източници на шум по смисъла на чл. 1, т.1 от ЗЗШОС, който регулира оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници на шум. "Локални източници на шум" според §1, т.4 от ДР на ЗЗШОС са "търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия за ЗУТ". От друга страна в обстоятелствената част на заповедта съвсем бланкетно е цитирана Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит, без обаче да е посочена конкретна нарушена разпоредба от адресата на заповедта. Нормата на чл.4, т.1 от цитираната наредба предвижда, че за осигуряване спокойствието и почивката на гражданите се забранява: Високо говорене, пеене, свирене, ползване на озвучителни уредби, апарати и системи, форсиране на автомобили или мотоциклети и други дейности от битов и стопански характер, както и създаване по какъвто и да е начин на шум, нарушаващ спокойствието в жилищните сгради, на обществени и другите места, в часовете: - от 14.00 часа до 16.00 часа и от 22.00 часа до 07.00 часа - в работни дни; - от 14.00 часа до 16.00 часа и от 21.00 часа до 09.00 часа - в почивни и празнични дни. Текстът на тази разпоредба не е цитиран в заповедта, респ. в обстоятелствената част на същата не е описан часовия диапазон, в който работят озвучителните устройства в мюсюлманския храм в [населено място]. Чл. 7 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит, предвижда, че нивото на шума от използването на озвучителни и музикални уредби в закрити помещения и извън тях, както и от други източници на шум, не може да превишава стойностите, определени в Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, издадена от Министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите. Освен това, в административното производство измерването на нивото на шума следва да се осъществи от длъжностни лица на регионалните здравни инспекции и държавните здравни инспектори, определени със Закона за здравето, които осъществяват контрол върху шума в околната среда, причинен от локални източници на шум, по ред, определен със Закона за здравето. Именно те са компетентните длъжностни лица по смисъла на чл.17 от ЗЗШОС, които следва да осъществяват контрол относно спазване на изискванията за показателите на шума в околната среда. В конкретиката на настоящия казус кметът на община Луковит е упражнил контролните си правомощия по смисъла на чл.22, ал.1 от ЗЗШОС, без да е посочил в която конкретна точка -т.2 и/или т.4. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗЗШОС по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 17 - 22, съставят констативни протоколи или актове. Според чл. 28, ал. 2 от ЗЗШОС, в протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорни органи и лица за изпълнението им. В случая, както в оспорената заповед, така и в даденото предписание на 31.01.2025 г. не са описани конкретни факти и обстоятелства - не е установено нивото на шум и неговият източник -конкретната озвучителна система, както и часовият диапазон на твърдяното озвучаване. По този начин са допуснати нарушения на процесуалните правила, които водят и до нарушаване на правото на защита на лицето, по отношение на което е приложена ПАМ и обосновават извод за незаконосъобразност на издадената заповед, поради което и същата следва да бъде отменена. При този изход на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който не е релевирал искане за присъждане на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.